Търговска дейност на дребно. Стокооборот на дребно

Посетителите могат да отразят своите впечатления и предложения в специална книга или пък с тях се провежда анкета. Информация за потребителската оцен­ка може да се получи и чрез взето интервю от посетители на из­ложбата.

И з л о ж б и базари обикновено се организират преди настъпването на сезона или преди големи празници. На тях се излагат и продават стоки, които се произвеждат и могат да се доставят на пазара в достатъчно количество; стоки, които имат намалено потребителско търсене, както и нови по вид и асорти­мент стоки. Провеждат се по предварително разработена и утвърдена организация на търговската фирма.В изложбата базар могат да участвуват и стокопроизводи­тели, конто желаят сами до проучат потребителското търсене па произвежданите от тях стоки.

Подготовката на изложби, базари и изложби базари включ­ва: избор на стоковите групи и асортименти, които ще се изложат (те се определят в зависимост от сезона, по основни стокопроизво­дители или по друг признак); доставка на тези стоки до мястото на изложбата или базара; подготовка и осигуряване на необхо­димото оборудване за излагане и продажба на стоките; провеж­дане на информационни и рекламни мероприятия; избор на под­ходящи методи за изучаване на потребителското търсене и по начин за. обработване на информацията; съгласуване на резулта­тите от проучването на потребителското търсене с доставчиците (търговията на едро) и със стокопроизводителите и т. н.
5.3. Формиране и регулиране на асортимента на стоките в магазина

Същност и класификация на асортимента на стоките. Асор­тиментът е съвкупност от различни видове стоки, обединени по вид на суровината, от която са произведени, по потребителски или друг признак. Списъкът (номенклатурата) на стоките, които, произвеждат отделните стокопроизводители, се нарича производствен асортимент. Той се определя от специали­зацията на производствените предприятия. Списъкът на стоките, които се продават в търговската мрежа на дребно, се нарича тър­говски а с о р т и м е н т.

Търговският асортимент се образува от продукцията на отделните стокопроизводители, които създават еднородни по по­требителски признак стоки, но с различни модели, разцветки, качество и т. н. Например вълнен текстил, се произвежда в заво­дите в Габрово, София. Сливен, Казанлък. Продукцията на все­ки завод има свой асортимент. В търговската мрежа на дребно вълненият текстил се предлага в специализирани магазини или на специализирани секции в универсалните магазини независимо кой е производителят.

Различаваме групов и разгърнат асортимент. Г р у п о в и я т асортимент включва стоките, обединени по потребителска (облекло, обувки, галантерия и т. н.) или по суровинен признак (тъкани, стъкло, пластмаси, порцелан и т. н.).

Разгърнатият асортимент е вътрешногруповата разбивка на подгрупи, видове, артикули, качества, а също и по признаците размер, цвят, модел и др.В зависимост от еднообразието на стоковите разновидности, в дадена стокова група различаваме прост и сложен асортимент.

С п р о с т асортимент са стоковите групи, които нямат разнооб­разие и разновидности: брашно, ориз, захар, сол и др..Сьс с л о ж е н асортимент са стоковите групи с голямо разновидностите — по цвят, модел, ръст, размер и т. н. разнообразие на

Например сложен е асортиментът на стоките от облеклото и тоа­лета, на мебелите, на осветителните тела и др. Отделните асорти-ментни разновидности при сложния асортимент са взаимнозаменяеми помежду си, т. е. потребността например от осветително тяло може да се задоволи с голямо разнообразие от разновидно­сти в зависимост от конкретните предпочитания на потребителя.

В зависимост от характера на потребителското търсене различаваме стоки с ежедневно (или често) търсене, с периодич­но и с епизодично търсене

Някои от стоките и особено нехранителните имат подчертано с е з о н е н характер на търсенето или пък търсенето им е свързано с определени признаци (Ден на жената, Нова го­дина, почивка на море, на планина и т. н.). Формирането на асортимента на тези стоки започва дълго при настъпването на се­зона или периода на най-голямото им търсене.

В зависимост от определеността на потребителското тър­сене стоките се делят на: стоки с конкретизирано (твърдо) търсе­не; стоки с алтернативно (колебаещо се, ненапълно установено по асортимент} търсене на стоки с импулсивно (неконкретизирано) търсене.

В магазина различаваме основен асортимент и асортимент от съпътствуващи стоки. Основния т асортимент на магазина се определя от неговата специализация, а съпътстващ и я т допълва основния при задоволяването на потребителско­то търсене.

Асортиментът на стоките в магазина бива още ш и р о к

Формиране и регулиране на асортимента в магазина. При формирането на асортимента в магазина се определя такъв набор, кой­то осигурява задоволяване на потребителското търсене. Правил­ното формиране на асортимента повишава качеството па търгов­ското обслужване, съдейства за ефективно използване на тър­говската площ и на труда на работниците.

Асортиментът на стоките в магазина се определя от неговата стокова специализация, типа, района на дейност, особеностите в потребителското търсене на населението, методите на продажба и т. н.

В основата на формирането и регулирането па асортимента е изучаването на потребителското търсене и определянето на за­дължителен набор от асортиментни разновидности (асортиментен минимум) в зависимост от посочените по-горе условия .

А с о р т и м е н т н и я т м и н и м у м се определя за сто­ки с ежедневно, масово търсене. Той се конкретизира по типове магазини и се съгласува от търговското предприятие или фирма­та с общинския народен съвет. Задължителен е за спазване от всеки магазин и се контролира.

Това положение повишава отговорността на колектива на магазина да поддържа в наличност и да предлага всички стокови групи и асортиментни разновидности, определени като асортиментен минимум. Така се създават условия за формиране на устойчив асортимент от сто­ки в магазина. .

Търговското предприятие (или фирмата) може да разработи и утвърди по типове магазини асортиментен план, който включва много по-широк асортимент на предлаганите сто­ки от асортиментния минимум. Колективът в магазина трябва да полага усилия за разширяване на асортимента на стоките, които имат повишено потребителско търсене, както и за ритмич­но предлагане на всички търсени асортиментни разновидности за стоките, които имат намалено търсене, заявките за доставка трябва да се ограничават, за да не се допуска залежаване на сто­ковите запаси и забавяне на тяхната обращаемост, което оскъпя­ва търговската дейност. Асортименти, които не се търсят, трябва да се изключват от предлагането на малките и с непостоянен поток от купувачи магазини. Такива асортименти, ако имат зна­чение за задоволяване на потребителското търсене, се предлагат в големи магазини и в магазини с общоградско или общинско значение.
6.ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДОСТАВКАТА НА СТОКИТЕ В ТЪРГОВСКАТА МРЕЖА НА ДРЕБНО
6.1. Основни изисквания към организацията на доставките на стоките в търговската мрежа на дребно.

Същност и задачи. Доставката е система от мероприятия по придвижването на стоките от производството до търговската мре­жа на дребно в количества и асортимент, съответстващи на потребителското търсене. Тя е основно условие за изпълнение на функциите на търговската мрежа на дребно. От организацията на доставката на стоките зависят ритмичността на продажбите, ши­ротата и устойчивостта на асортимента, задоволяването на потре­бителското търсене, разходът на време на населението за покуп­ка на стоките. Именно затова усилията на стопанските единици в търговията са насочени към рационализирането на доставката на стоките.

Под рационална организация на доставката на стоките се разбира ускоряване на тяхното придвижване от производството до търговската мрежа на дребно в съответствие с обема и струк­турата на потребителското търсене при минимални разходи за обръщението. Рационалната организация на доставката осигу­рява: стабилност в предлагането на стоките по групов и вътрешногрупов асортимент; все по-пълно задоволяване на потребител­ското търсене и поддържане на оптимален размер стокови запаси; ефективно използване на търговската площ, технологичното оборудване и труда на работниците.

Фактори, които влияят върху рационалната организация на доставката на стоките. Доставката на стоките в търгов­ската мрежа на дребно зависи от редица търговскоорганизационни, производствени и транспортни фактори. Към търгов­ските и организационните фактори се отнасят: броят, съставът и разместването на търговската мрежа на дреб­но; търговската площ на магазините и тяхната пропускателна възможност; стоковата им специализация, типът на магазините; особеностите в потребителското търсене на населението, което обслужват; организацията и технологията на процесите в

мага­зините; състоянието, разположението и отдалечеността на скла­довете от търговската мрежа; особеностите във физикохимичните свойства на стоките и условията за съхранение и опазване. Про­изводствени фактори са развитието, разместването, спе­циализацията и сезонността на производството. Т р а н с п о р т н и т е фактори обхващат връзките между търговската мрежа на дребно и доставчиците на стоки, вида на използваните транспорт­ни средства и условията за превозване на стоките.

Изисквания към доставката на стоките. Организацията на доставката на стоките трябва да бъде планомерна, ритмична, не­прекъсната, икономична. Планомерността в доставката: изисква стоките да се доставят по предварително определените гра­фици, времето, количеството, доставката, вида на превозните средства. Графиците се съставят на основата на предварително определена .честота на доставката и най-икономичен размер на доставяната партида стоки. Честотата на доставката и оп­тималният размер на доставяните партиди са предпоставка за определяне и поддържане на оптимален размер стокови запаси в магазина, осигуряване на бърза стокова обращаемост, реализира­не на стокооборота с по-малки разходи за обръщението, пълно използване капацитета на транспортните средства, с които сто­ките се превозват, и пр.

Р и т м и ч н о с т т а на доставката се характеризира от равномерното и в срок изпълнение на заявките за стоки по вид, количество и асортимент. Тя улеснява нормирането на стокови­те запаси и съдейства за ускоряване на тяхната обращаемост, за намаляване на разходите по съхранението и опазването на сто­ките. Доставката на стоките в търговската мрежа трябва да се извършва в съответствие с обема и структурата на потребител­ското търсене и реализирания стокооборот. Доставянето на сто­ки, които не се търсят от населението или в по-голямо количество' от потребителското търсене, забавя тяхната обращаемост, увели­чава разходите по съхранението, фирите, влошава икономически­те резултати от дейността на стопанската единица. За да се орга­низира рационално доставката на стоките и да се осигури ритмичност, особено важно е много добре да се познават обемът и струк­турата на потребителското търсене и измененията, които настъп­ват в него. Тези изменения трябва да се отчитат при определяне на размера на заявките за нова доставка, честотата (интервала) на доставката и размера на стоковите запаси.Стоките в търговската мрежа трябва да се доставят при вся­ко подаване на заявка (устна, писмена или по телефона). Пре­късването на доставките може да се допусне само при липса на стоки у доставчика, но не и по организационни причини.

6.2. Източници, форми и системи за доставка на стоките в търговската мрежа на дребно

6.2.1.Източници на стоки за доставка е търговската мрежа. В търговската мрежа на дребно стоките могат да се доставят напра­во от стокопроизводителите, от складовете на търговията на едро или от складовете на други стопански единици за търговия на дребно. Това зависи от формите на придвижване на стоките и ха­рактера на установените стопански връзки между стопанските единици за търговия на дребно и стокопроизводителите. Търгов­ските единици (предприятия, фирми и пр.) за търговия на дреб­но могат да установяват преки стопански връзки със стокопроиз­водителите и сами да организират придвижването и доставката на стоките в търговската си мрежа, когато това им е икономиче­ски изгодно. Но те могат да възложат тази дейност на специализи­рана фирма за търговия на едро или пък да се откажат от преки, дсговорни връзки със стокопроизводителите и да си доставят стоките от складовете на търговията на едро срещу предварител­на поръчка (или заявка).

6.2.2.Форми на доставка на стоките. В търговската мрежа па дребно се използват транзитната и складовата форма.При транзитната форма стоките постъпват от производителите направо в магазините, без да преминават през складове. Транзитната доставка на стоките се осъществява на основата на пряко сключени договори между предприятията и фирмите за търговия на дребно и стокопроизводителите или чрез възлагане на специализирани фирми и предприятия за търговия на едро. При транзитната форма на доставка стоките по-бързо, без излишни операции по товарене и разтоварване се доставят в търговската мрежа на дребно. По този начин стоките по-добре се опазват, ускорява се тяхното придвижване и се намаляват раз­ходите по придвижването и доставката. Възможността за прила­гане на транзитната форма на доставка на стоките в магазина за­виси от специализацията и големината на магазините, тяхната отдалеченост от стокопроизводителите, физикохимичните свойства на стоките, сложността на стоковия асортимент. Транзитна­та форма широко се прилага при доставката на бързо развалящи се хранителни стоки (хляб, мляко, месо и месни произведения, .плодове и зеленчуци, безалкохолни напитки и др.), за доставка на стоки с несложен асортимент, за които не е необходимо сорти­ране в складовете на едро, както и за стоки, които се произвеж­дат в предприятия, разположени в близост до магазините. При нехранителните стоки транзитната форма на доставка се прилага главно за големи магазини, които еднократно могат да приемат по-голяма партида от еднородни стоки. Тъй като при транзитната доставка се изпълняват операции по сортиране и образуване на търговски асортимент, в магазините не е целесъобразно да се доставят направо от производството стоки със сложен асортимент, с голямо многообразие на вътрешногруповнте разновидности (сто­ки от облеклото и тоалета, галантерия, стъклария, порце­лан н др.).

При с к л а д о в а т а ф о р м а стоките се доставят в тър­говската мрежа от склад на специализирана фирма или пред­приятие за търговия на едро. Тази форма позволява да се сорти­рат стоките със сложен асортимент, като производственият асор­тимент се превърне в търговски и да се формират партиди, които са съобразени с големината на магазина и обема на продажбите. Прилага се за: стоки с голямо многообразие на вътрешногруповия асортимент, стоки, които постъпват от производителите в непод­готвен вид за доставяне в търговската мрежа (в уедрени транспортно-манипулационни единици -палети, контейнери и др.); стоки, които постъпват от производители, разположени в други райони, и се доставят с жп превоз или големи автомобили едно­кратно на големи партиди. Прилага се също като основна форма за доставка на нехранителни стоки и на хранителни стоки (без бързо развалящите се) в малки по големина и обем на продажби­те магазини. През склад преминават и стоките, които трябва пред­варително да се измерват, дозират, опаковат, преди да се доста­вят в търговската мрежа на дребно.

6.2.3.Системи за доставка на стоките в търговската мрежа. До­ставката на стоките в търговската мрежа на дребно може да се организира и изпълни централизирано и децентрализирано.

При д е ц е н т р а л и з и р а н а т а система магазинът или търговската фирма (предприятие) за търговия на дребно сама орга­низира придвижването и доставката на стоките в магазините със свои средства и за своя сметка. Тази система е икономически це­лесъобразна при магазините, в които еднократно могат да се доставят големи партиди стоки и ефективно да се използват тран­спортните средства. У нас тя се прилага главно при доставката на стоки в Ц УМ, РУМ. търговските къщи.

При ц е н т р а л и з и ранат а с и с т е м а организация­та на доставката на стоките поема доставчикът. Той със свои сред­ства и за своя сметка снабдява магазините въз основа на заявка и предварително определен график. Доставчикът осигурява пре­возните средства, работниците и поема всички разходи по превоз­ването, товаренето и разтоварването до входа на склада на мага­зина. Доставката на стоките се извършва по линеен или кръгов маршрут.Важно условие за ефективността на централизираната до­ставка на стоките е създаването на информационно-диспечерска служба към складовете на едро. Тази служба организира и кон­тролира доставката на стоките в търговската мрежа, следи за ритмичното изпълнение на заявките, при необходимост организи­ра разместване на стоки между магазините, както и извозването на празния амбалаж.

Организация на доставката на стоките в търговската мре­жа. Доставката на стоките в търговската мрежа на дребно може да се извърши на основата на:

а) сключен договор между търговска фирма или предприятие за търговия на дребно и стоко­производителите при транзитна форма на доставка и децентрали­зирана система;

б) сключен договор между търговска фирма или предприятие на дребно и фирма или предприятие за търго­вия на едро, на която се възлага от стопанската единица за тър­говия на дребно да договаря със стокопроизводителите и да ор­ганизира придвижването на стоките за нейна сметка;

в) по склю­чен договор на фирмата или предприятието за търговия на дреб­но с фирма (или предприятие) за търговия на едро за доставка на стоки, които те са договорирали със стокопроизводителите и ги доставят до складовете си за своя сметка. Стоките до търгов­ската мрежа на дребно се доставят по предварителни заявки по график, определен с договор.

3. 
   Организация на приемането, съхранението и подготовката на стоките за продажба.
   

Стоките постъпват в магазините със съпроводителни доку­менти: .фактура и пътен лист. Ако стоките са доставени без тези документи, комисия с представители на доставчика и на получа­теля съставя констативен протокол и стоките се отнасят на отговорно пазене, докато се получат съ­ответните документи. По количество стоките се приемат в момента на доставката. Материалноотговорните лица на ма­газина приемат стоките по брой на груповите опаковки (пакети, каси, чували, кашони и т. н.) или по палети. Те проверяват дали броят на опаковките съответства на отбелязания във фактура­та, а също и вида на опаковките: здравина на амбалажа, на пломбите, на етикетите и т. н

Ако амбалажът е разкъсан, плом­бите са повредени или няма етикети и има съмнение за повреди или липса в количеството и качеството на стоките, получателят следва да откаже приемането им. Когато стоката се придружа­ва от експедитор, той е представител на доставчика и ги оставя на отговорно пазене. Липсите или повредите и всички несъответ­ствия в количеството и качеството, във външния вид на стоките и опаковките се установяват в негово присъствие.Ако стоката се изпраща без експедитор (това са изключе­ния), при забелязани нередности във външния вид на опаковките и съмнения за количеството и качеството на стоките се съставя констативен протокол в присъствието на същите представители, както при липса на съпроводителни документи.След приемането на опаковките по брой стоката се приема и по тегло. Стоки, при които е възможно, се приемат по фактичаско_тегло (нето тегло) веднага, като се приспада теглото на амбалажа. Стоките, които не могат да се извадят от амбалажа, се приемат по бруто тегло (заедно с теглото на амбалажа), като се проверява дали фактическото (нето или бруто) тегло съответ­ствува на отбелязаното във фактурата. Когато има несъответствия, приема се фактическото им тегло, а за разликата (когато -стоката не се съпровожда от експедитор) се съставя констативен протокол. По количество стоката се приема окончателно в срок до 10 дена от доставката. Когато стоките пристигат, в магазина в уедрени търговско-транспортни единици, които са пломбирани и ясно се вижда какво, количество съдържат, тогава се приема по количество в момента на разтоварването или не по-късно от няколко часа. При нарушаване на тези срокове получателят губи правото на претенции за несъответствие на фактическото количество с отбелязаното във фактурата.

7. ОРГАНИЗАЦИЯ НА МРЕЖАТА ЗА ТЪРГОВИЯ НА ДРЕБНО У НАС

7.1.Състояние и задачи на мрежата за търговия на дребно у нас

В обществото са се запазили и се използуват и трите вида търговска мрежа. Тяхното място в системата на обслужване на населението и в реализирането на стокооборота обаче е различно. То се определя от изискванията на населението и от възможности­те на различните видове търговска мрежа да задоволява тези изис­квания.

Стационарната търговска мрежа създава най-добри усло­вия за реализация на стокооборота. Поради това тя е и основната търговска мрежа на търговията. Чрез нея се реа­лизира повече от 85% от стокооборота на страната. Топа опреде­ля нейното място и значение в развитието на търговията.

Стационарна (неподвижна) мрежа за търговия на дребно. Стационарната търговска мрежа включва преди всичко магазини­те. Към стационарната търговска мрежа се включват така също и будките, лавките, павилионите, които съставляват особена група от стационарната търговска мрежа, наречена дребнотърговска мрежа. Към дребнотърговската мрежа се отнасят и автоматите.. Водещата роля на мага­зините в системата на търговията се определя от предимствата, които те имат пред другата търговска мрежа. Тези предимства са:

а) в магазииите могат да се концентрират значителни стокови
запаси и на купувачите да се предостави богат избор от стоки;

б) наличието на търговска зала и на съответно обзавеждане на

в) наличието на съответно обзаведени складови помещения с

г) в магазините има сравнително добри условия за работа на

д) в магазините се реализира сравнително по-голям стокооборот, а това е важно условие за създаване на рационална организация на труда, за разделение на труда между различните категории работници, за висока производителност на труда и за ускорена обръщаемост на стоките.

Недостатък на магазините е, че при тях не може да се проявя­ва необходимата гъвкавост и маневреност при обслужване на насе­лението.

Този именно недостатък па магазинната мрежа налага съще­ствуването на дребнотърговската мрежа (будни, павилиони, лавки, автомати н др.). Чрез тази мрежа се допълват магазините и се от­страняват недостатъците, които те имат при търговското обслужва­не на населението. Характерното за дребнотърговската мрежа е, че тя няма зала (помещение) за обслужване на купувачите. Предим­ството на дребнатърговската мрежа се изразява в следното: тя е по-близко до купувачите и при нея покупките могат да се правят много бързо, без да се губи време; при тази мрежа се търгува със стоки, които не изискват големи удобства при избора и покупката — купувачите предварително са определили това, което ще купуват; построяването на будни и пр. са необходими сравнително малко средства; тази мрежа има сравнително по-голяма подвижност-будките и пр. могат бързо да се построяват или преместват.