Тренировка по християнство 2



страница5/14
Дата01.02.2018
Размер2.18 Mb.
#52512
ТипЛекция
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14





































































































































































































































































































































































































































13.30

14.00

14.30

15.00

15.30

16.00

16.30

17.00

17.30

18.00

18.30

0061

19.30

20.00

20.30

21.00

21.30

22.00

1 22.30

23.00

61

Хронологично описание на разхода на времето/Продължение

Разходване на времето

Лично време с Господа За работа

Изучаване на Библията За пътуване

Евангелизация За разговори

Църковни дейности За почивка

Сън За телефонни разговори.

Хранене За училище

За семейството За домашни работи.

За покупки Други

Прахосано време



Анализ на описанието на разхода на време

1. При кои дейности съм прахосвал време?

Как може да се избегне това?


  1. За кои дейности съм употребил твърде много време?
    Как мога по-бързо и по-добре да върша тези неща?

  2. За кои дейности би трябвало да вложа повече време?
    Как мога да постигна това?

62

ЛЕКЦИЯ 5


Как да се отнасяме към Божиите дарове

Веднъж Исус запита: „Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен


настойник?" (Лука 12:42). Тогава Той Сам отговори на
въпроса Си с три притчи: притчата за верния и неверния
слуга; притчата за младоженеца и десетте девици, които го
очакват; и притчата за тримата слуги, на които са поверени
пари, за да ги вложат (Мат. 24:45 - 25:30). В тези три истории
има три общи неща. Първо, и в трите притчи става дума за
един отсъствуващ господар, с което недвусмислено се има
предвид Исус Христос. Второ, и в трите се говори за хора,
които са били оставени, и на които е била поверена една
отговорност, с което се имат предвид вярващите, които имат
да изпълняват задачи. Трето, говори се за необходимостта
да се чака завръщането на господаря, като се правят съот-
ветните приготовления. Тук отново се имат предвид вярва-
щите, които очакват завръщането на Господ Исус. Като
настойници на Божиите блага ние сме призовани да бъдем
готови за срещата с нашия Господ, Който след завръщането
Си ще оцени как сме се отнасяли с Неговите дарове.

Какво е настойникът? Това е човек, който контролира дома-


кинството или имота на друг човек. В Стария Завет често се
говори за хора, които са били „поставени над дома" на някой
друг. Вярващият е в положението на настойник, тъй като
всички неща принадлежат на Бога. „Всичко е Твое, що е на
небето и на земята" (1. Лет. 29:11). „Защото всичко е от Тебе
и от Твоето даваме на Тебе (1. Лет. 29:14). „Що имаш, което
да не си получил?" (1. Кор. 4:7). Очевидният отговор е:
„Нищо!" Освен това, Бог ни е откупил със скъпоценната Си
кръв (1. Петр. 1:18-19). Ние не принадлежим на себе си,
защото сме били откупени с цена (1. Кор. 6:19-20). Всичко,
което сме, и имаме, принадлежи на нашия „Собственик".
Затова ние само управляваме онова, което Бог ни е поверил,
и на Него връщаме печалбата от „вложението" Му.

Това наше управление е едно изпитание за нашата:

- вярност, която доказваме със съвестното изпълнение на

63

отговорността си (1. Кор.4:2)



  • честност, която доказваме, като не прахосваме Божиите
    дарове и не злоупотребяваме с тях (Лука 16:11)

  • продуктивност, която се доказва с наличието на една
    голяма печалба от вложеното (Мат. 25:20-21).

  • лоялност към Бога, като към наш Владетел, Който в
    момента отсъствува (Лука 19:13-14).

Добрите настойници се възнаграждават, а лошите биват
наказвани или отстранявани.

Какво стопанисваме?

Животът сам по себе си е вече един свят дар. Бог ни е дал


живота. Всички души Му принадлежат (Езек. 18:4). Той е Бог
на всяка плът (Ерем. 32:27). Ние сме като пара, която по
Божията воля се появява на земята и пак изчезва (Як. 4:14-15).
Ето защо, искаме да живеем по Неговата воля, а не по нашите
представи. Тази проста констатация трябва ясно да ни пока-
же нашата отговорност пред Бога. Затова истинският после-
довател на Исус ще предаде своето тяло на Бога (Римл. 12:1).
Той ще посвети всички свои части в служба на Бога (Римл.
6:13). Това стопанисване на Божиите дарове може да бъде
разгледано в различни аспекти.

  1. Време. „В Твоите ръце са времената ми" (Пс. 31:15). Бог
    може би ще ни даде един среден брой години живот (Пс.
    90:10). Той може и да ги съкрати (Пс. 102:24-25) или да ги
    продължи (Пр. 10:27; Исая 38:5). Бог ни съветва да броим
    дните си, за да придобием мъдро сърце (Псалми 90:12).
    Ето защо, ние трябва „да изкупим" нашето време (Ефес.
    5:16), т.е. да използваме времето като „стратегическа
    възможност", мъдро да използваме всеки момент. Библи-
    ята постоянно подчертава колко е кратък човешкия живот
    (като тревата или цветята, които увяхват). Затова поуката
    е: използувайте времето си за Бога, не го прахосвайте!

  2. Дарби. В Светото Писание се говори за „талантите", които
    Бог ни е дал. Под таланти тогава се е разбирала парична
    сума, но тази дума се отнася и за различните дарби, които
    Бог ни е дал, (вж. Мат. 25:14-30). Бог ни е дал нашия разум,
    особените способности, телесни дарби, както и външния

64

ни вид, даже и когато хората считат тези неща за собствена


заслуга. Освен това вярващите са получили и духовни
дарби, с които да помагат на другите вярващи в църквата
(1. Кор. 12:4-7). Всички дарби, които сме получили, трябва
да се използват за благото на другите (1. Петр. 4:10).
Себичните интереси и желания, свързани с развитието и
упражняването на нашите дарби, противоречат на Божи-
ите намерения.

3. Истина. Ние сме настойници на Божиите тайни (1. Кор.


4:1). Всяко духовно познание, и особено това за Бога и
Евангелието, е едно свято и скъпоценно благо в един свят
на невежество и тъмнина. Когато познаваме Божието
Слово, ние приличаме на собственик на дом, в който има
съкровище (Мат. 13:52). Това съкровище трябва да се
сподели с другите, а не да се натрупва за собствено
удоволствие.

4. Богатство. Опасността материалните ценности да се


оценяват по-високо от духовните е много голяма даже и
при вярващите. Ние ще бъдем управлявани или от богат-
ството, или от Бога. Не можем да служим на двама
господари, както казва и Самият Исус (Лука 16:13). Парите
стават приятел, ако ги използваме за вечността (Лука 16:9).
Но те могат да станат и наш неприятел, ако злоупотребя-
ваме с тях: тогава те ще бъдат използвани като свидетел-
ство против нас (Як. 5:1-3). Богатият човек, който накрая
се намерил в ада, бил забравил, че неговите богатства са
му били поверени само временно (Лука 16:19-26). Златото
и среброто принадлежат на Бога, а не на „финансовите
крале" на тази земя (Агей 2:8). На Бога, а не на богатите
селяни принадлежи „добитъкът, който е по хиляди хълмо-
ве" (Пс. 50:10). Ако забравим това, то може да се окаже
фатално.

Особено внимание заслужава темата за материалните жер-


тви за Бога (Изх. 35:5, 21). Една жертва не е даване на
милостиня. Жертва означава духовно приношение в дар
за Бога на една представителна част от онова, което Бог
ни е дал. Бог много точно следи поведението ни като
Негови настойници. В Марко 12:41 се описва как Исус

65

наблюдава хората, когато пускат парите си в касите за


пожертвувания. Той казва, че бедната вдовица, която пуска
двете монети, дава повече, отколкото всички други взети
заедно, защото в своята бедност тя дава всичко, което има,
докато другите дават от своя излишък. Нашите пожертву-
вания би трябвало да се определят от следните принципи:

а) Принципът „даряване на първия плод" (Пр. 3:9-10). Така


както първото зърно от жетвата се е давало на Бога,
така и ние би трябвало да отделяме за Бога първата
част от дохода си. Ако постъпваме така, няма да сме
свършили парите си, преди да е „дошъл ред" на Бога.

б) Принципът на „жертвата" (2. Царе. 24:24). Ако това,


което давате, не ви струва нищо, изобщо не би трябвало
да го давате на Бога. Да давате това, което Ви е
останало в повече или това, което е малоценно, е обида
за Бога (Мал. 1:7-8). Самият Исус Христос е един
пример на жертвоготовно даване (2. Кор. 8:2-15).

в) Принципът на „поклонението" (Мат. 26:7-13; Марк


14:3-9; Лука 7:37-38). Два пъти при Исус дойдоха жени,
които го помазаха със скъпи масла в знак на преданост.
Това действие бе счетено за по-ценно, отколкото дава-
нето на милостиня на бедните. Всяко дарение трябва да
бъде един акт на духовно поклонение, това е привилегия
на Божиите деца. За съжаление, хората често остават с
впечатлението, че Бог е винаги в нужда и страда от
липса на пари. Никъде не се споменава Исус на някое
от Своите събрания да е събирал пари или да е молил
за пари. Учениците са Му служели със „своя имот"
(Лука 8:3). Първите работници за Божието царство са
излезли без да вземат нищо от езичниците (3. Йоан 7).
За съжаление, следващите поколения взеха от тях твърде
много.

Трябва ли да даваме десятък?

Видяхме как Исус каза на учениците Си, че вдовицата е дала


повече от другите. В продължение на стотици години много
вярващи са давали десятък като минимум. Трябва ли и ние

66

да даваме? Обичаят да се дава десятък на църквата има


следната история:

  1. Десятъкът вече е съществувал тогава, когато още не е
    съществувал законът на Мойсей (Бит. 14:20; 28:22).

  2. Десятъкът се е давал и в рамките на Мойсеевия закон (Лев.
    27:30; Числа 18:21-28; Втор. 12:6,11,17). Отказът да се дава
    десятък се осъжда от Бога в края на Стария Завет като
    грабеж (Мал. 3:8-10; Агей 1:4-6); също така евреите са
    давали десятък и по време на Евангелията, даже когато
    този обичай е пораждал чувство за собствена праведност
    (Лука 11:42; 18:12; Мат. 23:23).

  3. След Петдесетница (началото на църквата на Исус Хрис-
    тос), очевидно се е давало според друг принцип. Десятъкът
    не се споменава нито в Деянията на апостолите, нито в
    писмата им. В 1. Кор. 16:1-2 вярващите биват поканени да
    дават редовно („в първия ден на седмицата"), без изключе-
    ние („всеки от вас"), системно („да отделя... и да го има
    при себе си") и в зависимост от условията („според успеха
    на работите си").

Мотивацията, която би трябвало да ръководи вярващите при
даването, е любовта им и всеотдайността им към Исус, а не
Мойсеевият закон или примерът на патриарсите. Нашият
пример е саможертвата на Исус на кръста. Нашата мотива-
ция трябва да бъде от Светия Дух, а не външната принуда
на едно установено правило. Това е една друга, но не и
по-малка мотивация. Трябва ли един християнин, който е
под благодат, да дава по-малко от един евреин, принуден от
закона? Призванието да сме ученици и последователи на
Господ Исус ни кани да се „отречем от всичко" (Лука 14:33;
Мат. 19:27). Законът не е налагал такова изискване. Жертво-
готовното даване според новия мащаб би трябвало да надх-
върли закона, а не да изостава зад него. Ако даваме, трябва
да даваме за Бога, а не за проекти, лица или организации,
даже и тогава, когато парите ни отиват в полза на нашата
собствена църква или на други хора.

67

Ето някои указания, които може да се окажат полезни за


вашето отношение към парите. Помолете се, на кого и колко
трябва да дадете, и избягвайте импулсивните решения. Съ-
ветвайте се със зрели вярващи, които знаят повече. Четете
внимателно добри мисионерски списания или отчети. Съоб-
разявайте се отговорно с потребностите на Вашата църква.
Не считайте, че изискванията за дарения, които идват с
писма или по радиото са непременно гласът на Бога. Подпо-
магайте онези, които изцяло разчитат на Бога и не просят
пари. Избягвайте да давате на онези организации, които
имат високи разходи за разточителна реклама и имат скъпи
строителни проекти. Избягвайте особено онези, които се
опитват да изкопчат пари, като използват снимки на гладу-
ващи сираци, или които Ви обещават пари като награда за
Вашето дарение.

Как трябва да стопанисваме?

Новият Завет винаги подчертава верността. Исус похвали


верния слуга (Мат. 25:21-23). Верният слуга постоянно се
поставя на преден план (Кол. 1:7; 4:7,9). Исус казва: „Верният
в най-малкото, и в многото е верен" (Лука 16:10). Както
малките, така и големите неща ни поставят на изпитание.
Такива изпитания решават нашата пригодност за отговор-
ността, която трябва да поемем във вечността (Лука 19:17,
19). С оглед на нашия подход към земните неща, Бог ще
определи дали можем да поемем отговорност и за духовните
неща (Лука 16:11). Освен това, колкото повече ни се дава за
стопанисване, толкова по-голяма е нашата отговорност (Лу-
ка 12:48).

Пред какви пречки сме изправени при това стопанисване?


Егоизмът ни пречи да споделим живота си с другите. Ние
ламтим за повече, вместо да се задоволим с онова, което Бог
ни е дал. Вместо да признаем скромно, че това, което имаме,
е дар от Бога, ние се гордеем. Вместо при всяка ситуация да
благодарим на Бога и да Го възхвалим, ние сме неблагодар-
ни. Ние се страхуваме и сме загрижени, вместо да се доверим
на нашия Отец, Който познава потребностите ни и обещава
помощта си. Ние сме късогледи и се взираме твърде много

68

в нещата от този свят, вместо да гледаме към вечното Божие


царство.

Как ще бъдем оценени?

Всеки управител или настойник трябва да очаква, че ще бъде
оценен от своите началници. Същото се отнася и за христи-
янина и неговото отношение към Бога. „Защото всички
трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за
да получи всеки според каквото е правил в тялото, било
добро или зло" (2. Кор. 5:10). Тук става дума за оценка на
живота и службата ни като настойници на Божиите дарове.
Това не е съд за нашите грехове. Ние имаме обещанието, че
няма да бъдем осъдени (Римл. 8:1; Йоан 5:24). Христос е
платил дълга за нашия грях, „за да станем ние чрез Него
праведни пред Бога" (2. Кор. 5:21). Нашето отношение към
собствения ни живот, както и към Божиите дарове, се срав-
нява с построяването на една къща върху дадена основа. Тази
основа е Исус и Неговото дело, завършено на кръста (1. Кор.
3:11). Нашата задача се състои в това, да градим мъдро върху
тази основа. Ако строим добре и правилно, ще получим
възнаграждение. Ако не, ще понесем щета; но това не озна-
чава, че ще изгубим спасението си (1. Кор. 3:12-15). Ние
всички ще отговаряме пред Бога (Римл. 14:12). Тогава ще се
постави въпроса, как сме стопанисвали онова, което Бог ни
е поверил.

69
УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 5

Стопанисване на Божиите дарове

1. Настойник е онзи, който се грижи или управлява имот,


който е собственост на друг. Въз основа на следните
пасажи избройте нещата, които Бог притежава, но е пове-
рил на нас.

1. Кор. 6:19-20


Мат. 25:14
Ефес. 5:16
Агей 2:8
1. Петр. 4:10
1. Кор. 4:7

2. Кои две области, в които сме настойници, Бог счита, че са


част от поклонението ни пред Него?

Римл. 12:1


Фил. 4:18

3. Какви характерни черти търси Бог в един настойник?


Какво ни учи според Вас Исус в посочените притчи, във
връзка с нашите задачи като стопани на Божиите дарове?
Какви прилики и разлики могат да се наблюдават?

Мат. 24:45-51

Мат. 25:1-13

71

Мат. 25:14-30



Лука 19:11-27

4. Видяхме, че даването на материални блага влиза в задачите


ни като настойници. Прочетете 1. Кор. 16:1-2 и отговорете
на следните въпроси!

Кога трябва да даваме?

Кой би трябвало да дава?

Кой израз показва, че трябва да даваме предварително?



Колко трябва да даваме?

5. Колко дадоха доброволно патриарсите Авраам и Яков?


(Бит. 28:22; Евр. 7:1-2)?

Колко трябваше да дават евреите под закона (Евр. 7:5)?

Коя норма би трябвало да определя днес нашето даване
(2. Кор. 8:9)? С какво се различава тя от нормата в Стария
Завет?


Каталог: bulgarian -> JeanGibson
bulgarian -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС
bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
bulgarian -> Уилиям макдоналд о м
bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър
bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон"
JeanGibson -> Тренировка по християнство 4
JeanGibson -> Тренировка по християнство -1
JeanGibson -> Тренировка по християнство 3


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница