Търговски спорове ивайло Иванов Стайков



Дата25.08.2016
Размер121.55 Kb.


ТЪРГОВСКИ СПОРОВЕ

Ивайло Иванов Стайков

Нов български университет
І. За да се развиват законосъобразно търговските отношения е необходимо насрещните субекти да нямат противоречие помежду си относно възникването, съдържанието, изменението, изпълнението или прекратяването на правоотношението. Носителят на субективното право трябва да го упражнява в неговите предели и със съдържанието, посочено от закона, а носителят на юридическото задължение да го изпълни точно и добросъвестно. Ако това не налице се стига до незаконосъобразно развитие на търговските отношения, като неговите проявни форми са: 1.) правен спор; 2.) неизпълнение на изискуеми задължения – налице е несъвпадане на дължимо и фактическо поведение, вследствие на което правоимащият се оказва лишен от престацията, на която има право; 3.) предприемане на действия, целящи да осетят защитата на правото, като най-често това е завършекът на систематично и упорито правонарушение, насочено не само срещу субективното право, но и срещу способите за неговата правна защита.

Търговският правен спор е външно проявено противоречие (несъвпадане) на правните убеждения или твърдения на насрещните страни по търговското правоотношение, отнасящо се до неговото възникване, съдържание, изменение, изпълнение или прекратяване. Може да се касае за неоснователно отричане на търговско право, което съществува или до неоснователно претендиране на право, което не съществува. Всичко това накърнява субективното право и пречи то да бъде упражнено нормално.

ВАЖНО: Правният спор трябва да се отграничава от неправния спор. Последният е спор относно бъдещи права и правоотношения – дали да бъдат учредени, какво да е тяхното съдържание и т.н. Неправен е спорът относно попълване на празноти в договора или приспособяването му към изменилите се обстоятелства.

Когато е възникнал правен спор, засегнатата страна може да потърси правосъдие чрез исковия граждански процес по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Целта е разрешаване на спора от неутрален и независим държавен орган – съдът, който с участието на спорещите страни да издири действителното правно положение между тях и го потвърди със сила на пресъдено нещо. За да постигне тази цел, законът предоставя на носителя на накърненото субективно право т.нар. право на иск, което се упражнява чрез подаване на писмена искова молба до съответния съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност. След като се развие цялото съдебно исково производство, решаващият съд постановява съдебно решение. Това е властнически държавен акт, който едностранно обвързва правонарушителя, като защитата и санкцията, която се дава чрез него са проява на държавна принуда.



ІІ. Алтернатива на държавното правосъдие е арбитражът. Той представлява разрешаване на спор от трето лице, овластено от страните по спора с това правомощие. Арбитражът е проява на недържавно, доброволно и частно правораздаване под контрола на държавните съдилища, а арбитражното производство е несъдебен исков процес, основан на договор за арбитраж. Между несъдебните методи за уреждане на търговските спорове (посредничество, помирение, медиация), арбитражът заема най-значимо място. Допустимостта страните по един имуществен търговски спор да уговарят той да бъде решен от арбитражен съд, е предвидена в чл. 9, ал. 1 от ГПК. Спорещите страни трябва да имат местожителство или седалище в Република България (вкл. и когато са предприятия с чуждестранно участие), а уговореният арбитражен съд също трябва да е с място на територията на Република България. Това е т.нар. вътрешен арбитраж. Арбитражният съд може да бъде със седалище в чужбина, ако една от страните е с местожителство или седалище в друга страна, т.е. е чуждестранно лице (чл. 9, ал. 2 от ГПК). В този случай е налице международен арбитраж, за който се прилага Законът за международния търговски арбитраж. По силата на препращащата норма на § 3, ал. 1 от ПЗР на Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА), този закон се прилага и за вътрешния арбитраж, с някои изключения, отразяващи спецификата на международния спрямо вътрешния арбитраж.

Вътрешният арбитраж е недопустим по: неимуществени граждански спорове; публичноправни спорове; спорове с предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или право по трудово правоотношение; спорове, по които страна е българската държава или българско държавно учреждение (чл. 9, ал. 1 от ГПК и § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗМТА). Това са т.нар. неарбитрируеми спорове и арбитражно решение по такъв спор е нищожно, независимо от основанието за неарбитрируемост (чл. 47, т. 2 от ЗМТА).

В сравнение с държавното правосъдие, арбитражът притежава редица предимства. Нарушените вече стопански отношения не се обременяват допълнително с публични процеси, т.е. разглеждането на делата не е публично и се осигурява бързо разрешаване на спора от компетентни специалисти. Арбитражните дела са по принцип с кратка продължителност, защото са едноинстанционни. Страните по спора могат сами да определят арбитражната процедура и по този начин да я приспособят към предмета на делото. Те определят и дали споровете ще се разглеждат от колегиален арбитражен съд или от едноличен арбитър. При арбитражни искове с висока цена, арбитражната такса е по-ниска от държавната. Договарящите се страни могат да изберат, дали да образуват на избрано от тях място един ad hoc арбитраж, или да ползват институционен арбитражен съд. Последният е по-удобен за страните, защото при разглеждане на арбитражното дело от една институция, последната се поставя в услуга на страните в хода на цялото арбитражно производство и се предоставя един отнапред установен процесуален ред. При ad hoc арбитража (наричан още инцидентен), страните трябва да преговарят и да уточняват във всеки конкретен случай подробностите и да приемат процедура във всеобхватен вид. Те не могат да се опрат на помощта на една институция и трябва сами да отработват всички въпроси относно арбитражното дело.

Арбитражното споразумение е договор за арбитраж. С него страните се съгласяват да възложат на арбитраж (институционен или ad hoc) да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат (бъдещи спорове) или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно (напр. от непозволено увреждане или неоснователно обогатяване) имуществено правоотношение. Арбитражното споразумение трябва да бъде в писмена форма, която е форма за действителност. Смята се, че споразумението е писмено, ако се съдържа в подписан документ, или в размяна на писма, телекси, телеграми, факсове или други средства за съобщения, които трябва да бъдат подписани. Арбитражно споразумение има и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участвува в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража, т.е. арбитражното споразумение е сключено пред самия арбитражен съд (чл. 7 от ЗМТА). По правна същност си арбитражното споразумение е процесуален договор, защото неговите правни последици са процесуални.

Арбитражното споразумение може да бъде и под формата на арбитражна клауза в друг материалноправен договор. В този случай, тази клауза е независима от другите уговорки в договора. Това означава, че нищожността на договора не води сама по себе си и до недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение (чл. 7, ал. 1, изр. ІІ и чл. 19, ал. 2 от ЗМТА).


Примерна клауза за институционен арбитраж, препоръчвана от Българската търговско-промишлена палата в град София

"Всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от Арбитражния съд при БТПП съобразно с неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения."


Забележка: Препоръчаната арбитражна клауза е приложима както по вътрешни, така и по международни търговски и граждански договори. По външнотърговските договори уместно е страните в арбитражната клауза да уговорят и приложимото материално право.

Общите правила относно образуването на арбитражния съд и неговата компетентност, разглеждането на арбитражното дело и постановяване на решение по него, прекратяване на производството, отмяната и допускането на принудително изпълнение на арбитражно решение са регламентирани в чл. 11-51 от ЗМТА.

Арбитражният съд може да се състои от един или повече арбитри, чийто брой се определя по взаимно съгласие на страните. Когато страните не са определили броя им, арбитрите трябва да бъдат трима. При вътрешния арбитраж, арбитър може да бъде само лице, което е гражданин на Република България, освен когато страна по спора е предприятие с преобладаващо чуждестранно участие. При международния арбитраж, арбитър може да бъде и чуждестранен гражданин, като така се стига до интернационализиране на състава на арбитражния съд. Страните могат да уговарят процедурата за образуване на арбитражен съд. При липса на споразумение между тях за това, се процедира така: 1.) ако арбитражният съд е от трима арбитри, всяка от страните назначава един арбитър, а двамата арбитри назначават третия; 2.) ако страната не назначи арбитър в 30-дневен срок от получаване искането на другата страна да направи това или ако двамата арбитри в 30-дневен срок от тяхното назначаване не постигнат съгласие за третия арбитър, председателят на БТПП по искане на една от страните назначава арбитър; 3.) ако арбитражният съд е от един арбитър и страните не могат да се споразумеят за него, той се назначава от председателя на БТПП по искане на една от тях, като неговото решение е окончателно.

Отвод на арбитър може да бъде направен само ако има обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, или ако той не притежава необходимата квалификация, уговорена от страните. Страните могат да уговарят процедурата за отвод. При липса на споразумение, отвод на арбитър може да се направи не по-късно от 15 дни след като страната е узнала за образуването на арбитражния съд или след като е научила за обстоятелствата, които дават основания за отвода. Искането за отвод се прави писмено до арбитражния съд, като се посочват основанията за това. Съдът се произнася по отвода, освен ако арбитърът се оттегли или другата страна се съгласи с отвода. Когато арбитърът не е в състояние да изпълнява своите задължения или неоправдано бездействува, неговите правомощия се прекратяват. Във всички случаи на прекратяване правомощията на арбитър се назначава друг арбитър по реда, посочен по-горе.

Арбитражното производство започва с предявяване на арбитражен иск пред арбитражния съд под формата на писмена искова молба. Устен арбитражен иск е недопустим. В исковата молба трябва да бъдат посочени наименованията и адресите на страните, обстоятелствата, на които се основава искът, цената на иска, и в какво се състои искането. Исковата молба трябва да бъде подписана и представена в срок, уговорен от страните или определен от арбитражния съд. Арбитражният съд прекратява производството, ако ищецът не предяви исковата молба в уговорения или определен срок, освен ако пропускът се дължи на извинителна причина.

Ответникът има право на писмен отговор на исковата молба, като в него трябва да посочи становището си по арбитражния иск и да го представи в определен срок. Арбитражният съд разглежда делото и ако ответникът не даде отговор на исковата молба, като недаването на отговор не се смята за признаване на иска. Заедно с исковата молба и отговора страните представят писмените доказателства и посочват други доказателства, които ще представят.

Арбитражният съд се произнася за своята компетентност, дори когато тя се оспорва поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение. Възражението, че арбитражният съд не е компетентен, трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. Може да го направи и страната, която е назначила или е участвувала в назначаването на арбитър. Когато бъде поставен въпрос, който е извън компетентността на съда, възражението за некомпетентност трябва да се направи веднага. По възражението съдът се произнася с определение или с решението по делото.

Арбитражното производство започва в деня, когато ответникът е получил искане спорът да бъде отнесен до арбитраж, освен ако страните са уговорили друго. При арбитраж ad hoc, страните могат да уговорят и мястото, където да се разгледа арбитражното дело. При липса на споразумение, мястото се определя от арбитражния съд, като се вземат предвид обстоятелствата по делото и удобството за страните. Страните могат да се споразумеят за процедурата, която арбитражният съд трябва да спазва при водене на делото. Ако няма споразумение съдът разглежда делото по начин, който смята за подходящ. Страните могат да се съгласят делото да се реши само въз основа на писмени доказателства и становища, без да бъдат призовавани. Арбитражният съд може да насрочи заседание с участие на страните, ако това е необходимо за правилното решаване на делото. Неявяването на някоя от страните или и на двете страни в заседанието, не е пречка съдът да продължи разглеждането на делото и да постанови арбитражно решение въз основа на доказателствата.

Страните в арбитражното производство са равни. Арбитражният съд предоставя на всяка от тях възможност да защити своите права. Всяка страна през време на арбитражното производство може да измени или допълни своя иск, освен ако е уговорено друго. Арбитражният съд може да не допусне исканото изменение, ако сметне, че то ще създаде особени затруднения за другата страна.

Арбитражният съд решава спора, като прилага избрания от страните закон, а също и условията на договора, като взема предвид и търговските обичаи. Арбитражното решение трябва да бъде мотивирано, освен ако страните са уговорили друго или е постановено по спогодба при уговорени условия. То се подписва от арбитъра или от арбитрите, като се посочва също датата и мястото на арбитража. Когато арбитрите са повече от един, решението се постановява с мнозинство, освен ако страните са уговорили друго. Ако не може да се образува мнозинство, решението се постановява от председателстващия арбитър. Арбитърът, който не е съгласен с решението, излага писмено своето особено мнение. Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора. Решението, подписано от арбитрите, се изпраща на страните. То се смята за обявено с връчването му на една от тях. С връчването му то влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение.

Ако страните сключат спогодба в хода на арбитражното производство, делото се прекратява. Те могат да поискат арбитражният съд да възпроизведе спогодбата в арбитражно решение при уговорени условия. Арбитражният съд прекратява делото с определение, и когато: 1.) ищецът оттегли иска си, освен ако ответникът възрази и арбитражният съд намери, че ответникът има законен интерес от постановяване на решение; 2.) страните са съгласни производството да се прекрати; 3.) арбитражният съд намери, че има друга пречка за разглеждане на делото по същество.

Всяка страна, след като уведоми другата, може да поиска от арбитражния съд тълкуване на решението. Искане за това трябва да се направи в срок от 60 дни след получаване на решението, освен ако няма уговорен друг срок. Арбитражният съд изслушва страните или им дава възможност да представят в определен срок писмени становища. Той се произнася в 30-дневен срок от искането, като тълкуването става част от решението.

Арбитражният съд по искане на страните може да постанови допълнително решение по претенции, по които не се е произнесъл. Страната, която направи такова искане, трябва да уведоми другата страна за това в 30-дневен срок от получаване на решението. Когато искането е основателно, арбитражният съд постановява допълнително решение в 60-дневен срок.

Съгласно чл. 47 от ЗМТА, арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяната, докаже някое от следните основания: 1.) тя е била недееспособна при сключване на арбитражното споразумение; 2.) арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона; 3.) предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България; 4.) тя не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър, или за арбитражното производство, или поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството; 5.) решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора; 6.) образуването на арбитражния съд или арбитражната процедура не са съобразени със споразумението на страните, освен ако то противоречи на закона.

Иск за отмяна може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. Когато е било направено искане за тълкуване или допълване на решението, срокът тече от деня, в който арбитражният съд се е произнесъл по искането. Върховният касационен съд може да допусне като обезпечителна мярка спиране на изпълнението на арбитражно решение само след представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение. Ако държавният съд с влязло в сила решение отмени арбитражното решение на някое от основанията по чл. 47, т. 1, 2 и 3 от ЗМТА, заинтересованата страна може да предяви иск по спора пред компетентния държавен съд. Когато арбитражното решение е отменено на основанията по чл. 47, т. 4, 5 и 6 от ЗМТА, държавният съд връща делото на арбитражния съд за ново разглеждане, като всяка от страните може да поиска делото да бъде разгледано от други арбитри.

Софийският градски съд издава по молба на заинтересуваната страна изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение. Към молбата се прилагат арбитражното решение и доказателството, че то е връчено на длъжника по изпълнението (чл. 51 от ЗМТА).



ВАЖНО: Българските търговци, които са избрали като институционен арбитраж Арбитражния съд при БТПП в град София трябва да познават Устава на БТПП и Правилника за арбитражния съд при БТПП. Тези от тях, които желаят спорът им да се разреши от арбитраж ad hoc, следва да знаят че БТПП подпомага такъв арбитраж, съобразно специален правилник на БТПП за него.


Забележки:

1. Статията е съобразена с действащото българско законодателство и съдебна практика към 1 декември 2003 година.



2. Статията е публикувана в Наръчник на членовете на управителни органи на АД в България – Управителен съвет, Надзорен съвет, Съвет на директорите. Изд. Раабе България, София, 2003-2007, ръководител на авторския колектив проф. д-р Методи Марков. Раздел: Търговски спорове. ISBN 954-9619-30-3



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница