Трета национална научна конференция по политическа икономия

17. Отговорът на въпроса “Какво е политическа икономия?” е в релация с дефиницията за политическа икономия и зададените чрез нея признаци. При една дефиниция и признаци отговорът е един, при други – друг:

• 
  ако признак е наименованието, тогава политическа икономия е всичко, което има или на което се постави, или което си самопостави това наименование. Такава идентификация ни изправя пред много и непрекъснато увеличаващи се видове и отделни случаи на “политически икономии”;
  

• 
  при друга дефиниция политическа икономия е класическата икономическа теория;
  
• 
  при трета – освен класическата, политическа икономия е също марксистката икономическа теория;
  
• 
  при четвърта – (съвременна) политическа икономия са интердисциплинарните изследвания с участие на знания от икономическата наука и политологията или от икономическата наука, политологията и други обществени науки.
  

18. Ако все пак потърсим еднозначен отговор от вида “това или онова е, а другите не са политическа икономия”, влизаме в тресавището на дискусия, от която няма излизане. За всеки отговор могат да бъдат намерени основания, аргументи и цитати, които на свой ред могат да бъдат оспорени. Подобни дискусии са водени неведнъж в икономическата теория. Освен това дори да достигнем до отговор, който според поддръжниците му е “правилен”, и дори ако оставим настрани това, че за други участници в дискусията този “правилен” отговор ще бъде погрешен, използването на наименованието политическа икономия трудно може да бъде ограничено до “правилната” му употреба. Термините в науката не могат да се запазват като търговските марки.

В доклада не се води дискусия за “правилната” употреба на наименованието политическа икономия³⁸ и за идентификацията на “истинската” политическа икономия. Подходът е друг: в кой от различните възможни отговори на въпроса “Какво е политическа икономия?” е пътят за развитието на политическата икономия в България в началото на ХХІ век и в перспектива и защо се избира точно този отговор, а не някой друг?

19. Каква теория ни е необходима? Този въпрос е задаван нееднократно в литературата през последните десет години [50, с. 128-129; 67; 70, с. 66-73]. В доклада той е отправна точка при търсене на пътя за развитие на политическата икономия в България. Логиката е: да вървим по път, водещ до теорията, която считаме, че е необходима на съвременната икономическа наука; от тази позиция да погледнем към направленията и да видим, кои от тях водят към теорията, която искаме да имаме, доколко и как те да се следват или ползват.³⁹

Да се върнем към икономиката. Защо я има, какви са предназначението ú и основната ú функция? Икономика има там, където има общество. (Стопанството на Робинзон и Петкан не е икономика.) Общество има там, където има хора. За да има хора, за тяхното физиологическо съществуване, е необходима съответна природна среда – въздух с определен състав, вода, светлина, топлина.⁴¹ В праисторически времена това е било достатъчно – тогавашните хора се приютявали в пещери или в други естествени заслони, хранели са се с корени и плодове на диворастящи растения и дървета, убивали са диви животни. После започва дългата стопанска еволюция, за да се стигне до съвременните икономики. Всичко с което разполагаме днес извън природните дадености – храна, облекло, жилища, отопление, уреди, инструменти, машини, съоръжения, инфраструктура, производствени и административни сгради, автомобили, плавателни съдове, самолети и т.н. – е създадено (произведено е) в икономиката.

Изразено с езика на теорията: икономиката създава благата, създава икономически производимите условия за живот на хората и на обществото. Това е основната ú функция. Затова я има. От тук – създаването на благата (производството) би следвало да заема централно място или едно от централните места в общата икономическа теория, съответно – в предмета ú. Друг основен въпрос в цялата история на човешкото общество, по който са се водили спорове, имало е въстания, революции, а и днес също е изключително актуален, е разпределението на благата. Трети въпрос – не само създаване, а и увеличение, нарастване на благата. Четвърти въпрос – функционирането на икономиката, създаваща и увеличаваща благата.⁴²

19.2. Така достигаме до едно възможно “задание” към теорията. Необходима ни е:

• 
  теория, а не просто знания за икономиката;
  
• 
  теория, която да е вярна, съотнесена към икономическите реалности;
  
• 
  която да е насочена не към отделни подсистеми, процеси или характеристики на икономиката, а да обхваща нейни основни, същностно определящи я подсистеми, процеси, характеристики и в това си качество да може да служи като обща (базисна, фундаментална) теория. Измежду основните, същностно определящите икономиката подсистеми и процеси са: създаването на благата, тяхното разпределение, увеличаването им (в съвременна терминология – икономическият растеж), функционирането на икономиката.
  

20. Всичко, изложено до тук в доклада, ни насочва към направлението “класическа традиция” – група “д” в класификацията от подраздел І.1.2.4.

То, както е записано в класификацията, вижда политическата икономия, и нейното развитие като “продължение на класическата традиция, с отчитане на промените в съвременния свят – промени в икономическите и в неикономическите реалности и в научните икономически и неикономически знания.”

В различни свои модификации, понякога с друга терминология, въпросът за продължаване на класическата традиция е поставян нееднократно в литературата [31, с. 79; 50, с. 128-129; 54, с. 91; 73, с. 37; 76, с. 438; 97, с. 40, 43]. В [74, с. 146-147] при по-друг поглед към многообразието зад наименованието политическа икономия и по-друга терминология намираме обобщение за характерни черти на политическата икономия, възприемана или самовъзприемаща се като нещо различно от икономикса и негова алтернатива. Тя:

“1) Разглежда икономиката като част от обществото, а днес като част от природата и обществото. Подчертава характера на икономическата теория като “социална наука”. Отчита ролята на широка гама извъникономически фактори ... Подходът е интердисциплинарен ...

2) Разглежда икономиката в нейното постоянно развитие и изменение ... Методът може да се ... [обозначи] като исторически, еволюционен или диалектически ...

3) Анализът е контекстуален – за разлика от икономикса, чийто анализ е извънконтекстуален, имащ претенции да дава отговор на икономическите въпроси извън времето и мястото.

4) Не приема делението на теорията на нормативна и позитивна. Смята, че не е възможно, ... а и не е необходимо, .... да се извадят ценностната система и моралът от икономическия анализ ...

5) Изразява ясна привързаност и стремеж към приемственост на традициите на старата политическа икономия, на класическата школа по-конкретно (Смит, Рикардо, Маркс), традиции които господстващата днес икономическа теория е загърбила ...

6) Отнася се критично ... към господстващата днес икономическа теория ...

7) Ангажира се с решаването на нерешените социални проблеми, с политиката, има активно отношение към света, в който живеем.”

Тази обобщена характеристика може да се отнесе и към политическата икономия, продължение на класическата традиция; вж. също [44, с. 24-25].

21. Особено интересна е позицията на автора на “Некомунистическия манифест” Уолт Ростоу.⁴³ В една от следващите му книги⁴⁴ има посвещение: “На икономистите от следващото поколение: с надеждата, че без да пренебрегват модерните инструменти на анализ, ще успеят да прехвърлят мост над пропастта от 1870 г.⁴⁵ и да възстановят връзката с хуманната, всеобхватна и принципна традиция на класическата политическа икономия.” Коментирайки посвещението Ростоу казва: “Икономическата теория на ХVІІІ в. си постави голямата цел – да даде нерелигиозен отговор на въпроса “Какво означава добър живот за хората?” Д. Юм и А. Смит .... смятаха, че ако икономическите условия за живот на хората са добри, това създава предпоставки за социален прогрес и просперитет. Но от 1870 г.⁴⁶ настъпи промяна. Икономистите спряха да мислят като политикономисти. Разви се икономическа теория в тесен смисъл. Съвременната икономическа теория⁴⁷ представлява една твърде опростена и стеснена наука в сравнение с първоначалната идея на класиците на политическата икономия. Моето пожелание [към икономистите от следващото поколение] е да се възроди старата традиция.” [72, с. 121-122].

ІІ.1.3. Обект, предмет и методология на политическата икономия, продължение на класическата традиция

22. В доклада:

• 
  обектът се разбира като нещо, което го има в реалността. В този смисъл той не се дефинира, а се указва;
  
• 
  предмет е онова от обекта–реалност, което се наблюдава и изследва. Той се очертава, дефинира се от изследователя, съответно от теорията. Изследователят, съответно теорията избира какво да се изучава (предмет) и как да се изучава (методология, методи).
  

22.1. Като обект на политическата икономия, продължение на класическата традиция, се има предвид икономиката, вкл. връзките и взаимоотношенията ú с обществената и природната ú среда.

22.2. В дългата история на политическата икономия и понастоящем широко е разпространено разбирането, че икономическите отношения (в марксизма – производствените отношения) са нейния предмет. Винаги съм имал резерви към определянето на предмета (само или преди всичко) като “отношения”. Важна съставна част на теорията, още при Смит, е например нарастването на богатството, в съвременна терминология – икономическият растеж; той трудно може да се възприеме и да се обясни като “отношение”. Също така не са “отношения” създаването на благата, механизмът на ценообразуване – особено ако има монополистично доминиране при образуването на цените или например функционирането на икономиката.

В цялата история и в настоящето на икономическата теория предметът се дава твърде общо. Той, както е и при обекта, по-скоро се указва, отколкото да се дефинира с посочване на обхвата и съставките му.⁴⁸ В този дух на общо указване – в доклада се приема, че предмет на политическата икономия, продължение на класическата традиция, е създаването (производството), разпределението, размяната и потреблението на благата и отношенията между хората (групите, обществените слоеве) в производството, разпределението, размяната и потреблението. (Вж. също раздел ІІІ/т. 32.3, където е предложена по-детайлна интерпретация за обхвата и състава на предмета.)

22.3. По-нататък в този подраздел съм представил в резюме вижданията си по шест въпроса от методологията, които според мен могат да се имат предвид във връзка с методологията на политическата икономия, продължение на класическата традиция.

Философският фундамент. Икономическата теория и нейната методология се опират на философски знания. Смит, Маркс, Маршал, Хайек бяха не само икономисти-теоретици, но и философи и ако се проследи хронологично професионалният им път – те първо са били философи и след това икономисти. За да се създадат, поддържат и развиват икономическа теория и методология е необходимо философско начало. За политическата икономия и нейната методология в частност са ни необходими:

• 
  философия на икономиката;
  
• 
  философия на науката/теорията за икономиката⁴⁹, вкл. логика.
  

• 
  признава, че битието съществува вън и независимо от съзнанието (материализъм). За реалния свят могат да се създават мисловни конструкции, но самият той е такъв, какъвто е и не е мисловна конструкция;
  
• 
  приема, че светът – в т.ч. икономиката – съществува във времето, а то е непрекъснато и еднопосочно движение (диалектика, еволюционност). Реалното време не може да се спре или да се върне назад. Мисловно това може да се направи;
  
• 
  се интересува от истинността (достоверността) на знанието и я дефинира в релацията “знание – реалност”;
  
• 
  като логика помага за създаването на теорията и за нейната подреденост и непротиворечивост;
  
• 
  допуска въздействия върху реалността с оглед тя да бъде променена.
  

В неокласическия икономикс се проявява склонност познавателната достоверност да се подменя от логическата. Ако между двете възникне колизия, приоритет има логическата достоверност.

В политическата икономия на първо място трябва да стои познавателната достоверност.

Логическата достоверност е предпоставка за познавателна достоверност. Но ако една теория е логически достоверна, от това още не следва, че тя (със сигурност) е и познавателно достоверна; подобен казус имаме при неокласическата теория.

В политическата икономия:

• 
  би следвало да се има предвид, че икономиката съществува в обществена и природна среда и да се отчитат взаимодействията ú със средата;
  
• 
  абстракциите са допустими като съставка на методологията и дори са необходими и неизбежни, но получените знания трябва да се съотнасят и оценяват за достоверност не само спрямо мисловно абстрахираната конструкция, а и спрямо реалната икономика с нейните реални взаимоотношения с обществената и природната среда.
  

В историята на икономическата наука има не един пример, когато посоката е била от знанията към реалността и са постигани значими резултати.^52,53

Въпреки примерите на успешно движение от знанията към обекта, трябва да имаме предвид, че в историята и в настоящето не икономическата наука обичайната посока на движение е от обекта към знанията. Когато в академичното пространство се залага, извършва или отчита едно изследване, първият въпрос е какво се изследва, т.е. кои са обектът и предметът на изследването. Трудно може да се разработи и да се защити дисертация, която не знае какво изследва. Независимо дали ще се съблюдава стандартът (или може би шаблонът) “обект – предмет – цел” или ще е изказано по друг начин, всяко изследване трябва да е наясно с обекта и предмета си. В хода на изследването предметът може да се променя, но не знаем ли какво изследваме, малко е вероятно да стигнем до добри резултати.

Аналогично е положението и в общата теория. От меркантилистите, през физиократите, Смит и досега теорията винаги се е стремяла да изясни предмета си. Той е един при Монкретиен и Колбер, друг при Кене, при Смит е сходен, но по-широк, отколкото при Кене, разширява се още при Рикардо (имам предвид разпределението) и Дж. Ст. Мил (който се насочва и към социалната сфера); в този ред можем да продължим до наши дни. Теория, която не е наясно с предмета си, е обречена на лутане и неуспех; това се знаело и се потвърждава в дългата история на икономическите теории.

Отнесено към съвременната политическа икономия моето виждане по въпроса е: водещ трябва да е онтологичният подход; определят се обектът и предметът; търси се методология – подход и методи, подходящи за зададените обект и предмет (и цел) на изследването; ползват се налични и се разработват нови знания съобразно предмета и методологията.

Позитивна и нормативна теория. Позитивно, в обичайната употреба на термина, е знание, което описва и обяснява света “такъв, какъвто е”, без привнасяне на оценъчни нюанси, произтичащи от ценностна ориентация, нагласи, виждания, интереси и т.н. В нормативното знание има такива нюанси. Неокласическият ортодокс твърди, че е позитивна теория и обявява неортодоксалното теоретично икономическо знание за нормативно. Неортодоксалните направления от своя страна считат, че нормативизъм има във всяка теория от сферата на обществените науки, че той е неотстраним от социалните теории, а в неокласическия неолиберализъм в частност има нормативизъм в степен, която го превръща в теория, обслужваща интереси, т.е. в идеология.

В настоящия доклад:

• 
  счита се, че по принцип разграничението между позитивно и нормативно знание има смисъл, но границата между тях е условна. Нормативното знание, ако е достоверно, е и позитивно; в социалното, в т.ч. в икономическото знание, обявявано за позитивно, неизбежно има нормативизъм;
  
• 
  въвежда се разграничение между нормативизъм в теория, описваща и обясняваща света, и в теория, предписваща какъв да бъде светът. Неотчитането на това разграничение може да доведе до смесване на описание с предписание.⁵⁴
  

23. Търсейки пътя, а дори и ако вече сме го намерили като “продължение на класическата традиция”, опираме до интердисциплинарността и съотнасянето интердисциплинарност – политическа икономия.

В англосаксонския свят, а в по-широк план – в англоезичното академично пространство, терминът политическа икономия се използва най-вече като наименование за интердисциплинарни изследвания (икономическа наука плюс политология⁵⁵ или плюс също социология, психология, право и други обществени науки) – група “е” в класификацията от подраздел І.1.2.4. Това е разпространено и в останалия свят, вкл. в България.⁵⁶

Могат да се водят много спорове по идентификацията на политическата икономия, но трябва да се отчете, че, първо – интердисциплинарността е реакция на несъгласие с неокласическия икономикс и, второ – засиленият интерес и впечатляващата ширина на фронта на политическата икономия⁵⁷ в началото на ХХІ век се дължат в немалка степен именно на интердиспицплинарните изследвания.⁵⁸ В интердисциплинарното направление се обосновава тезата, че комбинираното използване на знания от различни науки повишава познавателните възможности на анализа; теза, която според мен, най-малкото в принципната си част, е убедителна, основателна⁵⁹ и се подкрепя от опита, натрупан в развитието на икономическия анализ.

Но интердисциплинарното направление има две особености, които са от значение при избора на пътя. Така както се разбира в англосаксонския, а и в останалия свят, в т.ч. и в България, то – вж. фиг. 5:

• 
  е преди всичко приложен анализ – интердисциплинарно изследване на образованието, здравеопазването, културата, медиите, спорта, зелената икономика, данъците, енергетиката, корупцията, престъпността и т.н. (вж. [44; 96; 97], в доклада – вж. частта “много политически икономии” в подраздел І.1.1.);
  
• 
  а в частта си, в която е икономическа теория, е по-скоро в икономикса, отколкото в политическата икономия извън икономикса. В българската литература това е забелязано още през 2007 г.⁶⁰
  

24. Интердисциплинарността успешно се интегрира в политическата икономия, продължение на класическата традиция. Икономиката, както вече се каза и ще продължа да го повтарям до края на доклада, съществува и функционира в реална обществена и природна среда; тя е потопена, вписана, вградена в средата. Изследването на икономиката, разбирана по този начин, е интердисциплинарно изследване. Но, да уточня още веднъж: става дума не за приложни изследвания на спорта, медиите, корупцията и т.н.⁶¹ и не за интердисциплинарност, търсеща предмета си, а за избран и дефиниран предмет на политическата икономия (онтологично начало) и за интердисциплинарност при изследване на зададения предмет. Водещо е онтологичното начало; на определен етап (когато, където и доколкото е необходимо) се включва интердисциплинарността. Що се отнася до приложните интердисциплинарни изследвания, те също могат да имат своето място в развиването на обща теория, продължение на класическата традиция, различна от неокласическия икономикс и даваща друг поглед към икономиката, но не и да я заменят.

• 
  2, 3, 5 и 6 са в рамките на 1;
  
• 
  5 е пресечно поле на 2 и 4;
  
• 
  6 е пресечно поле на 3 и 4;
  
• 
  прекъснатостта на линиите символизира условността на границите.