Търговският обмен на България с балканските страни анализи и перспективи

Фигура 3. Търговско салдо на България с Балканските страни

за периода 1980 – 2004 г.

Тенденциите на увеличаване на общия внос и износ със страните от региона определят общо положително търговско салдо като, до 1990 г. разликата между вноса и износа е по-малка в абсолютен размер, особено през 1995 г., когато стойностите им почти се изравняват. След 1990 г. се затвърждава тенденцията на установяване на положително търговски салдо с балканските страни, като се увеличава неговият абсолютен размер. По страни за периода 1980 – 2004 г. ситуацията е следната (вж. таблица 1 и 2):

• 
  Албания – положително търговско салдо с изключение на 1990 г.;
  
• 
  Гърция – положително търговско салдо за целия период;
  
• 
  Румъния – положително търговско салдо до 1995 г., след това спад през 2000 г. и почти изравняване на внос и износ с лек превес на вноса през 2004 г.;
  
• 
  Югославия – до 1990 г. - отрицателно търговско салдо;
  
• 
  Сърбия и Черна гора – положително салдо за целия период;
  
• 
  Босна и Херцоговина – положително търговско салдо от 2000 г.;
  
• 
  Република Македония – положително търговско салдо за целия период;
  
• 
  Словения – търговското салдо е положително през 1995 г. , а през 2000 и 2004 г. е отрицателно. През 2000 г. разликата в полза на вноса е незначителна, но през 2004 г. тя е повече от два пъти в полза на вноса;
  
• 
  Хърватия – търговското салдо за проучваните години е положително.
  

По предварителни данни за една година (2004 г. – 2005 г.) износът за съседните на България страни се увеличава както следва: Македония – с 13 %, Румъния – с 12,6 %, Гърция – с 12,3 %, Сърбия и Черна гора – с 2 %. Вносът се увеличава почти две трети със Сърбия и Черна гора – 65,1 %, Македония – 64,9 % и Румъния – 59,9 %, повече от една четвърт с Турция – 26,9 %, и с Гърция – 10,1 % [8].

Както сочат изложените по-горе данни, оживяването на търговията между балканските страни е предпоставка за образуване на регионален пазар, което предполага сътрудничество не само в областта на търговията, а и в областта на производството. Според Д. Макфорън същестуват солидни основания за участие в някаква форма на икономическо сътрудничество с всички балкански страни. Той обосновава за това три причини (6, 1994, с. 11-12):

• 
  промишлените разходи в целия регион са сред най-ниските в Европа;
  
• 
  географското положение;
  
• 
  богатството на региона с минерални ресурси.
  

Изхождайки от същността и идеите на създаването на международен регионален пазар, можем да твърдим, че възникването и развитието на балкански регионален пазар ще е от съществено значение за просперирането на страните от полуострова и приобщаването им към Европейския съюз. Подобен регионален пазар ще оказва влияние както на стария континент, така и на световния пазар въобще. В контекста на гореказаното, можем да допълним, че балканския регионален пазар е целесъобразно да се специализира на първо място в производството и търговията със селскостопански стоки и на второ място в търговията с туристически услуги.

Конкретно перспективите за развитието на балканския регионалния пазар са продиктувани от някои процеси, които протичат в икономическото развитие на страните като цяло. Това са процесите на специализация и коопериране на производството.

Специализацията е следствие от общественото разделение на труда. Нейните преимущества са очевидни: унификация на технологичния процес и по-големи възможности за инвестиране, повишаване квалификацията на персонала, съкращаване продължителността на производствения цикъл и увеличаване на производителността, повишаване ефективността на управление и в резултат на това повишаване на качеството на произвежданите стоки и услуги.

Може да се каже, че специализацията се развива в две направления –производствено и териториално. От гледна точка на производственото направление изпъкват междуотрасловата, вътрешноотрасловата специализация и специализацията на отделни предприятия. В териториален аспект се предполага специализация на отделни страни, групи и региони на производство на отделни продукти (какъвто регион са Балканите).

В исторически план се открояват различни форми на специализация. Периода на 30-40–те години на ХХ век се характеризира с междуотраслова специализация (например машиностроене). На по-късен етап около 50-60–те години получава разпространение вътрешноотрасловата специализация. През 70-80-те години на миналия век се засилва международният обмен на стоки (в т.ч. автомобили, компютри).

Смятаме, че нивото на специализация, се определя преди всичко от два показателя:

• 
  коефициент на относителна специализация, който може да се определи като отношение между експорта на дадена страна или регион спрямо световния износ на даден вид стока;
  
• 
  експортна квота.
  

През последните година на основата на специализацията се наблюдава тенденция към диверсификация на производството. При това се изхожда от идеята, че като се разшири комплекса от предлаганите стоки и услуги, може да се повиши конкурентоспособността и да се намали пазарният риск.

Диверсификацията и специализацията на производството водят до това всяко предприятие да произвежда неголям асортимент продукция, която често е полуфабрикат за други предприятия и производства. Идеята на производството: „ Нашето предприятие произвежда всичко, включва пълния цикъл на производство – от суровините до крайния продукт ”, се изменя в следната идея: „ Ние произвеждаме само отделни части, а всичко останало предаваме на нашите партньори, те го правят по-добре”. Между диверсификацията и специализацията следва да има баланс. Така започват да се появява кооперирането на производството.

Кооперирането на производството е осъществяване на производствена връзка между предприятия, всяко от които се съсредоточава в производството на отделна част от общото изделие. То може да се основава на следното:

• 
  осъществяване на съвместни програми;
  
• 
  договорна специализация;
  
• 
  създаване на съвместни производствени предприятия.
  

Процесите на диверсификация, специализация, концентрация и кооперация, а така също потребността от финансови средства, информационна, правова, транспортна и други инфраструктури водят до интеграция на производството. Икономическата интеграция е основана на създаването и функционирането на корпорации. Тя може да бъде на ниво регион, отрасъл, междуотраслови обединения, в национален и в международен мащаб. Международните компании по географски признак, действащи в определена сфера и характеризиращи се с обща или взаимодопълваща се дейност, са известни в икономическата литература като „клъстери”.

Конкурентоспособността на региона се влияе както от процеса на глобализация, така и от много други процеси: научно-технически прогрес, стандарт на живот, наличие на свободни капитали и др.

Неслучайно един от основоположниците на теорията за конкуренцията, Майкъл Портър, обособява компаниите по географски признак, като ги нарича „клъстери”. Според него „Клъстер, или промишлена група, - това е група от географски съседващи взаимосвързани предприятия и свързаните с тях, действащи в определена сфера и характеризиращи се с обща или взаимодопълваща се дейност” (5, 2000 г., с. 207).

Клъстерите могат да обединяват предприятия от един град или щат до няколко съседни страни. В този смисъл Балканите като икономически регион са подходящи са създаването и функционирането на клъстери в различни сфери. Клъстерите могат да приемат различни форми в зависимост от връзките между самите организации в тях. Според едно изследване, проведено през 2003 г. от Word Economic Forum [7] клъстерите според степента си на „зрялост” се разделят на: силни, които обхващат информационните и телекомуникационните технологии; устойчиви – срещат се в машиностроителния сектор и енергетиката; потенциални – в сферата на бизнесуслугите и здравеопазването и латентни, към които могат да бъдат отнесени хранително-вкусовата промишленост и строителството.

През последните години нараства интереът към клъстерите от малки фирми (small enterprises clusters), които са особено подходящи за Балканския регион. В този случай клъстерът се състои от предприятия, специализирани в определен сектор на производството и локализирани по регионален признак. Развитието на клъстерните предприятия е свързано с развитието на частната собственост. Тези предприятия имат решаваща роля за развитието на по-малките страни като нашата, тъй като при тях основната цел е производство и продажба на свързани или взаимодопълващи се стоки съвместно.

Следователно клъстерите като една от новите организации на ХХІ век доказват синергетическия ефект, който се постига при обединяването и повишаването на специализацията на малките предприятия.

Глобализацията в икономическия живот, отслабването на държавното регулиране, либерализацията на условията за осъществяване на предприемаческа дейност и създаването на регионални икономически системи определят нови условия на световния пазар.

Търговията е началото на интеграция, като се има предвид ограничения й обем. Други важни условия са развитието на инфраструктурата и комуникациите, защото чрез тях ще се стимулира търговията [6, 2001 г., с. 42].

В този смисъл интеграционният процес между икономиките на страните на Балканите изисква разрешаването на множество проблеми, част от които определяме като:

• 
  проблеми, свързани с митата и митническите процедури;
  
• 
  корупция;
  
• 
  липса на инфраструктура: телекомуникационни връзки, транспортни връзки;
  
• 
  проблеми с намирането на надеждни бизнес партньори ;
  
• 
  липса на връзки между банките на Балканите;
  
• 
  политически риск.
  

• 
  елиминиране на вътрешнорегионалните търговски бариери;
  
• 
  хармонизиране на режимите и законодателствата на страните;
  
• 
  възникване на международни регионални компании, или т.нар. клъстери, които ще си взаимодействат както в сферата на производството, така и в сферата на реализацията на продукцията и при представянето й на другите пазари, т.е. при провеждането на цялата маркетингова политика;
  
• 
  специализация на производството и включване на Балканския регион в глобалната система на търговията както в Европа, така и в света.
  

1. 
   Василева, Л., Управленски и маркетингови аспекти на развитието на балканските страни, Кранево, 2001.
   
2. 
   Горчева, Т., Международни пазари (общ курс на международните пазари), АИ „Ценов“, Свищов, 1998 .
   
3. 
   Дамянов, А., Международен маркетинг, АИ „Ценов“, Свищов, 1999.
   
4. 
   Макфорън, Д., Бъдещото икономическо сътрудничество на Балканите: един от пътищата за напредък, Външна търговия, бр. 4, 1994.
   
5. 
   Портер, М., Конкуренция, Санкт-Петербург-Москва-Киев, Вильямс, 2000.
   
6. 
   Цветковска, М., Икономическа интеграция на Балканите – фикция или реалност, Център за икономическо развитие, РАН Дизайн, В., 2001.
   
7. 
   http://stra.teg.ru/lenta/innovation/1086
   
8. 
   http://www.nsi.bg/ImpExp/ImpExp1205.htm