Тръби със структурни стени съгласно стандарт бдс en 13476 Въведение



Дата10.02.2018
Размер111.89 Kb.
#57205



ТРЪБИ СЪС СТРУКТУРНИ СТЕНИ СЪГЛАСНО СТАНДАРТ БДС EN 13476
Въведение
Този документ ще представи ключовите аспекти и ще подчертае характеристиките при основната работа на новия стандарт за тръбни системи със структурирани стени - БДС EN 13476.

Поради доброто съотношение между цена и изпълнение, пластмасовите тръби и фитинги са достигнали силна позиция на пазара за тръбни системи за атмосферни и отпадъчни води спрямо миналите десетилетия. Хидравличната плътност, лесният монтаж и експлоатация, и издържливостта са някои от значителните предимства на системите от пластмаса.

Нарастващият пазарен дял на системите от пластмаса е резултат на непрекъснати нововъведения, водещ до по-ефективни и резултатни концепции. Тези иновационни концепции, като тръбите със структурни стени, могат да бъдат успешни само когато доставят основната нужда и необходимост на клиента, а именно- качество.

В ред, по който, за да спази нуждите на клиента, от термпопластичната тръбна индустрия се изисква развитието на високо качествени стандарти, отговарящи на тази цел.

За запазване на доброто качество, стандартите трябва също така да предложат прозрачност и яснота по отношение на производството на термопластични системи и да помогнат на дизайнерите, собствениците на мрежи и строителите при техния избор.

Всъщност, EN 13476 е добър пример за това, че системите отговорят на изискванията, поставени от стандарта.




ТВЪРДОСТ НА ПРЪСТЕНА
Твърдостта на пръстена се определя чрез измерване на силата и отклонението на тръбата, които я деформират с постоянна дефлектираща скорост.

Този метод симулира поведението на тръбната система през и след полагането и. Когато е заровена, тръбата трябва да покаже достатъчна твърдост, за да удържа товара от почвата.

В допълнение, тръбата трябва да бъде способна да противодейства и на външния динамичен натиск, който е причинен от пътния трафик. Тестът за твърдост на пръстен определя задължителното ниво на сигурност, уверявайки ни в това, че продуктът няма да се деформира по време на експлоатация и никакви дефекти няма да настъпят, нарушавайки целостта и предназначението му.


Тестов метод

Тестът е осъществен съгласно БДС EN ISO 9969:2007 на компресираща тестова машина, снабдена с две плоски стоманени пластини. За този тип тест пробите трябва да бъдат на 21 дена. Три части от тръба, поставени за 24 h при температура от 23 °C, трябва да бъдат подготвени за теста.

Тестовите части се фиксират между пластините на машината за компресия на 3 различни позиции. Твърдостта на пръстена се определя, премествайки плочите една другаи измервайки силата, която трябва да отклони тръбата. Вариацията ще зависи от диаметъра на тръбата.

Твърдостта на пръстена се смята както функция на силата, необходима за създаване на диаметрално отклонение от 3% за тръбата.


Изисквания

Според стандарта БДС EN 13476-част 2 и 3 ;

Тръбите и фитингите трябва да се произвеждат в един от следващите номинални класове на твърдост (SN):
DN ≤500: SN 4, SN 8 или SN 16
DN > 500: SN 2, SN 4, SN 8 или SN 16
твърдостта на пръстена на тръбата ≥ съответната SN [ номинална твърдост на пръстена].

При инсталирана тръба с профилирана структура, класът на твърдост на пръстена трябва да бъде еднакъв както за тръбата така и за фасонните елементи.


тест резултат за изчисление тестова машина за натиск(компресия)

ГЪВКАВОСТ НА ПРЪСТЕНА
Този метод симулира поведението на инсталирана тръбна система. Тестът има за цел да докаже, че тръбопровода ще може да удържа достатъчно на външни натоварвания през неговия очакван експлоатационен период.

Методът гарантира, че продуктът няма да се деформира, и няма да претърпи дефекти и недостатъци дори при високи условия на натиск или натоварване от трафик.


Изисквания

Според стандарта БДС EN 13476-част 2 и 3, има две основни положения:

Гъвкавостта на пръстена да е 30% от диаметричното отклонение -RF30(препоръчително изискване)
Гъвкавостта на пръстена да е 20% от диаметричното отклонение -RF20(това изискване е възможно при специални условия и диаметри, може да се дефинира за някои местни разпоредби за съответната страна)

По време на теста не трябва:

-да се намалява силата, тя трябва да е постоянна;

-да се появят никакви спуквания по структурната стена на тестовото парче.

След теста не трябва :

- да има спуквания или разкъсвания по стената на тръбата или другите части на тестовите елементи;

- да се появява изкривяване на коя да е част от структурната стена на тръбата, включващо свиване и образуване на слягания в коя да е посока.


РАЗМЕРИ И ТОЛЕРАНСИ

Основните геометрични характеристики са включени в стандарт БДС EN 13476. Правилните размери и толеранси ни уверяват в това, че всички елементи на системата са еднакви, прилягат един на друг и тази връзка ни дава възможността да се асемблират по подходящо най-добрия начин.

Това е също така решаващо и важно условие, касаещо изпълнението на връзките с еластомерен уплътнителен пръстен. Размерите на тръбите и фасонните елементи са определени съгласно техния външен диаметър DN /OD или техният вътрешен диаметър DN / ID. Стандарт БДС EN 13476 определя следните номинални диаметри:
DN/ID [mm]: 100, 125, 150, 200, 225, 250, 300, 400, 500, 600, 800, 1000, 1200

DN/OD [mm]: 110, 125, 160, 200, 250, 315, 400, 500, 630, 800, 1000,1200

Независимо от диаметъра, стандарта определя дебелината на стените на гладките краища на тръбите, муфите и вътрешните им слоеве, както и дължината на всеки един продукт. Толерансите посочени в стандарта описват главно и единствено една пределна стойност, а именно минимум или максимум.
Изисквания

Всички резултати от теста трябва да бъдат в интервал на толеранс, посочен в стандарт БДС EN 13476



Измерване на външният диаметър Измерване дебелината на стената



Устойчивост на външен удар

Този тест ни дава уверението в това, че тръбите и фасонните елементи няма да бъдат повредени по време на пренасяне, транспорт, складиране и монтаж. Какво би се случило на тръбите и фасонните елементи преди да се положат, се изпитва в симулатор за удар, който трябва да докаже, че термопластичните системи имат способността да издържат на външни и вътрешни удари.


Изисквания
Според стандарта БДС EN 13476-част 2 и 3, има само едно основно изискване: TIR ≤ 10% при температура 0°С.

Точката на поражение е оценена като действителна ударна (динамично въздействаща) норма [TIR - true impact rate] за партидата или продукция, където максималната стойност за TIR е 10% [TIR =общият брой поражения разделен на общия брой удари, като процент, сякаш цялата партида е била тествана].

Изключенията от тези изисквания могат да бъдат дефинирани в националните местни разпоредби и изисквания:

- В страни, където са занижени изискванията за съпротивление срещу удар, може да бъде използвана тестова температура от 23°C.

- В страни, където има по-строги изисквания, тестът се провежда при температура от -10°C според EN 1411, aко е необходимо.



ХИДРАВЛИЧНА ПЛЪТНОСТ (LEAK TIGHTNESS)

Този метод уверява в способността на системата да задържа течностите от и извън системата (филтарция/инфилтарция). Тестът потвърждава също така връзката между гладкия край и еластомерния уплътнителен пръстен на муфата. Плътността на провеждащата система засяга екологичния аспект за защита на почвата и водите. Методът е приложим за системи свързани помежду си чрез муфа и уплътнителен пръстен.

Връзките се тестват при екстремни условия, включително връзки под ъгъл и при диаметрално отклонение на пръстена от отрицателно до положително състояние. За дъждовните и канализационни тръбопроводни системи това е една от фундаменталните характеристики.
Изисквания

Съгласно стандарт БДС EN 13476, част 2и 3 за условия В и С, еластомерният уплътнителен пръстен на връзката трябва да бъде непроницаем, както за въздух така и за вода.

За условия В и С тестът започва да се провежда при негативно налягане от -0,3 бара. По време на теста в следващите 15 минути загубата на вакуум не трябва да надвишава 10% от първоначалната стойност. След това тестовите парчета се пълнят с вода и се изпитват на хидравлично налягане от 0.05 бара за 15 минути. В края на теста това налягане се вдига до 0.5 бара с продължителност от 15 минути. През този период от време не трябва да се появи теч при тестващата стойност на налягането.

Условие В - Диаметрично отклонение на гладката страна на тръбата и муфата. Това условие казва, че гладката част по външния диаметър на тръбата може да се дефлектира до 10%, а муфата до 5% по-външният си диаметър.

Условие С - Ъглово отклонение на връзката. Ако муфата е създадена да поема ъглови отклонения, то тази стойност трябва да се добави до тестовата стойност, която е 2° за външен диаметър de ≤315, 1,5° за 315 630.



УСТОЙЧИВОСТ НА ВИСОКИ ТЕМПЕРАТУРИ
По време на експлоатация термопластичните тръбни системи за дренажна и битова канализация трябва да са устойчиви на определени температури на отпадъчните води. По тази причина, системите направени от термопластика, трябва да са устойчиви на дадените по-долу температури, когато са положени в земята извън сградите:


  • продължителна температура на водата от 45°С за дименсии ≤ 200мм

  • продължителна температура на водата от 35°С за дименсии >200мм

Поради факта, че за този тип тръбни системи е позволено да бъдат вкопани в сутерени или инсталирани на разстояние от 1м около сградите, то те трябва да са устойчиви на максимални кратковременни потоци отпадъчна вода с температура 95°С.
Прочистване на тръбите (със струя)
Гравитационната канализационна система изисква редовно почистване, обезпечено от специализирани фирми и изпълнители. В сравнение с другите материали, пластичните канализационни тръби имат много нисък коефициент на грапавина. На практика това е една доста по-усъвършенствана самопочистваща системата, която намалява риска от запушване и отстраняването става със струя с много по-ниско налягане.

Използват се два основни метода за почистване: както механично или хидравлично, така и двете комбинирани с вакуум. Хидравличният метод е по-предпочитан от поддържащите системите пред механичния. Това се отнася специално за възможността да се почистват тръбите, шахтите, техните капаци и да се премахват натрупаните в тръбите отложения, придвижвайки ги до шахтите, от където се изземват.

Анекс D от стандарт БДС EN 13476 накратко описва каква е струята, необходима за почистване на термопластичните тръбни системи, без да се наруши целостта на вътрешния им слой. Показва, че използването на по-голямо количество вода при ниско налягане е по-ефективният начина за почистване на пластичните тръбни системи.

Базирано на независими лабораторни тестови резултати, изложените по-долу практически приложения за струйно почистване се препоръчват за достигане на ефикасно почистване и отпушване на всякакъв вид тръбни системи:



  • използването на струи с ниско налягане и голям дебит-този метод изисква голяма пробиваща дюза (обикновено 2.8мм);

  • трябва да се избягва използването на високо напорни струи с малки дебити за почистване, използват се малки дюзи(обикновено 1 мм);

  • изберете размера на дюзата подходящ за диаметъра на тръбата и съгласно оборудването на водоструиката;

  • максималното налягане на дюзата е 120бара, като изискващото налягане за отпушване на пластичните тръби е както следва: за мазнини-70бара; за твърди / втвърдени механични примеси-от 70-110бара;




ДЪЛГОТРАЙНОСТ НА ТРЪБИТЕ
Да се определи приблизителната продължителност на живот на гравитачните канализационни системи от термопластични материали, се изисква направата на тест метод, който за относително кратък период трябва да покаже трайността на пластичните материали, използвани за тръби и фасонни елементи.

Принципът на теста е при комбинирането на вътрешно налягане и високи температури в определена последователност да се състари материала, така че да се доведе теста до даден експлоатационен период от време. БДС ISO 9080 и други ISO стандарти дефинират правилната комбинация между покачване на температурата и периферните напрежения в тестовите елементи.

Периферните напрежения се използват за пресмятане на съответното вътрешно налягане необходимо за теста.
Изисквания
Всеки от трите типа пластичен материал, описан в БДС EN 13476, има следните тестови параметри (разликата между тях се дължи на различните характеристики на всеки един от материалите).

тест за вътрешно налягане



ХИМИЧЕСКА УСТОЙЧИВОСТ НА ТРЪБИТЕ
Термопластичните тръби и фасонни части са устойчиви на отпадъчни води от битови и обществени канализации. Те са издръжливи на химикали, при нормални температури и в малки количества, които могат да се срещнат при правилна експлоатация на системата. При различните приложения (особено при промишлени и индустриални канализации), термопластичните тръби могат да влязат в контакт с различни материали от химически продукти, горива, смазки, багрила и т.н. като това може да стане както вътре в тръбите така и по външната им страна.

При това съприкосновение с химикалите може да се променят някои от характеристиките на термопластичните тръби, дължащо се на комбинацията с някои от следните фактори: температура, вътрешно и/или външно натоварване/напрежение, концентрации, честота и ефект на смесване на химикалите.

Тъй като условия на използване могат да варират в зависимост от проекта е важно да се знае и обмисля от проектантите залагането на системи от термопластични тръби с по-висока химическа устойчивост и да се съгласува за всеки един проект химическият състав на отпадъчните води, за да се направи правилният избор.
Препоръки
Техническият доклад ISO/TR 10358 дава резултати от проведените проучвания и тестове съгласно устойчивостта на определен вид химикал за тръбните системи от тремопластични материали. БДС EN 13476 препоръчва употребата на този технически доклад като насока, когато се изисква химическа устойчивост на тръбни системи направени от термопластика. ISO/TR 10358 класифицира химическата устойчивост на термопластичните материали като PE-LD, PE-HD, PP, PVC-U, PVC-C, PB, ABS, PVDF и PE-X като е взето под внимание широк диапазон от температури и концентрации.

Тази класификация на химическа устойчивост, съгласно ISO/TR 10358 се разделя на следните три класа: S (satisfactory - задоволителен), L (limited - ограничен) и NS (no satisfactory-не задоволителен). Това е препоръчителната за проектанти и крайни експлоататори на тръбопроводи при създаването, проектирането и строителството на нови канализационни системи.



ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ. РЕЦИКЛИРАНЕ
Рециклирането е много ефикасен начин за употреба на дадените ресурси. Този метод се използва често в практиката за термопластични тръби и фитинги. Характеристиките на тези материали позволяват да бъде повторно използван за нови тръбни системи или други пластични продукти с относително ниско използване на енергията.

Системата за събиране на стари пластични тръби е стартирала в Холандия преди около 15 години.

Качеството на девствения, първичен материал, използван за производството на пластични тръби е заложено в европейските стандарти и норми, като EN и ISO. Тези стандарти не само изискват и поддържат високо качество. Те също така гарантират дълъг живот на продуктите.

БДС EN 13476 определя правилата за това как да се използват рециклираните пластични материали. Тези правила трябва да осигурят качеството на крайния продукт на най-високо ниво.

В практиката, пълният цикъл за направата на термопластични тръби и фитинги може да се опише в следната последователност.

Събират се стари тръби и фитинги от клиенти и консуматори, сортират се, изчистват се, мелят се и се раздробяват докато стане рециклиран материал във формата на гранулат. Този нов гранулат се използва за направата на нови тръби и фасонни части.








Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница