Тренировка по християнство -1

Курс за начинаещи

Джийн Гибсън

Тренировка по християнство 1

СЬп51"ПсЬе е.У. Роз^асЬ 110135-4800 В1е1еЫс1 11

Съдържание

ЛЕКЦИЯ 9 Божието Слово като храна 111 Учебно ръководство към лекция 9 121

ЛЕКЦИЯ 10 Научи ни да се молим 125 Учебно ръководство към лекция 10 137

ЛЕКЦИЯ 11 Ние сме Негови свидетели 141 Учебно ръководство към лекция 11 149

ЛЕКЦИЯ 12 Личното свидетелство 153 Учебно ръководство към лекция 12 159

ЛЕКЦИЯ 13 Господната вечеря 161 Учебно ръководство към лекция 13 169

Предговор към българското издание

Драги читателю, радвам се да Ви представя днес този труд върху Библията, конто е имал, има и - надявам се - ще има значение за Живота на много хора и в нашата страна. Пиша „Живота" с главно „Ж", за разлика от живота с малко „ж"

- нашето съществуване на тази земя, което ние по навик наричаме със същата дума. В Евангелието на Йоан 1:4 е казано следното: „В Него (Исус Христос) бе животът и животът бе светлина на човеците." Това означава, че Живо­тът не може да съществува отделно от Христос. Този, който не познава и няма Христа в себе си, не притежава и Живота.

Животът, за който говоря, е пряко свързан с вярата в Божия Син. Тази вяра започва със слушане на Божието Слово - на Евангелието. Тази книга е едно пътуване из цялата Библия, едно пътуване по теми, конто са всъщност отговори на въпросите на Живота. А целта на тази книга е Вашето запознаване с този Живот или по-дълбокото му опознаване. В 13-те глави-теми думата се дава на Библията, обясненията са кратки, лаконични и дават изцяло възможността на чита­теля сам да си извади заключенията-отговори по посочения огромен библейски фактически материал. Това изключва възможността от преднамерено влияние върху читателя.

За много християни, конто вече са намерили спасение чрез вяра в Божия Син, тази книга може да бъде едно помощно средство за тренировка по християнство, а именно: знанията, получени от Словото да станат част от ежедневието им, да им дадат увереност и стабилност, повече доверие и упование в Бога и Неговия Христос, „за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение". Задълбоча­ването на вярата на християнина, опознаването и всеотдай­ното следване на Христа, са невъзможни без тази ежедневна „тренировка", т.е. четене на Словото и прилагане на практика на прочетеното. Тази книга, която е предназначена както за самостоятелни, така и за групови занимания със Словото, е един подходящ за целта инструмент или „тренировъчен УРед".

Най-сърдечно Ви пожелавам успех и Божие благословение по пътя към целта.

Посочените в курса места от Библията са по българския и превод от 1924 година. За ръководители и обучавани ще бъде издадено и едно ръководство към курса с много практически указания и съвети, което ще може да се получи безплатно от издателството.

Здравко Ненов

Предговор към немското издание

„Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено пригот­вен за всяко добро дело" (2. Тим. 3:16,17). Тук Бог поставя пред нас една ясна цел: израснали, съвършени „Божий хора", чиято духовна зрялост се изразява в практическата им готов­ност за „всяко добро дело", като ни дава на разположение едно изключително средство: „всичкото Писание", приложе­но като поучения и практическо „наставление в правдата".

Днес тази задача отново излиза на преден план. За това свидетелствува големият брой на издаваните библейски учеб­ни материали, както и все повече увеличаващият се брой на семинарите и ежеседмичните курсове в местните християнски събрания и в междуцърковните организации.

Место срещана слабост обаче е, че голяма част от тях се ограничават само с теория, защото лилсват време и възмож­ности за практического упражнение и приложение. Също така, почти всички дългосрочни библейски курсове се огра­ничават с преподаването на теоретични знания по въпроси, свързани с учението и живота. Поредицата от пет курса „Тренировка по християнство" прави опит да реши този проблем. Отделяйте книги не трябва да се считат просто за „курсове", конто трябва само да бъдат заучени и писмено проконтролирани, а както казва заглавието, да са част от една „тренировка" в християнската вяра, която чрез после­дователното свързване на обучението с практическите зада­чи, ще може да помогне на младите християни да придобият и да прилагат практически своите духовни знания и способ­ности.

Материалът от тази поредица е разработен и изпробван преди около 10 години в църквата Ранпауеп ШЫе СНаре1, в град Сан Леандро, Калифорния (самостоятелна местна хрис­тиянска църква по новозаветен образец), в която работи У. Макдоналд, световно известен автор на многобройни публи­кации върху учението на апостолите, духовната помощ и грижа, въпросите на християнската вяра и тълкуването на Библията. Междувременно тези курсове са преведени на няколко езика и от доста години се прилагат с голямо благословение, главно в Австрия и Южна Германия. Нарас­тващото търсене наложи издаването им в подобрена и пре­работена форма.

Все пак не бива да се забравя, че нито един материал, включително и настоящият, не е чудотворно средство. Реша­ващи са както характерът и духовните качества на човека, конто представя материала, така и мотивацията и готовност­та за обучение на онези, конто ще работят с него. Доколкото тези неща са налице, настоящият курс за обучение може да бъде една крачка към голямата цел: обучение на зрели и способни работници.

Алоис Вагнер

ЛЕКЦИЯ 1

Общ поглед върху Евангелието

„Ночалото на благовестието на Исуса Христа, Божий Син" (Марк 1:1). Така започва боговдъхновеният разказ за живота и служението на Господ Исус Христос. Основното ядро на християнската вяра - най-знаменитата вест, която хората някога са чували, е това: „... че Христос умря за греховете ни според Писанията, че бе погребай, че бе възкресен на третия ден според Писанията." (1. Кор. 15:3-4). В Йоан 3:16 това е предадено така: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот." Това наистина е блага вест, защото такова е значението на думата „евангелие". Пътят към Бога е отворен за човека и Той е заповядал тази блага вест да бъде проповядвана на всяко същество на Земята. (Марк 16:15)

Какво знаем за Евангелието? Негов първоизточник е Бог, а не човекът. То е Божието благовестив (Римл. 1:1, Гал. 1:11,

1. Сол. 2:2,9). Неговата централна тема е една жива Личност. То е благовестието на Божия Син, нашия Господ Исус Христос (Римл. 1:3,9; 5:19). Неговата цел е да води хората при Бога. То е благовестието на нашето спасение (Ефес. 1:13). То е насочено към онези, конто не го заслужават. То е благовестието на Божията благодат (Деян. 20:24). То важи винаги; то е вечното благовестив (Откр. 14:6).

Никой не може да си позволи да игнорира тази вест, от която зависят животът и смъртта. Бог призовава хората да се покорят на благовестието и ги предупреждава за съда, ако не го сторят (2. Сол. 1:8; 1. Петр. 4:17; Римл. 10:16). Тъй като вярата е изискваната реакция спрямо благовестието, същес­твува остра необходимост то да бъде проповядвано (1. Кор. 9:16; Деян. 1:8). Всеки, който се опита да промени тази блага вест, е проклет (Гал. 1:7-9). Това важи особено за онези, конто учат, че към вярата в благовестието за спасение трябва да се прибавят дела и рйтуали.

И

Тази вест от Бога не се е появила на света внезапно, без никакво предизвестие. Необходимостта от спасение на човека от греха и смъртта е била очевидна още в началото на историята, още в първите глави на Библията. Също така, още в Битие 3:15 е показан Божият план това да стане чрез един обещан Изкупител. Кървавите жертви в Стария Завет сочеха към веднъж завинаги валидната Христова жертва на кръста (Евр. 10:1-4; 10-12). Старият Завет обеща един нов съюз или нов Завет, който щеше да превъзхожда стария (Ерем. 31:31­33). Изпратеният от Бога Изкупител трябваше да дойде за всички хора (Исая 42:16). Пророчеството и изпълнението му са неразривно свързани в Единил Господ, в едната вяра и в едното спасение (Ефес. 4:4-6). Има само един път към Бога (Йоан 14:6; Деян. 4:12).

Отделяне от Бога

Човекът бе сътворен за Бога - за Негова радост и прослава (Откр. 4:11; Исая 43:7). Вечният Божи план за човека беше да носи Божия образ и по този начин да разкрива Неговата слава (Бит. 1:26-27; Римл. 8:29). Бог създаде човека със свободна воля, а не като управляван робот. Човекът можеше свободно да реши, дали да обича Бога и да му се подчинява, или не.

1. 
   Изпитването на човека. Той живееше в една великолепна градина и се радваше на общението с Бога. За да бъде възможно продължението на това общение, му беше на­ложено само едно ограничение. На човека бе забранено да яде от плода на дървото за познаване на доброто и злото. Съществуваше възможността той да се подчини, или да не се подчини. Да вярва на Божието слово, или да не вярва (Бит. 2:15-17).
   
2. 
   Непослушанието на човека. Дяволът, взел образа на змия, се противопостави на Бога, като каза, че човекът няма да умре, ако яде от забранения плод. И човекът предпочете да повярва на тази лъжа, вместо на словото на Бога, Който го обичаше. Това непослушание доведе до една съдбонос­на промяна, наречена „грехопадението" (Бит. 3:1-7). Резул­
   

татът беше мигновена духовна смърт, което значи изключ­ване от общението с Бога (Бит. 3:8), а накрая и физическа смърт, при която душата на човека се отделя от тялото му (Бит. 5:3-5).

3. Проблемът на човека. Последиците от това непослушание не се ограничиха само върху първия човек. Чрез него грехът и смъртта преминаха върху цялото човечество (Римл. 3:23). Природата на човека се промени, така че той стана враг на Бога. Той стана грешник, както в същността си (Ефес. 2:3), така и в делата си (Рим. 3:23). Отплатата за този грях беше и е смъртта (Римл. 6:23). Всеки грях заслужава смъртно наказание (Езек. 18:4). Поради това човекът е „мъртъв в престъпления и грехове" (Ефес. 2:1,5). Тази смърт е настояща духовна смърт, т.е. отделяне от Бога. Смъртта остава да ни напомня постоянно за ужас­ната отплата за греха (Евр. 9:27; Яков 1:15). След физичес­ката смърт, която отделя душата от тялото, следва втора­та смърт, която завинаги отделя душата от Бога (Откр. 20:11-15). Дори и в настоящия живот грехът е същинската причина за всички трудности, болести, страдания и отчуж­дението от Бога.

Заместване на грешника

Словото ни казва, че Бог обичаше Своите паднали създания (Ефес. 2:4, 5; 1. Йоан 4:10). В Своето намерение да ги спаси от духовната смърт, която би се превърнала във вечна смърт, Той се видя изправен пред един морален проблем. Бог е абсолютно справедлив, така че за греха трябваше да бъде заплатено (Изх. 34:7). Бог обаче, е и милостив и благ, и копнее за спасението на Своите паднали създания (2. Петр. 3:9). Как могат съвършената справедливост и любящото милосърдие да бъдат приведени в съгласие?

1. Божието решение. Чрез Господ Исус Христос бе намерен пътят да бъде удовлетворена от една страна Божията справедливост - чрез изплащането на вината, и от друга страна - Божията любов - чрез спасението на човека от вечната смърт. Този метод трябваше да бъде заместване, като един заместник трябваше да понесе наказанието вместо човека (Исая 53:4-6). Христос трябваше да стане великият носител на греховете ни (1. Петр. 2:24; 3:18). Синът стана човек, защото за изплащането на греха се изискваше човешки живот (Деян. 2:22). Той беше без грях и затова смъртта не можеше да претендира за Неговия човешки живот (2. Кор. 5:21). Неговият живот бе така безкрайно скъпоценен, че бе достатъчен за откуп на всички

(1. Тим. 2:6). Божието сърце се отвори широко за всички хора (1. Тим. 2:4). Важно е да се има предвид, че само Бог може да бъде Спасител на човека (Исая 43:11; 45:21). Господ Исус изпълни това изискване (Мат. 1:21-23).

2. Божието откровение. Божият план бе открит в зачатък още в първите глави на книгата Битие. Опитът на нашите прародители да покрият греха си чрез собствени усилия, се вижда ясно от техните препаски от смокинови листа (Бит. 3:7). Това беше една мярка, която не можеше да скрие голотата и греха им от един свят Бог. Той им даде за облекло животински кожи (Бит. 3:21). Този заместител можеше да се даде само след проливане на кръв. Така започна жертването на животни. Следващото поколение ни дава и друг пример. Каин пожертва на Бога плодовете от своя труд на полето, докато Авел принесе на Бога кръвна жертва. Бог прие последната, но отхвърли жертва­та на Каин. Жертвата на Каин е типична за опита на човека да се приближи към Бога чрез дела. Тези, конто чрез делата и заслугите си търсят признание от Бога, вървят по „пътя на Каин" (Юда 11). Пътят към Бога е възможен само чрез кръвна жертва, а не чрез човешки дела. По-нататъшна илюстрация намираме в най-важния юдейски празник ­Пасхата. При неговото въвеждане, преди излизането на израелския народ от Египет, във всяка къща е било пожер­твано агне без недостатък. С неговата кръв били намазани стълбовете и горните греди на вратите, за закрила от Божия съд над всички египетски първородни. Заради тази кръвна жертва Бог отмина тези домове и ги пощади от смъртта (Изх. 12:3-14; 21-27). Жертвената система в Стария Завет продължи това учение. Тези жертви бяха само сянка на това, което трябваше да дойде - Христовата смърт на кръста (Кол. 2:17). Предишните жертви не можеха да

погасят вината, но те служеха като примери и сочеха към единствената жертва, която бе в състояние да стори това (Евр. 1:1-2). Окончателната и вечна жертва за греховете беше жертвата на Исус Христос на кръста. Тази жертва премахна греха на всеки, който вярва в нея (Евр. 9:12-14,26; 10:10,12). От това виждаме, че Бог от самото начало е положил вярата като основа за спасението. Изпълнението на плана беше идването на самия Божи Син (Евр. 1:1-2). Тази Божия премъдрост беше скрита от злите сили през всичките предишни времена (1. Кор. 2:7-8).

3. Божият тт. Ако Господ Исус Христос, чрез Своята жертва на кръста е единственият път към Бога, как са били спасявани вярващите в Стария Завет? Те са били спасявани точно на същото основание като нас, т.е. по благодат и чрез вяра, без заслугата на собствени дела (Ефес. 2:8-9). Те умираха във вярата, без да видят изпълнението на обеща­нията на Стария Завет, че Изкупителят, Месията, ще дойде.

Но те бяха убедени, че обещанията са истинни и им вярваха в сърцата си (Евр. 11:13). Бог счете вярата им за правда (Римл. 4:3; Яков 2:23). Христовото дело важеше за тях, също както важи и до днес за нас (2. Кор. 5:21). Въпреки, че подробностите на посланието бяха различии, благовес­тието бе проповядвано и на хората в Стария Завет (Евр. 3:16-4:2; 1. Петр. 4:6). Те вярваха на Бога и чрез послуша­нието си към Него доказаха истинността на вярата си. Йоан Кръстител продължи това учение преди Исус да започне Своето открито служение. Той казваше на хората да се покаят и да повярват в благовестието (Марк 1:15). Господ Исус Христос проповядваше благовестието на Божието Царство (Мат. 4:23; 9:35). Да го приеме човек като Цар, означаваше да влезе в Царството Му. Когато беше помежду им, Той каза също и че Божието Царство е сред тях (Лука 17:21).

4. Божието удовлетворение. Бог Отец имаше благоволение в Сина Си (Мат. 3:17). Той е удовлетворен от съвършения обхват на делото на кръста, което изличава вината за греха и ни прави праведни пред Бога. „Свърши се" (Йоан 19:30).

Вече не е нужна никаква друга жертва за греха и нашите беззакония няма да се помнят вече (Евр. 10:17-18). Чрез Господ Исус Христос, Бог е благонамерен към нас (1. Йоан 2:1; Евр. 2:17). Божият агнец плати пълната цена за грехо­вете на света (Йоан 1:29; 1. Йоан 2:2). Негово възкресение доказа на света, че Бог намери съвършено удовлетворение във всичко, което Той извърши (Деян. 2:22-24).

Спасение за вярващия

Всеки човек трябва лично да дойде при Бога, за да бъде спасен, като приеме Исус Христос като свой личен Спасител в този живот (Йоан 1:12-13). Реакцията на човекаспрямо Бога го поставя в една от двете групи хора -Божий деца и безбожницы. Те са членове на различии духовны семейства, с различии бащи, различии плодове и различно бъдеще.

1. 
   Деца на непокорството (Ефес. 2:2; 5:6). Тяхното поведение спрямо Бога потвърждава този израз. Изразът „деца на гнева" сочи бъдещето им. Кой е същинският им баща, става ясно от израза „деца на дявола" (1. Йоан 3:10,8).
   
2. 
   Божий деца (Римл. 8:16-17; Йоан 1:12). Поради израза „послушни на вярата" (Римл. 16:26; 1. Петр.1:2), те могат да бъдат наречени и „деца на послушанието" (1. Петр. 1:14). Това е послушание по отношение на благовестието. Тъй като спадат към онези, конто са на пътя на вярата, те биват наричани „чада на Авраам" (Гал. 3:7). Исус Христос каза, че Авраамовите деца вършат и „Авраамовите дела" (Йоан 8:39). Поради промяната в техния живот, те биват наричани и „синове на светлината" (Йоан 12:36; 1. Сол. 5:5). Те не са спасени чрез добри дела, а за добри дела (Ефес. 2:10; Тит 3:8). Смисълът на спасението беше в това: тези, конто бяха мъртви в грехове, отсега нататък да живеят за правдата (1. Петр. 2:24). Главната разлика между двете семейства се крие в тяхната вяра. Децата на непокорството, конто се намират на Каиновия път, разчи­тат на своите собствени постижения и усилия в живота си пред Бога. Те не искат да се покорят на благовестието и да дойдат при Бога единствено въз основа на съвършеното
   

дело на Исус Христос. Те разчитат на собствената си добродетелност, собствените си идеи и житейски филосо­фии. За разлика от тях, Божиите деца са достигнали до разбирането, че имат нужда от Спасител. Те са се покаяли (Лука 13:3; 15:7; 24:47; Деян. 2:38; 3:19). Те са достигнали до вярата в Бога (Деян. 20:21; 26:20). Тяхната вяра се основава изключително на кръвта на Исус Христос, чрез която те биват спасени (Римл. 3:25). Единствено Неговата кръв може да ни очисти от всеки грях (1. Йоан 1:7; Откр. 1:5).

Още при сътворението на света Бог беше запланувал спасе­нието на човека. Той имаше желание да общува с онези, конто бяха готови по свое собствено, свободно решение да Го обичат и да Му се подчиняват. Началото на непокорст­вото не Го изненада. В Неговото решение, още при сътворе­нието на света, бе предвиден Божият Агнец (1. Петр. 1:19-20). Когато времето се изпълни, Бог изпрати Своя Син (Гал. 4:4). Този Бог, Който бе говорил на хората по различии начини и пътища и чрез различии пророци, сега им говореше чрез Сина Си (Евр. 1:1-2). Евангелието казва на човека, че Христос умря за неговите грехове, плати за неговата вина и така удовлетвори Божията справедливост. Синът възкръсна от мъртвите, за да оправдае човеците пред Бога. Бог пред лага вечен живот на всеки, който идва при Него, с вяра в Неговия Син. Да приемем и имаме Сина Му означава вечен живот (Йоан 1:12; 1. Йоан 5:12). Божият гняв остава върху онзи, който не вярва (Йоан 3:36). Покорихте ли се на благовести­ето? Вървите ли в житейския си път като дете на послушани­ето, като дете на светлината и дете на Бога?

УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 1

Общ поглед върху Евангелието

1. 
   Какво научавате от следните стихове за намерението на Бога спрямо човека? (Бит. 1:26-27; Исая 43:7; Римл. 8:29; Откр. 4:11).
   
2. 
   Каква възможност имаше Адам да има Божието благово­ление (Бит. 2:15-17)? Какво показва реакцията на Адам в това изпитание на неговата вяра в словото на Бога? (Бит. 3:1-7)
   
3. 
   Използвайте следните стихове, за да дефинирате понятието грях (Исая 53:6; Мат. 5:28; Римл. 3:28; 1. Йоан 3:4; Яков 4:17).
   

4. Божията справедливост изисква заплащането на вината за греха. Какво беше наказанието, което Бог установи при сътворението? (Бит. 2:17; Исая 18:4)

Какво става, ако човек умре в това състояние (Откр. 20:11-15; Евр. 9:27)?

5. Какво разкрива за Божията благодат и Божията справед­ливост следният откъс от Библията: Изх. 34:6-7?

Какво решение избра Бог, за да приведе в съгласие Своето

милосърдие и Своята справедливост (1. Петр. 3:18; Деян.

4:10-12)?

Какво е изключителното у Спасителя в Исая 43:11? Как Господ Исус удовлетвори това изискване (Мат. 1:21-23; Евр. 1:8)?

1. 
   Предайте със собствени думи 1. Кор. 15:3-4 и обяснете накратко Евангелската вест от този откъс!
   
2. 
   Коя беше една от причините Бог да скрива Своя план за спасението, докато той се изпълни (1. Кор. 2:7-8)? Как се спасяваха вярващите в Стария Завет (Евр. 11:13)?
   
3. 
   В какво взаимоотношение се намират „спасението" „вършенето на добри дела" (Ефес. 2:8-10)?
   

Как тази мисъл се осъществи в живота на Авраам (Римл. 4:1-5; Яков 2:18-23)?

Възможно ли е спасение въз основа на делата (Тит 3:5-8; Евр. 9:22)? Защо „да" или защо „не"?

9. Реакцията на човека спрямо благовестието решава принад­лежността му към едно от двете духовни семейства. На кое духовно семейство съответствуват следните библейски стихове? (Йоан 8:44; Гал. 3:7; Ефес. 2:2-3; 5:6; 1. Сол. 5:5; Йоан 3:10)

Как може да се премине от едното семейство в другото (Лука 13:3; Деян. 3:19; Йоан 1:12; 5:24)?

10. Споменете накратко, как и кога вие станахте вярващ християнин. Ако още не сте приели Господ Исус в своя живот, запишете кратко какво ви възпира!

ЛЕКЦИЯ 2

Преглед на учението за Христос

Той се движеше сред хората и Неговият живот беше най-зна­чителният, който е бил живян някога. Неговият безупречен характер, непорочен във всяко отношение, бе уважаван даже и от неприятелите Му. Неговият живот беше изключителен. Никой несъвършен човек не би могъл да го измисли. Никой скептик не би могъл логично да го обясни. За никого досега в историята не е писано толкова много. Той самият обаче, тук на земята не написа нищо, което да остане като документ. Той имаше по-голямо влияние върху историята от всеки друг. Той бе причина тя да бъде разделена на два периода ­преди и след Христос. Въпреки това, Той не се включи в

1. 
   Неговите имена. Той беше наречен Исус, „защото Той ще спаси народа си от греховете му" (Мат. 1:21). Думата „Исус" означава „Бог (Яхве) спасява". Той беше божест­веният Спасител (Тит 2:13; Исая 43:11). Този Спасител беше Христос, Който е Господ (Лука 2:11). Като Христос или Месия, Помазаникът, Той беше обещаният Спасител (Йоан 4:25-26). Сам Той често се наричаше „Човешкият Син" (Лука 19:10), което изразява Неговото въплъщение, за което Той дойде. Той беше Син Божи и неприятелите Му схващаха това определение като деклариране на Него­вата божественост (Йоан 10:33,36). Той беше Божието Слово (Йоан 1:14); Божият Агнец (Йоан 1:29); Алфа и Омега; Пьрвият и Последният; Началото и Краят (Откр. 22:13). И накрая, Той е Цар на царете и Господ на госпо­дарите (Откр. 19:16).
   
2. 
   Неговото вечно съществуване. Той не беше сътворено същество, а Творецът на всички неща (Йоан 1:3,10; Кол. 1:16-17; 1. Кор. 8:6; Евр. 1:2,10). От самата вечност Той бе при Бога и бе Бог (Йоан 1:1-2). Изразът „Единороден Син" не се отнася до Неговото физическо раждане. „Единоро­ден" (Йоан 1:14,18; 3:16,18) означава „изключителен", как­то виждаме и в случая с Исаак, въпреки че той не беше единственият син на Авраам (Евр. 11:17). Определението „Първороден" ни описва Неговото превъзходство, както става ясно от Кол. 1:18 и Откр. 1:5. Господ е бил от вечността (Михей 5:2; Исая 9:6; Притчи 8:22-23). Като „Аз съм", Той е съществувал от вечността, преди всички неща (Йоан 8:58; Изх. 3:14). Той споделяше славата на Отца още преди сътворението на света (Йоан 17:5).
   
3. 
   Неговите появяваиия в Стария Завет. Господ Исус не се появява едва в Новия Завет. Чрез Моисей и пророците Господ откри някои неща, конто се отнасяха за Него (Лука 24:27, 44). Той беше главната тема и изпълнението на Светото писание. Той изпълни стотици пророчества, като например за мястото на Неговото раждане (Михей 5:2), за начина на зачатието Му (Исая 7:14) и вида на смъртта Му (Исая 53). Той изпълни и обещанието, че ще дойде Пророк, по-велик от Моисей (Втор. 18:18-19), Свещеник, служещ во веки (1. Царе 2:35) и Цар, по-велик от Давид, чийто престол пребъдва във вечността (2. Царе 7:12-13). Той изпълни и обещанията, конто бяха образно представени в различните жертви и празници, като например - в празника Пасха (1. Кор. 5:7). Явно е, че в Стария Завет имаше видими явявания на Бога, най-често като ангел или Господен вестител. Те се наричат „теофанш". Начините на действие и делата на този Ангел Господен са безспорно характерни за Бога, а не за едно сътворено същество. Примери за това намираме в Бит. 22:11-18; 32:1-30 (сравни Осия 12:4-5), Изх. 3:2-6 (сравни Марк 12:26); Ис. Нав. 5:13-15, Съдии 6:11,12; 13:18-22. По-нататък ние виждаме Христос в преобразите. Те представляват старозаветен образ на една представена в Новия Завет духовна истина, най-често отнасяща се до Месия. Медната змия в Числа 21 представя Христос на кръста като предмет на вярата, даряващ нов живот (Йоан 3:14-16). Канарата в Изх. 17:6 и Числа 20:8-12 символизира