Тържествуващият Христос Размишления за историята на великата борба
Изтегляне 2.75 Mb.
|
| Тържествуващият Христос
Размишления за историята на великата борба от Елън Г. Уайт “Падналият в грях свят е бойно поле за най-голямата битка, която са виждали вселенските и земните сили. Той е определен за сцена, на която ще се води великата борба между доброто и злото, между рая и ада. Всеки човек има своя роля в тази борба. Никой не може да застане на неутрална територия.” Уайт, Елън. Издигнете Го. - Ръкопис 56, 1899, 253 с. Предговор Общата тема на тази книга е великата борба между Христос и Сатана. В нея е включен всеки човек. Елън Уайт получава лично напомняне за това, когато на 30 години преживява мозъчен удар с парализа, докато се кани да напише първото описание на видението, което й е дадено в Ловетс Гроув, Охайо, през март 1858 г. Бог й казва, че парализата е опит на Сатана да я убие, за да не може да напише това, което е видяла. Малката книга, основана на това видение и съдържаща 219 страници, която тя завършва през същата година, е “Духовни дарби,” том 1, който днес е част от “Ранни писания.” Това е първата от написаните през целия й живот книги по темата за великата борба, което продължава и до последната година от живота й, когато тя завършва “Пророци и царе.” Темата за великата борба е добре изяснена в петте книги от серията “Борбата на вековете.” Тази религиозна книга допълва тези основни книги. Тя започва оттам, откъдето започва и великата борба – от Луцифер в небето. Проследява тази борба до края. Историята за 1 януари е от първата страница на “Патриарси и пророци,” а последната – за 31 януари – намираме на последните страници на “Великата борба.” Интересно е да се отбележи, че първата и последната фраза са еднакви: “Бог е любов.” Почти 90% от тази книга са извлечени от писмата, проповедите и ръкописите на Елън Уайт. Части от тези материали са известни на читателите, които познават книгите й, тъй като някои извадки са използвани в многобройните книги, съставени от извадки от писанията й и издадени след смъртта й. Те включват религиозни книги, които са били публикувани през последните 50 години. Други материали могат да бъдат намерени в “Ръкописи,” от том 1 до 21, и в “Проповеди и изказвания,” том 1 и 2. Като цяло текстовете за ежедневно утринно бдение са взети от превода на Библията на крал Яков. Елън Уайт е използвала най-много този превод, макар и отвреме-навреме да е използвала и други. Пророците, които Бог е вдъхновил да напишат библейските книги, са използвали езиците от своята епоха – еврейски, арамейски и гръцки. Но тези езици не са били разбирани от всички, затова са били необходими преводи. За да осигурят Стария завет на хората, които на се знаели еврейски и гръцки, еврейските учени са изработили няколко века преди времето на Христос гръцка версия, позната като Септуагинтата. Оттогава Писанията са или превеждани на повече от хиляда езика. Освен това на един език са били издавани различни преводи. Сред преводите на английски език “Новият ревизиран стандартен превод” (NRSV) използва език, включващ и двата пола, без ни най-малко да променя значението на текста. Някои от библейските текстове за утринно бдение в тази книга са избрани от този превод. Подобно на библейските автори Елън Уайт е използвала езика от своето време. Обаче стилът на писане се променя, както и значението на думите. Затова, когато се публикува “Подробен индекс към писанията на Елън Уайт,” в края на том 3 се включва и “Речник на остарелите и малко използвани думи и термини с променено значение.” Целта е да се помогне на читателите да разберат по-добре какво е казала г-жа Уайт. По нейно време думи като “той,” “мъж,” “мъже” и “човечеството” са били приемани като общи термини, включващи и мъжете, и жените. Днес това не е така обичайно. Затова, без да променя по някакъв начин мисълта на г-жа Уайт, тази религиозна книга използва език, който включва и двата пола. Например, обърнете внимание на четивото за 12 февруари: “Разликата между един добър и един лош човек не е винаги следствие от вроден добър характер.” В оригинала се казва: “Разликата между един добър и един лош мъж не е винаги следствие от вроден добър характер.” В четивото за 3 февруари, обърнете внимание на изречението: “С намаляването на продължителността на живота на хората и отслабването на физическата им сила, се снижиха и умствените им възможности.” В оригинала се казва: “С намаляването на продължителността на живота на човека (от англ. ез. “man” означава и мъж, и човек, бел. прев.) и отслабването на физическата му сила, се снижиха и умствените му възможности.” Ние се молим тази религиозна книга да помогне на всеки читател да бъде по-добре подготвен за второто идване на Христос и да бъде сред онези, които през вечността ще се наслаждават на плодовете на Христовата победа във великата борба. Попечителите на книгите на Елън Г. Уайт
1 януари
“Бог е любов” “Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него.” (1 Йоаново 4:16) “Бог е любов.” Неговото естество, Неговият закон са любов. Винаги е било така и винаги ще бъде така. “Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността,” Чиито “пътища са вечни,” никога не се променя. В Него “няма изменение или сянка от промяна.” (Исая 57:15; Авакум 3:6; Яков 1:17) Всяка проява на творческа сила е израз на безкрайна любов. Върховенството на Бога включва пълно благословение за всички сътворени същества... Историята на големия сблъсък между доброто и злото, от момента на първата му поява в небето до окончателното побеждаване на бунта и пълното унищожаване на греха, е също изява на Божията непроменима любов. Владетелят на вселената не беше сам в делото на спасението. Той имаше помощник – съработник, който можеше да разбере Неговите цели и да сподели радостта от осигуряването на щастието на сътворените същества. “В началото беше Словото; и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог.”...Христос, Словото, Единородният на Отец, беше едно с вечния Отец – едно в естество, характер, намерения – единственото същество, което можеше да взема участие във всички планове и намерения на Бога... Отец действаше чрез Христос за сътворяването на всички небесни същества. “Чрез Него бе създадено всичко... било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено.” ... Синът, Божият помазаник, “съвършен образ на Неговото лице,” “сиянието на Неговата слава,” “Който държи всичко чрез Своето могъщо слово,” има върховенство над всички тях... Тъй като законът на любовта е основата на Божието управление, щастието на всички разумни същества зависи от това дали живеят в съвършена хармония с неговите велики принципи на праведност. Бог желае да получава от всичките Си творения служене от любов – служене, което извира от оценяването на Неговия характер. Той не изпитва удоволствие от насилственото подчинение и дава на всички свободна воля, за да могат да Му служат доброволно. (Патриарси и пророци)
Новото творение “И Бог видя всичко, което сътвори; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.” (Битие 1:31) Колко красива беше земята, излязла изпод ръката на Твореца! Бог показа на вселената един свят, в който дори Неговото все виждащо око не можеше да открие нито едно петно или недостатък, нито един дефект или уродливост. Всяка част от Неговото творение заемаше определеното й място и служеше на целта, за която беше създадена. Точно като частите на някоя огромна машина, всяка част се съчетаваше с другите и всичко съществуваше в съвършена хармония... Нямаше никакви болести... и в растителното царство нямаше и следа от разложение. Бог погледна към делото на Своите ръце, изработено от Христос, и провъзгласи, че беше “твърде добро.” Той видя един съвършен свят, в който нямаше и следа от грях или несъвършенство. Но настъпи промяна – Сатана изкуши Адам и той се поддаде. Този, който беше проявил нелоялност в небето и беше изхвърлен оттам, представи лъжливо Твореца пред съществата, които Той беше направил, и те послушаха думите му и повярваха в лъжите му. Така грехът навлезе в света, а чрез греха и смъртта. (Писмо 23, 1903; виж също Ривю енд Херълд, 21 юли, 1904) Когато Христос видя, че няма човек, който да може да бъде посредник за човечеството, Самият Той започна жестока борба и битка със Сатана. Божият Първороден беше единственият, който можеше да освободи онези, които бяха поставени в подчинение на Сатана чрез греха на Адам. Божият Син даде на Сатана всяка възможност да опита хитростите си върху Него. Врагът беше изкушавал небесните ангели и след това първия Адам. Адам се провали и Сатана предположи, че ще успее да хване в капана и Христос, след като Той прие човешко естество. Цялото паднало ангелско войнство гледаше на този случай като на възможност да спечели върховенство над Христос. Те копнееха за възможност да покажат враждебността си срещу Бога. Когато устните на Христос бяха запечатани от смъртта, Сатана и ангелите му си въобразиха, че са извоювали победата... В смъртоносната битка Божият Син можеше да разчита само на Своя небесен Баща. Всичко трябваше да бъде постигнато чрез вяра. Самият Той беше откуп – дар, отдаден за освобождаването на пленниците. Той донесе спасението на хората чрез Собствената Си ръка, но какво Му струваше това! (Ръкопис 125, 1901. Поглед нагоре.)
“Съвършен в постъпките си” “Ти беше съвършен в постъпките си от деня, когато беше създаден, докато в теб бе намерено беззаконие.” (Езекиил 28:15) До тогава всички сътворени същества проявяваха преданост от любов и в цялата Божия вселена цареше съвършена хармония. Небесните войнства с радост изпълняваха намеренията на своя Творец. Те с удоволствие отразяваха славата Му и Му отдаваха хваление. И докато любовта към Бог беше управляващата сила, любовта им един към друг беше доверчива и неегоистична. Нито звук на несъгласие не нарушаваше небесната хармония. Но това щастливо състояние се промени. Намери се един, който изкриви свободата, дадена от Бога на Неговите творения. Грехът се породи в този, който след Христос, беше най-удостоявания с почит от Бога и притежаваше най-голяма сила и слава сред обитателите на небето. Луцифер, “синът на зората,” беше първият от засеняващите херувими, свят и неопетнен. Той стоеше в присъствието на великия Творец и върху него постоянно почиваха лъчите на славата, обкръжаващи вечния Бог... Малко по малко Луцифер започна да подхранва желание за себевъздигане... Макар че цялата му слава беше от Бога, този мощен ангел започна да я счита като принадлежаща на самия него. Въпреки че беше почитан повече отколкото небесните войнства, беше недоволен от положението и дръзна да пожелае почитта, дължима единствено на Твореца. Вместо да се стреми да издига Божието върховенство в обичта и предаността на всички сътворени същества, той започна да се опитва да присвои тяхното служене и вярност за себе си. И тъй като ламтеше за славата, с която вечният Отец беше облякъл Своя Син, този принц на ангелите започна да се домогва до властта, която беше изключително право само на Христос... Целта на този принц на ангелите беше да се съпротиви на върховенството на Божия Син и по този начин да хвърли сянка върху мъдростта и любовта на Твореца. На тази цел той щеше да подчини енергията на своя мощен ум, който след Христовия беше първи сред Божието войнство. Но Този, Който желаеше всички Негови творения да Му отдадат свободно волята си, не остави никого не предупреден за объркващите извъртания, чрез които бунтът щеше да се опита да се оправдае. Преди началото на големия диспут всички трябваше да имат ясна представа за волята на Този, чиято мъдрост и доброта бяха изворът на цялата им радост. (Патриарси и пророци)
Една трагична промяна “Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина.” (Йоан 8:44) Някога Сатана сътрудничеше на Бог, Исус Христос и светите ангели. Той беше високо поставен в небето и излъчваше блестяща светлина и слава, които се изливаха върху него от Отец и Сина, но стана предател и изгуби високото си и свято положение като засеняващ херувим. Стана противник на Бога – отстъпник - и беше изгонен от небето... Той събра всички сили на злото, за да се обединят около неговото знаме, за да образуват едно отчаяно братство на злото и да се съюзят срещу небесния Бог. Той действаше неуморимо и целенасочено, за да увековечи бунта си и да накара членовете на човешкото семейство да се отвърнат от библейската истина и да застанат под неговите знамена. Веднага щом Господ чрез Исус Христос създаде нашия свят и постави Адам и Ева в Едемската градина, Сатана обяви своята цел да подчини на своето естество бащата и майката на цялото човечество и да ги присъедини към собствения си бунт. Той беше решен да изличи Божия образ от човешките чада и да очертае своя собствен образ в душата им, вместо Божествения образ. Той приложи методи на измама, чрез които да осъществи целта си. Наречен е бащата на лъжата, обвинител на Бога и на онези, които остават верни на Бога, убиец още от самото начало. Той приложи всяка сила, която имаше на разположение, за да спечели Адам и Ева като сътрудници в отстъпничеството си и успя да внесе бунта в нашия свят... От всяко поколение и от всяка епоха Сатана е търсил човешки посредници, чрез които да прокарва дяволските си намерения и да осъществява своите планове и хитрини на земята. Големият морално разложен извор на злото постоянно тече в човешкото общество. Макар че не може да отстрани Бога от Неговия трон, Сатана Му приписва сатанински качества, а претендира, че самият той притежава Божествени качества... Чрез своята змийска проницателност, чрез своите нечестни интриги той е привлякъл за себе си почитта, която хората трябва да отдават на Бога и здраво е настанил трона си между поклонника и Божествения Отец. (Ривю енд Херълд, 14 април, 1896)
Няма извинение за греха “Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си.” (Езекиил 28:17) Грехът на Луцифер е необясним. Той предаде Бога. Неговите оплаквания и недоволство възбудиха съчувствие сред ангелските войнства и мнозина застанаха на същата позиция, както Сатана [Луцифер]. Как Господ сломи силата на тези обвинения? Поради силата на Сатана да обвинява, Бог не постъпи с него така, както заслужаваше. Изкусителят щеше да хвърли вината за своите действия върху по-ниско поставените от него. Той щеше да направи да изглежда така, сякаш ако имаше възможност да действа според собствените си убеждения, цялата тази проява на бунт щеше да бъде избегната. Силата на Сатана да осъжда щеше да го доведе до изнамирането на теорията за правосъдието, която е несъвместима с милостта. Той твърди, че изпълнява задълженията си като Божи глас и власт; твърди, че неговите собствени решения са справедливи, чисти и безгрешни. По този начин той се поставя на съдийския престол и заявява, че неговите мнения са непогрешими. Точно тук е мястото на неговото безмилостно правосъдие, което е фалшификация на правосъдието и е мерзост пред Бога. Но как да разбере вселената, че Луцифер не е надежден и справедлив водач? В техните очи той изглеждаше прав. Те не могат да прозрат зад външността му, както Бог. Те не могат да познават, както Бог познава. Делото за неговото разкриване и доказването пред ангелското войнство, че неговите убеждения не са Божии, че той е създал свой собствен стандарт и сам е изложил себе си на праведното Божие негодувание, щеше да създаде такова състояние на нещата, което трябваше да се избегне. Точно поради Сатанинската измамна сила много от ангелите се отказаха от верността си към Бога. Бог беше верен и праведен. Сатана грешеше и беше убеден, че греши. Той сега трябваше да избере дали чрез послушанието да застане на Господната страна или чрез лъжата да подкрепи себе си. Изглеждаше, че е спечелил предимство чрез извъртанията и фалшификациите, но това беше само за кратко. Бог не може да лъже. Той се движи в права линия. Луцифер можеше да говори истината, когато това беше изгодно за целта му, но можеше и да криволичи, за да избегне унижението и поражението... Истинският характер на Сатана не можеше веднага да бъде изложен пред вселената такъв, какъвто е в действителност. Неговият нечестен ход трябва да бъде оставен да продължи, докато той сам разкрие себе си като обвинител, измамник, лъжец и убиец. Чрез последното Сатана се лиши от симпатиите на преданата на Бога вселена. Измамникът беше разкрит чрез това, че причини смъртта на Божия Син. (Писмо 16а, 1892) 6 януари Разкриване на сатанинските тактики “Как си паднал от небето, ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите?” (Исая 14:12) Като отхвърли презрително доводите и умоляваните на верните ангели, той [Сатана] ги обявил за заблудени роби... Той никога повече нямаше да признае върховенството на Христос. Беше решен да изисква за себе си почитта, която трябвало да Му бъде отдавана и да поеме контрола над всички, които станели негови последователи. Обеща на онези, които щяха да влязат в неговите редици, едно ново и по-добро управление, при което всички щяха да се наслаждават на свобода. Големи множества ангели изразиха намерението си да го приемат за свой водач... Верните ангели все пак продължаваха да подтикват него и последователите му да се подчинят на Бога и представяха пред тях неизбежните последици, ако откажат да направят това: Този, Който ги беше създал, можеше да унищожи силата им и напълно да накаже бунтовната им дързост... Мнозина бяха склонни да послушат този съвет, да се покаят от духа недоволството си и да се радват на благоразположението на Отец и Неговия Син. Но Луцифер беше подготвил друга измама. Мощният бунтовник сега заяви, че ангелите, които се бяха обединили с него, вече бяха стигнали твърде далеч, за да се върнат назад. Заявил, че е добре запознат с божествения закон и знае, че Бог няма да им прости... Каза, че единственият път, който остава за него и последователите му, е да отстояват свободата си и да спечелят със сила правата, които не са им дадени доброволно... Колкото се отнася до Сатана, беше вярно, че сега той беше отишъл твърде далеч, за да се върне. Но не беше така за онези, които бяха заслепени от измамите му... Но те позволиха на гордостта, любовта към водача им и желанието за неограничена свобода да надделеят и в края на краищата умоляванията на божествената любов и милост бяха отхвърлени... Бог можеше да използва само такива средства, които съответстват на истината и праведността. Сатана можеше да използва това, което Бог не можеше – ласкателство и измама... Бог му позволи да изяви естеството на твърденията си и да покаже действието на предложените от него изменения в божествения закон. Неговото собствено дело трябваше да го осъди. От самото начало Сатана твърдеше, че не се бунтува. Цялата вселена трябваше да види разобличаването на измамника. Дори когато Сатана беше изхвърлен от небето, Безкрайната мъдрост не го унищожи. Поради това, че Бог може да приеме само служене от любов верността на сътворените от Него същества трябваше да почива върху убеждението за Неговата справедливост и доброжелателство. (Патриарси и пророци)
Нашите решения определят нашата съдба “Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.” (Притчи 16:25) Принципите на Божия характер бяха основата, на която постоянно бяха обучавани небесните ангели. Тези принципи бяха доброта, милост и любов. Светлината, разкриваща сама себе си, трябваше да бъде осъзната и свободно приета от всички, които заемаха постове на отговорност и власт. Те трябваше да приемат Божиите принципи и чрез изява на истината, правосъдието и добротата да убедят всички Божии служители, че това е единствената сила, която трябва да се използва. Насилието никога не трябваше да се използва... Тези принципи трябва да бъдат великата основа на обучението във всяко земно управление. Дадените от Бог правила трябва да се съблюдават и уважават във всяка църква. Това се изисква от Бога. Неговото управление трябва да бъде морално. Нищо не трябва да бъде извършвано чрез принуда. Истината трябва да бъде господстващата сила. Всяко служене трябва да бъде доброволно и да е породено от любов към служенето на Бога. Всички, които са почетени с влиятелни постове, трябва да изявяват Бога, защото когато изпълняват задълженията си, те действат вместо Бога... Сатанинските протести срещу Божието управление и защитата на онези, които застанаха на негова страна, беше едно постоянно обвинение срещу Бога. Този ропот и оплаквания бяха неоснователни. И все пак Бог позволи на Сатана да разработи теориите си. Той можеше да се справи със Сатана и всичките му последователни така лесно, както човек може да вземе едно камъче и да го хвърли на земята. Но чрез това Той щеше да даде на хората пример за насилие, което е толкова често проявявано в нашия свят чрез принципите на принуда. Божиите принципи не са от този тип. Всяка насилническа власт се намира под сатанинското управление. Бог не желае да действа по този начин. Той ни най-малко не би насърчил кое да е човешко същество да се постави за Бог над друго човешко същество и да му причинява умствено или физическо страдание. Този принцип е изцяло творение на Сатана... На небесните съвети беше решено, че трябва да се използват принципи, които няма веднага да унищожат сатанинската сила, защото Неговата [Божията] цел беше да постави нещата върху една основа на вечна сигурност... Божият начин на управление трябваше да бъде противопоставен на новото управление, изобретено от Сатана. Разрушителните принципи на сатанинското управление трябваше да бъдат изявени. Принципите на праведност, изразени в Божия закон, трябваше да бъдат доказани като непроменими, вечни, съвършени. (Ръкопис 57, 1896. Ръкописи. Т. 18)
По плодовете им “По плодовете им ще ги познаете.” (Матей 7:20) Когато служещите на Бога прибягнат до обвинения, те възприемат сатанинските принципи, за да изгонят Сатана. Това никога няма да подейства. Сатана все още действа. Той влияе върху умовете на хората чрез изкривените си принципи. Те ще бъдат възприети и използвани от онези, които твърдят, че са верни и предани на Божието управление. Как да разберем дали те са неверни, вероломни? “По плодовете им ще ги познаете.” Господ видя как Сатана използва Неговата сила и постави пред него истината, противопоставена на лъжата. Многократно по време на борбата Сатана беше готов да се убеди, да признае, че е сбъркал. Но онези, които беше измамил, бяха готови да го обвинят, че ги е изоставил. Какво можеше да направи той – да се подчини на Бога или да продължи по пътя на измамата? Той избра да отхвърли истината, да прибегне до изопачавания и фалшификации. Господ позволи на Сатана да продължи и да докаже принципите си. Бог наистина доказа Себе Си и убеди не падналите светове и небесната вселена, но на ужасна цена. Неговият Единороден Син беше отдаден като жертва на Сатана. Господ Исус Христос разкри един характер, напълно противоположен на сатанинския. Така както първосвещеникът събличаше своите великолепни, първосвещенически одежди и изпълняваше длъжността си в бялото ленено облекло на обикновените свещеници, така и Христос се отрече от Себе Си и прие образа на слуга, като предложи жертвоприношение –Самият Той беше и свещеник, и жертва. С причиняването на смъртта на върховния небесен Владетел Сатана нанесе поражение на собствената си цел. Смъртта на Божия Син направи неизбежна смъртта на Сатана. На него му беше позволено да продължи управлението си, докато то бъде изложено на показ пред не падналите светове и небесната вселена. Чрез проливането на кръвта на Божия Син той лиши себе си [от подкрепата] и беше разкрит пред всички като лъжец, крадец и убиец. Бог вижда, че същият начин на действие преобладава в целия свят. Мъже и жени стигат до мястото, където пътят се разделя – той е или правилният, или погрешният. Милиони хора се покриват с непроницаема според тях маска и избират погрешния... Бог не насилва никого. Той оставя всички да избират свободно. Но казва: “По плодовете им ще ги познаете.” Господ няма да счита за мъдри онези, които не могат да различат едно дърво, което ражда тръни, от друго, което ражда маслини. (Ръкопис 57, 1896. Ръкописи. Т. 18)
Каталог: MEDIA%20SET -> index.php?path=A.DATA%20SDABG.NET -> PERIODIKI MEDIA%20SET -> За Windows има само един вид архив формат MEDIA%20SET -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: " MEDIA%20SET -> Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението Изтегляне 2.75 Mb. Сподели с приятели:
|