Трансмисивни инфекции предавани от комари

Предаваните с кърлежи и комари инфекции стават все по-актуални, добиват глобално разпространение и налагат разработване на стратегия за превенция, диагностика и контрол, както и повишаване на информираността за предаваните от тях трансмисивни заболявания и стимулиране на семействата и общностите за предприемане на действия за защита.

В световен мащаб се наблюдава тенденция към нарастване на трансмисивните заболявания и разширяване на разпространението им, което отразява промените в природо-географските и климатични фактори, както и засилената миграция на хора и животни.

Векторно-предавани трансмисивни инфекции са инфекции, при които причинителите се предават с кръвосмучещи членестоноги – вектори /кърлежи, комари и флеботоми - насекоми наричани разговорно „папатаци” /. Източници или резервоари на инфекцията в природата са диви животни и птици. При някои от тях източници или резервоари са домашни животни и птици, а при малка част и човекът.

След ухапване от комар се усещат сърбеж и парене, които се дължат на белтъците които се съдържат в тяхната слюнка. Различните хора притежават различна чувствителност към ухапванията от комари от пълна нечувствителност през средно силна реакция, до голяма чувствителност (алергична реакция).

Маларията е заразно заболяване, което се причинява от 4 вида маларийни плазмодии. Източник на заразата са болните хора и паразитоносителите. Предаването на инфекцията става по кръвен път при:

Инкубационният (скрит) период от заразяването до проявите на болестта е от 9 до 60 дни. Началните прояви на маларията са грипоподобни с продължителност 3-5 дни. Заболяването се проявява с малариен пристъп (температурна треска), повтарящ се през строго определен интервал от време. Маларийният пристъп продължава от 6 до 12 часа и протича в следните три фази: I фаза – треска (разтрисане); II фаза – фебрилитет - температурата бързо се покачва и достига до 40 - 41оС; III фаза – обилно изпотяване. Според клиничното протичане се наблюдават леки, средно тежки и тежки форми на малария. Ако заболяването не се лекува, пристъпите преминават и болните стават паразитоносители.

Възприемчивостта е всеобща, но най-податливи са децата в ранна детска възраст. Природната ендемичност се определя от следните условия – наличие на комари, блата и възприемчиво население.

В зависимост от видовата принадлежност на причинителите се различават няколко вида малария, от които тропическата протича най-тежко (болният може да изпадне в маларийна кома или да умре).

Географски райони на разпространение – Африка, Азия, Централна и Южна Америка, Турция. Сезонност – в райони при температура над 16 (у нас април до октомври), в тропическите страни – целогодишно. У нас от 1965г маларията не се счита за местно ендемично заболяване. Регистрираните случаи са с внесена малария.

Честата среща с маларийния плазмодий води до създаване на имунитет, той обаче не предпазва от заболяване, а само намалява тежестта на протичането.

Причинител на това остро инфекциозно заболяване e Dengue virus, който не е устойчив във външна среда. Обикновените дезинфекционни средства го унищожават бързо. Преносители са азиатските тигрови комари. Епидемичната верига включва маймуни или болен човек и комарите, които стават заразителни след 8-12 дни при температура над 20 градуса по Целзий. Продължителността на заразителност на комара е до края на неговия живот-около174 дни.

След ухапването от заразен комар вирусите попадат в кръвта и атакуват различни органи и тъкани, особено черния дроб, миокарда, бъбреците и главния мозък.

Инкубационният период е от 7 до 14 дни. Заболяването започва внезапно с втрисане, повишаване на температурата до 40-41 градуса, главоболие, силни болки по мускулите и ставите, световъртеж, повръщане, безапетитие, фотофобия, зачервено лице и лигавици на носа и гърлото. Обективно се установяват хипотония (понижено кръвно налягане), увеличение на черния дроб и периферните лимфни възли. Към 2-3-ия ден се появява генерализиран петнист или скарлатиноподобен обрив по разгъвните повърхности на крайниците и лицето. На 3-4-ия ден температурата спада рязко, признаците на отравяне отзвучават, обривът изчезва. Може да последва сърбеж и лющене на кожата. Често след 2-3 ден се появява втора температурна вълна с по-ниски стойности. Възстановителният период е продължителен и протича с оплаквания от безсилие, главоболие, болки по ставите и др. Прогнозата е благоприятна. Изграденият имунитет е временен и трае около 18 месеца. Образуваните антитела обаче нямат продължително протективно (предпазно) действие, поради което повторни заболявания са възможни отново.               

Сравнително неизвестната треска Денга е разпространена основно в Южна Азия, Китай, Индокитай, Япония, Централна Америка, но се среща в Румъния, Турция, Сърбия и Гърция, вече са регистрирани случаи на заразяване и в България от 2011 година.

Чикунгуня

Чикунгуята е остра вирусна инфекция. Причинява се от Chikungunya virus. Естествен резервоар на вируса в природата са маймуни и някои птици. Източник на заразата е болният човек.

Причинява остро болезнено възпаление на ставите, подобно на Денга. Инкубационният период е между 3 и 12 дни. Началото е внезапно с втрисане и повишаване на температурата до 39-40 градуса, силна адинамия (безсилие), болки по ставите и мускулите, особено в кръста. След 3-5 дневен период температурата се понижава, но след 1-2 дни отново се повишава. По кожата на тялото се появява едър петнист обрив и сърбеж. Тежките случаи протичат с кръвонасядания по кожата и видимите лигавици, понякога и с кухинни кръвоизливи. В повечето случаи пациентите оздравяват напълно, но е възможно ставните болки да продължат няколко месеца до година. Регистрирани са и случаи на очни, неврологични и сърдечни усложнения. Няма сигурно лечение на болестта.

Разпространена е главно в Африка и Азия, като до 40% от населението на някои острови в Индийския океан заболяват ( о-ви Реюнион, Мавриций, Сейшели). Заболели хора в Европа (основно в Норвегия, Германия, Белгия и Великобритания) обикновено са летували на тези острови, а азиатските комари могат допълнително да разпространят вируса на местна почва.

Западнонилският енцефалит е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от западнонилски вирус. Ясно е изразена лятно-есенната сезонност в Европа, в Северна Африка където климата се характеризира с високи температури, но западнонилската треска може да се появи през цялата година. Източници на зараза (естествен резервоар) на вируса са дивите и синантропни (градски) птици. Болният човек не е източник на зараза. Заболяването се предава по трансмисивен път с преносители комари от рода Culex, които са сред най-честите вектори на вируса.

Инкубационният период е 5-7 дни. Началото на болестта е внезапно, с втрисане, повишаване на температурата до високи стойности, поява на главоболие, мускулни болки и обща слабост. Наблюдава се сънливост, болки в главата, увеличение на лимфните възли и петнист обрив по кожата, признаци на менингит и рядко развитие на енцефалит. При доброкачествено протичане, оздравяването настъпва за 5-7 дни. В Африка заболяването е доброкачествено, а в Европа е с тежко протичане.

До средата на 20 век западнонилската треска се е срещала единствено в тропичните и субтропичните области на Африка и Азия. В последните години обаче тя активно разширява областите си. През 1996г. от юли до септември в Румъния възниква епидемия от западнонилски енцефалит. По време на епидемията са починали 39 души (8,70 % леталитет). Заболяват основно възрастни хора.

Средиземноморската висцерална лайшманиоза е сезонна, проявявайки се през пролетта (м. април) и рядко през м. ноември.

Инкубационният период е 3-10 месеци. Заболяването започва с температурни пристъпи като по 2-3 пъти в денонощието пациентът вдига 39-40 градуса, отпадналост, намален апетит. Увеличават се далакът, черният дроб и лимфните възли. Този период продължава 2-6 седмици. Кожата е с тъмен почти черен цвят. Анемията прогресира, хемоглобинът силно намалява. Общото състояние на болния се влошава. Намален е мускулния тонус и телесната маса. Настъпва кахексия (измръшавяване). Болните умират от вторични инфекции и сърдечно-съдова недостатъчност.

Усложненията, които лайшманиозата причинява водят неминуемо до смъртен изход, ако не се проведе своевременно специфично лечение. След преболедуване от лайшманиоза остава доживотен, траен имунитет.

Разпространение на:

• 
  Кожно-лигавична лайшманиоза - централна и южна Америка.
  
• 
  Кожна лайшманиоза – Туркменистан, Иран, Закавказието, страни от Средиземноморието, Предна и Средна Азия и Етиопия.
  
• 
  Висцерална лайшманиоза -Индия, Китай, страни от Средиземноморието, Южна Европа Северна Африка, Малта, Предна и Средна Азия, Судан и Кения.
  

Поради глобалните промени в климата и в резултат на човешката дейност (изсичане на гори, бежански потоци, търговия с екзотични растения и др.) комарите се пренасят в нови, неестествени за тях места. В Европа са пренесени чрез транспортни средства (самолети и кораби), въздушни течения и др. Комарите, както и азиатските тигрови комари, най-често се развиват около контейнерни терминали, складове с употребявани автомобилни гуми, центрове за търговия с вносен посадъчен материал и декоративни цветя и водоеми със застояла вода.

Профилактичните мерки се свеждат до:

• 
  борба с комарите – личинки и окрилени форми;
  
• 
  лична защита от ухапвания от комари;
  
• 
  лечение на болните в дома или в болнично заведение по преценка на инфекционист, в недостъпни за комари помещения;
  
• 
  наблюдение на контактните лица в срок от 7 дни.
  

Важен е контролът на комарните популации с цел намаляване на тяхната численост.

Застоялата вода благоприятства развъждането на комарите. Дори в една малка кофа с вода за около една седмица могат да се развъдят около хиляда комара. Поради тази причина е нужно да се спазват няколко основни правила с цел ограничаване на популацията и така възможността от ухапвания: да се почистват битовите отпадъци намиращи се в близост до домовете, тъй като пластмасовите опаковки, кутийки и други съдове задържат вода и благоприятстват размножаването на комари; редовно да се почистват канавките и местата около канализацията от плевели и боклуци пречещи на свободното оттичане на водата; автомобилните гуми трябва да се изхвърлят на подходящи места; контейнерите редовно да се събират от органите по чистотата, защото на дъното си те задържат много течности подходящи за комарите; редовно да се почистват олуците на жилищата от листа и попаднали в тях отпадъци; да не се оставят на открито съдове пълни с вода дълго време.

Личната защита от ухапвания от комари се свежда до ограничаване достъпа на комари в помещенията, чрез замрежване на врати и прозорци. Може да се използват и топло изпаряеми таблетки, течности и изгарящи спирали. Препаратите се поставят в електроуред – изпарител, който се включва в електрическата мрежа в близост до прозорец. Тези препарати не са подходящи за прилагане в присъствие на алергични хора.

Намаляване на времето за престои на открито в зори и здрач, когато комарите са най-активни. При разходки на открито да се носят дрехи в светли тонове, които не привличат летящите насекоми. Сутрин рано и вечер престоя на откито е желателно да бъде с подходящи дрехи с дълъг ръкав и дълги панталони. Използване на отблъскващи вещества (репеленти) главно под формата на лосиони, кремове и аерозоли за кожата и облеклото, защитните мрежи и палатките (като масло от лимон и евкалипт за кожата и перметрин за дрехите и др.).

Своевременно установяване на източника на зараза – ранна диагностика и лечение на болните и заразоносителите и диспансерно наблюдение.

При пътуване в чужбина е необходимо посещение при личния лекар или паразитолог, за получаване на указания за предпазване от малария и други трансмисивни инфекции.