Тренировка по християнство 2
Изтегляне 2.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Дарбата да се говорят езици
Какво прави Светият Дух за вярващите? По-долу се изброяват още някои сфери на въздействие на Светия Дух върху живота на вярващите. И тук ефективността на действието Му е в зависимост от нашата реакция към Него. 104
Божият Дух, Който действа в нашия живот, е Заместникът на Христос, без Когото ние не можем. За нас Той е това, което Исус лично беше за Своите ученици. Ние трябва да Го слушаме, както учениците слушаха Исус, когато Той беше още на земята. д 105
Светият Дух - Неговото дело във вярващите 1. Какво прави Светият Дух за обръщането на хората към Христос? Защо се нуждаем от Него? (сравни с Йоан 16:7-8; 3:5-9; Тит 3:5). 2. Как е изразена бъдещата дейност на Светия Дух в Мат. 3:11? Според 1. Кор. 12:13 колко хора се считат за „кръстени в едно тяло"? За кое „тяло" говори ап. Павел в 1. Кор. 12 ако се съди по контекста? До какво заключение стигате поради това относно „кръ- щението със (в) Светия Дух"? 107
3. Каква функция изпълнява днес един печат във връзка с официални документи? Какво ни говори това за функцията на Светия Дух (Ефес. 1:13)? 4. Попитайте някой агент по недвижими имоти, какво озна- чава изразът „капаро"? Кое е „капарото" или „залога" на Светия Дух (Ефес. 1:14)? 5. Каква лична сигурност получавате от Ефес. 1:13-14 и 2. Кор. 1:22? 6. От Римл. 8:8-11 можем да направим много заключения относно заселването на Светия Дух във вярващите. Опи- тайте се да направите извод от всеки стих. стих 8
стих 9 стих 10
стих 11 108
Как лично можете да приложите 1. Кор. 3:16; 6:19-20? 7. По какъв начин действа Светият Дух във вярващите след повярването им? Йоан 16:13 Римл. 8:14 Римл. 8:26-27 8. Сравнете Ефес. 5:18-25 с Кол. 3:16-19! И двете места
109
9. Какви пречки съществуват за един изпълнен с Духа живот? Ефес. 4:30 1. Сол. 5:19 С коя пречка вече сте се срещнали във Вашия живот? 10. Кои са белезите на един изпълнен със Светия Дух християнин? Виж Гал. 5:22-23. С оглед на горното описание преценете дали Вие водите живот, изпълнен със Светия Дух? Защо? Защо не? Какво на практика можете да направите, за да можете да живеете още по-пълноценно под водителството на Светия Дух? 110
ЛЕКЦИЯ 9 Дарбите на Светия Дух Апостолската, т.е. ранната църква се характеризира със
През изминалите години много християни се върнаха към практиката на новозаветния църковен живот. По същото време се наблюдава и силно повишаване на интереса към учението за дарбите на Светия Дух. Когато Исус се възнесе на небето, Той даде на Своите последователи тези дарове (Ефес. 4:8, 11). Те трябваше да се използват от Божиите деца „за делото на служението, за назиданието (изграждането) на Христовото тяло, с цел да се усъвършенстват светиите" (Ефес. 4:12). Дарбите трябва да се използват за развитието на всички Божии деца, за да могат те да вършат „делото на служението". В 1. Кор. 12 апостол Павел използува като пример човешкото тяло и неговите части. За да функционира правилно тялото, всички негови части трябва да изпълняват своите функции. Ако ние разберем, че Бог е дал на всеки вярващ една дарба, която трябва да бъде използвана в полза на другите и за Божия слава, това може да промени целия ни живот и живота на другите. Същност на дарбите 1. Дефиниция. „Духовните дарби" са дадените от Бога спо-
111
по свръхестествен начин (само) от вярващите. С израза „духовни дарби" са свързани две гръцки думи. Първо, на гръцки език съществува дума „харизмата", от която ние извеждаме термина „харизматик", респ. „харизматичен". Коренът на думата е „хариз", което означава „милост" или „незаслужено облагодетелстване". Втората гръцка дума „пнеуматика", която означава „идващ от Светия Дух". Това понятие подчертава, че Самият Бог е източни- кът на дарбите, които спадат към сферата на Духа. Тези дарби се различават от естествените способности, макар че и двете идват от Бога и понякога могат да си взаимо- действуват. Нашите естествени способности се дължат на нашето първо, т.е. естественото ни раждане. Ние получа- ваме Божиите дарби при второто си раждане - новорож- дението. Ако дарбите на Светия Дух бъдат правилно развивани и използувани, става нещо свръхестествено - духовно израстване и насърчение на другите вярващи. Свиренето на инструменти, пеенето и изкуството могат да се считат за даден от Бога талант, но не влизат в списъка на дарбите на Светия Дух. Такива способности имат и невярващите. Дарбите се различават и от „плода на Духа" (Гал. 5:22-23). Плодът се появява отвътре навън, има връзка с характера на християнина и спада към процеса на растеж на всички вярващи. За разлика от дарбите на Светия Дух, всяка способност, свързана с този „плод на Духа", е достъпна за всички християни. 2. Източник. „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе" (Як. 1:17). Така е и с духовните дарби. Тъй като Бог е един, дарбите идват от Отца (Римл. 12:3), от Сина (Ефес. 4:8) и от Светия Дух (1. Кор. 12:11). Появяването на дарбите се свързва с възнесението на Исус след Неговото възкресение. Няма вярващ, който да не е получил някаква дарба. В този смисъл всички вярващи са „надарени", независимо дали съзнават това или не. Вярващите не бива да се разделят на „имащи" и „нямащи" дарба, въпреки че това често се чува в християнския свят. По-специално, дарбите са дадени на Църквата. Създаването на Църквата на Петдесетница показва, че дарбите на Светия Дух са 112
дадени на вярващите от Новия Завет, и че те не са били дадени по времето преди него. Кой решава какви дарби да получим? Някои вярващи посочват 1. Кор. 12:31; 14:1 и мислят, че това зависи от нашата собствена воля и молба. Обаче текстът в заповедна форма на 1. Кор. 12:31 не е в единствено, а в множествено число и очевидно поради това се отнася до църквата като цяло, която се насърчава да се стреми към по-важните дарби за благото на местната църква, като например пророчеството. Дарбите се дължат на Божията благодат и не са възнаграждение за „светост" или пък за стремеж към някоя специална дарба. (Ефес. 4:7). Разпределянето на дарбите става според разпореждането на Бога, а не според собствените ни желания. Толкова ли сме мъдри, че трябва да поучаваме Бога относно нашето място в тялото на Христос? 3. Цел. Дарбите бяха дадени за „назидание" или „изгражда- не" на другите вярващи, за да могат и те да имат дял в службата на Божието царство (1. Кор. 14:12,26; Ефес. 4:12), за да може да има израстване в единство и любов (Ефес. 4:16), за да могат те да се грижат един за друг (1. Кор. 12:25-26; 1. Петр. 4:9-10), за да продължи да се разпрост- ранява свидетелството на църквата (1. Кор. 14:24-25; Деян. 2:6,11, 41) и за да се прослави Бог, главно чрез служението на Словото (1. Петр. 4:11). Ние не намираме нито едно доказателство за това, че дарбите трябва да служат за повишаването на собствените ни способности или даже за подобряването на мнението на другите за нас. Дарбите не са насочени навътре (т.е. към собственото Аз), а навън (към църквата, към другите вярващи). Казват, че дарбата за говорене на разни езици в 1. Кор. 14:4 служи за собствено изграждане. В този стих се прави сравнение между пророкуването и особената практика на говорене на разни езици в Коринт. В рамките на това сравнение се определя едно по-незначително място на говоренето на езици. Този стих не казва, че „самоназида- нието" е цел на някоя дарба на Светия Дух. Самоназида- ването е страничен продукт. Дарбите се дават за подкрепа и изграждане на другите. 113
4. Раздаването на дарбите. Всеки вярващ получава от „въз- лезлия" Господ една или няколко дарби (Ефес. 4:7-8; 1. Кор. 12:7; 1. Петр. 4:10). Няма вярващ, който да не е получил дарба. В този смисъл можем да считаме всички вярващи за „харизматици", независимо от това дали го съзнават или не. Въз основа на Писанието не е възможно тялото на Христос да се раздели на „харизматици" и „нехаризматици", макар че днес това нашироко се практи- кува. Не е вярно, че само някои „ръкоположени" хора получават такива дарби. Всеки от нас отговаря за това, и е длъжен да събуди и използва дарбата, която му е дадена (2. Тим. 1:6). Ние не бива да я пренебрегваме. Деление на дарбите Тълкувателите не са единни по отношение на броя на дарби-
114
лекция не можем да разгледаме по-подробно въпроса дали някои дарби са отмрели и дали са добавени други. В прило- жение А дарбите се описват поотделно. В Новия Завет намираме следните списъци на дарби на Светия Дух: 1. Кор. 12:8-10 Слово на мъдрост Слово на знание Вяра
Изцеление Вършене на чудеса Пророкуване Разпознаване на духовете Говорене на разни езици Тълкуване на разните езици Римл. 12:6-8 Пророчество Служение Поучение
Увещание Даване
Управление Милост
У. Кор. 12:28 Апостоли
Пророци Учители
Чудеса Изцеления Помагане Управление Говорене на разни езици
Апостоли
Пророци Благовестители Пастири Учители
1. Петр. 4:11 Говорене
Дарбата да се говорят езици На тази дарба трябва да се спрем накратко още веднъж, тъй като днес много вярващи считат, че говоренето на разни езици е една задължителна необходимост за воденето на живот в силата и освещението на Духа, и затова искат да наложат тази дарба и на другите. Тези защитници на гово- 115
ренето на езици са на мнение, че то е един външен белег на кръщението в Светия Дух, което се получава след обръщени- ето. Това, дали някой днес наистина има тази дарба и говори на други езици или не, не я прави по-важна от другите дарби. Дарбата да се говорят езици е само една от многото дарби. Не всички я имат и не всички трябва да я имат (1. Кор. 12:30; 14:19-24). Тя не е най-важната дарба. Тя трябва да се упот- ребява според изискванията на Словото (1. Кор. 14:27-34). Някои се опитват да заобиколят правилата на Словото, като изтъкват, че има различни видове говорене на езици (като белег за невярващите, в църквата или за лична употреба). Такова разграничаване обаче не може да докаже от Словото. Как трябва да се отнасяме към християните, които искат да наложат на другите говоренето на езици? Не се опитвайте да доказвате, че говоренето на езици е спряло или пък че е вдъхновено от Сатана! Не омаловажавайте говоренето на езици и не забранявайте на тези хора да говорят езици (1. Кор. 14:39)! Не обсъждайте подробности от техните прежи- вявания! Имайте предвид следните библейски обосновани принципи:
116
Използване на дарбите Всеки християнин е отговорен със своята дарба да служи на църквата. Съвсем очевидно е, че Новият Завет не представя живота на църквата така: някои отделни сътрудници вършат главната работа, докато другите само я „посещават", като се ползват от служението на тези сътрудници и даряват малко пари. Спомнете си притчата за талантите и факта, че един ден ще бъдем повикани да дадем отчет пред Бога (Мат. 25:13-30). Всеки християнин трябва да бъде ангажиран в един кръг от вярващи и в рамките на Божията воля да дава своя принос. Как можем да направим това? 1. Откриване на дарбите. В Библията не ни е заповядано изрично да открием нашата дарба (дарби). Но там среща- ме много призиви да служим на Бога в общението на Неговата църква. Следователно ние можем просто да служим там, където е необходима нашата помощ. Няма нужда да чакаме, докато открием личната си дарба. Ние сме поканени да действаме в многото области, в които има дарби, дори и без ние да ги имаме. Области като помага- нето (Гал. 5:13), увещаването (Евр. 10:25), евангелизиране- то (Лука 12:8; Римл. 10:9; Деян. 1:8), даването (2 Кор. 9:7), вярването (2 Кор. 5:7), разпознаването на духове (1. Йоан 4:1), поучаването (Тит 2:4) и грижата един за друг (1. Кор. 12:25) не са ограничени само за онези, които имат особена духовна дарба. Когато Бог особено благослови един човек в една от тези области, това е указание, че е налице дарба от Светия Дух. Но кой би искал да ограничи даването, 117
вярването или помагането само до надарените? Изглежда, че един вярващ може да има повече от една дарба (ср. Павел, Филип). Във всеки случай, той няма основание да мисли, „че превъзхожда" другите (1. Кор. 12:21-24). 2. Развиване на дарбите. Ние развиваме нашите дарби, ако ги използваме активно в служба на Бога. В повечето случаи дарбите не ни се дават вече „разцъфнали", като например преподаването и евангелизирането. Изглежда, че развитието на дарбите се определя от същите принципи, както и другите области на духовно израстване. Едно място, в което се говори за дарбите (Римл. 12:4-8) се предшества от призива да предоставим нашето тяло в служба на Бога, като „жива жертва" (стих 1-2). Друго подобно място се предшества от предупреждението да живеем достойно, съгласно призванието ни (Ефес. 4:1). Фактори, като послушание, ефективна молитва, търпеливо изучаване на Библията, свидетелствуване, активно участие в живота на местната църква и желанието да изпълняваме Божията воля, ще влияят върху използуването на нашите дарби. Тук няма никакви „съкратени" или „скоростни" методи за развитие на дарбите. Както и в други области, в които трябва да напредваме духовно, и тук израстването е един постепенен процес. 3. Насоки за установяване на дарбите. При установяването на нашите дарби могат да ни помогнат следните насоки: а) Ориентирайте се към другите. Дарбите на Духа са ни дадени, за да можем да служим на другите и да им окажем помощ в живота им с Бога (Ефес. 4:12). Не се концентрирайте само върху самия себе си. б) Потърсете „отворени врати", т.е. възможности да слу- жите на другите (Гал. 6:10). Не чакайте да откриете Вашата дарба, и тогава да служите. Може би тази „отворена врата" не е това, което сте си представяли, но ако някъде съществува нужда, Вие бихте могли да помогнете. Когато съществува нужда и са налице съот- ветните възможности, това, че Вие стоите и чакате да 118
откриете своята дарба, не е никакъв признак за духовна зрялост. Исус казва: „Аз съм всред вас, като онзи, който слугува" (Лука 22:27). Ако твърде бързо се ограничим към работа само в една определена област, това може да бъде и недостатък. в) Помолете се да получите възможност да служите на Господ Исус. Не чакайте някой да дойде при Вас и да Ви помоли за нещо. Молитвата е една важна част от Божието всеоръжие (Ефес. 6:18). Помолете се на Бога да ви даде мъдрост (Яков 1:5), за да узнаете къде иска да Ви използва. Размислете още веднъж над списъка на дарбите и потърсете къде можете да служите. Не под- ценявайте собствените си възможности, когато Бог „от- варя врати". Разчитайте на това, че Бог ще Ви помогне да се справите. г) Попитайте за съвет зрели християни, които Ви познават (Пр. 11:14). Често ние самите не познаваме добре своите дарби (1. Кор. 14:29). Нашите собствени предпочитания могат да бъдат в пълно противоречие с волята на Бога. Мнозина, които по-късно са станали даровити пропо- ведници на Божието Слово, най-напред са се ужасявали от тази мисъл. От друга страна, има и хора, които искат да проповядват, въпреки че за тях Бог е приготвил една съвсем друга служба. Вслушвайте се в съвета на другите. Не се опитвайте да разбивате „затворени врати". д) Работете активно. Активността Ви може да доведе до откриването на Вашата дарба. (2. Тим. 1:6; 1 Тим. 4:14). Доброволното действие трябва да предшества „чувст- вата". Когато сами се заловим да вършим нещо там, където виждаме, че сме необходими и търсени, няма нужда да се страхуваме, че се отклоняваме от Божията воля. На разположение ли сте или отклонявате отговор- ността? Изпълнявате ли добросъвестно задачите, които са Ви поверени в момента? е) Не очаквайте, че Вашите дарби ще се развият бързо. Израстването е постепенно (2. Петр. 3:18). Нашата дарба не ни се дава напълно развита. Началото често 119
пъти е обезкуражаващо и не особено впечатляващо. Пазете се от твърде бързи преценки, които могат да попречат на Вашия растеж. Вашият живот е може би един резервоар на неизползван за Бога потенциал. Службата Ви може би ще бъде забелязана от мнозина или пък ще протече в някое тихо ъгълче. Може би Вие ще изпълнявате една скромна служба, като например оказване на помощ или милосърдие. В тези области има безкрайни възможности за служение! Във всеки случай, ре- шете се да разработите каквато и дарба да Ви е дал Бог, да я прилагате, да я ползвате с Божия помощ! Не пренебрегвай- те Вашата дарба! Използвайте я! 120
УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 9 Дарбите на Светия Дух 1. Посочете различни дарби на Светия Дух, които се срещат
Римл. 12:3-8 1. Кор 12:8-10, 28-30 1. Петр. 4:8-11 Ефес. 4:11 2. Как бихте реагирали на следните становища: а) Само духовните християни имат духовна дарба (1. Кор.
б) Всички християни трябва да имат всички дарби (1. Кор. 12:28-30) в) Би трябвало да се молим, за да получим една духовна дарба (1. Кор. 12:11, 18). 121
3. В следващите стихове са посочени две цели на дарбите на Светия Дух. Кои са тези цели? 1. Кор. 14:12; Ефес. 4:11-13 1. Кор. 14:20-25 (особено 14:22); Евр. 2:2-4 4. За кои два вида отношение (във връзка с духовните дарби), предупреждава ап. Павел? 1. Кор. 12:15-16 1. Кор. 12:21 Какъв би бил практическият резултат от такива действия? 5. Какво казва ап. Павел за коринтската църква във връзка
Направиха ли техните дарби от нея една духовна църква (1. Кор. 3:1-3)? 122
6. В 1. Кор. 14 ще намерите отговорите на следните въпроси: Каква беше целта на дарбата за говорене на езици? В какъв смисъл коринтяните бяха злоупотребили с тази дарба? Какви правила е определил ап. Павел за говоренето на езици? Обяснете какво означава изказването: „Пет е по-добре от десет хиляди". 7. Какво се казва в долупосочените стихове за нашата нагласа при използването на дарбите ни? Какво се казва за начина, по който използваме нашите дарби? Какви предупрежде- ния са изказани във връзка с посочените дарби? Римл. 12:6-8 1 Тим. 4:13-15 1. Петр. 4:8-11 123 8. Според 1. Кор. 13:1-3, 8-10, 13, къде се поставя най-силен акцент: върху познаването и упражняването на нашите дарби или върху стремежа към постигането на един подо- бен на Христовия характер и принасянето на „плода на Светия Дух" (Гал. 5:22-23)? 9. Каква е според Вас дарбата Ви, която сте получили от Бога? По какъв начин сте я използвали във Вашата църква? Как бихте искали да я използвате за в бъдеще? 10. Какво би трябвало да направите, ако не знаете каква е Вашата дарба? 124
ЛЕКЦИЯ 10 Служение
„Аз съм всред вас, като онзи, който слугува", казва Исус в Лука 22:27. „Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина" (Марк 10:45). За Него Бог Отец казва: „Ето Моят служител" (Исая 42:1). В нашия свят съществува един постоянен стремеж към пре- възходство. Целта на състезанието е да се достигне първото място, да се издигнем над другите. Но Исус моделира един нов, революционен път и ни учи на него. Когато учениците му спорят кой от тях трябва да бъде на първо място, Исус ги поправя, като им обяснява: „Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител" (Марк 9:35). Каталог: bulgarian -> JeanGibson bulgarian -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" JeanGibson -> Тренировка по християнство 4 JeanGibson -> Тренировка по християнство -1 JeanGibson -> Тренировка по християнство 3 Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|
руги преводи: „свидетелствува на нашия дух".