Трансмисивни инфекции предавани от комари



Дата22.07.2016
Размер97.68 Kb.
ТРАНСМИСИВНИ ИНФЕКЦИИ ПРЕДАВАНИ ОТ КОМАРИ

Предаваните с кърлежи и комари инфекции стават все по-актуални, добиват глобално разпространение и налагат разработване на стратегия за превенция, диагностика и контрол, както и повишаване на информираността за предаваните от тях трансмисивни заболявания и стимулиране на семействата и общностите за предприемане на действия за защита.

В световен мащаб се наблюдава тенденция към нарастване на трансмисивните заболявания и разширяване на разпространението им, което отразява промените в природо-географските и климатични фактори, както и засилената миграция на хора и животни.

Векторно-предавани трансмисивни инфекции са инфекции, при които причинителите се предават с кръвосмучещи членестоноги – вектори /кърлежи, комари и флеботоми - насекоми наричани разговорно „папатаци” /. Източници или резервоари на инфекцията в природата са диви животни и птици. При някои от тях източници или резервоари са домашни животни и птици, а при малка част и човекът.



Комарите (Culicidae) са семейство двукрили насекоми, познати са над 3500 вида. Срещат се на всички континенти освен на Антарктида. Обитават най-често застояли води и блата. Те са временни паразити, като при почти всички видове женските пият кръв, която е необходима за развитието на яйцата им. Мъжките и женските си набавят хранителни вещества, като се хранят само с растителни сокове и цветен прашец.

След ухапване от комар се усещат сърбеж и парене, които се дължат на белтъците които се съдържат в тяхната слюнка. Различните хора притежават различна чувствителност към ухапванията от комари от пълна нечувствителност през средно силна реакция, до голяма чувствителност (алергична реакция).



Комарите са причинители на десетки бактериални, паразитни и вирусни инфекции, като, Малария, Енцефалит, Западнонилска треска, Тропическа треска, Денга, Чикунгуня, Туларемия и други опасни заболявания, без самите те да развиват признаците на заболяванията.
Малария

комар (род Anopheles)

Маларията е заразно заболяване, което се причинява от 4 вида маларийни плазмодии. Източник на заразата са болните хора и паразитоносителите. Предаването на инфекцията става по кръвен път при:


        - ухапване от заразен комар (род Anopheles);
        - по време на бременност при увредена плацента;
        - по време на раждане при смесване на кръвта на майката и на плода;
        - при преливане на кръв от болен човек или паразитоносител, и чрез замърсени спринцовки и игли.

Инкубационният (скрит) период от заразяването до проявите на болестта е от 9 до 60 дни. Началните прояви на маларията са грипоподобни с продължителност 3-5 дни. Заболяването се проявява с малариен пристъп (температурна треска), повтарящ се през строго определен интервал от време. Маларийният пристъп продължава от 6 до 12 часа и протича в следните три фази: I фаза – треска (разтрисане); II фаза – фебрилитет - температурата бързо се покачва и достига до 40 - 41оС; III фаза – обилно изпотяване. Според клиничното протичане се наблюдават леки, средно тежки и тежки форми на малария. Ако заболяването не се лекува, пристъпите преминават и болните стават паразитоносители.

Възприемчивостта е всеобща, но най-податливи са децата в ранна детска възраст. Природната ендемичност се определя от следните условия – наличие на комари, блата и възприемчиво население.

В зависимост от видовата принадлежност на причинителите се различават няколко вида малария, от които тропическата протича най-тежко (болният може да изпадне в маларийна кома или да умре).

Географски райони на разпространение – Африка, Азия, Централна и Южна Америка, Турция. Сезонност – в райони при температура над 16 (у нас април до октомври), в тропическите страни – целогодишно. У нас от 1965г маларията не се счита за местно ендемично заболяване. Регистрираните случаи са с внесена малария.

Честата среща с маларийния плазмодий води до създаване на имунитет, той обаче не предпазва от заболяване, а само намалява тежестта на протичането.


Денга

тигров комар

Причинител на това остро инфекциозно заболяване e Dengue virus, който не е устойчив във външна среда. Обикновените дезинфекционни средства го унищожават бързо. Преносители са азиатските тигрови комари. Епидемичната верига включва маймуни или болен човек и комарите, които стават заразителни след 8-12 дни при температура над 20 градуса по Целзий. Продължителността на заразителност на комара е до края на неговия живот-около174 дни.

След ухапването от заразен комар вирусите попадат в кръвта и атакуват различни органи и тъкани, особено черния дроб, миокарда, бъбреците и главния мозък.

Инкубационният период е от 7 до 14 дни. Заболяването започва внезапно с втрисане, повишаване на температурата до 40-41 градуса, главоболие, силни болки по мускулите и ставите, световъртеж, повръщане, безапетитие, фотофобия, зачервено лице и лигавици на носа и гърлото. Обективно се установяват хипотония (понижено кръвно налягане), увеличение на черния дроб и периферните лимфни възли. Към 2-3-ия ден се появява генерализиран петнист или скарлатиноподобен обрив по разгъвните повърхности на крайниците и лицето. На 3-4-ия ден температурата спада рязко, признаците на отравяне отзвучават, обривът изчезва. Може да последва сърбеж и лющене на кожата. Често след 2-3 ден се появява втора температурна вълна с по-ниски стойности. Възстановителният период е продължителен и протича с оплаквания от безсилие, главоболие, болки по ставите и др. Прогнозата е благоприятна. Изграденият имунитет е временен и трае около 18 месеца. Образуваните антитела обаче нямат продължително протективно (предпазно) действие, поради което повторни заболявания са възможни отново.               

Сравнително неизвестната треска Денга е разпространена основно в Южна Азия, Китай, Индокитай, Япония, Централна Америка, но се среща в Румъния, Турция, Сърбия и Гърция, вече са регистрирани случаи на заразяване и в България от 2011 година.

Чикунгуня

Чикунгуята е остра вирусна инфекция. Причинява се от Chikungunya virus. Естествен резервоар на вируса в природата са маймуни и някои птици. Източник на заразата е болният човек.

Причинява остро болезнено възпаление на ставите, подобно на Денга. Инкубационният период е между 3 и 12 дни. Началото е внезапно с втрисане и повишаване на температурата до 39-40 градуса, силна адинамия (безсилие), болки по ставите и мускулите, особено в кръста. След 3-5 дневен период температурата се понижава, но след 1-2 дни отново се повишава. По кожата на тялото се появява едър петнист обрив и сърбеж. Тежките случаи протичат с кръвонасядания по кожата и видимите лигавици, понякога и с кухинни кръвоизливи. В повечето случаи пациентите оздравяват напълно, но е възможно ставните болки да продължат няколко месеца до година. Регистрирани са и случаи на очни, неврологични и сърдечни усложнения. Няма сигурно лечение на болестта.

Разпространена е главно в Африка и Азия, като до 40% от населението на някои острови в Индийския океан заболяват ( о-ви Реюнион, Мавриций, Сейшели). Заболели хора в Европа (основно в Норвегия, Германия, Белгия и Великобритания) обикновено са летували на тези острови, а азиатските комари могат допълнително да разпространят вируса на местна почва.


Западнонилски енцефалит

комар от рода Culex

Западнонилският енцефалит е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от западнонилски вирус. Ясно е изразена лятно-есенната сезонност в Европа, в Северна Африка където климата се характеризира с високи температури, но западнонилската треска може да се появи през цялата година. Източници на зараза (естествен резервоар) на вируса са дивите и синантропни (градски) птици. Болният човек не е източник на зараза. Заболяването се предава по трансмисивен път с преносители комари от рода Culex, които са сред най-честите вектори на вируса.

Инкубационният период е 5-7 дни. Началото на болестта е внезапно, с втрисане, повишаване на температурата до високи стойности, поява на главоболие, мускулни болки и обща слабост. Наблюдава се сънливост, болки в главата, увеличение на лимфните възли и петнист обрив по кожата, признаци на менингит и рядко развитие на енцефалит. При доброкачествено протичане, оздравяването настъпва за 5-7 дни. В Африка заболяването е доброкачествено, а в Европа е с тежко протичане.

До средата на 20 век западнонилската треска се е срещала единствено в тропичните и субтропичните области на Африка и Азия. В последните години обаче тя активно разширява областите си. През 1996г. от юли до септември в Румъния възниква епидемия от западнонилски енцефалит. По време на епидемията са починали 39 души (8,70 % леталитет). Заболяват основно възрастни хора.



Лайшманиоза


Лайшманиозите са група трансмисивни протозойни заболявания при човека и бозайниците, които се характеризират с тежки поражения на вътрешните органи (висцерална лайшманиоза) или поражения на кожата и лигавиците (кожна и кожно-лигавични форми). Причиняват се от едноклетъчните паразити от род Leishmania, които се развиват в организма на човека и гръбначните животни /кучета, гризачи, котки, коне, овце/ и диви животни, както и в организма на насекомите. Предаването на заразата става чрез различни видове флеботомуси /насекоми/. Те се заразяват при смучене на кръв от болни хора и животни. Заболяването има природна и синантропна (градска) огнищност в много страни с тропичен, субтропичен и умерен климат. Сред животните най-често се поразява кучето.

Средиземноморската висцерална лайшманиоза е сезонна, проявявайки се през пролетта (м. април) и рядко през м. ноември.

Инкубационният период е 3-10 месеци. Заболяването започва с температурни пристъпи като по 2-3 пъти в денонощието пациентът вдига 39-40 градуса, отпадналост, намален апетит. Увеличават се далакът, черният дроб и лимфните възли. Този период продължава 2-6 седмици. Кожата е с тъмен почти черен цвят. Анемията прогресира, хемоглобинът силно намалява. Общото състояние на болния се влошава. Намален е мускулния тонус и телесната маса. Настъпва кахексия (измръшавяване). Болните умират от вторични инфекции и сърдечно-съдова недостатъчност.

Усложненията, които лайшманиозата причинява водят неминуемо до смъртен изход, ако не се проведе своевременно специфично лечение. След преболедуване от лайшманиоза остава доживотен, траен имунитет.



България се смята за северната граница на разпространение на лайшманиозата в Европа. Срещат се висцералната и кожната форма. В страната се срещат различни видове флеботомуси (папатаци). Със затопляне на климата и със създаването на повече възможности за пътувания на хора и животни в Южна Европа и други огнищни райони на света случаите на регистрация на заболяването при хора и животни в България стават повече.

Разпространение на:



  • Кожно-лигавична лайшманиоза - централна и южна Америка.

  • Кожна лайшманиозаТуркменистан, Иран, Закавказието, страни от Средиземноморието, Предна и Средна Азия и Етиопия.

  • Висцерална лайшманиоза -Индия, Китай, страни от Средиземноморието, Южна Европа Северна Африка, Малта, Предна и Средна Азия, Судан и Кения.


Профилактика

Поради глобалните промени в климата и в резултат на човешката дейност (изсичане на гори, бежански потоци, търговия с екзотични растения и др.) комарите се пренасят в нови, неестествени за тях места. В Европа са пренесени чрез транспортни средства (самолети и кораби), въздушни течения и др. Комарите, както и азиатските тигрови комари, най-често се развиват около контейнерни терминали, складове с употребявани автомобилни гуми, центрове за търговия с вносен посадъчен материал и декоративни цветя и водоеми със застояла вода.

Профилактичните мерки се свеждат до:


  • борба с комарите – личинки и окрилени форми;

  • лична защита от ухапвания от комари;

  • лечение на болните в дома или в болнично заведение по преценка на инфекционист, в недостъпни за комари помещения;

  • наблюдение на контактните лица в срок от 7 дни.

Борбата с комарите- личинки и окрилени форми се извършва с химични средства и механични действия намаляващи местата за тяхното възпроизводство. Особено внимание се отделя на унищожаването на техните личинки. Най-известните химични методи на борба са аерозолните препарати, но те унищожават само възрастните комари имали досег с аерозолните капки. След няколко часа в обработваната среда отново може да се появят нови жизненоспособни комари. Препоръчва се двукратно пръскане с ларвицидни препарати през лятото през месеците юни и юли на възможните за развъждане на личинките места.

Важен е контролът на комарните популации с цел намаляване на тяхната численост.

Застоялата вода благоприятства развъждането на комарите. Дори в една малка кофа с вода за около една седмица могат да се развъдят около хиляда комара. Поради тази причина е нужно да се спазват няколко основни правила с цел ограничаване на популацията и така възможността от ухапвания: да се почистват битовите отпадъци намиращи се в близост до домовете, тъй като пластмасовите опаковки, кутийки и други съдове задържат вода и благоприятстват размножаването на комари; редовно да се почистват канавките и местата около канализацията от плевели и боклуци пречещи на свободното оттичане на водата; автомобилните гуми трябва да се изхвърлят на подходящи места; контейнерите редовно да се събират от органите по чистотата, защото на дъното си те задържат много течности подходящи за комарите; редовно да се почистват олуците на жилищата от листа и попаднали в тях отпадъци; да не се оставят на открито съдове пълни с вода дълго време.

Личната защита от ухапвания от комари се свежда до ограничаване достъпа на комари в помещенията, чрез замрежване на врати и прозорци. Може да се използват и топло изпаряеми таблетки, течности и изгарящи спирали. Препаратите се поставят в електроуред – изпарител, който се включва в електрическата мрежа в близост до прозорец. Тези препарати не са подходящи за прилагане в присъствие на алергични хора.

Намаляване на времето за престои на открито в зори и здрач, когато комарите са най-активни. При разходки на открито да се носят дрехи в светли тонове, които не привличат летящите насекоми. Сутрин рано и вечер престоя на откито е желателно да бъде с подходящи дрехи с дълъг ръкав и дълги панталони. Използване на отблъскващи вещества (репеленти) главно под формата на лосиони, кремове и аерозоли за кожата и облеклото, защитните мрежи и палатките (като масло от лимон и евкалипт за кожата и перметрин за дрехите и др.).

Своевременно установяване на източника на зараза – ранна диагностика и лечение на болните и заразоносителите и диспансерно наблюдение.

При пътуване в чужбина е необходимо посещение при личния лекар или паразитолог, за получаване на указания за предпазване от малария и други трансмисивни инфекции.


        При завръщане от чужбина посещението на личния лекар също е необходимо особено при завръщане от тропическа страна; при всяко температурно състояние в период до три години след завръщането необходимостта от медицинска помощ е изключително важна.

Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница