Три висши образования в България: Капитал ли са или тегоба?

Димитър Гинчев,

задочен докторант в Института за Управление и Системни Изследвания (ИУСИ) към БАН

бивш председател на МЕНСА-Пловдив

София, 9.11.2007 г.

Роден през януари 1973г. в град Ямбол.

От малък съм се занимавал с ракетомоделизъм, електроника, компютри, фотография, парашутизъм, моторно летене. Също така доста време тренирах карате. Учих в Ямбол, където завърших средното си образование.

През 1991г. изкарах курс по моторно летене. За съжаление поради финансови причини не го завърших.

За моето обучение бяха дадени около 20 000 лева (по онова време) и имах 50 полета – на ЯК 18, Вилга, АН 2. Имам и 60 парашутни скока.

После бях в казармата. Вместо да ме пратят във ВВС в Долна Митрополия, ме изпратиха в триъгълника на смъртта (Елхово – Грудово – Зездец), където ме използваха като обикновен шофьор.

След казармата кандидатствах в ТУ-Пловдив и започнах следването си през 1995г. в Пловдив по специалността „Летателна техника”. После записах и „Международни икономически отношения” и „Мениджмънт”. През 1997г. се явих на тест в МЕНСА. Изкарах теста и станах член на МЕНСА-България. През 1998г. регистрирахме МЕНСА-Пловдив, а през 1999г. аз станах председател на МЕНСА-Пловдив.

Докато се учех съм работил на много места: треньор по бойни изкуства в детска градина, рекламен агент към Телевизия Пловдив, рекламен агент на филмова къща. Извършвал съм социологически и маркетингови изследвания (за GALLUP и за няколко фирми) на Пловдивския Панаир. В тази връзка съм правил анкети и съм извършвал анализи. Продавал съм и екологично чист мед.

В МЕНСА извършвахме доста дейности, давахме задачи във вестник „Труд” (пловдивското издание). На страница в ИНТЕРНЕТ организирахме игра с награди. Провеждахме културни мероприятия, състезания по ски, турнири по бридж и шах; Поддържахме офис с помощта на фондация „ТАШКО”. Същевременно писахме писма до Общината с входящи номера. Бяхме получили и устни обещания за офис, но писмата ни останаха без официален отговор. Фондацията „ТАШКО” ни помогна с офис, обзавеждане, телефон. Имахме съвместни проекти за грижи за деца с онкологични заболявания. Помагахме на фондацията с кадри при техните мероприятия.

Написахме и два проекта с НСО „Лектори” за корупцията. Те бяха към Американската Агенция за Международно Развитие (USAID). Целта беше да направим Омбудсман на град Пловдив – с меморандум за работа на Омбудсмана с Общинския Съвет. Създадохме обществен съвет за застъпничество. В него членувахме 7 човека. Имахме и инициатива за промяна на Закона за Корпоративното Подоходно Облагане (ЗКПО), тъй като в България даренията и спонсорството се облагат с данък. От там започнаха различни въздействия върху хората. Преди време една мафиотска организирана група се намеси и ми въздействаха с психотропни вещества. Получавал съм неведнъж и заплахи по телефона – разбира се това е недоказуемо.

През 2000г. завърших „Мениджмънт”, а през 2001г. завърших „Международни икономически отношения” и „Летателна техника” в ТУ – Пловдив. Въпреки сериозния ми професионален опит и трите дипломи за висше образование стана така, че в Пловдив не можах да си намеря работа. Фондацията „ТАШКО” спря да работи. Тогава отидох в Ямбол, където имаше само дребни и незначителни работи. Стоях 5-6 месеца на практика безработен в Ямбол. Съвсем случайно видях една обява, че се търсят парашутисти и от 2001г. съм парашутист към Българската Армия – като кадрови редник. Вече седем години съм парашутист.

Занимавам се и с научна дейност. Имам петдесетина научни публикации в областта на изкуствения интелект, невронните мрежи и генетичните алгоритми (виж http://mnemo07.hit.bg/). Сега се опитваме да направим база с данни за изкуствения интелект. От няколко години се опитвам да кандидатствам за докторантура от армията. За нещастие ми създават доста спънки. Имаше загуба на кореспонденция. Странно е как пощата може да загуби писма с обратна разписка. Кандидатствах за докторантура по управляеми и безпилотни летателни апарати в Долна Митрополия - неуспешно. Все пак накрая успях. Тази година ме приеха на задочна докторантура в Института за Управление и Системни Изследвания (ИУСИ) - София. Участвал съм в няколко научни конференции.

Случвали са ми се интересни случки. Миналата година ме арестуваха, защото не им харесвала физиономията ми и ме откараха в полицията. Това стана по време на военното изложение „ХЕБРОС” в Пловдив. Там американци ми дадоха да управлявам симулатор на F18. Казаха, че съм се справил доста добре като за първи опит. След това разбрах, че в момента има конференция по сигурността. Отидох да слушам докладите. Те бяха много интересни. Затова реших да остана и на коктейла след конференцията и да поговоря с някои от докладчиците. Преди това се бях уговорил да се срещна с членове на МЕНСА в 20:00 часа след изложението. Всяка седмица в продължение на 10 години се организират срещи на МЕНСА. Там имам много приятели и те като разбраха, че съм в Пловдив, ме поканиха. Конференцията свършваше в 18:00 часа, след което беше коктейлът. Почнаха да идват доста хора да си поговорят с мен. Аз пийнах малко водка и мавруд. Някои хора си отидоха и по едно време се оказа, че около мен има само охранители на панаира. Питаха ме имам ли покана. Казах им, че поканата е закачена на стената и, че всеки може да посети конференцията. Те изтъкнаха доводи, че на конференцията се говорели секретни неща, че физиономията ми е съмнителна. Почнаха да ми искат документите. Питаха ме какво нося в чантата си. Отговорих им, че нося компютър. Можех и да нося бомба и като нищо да ги взривя, тъй като никой не ме провери. Показах им личната си карта. Прибраха ми я. Физиономията ми била престъпна. Казах им, че ако имам хубава физиономия ще съм във “Visage”. Обясних им, че работя в Българската Армия и, че там престъпници няма. Военната полиция ме пусна на изложението, американците ме пуснаха, а ето на - охранителите не ме пускат. Дойдоха полицаите. Взеха документите ми от охранителите. Заведоха ме в полицията – в кола със съответните сирени. В полицията ме караха да пиша обяснения защо съм бил задържан и какво съм правил. Там ме държаха до 22:30-23:00 часа. Така ми провалиха срещата с приятелите от МЕНСА.

Когато се роди синът ми преди 4 години, бях на учение в гората и не ме пуснаха да ида да го видя.

На няколко пъти кандидатствах да отида на мисия в Косово и Босна, за да спечеля пари. Все не ме пускаха. Но веднъж ме изтърваха и отидох в Босна. Там работих с европейци. Това беше първата европейска мисия. Работех в щаба на EUFOR и NATO. Справям се добре с английския.

Напоследък започнах да разбирам, че и на жена ми въздействат. Казвали й, че съм пласьор на проститутки и наркотици, че изнасям проститутки в чужбина и т.н. Обаждаха се разни хора и казваха, че са ме виждали с други жени. Така стигнах до развод.