Трети март-тържество



Дата25.07.2016
Размер37.95 Kb.
ТРЕТИ МАРТ-ТЪРЖЕСТВО
Трети март/!Трети Март!/

Чакан празник/,свята дата.

Трети март!Трети март!

Ден рожден на свободата


Свеждаме чела/ пред националните символи / и заставаме изправени / с уважение и признателност към хилядите / които направиха мечтата реалност / от уважение към самите нас / заради достойнството на държавата ни / .

Трети март!/Трети март!/

В мир народът ни добрува/

Трети март!/ Трети март!/

Днес/България празнува.
Крила размахва моята Родина/.

С крилата на победите лети./

И ето/, от година на година/

по-хубава,/ по-слънчева/ блести


Родино моя/,моя волна птица/,

ти стигаш непристъпни върхове./


за нас една ще бъдеш само/.
При тебе ще се връщаме от път/-

За отдих върху майчиното рамо,/

за топъл отдих в бащиния кът.
ВСИЧКИ - Обичам те / Родино моя/ и всеки ден и час / готов съм/ свободата твоя / да браня вярно аз.
Цели пет века/.

Нашите деди/.

Водели борба нелека/.
Извоювал свободата/

руският войник,/

и до днеска тая дата/

празник е велик.


Обичам те , мое мило Отечество!

Обичам твойте балкани,гори,скали

и техните бистри и студени извори!

Обичам те,мой мили краю,

с цялата си душа и сърце...

Ти си оная благословена земя,

която е пълна с нежности

със сияние и величие.


Планините на моя роден край

са високи и снежни.

Орли размахват криле

над сините води на езерата.

Земята на моя роден край

ражда пшеница , като огън.

По китните хълмове

налива зърно

грозде като кехлибар!
Тука ,в нашата страна ,

някога живял Паисий

в непрогледна светлина

той история написал.


В родните ни планини

бродил някога Раковски.

В средногорските земи

с конница летял Бенковски.


В горда Стара планина

бродили за свободата

със знамена

Ботев, Левски, Караджата.


Аз съм българско дете

с обич гледам планините,

мойта обич все расте,

че съм внуче на борците!
В Карлово ,накрай градчето,

син очакван се родил.

Бързо раснало момчето ,

кръстено с любов Васил.


Дяконе от манастира

тръгнал по света широк,

трудният ти път не спира

и след твоя лъвски скок.


Земя на битките си ти!

На гневно вейнатите гриви!

Над върховете каменливи

и досега сокол лети!


Лети и търси оня кът,

оная слънчева полянка,

където храбреците спят-

с крило да им направят сянка!


Обичам те, земя голяма!

Тъй както си обичам мама!


Обичам българските думи

що слушам по поля и друми!

Обичам хубавите песни

и приказките ни чудесни.

и слушам как шумят реките,

в гласа на Рила и Пирина

аз чувам моята Родина!
Земя на розите си ти

и песента ти се издига

със всяка майска чучулига,

която вдън небе трепти!

Родино,дай ми ти перо

или криле или кормило!

Аз всичко скъпо ,всичко мило

ще дам за твоето добро!


Накрай света да отпътувам-

към тебе пак ще се стремя

и даже в своя сън ще чувам

как диша родната земя!

В една красива вечер ясна,

след детския ми весел ден

в очите ми звездица блесна

като наречена за мен.

И чух,макар ,че бе далече,

макар звездичка тя да бе,

как с маминия глас ми рече:

-Това е твоето небе!


Едно щурче във сенокоса-

под приказна дъга ,след дъжд,

тъй както крачех с крачка боса

изпя ми песничка веднъж.

Бе само миг един чудесен,

след туй щурчето онемя,

но беше казало със песен:

-Това е твоята земя!


Ще мине време ,ще порасна,

но отсега се вричам, че

все със мен ще са звездата ясна

и българското ми щурче!!!

И ще ми стоплят все сърцето

до сетния ми ден

земята българска ,небето,

прегръдка майчина за мен!!!


Аз искам вековете да събудя,

за да открия живите следи

на думите им в пътя труден

вдълбал в живота ни бразди.

Мечтая с върхове да разговарям

и уча звуците на тази реч,

с която жива е до днес България.

ВСИЧКИ:


Българийо/, за тебе те умряха!

Една бе ти/, достойна/ зарад тях!



И те за теб/, достойни /, майко/, бяха!


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница