Трета национална научна конференция по политическа икономия



Изтегляне 467 Kb.
страница5/6
Дата12.10.2018
Размер467 Kb.
#84345
1   2   3   4   5   6

*

За да се постигнат оставящите следа резултати трябва да са налице четири предпоставки:



  • първо, удачен избор на пътя, по който да върви политическата икономия в България;

  • второ, институционални условия и преди всичко водеща академична институция (водещи академични институции) по политическа икономия;

  • трето, подходящ професионален състав на водещата институция (на водещите институции);

  • четвърто, консолидиране на академичния потенциал в страната, в центъра – водещата институция (водещите институции). В краткосрочна и средносрочна перспектива потенциалът е в хората, проявяващи понастоящем интерес към политическата икономия. Рецептата за дългосрочната перспектива е добре известна – млади хора, минаващи през докторантури. И тук отново възниква въпросът – докторантури по коя политическа икономия? Ако са по “новата” политическа икономия или са икономически плюс политологически, социологически и т.н. анализи на съдебната система, престъпността, банковите фалити, здравеопазването, зеленчукопроизводството79 и т.н., в перспектива това може да донесе повече вреди отколкото ползи за развитието в страната на политическата икономия, разбирана като икономическа теория.

Ако тези (минимални) предпоставки не са налице, ще продължи възпроизвеждането на съществуващите понастоящем в света безредие и обърканост. Ще има отделни сполучливи изследвания, но консолидиране на академичния потенциал и оставящи следа резултати вероятно няма да могат да се постигнат.

В теорията се напредва бавно и трудно. Но би могло (в средносрочен хоризонт):



  • да се завършат проучванията върху многообразието на представите за политическата икономия в света и по избора на пътя за развитието на политическата икономия в България;

  • да се обяви платформата на водещата в страната академична институция (на водещите академични институции) в полето политическа икономия;

  • да се тръгне по избрания път и да се получат начални резултати, имащи значение не само за страната, а и извън нея;

  • да се постигне напредък по въвеждането на политическата икономия във висшето икономическо образование;

  • да се съобщи в Европа и на света онова, което се прави в страната.

За да се направи това, не са необходими някакви особени ресурси, в т.ч. финансиране извън обичайното за изследователската и преподавателската работа в университетите, факултетите и научните организации. Необходимо е: да се поеме по път, който води там, където искаме да отидем; в полето политическа икономия да има водеща академична институция (водещи академични институции); тя да е с подходящ състав (те да са с подходящ състав) и около нея (около тях) да се консолидира професионалната общност.

Л И Т Е Р А Т У Р А*

  1. Атанасов, Ат. Върху теорията на рационалния избор и нейната еволюция – в: [79, с. 57-64]

  2. Атанасов, Ат. Към по-скромна и открита обща икономическа теория: размишления от гледна точка на онтологията на икономикса – в: [92, с. 140-146]

  3. Атанасов, Ат. Политическа икономия на международните търговски преговори – в: [92, с. 235-243]

  4. Атанасова, Ан. Теория, направления, подходи, методи и инструменти на научно изследване в управленското счетоводство. – Икономически изследвания, 2015, № 2

  5. Атанасова, В. Мейнстрийм плурализъм и хетеродоксален плурализъм: проблеми и перспективи в развитието на съвременната икономическа наука – в: [92, с. 147-159]

  6. Атанасова, В. Формиращият се нов икономически дискурс. Издат. комплекс УНСС, С., 2012

  7. Атанасова, В. Общ поглед върху периодизацията и еволюцията в историята на ИИМ – в: [91, с. 515-524]

  8. Балабанов, Ил. Като визия и фактор на съвременното развитие икономическата теория изостава драматично. – в: [80, с. 75-81]

  9. Балабанов, Ил. Ключовият проблем на икономическата мисъл и теория през ХХІ век е методологическият. – Икономическа мисъл, 2006, № 5

  10. Балабанов, Ил. Политическата икономия: минало и базов компонент на утрешната икономическа теория – в: [92, с. 29-38]

  11. Беев, Ив. Илюзорна икономика – в: [91, с. 127-139]

  12. Борисова, М. Концепция за публичните блага в социалната икономия на Леон Валрас: случаят с интелектуалната собственост – в: [91, с. 263-269]

  13. Велев, Б. Очерци по история на политическата икономия. Унив. издат. Стопанство, С., 2011

  14. Великов, Н. Обучението по обща икономическа теория – с големи дефекти и скромни ефекти – в: [91, с. 413-419]

  15. Върбанов, Ив. Дилемата “индивидуализъм – холизъм” в социалните науки. – Диалог, 2002, № 3

  16. Гечев, Р. Политическа икономия на плоския данък. – Известия [сп. на ИУ - Варна], 2009, № 1

  17. Годишник на УНСС. (Тема на годишника “Политико-икономическият подход в икономическата теория и стопанската практика”.) Унив. издат. Стопанство, С., 2011

  18. Градинаров, Б. Политическата икономия след неолибералната зима – едно закъсняло пробуждане – в: [91, с. 81-87]

  19. Димов, Ив. Изследването на пазара и пазарните отношения – едно от основните направления на икономическата теория – в: [92, с. 185-190]

  20. Дончева, М. Ролята на политическата икономия при изследване на собствеността – в: [92, с. 244-252]

  21. Драмалиева, В. Ролята на държавата в полето на консумеризма – в: [91, с. 162-176]

  22. Друмева, М. Теоретично и конкретно-историческото знание в учебника на акад. А. С. Бешков “Икономическа история на новото и най-новото време” – в: [91, с. 477-488]

  23. Замфирова, Акс. Политическата икономия – настояще на икономическата теория – в: [92, с. 82-89]

  24. Зарич, С. Краят на аутиския икономикс: оценка на институционалната икономическа теория. – Икономическа мисъл, 2005, № 4

  25. Икономикс: смяна на научната парадигма. Материали от научна конференция. Унив. издат. Стопанство, София, 1995

  26. Илиев, Ив. Опит за дисекция на метода на икономическата теория – в: [79, с. 121-124]

  27. Йонева, Ел. Политическа икономия на световната енергетика – в: [91, с. 206-218]

  28. Йотова, Л. Благосъстоянието като критерий за ефективност – в: [92, с. 211-222]

  29. Казаков, Ат. Критичен анализ на преподаването на политическата икономия и икономикс в България – в: [92, с. 197-210]

  30. Кацарски, Ив. Икономикс и икономическа социология – спорът на дисциплините. – Икономически алтернативи, 2011, № 5

  31. Кацарски, Ив. Политическата икономия в теоретичен и социален контекст – в: [91, с. 72-80]

  32. Кирова, Ал. Оценка на специфичните черти на новото кейнсианство спрямо другите направления в съвременния макроикономикс. – Икономическа мисъл, 2010, № 1

  33. Кирова, Ал. Мястото на “икономическия империализъм” в съвременната политическа икономия – в: [91, с. 439-449]

  34. Ковачев, Здр. Седемдесет години плодотворна дейност. (Доклад за юбилея на катедра Политическа икономия/Обща икономическа теория, ИУ – Варна) – в: [92, с. 11-26]

  35. Ковачев, Здр. Фундамент на системата на икономическите знания. – Известия [сп. на ИУ – Варна], 2011, № 1

  36. Коева, Ст. Съвременната политическа икономия: традиционни подходи и нови посоки. – Икономическа мисъл, 2007, № 1

  37. Колев, Цв. Политическата икономия в системата на общата теория на стопанството – в: [92, с. 104-113]

  38. Кънев, М. Освобождаване от миналото. Акад. изд. “Ценов”, Свищов, 2006

  39. Кънев, М. За политическата икономия в контекста на новите реалности – в: [91, с. 99-106]

  40. Леонидов, Ат. Политическата икономия на “новата икономика” – в: [92, с. 163-174]

  41. Лулански, П. Съвременната политическа икономия – калейдоскоп от въпросителни – в: [17, с. 7-12]

  42. Лулански, П. Обучението по политическа икономия в България – минало и настояще – в: [91, с. 394-412]

  43. Марикина, М. Методологически проблеми в изучаването на икономическата наука в контекста на политическата икономия и икономикса – в: [17, с. 235-262]

  44. Маринов, В. Международната политическа икономия – една модерна наука – в: [17, с. 13-68]

  45. Маринова, М. Аспекти на приложение на политическата икономия в изследователската дейност на българското икономическо дружество (1895 – 1912 г.) – в: [91, с. 463-476]

  46. Минчев, Г. Пред нова парадигма на икономическото знание – в: [92, с. 42-48]

  47. Минчев, Г. Развитие на икономическата теория и новата парадигма пред нея. – Икономическа мисъл, 2008, № 2

  48. Минчев, Д. Кейнс и съвременната икономическа теория. – Икономика, 1996, № 7

  49. Минчев, Д. Към критиката на теорията за избора на съвременната икономическа теория – в: [79, с. 90-94]

  50. Минчев, Д. Икономическата теория е на кръстопът – в: [92, с. 123-132]

  51. Минчев, Д. Модифицираната реалност като алтернатива на неокласическото схващане за “homo economicus”. – Икономически и социални алтернативи, 2012, № 2

  52. Минчев, Д. Ценността като единство на полезност и стойност. – Икономически изследвания, 2012, № 4

  53. Минчев, Д. За друг подход в общата теория на икономиката. – Икономическа мисъл, 2012, № 6

  54. Минчев, Д. Общата теория на икономиката е в криза и се нуждае от обновление – в: [91, с. 88-92]

  55. Минчев, Д. Ренесанс на политическата икономия. Русе, изд. Лени-Ан, 2013

  56. Миркович, К. Икономикс и политическа икономия – критика на становищата относно общото и различното между тях. – Алтернативи, 2003, № 6 (Публикувано също в [80, с. 33-63] и в Икономическа мисъл, 2003, № 4. Препратките в доклада са по публикацията в “Алтернативи”.)

  57. Миркович, К. Пределна полезност и пределна стойност. – Икономическа мисъл, 2004, № 6

  58. Миркович, К. Релативистична теория на полезността и стойността. – Икономическа мисъл, 2005, № 2

  59. Миркович, К. Полезност и стойност. С., Изд. Тракия-М, 2005

  60. Миркович, К. Стопанство и икономика. София, Унив. издат. Стопанство, 2009

  61. Миркович, К. Стопанство или икономика. – Икономическа мисъл, 2010, № 1

  62. Миркович, К. Благото и продуктът като категории на политическата икономия – в: [17, с. 124-166]

  63. Михайлов, П. Трансформация на икономическата система в България: проблеми и противоречия (гл. 7. Криза в икономическата теория: политическа икономия или икономикс?). Изд. ТедИна, Варна, 2007

  64. Михайлов, П. Нужно ли е възвръщане на политическата икономия във висшите училища – в: [92, с. 191-196]

  65. Михайлов, П. За необходимостта от изучаване на политическата икономия във висшите училища. – Икономически алтернативи, 2008, № 1

  66. Михайлов, П. “Икономическият човек” и неговото място в обществото. – Икономика, 2009, № 4

  67. Михайлов, П. Каква икономическа теория ни е нужна? – Народностопански архив, 2012, № 2

  68. Михайлов, П. Всяка теория е незавършена и подлежи на развитие. – Известия [сп. на ИУ - Варна], 2013, № 3

  69. Михайлов, П. Триумвиратът “държава – пазар – човек”. – Ново време, 2014, № 2

  70. Михайлов, П. Политическата икономия и неокласическата теория – пред изпитания на времето – в: Научни трудове на УНСС, 2015, т. 1, с. 61-95

  71. Михайлова, К. Политическа икономия на медиите: теоретико-методологическа перспектива и предизвикателства на практиката във време на преход и криза – в: [91, с. 450-462]

  72. Младенова, З. Интервю с проф. Уолт Ростоу. – Икономическа мисъл, 1996, № 2

  73. Младенова, З. Към съвременното разбиране на политическата икономия (в контекста на издаваните списания по политическа икономия) – Известия [сп. на ИУ - Варна], 2007, № 3

  74. Младенова, З. Минало и настояще в интерпретацията на термина “политическа икономия” в съвременните условия – в: [92, с. 49-65], (Публикувано също в Икономически алтернативи, 2008, № 2. Препратките в доклада са по публикацията в Икономически алтернативи.)

  75. Младенова, З. Кризата и безпрецедентната държавна намеса ще окажат влияние върху икономическите идеи. – Икономика, 2010, № 2

  76. Младенова, З. Неокласическата теория в края на ХХ – началото на ХХІ век. Варна, Изд. СТЕНО, 2011

  77. Наама, К. Историко-философски поглед на Ибн Халдун към частната собственост – в: [91, с. 254-262]

  78. Найденов, Г. Ценност или стойност – терминологичен или същностен проблем за политическата икономия – в: [91, с. 429-438]

  79. Научни и методически проблеми на преподаването на икономическата теория. Научна конференция, 26 ноември 2004. Унив. издат. Стопанство, С., 2005

  80. Национален семинар – дискусия по проблемите на икономическата теория (12 юни 2003 г.). Унив. издат. Стопанство, С. 2003

  81. Неновски, Н. Паричният ред. Критика на теорията на парите. Изд. Сиела, С., 2007

  82. Николов, Ив. Дискусионни проблеми на икономическата теория – в: [80, с. 5-32]

  83. Николов, Ив. Политическата икономия: минало или бъдеще на икономическата теория (тезиси) – в: [92, с. 39-41]

  84. Николова, Р. Теориите за стойността и информационното общество – в: [80, с. 101-104]

  85. Ножаров, Щ. Политическата икономия и преходът към “зелена” икономика – в: [91, с. 177-187]

  86. Пачев, Т. Икономика и икономическа наука – в: [80, с. 70-74]

  87. Пейовски, Вл. За ролята на нормативните съждения в икономическата наука. – Икономически и социални алтернативи, 2014, № 1

  88. Пенчев, П. Бележки за отношението между стопанската история и различните аспекти от икономическата теория – в: [91, с. 317-325]

  89. Пенчев, П. Икономическата теория – неизбежен контекст на стопанско-историческите изследвания. – в: Годишник на УНСС. Издателски комплекси – УНСС, С., 2015, с. 197-261

  90. Пиримова, В. Политическата икономия и учебната дисциплина “Икономически растеж” – в: [91, с. 504-514]

  91. Политическа икономия и икономическа теория. Научна конференция, 21–22 ноември 2013 г., Издат. комплекс – УНСС, София, 2014

  92. Политическата икономия: минало или бъдеще на икономическата теория. Научна конференция, 10–11 май 2007 г. Издат. Наука и икономика, Икономически университет – Варна, 2007

  93. Преждарова, В. Проблеми на обучението на специалност “Политическа икономия” – гледната точка на един студент – в: [91, с. 525-538]

  94. Проданов, В. Дилемата методологически индивидуализъм – методологически холизъм. – Философски алтернативи, 2003, № 3-4

  95. Проданов, В. Инфособствеността – радикално ново явление или нищо ново под слънцето? – в: [80, с. 64-69]

  96. Проданов, В. Съвременни тенденции в преподаването на политическа икономия – в: [17, с. 89-122]

  97. Проданов, В. Кризата на икономическата теория и възраждането на политическата икономия – в: [91, с. 33-60]

  98. Проданов, В. Как възниква, какво представлява и защо е нужна философия на икономиката? – в: Годишник на УНСС. Издателски комплекс – УНСС, С., 2015, с. 9-48

  99. Ракаджийска, Т. Политическа икономия, икономикс, икономическа социология – предефиниране или (и) трансгресия/конвергенция на границите – в: [91, с. 61-71]

  100. Ракарова, С. За присъствието на “собствеността” в преподаването на икономическата теория – в: [91, с. 420-428]

  101. Ринкова, Ст. Теоретичната и приложната икономика – за единството и различията – в: [91, с. 93-98]

  102. Славенков, Б. Икономикс и политическа икономия: драматичният сблъсък и трагизма на тяхното българско съприкосновение и превъплъщение – в: [92, с. 90-103]

  103. Спасов, Тр. Встъпително слово на конференцията “Научни и методологически проблеми на преподаването на икономическата теория” – в: [79, с. 7-8]

  104. Статев, Ст. Български учен създаде теория за пределната стойност. – Икономическа мисъл, 2005, № 6

  105. Стоилова, В. От хомо икономикус към хомо културалис – в: [91, с. 140-150]

  106. Стоянов, В. Адам Смит е прозрял не само величието на пазара, но и недъзите му. – Икономически алтернативи, 2010, № 4

  107. Стоянов, М. Съвременното разбиране за потребителския избор като рационално поведение, стимулирано чрез търговските техники за увеличаване на продажбите. – Икономическа мисъл, 2010, № 1

  108. Сярова, Ел. Политикономически аспекти на новите икономически реалности – в: [91, с. 151-161]

  109. Танова, П. Политическа икономия и икономикс – опит за ретроспекция – в: [92, с. 114-122]

  110. Тонев, Мл. Необходима ли е реабилитация на политическата икономия? – в: [80, с. 101-104]

  111. Тонев, Мл. Политическа икономия и икономикс – параметри на кохезията – в: [79, с. 125-130]

  112. Тодоров, В. Класическа теория, неолиберализъм и устойчиво развитие – в: [92, с. 175-184], (Публикувано също в Известия [сп. на ИУ – Варна], 2007, № 2 и в Икономически теории. Антология. Първи том. Унив. издат. “Св. Климент Охридски”. С., 2016, с. 315-324. Препратките в доклада са по публикацията в [92].)

  113. Тодоров, В. Политическата икономия в УНСС: поглед отвън. С., 2015. (Експертен доклад, изпратен в УНСС)

  114. Тодоров, В. Интересен анализ на съвременната политическа икономия (рецензия). – Икономическа мисъл, 2016, № 1

114а.Тодоров, В. Българска неортодоксална критика на неокласическия икономикс във връзка с глобалната финансово-икономическа криза от 2008–2009 година. Доклад, представен на кръгла маса, 24–25 юни 2016 г., Икономически университет – Варна

  1. Тошкова, Св. Икономическите алтернативи. Изд. Тракия-М, С., 1999

  2. Тошкова, Св. Социалните предизвикателства пред икономическата теория – преоценка на либералната парадигма. Унив. изд. Стопанство, С., 2005

  3. Тошкова, Св. Икономическата теория в търсене на нова парадигма и методология (в контекста на историята) – в: [91, с. 9-32]

  4. Трендафилов, Т. Класически и съвременни икономически теории. С., 2005

  5. Трифонов, Т. Теория на счетоводството: философско-икономически основи и моделиране. Унив. изд. Стопанство, УНСС, София, 2008

  6. Трифонова, В. За теоретичния фундамент на политическата икономия – минало и настояще – в: [92, с. 133-139]

  7. Хитов, М. Теоретичният потенциал на неоикономиката – в: [91, с. 188-194]

  8. Цакова, Ив. Лобирането като политикономически феномен – в: [91, с. 226-235]

  9. Цоклинова, М. Политическа икономия и устойчиво развитие в условия на глобални икономически трансформации – в: [91, с. 307-316]

  10. Чавдарова, М. Идеологическото измерение на политическата икономия – в: [91, с. 489-497]

  11. Чипев, Пл. Еволюционен и институционален икономически анализ на концепцията за оскъдността в съвременния икономикс. – Икономическа мисъл, 2006, № 3

  12. Чипев, Пл. Къде изчезна стойността в съвременната икономическа теория? Опит за еволюционен и институционален отговор – в: [92, с. 66-81]

  13. Чипев, Пл. Съдържание и особености на обучението в академичния курс “Основни модели на политическата икономия” – в: [91, с. 498-503]

  14. Чобанова, Р. Политикономически подход при изследване на глобалната технологична промяна – в: [91, с. 107-126]




1 Тук и по-нататък в доклада под икономическа теория се има предвид общата (базисната, фундаменталната) икономическа теория. С определенията “обща, базисна, фундаментална” се указва, че се има предвид теория, стояща в основата на знанията за икономиката.

2,3Първите в България катедри по Политическа икономия са създадени през 1937 г. във Висшето търговско училище (сега Икономически университет) – Варна [34, с.13; 42, с. 397] и през 1938 г. във Висшето търговско училище (сега Стопанска академия) – Свищов [42, с. 397].

3

4 Но в хаоса на прехода в класификатора на научните специалности, и след промените в него в началото на 90-те години, остана позицията политическа икономия, като под “политическа икономия” се имаше предвид икономическа теория в най-общ смисъл и такава беше практиката по присъждане на научни степени и хабилитационни научни звания.

5 Сей, Малтус, Сисмонди, Прудон и др.

6 Macleod, H. D. What is Political Economy? – Contemporary Review, 1875, N 25 – по [36, с. 8; 76, с. 24].

7 Препратки към справочни издания има в [36, с. 10, 11, 12; 74, с. 143; 96, с. 94, 95, 96; 97, с. 47, 51-53].

8 Тук и по-нататък, за да се намалят повторенията, от наименованията са изпуснати думите “политическа икономия”, което е сигнализирано чрез двете тирета.

9 По името на известния италиански икономист, посткейнсианец и неорикардианец Пиеро Срафа. (По-голяма част от творческия си живот Срафа прекарва в Кеймбридж и е един от хората в обкръжението на Кейнс.)

10“Неортодоксална (или хетеродоксална) политическа икономия: .... институционализъм, марксизъм, посткейнсианство, шумпетерианство, социоикономика, политическа икономия на международните отношения, екологична икономия, политическа икономия на развитието.” [44, с. 23]. Изброяването е по чужд източник.

Към политическата икономия “се отнасят не само тези хетеродоксални теоретични направления, които експлицитно се признават за политикономически (радикалната политическа икономия, марксистката политическа икономия), а и останалите – институционализъм, посткейнсианството, неоавстрийската школа” [74, с . 143].

“Понятието “политическа икономия ... [се употребява също] като “чадър”, ... покриващ изключително широк спектър от теории, които са “неортодоксални”, не-неокласически ... Определено е задача с повишена трудност да се внесе някакъв ред в разнообразието от школи и направления .... Ще посочим няколко примера, за да илюстрираме неустановеността в класификациите ... [Първи пример – класификацията включва] пет групи: марксистка и неомарксистка теория; системно-теоретични подходи (методологически ориентирани); традиционни подходи (дескриптивно-емпирични; историческа школа); неортодоксални подходи (... критично-социологически изследвания – Голбрейт, Мюрдал, Корнай); икономическа теория на политиката (теория на публичния избор) ... [Втори пример – обхванати са седем] школи: марксистка, неоинституционална, шумпетерианска, посткейнсианска, срафианска, социална, феминистка ... [Трети пример – класификацията включва пет ] групи: радикали, съвременни институционалисти, посткейнсианци, неоавстрийци, теория на публичния избор” [36, с. 12-13]. И трите изброявания са по чужди източници.

“Под хетеродоксален икономикс се имат предвид марксизъм, институционализъм, социален икономикс, посткейнсиански икономикс, срафиански икономикс, феминистки икономикс, джорджистки икономикс, еволюционен икономикс, исторически икономикс, австрийски икономикс, ... теория на трудовия процес, ... история на икономическата мисъл, бизнес история, ... инпут-аутпут анализ, икономическа политика, интердисциплинарен икономикс, ... икономическа философия” [5, с. 154-155]. Това изброяване на хетеродокса, също по чужди източници, е най-пълното в българската литература; ползва се и от други автори с препратки към [5], обикновено – със съкращения. Тук целият хетеродокс е “икономикс” и това поражда терминологични въпроси, в които няма да навлизам.



11 Формулата “извън мейнстрийма” е по чужд източник. Оставям настрани въпроса за съотношението “икономикс – мейнстрийм”.

Каталог: Departments -> Ikonomika -> Documents
Departments -> Секция Микробна генетика лаборатория по генетика на млечно кисели бактерии ръководител: доц д-р Светла Трифонова Данова
Departments -> Лаборатория по приложни биотехнологии
Departments -> Секция „морфология на микроорганизмите и електронна микроскопия” Завеждащ секция: Доц д-р Стоянка Р. Стоицова
Departments -> Проф. Нина Ивановска, д б. н Завеждащ отдел „Имунология”
Departments -> Колектив: Главен асистент д-р Виолета Вълчева, доктор по биология
Departments -> Програма VІІ лятна школа по Пъблик Рилейшънс "пр за пр"
Documents -> Конспект за държавен изпит по микро- и макроикономика в ру "А. Кънчев"
Documents -> Конспект за държавен изпит по Икономика в ру "А. Кънчев"
Documents -> Уважаеми организатори и домакини на Националната конференция по политическа икономия

Изтегляне 467 Kb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание