Трансмисивни заболявания предавани от кърлежи

Кърлежите са опасни кръвосмучещи акари, които могат да живеят до 4 години в някои случаи. Основна роля имат пасбищните кърлежи. Заразяването на човек става чрез ухапване от инфектиран кърлеж, по рядко чрез смачкване с пръсти и попадане на съдържимото на кърлежа през конюнктивата (очите). За предаване на инфекцията са необходими средно 1-2 дни, поради което ранното сваляне на запития кърлеж е най-добрата профилактика. Възможно е заразяването да стане само часове след запиването на кърлежа. Заболяванията, които се причиняват от кърлежи най-често са сезонни - от април до септември.

Сред инфекциозните заболявания предавани чрез кърлежите една от най-разпространените в България е Лаймската болест. Всеки трети иксодов кърлеж е заразен с причинителите на Лаймска болест. Признаците на заболяването са сходни с признаците на редица други заболявания.

През първата фаза, която започва след инкубационен (скрит) период от 3 до 30 дни се наблюдава зачервяване на кожата с диаметър над 5 см на мястото на ухапването от кърлежа, което бързо се разширява. Може да се наблюдават и други симптоми като повишена температура, отпадналост, болки в мускулите и ставите, увеличени лимфни възли, главоболие и други, които може да изчезнат и без лечение, но причинителя остава в организма и болестта може да се развие.

Втората фаза се развива няколко месеца след ухапването и се характеризира с проблеми с концентрацията, умора, световъртеж, изпотяване и кризи със силно учестен пулс. Наблюдават се различни клинични прояви като неврологични, засягане на сърцето, очите и множество червени петна по кожата.

Третата фаза се проявява години след заразяването. Нелекуването на Лаймската болест е свързано с множество усложнения.

Лечение на болестта се прилага в зависимост от фазата, в която е открито заболяването с високи дози антибиотици и при нужда лечението се повтаря.

Преносител и резервоар на рикетсиите, които са причинители на Марсилска треска е кучешкия кърлеж, който чрез ухапване предава широко разпространеното заболяване. Възможно е това да стане през конюнктивата при разтъркване със замърсени пръсти от телесното съдържимо на кърлежа при размачкването му. Сезонността е лятна с начало април-май, върх през юли-август, стихване през есента. Кучето е посредник между кърлежа и човека. Човек, вмъкнал се във веригата кърлеж-куче-кърлеж-човек, е крайно звено в нея и не може да разпространява болестта. След ухапването на мястото се развива локален възпалителен процес. В центъра се оформя малко мехурче, което много бързо се разязвява и покрива с черна коричка (тъмно петно), което често остава незабелязано. След 3 до 7 дни на скрит период на болестта, се развива висока температура, мускулни и ставни болки, отпадналост, главоболие, гадене и зачервяване на очите. На 3-4 ден от заразяването се появява едропетнист обрив по цялото тяло, с което значително се влошава състоянието на болния. Високата температура продължава до 10 дни, но при правилно антибиотично лечение настъпва оздравяване и пълно възстановяване. В противен случай се стига до сериозни увреждания на черния дроб, бъбреците, нервната система и се появяват кръвоизливи.

Марсилската треска е разпространена предимно в страните по Средиземноморието, но се наблюдава до най-далечния Ориент, в Африка и в Австралия. В България заболяването най-често се наблюдава по поречието на река Марица и крайбрежието на Черно море (Стара Загора, Пазарджик, Пловдив, Хасково, Ямбол, Бургас, Варна и др.)
Кримска-конго хеморагична треска (ККХТ)

Кримската-конго хеморагична треска се причинява от вирус. Резервоари на вируса, причиняващ ККХТ, са множество домашни и диви животни. Основни преносители на вирусите, причиняващи ККХТ са кърлежите. Освен чрез ухапване от кърлеж заразяването може да стане и при допир с кръвта на болния по време на неговото изследване, обслужване или при медицинска манипулация.

Инкубационния (скрития) период е 7-12 дни. Кримската-конго хеморагична треска започва с грипоподобни оплаквания - висока температура с втрисане, главоболие, болки в мускулите, корема, гадене, повръщане и диария. Появяват се обилни кръвоизливи от кожата венците и вътрешните органи. Може да доведе до смъртен изход. Възстановяването е продължително. Лечението задължително се провежда в инфекциозно отделение. Преболедуването води до траен имунитет (устойчивост на заболяване).

Професионално застрашените могат да се предпазят от заразяване, като профилактично се имунизират с ваксина.

Кримска-конго хеморагична треска е най-тежко протичащата инфекциозна болест, пренасяна с кърлежи. В България се среща в областите Бургаска, Сливенска, Ямболска, Старозагорска, Хасковска, Кърджалийска и Пазарджишка и в по-малка степен във областите Велико Търново и Шумен.
Ку треска

Ку-треската е остро инфекциозно заболяване, което спада към групата на рикетсиозите. Причинява се от Coxiella burnetti, характеризира се с висока устойчивост във външната среда  и в хранителни продукти.

Основният резервоар на заболяването са домашните животни - говедата, овцете и козите като причинителят се отделя, чрез млякото, фекалиите, урината и околоплодната течност при раждане. Клинически при животните заболяването се демонстрира с преждевременно раждане и аборт на плода и метрит с последвало безплодие при майката. Човек се заразява при вдишване на пръски или прах, съдържащи причинителя или при консумиране на недобре термично обработено месо или консумиране на сурово мляко от заразени животни. Възможно е и заразяване при ухапване от заразен кърлеж - трансмисивен механизъм.

Инфекцията с Ку-треска варира в твърде широки граници - от безсимптомно (без признаци) протичане, до фатален край. Болният човек не е източник на зараза.

Скритият период е от 3 до 30 дни.

Инфекциите могат да се разделят на остри и хронични. Острата форма на заболяването започва с висока температура, втрисане, отпадналост, силно главоболие и мускулни болки, което преминава за 1-2 седмици. При голяма част от заболелите се развива пневмония. Появява се суха кашлица, болки зад гръдната кост, задух. Може да има благоприятен изход или тежко протичане.

Хроничната форма се изразява с възпалителни изменения и увреждания на различни органи и системи менингоенцефалит, миокардит, перикардит, грануломатозен хепатит, инфекции на опорно-двигателния апарат - артрит, остеомиелит. След преболедуване организма изгражда продължителен имунитет.

Рискови групи за заразяване с Ку-треска са професионални работници в сферата на животновъдството, кожарската и млечната индустрия, хора, населяващи селските райони.

Болестта е разпространена не само в Австралия, но и в голяма част от света.

В България изразената сезонност при появата на Ку-треската е пролетта (април-юни). Наблюдава се във всички региони на страната.

Туларемията е остро инфекциозно заболяване. Причинява се от бактерия Francisella tularensis, която се характеризира с висока устойчивост (в почва – повече от 4 месеца, в замразено месо – 93 дни, солено месо – 30 дни, мляко – 104 дни, хляб – 14 дни, в ларвите и нимфите на кърлежи – до 8 месеца). Пряката слънчева светлина ги убива за 20 минути, температура 60°С – за 5 минути, дезинфектанти – за няколко минути.

Начините на заразяване са:

• 
  трансмисивен – чрез ухапване от кърлежи или комари;
  
• 
  хранителен – чрез заразена храна и вода, при попадане върху тях на урина и изпражнения на болни животни
  
• 
  аспирационен – вдишване на заразен прах при обработване на кожи;
  
• 
  контактен – проникване през кожата и лигавиците.
  

Най-разпостранената форма на заболяването е бубонната. Засягат се най-често подмишничните, шийните, подчелюстните и ингвиналните лимфни възли. Бубоните (окръглени подутини) могат да бъдат единични или множествени с големина от орех да кокоше яйце. В първите дни от появата им те са болезнени, с ясно очертани граници. При благоприятно протичане лимфните възли възвръщат нормалното си състояние за 1 – 2 месеца. Висока температура се поддържа до 2 – 3 седмици.

Лекуването е успешно при навременно поставяне на диагнозата. Болестта се лекува с антибиотици, витамини и изоточни водни разтвори.

Болният човек не е източник на зараза.

Заболяването туларемия се среща само в Северното полукълбо. В Западна България от 1997 г. се установи трайно природно огнище на туларемия.

Кърлежовият енцефалит се причинява от вирус. Естествен резервоар на инфекцията са диви животни и птици, различни домашни животни: едър рогат добитък, кози, овце и иксовите кърлежи. Пренасянето на вируса става чрез ухапване от кърлеж или размачкване на кърлеж върху кожата. Вирусът е много чувствителен и неустойчив към топлина и светлина.

Инкубационният период е 7-15 дни, след ухапването от заразен кърлеж. Появяват се признаци подобни на тези при грип – повишена температура и втрисания, които продължават 2-8 дни. В част от заразените хора, заболяването протича типично двуфазно. След още десетина дни в около 10% от заболелите се развива клиничната картина на менинго-енцефалит. Характерните симптоми са главоболие, трудна концентрация, повръщане, фотофобия, късните изяви са формиране на парализа, засягаща различни мускулни групи. В зависимост от тежестта на протичане може да се стигне и до смърт. Лечението на кърлежовите енцефалити трябва да започне възможно най-рано, за да се намали риска от трайни неврологични усложнения. Провежда се в болнични условия. В преобладаващата част от случаите заболяването протича незабележимо. Преболедувалите дори и от леки форми придобиват траен, доживотен имунитет.

Към групата на кърлежовия енцефалит спада и средноевропейският енцефалит. И тук вирусът се пренася от кърлежи. Протичането е сходно с това на обичайния кърлежов енцефалит.

В тази група влизат и т.нар. двувълнов кърлежов енцефалит, при който заразяването става през устата чрез употреба на сурово мляко от заболели (или носители на вируса) кози и овце, ухапани от кърлежи. Вирусите в млякото могат да останат вирулентно способни до 10 дни, а в

маслото и сметаната – до един месец.Този енцефалит започва като общо инфекциозно заболяване с двувълнов период - фебрилен период до една седмица (с висока температура и треска), след който следва период без повишена температура за една седмица.

Болният човек не е източник на зараза.

Географските райони, където се среща кърлежов енцефалит са в европейската част на Русия, Скандинавския полуостров и в повечето европейски страни.
Профилактика

Не само селското, но и градското население все повече има възможност да контактува с вектори-членестоноги и животни-резервоари на инфекция, за което спомагат неблагоустроените междублокови пространства, неограничен достъп за домашни и скитащи животни (кучета), неблагоустроени и нехигиенизирани терени, неконтролирано размножаване на безстопанствените кучета, ограничено прилагане на мероприятия за унищожаване на вредни за човека насекоми, акари и гризачи.

Основни звена в борбата срещу пасищните кърлежи са използването на химически средства в природата, обработка с различни видове препарати на животните.

Регулиране на числеността на полските гризачи и хищниците. Предпазване на кучето от кърлежи и кръвосмучещи насекоми чрез периодични екопаразитни бани. Избягване пиенето на вода на кучетата от блатна или застояла вода.

Задължителен е и строгият ветеринарен контрол над домашните животни. По възможност е добре да се ограничава контактът с тях. При работа с животни е задължително използване на ръкавици, очила и предпазно облекло. На хора, изложени на висок риск, може да се приложи ваксина.

Обществената профилактика е насочена към контролиране на броя на безстопанствените и свободно скитащи кучета и задължителна регистрация и паспортизация на домашните, ловните и други кучета. Стопаните са задължени на всеки 2 – 2,5 месеца да обезпаразитяват своите питомци.

Личната профилактика включва:

За предпазване от ухапване от кърлеж е желателно да се избягват влажни местности обрасли с високи треви и храсти, а да се ползват пътеки лишени от буйна трева. Да се носи подходящо затворено облекло, добре пристегнато около китките и глезените и закрити спортни обувки. По възможност дрехите да са светли за по-лесното забелязване на полазил кърлеж. Използване на репеленти, особено такива, които са предназначени за кърлежи, за домашните любимци също има подходящи репеленти. Внимателно оглеждане на себе си и домашния любимец след разходка сред природата за впит кърлеж, с цел недопускане на продължителен престой, ако има такъв върху тялото, това е най-важният момент в неспецифичната профилактика на кърлежопреносимите заболявания.

Тревните площи и дворовете следва да се поддържат – косене на тревата,

Избягване на тесен контакт с кучета, обилно измиване на плодовете и зеленчуците преди консумация и хигиена на ръцете преди всяко хранене. Хората трябва да знаят, че при одраскване и ухапване от куче или при откриване на кърлеж върху тялото е необходимо да потърсят своевременно лекарска помощ.

През всеки сезон съществува опасност от ухапване от кърлеж и последваща инфекция. Например, през зимата някои кърлежи проникват в закритите помещения и са в близък контакт с домашните любимци и хората. Други видове отделят вещества, които ги предпазват от студа през зимните месеци и им помагат да оцелеят навън.

Особено внимание трябва да се обръща на „предпочитаните” от кърлежите „скрити” места окосмена част на главата (особено при деца) задколенни гънки, подмишници, в слабини, по корем и гръб и безболезненото ухапване, по-точно впиване, което често остава незабелязано.

При забелязан впит кърлеж трябва да се направи опит внимателно с няколко издърпвания да се извади за предпочитане с малки пинсети. Обърнете внимание - точно издърпване, а не въртене, защото така има опасност кърлежът да се скъса и в човешкото тяло да останат части от устния му апарат или тялото. Следва дезинфекция на мястото с йод или спирт, може и одеколон. Изваждането трябва да се прави не с голи ръце, а с ръкавица или парче плат. Ако главичката на кърлежа е останала, потърсете лекар, който ще я отстрани. Когато е изваден целия кърлеж, мястото изглежда като малка дупчица.

Изваденият кърлеж трябва да се унищожи, като се изгори или изхвърли в тоалетната. Неправилно е да се пука, защото така може да пръсне съдържимото му и да попадне в очите, като по този начин се предаде евентуалната инфекция.