Тържество за завършване на 4 клас Запис: 1 -„Чиновете говорят”
Изтегляне 130.1 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Първи час ще бъде - Обич и приятелство, Втори – Спомени, Трети – Поздрави!
- 2-ият учебен час – Спомени. (Децата се разшумяват. Бие звънецът) 10.
- / автор - Цветан Диковски/ 33.
- Раздаване на дипломите.)
- Приветствие за всеки ученик
- Мило дете, Дойде каят на учебната 2012 – 2013 година и ти завърши четвърти клас.
- Мъчно ми е, както за послушните, така и за палавите ученици. Лудориите, които изживяхме заедно, ми помогнаха да разбера нови неща за детската душа.
- Нека тази страничка те връща към Вълшебния Приказен Свят, чрез който всеки от нас запазва частица от детското в себе си.
- В трудни моменти си спомняй за Пипи и нейният силен дух и весел смях! Притежавай добродетелите на Пепеляшка и направи щастлив своя
| Тържество за завършване на 4 клас
Запис: 1 -„Чиновете говорят”/в стаята е тихо, децата са навън и влизат след като записа свърши/ -Ех-ех ...! Толкова ли много време мина, откакто децата за пръв път дойдоха на училище!? Сякаш вчера беше ,като седнаха за първи път в клас. А днес трябва да се разделим с тях. - Хайде, хайде! Те ще се радват да се разделят с теб. Ти, там до прозореца, само ги изкушаваше да стават и да гледат навън и ги разсейваше. А пък аз ! Аз на първия ред само им помагах по-добре да гледат от дъската задачите и по-добре да слушат г-жа Димова! - Да, бе, да! На тебе слагаха да седят само най-палавите, най-отпред, за да внимават и да ги вижда по-добре госпожата. -/чува се тих плач, и смърчане / -Защо плачеш? -Как да не плача?!.Вие се карате , а на мен ми е мъчно, че вече трябва да се разделим с четвъртокласниците. Класните стаи ще са пусти и няма повече учениците да идват при нас!... -Не трябва да плачеш , а да се радваш, защото те вече са пораснали, знаят и могат много. Тук при нас се научиха да четат и пишат, да смятат... Тук при нас ден след ден станаха по- умни, по-добри, по-големи... - Ето звънецът!!!
днеска тук сме се събрали за този ден учебен, в този клас - последен. Тука ние много учихме, много знания получихме. Днеска ще ги затвърдим и на практика приложим, Като ги пред вас изложим. Първи час е ....... Стига вече математика, стига български, граматика, писмени контролни, човек, природа, четене и общество! Първи час ще бъде - Обич и приятелство, Втори – Спомени, Трети – Поздрави! /Записва програмата на дъската./ /Масите са подредени около стената и на тях ще седнат родителите, а децата – на столовете, които са подредени в полукръг в средата на стаята, а и на пода, където може да е постлан килим/ Любовта е дума свята, най-прекрасна на земята. Тя е обичта към мама, тръпка нежност между двама, към родината обична – към роден дом и родна стряха. Със любов печелиш всичко, всичко на земята.
страшно е на този свят да си без приятел. С четири очи света по-добре се гледа и е двойна радостта в битки и победа. В дни на болка или скръб нищо страшно няма, щом с приятеля на гръб носите ги двама. 6. Ако е в немилост той, сам и изоставен, няма ли да влезеш в бой даже и неравен?! Няма ли да отречеш титли и успехи?! Няма ли да му дадеш своите доспехи?! Че макар да си богат и прочут и знатен, страшно е на този свят да си без приятел. 7. Казва се приятел пръв. Но защо е той такъв? Затова, че пръв полита в огъня да те спаси. Пръв и без да се запита прав ли си или не си. Пръв за теб леда пролазва, пръв за теб пролива кръв. Ето за това се казва, че приятелят е пръв.
легнали са спомени, от сърцето ни отронени. Те помагат ни да знаем вечно - туй, което мина скоротечно. Аз отмятам гъста паяжина и изваждам спомени от скрина, за да проведем със вас 2-ият учебен час – Спомени.
Звънчето биеше с приятен глас Отворихме страхливичко вратата И влязохме за първи път във час. 11. И мислихме си – „Нищичко не мога!” Не знаехме едно и две дори! Дали учителят ще бъде строг, дали другарите ще са добри? 12. Занизаха се ден след ден, година след година… и всеки час научавахме по нещо ново. Много трудности срещнахме, но не се изплашихме от тях! И вече знаем, че с труд всичко се постига! 13. - Уф, много сте сантиментални! Не може ли да си поговорим малко и за игри, за музика, за компютри... ? Всички - Как да не може?! Слушай и гледай! 4 - ПЕСЕН : Интернет 14. -Когато дойдохме тук на училище За нас не започна веднага мъчилище. Отначало играхме много игрички, трудно научихме да пишем срички. 15. -Учихме риби, бозайници, птички. Звуков анализ, плюс, минус и равно, учихме ние бавно , но славно.
ни преподаваха с много търпение. 17. Симеон тук царувал, Борис пък мъдрувал. Ахелойската битка и Житена питка. 18. Слънце, планети и електричество… Учехме ние в голямо количество. 19. Сили на триене, валежи, магнити. Учехме ние тъй упорити. 20. Сбор, умаляемо, глагол, прилагателно, Учихме ние много старателно. 21. Пейзажи, портрети ние направихме. Песните, нотите ний не забравихме. 22. Щом ние прекрачихме школския праг, Времето мина бързо, но как? 23. С много обич и уважение, както и с много взаимно търпение - както на нашите скъпи родители, така и на всичките наши учители. И ни хвалеха , и ни наказваха, но преди всичко на нас ни показваха, че ние трябва най-вече да учим, за да успеем след туй да сполучим. 24. -Ей, защо не дойде вчера с нас в гората? Цял следобед ли писа домашни? 25. - М-м-м, домашни?! Като заседнах пред компютъра-а-а... Вчера като се прибрах на компютъра се заиграх и не четох нито час. А пък днес в училище почна се едно мъчилище: Аз пред бялата дъска дълго-дълго си стоях и мълчах, и мълчах... И тогава госпожата наруши ми тишината: -Дай бележника завчас, да ти пиша двойка аз. Тя размаха пръста на ръката. Аз се хванах за главата… Обещах й веднага: -Ще чета, ще чета!!! Утре щом се прибера, аз ще хвана книгата. Фейсбук, гугъл, скайп - ги забравих май?! И ще трябва отсега повечко аз да чета, да не стане, за беда, пак да се червя пред бялата дъска.
Футболист съм аз голям. Всичките трансфери знам. Футболната шампионска лига за моите способности не стига. Ритам топка всеки ден и да знайте вий от мен, че след време на шампионата гол ще вкарам със главата. Ритам неуморно аз. След кълбото бързо тичам, ала влезем ли във час урока да слушам обичам. Само със футбол дори може света да се покори. Но искам всичко за света голям да науча и да знам. Ако в Манчестър отида да играя Къде е стадиона в Англия да зная. И футбол, и уроци, затова ги водя ръка за ръка. 28. Пък аз си взех страхотен филм! Артистите му са невероятни. Все известни филмови звезди. Хайде, елате с мен да го гледаме. ФИЛМ - МОНТАЖ ОТ СНИМКИ ОТ ЧЕТИРИТЕ ГОДИНИ /с мултимедия/ 29. И днес ние много научихме, и много знания получихме. А сега е време да се поздравим и заедно да се повеселим! Започва 3-ия учебен час – Поздрави. Бие звънецът /деца поднасят по една роза на всеки учител, учил ги през четирите години 30. Следващият стих е поздрав за всички наши учители, с благодарност за грижите и с извинение за непослушанията ни. 31.Учителят Навън е нощ, звезди потрепват в мрака, а купчина тетрадки още чака. надвесени над букви разкривени, оглеждат се душите детски, чисти, излети върху снежнобели листи. И пак с любов разгръщат две ръце, тетрадка не – разтворено сърце и сякаш между белите листа е сбрано всичко ценно на света. Душата преизпълнена следи, кое дете как думите реди, и грешките внимателно поправя, но винаги на всеки подарява в оценката по мъничко отгоре, с едно сърце за всекиго отворено.
ще даваш пак от своята любов на палавници с рошави главици и на девици – стройни хубавици. И ще ги учиш с дух и светлина на разум, мъдрост и човещина. И нека път поели към света, успеят да запазят любовта! Където и да идат след това, докрай да пазят твоите слова, що с обич вложи в техните сърца! Защото те са твоите деца! /автор - Цветан Диковски/ 33. Неусетно изминаха четири учебни години. Започнахме когато бяхме едва 6-7 годишни. Нашите родители бяха онези, които ни доведоха за ръка до училището и се вълнуваха не по-малко от нас. Грижиха се за нас, помагаха ни, червяха се заради нас на родителските срещи и подписваха бележниците. Стараехме се да бъдем добри, но се случваше да допуснем и грешки. Скъпи наши майки, бащи, баби, дядовци! Днес е денят, в който вашите пораснали момичета и момчета се разделят с подреденото си детство, за да тръгнат към големия живот. Много радости ви подарихме, но и много бели нишки в косите ви блеснаха благодарение на нашите детски немирства. Следващият стих е поздрав за вас, мили родители! 34. Мамо, искам да ти кажа, татко, слушай ме и ти, искам благодарност да изкажа за това, че с мене сте така добри. Ето ме, раста аз всеки ден, в радости или в тревоги, надявам се – добро дете, с което да сте горди. Татко, благодарен съм ти аз, че ме учиш от живота повече да взема, а без твоята подкрепа, мамо, аз нямаше толкова прегради да превзема. 35. Аз много ви обичам, татко, мамо, простете ми, че рядко казвам тез слова! И ако днес добра съм, то е само - от вас, защото наследила съм това. Сега в деня, а също после в мрака с прегръдка топла аз ще ви даря. Съзнавам, че стихът ми ви разплаква, но с него казвам ви - Благодаря! На края на това стихотворение искаме да изразим и малко извинение.
простете ни, че сме сгрешили. Обичаме ви!
(Учениците отиват и прегръщат своите родители…) 38. Цветя изпълват класната ни стая, нашепват ни за лятото с омая. Звънчето песента си е допяло и в тъмен ъгъл дреме онемяло. 39. Пристига лятото с хвърчило волно, понесло на крилете си мечтите. Ваканцията идва пак доволна, че носи радост и блести в очите. ………………………………………………………………………………………………. 40. Хей, ваканция, здравей, Ех, че славно се живей! Идват веселите дни, идва време за игри. Ще отида на морето тен да правя на телцето, с плажно масло ще се мажа, мускулите ще покажа. После с весело лице влизам в Черното море. Ще се къпя и ще плувам, весело ще полудувам. Като същи капитан заповедите ще дам: „борд на дясно, борд на ляво". Към чадъра стремглаво: „борд на ляво, борд на дясно" И обратно тичай бясно. 41. Мама зов към мен надава, сандвичите ми подава Тате носи сладолед и ваканцията е в ред. Има време за Балкан, ще палувам малко там. Нека слънцето да грее, топъл вятър нека вее. Аз прохлада ще потърся, тялото си ще разкърша. Има край и на почивките, но не края на усмивките. В нашето градче любимо ще отида и на кино, топката ще си поритам, със приятели ще скитам. И на село ще отида. Баба, дядо да си видя. Хубава е таз ваканция, за игрите е гаранция! /Evropa – Нели/ 5 - Песен „Купон” Думи на класния! / Сякаш вчера беше 15 септември, когато за първи път си подадохме ръка и малките и неуверени момиченца и момченца прекрачиха училищния праг. Четири години по-късно пред мен стоят пораснали и уверени, отново деца, но богати със знания, с умения, с красиви преживявания и с много приятели. Опитах се да ви дам знания, сила и криле. Опитах се да ви науча да бъдете добри хора, но и да мечтаете. Надявам се да съм се справила, защото сега трябва да полетите - да откриете своите интереси и стремежи, и да начертаете пътя, по който ще тръгнете, за да осъществите мечтите си! Желая ви го от сърце! И ако някой ден имате нужда от приятел, с когото да споделите болка или радост, аз винаги ще бъда насреща. Обичам ви! (Раздаване на дипломите.)
Пътнико свиден, пътнико млад, тръгнал да видиш белия свят, дето минаваш пей и мечтай, но не забравяй родния край. Че на света е само една, една- нашата мила родна страна. Че на света е България само една, една- нашата мила родна страна. Много родини има в света, много долини с чудни цветя, ала го няма пълният с блян, с песен хайдушка роден Балкан. Че на света е само една, еднa- нашата мила родна страна. Че на света е България само една, една- нашата мила родна страна. Ти ще пребродиш много страни. Всички народи ти обикни, но не забравяй, пътнико горд, своя прославен трудов народ. Знай на света е само една, една- нашата мила родна страна. Знай на света е България само една, една- наш’та прекрасна родна страна Учителят
Учителят е буквичката първа, изписана накриво в тесен ред. Но ето: дума става,... мисъл…Тръгва да търси истини - по-смело и напред.
Учителят е точица едничка – началото на хиляди лъчи. Звездата – не далечнa, не самичка, а грейналата в детските очи.
Учителят е четка и боички. Дарява с цвят не листи, а съдби. В картини вижда имената – всички, но в най-прекрасни, чисти и добри.
Учителят е нотичка игрива, протегнала към другите ръка. и звънва чак до светлата дъга.
Учителят е географска карта, разглеждана с любов и интерес, надскочила и норми, и стандарти, за да го има “утре” още днес.
Учителят…Той горд е. И изстрадал. С ум, сила, вяра и сърце дарен. И не защото е учител станал. Защото за учител е роден. /Rozalina Paskaleva – начален учител/ Приветствие за всеки ученик: Довиждане, любимци мои! Вървете! И нека да личи след вас следа! Но спирайте ръка да подадете, Когато срещнете другар в беда! Довиждане! Пътеката ви чака! Напред крачете в тъмнина дори! И всеки може да надникне в мрака С воля и приятели добри! Аз пак се впуснах да ви поучавам… Простете ми с добрите си сърца! И тъжно ми е, че без вас оставам! Довиждане, мои пораснали деца! Страничка за спомен - ПРИВЕТСТВИЕ Дойде каят на учебната 2016– 2017 година и ти завърши четвърти клас. Времето, в което бяхме заедно, мина неусетно. Сега са ми еднакво скъпи и щастливите, и не дотам приятните спомени. Връщам с е към тях с усмивка. Мъчно ми е, както за послушните, така и за палавите ученици. Лудориите, които изживяхме заедно, ми помогнаха да разбера нови неща за детската душа. Не забравяй никога Вълшебния Приказен Свят, чрез който всеки от нас запазва частица от детското в себе си. Помни приказките, в които добрият юнак надвива злото! Бъди като Малкият принц, който никога не остарява! В трудни моменти си спомняй за Пипи и нейният силен дух и весел смях! Притежавай добродетелите на Пепеляшка и направи щастлив своя принц! Търси бялата лястовица по добрите житейски пътища! Чувай живата песен на гората и не забравяй легендите, които тя нашепва! Улови златната рибка, готова да изпълни твоите ри съкровени желания! И ако някой ден имаш нужда от приятел, с когото да споделиш болка или радост, аз винаги ще бъда насреща. С много обич – твой първи учител ============== 
Мило дете, Дойде каят на учебната 2012 – 2013 година и ти завърши четвърти клас. Времето, в което бяхме заедно, мина неусетно. Сега са ми еднакво скъпи и щастливите, и не дотам приятните спомени. Връщам с е към тях с усмивка. Мъчно ми е, както за послушните, така и за палавите ученици. Лудориите, които изживяхме заедно, ми помогнаха да разбера нови неща за детската душа. Нека тази страничка те връща към Вълшебния Приказен Свят, чрез който всеки от нас запазва частица от детското в себе си. Помни приказките, в които добрият юнак надвива злото! Бъди като Малкият принц, който никога не остарява! В трудни моменти си спомняй за Пипи и нейният силен дух и весел смях! Притежавай добродетелите на Пепеляшка и направи щастлив своя принц! Търси бялата лястовица по добрите житейски пътища! Чувай живата песен на гората и не забравяй легендите, които тя нашепва! Улови златната рибка, готова да изпълни твоите ри съкровени желания! И ако някой ден имаш нужда от приятел, с когото да споделиш болка или радост, аз винаги ще бъда насреща. С много обич – твой първи учител …………………… Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 130.1 Kb. Сподели с приятели:
|