Тревата винаги е по-зелена от другата страна на паритета

автор: Калоян Симеонов

С присъединяването на Република България към Европейския съюз перспективите за членство на страната в Европейския паричен съюз (ЕПС) стават все по-осезаеми и реални. Присъединяването към еврозоната е следващата стъпка в процеса на икономическа интеграция на страната. Независимо дали присъединяването към ЕПС ще се осъществи до няколко години след членството в ЕС или по-късно, на дневен ред все по-често се поставят въпросите, които са свързани с изпълнението на конвергентните критерии за членство в еврозоната, в това число и на критерия от Маастрихт за валутнокурсова стабилност в рамките на новия валутнокурсов механизъм (ERM II) на ЕС. В тази връзка въпроса за избора на валутнокурсов режим преди приемането на единната европейска валута придобива все по-голяма актуалност.

България въведе през юли 1997 г. режим на паричен съвет (валутен борд), с който фиксира българския лев първоначално към германската марка, а в последствие към еврото. Оттогава дебатът за необходимостта от запазване или излизане от режима на паричен съвет се възражда периодично в публичното пространство. От друга страна, бъдещото присъединяване към еврозоната и приемането на единната европейска валута се счита от мнозина като една добра стратегия за излизане от този режим.

От икономическа и научна гледна точка все още обаче е актуален въпроса дали трябва да оставим българския лев да плава преди присъединяването към еврозоната или напротив – трябва да запазим твърдо фиксирания режим. Какъв да бъде пътят към еврозоната – да плава или да не плава националната валута до достигането на този относително стабилен „пристан” – това е основният въпрос, на който ще се опита да отговори настоящото изследване.

Изборът на валутнокурсов режим е един от най-трудните и дискутирани въпроси в сферата на макроикономическата политика, тъй като за него сериозно влияние оказват редица критерии и фактори. Няма единно мнение или решение на въпроса за това по какъв модел да бъдат оценени критериите, така че изборът на валутнокурсов режим и прилаганата валутнокурсова политика да се доближат максимално до желаните цели и резултати. Не е намерен и еднозначен отговор на въпроса кои критерии следва да имат приоритет над останалите и каква да бъде тяхната тежест при дефинирането на типа валутнокурсов режим, който да се прилага.

Както вече бе споменато, въпросът за избора на валутнокурсов режим в България придобива голяма актуалност във връзка с подготовката на страната за членство в еврозоната. Изборът на подобен режим следва да бъде добре обоснован и планиран във времето. Подобно решение трябва да има средносрочен характер, тъй като смяната на валутнокурсовия режим е свързана с промяната на ритъма, в който действа националната икономика и връзката на тази икономика с външната за страната среда. Изборът на режим влияе на поведението на показатели като инфлация, лихвен процент, валутни резерви в централната банка, състояние на текущата сметка и на капиталовата сметка на платежния баланс и други. Изборът на режим оказва влияние също така и на икономическите субекти и на решенията, които те предприемат.

В литературата съществува висока степен на разработеност на проблематиката относно избора на валутнокурсов режим, в т.ч. и във връзка с процеса на присъединяване към ЕПС на новите държави-членки на ЕС. Все още обаче няма достатъчно разработени модели за отделните страни, които да отчитат техните специфични особености, а изследванията са базирани по-скоро на анализа на страните от Централна и Източна Европа като група страни, които имат за цел да се присъединят към еврозоната. В литературата не е развит също така и детайлен оценъчен модел, който да бъде създаден за специфичните условия в България и който да изследва чрез коефициент широк спектър от критерии и възможни сценарии.

Настоящото изследване има за цел да дефинира избора на оптималния валутнокурсов режим за България преди присъединяването към ЕПС, който чрез най-малко разходи да спомогне за постигане на най-добри резултати, както по отношение на спазването на критериите за членство в еврозоната, така и за изпълнението на приоритетите на икономическата и паричната политика в страната.

Методологията на изследването се основава на оценка на различни сценарии за избор на валутнокурсов режим посредством разнообразни и претеглени по своята важност критерии. Оценъчният модел се базира на теоретичните концепции във връзка с критериите за избор на валутнокурсов режим, на статистическите данни за България и еврозоната за последните петнайсет години и на оценката на автора за връзката между теоретичните концепции и поведението на критериите в страната. Оценъчният модел е специално изграден за България като селектирането на критериите се основава на конкретната макроикономическа и политическа ситуация в страната. Отчитат се също така и разходите, които биха настъпили при промяна на валутнокурсовия режим.

При изследването на въпроса да плава или да не плава българският лев до членството в еврозоната се анализират пет сценария. Това са сценариите, които са най-често обсъжданите както в академичните среди, така и в рамките на официалните разговори между българските институции и институциите на ЕС. Първият сценарий е този на управлявано плаване с централен курс към еврото. Вторият сценарий е стандартният сценарий с членство в ERM II при спазване на граници на колебание от +/-15% около централния курс към еврото. Третият сценарий е свързан отново с членство в ERM II, но с по-тесни граници на колебание, като в модела е използвана хипотеза на колебания в рамките на +/-2.25% около централния курс към еврото. За България прилагането както на първия, така и на втория и третия сценарий е свързано с излизане от режима на паричен съвет. Изборът на четвъртия сценарий е запазването на паричния съвет не само до датата на членство в ЕС, но и до датата на членство в еврозоната и приемането на единната европейска валута. Последният пети сценарий е свързан с предсрочно приемане на еврото като законно платежно средство, преди членството в ЕПС, известно като едностранна евроизация.

На базата на получените оценки от модела за всеки един от сценариите се правят изводи и препоръки за избора на оптимален валутнокурсов режим за България преди присъединяването й към еврозоната.

Предлаганият в изследването модел за избор на валутнокурсов режим има и своите ограничения. Едно от неговите основни ограничения е времевата рамка, в която той може да бъде прилаган, а именно периода до приемането от страната на единната европейска валута. Моделът не се стреми също така да представи универсална оценка на критериите и възможните сценарии за избор на валутнокурсов режим. Той е изграден за България, отчитайки специфичните особености на нейното макроикономическо развитие и стратегическата цел за присъединяване към еврозоната. Този модел няма за задача да дефинира общ оптимален режим за всички страни от Централна и Източна Европа, но е най-тясно приложим за присъединяващите се към еврозоната страни, които прилагат фиксирани към единната валута режими.

Оценъчният модел не е статичен, а има динамичен характер. Динамиката се изразява най-вече в оценката на отделните критерии, които се влияят от тенденциите и развитието на статистическите данни за България и еврозоната. При рязка промяна на тенденциите в статистическите данни относно даден критерий, е възможна и преоценка на връзката между съответния критерий и избора на валутнокурсов режим.

Изследването е направено преди подаването на официална молба и присъединяването на България към новия валутнокурсов механизъм на ЕС - ERM ІІ, предшестващ присъединяването на страната към еврозоната.
При провеждането на своето изследване авторът се опира на предишни свои анализи, на опита си в рамките на работна група 11 “Икономически и паричен съюз”, работна група 4 “Свободно движение на капитали”, работната група по изготвянето на Предприсъединителната икономическа програма на Република България, а така също и участието си в други работни групи и в международни конференции.

Авторът би искал да изрази своята благодарност за помощта и съдействието на доц. д-р Светослав Масларов – научен ръководител на дисертационния труд, а така също и за подкрепата на своето семейство, на приятелите и на колегите от Дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции” в администрацията на МС. Специална благодарност изразявам и на ръководителя на Катедра „Международни икономически отношения и бизнес” към УНСС – проф. д.ик.н. Бистра Боева, както и на рецензентите и на колегите от катедрата, които със своите препоръки и съвети помогнаха за усъвършенстването на настоящото изследване. Благодарност изразявам и на доц. д-р Емилия Георгиева, която ме подкрепи както при събирането на анкетите, така и при подготовката на изследването.