Тържествуващият Христос Размишления за историята на великата борба
Изтегляне 2.75 Mb.
|
|
Ако те бяха участници в божественото естество, в тях щеше да живее същия дух, който живее в техния Господ. В живота им щеше да се разкрива същата нежност и любов, същата жалост и състрадание. Те нямаше да чакат нуждаещите се и нещастните да идват при тях и да ги молят да почувстват злочестината им. За тях щеше да бъде съвсем естествено да помагат на нуждаещите се и да задоволяват нуждите им, както е било естествено за Христос да обикаля и да върши добро. Всеки мъж, жена и младеж, които изповядват религията на Христос, трябва да осъзнаят каква отговорност лежи върху тях. Всички трябва да чувстват, че това е лично дело, лична борба, лично проповядване на Христос сред ежедневните задължения. Ако всеки осъзнае това и се захване с делото, ние ще бъдем мощни като войска със знамена. Над нас ще кръжи небесния гълъб. Слънцето на Правдата ще ни огрява и светлината на Божията слава повече няма да бъде закривана от нас, както не е била закривана от посветения Енох. (Ръкопис 1, 1869. Проповеди и изказвания. Т. 2)
Каналите на Божията благодат “Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.” (Матей 5:16) Светият Дух чака, за да намери канали, чрез които да действа. Ако всички вършат работата, за която са били определени, хиляди хора могат да бъдат спасени. Сатана няма винаги да тържествува. Божият Дух ще бъде излят над църквата веднага, щом съдовете са приготвени да Го приемат... Защо не упражняваме вяра, която благословенията на Светия Дух ще увеличат в щедра мярка и която ще укрепи така хората, че да се разкрие Господната слава? Мой сине Едсън, колкото по-смирено се държиш, толкова по-близо ще идваш към Бога и ще показваш доверието с в Него, както малкото дете се доверява на родителите си, и толкова по-сигурен ще бъде твоя път. Твоята сила е изцяло от Бога – в твоето непринудено, пълно доверие в Бога. Църквите на адвентистите от седмия ден трябва да ходят повече чрез вяра и да бъдат по-малко зависими от чувствата... Смекчаващото, покоряващо влияние на Божия Дух върху човешките сърца и умове ще води истинските Божии деца да седят заедно с Христос Исус в небесните места... Всички, които гледат към Исус, ще имат мек, покорен дух. Любовта на Исус винаги води към християнска любезност, пречистен език и чист говор, които свидетелстват за обществото, в което се движим – че като Енох ние ходим с Бога. Няма да има ругатни или грубости, но сладко ухание на думите и духа. Словото трябва да бъде предмет на нашето изследване. В него има мина със скъпоценна руда. Ние сме зърнали голяма част от нея, но трябва да разровим надълбоко, за да си осигурим по-скъпоценни съкровища. Мнозина само са претършували повърхността по един небрежен, немарлив начин, докато други са изследвали по-внимателно с молитва и усърдие, и са намерили безценни съкровища... Не позволявай на ничии думи или мисли, разкрити чрез действията, да ти влияят. Ти имаш нужда от един жив Христос. Той те обича. Той те е привлякъл чрез връзките на Своята любов. Нека да е видно, че животът ти е скрит с Христос в Бога. Нека да няма прибързан език или евтини думи, нито жаргон. Нека да се вижда, че ти осъзнаваш, че имаш Спътник, когото уважаваш и че няма да Го караш да се срамува от теб. Само помислете, скъпи деца [Едсън и съпругата му Ема], че ние сме представители на Исус Христос! Тогава представяйте Неговия характер чрез думите си, чрез поведението си, за да може другите да видят и разберат за добрите ви дела и да прославят Бога. (Писмо 171, 1897)
Свързването на личното благочестие с благовестването за другите “Пазете себе си в Божията любов, очаквайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот.” (Юда 21) Ние сме Господното семейство, Неговите деца, и Той трябва да ни наставлява за това, което става сега и което ще се случи в бъдещето. Изисква се бдително очакване и сериозно търсене при подготовката за тържествените събития, които скоро ще настъпят. Съвършените мъже и жени в Христос не прекарват цялото си време в чакане, размишление и съзерцание. Макар че трябва да прекарваме тихи молитвени часове на размишление, когато се откъсваме от натовареното суетно ежедневие и вълнения, за да общуваме с Бога и за да научим от Него волята Му за нас, ние не трябва да забравяме, че имаме една недвусмислена вест на предупреждение, която да занесем на света. Енох ходел с Бога и занесъл вестта на предупреждение до жителите на древния свят. Неговите думи и действия, неговият пример на набожност били постоянно свидетелство в полза на истината. В една епоха, която не беше по-благоприятна за развитието на чист, свят характер, отколкото е днешната епоха, той живееше един живот на послушание. Земята толкова се беше напълнила с нечистота, че Господ я изми с потоп. Той обърна света с главата надолу, сякаш за да изсипе цялата му поквара. Енох беше свят, защото ходеше с Бога по Божия начин. В него светът видя пример за това какви ще станат онези, които ще бъдат грабнати в облаците, за да посрещнат Христос във въздуха, когато Той дойде. Ние трябва да станем такива, какъвто е бил Енох. Личното благочестие трябва да бъде примесено с най-сериозните и енергични предупреждения и умолявания. Ние трябва да насочваме към това, което е сега, с помощта на това, което скоро ще дойде. Ние сме напътствани да не бъдем “бавни в делото, а ревностни по дух, като служите на Господа.” Трябва да полагаме сериозни усилия да разчистваме пътя на Царя, да приготвяме един народ за идването на Господа. Трябва да внесем пламенен дух в нашето служене на Господ. Лампите на душата трябва да бъдат поддържани пълни и горящи. Служенето на Бога включва цялото същество – сърцето, ума, душата и силата. Ние трябва да се отдадем на Бога безрезервно, за да можем да носим небесен образ, а не земен образ. Трябва да се изостри чувствителността, за да може умът да бъде напълно събуден за делото, което трябва да се извърши за всички класи – високопоставени и низши, богати и бедни, учени и невежи. Ние трябва да изявяваме нежността, показана от великия Овчар, когато Той събира агнетата в ръката Си и внимателно пази стадото Си от зло, като го води по сигурни пътеки. Последователите на Христос трябва да изявяват Неговата нежност и съчувствие и Неговото желание да предава на слушателя истините, които видят към вечен живот. (Писмо 97, 1902. Ръкописи. Т. 12) 10 февруари Навсякъде ходете с Бога “Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си, и те ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни.” (Откровение 3:4) Мъжете и жените, които имат да вършат най-много, имат най-голямата нужда винаги да поставят Бога пред себе си. Когато Сатана се опитва да им внуши в ума своите мисли, те могат да се оттеглят в тайната стаичка на Всевишния, ако ценят високо “Така казва Господ.” Неговите обещания ще бъдат техен пазител. Сред цялата суета и забързаност на работата, те ще намерят тихо място за почивка. Ако поставят доверието си върху Бога, Той ще бъде тяхното място за почивка. Вземайте Бога със себе си на всяко място. Вратата стои отворена за всеки Божи син и дъщеря. Бог не е далеч от душата, която Го търси. Причината толкова много хора да остават сами в местата на изкушенията е, че те не поставят винаги Господа пред себе си. Трябва да носите светлината на живота точно в местата, където за Бога се мисли най-малко. Ако изпуснем Бога от погледа си, ако са разрушени вярата и общуването ни с Него, душата е в истинска опасност. Няма да може да се запази целостта на характера. Господ е нашият помощник, нашата защита. Бог е направил всичко възможно, така че нито една душа, която Му се доверява, да не бъде победена от врага. Христос е точно толкова близо до вярващите в Него, когато те са принудени да се свържат по някакъв начин със света, колкото когато се срещат с Него в дома Му, за да Му се поклонят. Помислете за следните думи: “Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си, и те ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни. Който победи, ще се облече в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели.” Тези думи са дадени на хората, докато те по някакъв начин са свързани със света и са подложени на измамни и заблуждаващи изкушения и влияния. Докато умът им е здраво основан върху Този, Който е тяхното слънце и техния щит, мракът и тъмнината, които ги заобикалят, няма да оставят нито едно петно върху дрехите им. Те ходят с Христос. Те се молят, вярват и работят за спасението на душите, които са близо до погиване. Те се опитват да разкъсат оковите, с които Сатана ги е обвързал и няма да се посрамят, ако чрез вяра канят Христос за свой другар. Големият измамник винаги ще изправя пред тях изкушения и измами, за да провали делото на тези хора, но ако те се доверяват на Бога, ако са смирени, кротки, скромни по сърце и ходещи в Господния път, небето ще ликува, защото те ще спечелят победата. (Ръкопис 97, 1898) 11 февруари Вярата на Енох беше винаги осезаема “За тях пророкува и Енох, седмият от Адам, като каза: Ето, Господ иде с десетки хиляди Свои светии да извърши съд над всички.” (Юда 14, 15) Енох беше действен работник за Бога. Той не търсеше удобства и леснина. Нито прекарваше времето си в безцелни размишления или в стремежи да постигне щастие за себе си. Той не участваше в празненствата и забавленията, които постоянно привличаха вниманието на любителите на удоволствия в предпотопния свят. В неговите дни умовете на мнозина бяха потопени в светските удоволствия – удоволствия, които ги изкушаваха да се отклоняват от Бог. Но Енох беше истински сериозен. Той не се шляеше безцелно по улиците и не обикаляше местата за забавления като някой безразличен материалист. Никога не водеше обикновен разговор с онези, които бяха порочни, като един от тях. Той се смесваше с грешните и престъпните хора само като Божи вестител, за да ги предупреди да се обърнат с отвращение от лошите си пътища, да се покаят и да търсят Бог. Енох живееше един действен, ревностен живот на себеотричане. Той ходеше с Бога в толкова покварен свят, че после Господ го унищожи чрез Потопа. Той ходеше с безбожните като човек между тях, а не като един от тях – като такъв, чиито цели, действия и надежда са основани не само върху временното, но и върху вечността. Той не даваше на светските хора никаква причина да се съмняват в изповедта и вярата му. Показваше, че е отделен от света чрез искрените си думи и решителни действия. След периоди на усамотение той се смесваше с безбожните, за да ги увещава да мразят злото и да избират доброто. Като верен Божи работник той се опитваше да ги спаси. Предупреждаваше света. Проповядваше вярата в Христос, Спасителят на грешниците, единствената надежда на грешника. Енох беше адвентист. Той насочваше умовете на хората напред към великия ден на Бога, когато Христос ще се върне втори път, за да съди делата на всички... Ние трябва да ходим с Бога като Енох, като подчиняваме нашата воля на Неговата воля. Трябва да желаем да отиваме там, където ни води Исус, да желаем да страдаме заради Този, Който ни е скъп. Когато се опитваме да спасим душите, за които Христос се умрял, когато побеждаваме трудностите и пазим себе си неосквернени от света, ние разкриваме искреността на своята религия. Верните християни не търсят най-лесните места, най-леките товари. Те се намират там, където делото е най-трудно, където има най-голяма нужда от тяхната помощ. (Ръкопис 36, 1902) 12 февруари Винаги се стремете да бъдете в изгодна позиция за отбрана “Като си спомняме непрестанно пред нашия Бог и Отец делото на вашата вяра, труда на вашата любов и търпението на надеждата ви в нашия Господ Исус Христос.” (1 Солунци 1:3) От наставленията, дадени ни в Стария и Новия завет разбираме, че Бог желае да научим, че ние и свързаните с нас хора не трябва да създаваме близки връзки с онези, които имат порочни мисли, говор и действия. Ако работници с малък опит бъдат поставени в близка връзка с тази група, има опасност чрез гледане те да се преобразят в същия образ и да се понижи стандартът на светостта и истината. Има опасност порочността да престане да изглежда отвратителна на онези, които се опитват да предизвикат реформа, и истината да бъде сбъркана с това, което е обикновено и низко... Разликата между един добър и един порочен човек не винаги се дължи на естествена склонност към добро. Добротата е резултат от божествената сила, която променя човешкото естество. Чрез вярване в Христос падналият род, когото Той е изкупил, може да придобие тази вяра, която действа чрез любов и пречиства душата от всяко оскверняване. Тогава се появяват Христоподобни качества, защото чрез гледане към Христос хората се променят в същия образ... Хората, които са принудени от обстоятелства извън техния контрол да бъдат на места, където навсякъде около тях има дълбоки и явни пороци, могат да помнят, че Бог и ангелите са с тях. Единствената им сигурност е да продължават да гледат към Исус, Начинателя и Усъвъшителя на тяхната вяра. Техните баща, майка, братя и сестри могат да бъдат на страната на врага, но те имат увереността, че са пазени от Господа. Може да им струва живота да стоят твърдо за истината, но ще бъдат спасени, докато порочните ще бъдат унищожени... Той [Енох] не живееше близо до порочните. Той не се засели в Содом с мисълта да спаси Содом. Той отиде със семейството си там, където атмосферата щеше да бъде възможно най-чиста. После от време на време ходеше при обитателите на света с дадената от Бога вест. Всяко посещение в света беше болезнено за него. Виждаше и осъзнаваше част от проказата на греха. След като разгласяваше вестта си, той винаги довеждаше със себе си в мястото си на усамотение някой, който беше приел предупреждението му. Някои от тези хора станаха победители и умряха преди настъпването на Потопа. Но някои бяха живели толкова дълго под покваряващото влияние на греха, че не можеха да понесат праведността. Те не запазваха чистота на вярата си, но се връщаха към предишните си навици и действия. (Ръкопис 42, 1900) 13 февруари Исус в сърцето “Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил и Мене.” (Йоан 17:23) Енох не само размишляваше, не само се молеше и обличаше бронята на бдителността, но след молитвите си към Бога излизаше, за да умолява невярващите. Той не прикриваше истината, за да получи благоразположението на невярващите и по този начин да не се погрижи за душите им. Тясната връзка с Бога му даваше смелост да върши Божиите дела. Енох ходеше с Бога и имаше свидетелството, че неговите пътища “бяха угодни на Бога.” Това е привилегията на всеки вярващ днес. Това означава вярващият да живее с Бога и Бог да живее във вярващия. “Аз в тях и Ти в Мене,” казва Исус. Ходенето с Бога и свидетелството, че техните пътища са угодни пред Него, е опитност, която не е ограничена само до Енох, Илия, патриарсите, пророците, апостолите и мъчениците. Не само привилегия, но и задължение на всеки последовател на Христос е да носи Исус пазен свято в сърцето си, да Го има през всичките дни на живота си и тогава наистина ще бъде дърво, което дава плодове... Колко много хора, на които са били поверени таланти и средства за влияние, са изгубили Образеца от погледа си и следват стандарта на света, вместо примера на Христос. Мъжете и жените, които са били благословени с много пари, с къщи и земи, обикновено научават децата си да живеят безделно и да задоволяват само собствените си желания. По този начин те са безполезни за този живот и негодни за бъдещия вечен живот. През живота си на земята Христос дава на хората напълно различен пример. В младостта Си Той работи с баща си в дърводелството, но днешните младежи са научени да вярват, че парите правят човека. Сигурната последица от такова възпитание се вижда в гордостта, суетата, любовта към удоволствията и греховните действия, които са толкова широко разпространени в тази покварена епоха. Когато човек живее в безделие, Сатана действа чрез изкушенията си, за да провали живота и характера му. Ако младежите не са научени на полезен труд, те са в опасност, независимо дали са богати или бедни, защото Сатана ще намери занимание за тях по свой собствен вкус. Младежите, които не са защитени от принципите, не считат времето за ценно съкровище - отговорност, дадена от Бога, за която всеки човек трябва да дава сметка. Парите са също отговорност, дадена от Бога. Те се дават на родителите, не за да ги използват разточително, не за да удовлетворяват гордостта си за свое собствено унищожение и за унищожението на децата си, а за да бъдат средство за вършене на добро на хората в нужда. (Ръкопис 43, 1900)
Енох спазваше Божия закон “...видя Господ, че се умножава покварата на човека по земята, и че всичките мисли на сърцето му клонят постоянно към зло...” (Битие 6:5) Бог придоби църква, когато Адам, Ева и Авел приеха и радостно приветстваха добрата вест, че Исус е техен Изкупител. Те разбраха така цялостно тогава, както и ние разбираме сега, обещанието на Бога и присъствието Му сред тях. Когато Енох намереше двама или трима, които желаеха да слушат неговата вест към тях, Исус се присъединяваше към тях в поклонението им пред Бога. В дните на Енох сред порочните обитатели на земята имаше някои, които повярваха. Бог никога не е лишавал Своите верни от присъствието Си, независимо от малкия им брой, нито пък е оставял света без свидетел за Него. Енох беше публичен проповедник на истината за епохата, в която живееше. Той поучаваше истината, той живееше истината и характерът на учителя, който ходеше с Бога, беше във всички отношения в хармония с величието и светостта на мисията му. Енох беше пророк, който говореше под влиянието на Светия Дух. Той беше светлина сред моралната тъмнина,... човек, който ходеше с Бога и се покоряваше на Божия закон – този закон, на който Сатана отказа да се подчинява, който Адам наруши и на който Авел се подчини, но беше убит заради послушанието си. Сега Бог щеше да покаже на вселената лъжливостта на Сатанинското обвинение, че хората не могат да пазят Божия закон. Той щеше да покаже, че макар и хората да са съгрешили, те могат така да се свържат с Бога, че да имат Божия ум и дух и да бъдат показателни символи на Христос. Този свят мъж беше избран от Бога да изобличи порочността на света и да свидетелства пред света, че е възможно за един човек да спазва целия Божия закон... Енох ходеше с Бога, докато в свещената история е записано за света около него: “...видя Господ, че се умножава покварата на човека по земята, и че всичките мисли на сърцето му клонят постоянно към зло...” Праведният живот на Енох беше в явно противоречие с порочните хора около него. Неговото благочестие, чистота, непоколебима честност бяха резултат от ходенето му с Бога, докато греховността на света беше резултат от ходенето на хората с [великия] измамник... Енох беше образцов човек, но той не е възвеличаван, нито превъзвишаван. Той просто правеше това, което всеки син или дъщеря на Адам може да прави. (Ръкопис 43, 1900) 15 февруари Да влезем в присъствието на Христос “Тъй като някога бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа, живейте като деца на светлината.” (Ефесяни 5:8) “Какво мислите за Христос?” Какво е Той лично за вас? Вашата вяра съсредоточена ли е върху Него като ваш Изкупител? Вярвате ли, че Той ви спасява от греховете ви, че ви вменява Своята праведност? “Това е осъждането, че светлината дойде на света, а [мъжете и жените] обикнаха тъмнината повече от светлината.” Те не идват при светлината, защото се страхуват, че делата им ще бъдат осъдени. Мнозина заемат тази позиция. Техните имена фигурират в църковните книги. Те спазват реда на ритуалите, но не обичат истината. Доволни са да стоят до вратата. Не влизат в Христовото присъствие, за да споделят с Него славата на Неговия живот като Цар. Характерите им не доведени до хармония с истината. Те нямат вярата, която действа чрез любов и пречиства душата. Зли думи, зли мисли и нечестни действия хвърлят тъмна сянка по пътя им. Вярата им потъва в сянката на срама и те чувстват, че са отделени от Христос. Съвестта им ги изобличава, в живота им се чувства осъждане. Чувстват желание да се крият от Бога. Светлината е дошла на света, но те обичат тъмнината повече от светлината, защото делата им са зли... Дошло е времето, когато да вярваме в Христос е само за наша вечна полза... Той е Божият Агнец, който понася греховете на света. Той казва: “Ще... запиша закона си дълбоко в сърцата им.” В тези, които идват при Него чрез вяра, Той ще сътвори божествения елемент на светостта, който ще управлява душата, като просветлява разбирането и обуздава чувствата... [Цитирано Матей 11:28-30] Каква покана! Точно тази покана даде Той на Енох, преди светът да бъде унищожен чрез Потопа... Христос беше точно толкова действително Спасител на Енох, както е Спасител и на нас, и чрез Неговата сила Енох развил съвършен християнски характер, въпреки порочността на онази епоха. Гласът, който ни казва, че “Който следва Мене, няма да ходи в тъмнина,” казваше същите думи и на Енох, като го уверяваше, че ако следва Спасителя, няма да ходи в тъмнината на невежеството. Господ наставляваше Енох и го направи страж. Той беше верен Божи свидетел. Предупреждаваше обитателите на древния свят да не следват примера на поклонниците, подражаващи на Каин, но да служат на живия Бог. (Ръкопис 13, 1899) 16 февруари Нуждаем се от постоянно увеличаваща се вяра “Изработвайте спасението си със страх и трепет; защото Бог е, Който според благоволението Си действа във вас да желаете това и да го изработвате.” (Филипяни 2:12, 13) Фактът, че хората могат да угодят на Бог, е чудесен стимул за нас да полагаме най-упоритите, ревностни усилия, съответстващи на стойността на целта, която се опитваме да постигнем. “Ние сме съработници на Бога. Вие сте Божия нива, Божие здание.”... Енох ходеше с Бога. Той не се задоволяваше със своята собствена компания. Той ходеше с Бога. Той угаждаше на Бога. Господ не е доволен, когато сътворените от него хора са грешници. Ние винаги трябва да ходим с Бога и да се учим от Исус Христос, който победи всички изкушения, което се изсипват и върху нас. Той беше изкушен във всичко, като нас, но е без грях. Господ привлича хората близо до Себе Си, за да ходи с тях, да действа с тях, да ги учи как Той е победил всяко изкушение в човечеството и следователно как те могат да победят чрез средството, което Той е осигурил. За всяко изкушение има изходен път – чрез смиреното ходене с Бога. Без вяра, която постоянно да се увеличава, не е възможно да се угоди на Бога... Дори в падналото си естество хората могат да правят точно нещата, които Бог очаква от тях, чрез помощта, която им е осигурена. Те могат да ходят, да работят и да живеят чрез вярата в Божия Син. Бог не е доволен от тези, които се задоволяват с един животински начин на живот. Той е оформил хората по Божие подобие. Неговото намерение е те да притежават Божия характер чрез покоряване на Неговия закон – изражението на Неговия божествен характер. Господ им е дал ум, интелект и чувства. Тези дарове са им поверени, за да бъдат упражнявани и развивани. Той им е дал познание и добродетели. Тези поверени им способности трябва да държат върховенството, което Бог им е определил. Бог очаква от всеки човек да упражнява способността си да вярва. Истинската, жизненоважна същност на християнството е възприемането на невидимото чрез вяра, постоянния стремеж да се хванем здраво за духовната ефикасност, която намираме в Христос. Ако хората не усъвършенстват постоянно дадените им от Бог дарби, те няма да могат да развият вяра, която действа чрез любов и пречиства душата. Не е достатъчно да се развиват само няколко от поверените от Бога таланти. Съвестта трябва да бъде свързана с Божия характер и начин на живот. Това е духовното ходене с Христос, участието в божественото естество след побеждаването на произлязлото от страстите разтление в света. (Писмо 195, 1899) 17 февруари Стойността на една жива вяра “И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него!” (Лука 11:13) Каталог: MEDIA%20SET -> index.php?path=A.DATA%20SDABG.NET -> PERIODIKI MEDIA%20SET -> За Windows има само един вид архив формат MEDIA%20SET -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: " MEDIA%20SET -> Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението Изтегляне 2.75 Mb. Сподели с приятели:
|