Трета национална научна конференция по политическа икономия

а, б, ....., д, ... – специфична теория на частните науки

• 
  пето, между теория и наука, от една страна, и познавателни подходи и методи, от друга. Подходите и методите са наука, в смисъл че са в науката и са нейна съставна част; но може ли политическата икономия да се сведе до подход и методи;
  
• 
  шесто, между теория, наука и интердисциплинарни изследвания. Интер-дисциплинарните изследвания са наука, но не винаги са теория и най-често не са, а са приложна наука.
  

8. Терминът/наименованието политическа икономия се появява през 1615 г. в съчинението на френския меркантилист Антоан Монкретиен “Трактат по политическа икономия”. (За четиристотинте години история вж. също фиг. 2.)

През 1776 г. излиза “Богатството на народите” на Смит – започва ерата на класицизма; идва Рикардо, после Джон Стюарт Мил.¹⁶ Класическата икономическа теория се подвизава с името политическа икономия. От Смит до Мил повечето емблематични произведения съдържат в заглавията си наименованието “политическа икономия”¹⁷; това продължава и през втората половина на ХІХ век.

През 1859 г. излиза “Към критиката на политическата икономия”, а в 1867 г. – първият том на “Капиталът” на Маркс: в историята на икономическата теория влиза марксизмът. За Маркс икономическата теория е политическа икономия. Марксистката икономическа теория върви по две линии: първата – в бившия социалистически свят, където е доминираща и е единствената (обществено, държавно и политически) официално призната теория (до 1989 г.); втората линия – в останалия свят, главно Западна Европа, САЩ, където и досега (2016 г.) е едно от направленията извън икономикса. И по двете линии, съответно до 1989 г. и досега, доминираща и единствена или периферна, марксистката икономическа теория е с наименованието политическа икономия.

През 1871–1889 г. са публикувани основните трудове на създателите на маржиналната теория (Джевънс, Менгер, Визер, Бьом-Баверк, Валрас, Кларк), а през 1890 г. – “Принципите на икономикса” на Маршал. В доклада е прието, че с “Принципите” на Маршал започва преходът от класическата към нова доминираща теория. Със замяната се сменя и наименованието – от политическа икономия то става икономикс. Но още дълго след това в някои страни от континентална Европа – във Франция и до днес – новата теория, в смисъла ú на обща икономическа теория, различна от класицизма, продължава – ако не винаги, то в много случаи – да бъде наричана политическа икономия.

Извън икономикса¹⁸ се развиват направления,^19,20 означавани събирателно като неортодоксална (хетеродоксална) теория. Някои от тях – а в определени случаи дори всичките – също биват наричани политическа икономия.

Освен това наименованието политическа икономия се използва и за направления²¹, считани за икономикс.

Поява на термина политическа икономия (Монкретиен)		Класическа икономическа теория; наименование – политическа икономия (Смит, Рикардо, Дж. Ст. Мил и след тях)		Преход от класицизъм към икономикс	Ортодоксална теория; наименование – икономикс (в отделни страни (Франция) – също политическа икономия)4
							Направления в икономикса, нари-чани (понякога или обикновено) политическа икономия5
					Неортодоксална теория/наука6 (без марксизма)		Различни направления и школи; някои от тях (а понякога всички) биват наричани политическа икономия.
			Марксистка икономическа теория; наименование – политическа икономия		В Западна Европа, САЩ; наименование – политическа икономия
					В бившия социалистически свят; наименование – политическа икономия

1 През 1859 г. излиза “Към критиката на политическата икономия” на Маркс, през 1867 г. – том първи на “Капиталът”; “Към критиката .....” включва методологията и въпроси, които по-късно са обхванати отново в първите глави на първия том на “Капиталът”; в доклада 1859 г. е приета условно за начало на марксистката икономическа теория.

2 Условно приета година за край на прехода от класицизъм към икономикс.

3 Условно приета година за начало на бившия социалистически свят.

4 За опростяване тук е оставен открит въпросът за съотношението “ортодоксална теория – неокласическа теория – мейнстрийм” и за мястото на новото кейнсианство в тях – вж. по-нататък т. 16.1 и фиг. 3 в подраздел І.3.

5 Нова политическа икономия (теория на публичния избор) и Нов институционализъм.

6 Без марксизма, който поради особеното си място в съхраняването на класическата автентичност на наименованието политическа икономия е показан отделно. Също без теорията за публичния избор и новият институционализъм, които са показани в икономикса.

9. Ще започна с едно уточнение за “материално” и “реално”. Обичайно в икономическата терминология “материално” е това (предмет, продукт, процес, явление), в което има вещество или енергия. “Реалното” може да е материално, но може и да не е. Знанията са реални, но са нематериални; те са от извънматериалната реалност.

Терминът “обект” предизвиква асоциации за обекти от материалния свят. Обектите, обозначавани с наименованието политическа икономия в дългата му четиривековна история, са от сферата на знанията и са от извънматериалната реалност.

Обект на наименованието политическа икономия при появата му (Монкретиен) са знания за икономиката.

В епохата на класицизма обектът е теория за икономиката (знания, образуващи теория). Доколкото, поне в периода Смит – Мил, класицизмът практически няма алтернатива, би могло да се каже, че обект е теорията за икономиката, а за следващия период, примерно до към края на ХІХ в., обект е доминиращата (класическа) теория.

При марксизма, за целия период от възникването му досега: на етапа Маркс и в продължението му в Западна Европа и САЩ, обектът е теория извън доминиращата; в бившия социалистически свят обект е доминиращата теория. В марксизма се съхранява автентичната употреба на наименованието политическа икономия от времето на класицизма: обектът, който то обозначава, от 1859 г.²² до сега – 2016 г., е теория за икономиката, доминираща или недоминираща.

В страни като Франция обект на наименованието “политическа икономия” е или може да е, ортодоксалната теория; в англосаксонския, а и в останалия свят, същият този обект е с наименование икономикс или мейнстрийм, или неокласика, или техни производни.

Обектът, обозначаван като “нова” политическа икономия, е теория от по-новите (от последните десетилетия) попълнения на икономикса; т.е. този обект се подвизава с две наименования – политическа икономия и икономикс.²³ Аналогично е положението и с новия институционализъм, който макар и по-рядко, също бива означаван като политическа икономия, и – по наименование – едновременно е и политическа икономия, и икономикс, а нерядко – и неортодоксална теория²⁴ (но тогава не е икономикс²⁵).

Ако някои неортодоксални теории, направления, школи или всичките биват наричани политическа икономия, тогава те – или всичките – са обозначените обекти.

10. Във всички разгледани до тук случаи от появата на класицизма до сега се говореше за “теории”. Но в групата на неортодоксалните има направления, които не са теория, а са приложна наука. Едно от тях, което мисля че добре познавам, е инпут-аутпут анализът²⁶. В аспекта, в който тук се разглежда, то може да се охарактеризира като: концепция и методи/техники за приложен анализ; хиляди емпирични изследвания, главно през 50-те – 80-те години на ХХ век, в т.ч. и у нас; също практически разработки в икономическата статистика на много страни (инпут–аутпут таблици, таблици “образуване – използване на ресурсите”, междуотраслови баланси), в т.ч. в българската статистика и в статистиката на Европейския съюз – Евростат. Аналогичен – приложна наука – е случаят с феминисткото направление.

По-особена е ситуацията с интердисциплинарното направление, наричано в литературата също интердисциплинарни “анализи” или “изследвания”; за него са необходими допълнителни пояснения.

Неокласиката се гордее с това, че не е повлияна от ценности и друг нормативизъм, че разглежда икономиката извадена от конкретно-историческата ú обществена среда и създава “чиста”, неутрална теория, валидна за (пазарна) икономика за всяко време, място и среда; теория, отговаряща в значителна степен на критериите за научност в природните науки. Хетеродоксалните направления обратно атакуват неокласиката именно за неотчитането на двупосочните влияния “икономика – среда”, преди всичко – влиянието на политиката върху икономиката; но също така за неотчитане влиянието и на другите институции (в най-широкия смисъл на този термин), вкл. държавното устройство, правото, културата, религията, психическите детерминанти в икономическото поведение на човека, хората и групите. Такъв възглед води към интердисциплинарност на науката/теорията/изследванията. Намираме го също при класиците, в марксизма, при Хайек и в институционализма.

Когато в литературата, и в този доклад, се говори за интердисциплинарно направление в хетеродокса, се имат предвид изследвания по различни, дори най-различни, въпроси на икономиката, а и извън нея, при което се ползват знания, методи, изследователски инструментариум от икономическата наука, от политологията, социологията, правото, психологията, а евентуално и от други науки извън икономическата. Примери за това са докладите от конференцията през 2013 г. [27; 85; 108; 122; 123]. Изследванията от този вид са наука, но – в преобладаващата си част – не са теория²⁷, а са приложна наука²⁸; предостатъчно примери за приложни изследвания, научни и учебни дисциплини, могат да се намерят в подраздела за “многото политически икономии”. Както се указа в споменатия подраздел, тези изследвания, научни или учебни дисциплини и по света, и у нас също биват наричани политическа икономия. Обикновено в тези случаи обектите, означавани с наименованието политическа икономия, са приложни знания, изследвания, дисциплини.

І.1.2.4. Класификация

11. Според съществуващите в началото на ХХІ век по-основни представи в България и по света политическа икономия е:

а) икономическата теория, цялата теория – някога и сега;

б) класическата икономическа теория. От Смит до към края на ХІХ век тя е доминираща теория;

в) марксистката икономическа теория – от Маркс, през целия ХХ век и понастоящем;

г) цялата неортодоксална теория, всички направления и школи в нея, вкл. направления (теория за публичния избор, нов институционализъм)²⁹, считани за намиращи се в рамките на съвременния икономикс;

д) направлението в неортодоксалната теория, известно като “класическа традиция”. То е критично настроено към доминиращия понастоящем икономикс и вижда икономическата теория и нейното развитие като продължение на класическата традиция, с отчитане на промените в съвременния свят – промени в икономическите и в неикономическите реалности и в научните икономически и неикономически знания. Под класическа традиция, както е прието в Западния свят, а напоследък и у нас, се имат предвид Смит, Рикардо, Маркс, Кейнс;

е) интердисциплинарната наука (интердисциплинарните изследвания) на границата между икономическата наука и политологията. В по-широка версия – на границата между икономическата наука, политологията, социологията, правото, психологията и други обществени науки.

Други класификации на представите за политическата икономия могат да се намерят в [36; 73; 74; 96].³⁰

І.2. Методология, обект и предмет

12. Изцяло на методологията на политическата икономия е посветена монографията [55]; друга голяма монография от последните години включва обширно изследване върху методологията на икономическата и преди всичко – на неокласическата теория [76, с. 33-37, 174-180, 267-372, 383-386]; изцяло или в значителна степен в полето методология са [9; 87; 94; 98; 112; 114]; по въпроси на методологията се взема отношение също в [4, с. 136-143; 11, с. 127, 133-134; 18, с. 82, 86; 23, с. 82-83, 88; 29, с. 202, 208; 30, с.123-126, 130-131; 31, с. 76-80; 33, с. 440-442; 36, с. 5, 9, 14; 43, с. 235, 241-242, 252-253, 257-258; 50, с. 129-131; 54, с. 90-92; 56, с. 10-12, 14; 63, с. 297, 325-326, 352-356; 64, с.193; 65, с. 133, 135, 140-142; 74, с. 141, 146-147; 81, с. 14-18, 213-215; 82, с. 12-17; 96, с. 90-93; 97, с. 52, 55-56; 99, с. 62, 63, 69; 101, с. 95-96; 105; 108, с. 160; 116, с. 93, 94, 103-104; 117, с. 9-11, 14-15; 120]. Обсъждат се няколко групи въпроси:

• 
  представи за методологията – за науката изобщо и за икономическата наука/теория; методология в широк смисъл (светоглед и подход) и в тесен смисъл (набор от изследователски методи);
  
• 
  философия на науката; истинност на теорията – критерии; теория и реалност; позитивизъм и нормативизъм в икономическата теория и в политическата икономия;
  
• 
  влияние на методологията върху избора на обекта и предмета на икономическите изследвания;
  
• 
  взаимовръзките икономика – общество – природа в методологията на политическата икономия и на икономикса;
  
• 
  критика на методологията, формализацията и математизацията на икономикса;
  
• 
  онтологичен и гносеологичен/епистемологичен подход в икономическата теория и в политическата икономия;
  
• 
  методологията на класическата икономическа теория и съвременната икономическа теория;
  
• 
  интердисциплинарността в икономическата теория и в политическата икономия.
  

13. Въпроси, свързани с обекта и предмета на политическата икономия, се обсъждат в [10, с. 36-37; 18, с. 81-82, 86; 20, с. 244, 247; 23, с. 83-84; 28, с. 212; 33, с. 440-441; 34, с. 25; 37, с. 110-111; 41, с. 8; 42, с. 407; 43, с. 235, 237, 239-242, 244, 250-251; 44, с. 15, 28; 50, с. 126, 128, 131; 55, с. 144, 217; 62, с. 123-124; 65, с. 137; 76, с. 27, 383-386; 96, с. 90; 97, с. 46, 52-53; 111, с. 127; 112, с. 175-176, 178; 117, с. 14, 16-21; 127, с. 499]. Измежду обсъжданите въпроси са:

• 
  обект и предмет на политическата икономия, икономикса и общата икономическа теория;
  
• 
  обект и предмет на съвременната политическа икономия;
  
• 
  дефиниране и предефиниране на икономиката като обект;
  
• 
  взаимоотношения на икономиката с останалите елементи на “общественото цяло”;
  
• 
  взаимна обусловеност между предмет и методология; промените в предмета – исторически преглед; място на собствеността в предмета; релацията интердисциплинарност – предмет.
  

(а) обект на политическата икономия (икономическата теория) е икономиката (икономическата система). Това е доминиращото становище;

(б) обект е обществото (модификация на това виждане е посочването за обект на “политико-икономическата система”). В този случай икономическата теория се разглежда като съставка на цялостна теория за обществото.³²

13.2. Становища за предмета – като предмет се имат предвид:

(а) икономическите, или в друга формулировка обществено-икономическите отношения в производството, разпределението, размяната и потреблението на богатството (по терминологията на Смит, благата – в по-съвременна терминология). В марксизма това са “производствените отношения”³³;

(б) създаването (производството), разпределението, размяната и потреблението на благата, в т.ч. отношенията между хората (групите, обществените слоеве) в производството, разпределението, размяната и потреблението. Това е доминиращото становище. Участието на “отношенията” в така разбирания предмет е изрично указано или се подразбира;

(в) отношенията държава – икономика;

(г) икономиката, разглеждана като съставка на обществото. В този случай обществото е обект, а “вписаната” в него икономика е предмет.³⁴

14. Полето “политическа икономия – икономикс” е в предмета на секционните заседания на конференцията и е извън основната линия на доклада. Тук опираме до него във връзка с разграничението между политическа икономия и икономикс.

В литературата се обсъждат, или най-малкото се поставят, широк кръг въпроси на взаимоотношенията политическа икономия – икономикс: терминология, представи, разграничения; съотнасяне към общата икономическа теория; история, състояние и перспективи на взаимоотношенията – усилващо се разминаване и конфронтация, “мирно съвместно съществуване” или сближаване, интеграция и синтез; има ли застъпване и припокриване между двете дисциплини, може ли да се говори за взаимоотношения от вида обща – частна теория и ако да – кое на кое е “частен случай”; съотнасянето абстрактна – прагматична и същностна – явленска наука; отчитането или неотчитането на взаимоотношенията икономика – обществена и природна среда; съпоставки и сравнителен анализ между политическата икономия и икономикса по дълга поредица от въпроси, между които – обект, предмет, методология, пазар, собственост, труд, функциониране на икономиката и др. [2, с. 142; 10, с. 30-31, 36, 38; 18, с. 86; 20, с. 244; 23, с. 82; 29, с. 200-201; 30; 31, с. 72-73; 34, с. 25; 36, с. 8, 10-11, 15; 39, с. 99, 103-104; 41, с. 9; 42, с. 405; 43, с. 236, 238-239, 241, 242, 244-245, 252-253, 262; 44, с. 14-18, 25; 49, с. 93; 50, с. 128-132; 55, с. 7-8, 260-269, 284-303, 305, 306, 343, 345, 346-348; 56, с. 3, 5, 11; 62, с. 123-125; 63, с. 310, 314-315, 322-323, 327-328, 336-338, 347; 64, с. 192-193, 195-196; 65, с. 136-138; 74, с. 138, 139, 141, 145; 82, с. 10, 14, 27; 86; 96, с. 90-92, 95; 97, с. 46-47, 51, 56-57; 101, с. 97; 102, с. 98-103; 109; 110, с. 102-104; 111, с. 127-130; 117, с. 27, 28-32; 124, с. 489-490; 127, с. 499, 502].

15. Въпросът за разграничителните линии между политическата икономия и икономикса започва с терминологията. За политическата икономия тя е разгледана в подраздел І.1.1. Тук, за икономикса, се имат предвид, веднъж, преките обсъждания на терминологията в литературата и, втори път, по-характерни употреби на термините, в които неявно се задават техни значения. В двете отношения терминологията във връзка с икономикса присъствува най-широко в [76, с. 10, 23, 24, 29, 31, 32, 40, 42-44, 96, 114, 115, 143, 149, 208, 210, 417, 422-424, 429, 435, 436, 440, 441, 448]; вж. също [2, с. 142; 29, с. 200-201, 210; 31, с. 79; 32, с. 33; 44, с. 25-26; 63, с. 319-322, 327; 74, с. 138, 139, 141, 142, 145; 115, с. 56-57, 90, 125, 132, 133; 116, с. 33, 37, 45, 62-64; 117, с. 28, 29, 30].

16. Трите водещи термина: неокласическа теория – икономикс – мейнстрийм. “Неокласическа” е теорията, започваща от Маршал и заменяща доминиралата до тогава класическа теория. Терминът е въведен от Т. Веблен през 1900 г. [76, с. 23]. От средата на миналия век употребата му се засилва, особено във връзка с неокласическия синтез.

Терминът икономикс се появява през 1875 г. [76, с. 24], след това влиза в заглавието на широко известния труд на Маршал “Принципи на икономикса” (1890 г.) и в продължение на повече от един век, до днес, в обичайната си употреба се използва за обозначаване на започващите от Маршал доминиращи теоретични икономически възгледи.

Подобен смисъл има и появилият се по-късно термин “мейнстрийм” – главно, основно, доминиращо течение (течения) в теоретичните възгледи.

16.1. Освен в посочената им обичайна употреба и трите термина се използват и в други значения или възникват въпросителни във връзка с техни производни и синоними: неокласически икономикс, мейнстрийм-икономикс, ортодоксална теория, ортодоксален икономикс, съвременен икономикс, модерен икономикс. Няколко от случаите на нееднозначност и възникващи въпросителни:

• 
  Когато се говори за “неокласически” теория и икономикс обичайно се има предвид целият исторически период от Маршал до наши дни; но също така в други случаи – само периодът от Маршал до залеза на неокласическия синтез (средата на 70-те години) и се счита, че заедно с неокласическия синтез си отива и терминът неокласически икономикс, обявява се “смъртта му” – вж. [44, с. 25; 76, с. 398-399, 412, 417; 117, с. 28-29], за която се публикуват “некролози” – по [63, с. 319].
  
• 
  Терминът “икономикс” се използва и за обозначаване на цялата икономическа теория или на части от нея, които не са икономикс в обичайния смисъл на термина. Такава употреба се среща многократно в [115, с. 9, 10, 54, 56-57, 90, 125, 133, 142; 116, с. 20, 33, 37, 45, 62-64].
  
• 
  “Икономикс” се използва също и като синоним на икономическа наука; тази употреба срещаме в каталозите на големи издателства.³⁵
  
• 
  В [76] термините неокласическа теория, ортодоксална теория, икономикс, неокласически икономикс, мейнстрийм икономикс, ортодоксален икономикс се използват като синоними и това е изрично уговорено. Други автори приемат, че не всичко в мейнстрийма е неокласика – вж. например [32, с. 33].
  
• 
  Има различия във вижданията за признаците, по които се идентифицират съвременният икономикс и направленията в него – вж. [32, с 33; 76, с. 416-417, 440-441; 117, с. 27-29] и дискусията за мейнстрийм-плурализма в [5, с. 148-153; 76, с. 416-431]. От тук следват неясноти например по идентификацията на неолиберализма в икономикса: той е версия на неокласиката, направление в икономикса или характерна черта на .... кое – на мейнстрийма или на определено направление (определени направления) в мейнстрийма? В цялото си историческо развитие от Маршал до днес (имам предвид неоконсервативните теории – монетаризъм, рационални очаквания, икономика на предлагането) неокласиката би могла да се обозначи и да се възприема и като неолиберализъм. По съвсем друг начин стои въпросът за Кейнс и кейнсианството. Те са мейнстрийм. Но са анти-неолиберализъм. При това: Кейнс е извън неокласиката (разбирана като “маршалианската” теория през миналия век до неокласическия синтез); чрез неокласическия синтез ортодоксалното кейнсианство (Дж. Хикс, Р. Харод, Фр. Моделиани, Дж. Тобин) влиза в неокласиката, а новите кейнсианци (Дж. Стиглиц, Дж. Акерлов) категорично излизат от нея – днес, особено след кризата от 2008-2009 г., те са тежката артилерия в критиката срещу (неолиберализма на) неокласиката. Същевременно някои автори продължават да считат новите кейнсианци за намиращи се в рамките на неокласическата ортодоксия [76, с. 206-207, 210, 258, 409, 435]. Такава интерпретация е възможна, ако за опознавателен признак се вземе методологията (както е в [76]). Но ако признак са вижданията по възможностите на пазарната икономика за саморегулиране и по отношенията държава – икономика, тогава интепретацията ще бъде съвсем друга.
  

16.2. Очевидно е, че при съществуващата нееднозначност в терминологията и представите за политическа икономия и за икономикс, всяко разграничение между тях има смисъл за обявените или подразбиращи се терминология и представи:

• 
  ако под “политическа икономия” (А), и под “икономикс” (В) се разбира “икономическа теория” (С) или “икономическа наука” (D), тогава А ≡ С ≡ В, съответно А ≡ D ≡ B – политическа икономия и икономикс се покриват, между тях няма разграничителна линия;
  
• 
  ако под политическа икономия се има предвид класическата икономическа теория, а под икономикс – икономическата теория изобщо или икономическата наука, тогава политическата икономия е съставка на икономикса. Обратно, ако политическа икономия е икономическата теория или икономическата наука изобщо, а терминът икономикс се има предвид в обичайната му употреба, тогава икономиксът е съставка на политическата икономия;
  
• 
  ако под политическа икономия се има предвид класическата икономическа теория, а под икономикс – теорията, започваща от Маршал и заменила класицизма като доминираща теория, тогава двете теории са разграничени във времето (втората идва след първата), а също и по поредица от съдържателните си характеристики – например маржинална теория за полезността вместо трудовата теория за стойността.
  

16.3. Аналогична в някаква степен е ситуацията и за външните и вътрешните граници на икономикса; външни граници, това означава обхват, а вътрешни – състав на икономикса. Зависи какви признаци ще имаме предвид при търсене на границите. Ако проследим появата и последващата употреба на трите основни термина – икономикс, неокласическа теория и мейнстрийм, забелязваме, че те ориентировъчно указват наименования обект, без да се посочват ясно и еднозначно опознавателните признаци, чрез които може да се идентифицира дали нещо (възглед, теория, школа, направление) попада или не попада под тези наименования. Забелязваме също, че при употребата на термините от различни автори признаците, обявени или необявени, не са едни и същи. Ако наименованието е едно и също, но признаците не са, идентификацията дава различаващи се резултати, съответно външните и/или вътрешните граници – т.е. обхватът и/или съставът на икономикса – изглеждат по различен начин. Следват неясни дискусии. В твърденията, че съвременният икономикс е неокласически и “неокласически икономикс = неокласическа теория” са заложени едни признаци: методологически индивидуализъм, хомо икономикус, рационален избор при ограничени ресурси, равновесие – който ги приема, или не ги отхвърля изрично, е неокласик; в твърденията за завой в мейнстрийм-икономикса от втората половина на ХХ век и за отдалечаването му от неокласиката признаците са други – формализация, математизация, моделиране. Новото кейнсианство е в мейнстрийма, но ако се въведе признак “либерализъм, ненамеса на държавата в икономиката”, то няма да е в неокласическия мейнстрийм, а ще е категоричен негов противник. Този кръг въпроси са извън предмета на доклада. Но те стоят в основата на представите и дискусиите по обхвата и състава на икономикса, а от тук – и по разграничителните му линии с политическата икономия.

Фигура 3 показва интерпретациите за външните и вътрешните граници на икономикса , към които се придържам в доклада; тя е конкретизация на фиг. 2 в частта ú за икономикса.

Смит¹

Маршал

Маржи-

Ж.-Б. Сей³

Парето⁴

Неолиберализъм

Ново кейнсианство


Кейнс и кейнсианство⁶

Нов институционализъм

К.Ароу,

Ж. Дебре⁷

Теории за избора⁸

В доклада, при тази интерпретация за границите на икономикса (фиг. 3), политическата икономия се има предвид като теория, която е паралелна на икономикса и е извън него; между нея и икономикса няма пресечни полета.³⁷ Това разбиране е заложено неявно във фиг. 3 и е илюстрирано също чрез фиг. 4.