Търговска дейност на дребно. Стокооборот на дребно

Раз­бира се, тази мрежа има и недостатъци, поради което се използува за задоволяване само на определени нужди от някои стоки и за допълване па магазините.

Автоматите за продажба па стоки също принадлежат към стационарната търговска мрежа. Те имат такова механическо устройство, което дава възможност на купува­чите без помощта на продавачи да получават необходимите им сто­ки или услуги, след като са пуснали съответната монета или жетон. С автомати може да се организира продажбата на редица промишлени стоки - канцеларски материали, ученически пришадлежагости

парфюмерийни стоки, детски играчки и много други. Автоматите се използуват с успех и в заведенията за обществено хранене за про­дажба на различни видове закуски, напитки, мляко и др.

Подвижна мрежа за търговия на дребно. Подвижната търгов­ска мрежа няма самостоятелно значение. Тя има за задача да до­пълва стационарната търговска мрежа. Чрез нея се осигурява про­дажбата на зеленчуци, плодове, закуски, галантерия и др. непо­средствено на купувачите в най-оживените места, като паркове, ста­диони, жп. гари, влакове и др. Подвижната търговия се дели на разносна и р а з в о з н а. При нея могат да се използуват най-различни превозни средства, като автомобили, мотоциклети, ваго­ни и др. Тези превозни средства имат по-голям радиус на действие и условия за разширен стоков асортимент. Освен това те са лесно-подвнжни и могат да се използуват за задоволяване нуждите от стоки на временно увеличилото се население, за обслужване на крайните квартали в градовете, в които търговската мрежа е недо­статъчна, или малки села, махали и пр. При подвижната търговия се създават специални автоматизирани магазини, магазини в ре­маркета, магазини във вагони и др., които посещават определени пунктове по точно установен график. Особено значение има под­вижната търговия в селата, на малките махали, на строителните обекти, на горските сечища и пр. и в градовете за продажба на някои стоки със сезонен характер- зеленчуци, плодове и др.

Пощенска колетна търговия. Тази мрежа за търговия на дреб­но не получи развитие у нас. Тя се използува главно за разпростра­няване и продаване на книги, вестници, списания. Пощенската ко­летна търговия може да се използува обаче и за продажба на сто­ки, които са обект на периодично търсене и не се намират в доста­тъчен асортимент в местните търговски предприятия. Към по-голе­мите градски предприятия на някои окръжни центрове могат да се организират служби за пощенска колетна продаж­ба на стоки.

II. СТОКООБОРОТ НА ДРЕБНО

Същност на стокооборота на дребно. Основната форма за задово­ляване потребностите на населението от стоки за лично потребление за условията на производството е търговията, т. е. задоволяването па потребностите на населението се осъществява посредством покупко-продажбата па стоките, посред­ством размяната на личните парични доходи па населението с необ­ходимите му предмети за потребление. Тези икономически отноше­ния, които се създават при размяната на паричните доходи на населението със стоките, представляват същността на стокооборота на дребно.

Стокооборотът на дребно следователно обхваща заключи­телната фаза па сферата на стоковото обръщение, при която се из­вършва процес на преминаване на стоките от сферата на стоковото обръщение в сферата на потреблението. И резултат на това, т. е. чрез акта на покунко-продажбата, стоката престава да функционира в сферата на обръщението и да бъде обект на покупко-продажба и се превръща в предмет за задоволяване потребностите на населението.

Както е известно, стоковото обръщение (размяната) е необхо­дима фаза на възпроизводството и по-голямата част от стоките за потреблението в своето обръщение преми­нават три стадия: а) начален стадий на стоковото обръщение-стоките от производството постъпват в каналите на търговията (сферата па обръщението); б) среден стадий - • сто­ките се придвижват между отделните звена на търговската система в) краен (заключителен) стадий - - стоките се реализират в тър­говската мрежа .на непосредствения потребител.

Всеки стадий на обръщението обхваща определени отношения, които възникват в процеса реализацията на стоките.

Следователно под стокооборот на дребно трябва да се разбира продажбата на. стоки в прговската мрежа на дребно, заведенията :ш обществено хранене и от други предприятия и организации (про­мишлени предприятия, ТПК, ДЗС, горски стопанства и други) на непосредствения потребител (населението) за лично потребление. В това определение трябва да се обърне внимание на няколко съществени икономически условия, ко.ито отразяват икономическата същност на стокооборота .на дребно.

Първи съществен икономически признак (условие) е продажб а т а, т. е. размяната на стоки срещу паричните средства на населението. Това означава, че в стокооборота на дребно се включват само покупки на стоки, които се заплащат с паричните средства на населението. Всички други предмети за потребление, които населението получава безплатно (подаръци, натурално възнаграждение, .продукти от земята за лично ползване и др. подобни), не се включват в стокооборота на дребно, населението за получаването им не изразходва парични средства. Не се включват в стокооборота на дребно и предмети и продукти, които .населението получава от стоковия фонд за лично потребление . като безплатна храна от болници, детски домове и градини, стол., почивни станции ,и други.

Втори съществен признак е продажбата на материални блага. Това означава, че в стокооборота на дребно .не се включва продажбата на нематериални блага, които задоволяват културни­те потребности на населението, като ползване на театър, кино, опера, телевизия, радио. В стокооборота на дребно не се включва също така и ползването .на различни видове нематериални (неве-ществени) услуги, като плащания за ползване .на съобщителни средства, бани, перални, хотели, бръснарници и др., плащанията за ползване на спортния тотализатор, игри на карти, табла, билярд, покупка на таксови и пощенски марки ,и др. подобни.

Трети съществен признак е продажбата на непосредстве­ния потребител. Това означава, че след реализацията стоката престава да бъде стока и не подлежи на по-нататъшна пре­продажба или преработка, т. е. превръща се в продукт за потребле­ние от непосредствения потребител — населението.

В стокооборота на дребно следователно не се включват продажбите на стоки от производствените предприятия на търговските предприятия за по­нататъшна препродажба, продажбите от производствените пред­приятия на други производствени предприятия и на търговски пред­приятия за по-нататъшна преработка, тъй като с това не завършва реализацията .на стоки, а те продължават да функционират в сфе­рата на обръщението и в сферата на производството.

Гореизложеното характеризира икономическата същност на сто­кооборота на дребно. В практиката обаче към отчитането на стокооборота на дребно по изключение се отнасят и някои продажби, които по съ­щество не са стокооборот на дребно, но се реализират от търговията на дребно. Такива са например продажбите на хранителни продук­ти на болници, санаториуми, почивни станции, детски домове и др. подобни, които се използуват за храна на обслужваните от тях ли­ца; продажбата на стоки за домакински нужди и текущ ремонт, кан­целарски пособия, стоки за културни нужди, инструменти, предмети за домашно обзавеждане. Тези продажби обаче се ограничават и се отчитат отделно от продажбите ва стоки на населението.

ВИДОВЕ СО: Стокооборотът на дребно у иас се осъществява главно посредством държавната и кооперативната търговия, които обхващат огромната част от снабдяването :на населението. Кооперативнопазарната търговия извършва малка част от

стокооборота и има подчинено значение. Стокооборотът на дребно от държавната и кооперативната търговия от своя страна се дели на:

а) стокооборот в търговската мрежа на дребно, който вкл.: продажбата на стоки на населението от магазините, будките, апте-ките, книжарниците и от подвижната търговска мрежа на държавните н кооперативни търговски предприятия и организа­ции, както и от промишлени предприятия, ТКЗС, ДЗС и други предприятия и организации.

б) стокооборот в общественото хранено, който включва всички продажби, .извършени в заведенията за об­ществено хранене, а именно в ресторантите, гостилниците, столо­вете, сладкарниците, бюфетите и други заведения.

1.По-конкретно в състава на стокооборота на дребно се включва:

2.Продажбата на стоки на населението от търговската мрежа на дребно и от подвижната търговска мрежа, както и продажбата на стоки на населението за обмяна и поощрение срещу изкупени селскостопански произведения от търговската мрежа на дребно,от складовете и базите и от изкупвателните пунктове и производстве­ните предприятия.

3.Продажбата на фирмено и специално облекло на работници и служещи от търговската мрежа на дребно и от складовете на ма­териално-техническото снабдяване на организациите, учрежденията и предприятията.

4.Продажбата на селскостопански продукти,добитък,птици,дръвчета и други само на населението,извършвана непосредствено от производствените предприятия,спомагателните стопанства и други

5.Продажбата на печатни произведения (книги, вестници, спи­сания и други) в брой и по абонаменти, предадените на населението спечелени предмети от държавната лотария.

6.Продажбата на дрехи, обувки, бельо, шапкарски изделия и др.,изработени в работилниците на държавни и кооперативни предприятия по поръчка на населението.

7.Продажбата на топливо и дървен материал от складовете и горските участъци, а така също и продажбата на дърва на корен на населението, включително сумите за доставка на стоката до дома на купувача, когато тя с включена и цената на стоката.

8.Доходите на държавните и кооперативните работилници за ушиване на дрехи, направа на обувки, мебели и домакински потре­би по поръчка на населението с материали на клиентите, като се включва и стойността па материалите, изразходвани от работниците.

9.Доходите на държавните и кооперативните работилници, получени от населението за извършени поправки (ремонт) на предмети за потребление, които предмети при продажбата им като стоки се отчитат в стокооборота на дребно, включително стойността на ма­териалите и частите, закупени само от материално-техническото снабдяване и търговията на едро и употребени от работилниците.

10. В стокооборота на дребно от продажба на стоки на орга­низации, учреждения, ведомства, предприятия, ТКЗС, ДЗС и МТС се включва:

продажбата на стоки от пазарния фонд чрез търговската мрежа на дребно па болници, санаториуми, почивни станции, учебни заве­дения, военни поделения и други за храна на обслужваните от тях лица;

продажбата на стоки за домакински нужди и текущ ремонт от пазарния фонд чрез търговската мрежа на дребно на министерства, ведомства, организации и предприятия - канцеларски пособия п инвентар, мебели, стоки за културни нужди, за спорт, за домакин­ско обзавеждане, инструменти, съоръжения н други;

продажба на стоки на ТКЗС за домакински и стопански нужди, а също и за текущ ремонт чрез търговската мрежа на дребно от количествата, предназначени за населението;

продажба на печатни произведения, вестници и списания на организации, учреждения н предприятия само от търговската мре­жа на дребно;

продажбата на хранителни продукти от търговската мрежа на дребно на промишлени предприятия за даване на работниците, ра­ботещи при вредни за здравето условия (като противоотрови).

11. Заведенията за обществено хранене съчетават в своята дей­ност производствени и търговски функции. Производствените функ­ции вкл. приготвянето на храната в кухнята, а търговските --продажбата на приготвената в кухнята храна и други купени го­тови стоки. В състава на стокооборота на дребно в общественото хранене се включва:

а) продажбата на храна, напитки, закуски и други продукти на населението от заведенията за обществено хранене (ресторанти,гостилници, столове, бюфети, сладкарници и други), а така също и продажбата чрез търговската мрежа на дребно, организирана от заведенията и организациите за обществено хранене, като павилио­ни, будки, подвижна търговска мрежа и пр.;

б) продажбата на храна, закуски и други продукти чрез мре­жата на предприятията за обществено хранене на държавни, коо­перативни и други организации и учреждения, в това число на дет­ски домове, детски ясли, лечебни заведения, почивни станции, училища, детски градини и пр., за храна на обслужваните от тях лица, за банкети и пр.;

в) продажбата от столовете на хранителни продукти — мляко,захар,газирани напитки на промишлени предприятия,които се дават на работниците като противоотрови;

г) приходите на заведенията за обществено хранене за изготвяне на хранителни изделия с продукти на клиенти. Стойността на храната, давана на сервитьорите, готвачите и пр. в заведенията за обществено хранене, се включва в стокооборота без надценки.

Динамиката на стокооборота на дребно е един от съществените показатели за развитието на икономиката и един от най-важните показатели за благосъстоянието на трудещите се н за задоволяване потребностите на населението от предмети за потребление. Стокооборотът на дребно е непосредствено свързан с разширеното възпроизводство, с производителност­та на труда, с изискванията на закона за разпределение според количеството и качеството на тру­да, с паричната и кредитната система.

Размерът на стокооборота на дребно не е тъждествен с обема па потреблението. Той обаче обхваща по-голямата част от фонда за потребление, която се покрива с тази част от паричните доходи, изразходвана за покупка на стоки и получаване на материални ус­луги, и не включва натуралните доходи на селяните кооператори, на работниците и служителите от личните им стопанства, на част­ните стопани, както и част от обществените фондове за лично по­требление. Стокооборотът на дребно обхваща средно около 80% от фонда на потреблението на страната и поради това може да се приеме, че, общо взето, динамиката на стокооборота на дребно до голяма степен отразява динамиката на потреблението.
2.ПЛАНИРАНЕ ОБЕМА НА СД В ТЪРГОВСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИЯ И НЕЙНИТЕ ПОДЕЛЕНИЯ.

Стокооборотът на дребно е отделна търговска организация и нейните поделения се планират по определена методика.Основа на планирането не може да бъде покупателния фонд на населението, тъй като на периторията на дадена регионална единица обикновено има няколко търговски организации.Не може предварително да се установи каква част от покупателния фонд населението ще изполва за покупка на стоки от отденлите търговски организации и техните поделения. Ако има такова изключение, че дадена търговска организация е единствена в регионалната единица, тогава обемът на стокооборотът и на дребно се установява по методиката за планиране обема на СД в регионалната единица.

Обемът на СД в търговската организация и нейните поделения се планира, като се има в предвид следното:

2.1.Ролята на търговската организация в икономиката на регионалната единица и общината. Колкото е по-голяма ролята на търговската организация в реализацията на СД в населеното място и колкото по-добри са перспективите за разрастването на тази роля, толкова търговската организация ще има по-голям план за обема на СД.

2.2.Показателите за темповете на растеж на стокооборота на регионалната единица и общината.Тези темпове се определят на основата на : петгодишните планове за развитието на СД, показателите от баланса на паричните доходи и разходи на населението, плановете за развитието на стоковите фондове, сключените договори със стокопроизводителите, наличието на държавни поръчки, социално-икономическите изменения, които ще настъпят в регионалната единица , и др.

2.3.Перспективите за увеличаването на търсенето и на продажбите по отделни стоки и групи стоки.

2.4.СД в търговската организация е съставна част от общия стокооборот на дребно на регионалната единица. Поради това сумата на плановите обеми на продажбите на всички търговски организации в дадена област и община трябва да съвпадат с установения за тях план за обема на стокооборота.При планирането трябва да се поддържа съответствие между сумата на плановите обеми на СД на поделенията и плана на общия обем на СД на търговската организация.

2.5.При планирането на СД на търговската организация и нейните поделения следва да се изследват конкретно показателите, които характеризират тяхната дейност.Различните търговски предприятия и обекти обикновено имат различна големина , брой работни места, режим на работа , продължителност на работния период и др.Тези показатели определят тяхната пропусквателна способност.Пропусквателната способност на търговското предприятие и магазин показва максимално възможния стокооборот , който може да реализира дадено търговско предприятие или магазин при определен брой работни места, работни дни, работни смени и производителност на труда.

3.ПЛАНИРАНЕ НА ГРУПОВО-АСОРТИМЕНТНАТА СТРУКТУРА НА СД

3.1.той е в основата на задоволяването на потребностите на населението с конкретни стоки, чиито продажби трябва да се планират и създава условия за осъществяване на непрекъсната и регулярна търговска дейност и за постигане на по-добри икономически и социални резултати.

3.2.правилното му съставяне е от решаващо значение за изпълнението на плана за общия стокооборот на дребно.

3.3.той е основа за планирането на стоковите запаси, постъпването на стоки, брутния доход, разходите за обръщение, печалбата, за планирането на редица качествени показатели на търговската дейност

3.4.съдейства за установяването на по-добри взаимоотношения с доставчиците, с производствените предприятия, въздества върху стоковото предлагане, подпомага процеса на формиране на потребителското търсене и рационалното потребление.

Непрекъснатото повишаване на изискванията на потребителите и на техните покупателни възможности, по-нататъшното развитие, разширяване и разнообразяване на стоковите фондове предполагат още по-съществени изменения в груповоасортиментната структура на СД през следващите години.

Предпоставки за планиране на груповоасортиментната структура на СД:

а.Развитие на паричните доходи на населението и по-специално нарастването на покупателния фонд на населението.

б.Равнището и съотношението на цените на дребно на стоковото търсене на населението и структурата на стокооборота.

в.Развитие на стоковото предлагане, осъвършенстване на неговата структура, подобряване на качеството на стоките.

г.Повишаване на изисквонията на потребителите, непрекъснато нарастване на тяхното културно равнище.

д.Резултатите от анализа, които спомагат да се установят продажбите на отделните стоки и групи стоки в обема на СД ,да се определи относителният дял на продажбите на всяка една от тях в общия обем на продажбите, да се правят оценки и изводи за груповоасортиментната структура на СД и да се набележат мерки за нейното по-нататъшно осъвършенстване.

Методика за съставяне на плана за груповоасортиментната структура на СД. Груповоасортиментната структура на СД се планира на основата на задълбочена преценка на нейното състояние и изменения през миналите периоди, на влиянието на факторите, които са съдействали за формирането на динамиката й и на развитието на тези фактори през плановия период. При тази оценка се използват следните данни:

• 
  отчетни данни за развитието на продажбите поотделно и в рамките на общия обем на продажбите през презходните периоди,
  
• 
  данни от изучаването на потребителското търсене през текущия период,
  
• 
  данни за очакваните изменения на потребителското търсене през плановия период.
  

Характерна особеност в развитието на СД у нас е бързото нарастване на темповете на стокооборота на човек от населението. Важна закономерност в развитието е постоянното прогретивно изменение и подобретие на неговата структура. Това се изразява главно в непрекъснатото увеличаване на относителния дял на стокооборота на нехранителните стоки в общия обем на СД.

С нарастването на СД абсолютно растат и продажбите на хранителни стоки, но с по-малък темп от този на нехранителните стоки, поради което относителният дял намалява.

Качественото подобряване на структурата на СД се изразява и в изменението на състава на хранителните и нехранителните стоки. В групата на хранителните стоки се увеличават продажбите на висококачествените и витаминозните хранителни продукти. Преди всичко рязко се увеличават продажбите на стоките с културно-битеве предназначение, расте относителния дял на продажбите на мебели, електродомакински стоки, леки коли и др. Намаляват продажбите на тъканите , а се увеличават тези на готовото облекло. Тези прогресивни изменения в групата на нехранителните стоки са резултат на нарастването на покупателната възможност на населението, измененията в структурата на производството, влиянието на научно-техническия прогрес, технизацията на бита и др. Структурата на СД в обособените групи стоки се изменя по такъв начин и в такава посока, че все повече се приближава до рационалната структура на населението.