Трета национална научна конференция по политическа икономия

25. Имам предвид пасивна прогноза, т.е. предположения за това какво може да се случи с развитието на политическата икономия в България в средносрочна и в по-далечна перспектива, а не предложения какво да се случи. Дадени са три прогнозни варианта, придружени с кратък коментар. Предложения съм направил в последния раздел на доклада.

Дано да греша, но ми се струва, че от няколко години ние вече сме в този вариант.

Притеснителни, поне за мен, са:

• 
  склонността за идентификация според наименованието – политическа икономия било всичко, на което някой е поставил или което си е самопоставило това наименование⁶²;
  
• 
  лекотата, с която новопоявили се през последните десетилетия претенциозни теоретични конструкции с непотвърдена познавателна стойност се възприемат като “съвременна” и “модерна” политическа икономия. Не споделям възторга, с който в някои български публикации се посреща т.нар. “нова” политическа икономия. Дали това е наистина новост в политическата икономия или е поредният случай на спорно използване на наименованието?
  

При този вариант неяснотите и противоречията намаляват. Уплътняването на фронта на изследванията създава предпоставки за постигане на по-значими резултати. Не мисля, че е перспективно насочване на усилията към всичко в хетеродоксалната област; някои от направленията в нея са приложна наука, други ми изглеждат малко странни; понастоящем дори не са много ясни границите на хетеродоксалната област. Възникват въпросителни по интердисциплинарните изследвания: не е все едно дали усилията ще се насочват към фундаментални въпроси на теорията, например – създаването и разпределението на благата или към приложни изследвания за търговията с оръжие, хазарта, медиите, спорта и т.н.

В предложенията от последния раздел на доклада се има предвид този вариант на развитие на политическата икономия в България.

26. Независимо как се наричат, катедрите по икономическа теория в трите икономически университета в страната са в полето на икономикса. Професионалната дейност на академичния им състав, най-малкото като служебно задължение, е икономикс. Хората в тях, които проявяват интерес към политическата икономия, се занимават с нея извън пряката си служебна ангажираност, доколкото могат да отделят сили и време за това. Аналогична е ситуацията и с академичния състав в стопанските факултети извън икономическите университети; също (в и извън икономическите университети) при хората от катедри по политология, социология и други, проявяващи интерес към политическата икономия. В БАН и в други научни организации, няма структури не само по политическа икономия, а и изобщо по икономическа теория, т.е. и там тези, които проявяват интерес към политическата икономия, са в аналогична ситуация. От всичко това следва, че потенциалът, който се отделя и може да се отдели за полето политическа икономия е относително ограничен – работа наред с и покрай основните служебни задължения.

Освен че работата в полето политическа икономия се извършва наред с преките служебни задължения и извън тях, тя като правило е неплатена. Човек би могъл да използва капацитета си, оставащ извън пряката му служебна ангажираност, за други, платени дейности. Отказвайки се от тях той косвено си плаща, за да може да работи в полето политическа икономия.

На национално и европейски равнище икономическата теория не е приоритет. За финансиране би могло да се разчита предимно в рамките на подчертано скромните бюджети за научно-изследователска дейност на университети, факултети и научни организации. Дори и да се работи без заплащане, необходимо е финансиране за техника, консумативи, литература и научно-организационни дейности. Разходите по едно участие в двудневна конференция могат да достигнат до половината от едномесечна асистентска заплата. Има случаи, в които тези разходи се поемат от участниците в съответните мероприятия.

27. Трудно се поддържат контактите в рамките на общността “проявяващи интерес към политическата икономия”. Засега общността е нещо като неформален и организационно несъществуващ клуб по интереси. Прибързано обявяване на дружество или асоциация на политикономистите в страната може да донесе повече вреди, отколкото ползи; ако затова няма съответните административно-организационни и финансови ресурси, подобно начинание няма да успее, както се е случвало неведнъж в различни области на икономическата наука и извън нея. Неуспехът ще има последствия.

28. Преди шест години в най-големия икономически университет в страната беше създадена катедра Политическа икономия, откри се специалност. Това беше голяма крачка напред. Но веднага възникна въпросът: какво е съвременна политическа икономия, какво да се преподава и изследва? Катедрата пое по пътя “интердисциплинарни изследвания” – група “е” в класификацията от подраздел І.1.2.4. По-горе (фиг. 5) видяхме къде води този път.

Мястото за водеща академична институция в полето политическа икономия или най-малкото – в полето политическа икономия, продължение на класическата традиция, остава незаето.

Възможно е също, и е за предпочитане, в страната да има повече от една академични институции по политическа икономия, които да са водещи.

29. Какво ще се случи в близка и в по-далечна перспектива зависи много от институционалните условия, в които ще се развива политическата икономия в страната.

ІІ.4. Политическа икономия във висшето образование

30. Политическата икономия във висшето образование е предмет на секционните заседания и е извън обсега на доклада. Тук се докосваме само до отправния въпрос: има ли място за политическа икономия в българските икономически университети и факултети.⁶³

Икономиксът владее тотално висшето икономическо образование в страната. Той е икономическата теория, която се преподава във всички висши учебни заведения. Същевременно е силно оспорван⁶⁴: по приблизителни оценки през последните 25 години в света, само на английски език, са публикувани (в първо издание) около 15 000 книги⁶⁵ в заглавията на които стоят думите “политическа икономия” – в такива издания като правило се изразява несъгласие с неокласическия икономикс. Към това могат да се добавят: студии и статии⁶⁶ на английски и книги, студии и статии на други езици с “политическа икономия” в заглавията. Също – книги, студии и статии на различни езици, вкл. английски, несъдържащи в заглавията си “политическа икономия”, в които има несъгласие или по-сериозни критики спрямо икономикса. В световен мащаб сме изправени пред огромна лавина от няколко десетки хиляди публикации! Само в България, на език, който не се ползва извън страната, в периода от 2000 г. досега, публикациите по политическа икономия и критика на икономикса (вкл. докладите, представени на настоящата конференция) са над сто.

Критиките и неудовлетвореността от икономикса се засилиха особено след световната криза от 2008 – 2009 г. Става все по-ясно, че неокласическият икономикс:

• 
  не е обща , а е по-скоро частна теория, в смисъл, че е със силно стеснен предмет, който не включва – или просто заобикаля – фундаментални въпроси като създаването и източника на благата, разпределението им, собствеността;
  
• 
  е аксиоматично построена теория, която във вътрешния си строеж е логически издържана, но отнесена към реалностите, които трябва да обясни, е с ограничени познавателни възможности.
  

Въпросът е: при тези обстоятелства дали като икономическа теория да се преподава само неокласически икономикс или да се преподава и теория, която да дава друг поглед към икономиката, различен от неокласическия? Моят отговор – необходима е и друга теория и това (може) да бъде политическата икономия.

31. Ако политическата икономия започне да се преподава във висшето образование, освен всички други положителни резултати, това ще подобри и институционалните условия за развитието ú в страната.

ІІІ. ПРЕДЛОЖЕНИЯ (вместо заключение)

32. Тези предложения са насочени към професионалната общност⁶⁷, а някои от тях и към или предимно към академични институции, имащи отношение към развитието на политическата икономия в България.

В предложенията се има предвид политическа икономия, теория за националната икономика.

По избора на пътя

32.1. Предлага се професионалната общност да се консолидира около направлението продължение на класическата традиция (група “д” в класификацията от подраздел І.1.2.4.)^68,69 . То включва в подхода си интердисциплинарността.

• 
  икономическа теория
  
• 
  в рамките на общата (базисната, фундаменталната) икономическа теория
  
• 
  паралелна на икономикса и извън него
  
• 
  с обект – националната икономика
  
• 
  и предмет – създаването, разпределението, размяната и потреблението на благата и отношенията между хората (групите, обществените слоеве) в производството, разпределението, размяната и потреблението.
  

• 
  философски материализъм – икономиката е реалност, съществуваща вън и независимо от познанието за нея;
  
• 
  онтологичен подход – върви се от обекта и предмета към подбор измежду съществуващите и към създаване и развиване на нови знания (за зададените обект и предмет), а не обратно, обектът и предметът да се нагласят според подбрани знания и тяхното развитие⁷⁰;
  
• 
  истинност, достоверност на теорията, спрямо икономическата реалност;
  
• 
  светът, в т.ч. икономиката, съществува във времето. Признаване на историзма в развитието на икономическата реалност. За познанието това означава еволюционност, диалектика;
  
• 
  икономиката съществува, функционира и се развива в обществена и природна среда и се изследва, описва и обяснява в контекста на обществото, като негова съставна част/подсистема и в контекста на по-общата система природа – общество. Това означава отчитане на двупосочните връзки между икономиката и средата.⁷¹
  

• 
  Икономиката като подсистема на системата общество и на по-общата система общество – природа. Обществена и природна среда.
  
• 
  Устройство на националната икономика.
  
• 
  Цели на икономиката – междинни и крайни цели. Съотношение между цели на обществото и цели на икономиката.
  
• 
  Произход и източници на благата (на богатството по терминологията на Смит). Кой е източникът, създателят/кои са източниците, създателите на благата? Производството като подсистема на икономиката.
  
• 
  Човекът и трудът в икономиката и в обществото.
  
• 
  Капитал и инвестиции.
  
• 
  Собственост – лична и върху условията за производство^72,73 .
  
• 
  Разпределение. Кой създава благата/богатството и при кого отиват те?
  
• 
  Функциониране на икономиката. Пазар, пари, цени. Размяна и потребление.
  
• 
  Нарастване на благата/богатството – икономически растеж.
  
• 
  Ефективност на микро- и на макрониво. Критерии за ефективност в икономика, работеща за обществото.
  
• 
  Природни, институционални, вкл. политически, и социални фактори, условия, ограничения и въздействия върху икономиката. И, обратно, влияние на икономиката върху природата, институциите и социума. Държавата и икономиката.
  
• 
  Външноикономически отношения на националната икономика. Особености в условията на европейска интеграция и на глобализация. Влияние на европейската и световната икономика и на глобализацията върху националната икономика.
  

32.4. Предложение – да се избягва:

• 
  говоренето за “политическа икономия в икономикса”;
  
• 
  употребата на термините политическа икономия и икономикс като равнозначни на икономическата теория изобщо. Така се предпазваме и от абсурдно звучащите “класически икономикс”, “марксистки икономикс”, “хетеродоксален икономикс”, “политическа икономия ≡ икономическа теория ≡ икономикс”;
  
• 
  използване на наименованието като идентификационен признак (при такава идентификация политическа икономия е всичко, което се подвизава с това наименование)⁷⁴;
  

32.5. В икономическите университети и извън тях има място за създаване на академични институции по политическа икономия – катедри (практически трудно реализуемо), секции в катедри, центрове⁷⁵. Имам предвид институции, които реално, а не само по наименованието си да са в полето политическа икономия. Те могат да са и с по-широк профил и с друго наименование, но реално да са ориентирани (и) към политическата икономия; може да се отиде към някакъв вариант на интеграция между икономически теории (история на икономическата мисъл, в т.ч. съвременни хетеродоксални теории) и политическа икономия. Идеята е да се създаде институционална база за развитието на теоретичните възгледи, различни от икономикса.

Аналогични институции биха могли да се създадат и в научни организации, например в БАН, но тук и по-нататък, във връзка и с преподаването на политическа икономия във висшето образование, имам предвид институции в университети и/или факултети.

Две пояснения. За следващите предложения се предполага, че: (а) в страната, в полето политическа икономия има академична институция, която в национален мащаб е водеща организационно, а евентуално и по същество в научната и в преподавателската работа. Тази институция остава неидентифицирана, приема се, че тя (ще) е в някой от икономическите университети или във факултет извън тях и условно е наименована “Катедра” – нарицателното име катедра е използвано като собствено за неидентифициран обект; (б) “Катедрата”, по-нататък ще се употребява без кавички, е поела по пътя, продължение на класическата традиция.

Други предложения

32.6. Въпреки значителното натрупване на публикации, които биват отнасяни или се самоотнасят към политическата икономия, прави впечатление, че в Европа и в света проучванията върху тази огромна литература, в която при това има силен разнобой, са сравнително скромни. За отбелязване е също, че в английско говорещия свят литературата на другите основни международни езици – немски, френски, руски – е почти или напълно непозната.

У нас е направено немалко по изучаването на вижданията за политическата икономия в света и е представено предимно в [36; 73; 74; 96]; първите три публикации обхващат периода до около 2005 г., последната – до 2010 г. и всички, с изключение донякъде на [96], са за английско говорещия свят.

Предложение:

• 
  да се продължат проучванията за английско говорещия свят с акцент върху периода след 2005 г.;
  
• 
  да се направят проучвания за немско, френско и рускоезичния свят .
  

Очаквани резултати:

• 
  първо, ще се стигне до относително завършена картина за ситуацията с политическата икономия в света и за мястото в нея на онова, което се прави в България;
  
• 
  второ, форумът и последващите публикации на български език ще допринесат за укрепване на позициите и престижа на Катедрата в страната;
  
• 
  трето, в международни списания по политическа икономия – такива има много⁷⁶ – могат да се публикуват информация за форума и материали от него. Обхватът на проучванията ще е значителен и това ще бъде забелязано (ще е обхванат английско, немско, френско и рускоговорещият свят и едва ли някъде другаде по света са правени и ще се направят подобни широкообхватни проучвания). Катедрата ще съобщи на Европа и на света за себе си.
  

Би следвало водещата Катедра да обяви платформата, върху която (ще) стои. Обявяването на платформа, която ще се възприема като водеща, не изключва плурализъм във вижданията в Катедрата и в страната, но без експлицитно обявени, логични, добре обосновани и адекватни на реалностите и на времето си водещи позиции ще има големи лутания. За българската политическа икономия те вече са започнали.

Катедрата би могла да обсъди вижданията си на подходящ форум.

Очаквани резултати:

• 
  ще се постигне напредък в разработването на платформата, върху която (ще) стои Катедрата и която ще се има предвид като водеща за страната;
  
• 
  форумът и последващите го публикации на български език ще затвърдят престижа на Катедрата в страната и позициите ú на водещ център в областта на политическата икономия;
  
• 
  в международни списания могат да се публикуват информация за форума, платформата и други материали от него. Така Катедрата отново ще съобщи на Европа и на света за себе си и за онова, което се прави в страната. Ще се предизвика международен интерес.
  

32.8. Необходими са целенасочени изследвания върху теорията извън икономикса. Това, което знаем за тази обширна област, обозначавана обикновено като хетеродоксална или неортодоксална теория, не е малко, но не е достатъчно и не е добре подредено и съгласувано. В литературата има впечатляващи различия дори само в представите за външните граници на хетеродоксалната област, за направленията в нея и за вътрешните ú граници.

Необходимостта от по-задълбочени и по-подредени знания за хетеродоксалната област се обуславя, първо, от това, че продължението на класическата традиция е в хетеродокса и, второ, направлението класическа традиция ще черпи знания и от хетеродоксалните теории; те са един от съвременните му източници.

32.9. Съвременната политическа икономия, продължение на класическата традиция, е обширна област с много направления за изследователска и преподавателска работа. Всички позиции от примерния предмет в т. 32.3 на предложенията очертават такива направления. Към тях могат да се добавят:

• 
  Философия на икономиката и философски основи на политическата икономия.
  
• 
  Методология – основни принципи и подходи. Холизъм и системен подход, от една страна, и методологически индивидуализъм на неокласиката, от друга: взаимно изключване или съвместно използване при водеща роля на холизма и системния подход. Частнонаучни методи.
  
• 
  Класическа (трудова) теория за стойността и маржинална теория за полезността. Как класическата теория за стойността се съотнася към съвременните икономически реалности? Трябва ли и може ли тя да се осъвремени, за да се отнесе към днешните реалности, и как? Взаимно изключване между класическата теория за стойността и теорията за пределната полезност или съвместно използване и синтез? Върху кой от тези варианти да се опре продължението на класическата традиция?
  
• 
  Източникът на благата – обяснение чрез класическата теория или чрез теорията за производствените фактори или чрез двете?
  
• 
  Мястото на производството в икономиката. Обхват на икономиката и обхват на производството.
  
• 
  Капитал – произход, същност, видове, нарастване. Съвременният финансов капитал.
  
• 
  Класическата теория за стойността, маржиналистката теория за полезността и теорията за производствените фактори в обяснението на разпределението. Собственост и разпределение.
  
• 
  Взаимоотношенията икономика – общество.
  
• 
  Взаимоотношенията икономика – природна среда.⁷⁸
  

Тези предложения са подготвени с убеждението, че предвид на засиления интерес сред професионалната общност, постигнатото досега и поради стечение на обстоятелства е възможно да се постигнат резултати, които да оставят следа в българската – а може би и не само в българската – икономическа мисъл. Професионалната общност има потенциал за това.

Обстоятелствата, благоприятствуващи развитието на политическата икономия в България и получаването на признание извън страната, според мен, са:

• 
  доминиращата неокласическа теория показва признаци на познавателна недостатъчност. (Медицинският термин недостатъчност е твърде подходящ в случая.) Има реална потребност (и) от други теории, от друг теоретичен поглед към устройството, функционирането, състоянието и развитието на икономиката, към взаимоотношенията в нея, към взаимовръзките ú със заобикалящата я обществена и природна среда. Последната голяма световна финансово-икономическа криза отново постави на сериозни изпитания познавателните възможности на неокласиката;
  
• 
  подобни оценки за доминиращата теория днес са широко разпространени по света. Налице е не просто реална, а осъзната реална потребност от теоретични знания извън доминиращата теория;
  
• 
  в света днес има много списания, които проявяват интерес към материали по политическа икономия. Това означава повече възможности да се съобщи извън страната за онова, което се прави у нас, да се публикуват постигнатите резултати;
  
• 
  на разположение са значими теоретични извори – имам предвид класическата традиция (Смит, Рикардо, Маркс, Кейнс) и направления в съвременната хетеродоксална теория – от които политическата икономия може да черпи знания, стига да е наясно с предмета и методологията си. Що се отнася до хетеродоксалните направления, в сравнение с повечето от тях е налице едно специфично предимство: сега сме в исторически период, когато доминиращата теория е подложена на интензивни преоценки и това може да ни помогне да се опазим от увлечения по нея. Показателен за подобен риск е институционализмът, който от критична алтернатива (Т. Веблен) се превърна в разклонение на неокласическия икономикс (новият институционализъм).