Тренировка по християнство 2
Изтегляне 2.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Личността на Духа
- Символи за Светия
|
83 ЛЕКЦИЯ 7 Светият Дух - Личност и дело Когато апостол Павел срещна в Ефес няколко ученици на
Още в началото на Библията се казва: „Божият Дух се носеше над водата" (Бит. 1:2). Това е нещо повече от един обобщен израз за Бога. В Стария Завет често се описва разнообразната дейност на Божия Дух. Новият Завет говори много ясно за единия истинен Бог в три различни лица: Бог-Отец, Бог-Син и Светия Дух. (Мат. 28:19; 2. Кор. 13:13; Лука 3:21-22; Ефес. 4:4-6; Йоан 14:6). Светото Писание ни учи на следното относно Бога:
85 3. Множествеността на Бога се състои от три различни лица (1. Петр. 1:2; Юда 20-21). Всяко от тези лица е напълно Бог. Отец е Бог (1. Сол. 1:1; 2. Петр. 1:17). Синът е Бог (Йоан 1:1, 18; 20:28; Римл. 9:5; Кол. 1:15; 2:9; Евр. 1:8; 1. Йоан 5:20). Духът е Бог (Деян. 5:3-4; 2. Кор. 3:17). Можем да си представим това отношение като триъгълник, който изобразява триединния Бог. Триъгълникът е единият Бог. Трите ъгъла представляват Отец, Сина и Духа. Всеки от тях е различен от другите два, но всеки един е част от триъгълника, който представлява единия Бог. Светото Пи- сание ни казва, че трите лица на Божеството разговарят помежду Си (Евр. 1:8). Нашият ограничен разум може би трудно ще си представи едно такова Същество. Това обаче не бива да ни учудва, тъй като от нашия опит и наблюдения ние не познаваме друго същество с такива качества. Но ние можем и трябва да приемем това, което сам Бог ни е разкрил за Себе си, независимо от това дали го разбираме или не. Божествения характер на Светия Дух Ето и други доказателства, че Светият Дух е Бог:
86 Него, е равно на това, да се греши против Бога (Деян. 5:3-4). Оскверняването на храма, в който Той живее, се равнява на оскверняването на Божия храм (1. Кор. 3:16-17). Личността на Духа Думата „лице", когато се отнася до Отца, Сина и Светия Дух, означава, че Всеки Един от Тях притежава и трите качества на Личността. Светият Дух има интелект (1. Кор. 2:10-11). Той има чувства (Ефес. 4:30): може да бъде оскърбен. Той има воля (1. Кор. 12:11). Той решава какви духовни дарби да дари на вярващите. „Лице" означава също, че Всеки Един от Тях притежава едно вътрешно различие от Другия в Трие- динството. Това не означава, че Всеки Един от Тях е различно Лице, в смисъл, че има три Бога. Спомнете си модела на триъгълника, който бе даден по-горе. Важно е да се отбележи, че когато се говори за Него в Писанието, се използува личното местоимение „Той" (Йоан 15:26; 16:13-14), въпреки че на гръцки думата „дух" е от среден род. Символи за Светия Дух Светото Писание използува различни символи за Светия Дух, които ни помагат да Го разбираме и да ценим Неговото дело.
87 картина се употребява и за Божия Съд (Исая 4:4; Мат. 3:12). Очистващото действие на огъня, т.е. на Духа, се показва при изпитването на вярващите, при което проли- чава истинността на вярата им (1. Петр. 1:7; Откр. 3:18). Светият Дух очиства и съди.
Какво е делото на Духа На всяко лице от Триединството изглежда е поверена опре- делена дейност. Отец планира и взима решения. Делото на Исус се състоеше в това, че Той стана Човек и представи Бога видимо. Мисията на невидимия Дух се състои в това, да дава сила и способности. По-надолу са изброени главните задачи на Духа:
Разделителната линия на Петдесетница Светият Дух като Бог е непроменяем в Своята личност, в божествеността Си и в Своя характер. Той обаче може да променя от време на време начина на своята дейност. Пример за това е идването на Исус Христос в центъра на човешката история. След като Исус възкръсна от мъртвите и се възнесе при Своя Отец на небето, решително се промени и дейността на Светия Дух. Тази промяна настъпи на Петдесетница, един земеделски празник на евреите, който беше един от седемте празника на Йехова (Лев. 23). Този празник носи името Петдесетница, защото се е провеждал петдесет дни след Пасхата. Той ознаменувал края на жетвата, за която хората благодарели на Бога. Много християни са объркани в разбирането си за действието на Светия Дух, защото те не обръщат достатъчно внимание на ясните изказвания на Исус. Следните стихове ясно показ- 89 ват промяната в дейността на Светия Дух и показват точния момент, когато е настъпила тази промяна:
Преди Петдесетница Духът е „идвал върху" вярващите (Съд. 3:10; 11:29; 1. Царе 16:13) и отново се е оттеглял от тях (1. Царе 16:14). Затова Давид е можел да се моли така: „... нито да отнемеш от мене Светия Си Дух" (Пс. 51:11). Духът не е пребивавал постоянно във вярващите. Светият Дух е давал способности на хората за особени задачи, като например на работниците в скинията (Бит. 31:3; 35:30-35). Той е давал Ц 1985. 90 силата на хора като Самсон (Съд. 13:25; 14:6, 19; 15:14). Това не е било непременно свързано с духовните качества на хората. Хората са били изпълвани със Светия Дух, но не се съобщава, Той да се е заселвал в тях. Не е имало и кръщаване или запечатване със Светия Дух, Затова и думите на Исус в Йоан 7:39 и 14:17 имат толкова голямо значение. След Петдесетища Светият Дух дойде, за да се засели във вярващите (1. Кор. 2:12; 6:19-20), Ако в тях не живее Светия Дух, те не са Божии деца (Римл. 8:9; Юда 19). Вярващите биват запечатани от Духа до деня на изкуплението (2. Кор. 1:22; Ефес. 1:13; 4:30). Освен това всички вярващи биват кръстени в Духа, това означава, че те биват приети в тялото на Христос (1. Кор. 12:13). Преди Петдесетница не е имало тяло Христово (т.е. Църква Христова). По време на земната мисия на Господ Исус, църквата е била още в бъдещето (Мат. 16:18) - една тайна, която още не е била разкрита (Ефес. 3:4-6). Юдеи и езичници не са били сплотени в едно „Тяло" (Ефес. 2:11-22). Господ е трябвало да изпрати на ап. Петър специално видение, за да го убеди в тази поразителна про- мяна (Деян. 10). Без съмнение, денят Петдесетница е важна разграничителна линия с оглед на мисията на Светия Дух. Затова и стиховете, като Пс. 51:11 или 1. Царе 16:14, които са били написани преди Петдесетница, не трябва никога да се използват за доказване на неща, свързани с действията на Светия Дух след Петдесетница. Заключение Може да сме много добре информирани за учението за
91
Светият Дух - Личност и дело 1. Светият Дух не е само една сила или влияние. Той е личност и има лични качества: разум ( способността да разбира и да знае), чувства (способността да чувствува) и воля (способността да върши). Можете ли да установите тези личностни качества в следните стихове? 1. Кор. 2:10-12 Ефес. 4:30 1. Кор. 12:11 2. Как бихте използвали следните стихове, за да покажете, че
Деян. 5:1-4 Римл. 8:14 2. Кор. 3:18 93 3. Светият Дух има Божествени качества. Намерете съответ- ствията между следните стихове: Евр. 9:14; Пс. 139:7-9; 1. Кор. 2:10-12 и долупосочените Божествени белези: Той е вечен: Той има неограничено знание: Той е всеприсъстващ: 4. Библията понякога използва картинни изрази, за да покаже
94 5. Вземете един от горепосочените образи на Светия Дух и обяснете как можете да приложите съответните качества върху Вашия собствен живот. 6. Посочете различните дейности на Светия Дух в света: Бит. 1:2 Йоан 3:5-6 Йоан 16:7-11 Йоан 16:13-14 2. Петр. 1:21 7. Винаги по един и същ начин ли е действувал Светият Дух или има разлика между действията Му в различните епохи? Прочетете стиховете, описани в долната таблица. В графата „Коментар" посочете централната мисъл на всеки стих във връзка с действието на Светия Дух. Обър- нете особено внимание на промяната на Неговото служе- ние преди и след Петдесетница. 95
96 ЛЕКЦИЯ 8
Светият Дух - Неговото дело във вярващите Исус Христос - Възкръсналият - даде на Своите деца Светия Дух, за да могат да водят живота, който са призовани да водят на земята. „Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече Писанието. А това каза за Духа, Който вярващите в Него щяха да приемат, защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил." (Йоан 7:38-39). Бог ни даде Своята сила и Своята мъдрост. Светият Дух ни е даден, за да ни окуражава, води, учи, да ни прави способни и да се моли за нас - т.е. всички неща, които Исус вършеше за Своите ученици, когато беше на земята. Светият Дух е Божият пълномощник и ни служи така, както Исус служеше неуморно на Своите ученици и на много други нуждаещи се хора. Светият Дух е личност, а не сила, не някаква мистична космическа енергия и не някаква „осветена" част от човека. Светият Дух е „Бог в нас". Делото на Светия Дух започва още преди Божието дете да бъде родено. Когато на Петдесетница ап. Петър произнася прочутата си проповед, която довежда до обръщането на около 3000 души, настава голямо вълнение. „Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя? А Петър им рече: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви" (Деян. 2:37-38). Това, което са почувствували тези хора, се нарича осъзнаване на греха. Без него не може да има покаяние и обръщение, които са необходими за спасението на човека (Лука 13:3). Задачата на Светия Дух е, да „обвини света за грях" (Йоан 16:8). Светият Дух води падналия човек към новорождение и му дава вечен живот (Йоан 3:3-7; Тит 3:5). 97 Делото на Светия Дух при новорождението
98 от Бога, а не само някои проповедници, които имат особени духовни сили (1. Йоан 2:20). Исус направи всички вярващи „царство от свещеници" на Бога (Откр. 1:6). Това помазание ни дава духовно разбиране на Божиите пътища (1. Йоан 2:27). 5. Кръщението ни. „Ние всички... се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло и всички от един Дух се напоих- ме". Павел описва как всички вярващи в Коринт, а така също и в други църкви, са били съединени в тялото на Христос и образуват едно ново и свято единство. Те са получили нов статут „в Христос", с което се изпълни пророчеството на Исус от Йоан 14:20, а именно, че те ще бъдат в Него, както и Той - в тях. Чудно е, че вярващите в Коринт, които са били доста плътски християни, не са били поучавани да се стремят към кръщение със Светия Дух (в посланията нито един вярващ не е изрично поканен да направи това). Те вече са били приели Светия Дух. Преди образуването на християнската църква на Петдесет- ница не се казва нищо за този вид кръщение. Човек не е могъл да стане член на Христовото тяло, преди то да е било образувано на този исторически ден. „Кръщение" е термин, който се отнася до някакво тържес- твено въвеждане, до едно начало. Началото, което се е състояло на Петдесетница, бе предсказано първо от Йоан Кръстител. Той е кръщавал само с вода. Онзи, Който щял да дойде след него, щял да кръщава в/със Светия Дух (Мат. 3:11; Марк 1:8; Лука 3:16-17; Йоан 1:33). Тези различни съюзи „в" и „със" доведоха до различни обяснения: едни казват, че Духът е бил инструментът, Който ни е пренесъл в Христос, а други, че Той е бил пространството, и че Христос ни е потопил в Духа. Текстът на 1. Кор. 12:13 говори в полза на първото, но Исус изпрати Духа и затова може да бъде наречен Онзи, Който кръщава в и чрез Духа. Във всеки случай това още не се беше случило по времето на Йоан Кръстител. Йоан Кръстител каза пророчески думи. И това изказване все още беше пророческо, когато малко преди Петдесетница Хрис- тос загатна, че това обещание ще се изпълни след няколко 99 дни (Деян. 1:5). Този цитат определя съвсем недвусмислено началото на това кръщение в деня на Петдесетница (Деян. 2:1-4). На този ден започна и формирането на Христовата църква. По-късно към това тяло се присъединиха и други вярващи, и по-специално самаряните (Деян. 8:14-17), езич- ниците (Деян. 10:34-35, 44-45) и учениците на Йоан Кръс- тител (Деян. 19:2-6). Тези групи са изрично посочени, защото първите вярващи бяха евреи, които продължаваха да считат еврейския народ за привилегирования елитен народ на Бога. Другите народи бяха считани за „отхвър- лени" народи, които можеха да заемат най-много някое второстепенно място в Божието царство. Затова и обръ- щението на хората от тези групи беше придружено с външни признаци. С това стана ясно, че Бог ги приема като истински вярващи, и че също им дава Светия Дух. Петър използва това обстоятелство като убедително до- казателство (Деян. 10:45-48). Християните, които произхождат от петдесетни или хариз- матични кръгове, разбират съвсем иначе кръщението в/със или чрез Светия Дух. Те твърдят, че това кръщение е една по-дълбока духовна опитност, която човек преживява след обръщането си, и която е различна от него и обикновено се потвърждава чрез говоренето на езици. Те карат и другите християни, в някои случаи даже и невярващи, да търсят това „кръщение", като се стремят към дарбата за говорене на езици. Те се запознават с говоренето на езици в църквата или някъде другаде, а след това им се дават указания, как да придобият тази дарба. Като доказателс- тво за това учение се привеждат великолепни примери и опитности. То бива подкрепяно и чрез публични изцели- телни богослужения. Обаче, ако проучим цитатите, които те посочват в подкрепа на учението за „духовното кръще- ние", се появяват някои проблеми: а) „Харизматиците" смесват някои изрази, които не озна- чават едно и също. Когато в Ефес. 5:18 се казва: „изпълняйте се с Духа", те твърдят, че това е идентично с „кръщение в Светия Дух". Обаче в Ефес. 5:18 се използува израз, който трябва да се преведе като „бъ- дете постоянно изпълнени", и затова не може да се 100
отнася до едно еднократно събитие като кръщението. Освен това, изпълването със Светия Дух е ставало и преди установяването на кръщението в Духа. Едни и същи лица биват многократно изпълвани с Духа (Деян. 2:4; 4:8, 31). Кръщението е еднократно събитие. Вярва- щите биват призовани да се изпълват с Духа. Но никога някой последовател на Исус не е бил приканван да иска и да се стреми към кръщение със Духа и да говори на езици. Това объркване на понятията от страна на „ха- ризматиците" се дължи на това, че на Петдесетница са станали едновременно няколко събития - изпълването с Духа и кръщаването в Духа, които обаче трябва да се разграничават едно от друго. б) „Харизматиците" сравняват самаряните, езичниците и учениците на Йоан Кръстител, за които става дума в Деянията на апостолите, с безсилните вярващи в днеш- ните християнски църкви, които, макар и спасени, не са получили кръщение с Духа. Те съвсем изпускат от внимание историческата ситуация на евреите в Деянията на апостолите и затова не разбират, че споменатите групи е трябвало да бъдат публично признати за вярва- щи. Освен това, те не виждат, че в никое от Посланията на Новия Завет няма призив да се стремим към кръще- ние с Духа. в) Библията не разделя Тялото на Христос на „харизма- тични" и „нехаризматични" групи, които иначе казано са „изпълнените със Светия Дух" и „неизпълнените със Светия Дух" вярващи. Светото Писание не ни учи, че има два различни вида кръщение: едно кръщение в Христос (обръщението) и едно кръщение в Духа (след обръщението). Изпълването със Светия Дух 1. Дефиниция на „изпълването". В Ефес. 5:18 четем призива
101
„изпълнен" се използва, за да се изрази едно управляващо ни чувство, като например „изпълнен с гняв, страх, грижа, радост, завист или учудване." Тя изразява също и насища- не, като например напояването на гъба с вода или на къща с аромати. Още се използва и за изразяване на доминира- ща черта на характера, като например: „изпълнен с изма- ма, милост или истина". Във връзка с това може да се каже, че с израза „изпълнен с Духа" се има предвид пълния контрол от страна на Духа в ежедневния ни живот. Тези понятия се срещат главно в Евангелието на Лука и в Деянията на апостолите.
Първо трябва да разберем, че Духът е суверен и може да действа без оглед на действията на хората. Това личи от факта, че Йоан Кръстител е бил изпълнен с Духа още в утробата на майка си (Лука 1:15). Господ Исус, като съвършен Човек е бил винаги изпълнен с Духа (Лука 4:1). Ние ще бъдем изпълнени с Духа, когато искаме да живеем, да действаме или да говорим под водителството на Бога, без непременно да търсим изпълването като опитност. Например, когато апостолите се помолиха за смелост при проповядването на Божието Слово, въпреки голямата съпротива те бяха изпълнени с Духа и с голямо дръзнове- ние проповядваха Божието Слово (Деян. 4:31). Това не е рядък случай. Изпълването с Духа е условие за заемането 102
на поста дякон в църквата (Деян. 6:3). Всеки предан вярващ е изпълнен с Духа (Деян. 11:24). Понякога изпълването се проявява по необичаен начин. Павел беше изпълнен с Духа, за да може публично да изобличи един лош човек (Деян. 13:9). Изпълването с Духа има за цел осъществява- нето на намеренията на Бога, а не да служи на човешките амбиции. 4. Условия за изпълването. Условията за изпълването ни с Духа са в повечето случаи зависими от нашата реакция спрямо действията на Бога, Който иска да ни направи подобни на Христос (Римл. 8:29; Гал. 4:19). Към живот, изпълнен с Духа, водят следните фактори: а) Усилено занимание с Божието Слово (Кол. 3:16; Ефес. 5:18). б) Предаване на тялото ни на Христос (Римл. 12:1-2; 6:13). Ние трябва да се оставим в ръцете на Бога като глина в ръцете на грънчаря (Ерем. 18:1-6). в) Подчинение на господството на Исус (Лука 6:46; Йоан 14:21). г) По отношение на греха трябва да се считаме за мъртви, а по отношение на Бога - за живи (Римл. 6:11). Ние сме призовани да живеем „по Духа" т.е. в силата и под водителството на Духа (Гал. 5:16, 25). 5. Резултати от изпълването. Резултатите от въздействията на Духа върху живота ни зависят от това, доколко ние сме „отворени" за тези действия. Когато вярващите бъдат управлявани от Светия Дух, те растат в благодат и позна- ване на Господ Исус Христос (2. Петр. 3:18). Тук не става дума за някаква „автоматична духовност", която да полу- чим бързо след някакво моментно преживяване. Ние не можем да очакваме, че ако участваме в църквата в опре- делен ритуал, или ако кажем една определена молитва, чрез това можем да бъдем изпълнени с Духа, като същев- ременно пренебрегваме Божието Слово и запазваме греш- 103
ните си навици. Овладяването ни, респ. изпълването ни от Духа, е резултат от една жива връзка, а не от някаква опитност. От практическите условия, които бяха споменати по-горе, може да се видят и резултатите от изпълването ни с Духа. Други резултати са: а) Промяна на характера или „плода на духа" (Гал.
б) Придобиване на духовни познания, преди всичко от Божието Слово (Йоан 16:12-15; 1. Йоан 2:27; 1. Кор. 2:9-10). в) Познаване и изпълняване на Божията воля (Римл. 8:14; 12:1-2). г) Ефективен молитвен живот (Ефес. 6:18; Римл. 8:26-27). д) Смелост за свидетелстване (Деян. 4:29-31). е) Извор на благословение за другите (Йоан 7:39). ж) Благодарение, песни и възхвала на Бога (Ефес. 5:19). з) Живот, в центъра на който стои Исус (Гал. 2:20). Ние сме притежание на Духа (а не ние притежаваме Духа)!
Каталог: bulgarian -> JeanGibson bulgarian -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" JeanGibson -> Тренировка по християнство 4 JeanGibson -> Тренировка по християнство -1 JeanGibson -> Тренировка по християнство 3 Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||
итат съгласно The Interlinear Bible, Jay P. Green, Sr. Hendrickson,