Тренировка по християнство 2



страница2/14
Дата01.02.2018
Размер2.18 Mb.
#52512
ТипЛекция
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

18

различно в четирите Евангелия. И всеки от авторите е


изтъкнал онова, което според него е било важно. Един или
двама слепци е излекувал Исус в Йерихон? Очевидно, Исус
е срещнал повече слепци, които е излекувал по различно
време.

  1. Погрешните тълкувания често водят до недоразумения.
    Исус е казал: „Това поколение няма да премине, докле не
    се сбъдне всичко това" (Мат. 24:34). В този случай той не
    говори за Своите съвременници, а за еврейския народ.
    Текстът „Никой, кога да е, не е видял Бога" (Йоан 1:18)
    не противоречи на текста в Бит. 32:30. Това твърдение се
    отнася до Божието същество, а не до неговите многост-
    ранни прояви.

  2. Различните аспекти на едно учение или на една дума могат
    да ни объркат, напр.: Бог действува в сърцата на хората
    по Своята си воля; но човекът, въпреки това, е отговорен
    пред Бога и трябва да направи един истински избор. И
    двете твърдения са верни. Бог не изкушава човека да
    върши зло (Як. 1:13). Но все пак, Бог поставя човека на
    изпитание по отношение на вярата (Бит. 22:1).

  3. Понякога чудесата могат да изглеждат почти невъзмож-
    ни. Може ли един човек да живее три дни в корема на една
    голяма риба? (Йона 2:1) Известно е, че някои моряци са
    имали подобни преживявания за по-кратко време. Но за
    Бога, Който е създал света, това не може да бъде проблем.
    Затова Исус, а така също и апостолите, можеха да съжи-
    вяват мъртви.

  4. Непознаването на фактите или историческата действи-
    телност
    често водят до проблеми. Понякога на въпросите
    може да се отговори, когато се събере повече информация.
    Фактите, които ние можем да разберем, са много повече
    от онези, които не можем да разберем.

Подчиняваме на авторитета на Библията

Езическите религии често поставят своите последователи в

19

едно унизително положение. Нека само да помислим за


въздействието на хиндуизма в Индия, анимизма в Африка и
Азия и за магьосничеството в много страни по света. Оче-
видно е влиянието на Библията върху живота на онези
народи, племена и отделни хора, които живеят съзнателно
според моралните й норми. Библията ни носи едно духовно
послание, което освобождава хората от тиранията на нарко-
манията, престъпността, липсата на морал и дивашките
нрави. Кой човек не би водил един по-добър живот, ако
следваше десетте Божи заповеди или живееше според учени-
ето на Исус? Но освен това, Библията ни носи едно послание
за пътя към вечно спасение чрез вярата в Исус Христос и
Неговото дело на кръста. Тя дава отговор на големите
въпроси, на които не могат да отговорят философията,
психологията и естествените науки. Откъде съм дошъл? Защо
съм тук? Какво трябва да направя в живота си? Как мога да
имам вечен живот? Кой е Бог и как мога да Го позная?

Източникът на авторитета на Библията е Бог, Който е дал


Своето Слово. Във фокуса на този авторитет стои Господ
Исус Христос, на Когото Отец е дал цялата власт както на
небето, така и на земята (Мат. 28:18). Моралният авторитет
на Библията ще определя ефективно моя живот, само тогава,
когато се поставя под властта на Господ Исус. Ние вярваме
истински в Библията само тогава, когато се подчиняваме на
Бога, на неговото Слово и на Исус Христос.

  1. „Can I trust my Bible" (Chicago: Moody Press, 1963), p. 132.

  2. „The Bible and Archeology" (New York: Harper and Row, 1940), p. 288.

  3. „The New Testament Documents: Are They Reliable?" (Downers
    Grove, 111.: Inter- Varsity Press, 1964), p. 16f.

  4. „Rivers in the Desert" (New York: Farrar, Straus and Giroux, 1959), p.
    31.

  5. „Archaeology and the Religion of Israel" (Baltimore:John Hopkins Press,
    1942), p. 176.

20

УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 1

Авторитетът на Библията

1. Тъй като Библията е писана от хора, критиците оспорват


нейната автентичност (достоверност) и непогрешимост.
Какво посочват следните автори относно произхода на
своите думи?

Исус Навиев (Ис. Нав. 1:1) Давид (2. Царе 23:2)

Исая (Ис. 42:5; 43:1) Еремия (Ер. 1:1-2; 2:1)

Езекиил (Езек. 1:2-3; 2:1; 3:1; 6:1) Павел (1. Кор. 11:23)

2. Какво казва Петър относно авторитета на Библията (2.
Петр. 1:21)?

- относно своите собствени послания? (2. Петр. 1:16-19)

- относно посланията на ап. Павел? (2. Петр. 3:15-16)

21

3. Как Исус Христос потвърди валидността на Стария Завет?


Лука 24: 25-27

Йоан 5:39, 46-47

4. Разказът за сътворението на света, човека и другите
свръхестествени събития, описани в Библията, биват ата-
кувани от хора, които искат да дискредитират Библията.
Други пък тълкуват преносно тези събития, като ги пред-
ставят повече като алегории, отколкото като събития с
буквално значение. Какво отношение има Исус към съби-
тията, записани в Стария Завет?

Марк 10:6 (сравнете с 1. Кор. 11:8-9; 1. Тим. 2:13)

Матей 12:39-40

Матей 24:37-39

5. Често пъти авторитетът на Божието Слово се напада с
аргумента, че някои пасажи са с ограничено по време и
място значение, без никакво отношение към нашето съв-
ремие. Този аргумент се използува особено често срещу
учението на Павел за ролята на жената.

22

По какъв начин Павел обяснява на коринтяните, че него-


вото учение не се отнася само за Коринт? (Сравни с 1. Кор.
14:36)

Как би могло да се отговори на аргумента, че посланията


на Павел представляват само едно лично становище или
пристрастност към тогавашната култура? (Сравни с 1.
Кор. 14:37)

6. Посочете четири точки, които изтъкват полезността на


Светото Писание (2. Тим. 3:16). Обяснете тези точки!

а)

б)

в)

г)

23



7. Как бихте реагирали на следното изказване: „Аз не вярвам,
че Библията е наистина напълно достатъчна за решаване
на днешните ни проблеми. Мисля, че църквата и отделните
християни трябва да търсят решение за някои от тях и на
друго място."?

Как бихте отговорили на критиката, която казва, че


съвременните изследвания били показали, че Библията
съдържа грешки?

9. Как ще отговорите на въпроса: „От къде знаете, че


Библията е вярна?"

10. Какво практическо значение за Вашия живот има това,


дали Библията е Божието Слово или не?

24

ЛЕКЦИЯ 2


Положението на вярващите в Христос

Положението на едно дете на Бога е толкова прекрасно, че


е почти твърде хубаво, за да е вярно! Кой би могъл да си
представи, че един грешник, който е бил спасен благодарение
на чудната Божия милост се поставя в най-високо положение
в очите на Бога? На едно място в Библията се казва:„Защото
в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; и
вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство
и власт" (Кол. 2:9-10). Ние имаме всичко в Онзи, Който е
„първороден преди всяко създание"! Ние имаме всичко в
Онзи, Когото Отец люби и пред Когото се покланят небес-
ните войнства. Вярващият не е приет само отчасти. Той
заема най-високото положение. На него няма да се гледа в
светлината на несъвършенството на човешките слабости. На
него ще се гледа като на такъв, който е направен „съвършен
завинаги" (Евр. 10:14). Той става толкова приемлив за Отца,
колкото е и самият Господ Исус. Какво чудесно преобразу-
ване! Човекът, който някога е бил мъртъв в престъпления и
грехове, сега е пренесен в Христос (Ефес. 2:1-7). Кога е
станало това? Тогава, когато един грешник чуе радостната
вест за спасението, повярва на нея и се довери на Господ Исус
Христос, той бива запечатан в Него от Светия Дух (Ефес.
1:13). Светият Дух приема този човек в тялото на Христос
(1. Кор. 12:13). В Христос всички вярващи са благословени с
всяко духовно благословение, което Бог може да дари (Ефес.
1:3). В Христос сме станали праведни пред Бога (2. Кор. 5:21).
В Христос ние сме обичани и приети, както е приет Той,
защото сме съединени с Него. Благодатта, т.е. незаслужената
милост, ни се дарява, защото сме във Възлюбения (Ефес. 1:6).
Или както казва песента: „Бог вижда моя Спасител и тогава
вижда и мене във Възлюбения, приет и свободен..."

Положение и действителност

Мнозина трудно могат да разберат тези чудесни истини. Тези
истини няма ли да доведат до това, да спрем усилията си да

25

бъдем угодни на Бога? Не! Тези истини ще предизвикат у нас


възхищение от автора на едно такова велико спасение. Те
трябва да ни доведат до един начин на живот, който е в
хармония с това високо призвание. По тази причина, книги,
като „Посланието до ефесяните" в началните си глави опис-
ват нашето положение в Христос и след това ни призовават
да живеем съгласно него. Нашето положение е начина, по
който Бог гледа на нас, заради това, което Христос е
направил за нас. Нашата практика е начинът, по който
изживяваме ежедневно живота си. Нека си помислим за
различните предупреждения, наставления и поправления за
вярващите. Те искат да ни напомнят за това, че нашето
положение в Христос не е еднакво със житейската ни дейст-
вителност, даже когато начина ни на живот във все по-голяма
степен съвпада с нашето положение.
Положение „в Христос": Действителност в живота:

Непоклатимо положение
чрез Божието спасение (Кол.
2:10)

Съгласно цененето на Сина

от Отец (Кол. 1:13)

Вечен, неизменен (Ефес. 1:13-



14)

Ние сме свети (Кол. 3:12)

Ние сме съвършени (Евр.

10:14)


Ние сме праведни (Фил. 3:9)

Ние сме умрели за греха


(Римл. 6:2)

Ние сме избраници на Бога


(1. Петр. 1:2)

Нашата отговорност в свет-


лината на едно толкова вели-
ко спасение (1. Кор. 15:58)

Съгласно нашето ценене на


Сина (Йоан 14:15, 21)
Временна, променлива (1.
Кор. 3:1-3, 15)

Трябва да се стремим да ста-


нем свети (1. Петр. 1:16)
Трябва да се стремим да ста-
нем съвършени (Фил. 3:12)
Трябва да живеем праведно
(1. Йоан 3:7)

Трябва да се считаме за мър-


тви към греха (Римл. 6:11)
Ние трябва да затвърждава-
ме нашето избиране (2. Петр.
1:10)

Разликата между положение и действителност е ясно показа-
на в църквата в Коринт. В Коринт вярващите бяха напълно
приети в Христос. Той беше обещал да ги утвърждава до
края (1. Кор. 1:2-9). Тяхното положение беше съвършено (1.

26


Кор. 1:30; 6:11). Но на практика в средите им е имало раздори
(1:11), плътско поведение (3:1-3), гордост (4:18), слабости (6:7)
и неосъждане на неморалното поведение на хората между тях
(5:1-5).

Роднинство и общение

Тази разлика може да се илюстрира и като се сравни род-
нинството с общението. Когато приемем Господ Исус с
искрена вяра, ние ставаме Божии деца. Ние биваме родени
отново чрез Божието Слово (1. Петр. 1:23) от Светия Дух
(Йоан 3:5-6). Ставаме Божии деца, членове на Неговото
божествено семейство (1. Йоан 3:2; Римл. 8:16). Това е една
роднинска връзка. Детето, което съгреши, няма да бъде
отхвърлено от семейството си, но ще развали отношенията
си с него. Ако ние сами не се поправим веднага, като
признаем грешката си, Бог ще ни накаже (Евр. 12:5-6).
Божието наказание може да има като последица телесни
повреди и даже смърт (1. Кор. 11:30-32). В този самоконтрол
влизат признаването на греха и отричането от него (Пр. 28:13;
1. Йоан 1:9; Пс. 32:5; 51:5-8). Когато някой съгреши, той
загубва радостта от спасението си, но не и самото спасение
(Пс. 51:14). Роднинската връзка не означава автоматично и
общение. Положението не води автоматично със себе си и
действителността. Ако ние объркаме тези неща, сами ще си
създадем трудности, и тогава ще мислим, че Светото Писа-
ние си противоречи.

Непостоянството на вярващия в неговия ежедневен живот го


кара да се съмнява в своето положение в Христос само
тогава, когато той погрешно мисли, че спасението се опреде-
ля и от човешки дела. Библията ни учи, че спасението е
Божието дело за нас. То става по благодат (Ефес. 2:8), чрез
вяра (Гал. 2:16) и е един дар от Бога (Римл. 6:23; Откр. 22:17).
Мирът с Бога идва само чрез кръвта, която бе пролята на
кръста (Кол. 1:20). Към това дело на Божията милост не
може да бъде прибавено никакво човешко усилие (Тит 3:5).
Нашите добри дела са резултат на Божието Дело, което Бог
извършва чрез нас (Ефес. 2:10; Тит 3:8). Ако ние пребъдваме
в Христос, ще дадем плод за Неговата слава (Йоан 15:1-16).

27

Преданият на Бога живот носи една вечна награда (1. Кор.


3:10-15). Само вярата в Христос е основата на нашето
положение в Христос и основание да останем в Него.

Аспекти на положението в Христос

Положението на вярващия в Христос може да бъде описано
от няколко гледни точки. Ако разгледаме внимателно тези
точки, става ясно че това състояние не може да се оспорва.
Тогава е напълно разбираемо, защо Бог ни кани да се
приближим до престола на благодатта с пълно дръзновение
и сигурност (Евр. 10:19-22). Ако разгледаме различните изяв-
ления на Бога, ще видим, че те нямат нищо общо с нашите
чувства. Всяко Негово изказване е едно откровение на Божи-
ето Слово и трябва да му се вярва, защото Бог го казва, а
не въз основа на нашите чувства. Нека да разгледаме тези
духовни благословения, които ни се дават в Христос по един
толкова чудесен начин:

1. Прощаване на греховете. Безброй хора днес се превиват


под товара на вината пред Святия Бог. С какво облекчение
четем, че „в Него имаме изкуплението си, прощението на
греховете" (Кол. 1:14). Още пророците от Стария Завет
говореха за прощаване на греховете въз основа на вярата
(Деян. 10:43). Греховете, „ако са румени като червено, ще
станат като бяла вълна" (Исая 1:18). Те ще бъдат издухани
като „облак" (Исая 44:22). Те ще бъдат толкова отдалечени
от вярващия, „колкото отстои изток от запад" (Пс. 103:12).
„Божият агнец" ще понесе греховете на света (Йоан 1:29).
Когато имаме спасение чрез Неговата кръв, имаме и
прощение на греховете (Ефес. 1:7; Йоан 1:7; 2:12; Кол. 1:14).
Той ни обича и ни е измил от греховете ни в Своята кръв
(Откр. 1:5). Как можем да четем тези стихове и да се
съмняваме, че Бог ни е простил напълно заради Христос!
Нашите грехове вече не се помнят (Евр. 10:17)! Признава-
нето на греха от вярващите се прави, за да се възстанови
нарушеното общение (1. Йоан 1:9), а не за установяването
на връзка. Като вярващи, ние търсим родителска прошка
от Небесния ни Баща, а не прошка от един съдия.

2. Оправдание. Оправданието е един божествен акт, чрез


28

който Светият Бог отсъжда за грешника, който вярва в


Христос, че той е праведен пред Него и го освобождава от
всяко обвинение, и то без оглед на някакви негови заслуги
и достойнства. Оправдаването става само по милост
(Римл. 3:24). То се състои в Божията декларация, а не в
нашия опит (Римл. 4:4-25). То става чрез вяра, а не чрез
човешки усилия (Римл. 5:1; Гал. 2:16; 3:11). То е възможно
само въз основа на кръвта на Исус (Римл. 5:9). Когато в
Яков 2:14-24 става дума за оправдание чрез дела, с това
само се обръща внимание, че вярата се изразява във
външни дела, като по този начин се демонстрира нейната
истинност. Оправдаването не означава „да направиш ня-
кого праведен", а „да го обявиш за праведен". Тук става
въпрос за това, че на някого, като на заместник, се
приписва нещо, т.е. с това нещо се натоварва някой друг,
а не виновникът. Това е „Божието счетоводство". Бог
натовари Исус с нашите грехове, т.е. приписа ги на Него
като на наш заместник. (Исая 53:5-6; 1. Петр. 2:24). От
друга страна, Той е приписал Своята Собствена правед-
ност на вярващия, т.е. подарил му я е (Римл. 3:22; 2. Кор.
5:21). Това е единственият вид праведност, която ни прави
приемливи за Бога (Фил. 3:9 сравни Исая 64:5). Ето защо,
ние заставаме пред Бога освободени от всякакви обвине-
ния, облечени с праведността на самия Бог. Ние заставаме
пред Бога без всякакво обвинение, защото сме в Исус
Христос (Римл. 8:1).

3. Освещение. Думата освещение означава „отделяне". Бог ни


е отделил в Христос за своите вечни, свети цели (1. Кор.
1:30). Всеки вярващ е осветен в Христос и затова се нарича
„светия" (1. Кор. 1:2; Ефес. 1:1; Фил. 1:1).

Въпреки, че при коринтяните имаше грях, те бяха „светии".


Така, както всички вярващи в Коринт бяха оправдани, те
бяха и осветени (1. Кор. 6:11). Това е дело на Светия Дух,
което се основава на кръвта на Христос (1. Петр. 1:2).
Вярващите биват призовавани да превърнат своето положе-
ние в действителност. Затова Господ Исус се молеше за
освещение на учениците си (Йоан 17:17). В Христос ние сме
осветени завинаги, но пак сме призовани да живеем свято (1.
Петр. 1:15).

29

Тези чудни благословения, които ни е дал милостивият Бог,


трябва да ни изпълнят с преданост, която никога не трябва
да не отслабва. Ние трябва да мислим за Божията слава (2.
Кор. 3:18). Ако насочим мисълта си към самите нас и нашите
неуспехи, тогава гледаме в погрешна посока. Ние трябва да
се радваме в Бог Отец и Неговия Син Исус Христос (1. Кор.
1:31; 2. Кор. 4:6-7). Ако концентрираме вниманието си върху
Исус Христос, възкръсналия Господ, нашето сърце ще се
изпълни с любов и преклонение към Него, достойния Божи
Агнец (Откр. 5:9-13)

30

УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 2

Положението на вярващите в Христос

Прочетете Посланието до Ефесяните. Тогава ще можете да


отговорите на следните въпроси:

1. Какво беше нашето положение спрямо Бога преди нашето


спасение (Ефес. 2:1-3, 12; 4:18-19)? Посочете някои неща,
които сме вършили тогава.

Положение: Дела:

2. Какво е нашето положение спрямо Бога като вярващи?
(Ефес. 2:4-6; Кол. 3:1-3).

Какво значи да бъдем „в Христос"?

3. Как човек бива поставен в положението „в Христос" (1.
Кор. 1:30; Ефес. 1:6; 2:8-9)?

31

4. Прочетете Посланието до Ефесяните 1:1-14 и отговорете


на следните въпроси:

В кои стихове се явяват изразите „в Христос" и „в Него"


или други подобни изрази?

Какво притежава вярващият „в Христос"?

Какви качества на Бога се посочват? И каква връзка имат
те с благословението, което Той дава на вярващия?

Доколко тези неща допринасят за това, да се научим да


ценим повече Господа и нашето положение „в Него"?

5. Защо Бог иска ние да познаваме нашето положение „в


Христос"? (Ефес. 1:17-19).

6. Кои аспекти на положението на вярващия „в Христос" се


подчертават в следните стихове?

Кол. 1:14


2. Кор. 5:17
Римл. 8:1
2. Кор. 5:21
1. Кор. 1:30
Ефес. 2:10

32

7. Предайте със собствени думи съдържанието на Кол. 2:9-10!


Какво означават тези стихове?

8. Сравнете положението на вярващите в Коринт с техните


дела! Сравнете 1. Кор. 1:2-9, 11, 30; 3:1-3; 4:18; 5:1-5; 6:7,
11

Положение: Дела:

9. Как трябва да живеем с оглед на нашето положение „в


Христос"?

Ефес. 4:1


Кол. 3:1-3
Ефес. 5:1-2, 8

Избройте промените, които настъпват в нашия живот, ако


живеем така! Сравнете с Ефес. 4:2-3, 22-32; 5:3-4, 11-13,
22-33; 6:1-9.

33

10. Избройте накратко защо, според Вас, вярващите трябва


да се запознаят с истините, които са посочени в тази
лекция?

Доколко тези истини ще Ви помогнат да водите един


по-богоугоден живот?

34

ЛЕКЦИЯ 3


Божията воля

Има ли Божи план за нашия живот? Има ли път, който да


ни отведе до съвършената воля на Бога и има ли светлина,
която да ни показва този път? Павел ни напомня: „Не бивайте
несмислени, но проумявайте що е Господната цоля" (Ефес.
5:17). Бог желае ние да познаваме волята Му. Той желае да
сме изпълнени „с познанието на Неговата воля" (Кол. 1:9).
Той е най-добрия съветник (Исая 9:6) и всичко, което Бог ни
казва, ще издържи изпитанието на вечността (Пс. 33:11). Защо
Творецът да няма план за своите създания или да ги оставя
без ръководство?

Как можем да разберем ръководството на Бога? Как можем


да живеем според съвършената Божия воля? Господ Исус
Христос е нашият пример. Исус беше готов и гореше от
желание да изпълни Божията воля. „Не Моята воля, но
Твоята да бъде" (Лука 22:42). „Защото слязох от небето, не
Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е
изпратил" (Йоан 6:38). „Ето, дойдох да изпълня волята Ти"
(Евр. 10:9). Той учеше учениците Си да се молят така: „Да
бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята." (Мат.
6:10). Тайната на познаване на Божията воля се крие в това,
наистина да сме готови да я изпълним.

Божията воля и Божието Слово са неделимо свързани.


Ключът към Божия план е Божието Слово. Светото Писание
съдържа изявената воля на Бога. В него се намират Неговите
обещания, заповеди, предупреждения и житейски принципи.
Бог е дал на хората Своето Слово, за да могат те да узнават
и изпълняват волята Му. Когато твърдим, че искаме да
узнаем волята на Бога, а същевременно не познаваме Божи-
ето Слово или не се подчиняваме на това, което е казано в
него, ние си противоречим. Разбира се, възникват и ситуации,
породени от обстоятелства, които не са разгледани пряко в
Божието Слово. Много от тях са зависими от мястото,
времето, лицата и условията на живот. Какъв път да поема?
Какво трябва да правя в този момент? При такива въпроси,

35

ако ние искрено искаме да изпълним Божията Воля, Светият


Дух е нашият пътеводител. Но даже и в такива ситуации
Божието Слово е инструментът на Духа. Указанията и при-
мерите на Божието Слово могат често да ни осветят пътя,
по който трябва да вървим.

И така, можем да обобщим: Бог има план за нашия живот.


Винаги трябва да имаме предвид два важни принципа: първо
- трябва да сме готови да следваме указанията на Бога, и
второ - трябва да познаваме Светото Писание и ежедневно
да го изучаваме, за да опознаваме все по-добре Божията
воля.

Защо трябва да се интересуваме от Божията воля?

Изненадващо е, че много вярващи вземат повече от решени-


ята в своя живот, без сериозно да се запитат за това, каква
е волята на Бога. Те мислят, че сами най-добре знаят, даже
и когато са заобиколени от хора, които правят големи
грешки. Мнозина приемат, че ръководството на Бога е нещо,
което става автоматично. Мъдрите хора обаче няма да
пропуснат да поискат съвет от други хора, които в дадена
област знаят повече от тях самите. Мъдрите хора няма да
пренебрегнат тези, които стоят над тях. Може би понякога
се съмняваме дали Божията воля е най-доброто нещо за
нашия живот. Тук може да ни помогне разглеждането на
следните моменти:

1. Бог познава бъдещето и затова знае кое е най-добро за нас!


Често пъти чуваме: „Само ако знаех предварително какво
ще се случи, нямаше да правя това." Точно в това се състои
въпросът. Ние не знаем какво ще ни донесе следващият
ден (Пр. 27:1). Но Бог още от началото знае и края (Исая
46:10). Много хора днес търсят съвети от хороскопи,
гледачи, спиритисти и други „експерти", за да узнаят
предварително бъдещите събития. Но колко глупаво е да
пренебрегваме Бога, Който знае всичко, включително и
най-доброто решение за всяка ситуация!

2. Бог обича и иска да ръководи Своето дете. Би било
36

възмутително, ако родителите не се грижеха да ръководят


и направляват своите деца. И все пак, най-добрите човеш-
ки родители не могат да се сравняват с добротата на нашия
небесен Баща! Ако родителите искат най-доброто за деца-
та си и полагат всички усилия да ги осигурят най-пълно,
колко повече Бог ще даде добро на онези, които го молят!
(Мат. 7:11). Бог дава на своя народ обещанието: „Аз ще
те вразумя и ще те науча пътя, по който трябва да ходиш;
ще те съветвам, като върху тебе ще бъде окото Ми" (Пс.
32:8).

3. Бог иска да ни благослови според Своята мъдрост. Жалко


е, че има християни, които се страхуват от волята на Бога.
Как би могъл Той, при Своята мъдрост, да мисли зло за
Своите деца? „Защото аз зная мислите, които мисля за вас,
казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам
бъдеще и надежда" (Ерем. 29:11). Ако Божията воля води
към кръста, както при Неговия любим Син, това все още
служи за благословение на безброй хора и за славата на
Неговия Син. Мъдростта на Бога подготвя благословение
за нас. Често Неговите мисли не са наши мисли и Неговите
пътища не са наши пътища, но Неговите мисли и Неговите
пътища са по-висши и по-добри (Исая 55:8-9).

Каталог: bulgarian -> JeanGibson
bulgarian -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС
bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
bulgarian -> Уилиям макдоналд о м
bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър
bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон"
JeanGibson -> Тренировка по християнство 4
JeanGibson -> Тренировка по християнство -1
JeanGibson -> Тренировка по християнство 3


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница