Трета национална научна конференция по политическа икономия



страница1/6
Дата12.10.2018
Размер0.91 Mb.
  1   2   3   4   5   6


Р У С Е Н С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т “А Н Г Е Л К Ъ Н Ч Е В”




ТРЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

ПО ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ

29-30 септември 2016 г.,

Русе

П л е н а р е н д о к л а д


ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИЯ В БЪЛГАРИЯ

В НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК: СЪСТОЯНИЕ

И ПЕРСПЕКТИВИ (в търсене на пътя)


Проф. д.ик.н. Васил Тодоров

БАН – Институт за икономически изследвания

Тракийски университет – Стопански

факултет, Стара Загора

.= 2016 година =
С ъ д ъ р ж а н и е


УВОД …………………………………………………………………………….

3







І. ОТПРАВНИ ВЪПРОСИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИЯ

СЪСТОЯНИЕ …………………………………………………………..



5

І.1. Идентификация: какво е политическа икономия? ………………….

5

І.1.1. Представи за политическата икономия ……………………..

5

І.1.2. Анализ …………………………………………………………

8

І.1.2.1. Допълване на познавателния инструментариум….

9

І.1.2.2. Наименованието “политическа икономия”

– 400 години история ...............................................



11

І.1.2.3. Обектите, обозначавани с наименованието “политическа икономия” – 400 години история .....

13

І.1.2.4. Класификация ............................................................

14

І.2. Методология, обект и предмет ……………………………………….

15

І.3. Политическа икономия и икономикс – разграничение ……………..

17







ІІ. ПЕРСПЕКТИВИ ЗА БЪЛГАРИЯ ………………………………………..

21

ІІ.1. Изборът на пътя ………………………………………………………

21

ІІ.1.1. Подход. Каква теория ни е необходима? …………..............

21

ІІ.1.2. Съвременна политическа икономия, продължение на класическата традиция ………………….............................

24

ІІ.1.3. Обект, предмет и методология на политическата иконо-мия, продължение на класическата традиция ....................

25

ІІ.1.4. Класическа традиция и интердисциплинарност …………..

29

ІІ.2. Прогноза ………………………………………………………………

31

ІІ.3. Институционални условия ..................................................................

32

ІІ.4. Политическа икономия във висшето образование ............................

33






ІІІ. ПРЕДЛОЖЕНИЯ (вместо заключение) ………………………………

33







ЛИТЕРАТУРА …………………………………………………………………

39


У В О Д

До 1989 г. в България, както и в целия тогавашен социалистически свят, икономическата теория1 се развиваше и преподаваше като (марксистка)


политическа икономия. В трите сегашни икономически университета (тогава – институти) и в други висши учебни заведения имаше катедри, а в УНСС (тогава ВИИ “К. Маркс”) – и учебна специалност политическа икономия. В класификатора на научните специалности теорията се обхващаше в първите му две позиции – политическа икономия и история на икономическата мисъл.

С прехода към новата обществено-икономическа и политическа система и като част от него марксистката икономическа теория беше заменена с неокласическия икономикс, наименованието политическа икономия излезе от употреба, катедрите по политическа икономия в неикономическите ВУЗ бяха закрити, а в трите икономически университета се преименоваха на “Икономикс” – в УНСС, “Обща икономическа теория” – във Варна2 и “Обща теория на икономиката” – в Свищов3; промяната в наименованията кореспондираше с прехода на трите катедри към неокласиката. В академичните среди и извън тях наименованието политическа икономия се свързваше с марксизма, който не се вписваше в новата обществено-политическа система. Така политическата икономия, схващана в по-тесен смисъл като марксистка икономическа теория, а в по-широк – като теория извън доминиращата неокласика, се придвижи от центъра, където беше преди, към периферията на академичното и публичното пространство.4

През следващите десетина години у нас има отделни публикации [25; 48; 72; 115], в които по различни поводи се опира и до политическата икономия.

Българският “ренесанс” на политическата икономия (ако използваме този термин от [55; 111]) започна след 2000-та година. През 2003 г. в УНСС се проведе национален семинар-дискусия по проблемите на икономическата теория, където и терминологично, и по същество се обсъждат въпроси и на политическата икономия. Показателно е заглавието на единия от двата водещи доклада – “Икономикс и политическа икономия: критика на становищата относно общото и различното между тях” [56]; вж. също [110].

През 2004 г. също в УНСС се проведе научна конференция по преподаването на икономическа теория и отново се дискутираха въпроси и на политическата икономия [49, с. 93-94; 111].

Върхът на началото в организираните обсъждания е през 2007 г.: в Икономическия университет – Варна катедра “Обща икономическа теория” организира национална конференция “Политическата икономия: минало или бъдеще на икономическата теория”. Докладите са публикувани в [92].

През 2010 г. в УНСС се създаде самостоятелна катедра Политическа икономия. Разкри се специалност Политическа икономия на бакалавърско и магистърско ниво. През 2013 г. катедрата проведе първата си национална конференция (втора за страната) “Политическа икономия и икономическа теория”; докладите са публикувани в [91]. През 2014 – 2015 г. се дипломираха първите випуски бакалаври и магистри.

От периода между първата национална конференция (ИУ Варна – 2007 г.) и втората (УНСС – 2013 г.), и извън представеното на тях, има около двадесет публикации, в които се обсъждат въпроси на политическата икономия.

През 2015 г. до три ръководни нива в УНСС (ректор, декан, ръководител на катедра) беше изпратен експертен доклад [113], в който се поставяха дискусионни въпроси по развитието на политическата икономия в университета.

Също през 2015 г. се водиха консултации и се пое курс за провеждане през 2016 г. на Трета национална конференция по политическа икономия в Русенския университет “Ангел Кънчев”.



*

В началото на ХХІ век в България определено има интерес към политическата икономия. Три национални конференции за десет години! Докладите на конференциите и публикациите извън тях са с автори от различни катедри, факултети, университети и научни организации. Но има и съпътствуващи проблеми. Два от тях:

(1) засега не се усеща наличието на организиращ център и на механизми за текущи контакти между проявяващите интерес към политическата икономия. Контактите са най-вече “от конференция на конференция”;

(2) смущаващо е разсейването в тематиката, разминаването на виждания, становища, представи по основни въпроси, вкл. и може би най-много по отправните въпроси за идентификацията, методологията и предмета на политическата икономия. Как можем да развиваме една наука или теория, без да имаме отговор на въпроса – коя е тя? Илюстрация: ако сме в София, пътят, по който трябва да минем, за да отидем в Пловдив, Благоевград или Русе, е твърде различен. Кой път ще изберем, зависи от това, къде отиваме. А ако не знаем, къде отиваме? Или ако знаем само името на населеното място, но не знаем къде се намира то?

Подобна е ситуацията и с политическата икономия. Днес, в навечерието на третата конференция, има натрупване на виждания по въпросите “Кое и какво е политическа икономия?” и “По кой път да се върви?”, но ситуацията не е много по-ясна, отколкото преди десет години. Да си спомним сентенцията “Който не знае къде отива, стига другаде.” Ако кажем само, че ще развиваме политическа икономия и спрем до тук, със сигурност не знаем къде отиваме: съществуващите понастоящем представи за политическата икономия са толкова различни, че повече няма накъде.

*

Предназначението на този доклад е да послужи като основа за дискусии, а целта му – опит да се помогне в търсенето на пътя за развитието на съвременната политическа икономия в България.

Не се обсъждат конкретни автори и произведения или техни тези, становища, позиции. Извеждат се характерни черти и опорни точки, очертаващи контурите на общата картина на състоянието и перспективите на политическата икономия в България и на стоящите пред нея въпроси.

Възприе се да не се съобщават имена на български автори, а да се дават препратки само към произведения; авторите са указани косвено чрез произведенията им.

Препратките са в квадратни скоби чрез номера на публикацията в списъка на литературата. Ако източниците, към които се препраща са повече от един, те са отграничени чрез точка и запетая и са подредени във възходящ ред по номера им в списъка на литературата, а не по значимост за съответната препратка.

В цитатите, оградени в кавички, добавките в квадратни скоби са от мен.

Темата на доклада предполага да се има предвид политическата икономия не само в България, а и по света, което означава: над сто български източника и поне няколко хиляди – чуждестранни. Обичайно в подобни случаи се работи с извадка от чуждите източници – такива, които са известни на автора на изследването, и са достъпни. Така започна работата и по този доклад, след което подходът се промени. Установи се, че българските публикации, с които се работи в доклада, на свой ред контактуват с около шестстотин чуждестранни източници. Възприе се, предвид и на целта на доклада, да се работи само с български публикации, а картината за света да се възприема през погледа на българските автори, в т.ч. разбира се и през погледа на автора на доклада.



І. ОТПРАВНИ ВЪПРОСИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИЯ – СЪСТОЯНИЕ

І.1. Идентификация: какво е политическа икономия?

І.1.1. Представи за политическата икономия

1. Идентификацията на политическата икономия е обширна тема с дълга история. Тя се обсъжда от Смит, Маркс, около и след тях5. Въпросът “Какво е политическа икономия?” стои в заглавието на произведение от 1875 г.6 От тогава и досега той неведнъж е обсъждан в публикации и в справочни издания, вкл. в специализирани речници и енциклопедии по политическа икономия.7

2. Както се уговори в увода, в доклада се работи само с български източници, които на свой ред контактуват със света. Всичко, дадено по-долу като описание на ситуацията в света, е българският поглед към нея.

3. През последните петнадесет години у нас има няколко публикации, посветени изцяло или в значителна степен на идентификацията [36; 73; 74; 96; 113]; към нея се взема отношение в още над тридесет източника [10, с. 30, 32-34; 14, с. 413; 18, с. 81-83; 20, с. 244; 23, с. 82-83; 27, с. 206-207; 29, с. 197-202; 31, с. 72-73, 75; 33, с. 439-440; 37, с. 104-105, 107; 39, с. 99, 103-104; 41, с. 7; 42, с. 405-407, 410; 43, с. 235, 236-238, 246; 44, с. 13-15, 20-23, 26, 28; 50, с. 123-124, 127-130;54, с. 91-92; 62, с. 123-125; 55, с. 7, 306, 346-348; 62, с. 123-125; 63, с. 310, 314; 71, с. 450-451; 76, с. 24, 75; 85, с. 177, 185; 87, с. 119; 97, с. 44-51, 54, 58; 110, с. 101-102; 111, с. 125-127; 117, с. 32; 127, с. 498; 128, с. 107-111].



Много “политически икономии”

4. Днес в България и по света представите за политическата икономия или за онова, което се разбира, интерпретира, наименова или се самонаименова като политическа икономия, са многобройни, повечето от тях са трудно съвместими помежду си, а някои са взаимно изключващи се.

Когато се говори за политическа икономия най-често се има предвид сферата на науката, но понякога също и университетското образование, съответно – политическата икономия като учебна дисциплина или специалност.

Докладът [97, с. 58], вероятно като има предвид и извършеното от същия автор преди това широкообхватно изследване [96], завършва с констатацията, че няма една единствена политическа икономия, има много политически икономии; или най-малкото – бих добавил – много са случаите, когато нещо бива наричано или се самонарича политическа икономия.



Без претенции за изчерпателност такива случаи са:

  • Класическа политическа икономия;

  • Марксистка политическа икономия, Политическа икономия на капитализма, Политическа икономия на социализма; също Неомарксистка политическа икономия, Радикална политическа икономия;

  • Международна (наричана също – глобална) политическа икономия [44]; наред с нея – Политическа икономия на международната търговия; - -8 на световната търговска организация [96, с. 115], - - на международните търговски преговори [3].

  • Нова политическа икономия;

  • Конституционна политическа икономия;

  • Политическа икономия на зелената икономика; - - на устойчивото развитие; - - на околната среда [85, с. 177, 185]; - - на икономическия растеж;

  • Политическа икономия на енергетиката; - - на глобалната (световната) енергетика; - - на енергийната политика; Международна политическа икономия на петрола и газта [27, с. 206-207]; Политическа икономия на енергийните ресурси [41, с. 7]; - - на ядрената енергетика [96, с. 115];

  • Политическа икономия на гражданското общество; - - на Европейския съюз; - - на регионалното развитие [42, с. 410];

  • Политическа икономия на културата; - - на комуникациите [41, с. 7]; - - на глобалните комуникации; - - на Интернет [96, с. 114]; - - на медиите [71];

  • Политическа икономия на данъчната политика [96, с. 114]; - - на плоския данък [16];

  • Политикономически теории на технологичната промяна [128, с. 109-110];

  • В [96, с. 96-121] и [97, с. 45-54] срещаме над четиридесет “политически икономии” – някои от споменатите по-горе и също: Неокласическа политическа икономия; Кейнсианска, неокейнсианска и посткейнсианска политическа икономия; Срафианска9 политическа икономия; Социална политическа икономия; Феминистка политическа икономия; Политическа икономия на труда; - - на здравеопазването; - - на образованието; - - на профсъюзите; - - на пенсионните системи; - - на бедността; - - на политическите партии; - - на спорта; - - на религията; - - на войната; - - на публичната администрация; - - на корупцията; - - на проституцията; - - на реформите; - - на революциите; - - на тероризма; - - на правителствената регулация; - - на прехода в страните от Централна и Източна Европа и на присъединяването им към Европейския съюз; - - на Китай; - - на глобалната сигурност; - - на неравенството; - - на глобалното неравенство; - - на разпадането на държавите и появата на нови държави; Институционална и неоинституционална политическа икономия; Политическа икономия на чуждестранната икономическа помощ; - - на международните конфликти; - - на реформата в ОИСР; - - на поведението на гласоподавателите; - - на валутните режими; - - на инфлацията; - - на банките; - - на глобалния финансов капитал; - - на местната власт; - - на жилищното строителство; - - на омразата; - - на частния бизнес със сигурността; - - на производството и търговията с оръжие; - - на развитието; - - на закъснялото развитие; - - на развитието на Латинска Америка; - - на Африка; Нова политическа икономия на развитието; Политическа икономия на трите власти; - - на финансовата регулация; - - на социалната държава и бедността; - - на културата, науката и образованието; - - на страните от БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай); - - на отбраната и войната; - - на престъпността и корупцията.

Привеждам този дълъг списък, извадка от българската, а чрез нея и от световната литература, като щрих от ситуацията с политическата икономия в България и по света, ситуация, която, боя се, е по-неясна и по-объркана, отколкото изглежда на пръв поглед.
Неопределеност, несъвместимост и противоречия в представите

за политическата икономия

5.1. Обичайно, от Кене, Смит и досега, политическата икономия се възприема като теория. Но от прегледа на “многото политически икономии” е очевидно, че повечето от тях, не са (обща, базисна, фундаментална) теория, а са приложна наука, съответно университетски дисциплини. Разбираема би била позицията, че политическата икономия е теория, която, като всяка теория, може да има своите приложения [42, с. 407]. Но приложенията са едно, теорията – друго. Едва ли би могло да се приеме например, че това, което е наименовано като политическа икономия на петрола, на медиите, на здравеопазването или на Интернет, на корупцията, на спорта, на сигурността и т.н. е част от общата (базисната, фундаменталната) икономическа теория.

5.2. Една от интерпретациите е, че политическа икономия са неортодоксалните (хетеродоксалните) теории. Кои са тези теории? Еднозначен отговор няма както в литературата по политическа икономия, така и в специализираната научна и учебна дисциплина История на икономическата мисъл и в справочните издания, вкл. в специализирани издания – речници и енциклопедии по политическа икономия.10

5.3. Обикновено “политическата икономия се възприема като нещо различно от икономикса (и извън икономикса)” [74, с. 143, 146]; вж. също [28, с. 211; 29, с. 202; 36, с. 12, 13]; а в по-широк план – целият хетеродокс е “извън мейнстрийма” [5, с. 154].11

Същевременно, и в противоположност на това, целият хетеродокс, вкл. съвременният марксизъм, се обявява за икономикс [5, с. 154-155]; говори се за политическа икономия – направление в икономикса [73, с. 37]; също за “политическа икономия в рамките на неокласически икономикс” [74, с. 142]; за неокласическа политическа икономия [73, с. 33; 96, с. 96] и дори че “това, което в най-голяма степен е обединяващо сред голямото разнообразие [от “политически икономии”], е неокласическата теория” [43, с. 253].

Без да се влиза в дълбоки анализи очевидно е, че тук има много несъвместимост.

5.4. “Като политикономисти се идентифицират автори, ... активно работещи в руслото на съвременния мейнстрийм-икономикс” [44, с. 21].

“Списанието “Contributions to Political Economy” определя себе си като форум за ... идеи и аргументи, изведени от традициите на класическата политическа икономия: Маркс, Кейнс и Срафа.” [74, с. 144]. “В програмните документи на Европейската асоциация за еволюционна политическа икономия ... се посочва, че организацията обединява учени, работещи в традициите на Дж. Комънс, Н. Калдор, М. Калецки, У. Кап, Г. Мюрдал, Дж. М. Кейнс, А. Маршал, К. Маркс, ...” [74, с. 144].

Автори от мейнстрийм-икономикса, Кейнс, дори и Маршал – политикономисти?

5.5. Като “политическа икономия в икономикса” се имат предвид теорията за публичния/обществения/колективния избор (Public Choice Theory), конституционната политическа икономия (Constitutional Political Economy) и новият институционализъм, но най-често се говори за “новата” политическа икономия (New Political Economy). Обикновено за нова политическа икономия се счита теорията за публичния избор – вж. [36, с. 15-21; 96, с. 96-97]. Но в други случаи:



  • новата политическа икономия се интерпретира по-разширително [33, с. 447] като включваща и теорията за социалния избор (Social Choice Theory) – вж. също [87, с. 118-119];

  • новата политическа икономия се изброява наред с теорията за публичния избор, т.е. като нещо различно от нея [31, с. 73; 74, с. 142, 149];

  • теориите за обществения и за социалния избор се съобщават като една теория [76, с. 94].

5.6. Могат да се приведат още примери, пораждащи въпроси, най-малкото терминологични:

  • теорията за рационалните очаквания (Р. Лукас) се разглежда като “политикономическа” [43, с. 248];

  • радикалната политическа икономия е дадена като направление в икономикса [116, с. 20];

  • за Кейнс и Фридман се приема, че са в рамките на политическата икономия [127, с. 498-501].

Ще спра до тук. Има предостатъчно основания за извод: във впечатляващата по размерите си съвкупност от представи, интерпретации, виждания, становища за политическата икономия има много неопределеност и противоречия от най-различно естество. Така е и в България, и по света.

І.1.2. Анализ

6. С възраждането на интереса към политическата икономия фронтът на научните изследвания се разширява, в тях се включват все повече хора, съответно по-голям интелектуален потенциал, нараства броят на публикациите. Същевременно се наблюдава една тенденция, която като че ли е обичайна за икономическата и други обществени науки: с увеличаването на потенциала, на изследванията и на публикациите, вместо да се постига повече яснота, съвместимост и непротиворечивост се получава точно обратното – засилват се неопределеността, неяснотите, несъвместимостта, противоречивостта в бързо (количествено) увеличаващите се знания.12

От началото на ХХІ век в света ежегодно се появяват по неколкостотин (а може би и повече) публикации, съдържащи в заглавието си думите политическа икономия, и поне още толкова, обсъждащи въпроси от широката и с неясни граници област “съвременна политическа икономия” без да сигнализират това в заглавието си. Лавина от публикации, която не е възможно, а доколкото ми е известно не се и правят опити, тя да бъде обхваната. От гледна точка на идентификацията ситуацията с политическата икономия може да се оприличи на огромен неподреден склад, в който пристигат и се натрупват все нови и нови доставки и безредието се засилва. Ако използваме едно сравнение от [113, с. 3], влизайки в “склада” попадаме в лабиринт, в който е трудно да се оправиш и е лесно да се изгубиш.

Българският “склад” и “лабиринтът” в него са умалено копие на световните им образци.

От предходния подраздел І.1.1 се вижда, че ние, българската политическа икономия, вече сме в лабиринта и се лутаме в него.

І.1.2.1. Допълване на познавателния инструментариум

7. Освен обичайно използваните в логическия икономически анализ, в доклада се имат предвид и допълнителни познавателни средства, повечето от тях – разграничения от различен вид:



  • първо, разграничението между дума, термин и понятие. Думата става термин с значението си от езика, с негова модификация или със значение по-далечно или изобщо различно от това в езика. Терминът е име (наименование, обозначение, знак). Понятието е знание; синтезирано знание, изразявано най-често чрез дефиниция (напр. от вида “Икономически растеж е ...”) плюс наименоващ го термин. Обектът, за който се отнася понятието, и самото то, обикновено са наименовани с един и същ термин; илюстрация: икономически растеж (понятие) и икономически растеж (процес в реалността).

В професионалния език нерядко “термин” и “понятие” се употребяват като взаимозаменяеми, при което “термин” се използва със значението на “понятие”. (Правил съм го неведнъж. Но при по-прецизни анализи може да се наложи да имаме предвид различията между тях.);

    • второ, разграничението между наименованието и обектът, който се наименова, в случая – между наименованието политическа икономия и онова, което се обозначава с това наименование. Може да се окаже, че с едно и също наименование се обозначават различни обекти (наименования–омоними);

    • трето, между наименоване (обозначаване) на обекти и подвеждане на обекти под съждения (идентифициране на обекти спрямо зададени дефиниции). Едно е да наименоваш нещо като политическа икономия, а друго – да го идентифицираш като политическа икономия спрямо определена дефиниция и/или опознавателни признаци.13

Трябва да имаме предвид също разграничението между признаци, чрез които обектът може да се обозначи и да се отграничи от други обекти, и признаци, чрез които той същностно се дефинира;14

  • четвърто, между теория, наука и приложна наука.15 Теорията е в науката, но не всичко в науката е теория, въпреки че понякога двата термина се ползват като взаимозаменяеми, особено ако става въпрос за теоретична наука. Общата икономическа теория е във фундамента на икономическата наука. В икономическата наука има отделни, макар и с условни понякога граници помежду им, частни икономически науки, обособени на предметен принцип или според методологията си; понякога се говори за отраслови и функционални икономически науки. Частните науки също могат да имат своя специфична теория, опираща се на общата теория. Като приложна икономическа наука тук се имат предвид частните икономически науки, най-малкото онова от тях, което е извън собствената им специфична теория. Тази интерпретация е илюстрирана чрез фиг. 1;


Каталог: Departments -> Ikonomika -> Documents
Departments -> Секция Микробна генетика лаборатория по генетика на млечно кисели бактерии ръководител: доц д-р Светла Трифонова Данова
Departments -> Лаборатория по приложни биотехнологии
Departments -> Секция „морфология на микроорганизмите и електронна микроскопия” Завеждащ секция: Доц д-р Стоянка Р. Стоицова
Departments -> Проф. Нина Ивановска, д б. н Завеждащ отдел „Имунология”
Departments -> Колектив: Главен асистент д-р Виолета Вълчева, доктор по биология
Departments -> Програма VІІ лятна школа по Пъблик Рилейшънс "пр за пр"
Documents -> Конспект за държавен изпит по микро- и макроикономика в ру "А. Кънчев"
Documents -> Конспект за държавен изпит по Икономика в ру "А. Кънчев"
Documents -> Уважаеми организатори и домакини на Националната конференция по политическа икономия


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница