Тренировка на тялото и духа Мирзакарим Норбеков

Скъпи читатели!

Налага се да ви предпазя!

Напоследък излязоха десетки книги от мое име: някаква система на Норбеков, друга система на Норбеков, разширена, допълнена, усъвършенствана, ускорена и още Бог знае каква! Преди няколко години излезе книга за лечение на захарен диабет, която НЕ СЪМ ПИСАЛ, но на корицата се мъдри моето име. Вече разбрахте какво искам да кажа, нали? Вкъщи съм събрал цяла библиотека с подобни трудове. Наскоро излезе още една книга от същия род с подзаглавие "Пълна система на Норбеков". Тя е прекрасно издадена и привлича вниманието. Но нека ви обясня как стоят нещата.

Онова, на което искам да ви науча, не ми принадлежи. То не е и не може да е ничия еднолична собственост. Тези знания аз получих от своите наставници, а те - от своите наставници. И така през вековете и хилядолетията. В дълбините, в самата основа на системата са залегнали много древни знания. Това е цял мироглед, той съдържа такива тънкости, които не всеки може да овладее!

Няма да задълбавам тук в подробности. Ще кажа едно. За да стане майстор, ученикът се обучава четирийсет години! Можете ли да си го представите? А преди да се насочи към този трънлив път, му трябват три години, за да стане ученик. Следва дванайсетгодишно чиракуване и едва тогава започва истинското обучение. Наставникът зрънце по зрънце предава знанията си на ученика.

През лятото на 2002 година навърших трийсет години обучение.

Какво искам да кажа?

От една страна, и аз самият още не съм завършил. От друга, и една десета от знанията, които вече съм овладял, още не съм предал на учениците си. Да не говорим за писане на книга! Откъде тогава, кажете ми, може да се появи ПЪЛЕН КУРС? Още съм много далече от пълен курс. Аз само се подготвям, подготвям и подготвям за това, защото то е делото на живота ми. Благодарен съм на хората, които пишат от мое име за системата, а по този начин - и за мен. Но искам да кажа: аз самият бих я представил ПО СЪВСЕМ ДРУГ НАЧИН.

А те пишат нещо съвсем различно. Аз не бих си приписвал чужди заслуги. Предпочитам да си изградите представата за мен по собствените ми книги. Вие ще познаете написаното от мен веднага, още от първата страница.

Ако сте мъж, първо, ще почувствате здравото ми ръкуване, ако сте дама - как ви целувам ръка... и чак тогава ще ви тупна по тиквата или ще ви шляпна по дупето. Тези неочаквани усещания ще ви подскажат, че книгата е написана лично от мен.

"Върни си здравето и младостта. Практически наръчник за мъже и жени" - това е първият ми жалък опит да напиша книга на руски.

След нея излезе преработено и допълнено издание - "Път към младостта и здравето. Практически наръчник за мъже и жени". Преиздаването се направи без моето съгласие и книгата излезе мъртвородена.

А "Опитът на един глупак, стигнал до прозрението..." е моята първа любима рожба, първата ми нежна, светла и чиста любов.

Тръпнех от страх да не ви обидя с моите "нападки", но все пак я издадох така, както я подсказа душата ми. Аз присъствам в нея. Тази книга е визитната ми картичка и главният ви ориентир за в бъдеще. А за най-близко бъдеще съм планирал цяла поредица книги, във всяка от които имам какво да споделя с вас. Книгата, която сега държите в ръце, е написана "по мотиви" на първите ми книги. Това е учебник, по-скоро даже методическо помагало за онези, които са готови да се сбогуват с недъзите си, които истински са решени да работят върху себе си, които искат да научат на какво е способна силата на собствения им дух. Вашите мнения и натрупаният ми опит ме накараха да внеса някои допълнения и промени в настоящото издание. Надявам се, че книгата ще ви бъде полезна. Казано е: "Който не умее да работи, учи другите. Който не умее нито едното, нито другото, пише книги." Е, какво да правя, след като, уви, умея да работя?!

От все сърце с вас -Мирзакарим Норбеков

Няколко думи за уникалността на труда пред вас.

Практическата дейност и творческите търсения на автора позволяват за него да се говори като за лечител и учен от световен мащаб, защото дейността му вече е помогнала на стотици хиляди страдалци (включително и на хиляди пациенти, чиито болести се смятат за нелечими) да се върнат към пълнокръвния живот, изпълнени със здраве, с младост и с бодрост на духа. Самият автор навремето страда от тежко заболяване (бъбречна дисфункция), но той не само намира начин да надмогне болестта, а и дръзва да докаже на практика, че всеки може самостоятелно, и то за много кратко време, да победи всяка болест.

Подвиг, сравним с подвига на Прометей. Единствената разлика е тази, че митичният титан е обучил хората да ползват огъня, похитен от небесата, а тук авторът показва удивителните свойства на пламъка, който гори у всеки от нас. Името на този пламък е духовна енергия, ДУХ.

"Ето, пак подхванахте философските материи, а мен ме мъчат хемороиди! - ще възкликне някой скептик. - Духът е нематериална субстанция, а моите хемороиди са реални. Отивам да си сложа свещичка!" Не бързайте с изводите, скептични друже. Прочетете (но внимателно) тази книга и ще разберете, че хемороидите ви не се нуждаят от никакви свещички, че са фасулски като настинка. Заслужава ли си да говорим за такава дреболия, щом пред системата за самолечение на Норбеков отстъпват и бронхиалната астма, и захарният диабет! Няма свещички, няма кислородни възглавници, никакви други помощни средства - но състоянието на пациента се променя по вълшебен начин. Слепият започва да вижда, глухият започва да чува, немият проговаря! Първата стъпка по този път е книгата "Уроците на Норбеков" с автори М. Норбеков и Ю. Хван (СПб., "Питер", 1999 г).

Настоящата книга води читателя нататък по този интересен път. Тук ще продължите запознанството си с принципите на системата на Норбеков, ще намерите практически указания за подобряване на зрението, на слуха, за тренировка на емоциите и много други, а жените ще могат да овладеят техниката на гинекологичния безконтактен автомасаж (който включва механизма за контракции на матката и възстановява чувствените възприятия в цялата им пълнота). Всички елементи на упражненията, предложени в настоящата книга, са лесни за изпълнение и достъпни за всеки: жени, мъже, зрели хора и дори за онези, които вече се чувстват стари. Взети заедно, те приличат на изящни стъпки в танц, който носи на изпълнителя младост и здраве. Но всеки, който се е пробвал в хореографията, знае, че в танца е недопустимо да правим погрешни движения или да бъркаме ритъма, защото в най-добрия случай ще станем за посмешище пред околните, а в по-лошия - човек може да падне и да се травмира.

Курсистът, избрал пътя на самолечението по настоящата методика, винаги трябва да помни и строго да спазва установения регламент на тренировките. Впрочем танцът в самчондо се смята за висше изкуство, което хармонично съчетава физическото начало с духовното. Няма да сбъркате, ако изберете за свой наставник

Мирзакарим Норбеков.

Уважаеми читатели!

Хроничните болести нападат най-вече онези, които поначало се имат за несретници. Помислете върху тези думи, а после се помъчете да възприемете следващия текст с цялото си сърце, разум и душа. Сега ви се връчват ключове както за цялата система за самолечение, така и за всяко отделно упражнение. Внимателно изучете тази част и непрестанно се връщайте към нея преди упражненията, ако е необходимо. Тя не е голяма като обем, но е от изключително значение като съдържание и е написана с цел да не се започва всяко упражнение с аналогични наставления, иначе тънката книга, която държите в ръце, щеше да се превърне в тухла, а у нас за съжаление малцина обичат да четат дебели книги. Освен това трябва да отбележим, че хората нямат голямо доверие на дългите разсъждения и обяснения, които им звучат като банални истини. И аз някога им нямах доверие. В резултат на това загубих, може да се каже, безсмислено, шест години за усилни тренировки. Цели шест години (само си го представете!) загубих да блуждая в дебрите на собствената си глупост, основана върху представата ми, че аз самият знам и разбирам всичко най-прекрасно.Някога и аз, още съвсем млад, седях като вас пред наставника си, а той ми говореше ли, говореше. За това, че лекуващият се трябва да вярва в силите си, че е необходимо той да се стреми към успех, че по време на тренировките е просто длъжен да бъде в радостно настроение, ако пък то не идва от само себе си. трябва да се научи да си го създава. Изобщо според мен наставникът дрънкаше всякакви глупости и ме баламосваше, а аз си мислех: "Кога най-сетне ще свършат тези локуми, кога ще се захванем с основното, заради което съм тук?" Вече бях ветеран в отделението за бъбречно болни, два-три пъти седмично там ми правеха диализа, иначе ме чакаше смърт. Отначало престават да функционират бъбреците, после започват проблеми със сърцето и с черния дроб, след това се руши целият организъм. Това бяха перспективите ми, от това жадувах да се отърва в онзи момент.

Започнахме заниманията. За да не засегна наставника, аз се опитвах да си създавам някакви нагласи, кога успявах - кога не. Наставникът беше търпелив и с негова помощ все пак си излекувах бъбреците, но имах и един проблем, за който мъжете не споменават гласно. След като си излекувах бъбреците, започнах да чета специализирана литература, създавах си собствена концепция за самолечение и дори започнах да уча и други. Но въпреки всички упорити тренировки не можех да се справя с проблема си.

Започвах всеки свой ден с десеткилометрово бягане, после моржувах, живеех (зиме) в неотоплено помещение с температура под нулата. Овладях йогата и спях на дъска с гвоздеи. Тренировките ми продължаваха по 6-8 часа дневно.

Накрая станах не само специалист по източни бойни изкуства, но и сребърен медалист в първия шампионат на бившия СССР по карате. Шестте години усилени тренировки не ми помогнаха: оставах си импотентен. Защо? Защото просто помпах мускули, а духът ми в това време не само не помагаше, а работеше срещу мен. Та аз бях започнал тренировките с огромен ентусиазъм, след месец-два ме обзеха съмнения, след година-две ме завладя злоба и яд срещу несправедливата съдба, те се трансформираха в униние, с което аз продължавах да се упражнявам. Упоритостта ми се обърна против мен. С други думи, ако мога така да се изразя, тя укрепваше слабостта ми. (Съмнението е вероятно единственият ни най-главен враг. Започни упражненията с мисли като: "Ами ако не помогнат?", "Ето, и днес никакъв резултат" - и край, сам се обричаш на неуспех.) Веднъж моят наставник ме попита: "Няма ли да се жениш?" (На 27 години на Изток си зрял мъж.) Наложи се да му обясня. "Безмозъчно магаре - каза наставникът ми, — от години лекуваш другите, а не можеш да разбереш причината за собствените си неприятности. Защо не си ми го казал?" Защо-защо, защото ме беше срам. Наставникът пак се захвана с мен, и то с още по-голямо усърдие. Той из основи "изтръска" духа ми, настрои го на нови ориентири, накратко казано, пак ме накара да повярвам в себе си.

Когато се върнах вкъщи, заявих пред всички, че се женя. След девет месеца се появи на бял свят първият ми син, след година - и вторият; аз направих малка школа, в която отначало приемах само мъже с деликатна проблематика. Сега те са безброй, а ми пишат и хора от цял свят. Действеността на мъжката сила на някои от някогашните страдалци според собствените им думи е сравнима с пневматичен чук (инструмент, който може да пробива бетон и работи възвратно-постъпателно 25 часа в денонощието). Нужно ли е да споменавам, че тези метаморфози подариха на хиляди бездетни семейства радостта на бащинството и майчинството? Изводът от всичко казано дотук е следният. Човешкият дух е основният стимулатор за телесното му излекуване. С изпълнението на едно и също упражнение можем:

а) да извлечем полза;

б) нищо да не постигнем;

в) да си навредим.

Всичко зависи от нагласата ви за победа и от стремежа ви към целта. Тренирайте духа си - развива се само онова, което се тренира - и започнете още сега.

Мирзакарим Норбеков

Хората страдат не от това,

което се случва, а от отношението

си към случващото се.

Монтен

Този израз може да се перифразира по следния начин. Победата ви в дадена ситуация зависи не от обстоятелствата, довели до съответната ситуация, а от отношението ви към тях.

Точно това се случваше на блестящия ми боец. Той безукорно владееше техниката на боя и по време на тренировки не пропускаше нито един удар, но в контактен бой се плашеше и на практика губеше от всички. Страхът го лишаваше от увереност в себе си.

Внушавах му, че в боя е важна не толкова техниката, колкото духът, но нищо не помагаше. Веднъж ми дойде на гости много силен боец - победител в шампионата на Централна Азия. Помолих го да направи показно пред моите ученици, но го предупредих, че един от тях го превъзхожда по всички линии. Че с него дори майстор като нашия шампион трябва да е нащрек. С други думи, посях в душата на шампиона семето на съмнението в собствените му сили. А на момчетата казах следното: "Утре ще ни гостува някакъв хвалипръцко, който се мисли за непобедим. Той иска да ви поотупа, но знам, че всеки от вас ще го надвие само с лявата си ръка. Дори и ти!" - посочих един новак, който още не беше овладял дори движенията. А после мимоходом подметнах на страхливеца: "Ти си най-техничният, поразмятай го малко из залата."

Направихме срещата. И стана нещо като чудо. Страхливецът направи всичко прекрасно и победи шампиона. Когато научи името на съперника си, направо му прилоша.

Урокът не мина напразно. В началото на 90-те на Олимпиадата по източни игри в Хирошима моят "страхливец" спечели първо място по бойни изкуства. И до днес се гордея с победите му.

Надявам се, че изводът е ясен. Можем да разчитаме на победа в околния свят само ако победим себе си. Никога не го забравяйте.

Първа глава

Здравето като стил на живота

Цел и смисъл на самолечителните тренировки

Компоненти на самолечителния процес.

Образ на здравето и младостта, неговото значение и роля в самолечението.

Защо боледуваме? Защото живеем както падне, ориентираме се към фалшиви нагласи. Например от деца сме свикнали да приемаме твърдението "в здраво тяло — здрав дух" за аксиома, а то е коренно невярно. Огледайте се и ще видите множество млади и физически здрави хора, чието поведение говори за обратното. Те са неумерени в търсене на удоволствията, необуздани в страстите, пият, пушат, взимат наркотици, с други думи: правят всичко, за да съсипят и преждевременно да състарят организма си. Нима подобно поведение говори за духовно здраве? Не, и пак не. Духовно нездрав е и човек, който не пие и не пуши, но се отнася презрително към тялото си, гледа на него като на нещо вторично, не откликва или съвсем небрежно се отнася към нуждите и изискванията му. Резултатът е същият: болнавост, общо спадане на бодростта и загуба на физическа и емоционална активност (младежка) някъде към 30-40-годишна възраст.

Здравето на тялото се осигурява от здравето на духа в него, а не обратното. Човешкият организъм по рождение има към осем-десетократен резерв здравина. Ако са ви нападнали болести, не изпадайте в паника и най-вече не стойте със скръстени ръце. Намерете в себе си сили да преразгледате отношението си към живота, възстановете и запазете защитните си ресурси. За тази цел ще ви помогне системата за самолечение, специално разработена от Института за самовъзстановяване на човека.

Системата за самолечение, за която ще говорим по-нататък, няма аналози в съвременната световна практика. Тя е уникална като структура и потресаваща като ефективност, макар че всичките и, отделно взети, елементи са съвсем прости и на пръв поглед не представляват нищо особено. Всеки човек, който погледне списъка на упражненията, ще си каже: това го мога. това също и това, и това, ето и това... Точно така: всяко упражнение наистина е лесно: пита се защо не всеки от нас е с идеално здраве. И защо, да добавим, далеч не всеки ще добие идеално здраве дори ако се захване с голямо усърдие, но доста механично, да изпълнява предложените тренировки? Отговорът е: механичните тренировки без смисъл и без цел не са полезни, те са път към нищото.

За да обясним казаното, ще използваме пример. Да вземем човек, който се учи да плува. Докато усеща дъното под краката си, новакът с радост и с лекота изпълнява упражненията, които го задържат над водата, но ако се окаже на дълбокото, веднага потъва. Защо? Защото не умее да се справи със ситуацията (защото има неправилно отношение към нея). Този човек:

• панически се плаши да не потъне (емоционално е настроен за поражение);

• нищо не вижда, не чува (не може правилно да оцени положението си);

• пуска мехури, нагълтва се с вода (не умее да диша);

• мята се (не умее да координира движенията си);

• бързо се уморява (не е силен физически);

• не си се представя като човек, който плува (не е формирал в душата си образа на плувеца).

И обратно, човекът, който може да плува:

• духовно е безметежен (не се страхува от бездните под себе си);

• вижда вълните, брега, другите плувци, чува плясъка на греблата, тътена на моторниците, шума на водопада (т.е. способен е обективно да оцени обстановката);

• правилно диша;

• прави равномерни движения;

• не се уморява (пести енергия, почива);

• усеща се като плувец.

Последното е най-важно от изброеното, защото събира всички други в едно цяло - в монолит.

Образът на плувеца, подкрепен от горещото желание свободно и уверено да сече водните пространства, помага на онзи, който се учи да плува, да събере ведно придобитите навици от обучението и да стане властелин над водната стихия. Според това, доколко е ярък този образ и колко е голямо желанието му да плува, човек добива способността или да преплува море, или леко да се плацика в басейн, хванат за стената. Всеки, както се казва, може да избере каквото душата му иска.

Болният, завъртян в гибелния водовъртеж на болестта, е лишен от такъв избор. Той трябва сам и за най-кратко време да се пребори с нещастието си, иначе го чака много печална участ. Страдалецът просто е длъжен да се сепне физически и духовно и да се настрои на образа на здравето и младостта, който реално (събрал ведно ефективността на упражненията по специалната програма) ще му върне младостта и здравето за 30-40 дни.

Възможно ли е това? Нали не вярваме в чудеса. Нашата методика с абсолютна увереност казва "да". Потвърждение са хилядите и хиляди хора, преодолели болести, смятани за нелечими. Без помощта на лекарства и други помощни средства те самостоятелно са успели да си върнат младостта и здравето. Методиката е помогнала на мнозина да се спасят от тежки болести като язва, хронични болести на стомашно-чревния тракт, дисбактериоза, бронхиална астма, захарен диабет, болести на щитовидната жлеза, неврит на слуховия нерв, доброкачествени новообразувания (особено гинекологични - киста, миома) и др.

Каква е тайната на тези вълшебни (невероятни, приказни) метаморфози? Тя е в прекрасните възможности на организма, които са ни дарени от щедрата природа по волята на Твореца. Всъщност ние по рождение можем да плуваме, но сме го забравили. Новороденото дете, пуснато във вода, се чувства много добре, не се задушава, то е активно, свободно, любопитно, то радостно поема новата информация.

По същия начин телата ни по рождение имат механизми за самовъзстановяване и биозащита, но тези структури днес сякаш "спят" в нас. Приспал ги е начинът ни на живот, лишен от физическа и от духовна динамика, трябва да се върнем към изходното (подобно на детското) състояние на активно приемане на света (сякаш се раждаме отново), за да ги пробудим.

Но никой не може да се роди два пъти. Тогава? Остава по изкуствен начин (с непоклатима воля и желание да оздравеем) да се "размърдаме" - тоест чрез специално подбрани физически упражнения да върнем на всичките си органи, особено на гръбнака, някогашната подвижност, а чрез тренировки на емоциите да изчистим от "шлаки" и душата си, да й върнем бебешката безметежност.

Освен това ни предстои да се заемем с тренировка на образното си мислене, за да добием способност безконтактно да масажираме вътрешните си органи и стави с помощта на мислена концентрация на топлина (Т), бодежи (Б) и студ (С). Такъв масаж подобрява кръвообращението и активизира нервните окончания и в най-далечните кътчета на тялото — така с поразителна лекота ще премахне проблемите в дейността на бъбреците, на черния дроб, на белите дробове, на червата, ще ги прочисти както трябва и ще ги настрои за основен ремонт. Той ще раздвижи жлезите, ще намачка прешлените и ставите, ще опъне кожата, за да й върне някогашната еластичност, ще премахне бръчките и белезите чрез заповед за подмладяване на целия ни организъм, който благотворно ще се прояви и в цялата ни външност, започвайки от лицето.

Този удивителен (и уникален) масаж, разработен преди хилядолетия от древноизточни лечители, ще подобри зрението ни, ще изостри слуха ни, ще повиши мъжката потентност, а на жените ще помогне да се справят с гинекологичните проблеми, като същевременно ще задълбочи и ще разшири цялата гама от чувствени наслади, изпитвани по време на физическа близост.

Да, уважаеми читатели, вие сте абсолютно прави. Тази книга ви дава вълшебна пръчица, лампата на Аладин. приказно разковниче - всичко, което твори чудеса. Това древно вълшебство, както и да го наречем, попило мъдростта на хилядолетията, обещава на всеки нуждаещ се най-спешна и ефективна помощ, сродна с въздействието на митологичната жива вода. На практика всички курсисти от редовното обучение го заявяват в един глас. За същото свидетелстват многобройните писма от задочници, които самостоятелно тренират по моята програма и напълно са се излекували.

Тук има само един малък препъникамък. Вълшебната пръчица работи пълноценно само ако желанието ви да станете млад и здрав е много искрено и пламенно (но не фанатично), ако всичките ви помисли са към една-едничка цел и ако цялото ви същество е пронизано от светлината на образа на младостта и здравето, който трябва самостоятелно да създадете в съкровените дълбини на душата си. Този образ, подчертавам, за всекиго е индивидуален - както пръстовите отпечатъци, и всеки от вас сам трябва да си го създаде.

Тук аз. вашият наставник, губя пълномощията си. аз не мога да свърша вашата работа вместо вас, мога само да ви подскажа коя е посоката, как да действате и какво да изберете. Ще ви разкажа също какъв трябва да бъде в общи линии вашият личен и неповторим образ на здравето, защо е нужен, ще ви обясня, доколкото мога. и ключовите аспекти в създаването му.

Всъщност вече казах защо е нужен образът на здравето и младостта, но за по-ясно ще добавя няколко думи. Всеки уред бързо ще се развали, ако не работи в определен експлоатационен режим, за всеки компютър се изисква съответната програма, за да изпълнява добросъвестно функциите си.

Човекът не е уред, не е компютър, а е много сложно живо същество, в което органично се съчетават физическото, интелектуалното и духовното начало. Интелектът се нарича също съзнание, разум. Духовното начало означава емоционалните и нравствените прояви на човека, те образуват субстанцията, наричана "душа". За да взаимодействат хармонично и съзвучно тези начала, без да объркват общия ритъм, им е необходима обединяваща структура или вълна, с която човешкият организъм се самосверява, за да може да се развива и да живее в оптимален режим на самокорекция (чрез постоянно самообновяване и самовъзстановяване).

Такава структура или вълна е образът на здравето и младостта, той е съзвучен с всички светли моменти в живота, които ни окрилят и ни даряват усещането за вечна радост. Всекиму е познато това чувство, при всекиго то има своите неповторими багри. За един образът на младостта може да е свързан с разходка в цъфнала пролетна градина, за друг - с опияняващ танц на абитуриентския бал, за трети - с изкачване на сияйни планински върхове, за четвърти - с прибиране у дома след тежък ден.

Когато започвате да търсите идеала си, настройте се на вълната на радостно очакване и винаги си представяйте себе си такива, каквито бихте искали да бъдете. Млади, елегантни, красиви - и всичко, което правите, го правете, любувайки се на самия себе си.

Неуморно търсете своя образ на здравето, и той ще се яви. Ще го почувствате по вътрешната светлина, която ще пламне в душата ви. Всъщност всички, които са се излекували, отбелязват, че в този миг ги спохожда безпрекословна вяра в оздравяването и настъпва период на умиротворено очакване. Това чувство остава у оздравяващия и се усилва ден след ден.

В бебешка, в детска и дори в младежка възраст този образ е слят с нас, после поради външните въздействия на съвременната цивилизация мнозина от нас го губят.

Стресовите ситуации правят своето, като задръстват душите ни с обиди, с ядове, със злоба. Неправилното хранене замърсява органите ни с вредни шлаки. Фалшивите нагласи се прокрадват (или се набиват) в разума ни и ни карат да се стремим към призрачни ориентири, да вършим гибелни постъпки. Напълняваме, засядаме пред телевизора, губим физическата си подвижност, преставаме да четем. Образното ни мислене се притъпява, духът ни линее, съзнанието ни престава да ръководи тялото - образът на здравето и младостта малко по малко се изпарява от душата ни и отстъпва място на унинието, скуката, лошото настроение.

С други думи, нашият ангел пазител ни обръща гръб; нищо чудно, че ни нападат болести и болежки. За да се отърве от тях, страдалецът трябва преди всичко да си върне благосклонността на невидимия закрилник и защитник, тоест да се научи мислено да си представя своя единствен и неповторим идеален образ на младостта и здравето и неуморно да го зове, да прави всичко възможно този образ отново да се слее с неговата същност. Само в този случай процесът на излекуване ще стане наистина лавинообразен, само в този случай упражненията по дадената система ще станат поразително действени, само тогава младостта и здравето ще се върнат завинаги.

С формирането на този образ трябва да се занимаваме ежечасно и ежесекундно, защото ще се наложи да го създаваме по метода на пробите и грешките, тъй като в началото никой от курсистите няма натрупан опит в това отношение.. Опитът, повтарям, се трупа в процеса на работата, която няма кой да свърши вместо вас. Тук в никакъв случай не бива да се прекалява (да се преусложнява моделът), нито да се хвърля прах в очите (да се дава неясен образец), защото този образ ще се възприеме от всяка клетчица в тялото ви и ако той не е сполучлив, процесът на преустройство на организма ни може да тръгне в погрешна посока.

Това е много важно - да изваем свой конкретен и ясен образ на здравето. Да дадем пример, за да си го изясните. Ето разказа на едно момиче, боледувало от захарен диабет.

"Невинаги се чувствах добре, затова много неща не ми бяха позволени. Когато всички деца се плискаха и се къпеха във водата, аз седях на брега, гледах ги и се чувствах безпомощна за такива игри, бях много тежка. Представях си как вървя по плажа и в пясъка зад мен остават много дълбоки следи. Краката ми сякаш затъваха и аз едвам ги измъквах, толкова са тежки. Дори затварях очи, за да си почина... Но веднъж си представих, че краката ми стават все по-леки и по-леки, толкова ми се искаше да се затичам като всички деца, а за това са нужни леки крака... Стараех се да си представя, че съм лека като пухче, представях си, че следите ми стават все по-плитки и по-плитки, аз тичам все по-бързо, по-бързо... като вятър... заедно с всички... Всеки ден на плажа си представях, че е така. точно така... След няколко дни се почувствах по-добре. Тогава започнах да играя и малко по малко да тичам като всички. Все си представях колко леки са краката ми и как почти не оставят следи по пясъка. Мъчех се винаги да си представям, че съм здрава и лека като всички и че оставям същите следи като тях."

Историята на момичето прилича на прекрасна приказка. Обаче то оздравя и анализите го потвърдиха нееднократно.

"Отгледай зелено дърво в сърцето си и един ден пойна птица ще свие в него гнездо" - гласи една китайска пословица. Зеленото дърво е именно образът на здравето, който трябва прилежно и усърдно да формираме в дълбините на съществото си, и птицата на неповяхващата младост скоро ще свие гнездо в клоните му.

За процеса на сливане на животворния образ със същината на обучаващия се ще разкажем по-подробно в следващата глава. Съветвам ви спокойно, бавно и внимателно да се запознаете с нея. Във втора глава става дума за тренировката на емоциите и за размърдването на образното мислене - те помагат да си създадем желания образ, а също така и за пречистващата роля на прошката, за корекцията на настроението и за медитативната техника - те ще създадат в душата ни специална нагласа, спомагаща за съединяване на същността ни с образа на младостта и здравето, което ще ни отвори вратите към новия пълноценен живот, осенен от шума на незрими криле.

Втора глава