Трета. Родове и видове ораторско изкуство основни

 

Основни цели

• 
  представяне и анализ на античните и съвременни класификации на ораторските изяви
  
• 
  разкриване на водещите идеи в реторическите класификации от древността до наши дни
  
• 
  монологични, диалогични и монологично-диалогични ораторски изяви.
  

3.1. Антични реторически класификации

1. 
   Съвещателни - съставяне на мнение (отношение) или вземане на решение. Те са за хора, които могат и трябва да избират. Конкретната цел - да информира или да убеди. Предмет: минало, настояще, вероятно, очаквано бъдеще. Според Аристотел: "Присъщо на съвещателната дейност е да убеждава или да разубеждава - защото както съветниците в частния живот, така и политическите оратори вършат винаги едно от тези две неща"¹.
   
2. 
   Съдебни - те се разделят на обвинение и защита в зависимост от целта.
   
3. 
   Епидейктическите - според Аристотел това са "възхвалата и порицанието"². Тяхната основна цел е да се възпитават слушателите.
   

Другият колос на древния Рим, М. Ф. Квинтилиан, прави анализ на класификациите, изградени преди него, въз основа на езиковия и изпълнителски стил на оратора и стига до следната класификация:

Не е трудно да се открият трите антични разновидности на красноречието, известни и като:

Приемствеността в схващанията е очевидна и като резултат е постигнато общо решение на проблема за родовете и видовете красноречие, макар че не можем да не съгласим в крайна сметка с Квинтилиан, който казва, че "има много видове красноречие, но би било твърде глупаво да питаме към кой вид красноречие да се насочи ораторът, когато всеки вид, стига само да е съобразен с правилата, има своята употреба. На оратора принадлежи всяко красноречие, което изобщо наричат вид красноречие"⁶.

3.2. Съвременни класификации на ораторските изяви

Един успешен опит да обобщи натрупаните познания прави А. Тошев в книгата си "Ръководство по реторика и красноречие". Авторът обособява пет рода красноречие: политическо, съдебно, военно, академическо и духовно и посочва техните видове и подвидове⁷.

През 70-ти години на миналия век у нас с най-голяма популярност се ползва класификацията на Г. З. Апресян⁸, която е твърде близка до тази на А. Тошев.

Като посочва като основен критерий на разделянето съдържанието, тя приема, че "днес можем да говорим за следните родове ораторско изкуство: политическо, учебно (дидактическо), съдебно, дипломатическо, ритуално, военно и религиозно"⁹.

Представя и видовете ораторско изкуство - политическа реч, агитационна реч, доклад, отчетен доклад, лекция, обвинителна и адвокатска реч, дипломатическа реч, юбилейна реч, тост, траурна реч; разновидностите на военното красноречие - заповед, рапорт, докладване, анализ на военните действия и похвала на доблестта и героизма на бойците¹⁰.

Продължителни и задълбочени изследвания по проблема за родовете и видовете ораторско изкуство у нас прави В. Руменчев. Той публикува резултатите от работата си в монографията "Реторически класификации".

Като изходни основания на концепцията си за класифициране той дава определения на понятията реторически род и реторически вид. Според него "Реторическият род се образува по отношение на различни звена на реторическата комуникация въз основа на общ за известно количество комуникативни актове признак, който останалите комуникативни актове не притежават.

Реторическият вид се образува в рамките на рода. Освен общ родов признак, той притежава признак от по-малък порядък, характерен за част от обхванатите от рода комуникативни актове"¹¹.

Според информационния канал В. Руменчев дели реторическиата комуникация на директна и индиректна¹², в зависимост от това дали ораторът и аудиторията контактуват лично, непосредствено или не. Директнатата комуникация дава възможност за синхронизиране на общуването чрез анализ на информацията, която ораторът получава по канала за обратна връзка относно реакцията на аудиторията. Индиректната комуникация е опосредствана от технически средства и технологии като радио, телевизия и компютри. При нея ораторът не получава обратна информация за поведението на потенциалната си аудиторията, която да бъде основа за корекция. В. Руменчев разграничава условно същинска и несъщинска индиректна комуникация. Като несъщинска индиректна комуникация определя предаваната по радиото и телевизията директна реторична комуникация, а същинскатта е налице, когато комуникативният акт е специално предназначен за излъчване по радио или телевизия, т.е. - когато се предполага, че ораторът ще вземе предвид особеностите на информационния канал¹³. Към втория подвид той включва радиореч и телевизионна реч, които представя и подлага на реторически анализ.

Той представя и класификацията на Пол Сопер¹⁴, в основата на която лежи общата цел на оратора. За Сопер "общата цел се състои в това да развлече, информира, въодушеви, убеди и призове към действие"¹⁵.

Видът информация - констатираща и подбуждаща, определя родовото деление в тази класификация, включваща информационни и агитационни речи.

Вторите от своя страна се делят на въодушевляващи, убеждаващи и призоваващи към действие речи.

Й. Ведър разделя устните публични изказвания на две големи групи в зависимост от броя на преобладаващо активните субекти. Като изхожда от това, че "реторическото общуване се осъществява по два начина: чрез монолог или чрез диалог"¹⁶, той обособява два дяла - монологични и диалогични изказвания, които подразделя на пет рода - доклад, реч и лекция (монологични) и полемика и неосновни форми на ораторска изява (диалогични).

За Й. Ведър "монологът е свободно в съдържателно и в конструктивно отношение изказване"¹⁷. Монологът е относително завършено словесна форма за представяне на идеи, мисли, концепции в логически свързан и последователен ред. Ораторът е автор и изпълнител на монологичното изказване

При монологичните изказвания ораторът е действително активният (доколкото проявява мисловна, говорна и сензорно-моторна активност), а слушателите относително пасивни, защото те също проявяват мисловна и сензорно-моторна активност по време на възприемането и имат възможност да проявят и говорна, ако след приключването пожелаят да задават въпроси или да икказват мнения и становища. Без проява на обратна реакция - вербална или невербална от страна на аудиторията за ефективността на монолога трудно може да се съди.

Разновидностите на монолога са: доклад, реч и лекция

Реторическа класификация на устните публични изказвания

3.3. Монологични ораторски изяви

"Докладът е делово устно публично изказване"¹⁹, което изпълнява информативни, управленчески и и прогностични функции²⁰. Докладът може да се подготви от екип или от един човек. В първия случай докладът, който отразява общ труд, е задължително да се чете и да се изяснят правомощията на четеца. Индивидуално подготвеният доклад може да се представя по писмен текст или в свободна форма от автора му.

В зависимост от характера на изложението, докладът може да се разработи като разказ, описание или обяснение.

Най-общо разказът е повествователно изложение на материала, при което определяща роля има ораторът. Най-често разказът се използва при материал, който има описателен характер. Разказите можем да разграничим:

• 
  От гледна точка на логиката:
  

• 
  От гледна точка на подхода:
  

• 
  От гледна точка на структурата:
  

• 
  От гледна точка на информацията:
  

• 
  От гледна точка на аудиторията:
  

- интересен - скучен.

• 
  обяснение - инструкция (алгоритъм);
  
• 
  технологично обяснение;
  
• 
  аналитично обяснение;
  
• 
  мотивиращо обяснение;
  
• 
  тълкуващо обяснение.
  

Останалите три вида обяснение се правят в първо лице, единствено число - "Аз мисля...", "Аз оценявам...", "Аз...". Основното изискване към всяко обяснение е то да бъде кратко, ясно, недвусмислено. От важно значение е мнението на оратора да бъде представено успешно пред неговите слушатели. Тук важи с пълна сила правилото "min-max".

• 
  информационен обзор;
  
• 
  аналитичен обзор;
  
• 
  йерархичен обзор;
  
• 
  класификационен обзор.
  

"Анализът е информационно изказване, което дава изчерпателно ... знание по предмета на ораторската интерпретация"²¹.

"Докладът-проект може да бъде хипотеза, прогноза, програма, план, разгърнато предложение за решение. Той има за цел да информира аудиторията за динамиката на въпроса, "анализирайки" бъдещето"²². Най-често неговият резултат се свръзва с формиране на убеждения и мотиви за поведение. Този доклад има определени агитационни аспекти.

Тържествените доклади са официални изказвания, посветени на значителни минали събития. Според съдържанието си биват: протоколен и персонален, а по същество имат характера на ретроспективни анализи, обзори или отчети²³.

Речта е най-старатареторическа форма на публична изява на собствено мнение и отношение на оратора. Тя се отличава със своята краткост, целенасоченост и актуалност. За Й. Ведър тя има организационно-делова, прогностична, емотивна и информативна функции²⁴.

В зависимост от съдържанието си речите биват:

• 
  агитационни, които се разделят на убеждаващи и въодушевляващи;
  
• 
  тържествени - в зависимост от повода за произнасяне и целта разграничаваме подвидовете: юбилейни, траурни, приветствени и напътствени
  

Видовете за Й. Ведър са:

• 
  пропагандна - с подвидове научна и популярна;
  
• 
  квалификационна - учебна и инструктивна.
  

• 
  информационна лекция;
  
• 
  обзорна лекция;
  
• 
  проблемна лекция.
  

Разликата между училищната и академична учебна лекция е, че първата се води със забавен темп, по-ясно е разделена на обособени части, предполага повторения, илюстрации, демонстрации. Продължителността й е по-малка и е съобразена с познавателното равнище на ученическата аудитория.

3.4. Диалогични ораторски изяви

Според нас най-съществените диалогични разновидности на устно изложение, с които си служи ораторът, са следните:

• 
  беседа;
  
• 
  спор;
  
• 
  дискусия;
  
• 
  диспут.
  

• 
  Точни, кратки, просто и ясно зададени. Да няма непознати думи, термини, понятия.
  
• 
  Да стимулират мисленето на слушателите чрез разкриване на причинно-следствените връзки, взаимните зависимости и т.н.
  
• 
  Въпросите да се задават в логическа последователност.
  
• 
  При по-трудни въпроси да се оказва помощ с допълнителни въпроси.
  
• 
  Да се спазва ритъм на разпределение.
  
• 
  Въпросите да се задават към цялата аудитория.
  

В литературата²⁵ за съжаление няма еднозначни определения и тълкувания. Част от авторите приемат тези две понятия като синоними, а други ги разграничават.

Той се осъщестява чрез двата вида диалог - дискусия и диспут.

• 
  Дискусията е такъв вид спор, който е насочен към подготовка и постигане на общо становище, решение, споразумение.
  
• 
  Диспутът е алтернативно съпоставяне (противопоставяне) на предварително утвърдени, взаимно изключващи се становища по предмета на спора. Целта на страните в диспута е победата в спора.
  

Д. Павлов²⁶ предлага една обща класификация на споровете, в която ги разделя по няколко критерия:

3.5. Монологично-диалогични ораторски изяви

• 
  изказване;
  
• 
  въпрос;
  
• 
  отговор;
  
• 
  реплика.
  

Изисквания²⁷ към него са то да бъде:

• 
  Кратко - 3 до 5 изречения (1 до 3 минути). Без нито една излишна дума.
  
• 
  Ясно, недвусмислено. Да/не / за/против. Представяне на условия, обстоятелства, съображения.
  
• 
  Лично - да отразява позицията на Аз-а или да бъде алтернативно на позицията на прежде говорящия.
  
• 
  Тонът на изказването да е правилно подбран. Самонадеяност, категорична непримиримост, пренебрегване или неуважение на мнението на другите обикновено трудно се приемат. Спокойният и делови тон не прави изказването по-малко категорично.
  
• 
  Всеки, който се изказва, следва предварително да е наясно, че изказването му може да бъде прието, но може и да не бъде.
  

Умението да се задават въпроси е твърде специфично. Не бива да забравяме, че както е казал един от класиците на немската философия: "И най-глупавият човек може да зададе въпрос, на който и най-умният да не може да отговори".

За оратора е от изключително значение да задава на своите слушатели "умни въпроси", с които да провокира обратната им реакция и да получи информация за реалните последствия от своето въздействие върху тях.

Д. Павлов²⁸ прави следната класификация на въпросите като елемент на ораторския диалог:

• 
  Не се пита за очевидни неща.
  
• 
  Най-добрият въпрос е от едно изречение.
  
• 
  Добре следва да се прецени кога да се пита от свое име и кога безлично. "Ние" питане е трудно защитимо.
  
• 
  Пита се с уважение към човека, към когото е отправен въпросът.
  
• 
  Ораторът няма право да задава иронични въпроси към слушателите, освен в случаите, когато има пълна убеденост, че те ще разберат добронамереността и доброжелателността, с която се прави това.
  

• 
  че най-лош е пренебрежителният, недобре обмисленият емоционален отговор;
  
• 
  отговорът следва да бъде ясен, конкретен, а не обстоятелствен. Ако въпросът е от едно изречение, най-добре е също да отговорите с едно или две изречения;
  
• 
  отговаря се най-добре с истини, с факти, с мнения, със съображения.
  
• 
  ораторът може да премълчи, ако въпросът не е директно отправен към него, и при друга, подходяща обстановка, да даде своя отговор (т.нар. отложен отговор). Втори вариант е когато въпросът е директно отправен към него, а той не е в състояние да отговори убедително. Тогава може официално да отложи неговото разглеждане с оглед по-задълбочено проучване.
  

Към репликата се предявяват няколко изисквания и препоръки:

• 
  Репликата изисква висока култура, финес и такт. Просташката реплика най-често има обратен ефект.
  
• 
  Ораторът е длъжен да приема реплики от своите слушатели.
  
• 
  Репликата и нейното активно използване в полза на ораторската реч изисква широта, гъвкавост и бързина на ума, възможност за бързо пренастройване на мисълта и т.н.
  
• 
  Един остроумен отговор на даден въпрос или реплика може да ви възвиси в очите на вашите слушатели. Обратното може да срине вашия авторитет.
  

Родовете и видовете красноречие са част от теоретичния фундамент на реториката като наука за ораторско изкуство.

Античните класификации се основават на съдържателни признаци и обособяват три вида красноречие или три реторически рода.

Съвременните класификации, като отчитат постиженията от миналото, правят опити за обогатяване и разширяване на критериалната база за разграничаване. От друга страна те отчитат актуалното развитие на науката и сферите на проявления на ораторско майсторство.

С най-голяма практико-приложна стойност можем да определим класификациите, които се основат на активноста на участниците в реторическото общуване.

В заключение ще приемем, че за оратора е важно да познава разновидностите на устните публични изяви, за да е в състояние да направи сполучлив избор за конкретната социална ситуация и да се подготви адекватно за нея.

 

БЕЛЕЖКИ

2. Пак там, с. 51. (обратно)

3. Цицерон, М. Т. Ораторът. // За оратора. София, 1992, с. 314. (обратно)

4. Пак там, с. 314. (обратно)

5. Квинтилиан, М. Ф. Обучението на оратора. София,1999, с. 823. (обратно)

6. Квинтилиан, М. Ф. Обучението на оратора. София, 1999, с. 825. (обратно)

7. Виж табл. 9 на с. 45 в книгата на Й. Ведър "Реторика и ораторско изкуство". София, 2000. (обратно)

8. Апресян, Г. З. Ораторското изкуство. София, 1970, с. 48. (обратно)

9. Беседи по реторика, София, 1986, с. 71. (обратно)

10. Виж по подр.: Беседи по реторика, София, 1986, с. 71-83. (обратно)

11. Руменчев, В. Реторически класификации. София, 1987, с. 9-10. (обратно)

12. Пак там, с. 11. (обратно)

13. Пак там, с. 15. (обратно)

14. Виж по подр. Руменчев, В. Реторически класификации. София, 1987, с. 88-115. (обратно)

15. Сопер, П. Основы искусства речи. Москва, 1958, с. 53-62. (обратно)

16. Ведър, Й. Реторика и ораторско изкуство. София, 2000, с. 58. (обратно)

17. Ведър, Й. Реторика и ораторско изкуство. София, 2000, с. 58. (обратно)

18. Ведър, Й. Реторика и ораторско изкуство. София, 2000, с. 139. (обратно)

19. Ведър, Й. Реторика и ораторско изкуство. София, 2000, с. 62. (обратно)

20. Пак там, с. 62. (обратно)

21. Ведър, Й. Реторика и ораторско изкуство. София, 2000, с. 65. (обратно)

22. Пак там, с. 65. (обратно)

23. Ведър, Й. Реторика и ораторско изкуство. София, 2000, с. 67. (обратно)

24. Пак там, с. 75. (обратно)

25. Виж по подр. Ведър, Й. Реторика и оратоско изкуство, София, 2000, с. 129-142. (обратно)

26. Павлов, Д., Тоцева, Я. Педагогическа реторика. София, 2000, с. 135. (обратно)

27. Павлов, Д., Тоцева, Я. Педагогическа реторика. София, 2000, с. 139. (обратно)

28. Павлов, Д., Тоцева, Я. Педагогическа реторика. София, 2000, с. 139-140. (обратно)

29. Павлов, Д., Тоцева, Я. Педагогическа реторика. София, 2000, с. 140-141. (обратно)

 

ЗА САМОПОДГОТОВКА

1. 
   Подгответе встъпително и заключително слово по един и същ повод. Опитайте се да ги сравните и анализирайте спецификите.
   
2. 
   Съставете по избор по едно изказване от всеки вид. Подгответе едно от изказванията и го произнесете пред колегите си.
   
3. 
   Подгответе кратък тост за колега и началник.
   
4. 
   Съставете по една и съща тема реч от всяка от посочените в таблицата видове.
   
   • 
     насърчаваща реч;
     
   • 
     възпитаваща реч;
     
   • 
     хвалеща реч;
     
   • 
     порицаваща реч.
     
5. 
   Опитайте се да ги произнесете.
   
6. 
   Открийте разликите и направете анализ на резултатите.
   
7. 
   Опитайте се след предварителна подготовка и консултация с преподавателя да ръководите едно семинарно занятие.
   
8. 
   Работете по двойки и подгответе въодушевляваща и убеждаваща реч на една и съща тема, а по време на упражнението дайте възможност на колегите да ги познаят коя коя е.
   
9. 
   Прочетете откъс от диалог на Платон и коментирайте откритите специфики на Сократическата беседа.
   
10. 
    Разгледайте по-подробно видовете спор според тематичната им принадлежност и посочете в кои от тях можете да се включите убедително.
    
11. 
    Сравнете участието и поведението си (речево и невербално) при две полемики- в диспут и при дискусия! При кое изпитахте по-голямо удовлетворение и защо?
    
12. 
    Запознайте се с вижданията на Й. Ведър за класификацията на ораторските изяви, представени в книгата му "Популярна реторика", издадена през 1984 година, и "Реторика и ораторско изкуство", издадена през 2000 година. Опитайте се да сравните предложените класификации! Кои видове са станали предмет на преоценка?
    
13. 
    Конструирайте своя класификация или аргументирайте предпочитанията си към избраната от Вас.
    
14. 
    Организирайте дискусия по актуален проблем, който Ви вълнува. Подгответе аргументите си и уточнете правилата. Проведе я. Анализирайте резултатите.
    
15. 
    Задайте един и същ въпрос по няколко различни начина в зависимост от целта, която сте си поставили - проверка на знания, евристика, любопитство, отговор на друг въпрос, отговор на реплика.
    
16. 
    Посочете спецификите на въпроса, задаван към ученици и към възрастни - родители или учители.
    
17. 
    Като работите по двойки, сменяйте си местата на задаващ въпроси и отговарящ. Кое Ви се удава по-лесно? Помислете защо.
    
18. 
    Тренирайте затрудняващата ви задача - да питате или да отговаряте.
    
19. 
    Тренирайте и усъвършенствайте това, в което сте по-добри.
    
20. 
    Като имате предвид класификацията на въпросите и отговорите като елементи на ораторския диалог, посочете дидактически ефективните и неефективните според Вас. Обосновете се.
    
21. 
    Направете анкета сред учителите в едно училище как определят своите ораторски изяви, като им предложите една от класификациите, които бяха разгледани, по Ваш избор.
    

1. 
   Антични реторически класификации
   
2. 
   Целева класификация на Пол Сопер
   
3. 
   Класификация според каналите на информация
   
4. 
   Монологични ораторски изяви
   
5. 
   Диалогични ораторски изяви
   
6. 
   Майсторството на оратора да задава въпроси
   
7. 
   Можем ли да променим нечие становище след един спор?
   
8. 
   Качества, които трябва да притежава добрият полемист
   
9. 
   Качества, необходими, за да сме ефективни в дискусията
   
10. 
    Основни правила в полемиката
    
11. 
    Основна цел и как да я постигнем в дискусията
    
12. 
    Дискусия или диспут?
    
13. 
    Предимства и недостатъци на диспута в обучението
    
14. 
    Предимства и недостатъци на дискусията в обучението
    

1. 
   Александрова, Д. Проблеми на реториката. София, 1985.
   
2. 
   Апресян, Г. З. Ораторското изкуство. София, 1970.
   
3. 
   Аристотел. Реторика. София, 1986.
   
4. 
   Ботева-Попова, М. Диалогът от Сократ до днес. Велико Търново, 1993.
   
5. 
   Василев, К. Красноречието. София, 1989.
   
6. 
   Ведър, Й. Популярна реторика. София, 1984.
   
7. 
   Ведър, Й. Реторика и ораторско изкуство. София, 2000.
   
8. 
   Диалогът между лекторът и аудиторията. // Научни основи на методиката на лекционната пропаганда, 1988, № 1, 2.
   
9. 
   Квинтилиан, М. Ф. Обучението на оратора. София,1999.
   
10. 
    Куницин, А. Н. Основи на полемиката и спора, теория и практика. // Лекции по реторика. Съст. Д. Александрова, София, 1980, с. 171-180.
    
11. 
    Мурдаров, В. Начини за употреба на словото. София, 1990.
    
12. 
    Платон, Избрани диалози. София, 1982.
    
13. 
    Руменчев, В. Реторически класификации, София, 1990, с. 35-65.
    
14. 
    Цицерон, М. Т. Ораторът. // За оратора. София, 1992.