Търговски обезпечения ивайло Иванов Стайков



Дата07.09.2017
Размер105.7 Kb.
#29663


ТЪРГОВСКИ ОБЕЗПЕЧЕНИЯ

Ивайло Иванов Стайков

Нов български университет
І. Общи положения

В Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) са уредени общите правни средства за гарантиране изпълнението на едно облигационно задължение. Такива правни средства са личните и вещните обезпечения. Към личните (персонални) обезпечения спадат обезпеченията чрез допълнителни длъжници на кредитора – поръчителство (чл. 138-148) и пасивна солидарност (чл. 121-127). Към вещните (реални) обезпечения се отнасят залог на движима вещ или вземане и ипотека върху недвижим имот (чл. 149-179). Обезпечителна функция имат и следните институти: привилегиите (чл. 136-137); правото на отказ да се изпълни насрещно задължение (чл. 90); правото на задържане на чужда вещ (чл. 91); встъпване в дълг (чл. 101); неустойка (чл. 92); задатък (чл. 93); обезпечение пред съд (чл. 180-182). Търговците могат да използват тези общи правни обезпечителни средства, но освен това на тяхно разположение са и регламентираните в Търговския закон (ТЗ) т.нар. търговски обезпечения като правни средства за гарантиране изпълнението на парични вземания на един търговец спрямо друг търговец. От своя страна търговските обезпечения се делят на общи и специални. Общите търговски обезпечения са уредени в общите положения за търговските сделки. Това са търговски залог и търговското право на задържане. Някои търговски сделки могат да се използват и като способ за обезпечаване изпълнението на търговско задължение и затова се разглеждат като специални търговски правни средства за обезпечение: комисионен договор делкредере (чл. 354); банкова гаранция (чл. 442); чек за минаване по сметка (чл. 557); акцептирана менителница (чл. 475); документарен неотменим акредитив (чл. 435); менителнично поръчителство, т.нар. авал (чл. 483).


ІІ. Търговски залог

Търговският залог е залог на движима вещ или на ценна книга за обезпечаване на права, породени от търговска сделка. Неговият смисъл на реално обезпечение е, че кредиторът, в чиято полза е учреден има субективното заложно право да иска да бъде удолетворен по предпочитание от стойността на заложената вещ или ценна книга пред другите кредитори на длъжника си. В зависимост от начина на възникване на заложното право, търговският залог бива договорен и законен, а според правната си уредба – обикновен търговски залог и особен търговски залог.

а/ обикновен договорен търговски залог (чл. 310-314 от ТЗ). Той се учредява чрез договор за залог и представлява съглашение между длъжника-залогодател и кредитора-залогоприемател, по силата на което залогодателят предоставя на залогополучателя или трето лице движима вещ или ценна книга като обезпечение за изпълнението на едно търговско парично задължение при условието, че ако залогодателят не изпълни своето задължение, кредиторът ще има правото да се удолетвори от цената на заложената вещ или ценна книга по предпочитание пред другите кредитори на длъжника.

Предмет на договора за търговски залог могат да бъдат: движима вещ (материали, продукция, стоки), ценна книга на приносител (облигация, акция на приносител и други) и ценна книга на заповед (менителница, запис на заповед, чек). Залагането на вземания по търговски сделки няма търговскоправна специфика и може да стане по реда на чл. 162-165 от ЗЗД.

По силата на установената в чл. 310, ал. 1 от ТЗ презумпция, договорът за търговски залог се смята сключен: 1.) при залог на движима вещ и на ценна книга на приносител – с предаването й на кредитора или за негова сметка на друго лице; 2.) при залог на ценна книга на заповед – чрез джиро за обезпечение и предаването й на кредитора. При залагане на движима вещ или на ценна книга на приносител не е необходимо страните да правят изрични и формални волеизявления. Следователно договорът за търговски залог е реален и неформален и може да се сключи в устна форма или чрез конклудентни действия. Ценните книги на заповед се прехвърлят чрез джиро за обезпечение, който акт е формален и абстрактен. Джирото се написва на гърба на ценната книга (затова се нарича още и индосамент – от итал. in doso – на гърба), като се посочва, че тя се предава на кредитора като залог за неговото право на вземане (използват се означенията “за гранция”, “за залог” или друг израз, който означава обезпечение) и срокът, след който кредиторът ще може да упражни правата си по ценната книга.



ОСОБЕНОСТ: Залагането на ценни книги се характеризира с това, че материалният носител (документът) и материализираното в него право могат да бъдат залагани само заедно. Заложното (обезпечителното) джиро е несъвместимо със същността на поименни ценни книги (преди всичко на поименните акции), тъй като дава право на залогоприемателя да упражни всички права по ценната книга. По тази причина поименните ценни книги се залагат чрез обикновен договор за търговски залог, т.е. по реда за залагане на движими вещи и ценни книги на приносител. И след залога титуляр на акционерните права е залогодателят, а не залогоприемателят. Предмет на залога е само пазарната (борсовата) цена на акцията.

Заложното право на кредитора е акцесорно право по отношение на неговото право на парично вземане. Поради това с прехвърлянето на обезпеченото право на парично вземане, върху приобретателя се прехвърля и залогът, когато бъде предаден неговия предмет, освен ако прехвърлящият го кредитор се е съгласил да го държи като трето лице (чл. 310, ал. 3 от ТЗ).



ВАЖНО: Търговският закон установява едно съществено изключение от принципа на гражданското право, че предпочитателното удолетворяване на кредитора от цената на заложената вещ може да стане само по съдебен ред чрез принудително изпълнение върху нея (чл. 159, ал. 1 от ЗЗД). Съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона, е недействително (чл. 152 от ЗЗД). Според чл. 311, ал. 1 от ТЗ, удолетворяването при търговски залог може да стане и по извънсъдебен ред, като кредиторът има право сам да продаде заложената вещ или ценна книга по пазарна или борсова цена и да се удолетвори с предпочитание пред другите кредитори.

Предпоставките за възникване и упражняване на извънсъдебното реализиране на заложното право са следните:

- договорът за залог да е сключен в писмена форма и да има нотариално заверена достоверна дата. Това е необходимо с цел противопоставимост на залога на трети лица – правоприемници и кредитори на залогодателя или кредитори на залогоприемателя.

- страните да са се споразумели изрично, че ако длъжникът не изпълни задължението си във срок (изпадне в забава), кредиторът ще има право сам да продаде заложената вещ или ценнна книга.

- заложената движима вещ или ценна книга да имат пазарна или борсова цена. Това значи, че кредиторът следва да ги продаде на пазара или на борсата и минималната продажна цена не може да е по-ниска от пазарната цена на вещта или ценната книга, а ако те се търгуват на стоковата или фондовата борса – от тяхната борсова цена. За тази цел кредиторът е длъжен да се снабди с удостоверение за пазарната или борсовата цена на вещта или ценната книга в деня на продажбата. Това изискване е създадено в защита интересите на длъжника, тъй като кредиторът може да ги продаде на нереална цена.

- кредиторът е длъжен веднага да извести залогодателя за продажбата и да му предаде остатъка от получената цена.

По извънсъдебен ред кредиторът може да продаде по пазарната или борсовата цена и заложена вещ, която подлежи на бърза развала, и да вложи сумата в банка за свое обезпечение. Той е длъжен веднага да уведоми залогодателя за извършената продажба (чл. 313 от ТЗ). Тъй като това е законно право, не е необходимо договорът за залог да е сключен в писмена форма с достоверна дата и в него изрично да е предвидена клауза за извънсъдебна продажба.

Според чл. 314 от ТЗ, когато заложената вещ дава плодове, с договора за залог може да се предвиди право на кредитора да събира плодовете за сметка на задължението. По правна същност това е едно прихващане на плодовете от заложената вещ със задължението на длъжника. Това право трябва да се уговори изрично, защото по принцип плодовете принадлежат на собственика на вещта.

б/ обикновен законен залог (чл. 310, ал. 2 от ТЗ). Нарича се така, защото заложното право възниква по силата на закона, без да е нужно да се сключва договор. В ТЗ се предвидени четири хипотези на право на законен залог в полза на: 1. комисионера върху вещите, които е придобил за сметка на доверителя или които доверителят му е предал (чл. 357); 2. спедитора върху вещите, които товародателят му е предал за натоварване на превозвача (чл. 361, ал. 2); 3. превозвача върху получения товар за вземанията му по превозния договор (чл. 375); 4. влогоприемателя в публичен склад върху вложената стока за обезпечаване на вземанията му по договора (чл. 583). В тези случаи заложните кредитори, в чиято полза е учредено законно заложно право, имат правото да продадат по извънсъдебен ред заложените движими вещи или ценни книги (чл. 311, ал. 2 от ТЗ).

в/ особен договорен търговски залог (чл. 312 от ТЗ). Съгласно този текст, в случаите и по реда, определени със закон, залогодателят може да запази в свое държане заложената вещ. Този специален закон е Законът за особените залози (ЗОЗ) от 1996 година. Най-характерната му особеност е, че се учредява без предаване на заложения предмет на залогоприемателя или на друго лице, а остава във фактическата власт (държане) на длъжника-залогодател. Негов предмет могат да бъдат различни обекти – движими вещи, безналични ценни книги, вземания, дружествен дял в СД, ООД, КД или КДА, търговско предприятие, като обектите могат да бъдат индивидуално или родово определени (чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗОЗ). Залогодателят трябва да е търговец или лице по чл. 2 от ТЗ, извършващо стопанска дейност, което не е обявено за търговец. Договорът за особен залог на движими вещи, ценни книги или вземане се сключва в писмена форма, а при залог на дружествен дял от търговско дружество или на търговско предприятие – писмена писмена с нотариална заверка на подписите. Това е форма за действителност на договора. Договорът задължително се вписва в Централен регистър към Министерство на правосъдието, като вписването има срочно действие – пет години, с възможност за подновяване на срока преди неговото изтичане (чл. 30 от ЗОЗ). Поредността на вписването на особените залози в регистъра определя и тяхната поредност и противопоставимост на трети лица, когато те са учредени върху един и същи предмет. Особеният залог се реализира без съдебна намеса, т.е. заложният кредитор може да се удолетвори сам като продаде заложения предмет извънсъдебно. Събразно предмета на залога има специален ред за изпълнение. Във всички случаи при предприемане на изпълнение върху заложения предмет, заложният кредитор е длъжен да заяви за вписване в регистъра намерението си да пристъпи към изпълнение, както и да уведоми писмено залогодателя за започване на изпълнението, като писменото уведомление трябва да има задължителното съдържание, посочено в чл. 33, ал. 1 от ЗОЗ.

ВАЖНО: По специален ред може да се упражни правото на извънсъдебно удолетворяване, когато кредитор е банка и търговецът-длъжник е заложил свои стоки, съоражения, машини, материали и други в полза на банката като обезпечение по договор за банков кредит, като си е запазил правто да ги използва в своята стопанска дейност. Според чл. 42, ал. 2 от Закона за банките, в договора за отпускане на кредита може да се предвиди, че търговската банка има право да продаде на търг заложената вещ по специално регламентиран ред. Продажбата на търг е недопустима, когато вещите са вече предмет на особен залог по ЗОЗ.
ІІІ. Право на задържане

Търговското правото на задържане е субективно потестативно право на един търговец-кредитор да задържи получените правомерно от друг търговец-длъжник движими вещи или ценни книги като обезпечение за изпълнението на изискуемото си право на вземане срещу длъжника, произтичащо от търговска сделка (чл. 315, ал. 1 от ТЗ). То се упражнява чрез отлагателно (дилаторно) възражение срещу недобросъвестния длъжник, който не изпълнява едно свое облигационно задължение. Правото на задържане е способ за обезпечаване (гарантиране) на вземането, което има кредиторът – длъжник по отношение на задържаното. Основната цел на това право е да се предизвика едновременно изпълнение, като се окаже косвена принуда върху длъжника-кредитор спрямо задържаното, да изпълни своето задължение.



ОСОБЕНОСТ: Търговското правото на задържане е специфично проявление на гражданското право на задържане по чл. 91 от ЗЗД. Но за разлика от последното, то не е право на задържане на чужда движима вещ във връзка с нейното запазване, поддържане, поправяне или подобрение или за вреди, причинени от нея, а е право на задържане на движими вещи или ценни книги, получени правомерно от длъжника или от трето лице за сметка на длъжника.

Предпоставките за пораждане на търговското право на задържане са следните: а) кредиторът да има изискуемо търговско вземане срещу длъжника, т.е. правото на вземане да произтича от търговска сделка. Не е задължително насрещните вземания да са ликвидни, т.е. безспорно установени по основание и размер. Необходимо е обаче двете насрещни престации по договора да не са еднородни; б) кредиторът трябва да упражнява лично или чрез другиго фактическа власт (държане) върху задържания предмет. Могат да се задържат само движими вещи или ценни книги, а не и действия или бездействия. Правото на задържане се прекратява с изгубване на фактическата власт (чл. 315, ал. 1, изр. ІІ от ТЗ); в) търговецът-кредитор трябва да получил движимите вещи или ценнните книги правомерно от своя длъжник или от трето лице за сметка на длъжника.

Търговецът-кредитор може да упражни право на задържане и за неизискуеми търговски вземания, ако длъжникът е в открито производство по несъстоятелност или ако е предприето безуспешно принудително изпълнение срещу длъжника (чл. 315, ал. 5 от ТЗ).

Търговско право на задържане съществува и в следните случаи (чл. 315, ал. 2 от ТЗ): 1.) когато собствеността върху вещите е преминала върху кредитора, но той трябва да я прехвърли обратно на длъжника. Това е хипотезата на прехвърлено право на собственост върху вещи при търговска продажба с уговорка за изкупуване по чл. 333 от ТЗ. 2.) когато собствеността върху вещите е прехвърлена на кредитора от трето лице за сметка на длъжника и той трябва да я прехвърли след това на длъжника. Това е хипотезата на получени от комисионера стоки от трето лице – продавач по изпълнителната сделка, които комисионерът трябва да прехвърли на комитента (възложителя) по отчетната сделка. В този случай комисионерът има право да задържи такова количество стоки, колкото е потребно за удовлетворяване неговото право на вземане за комисионно възнаграждение (чл. 357 и чл. 375 от ТЗ).

На основание чл. 91, ал. 5 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ, правото на задържане дава на кредитора право на предпочитателно удолетворение от стойността на задържания предмет (чл. 136, т. 4 от ЗЗД). По тази причина то се определя като залогоподобно право или като особен законен залог, даващо право на кредитора на удолетворение по извънсъдебен ред. Съгласно чл. 315, ал. 3 от ТЗ, правото на задържане има действие и за третите лица, на които длъжникът е прехвърлил собствеността върху задържаните вещи или ценни книги, доколкото на тях могат да се противопоставят възражения, които кредиторът има срещу претенцията на длъжника за предаване на вещта. Това означава, че правото на задържане следва вещта, подобно на залога и ипотеката, и затова се определя като акцесорно право по отношение на търговското право на вземане на кредитора. Ако това право се удолетвори или се погаси по давност, погасява се и акцесорното право на задържане (вж. чл. 119 от ЗЗД).

Правото на задържане не се допуска (не се поражда): 1. ако длъжникът представи надлежно обезпечение за изпълнението на своето парично задължение (чл. 91, ал. 4 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ); 2. ако длъжникът е наредил друго до предаването на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин (чл. 315, ал. 4 от ТЗ). Правото на задържане се запазва, въпреки, че длъжникът е наредил друго до предаването на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин, ако кредиторът след предаването на вещта е узнал, че длъжникът е в открито производство по несъстоятелност или че срещу него е предприето безуспешно индивидуално принудително изпълнение (чл. 315, ал. 6).


Забележки:

1. Статията е съобразена с действащото българско законодателство и съдебна практика към 1 октомври 2003 година.



2. Статията е публикувана в Наръчник на членовете на управителни органи на АД в България – Управителен съвет, Надзорен съвет, Съвет на директорите. Изд. Раабе България, София, 2003-2007, ръководител на авторския колектив проф. д-р Методи Марков. Раздел: Търговски сделки. ISBN 954-9619-30-3


Каталог: 726
726 -> 1. Денчев, Ст., С. Василева
726 -> Доклад №0200002013 за извършен одит на управлението и разпореждането с имоти в Столична община за периода от 01. 01. 2012 г до 31. 12. 2012 г
726 -> Доклад на комисията до бюджетния орган относно гаранциите, които се покриват от общия бюджет Състояние към 31 декември 2007 г
726 -> Bg комисия на европейскиtе общности брюксел, 10 2008 г. Com(2008) 445 окончателен приложение 2
726 -> Програма индия – златният триъгълник делхи Агра – Джайпур – Делхи
726 -> Bg комисия на европейските общности брюксел, 2008 com(2008) 453 окончателен съобщение на комисията до съвета и до европейския парламент
726 -> Утвърждавам, възложител: панайот рейзи кмет на община созопол


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница