Търговско-икономическите отношения между Р. България и Руската Федерация в годините на прехода – състояние, проблеми, перспективи

В посока на тази констатация и от гледище на развитието на нашето народно стопанство, е редно да си дадем отговор на въпроса – защо трябва да приеме безусловно тезата поне на този етап, че Русия е стратегически търговско-икономически партньор за България?

От наша гледна точка главно по две съображения:

- Огромните суровинни и природни ресурси, с които разполага тази страна като процент от световните:

- 17% от територията;

- 20% от енергоносителите;

- 22% от горите;

- 25% от питейната вода;

- 9% от обработваемата земя;

- 9,8% от производството на торове;

- при 2% от населението на света.

- Голям пазар за продукция и услуги, който може да предложи нашата страна, със своите специфични природно-климатични условия и добрите възможности за логистика, предвид преките транспортни коридори по море.

За голямо съжаление, през годините на прехода към пазарна икономика, ние загубихме изключително важни позиции на този пазар, които образно казано сринаха основните стълбове на нашия износ, като електроника, тютюн, цигари, консерви, вино, пресно износ, електро- и мотокари. От положително търговско салдо в наша полза, на Русия се пада от 32-40% от отрицателното търговско салдо през годините на прехода.

По наше мнение ние загубихме този пазар главно по три причини:

• 
  Недалновидната държавна политика от всички управляващи правителства през тези години, които политизираха търговските отношения с Русия.
  
• 
  Голямата илюзия на българските производители и износители, че руския гражданин ще купува българската продукция и услуги с качество от съветско време.
  
• 
  Външната намеса, по режисиран сценарий.
  

• 
  до 15-16% от общия внос в нашата страна – на първо място от страните-вносителки;
  
• 
  9-12% от общия ни стокообмен – на второ място след страните от Европейския съюз;
  
• 
  32-40% от отрицателното търговско салдо – на първо място.
  

Данните за 2010 г., сравнени с тези от 2009 г. показват:

Стокообменът се е увеличил с 32,9%;

Износът от България се е увеличил с 44,2%;

Вносът от Русия се е увеличил с 31,4%;

Отрицателното ни салдо е намаляло с 29,5%.

Средно за периода 2000-2010 г. се наблюдава:

• 
  от България за Русия изнасят 640 фирми, от които 41 правят 75% от износа;
  
• 
  в България от Русия внасят 844 фирми, от които 2 правят 75% от вноса (заради енергоресурсите);
  

(източник: БНБ)

Общият размер на преките руски инвестиции за периода 1996-2010 г. е 1201,7 млн. евро. Русия заема 10-то място сред инвеститорите в България. През периода 2005-2008 г. се наблюдава непрекъснат ръст на руските инвестиции. Във връзка със световната финансова и икономическа криза, инвестициите през 2009 и 2010 г. са относително по-малки по сравнение с предишните две години (почти два пъти). Броят на българските фирми с руско участие от 5 до 100% от капитала са 4652 (2-ро място след Турция).

Най-големите фактически руски инвестиции са в търговските дружества ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС АД (производство на нефтопродукти) и ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ (търговия с нефтопродукти). Решенията за тези инвестиции се взимат в централата на ЛУКОЙЛ в Русия, но формално преводите на финансови средства се извършват от филиали в няколко европейски страни (Холандия, Австрия, Швейцария) и БНБ не ги калкулира към инвестициите от Русия.

• 
  Увеличаването на инвестициите и туристопотока от Русия биха помогнали за намаляване на дебаланса в търговията със стоки.
  

• 
  Споразумение между Правителството на Република България и Правителството на Руската Федерация за сътрудничество при създаването на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България (т.н. Южен поток). Газопроводът разширява възможностите за диверсификация на трасетата и доставчиците на природен газ за Европа.
  
• 
  Договор за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на блокове 1 и 2 в АЕЦ „Белене”, сключен между НЕК ЕАД и ЗАО „Атомстройекспорт”. Двата блока са с обща мощност 2000 MW. Главен чуждестранен подизпълнител на руската компания е консорциум между френската група „Арева” и немската фирма „Сименс”.
  
• 
  Споразумение на акционерите, относно проекта за нефтопровод Бургас-Александруполис.
  

• 
  В областта на железопътния транспорт и преките връзки
  

От пускането в експлоатация на фериботната връзка на 3 март 2009 г. преимуществено се използва за внос в цистерни от Русия и Казахстан на машинни масла и природен газ, подвижен състав и окомплектовка за софийското метро. Българският износ се ограничава с резервоари за производство на вино и вагони транзит от Турция с прокат. В пристанище Кавказ вече е открит митническият пункт за обработката на акцизни стоки. Проведен е конкурс, избран и одобрен е морски оператор от българска страна. В периода 16-19.11.2010 г. е конституиран Съветът за експлоатация на пряката международна железопътна фериботна връзка Варна-Кавказ. Този съвет има за задача осигуряване на оперативното управление и експлоатацията на връзката. От българска страна са направени съответни постъпки и е поръчан кораб, който в близко бъдеще ще оперира по маршрута, което от своя страна ще доведе до увеличаване ефективността на линията.

Тъй като има проявен интерес от Китай и други страни от Близкия изток към пряката фериботна връзка между България и Русия, създаването на смесено българо-руско транспортно-логистично дружество би спомогнало за популязиране на услугата, проучване на пазара, набиране на товари и осигуряване на транспортната логистика за техния превоз.

- В областта на комбинираните превози

В рамките на последното заседание на ПРГ по транспорт бяха обсъдени възможностите за сътрудничество при осъществяване на комбинирани превози между Русия и България, в т.ч. море-река с използване на вътрешните водни пътища на Русия.

- В областта на въздушния транспорт

В областта на редовните и чартърните превози има нерешени въпроси, по които руската страна не е дала окончателен отговор, независимо от поетите ангажименти на последното заседание на администрациите за гражданско въздухоплаване на двете страни (София, 23 октомври 2008 г.). Единият от тях е отказът на руската страна да приеме „Wizz Air Bulgaria Airlines” за назначен превозвач от българска страна по двустранната спогодба. Другата тема е забраната, въведена от руското въздушно законодателство към чужди превозвачи, за извършване на чартърни превози от руска територия. Българската страна е предложила формула, по която въпроса да бъде решаван на договорна основа между превозвачите на двете страни, но отговор по предложението ни не е получен.

Нерешен остава въпросът за издаване на визи на руските шофьори, извършващи международни превози. Проблемът е бил неведнъж предмет на коментари в рамките на Междуправителствената комисия и на ПРГ по транспорт, но е от компетентност на Министерствата на външните работи на двете страни. Руската страна при всяка възможност предлага за обсъждане този въпрос. Поради лошо планиране от нашето министерство на транспорта, не достигат разрешителните за българските товарни автомобили.

Българските дружества, желаещи да работят на руския строителен пазар са създали асоциация, която да отговаря на изискванията за участие в търгове в Русия за изграждането на строителни обекти. Добра възможност се очертава за българските строителни предприемачи, ако участват при изграждането на обекти за предстоящите зимни Олимпийски игри в гр. Сочи през 2014 г., за предстоящата 27 Световна Лятна Универсиада в гр. Казан през 2013 г. и Световното първенство по футбол през 2018 г.

От страна на българските строители е поставен въпросът за актуализацията на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Руската Федерация, което следва да се договори от министерствата на финансите на двете държави.
Сътрудничество в областта на селското стопанство
Българската страна има интерес за сътрудничество с руската по следните въпроси:

• 
  Участие и партньорство в съвместни програми и проекти в областта на аграрното професионално образование и обучение.
  
• 
  Решаване на проблемите, възникващи при внос и износ на растителна продукция и мерки за тяхното предотвратяване.
  
• 
  Сътрудничество между двете страни при полагането на политиките за развитие на селските райони.
  
• 
  Сътрудничество и обмяна на опит по отношение на производството на биоенергия от първична и вторична биомаса, в т.ч. на въпросите, свързани с отглеждането и преработката на различни растителни енергийни култури.
  
• 
  Образци на зоотехнически сертификати, придружаващи животните с цел търговия с разплодни животни.
  
• 
  Обмяна на опит и информация по отношение политиката на безопасност на храните в двете страни.
  

В резултат се очаква да се ускори значително процесът на отпускане на пенсии и обезщетения и на определяне на осигурителните задължения за хора и фирми, работещи/ли у нас и в Русия или в бившия СССР на територията на днешна Русия – най-малко за около 35 – 40 000 български граждани. От Договора ще се ползват и руски граждани, живеещи и работещи в двете държави. Общо до края на 2009 г. разрешение за постоянно пребиваване в България са получили над 21 000 руски граждани.

Споразумението конкретизира процедурата за издаване на документи – удостоверения за определяне на осигурителните задължения на лицата, работещи в двете държави. На следващо място детайлно са развити процедурите и са посочени необходимите документи за доказване и сумиране на осигурителен (трудов) стаж при преценка на правата по Договора, начините и сроковете за подаване на заявления и документи и техния обмен между институциите на двете страни; начините и документите за доказване на факти, настъпили в другата Договаряща страна – въвеждат се уеднаквени двуезични формуляри. В Споразумението се предвиждат 11 вида двуезични формуляри за потвърждаване на осигурителен (трудов) стаж; заявления за отпускане/изчисляване/преразглеждане на обезщетения и пенсии; справки за извършени плащания и платежни ведомости; справка за медицинско освидетелстване и т.н. В самото Споразумение са предвидени срокове за оформяне и изпращане на двуезичните формуляри между институциите, които са между 10 и 20 работни дни от получаване на съответното искане.
Сътрудничество в областта на здравеопазването
От българска страна е подготвен проект на споразумение за сътрудничество в областта на здравеопазването, който е изпратен на руската страна. Очаква се отговор.
Научно-техническо сътрудничество

На 14.10.2010 г. е подписано Споразумение за научно-техническо сътрудничество между Министерството на образованието, младежта и науката на Република България и Министерството на образованието и науката на Руската Федерация. Споразумението регламентира формите за сътрудничество в областта на науката и технологиите на основата на равноправието и взаимната изгода. Предвижда се разработване и реализиране, на конкурсен принцип, на съвместни научноизследователски проекти и програми в съответствие с договорените приоритетни научни области. Насърчава се обмена на учени и специалисти, на научна и технологична информация и документация.

Ще бъде поощрявано и съвместното участие на научните общности от двете страни в рамковите програми на Европейската общност за научно и технологично сътрудничество и демонстрационни дейности.

Предстои обявяването на съвместен конкурс за разработване на българо-руски научноизследователски проекти в одобрените със споразумението приоритетни направления.

Със споразумението беше създадена Смесена работна група за научно-техническо сътрудничество. В рамките на работната група Страните ще провеждат консултации по въпроси, касаещи осъществяването на националната научно-техническа политика и правното регулиране в тази сфера, ще съгласуват основните направления за научно-техническо сътрудничество и ще оказват съдействие в подготовката и реализацията на научни, научно-технически и иновационни програми и проекти.

Българската страна е готова да обсъди възможностите за реализиране на съвместни научни проекти на конкурсен принцип в определени приоритетни и за двете държави научни области, както и други форми на сътрудничество.

В новото двустранно Споразумение за икономическо и научно-техническо сътрудничество с Русия, съответстващо на изискванията на ЕС влязло в сила на 21.05.2009 г. се предвижда запазването на Смесената междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.

Обобщавайки резултатите от двустранните търговско-икономически отношения, се вижда положителната тенденция особено в стокообмена и услугите.

По наша преценка това е далеч под възможностите на нашата страна, предвид огромното отрицателно салдо с Русия. Необходими са мерки, за решаване на редица проблемни въпроси от наша страна, за разширяване нашия износ на стоки и услуги.

На първо време е необходимо, да се приеме от държавата заедно с бизнеса стратегия за развитието и стимулирането на търговията и услугите с трети страни в това число и с Русия, в традиционно силните за България отрасли – селско стопанство (особено в частта за пресно износа), хранително-вкусовата промишленост, фармацията, козметиката, леката промишленост и туризма. Задачата за 1 милиард износ на стоки и 500,000 руски туристи в близките три години е напълно реална, като се има предвид и стимулиращата политика на Европейския съюз за търговски пробиви в трети страни. Известно е например, че за осъществен пробив в трети страни с птиче месо дотацията е 340 е/ тон, а за свинското 540 е/ тон.

Напълно осъществима е идеята да се водят междуправителствени разговори за изнасяне на български стоки за Русия, по федералните и регионалните програми.

Специални мерки да се вземат от Правителството съвместно с бизнеса, за решаване на дебаланса в стокообмена с Русия, където решаваща роля трябва да се определи на лидиращите традиционни български стоки и особено на туризма.

Дългосрочно решаване на въпроса от наша страна за облекчен визов режим за туристите от третите страни. От общия брой туристи за 2010 година посетили нашата страна 6,047,013 броя, 2,070,013 броя са от трети страни т.е. с визов режим, което представлява 34,2% от общия брой, обезпечаващи повече от една трета от приходите от туризма.

Напълно решими са проблемните въпроси при трите вида транспортни дестинации, касаещи чартърните полети, разрешителните за шофьорите на товарни камиони, круизните морски кораби с туристи по фериботната линия Варна-Кавказ, и превозването на борда на корабите по линията на товарни автомобили.

Активната работа с руските региони е огромен резерв за разширяването на стокообмена и особено на нашия износ и за туристопотока от тях към България.

Ускоряваме работата по строителството на големите енергийни проекти – АЕЦ „Белене” и Южен поток.

Сдружаване и обединяване на българските износители, изнасяне на производства, съвместни производства, регистриране на фирми и представителства в Русия, са фактори от решаващо значение, България да стане мост към Европейския съюз за руските стоки, технологии и услуги и обратно на европейските към Русия. Самият факт, че български фирми с руско участие от 5 до 100% от капитала са 4,652 броя има регистрирани 396 представителства на руски компании в нас, е една предпоставка за това.

В заключение искаме да подчертаем, че разширяването на българо-руските търговско-икономически отношения е една важна предпоставка, за нашето успешно развитие в рамките на Европейския съюз, нагледно доказано от водещите страни на съюза като Германия, Франция и Италия.

Доц. д-р Желю Добрев