Тържествуващият Христос Размишления за историята на великата борба



страница6/19
Дата31.12.2017
Размер2.75 Mb.
#38260
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19
Имаме уверението, че няма да бъдем лишени и от най-великата дарба, която можем да получим. Христос казва: “И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него!” Но искайте с вяра, без да се съмнявате. Точно поради неверие мнозина от нашите църковни членове са слаби. Христос каза на Марта при гроба на Лазар: “Ако повярваш, ще видиш Божията слава.”

Това е най-голямото благословение, което може да бъде дарено на Божиите вярващи деца. Но мнозина не притежават качеството на живата вяра. Те мислят, че имат вяра, но това е само моментна мисъл или действие. Те не постоянстват да чукат на вратата и да представят молбата си пред Господа. Не трябва да отдаваме на Бога само една мимолетна мисъл. Нашите молитви трябва да бъдат ревностни и сериозни, каквито са били молбите на нуждаещия се приятел, който искал хляб в полунощ. Колкото повече искате, толкова по-стабилно ще бъде духовното ви единство. Можете да достигнете до това състояние, когато ще имате повече благословения, защото вярата ви се е увеличила.

Докато уповавате на небесния си Баща за помощта, от която се нуждаете, Той няма да ви остави. Бог има цяло небе, пълно с благословения, които иска да дари на искрено търсещите тази помощ, която само Господ може да даде. Енох ходеше с Бога, като гледаше с вяра към Исус, като искаше от Него, като вярваше, че всяка изговорена дума ще бъде изпълнена. Той стоеше близо до Бога, като се покоряваше на всяка Негова дума. И до нашето време достигат думите: “Енох ходеше с Бога.” Животът му беше чудесен пример за единство. Христос беше неговият спътник. Той имаше близка връзка с Бог.

Енох пророкуваше за последните дни. Той каза: “Ето, Господ иде с десетки хиляди свои светии да извърши съд над всички и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него.” (Ръкопис 111, 1898)


18 февруари

Ной имаше истинска вяра – ние също можем да имаме такава


“Тогава Господ каза на Ной: Влез ти и целият ти дом в ковчега; защото в това поколение теб видях праведен пред Мене.” (Битие 7:1)
На Ной беше заповядано да построи ковчег, за да спаси себе си и своя дом. Казано е: “Ной... намерих праведен пред Мене в това поколение.” Също се казва, че “Ной ходеше с Бога.” Ной не спря, за да се запита: “Какво ще си помислят обитателите на света за мен, ако започна да строя тази лодка на сушата?” Той просто повярва в това, което Бог му беше казал и започна да действа според светлината и плана, който Бог му даде. Трябваше да наеме много дърводелци, за да му помагат в това голямо дело на строежа и мнозина от тях бяха вярващи по онова време. Но по-голямата част от Ноевия свят бяха невярващи и те много се подиграваха на Ной. Те се присмиваха на идеята да се построи голяма лодка на сухо.

Повърхността на земята беше почти същата, както когато Бог я беше създал, въпреки че бяха настъпили някои промени. Те гледаха величествените дървета и чудесните неща, които Бог беше направил в природата, и казваха: “Невъзможно е Бог да унищожи тези неща.” Гледката пред очите им и сетивата им много повече впечатляваха обитателите на Ноевия свят, отколкото небесната вест, а Ной стоеше там с пълна вяра, като свидетел за това поколение.

В онази епоха Авел, Енох и Ной бяха представители на Бога пред обитателите на древния свят. Всички бяха изправени пред изпитанието на Божия закон. Щяха ли да послушат Бога, щяха ли да направят точно това, което Той им каза да направят или щяха да бъдат непокорни и да разберат последиците? Ако Ной беше като мнозина днес, които казват “Вярвайте, вярвайте; всичко, което трябва да правите е да вярвате,” тогава той нямаше да осъди света. Но Ной имаше тази истинска вяра, която е действена. Чрез своята вяра и дела той свидетелстваше на обитателите на Ноевия свят, че вярва в Бога. Ако се беше отдръпнал и беше казал “Не мога да построя този ковчег. Защо да го правя? Ще ме сметнат за луд, ако построя този ковчег на сушата,” тогава той нямаше да има никакво влияние за добро върху тях. Но той просто повярва в това, което Бог каза и показа вярата си чрез делата си.

Смятаха го за луд, присмиваха му се и му се подиграваха, но все пак той продължи да работи за построяването на ковчега според Божиите напътствия. Когато и последната вест на Ной беше отправена към тази порочна епоха, хората се отдръпнаха подигравателно от него, докато той стоеше пред тях и предаваше предупреждението си. Те бяха слушали молитвите на Ной, които ден след ден се издигаха в тяхна полза, а той отправи и последната си вест със загрижено за тях сърце. (Ръкопис 86, 1886)


19 януари

Само две групи хора; само един ковчег на спасение


“И рече Бог на Ной: Свършекът на всяка плът се предвижда от Мене, защото земята се изпълни са насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята.” (Битие 6:13)
В бъдеще ще има свалени тронове и големи бедствия на народите, които ще предизвикват объркване. Сатана ще действа много усилено. Земята ще се изпълни с писъци на страдащи, загиващи народи. Ще има война. Земните краища ще бъдат смаяни, когато земята ще бълва огън от вътрешността си, за да унищожи обитателите на света, които в греха си приличат на обитателите на предпотопния свят.

По това време [преди Потопа], както и днес, има две групи – праведните и неправедните. Енох и други като него ходеха с Бога в праведност. Но мнозинството от обитателите на земята бяха отдадени на престъпления и тяхната порочност се издигна пред Бога...

Бог даде напътствия да се построи ковчег за онези, които щяха пожелаят да бъдат избавени от идващото унищожение. Той щеше скоро да изрече силни думи против греховността, която се беше разраснала до заплашителни размери. Той щеше скоро да се облече с възмездие и да извърши съдбите си срещу нарушителите на Своя закон. (Ръкопис 72, 1902. Ръкописи. Т. 18)

Докато Ной прогласяваше своята вест на предупреждение, някои слушаха и работеха с него за построяването на ковчега. Но те не издържаха. Лошите влияния надделяха. Те се отвърнаха от истината и станаха безбожници.

Така ще бъде и в последните дни на историята на тази земя. Онези, които днес чуват вестта на истината, но не вярват в нея, ще изпаднат в морално неверие, точно както в дните на Ной онези, които не бяха твърдо основани във вярата, не можаха да устоят до края на изпитанието. Когато Господ дава на всеки според делата му, тези хора ще разберат, че Бог е истина и че неговата вест щеше да бъде техен живот и спасение, ако те бяха приели дадените доказателства и бяха живели според изложените условия. Тогава те ще видят, че е можело да бъдат спасени, ако не бяха отхвърлили единственото средство за спасение.

Изпитанията на Божия народ могат да бъдат дълги и жестоки, но Господ никога не го забравя. Онези, които вярват в истината и се покоряват на заповедите, ще намерят убежище в Христос. Те винаги ще имат действителната защита на Неговата любяща загриженост, когато заемат мястото си на страната на Бога и на Неговия закон, който винаги е управлявал и винаги ще управлява Неговото царство. (Ръкопис 42, 1900)


20 февруари

Когато бъдем изпитани, ще издържи ли нашата вяра?


“И Ной направи всичко, както му заповяда Господ.” (Битие 7:5)
И Бог каза на Ной, че той, съпругата му, синовете му и техните съпруги трябва да влязат в ковчега. Виждате колко малко бяха тези, които пожелаха да повярват в небесната вест, в Божието слово, и по този начин да бъдат спасени от водите на Потопа. Последиците от нарушаването на Божия закон бяха показани на населението на земята. Навсякъде преобладаваше жестокост и поквара.

Но дойде времето, когато се появи една странна гледка, наблюдавана от обитателите на Ноевия свят. Онези които се присмиваха на Ной, подиграваха му се и го иронизираха, сега можеха да видят, че се случва нещо необикновено. Виждаха се горски животни от всеки вид, две по две, които идваха и се насочваха към ковчега. Тези животни се покориха на Божиите заповеди, а хората бяха непокорни. После се появиха небесните птици, които летяха към този ковчег на ята като тъмен облак. За момент това направи впечатление в умовете им. Но когато прекараха малко време заедно, те в неверието и греховността си го отхвърлиха от умовете си.

После на Ной и семейството му беше заповядано да влязат в ковчега. Изпитанието за обитателите на Ноевия свят беше приключило. Ной влезе в ковчега и тогава се видя ярка светлина – един небесен ангел дойде и затвори тежката врата... Ной и неговото семейство бяха затворени в ковчега, а неправедните останаха отвън. Божията милост беше оттеглена от това осквернено и порочно поколение...

Това беше огромно изпитание, наложено на Ной и семейството му – [те бяха затворени в онзи ковчег седем дена, а не заваляваше никакъв дъжд. Подигравките, присмеха и ликуването на враговете им бяха пълни. Но веднага след изтичането на седемте дена започнаха да се събират тъмни и тежки облаци, каквито никога преди не бяха виждали. Облаците ставаха все по-черни и от тях започна да вали.

Дотогава никога не беше валяло, но се беше издигала мъгла, която напояваше земята. Заради това хората имаха случай да тържествуват над Ной. Но дъждът продължаваше да се сипе и тогава те се замислиха сериозно. Но за да отхвърлят тези мисли от себе си, те все повече затъваха в нечестието си и настойчиво чакаха, за да видят дали няма някакъв знак, че облаците се разнасят, но нямаше такъв. Дъждът се усилваше, докато започна да вали като из ведро. (Ръкопис 86, 1886)
21 февруари

Последиците от нарушаването на Божия закон


“Слушай Ме, народе Мой, слушай Ме, племе Мое! Защото закон ще излезе от Мене и Аз ще поставя правосъдието.” (Исая 51:4)
Бог беше скрил в земята оръжията Си, с които щеше да пречисти земята по онова време. Водните струи започнаха да изригват от дълбочините на земята и с увеличаването на силата й, водата изхвърляше камъни и изкореняваше дървета. Не смятате ли, че по онова време имаше някои, които щяха да бъдат щастливи да намерят убежище в ковчега? Някои се насочиха към ковчега и умоляваха, но вече беше твърде късно. Те започнаха да преместват семействата си другаде и да се изкачват по най-високите места на сушата... Изкачваха се по най-високите дървета, като мислеха там да намерят убежище, но тези дървета бяха изкоренявани и хората бяха погребвани във водите от земята.

Така обитателите на този дълголетен род загинаха в Потопа, дори и животните загинаха, освен онези, които бяха в ковчега. Христос каза: “Както беше в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син. Ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, в който Ной влезе в ковчега, и тогава дойде потопът и ги унищожи всичките.” Така ще бъде и когато Христос се яви при Второто си пришествие.

Божият закон беше престъпен първо от Сатана в небето. Той поддържа бунта си по тази точка и до днес и ще продължава до края на времето. Изпитанието, което беше наложено върху различаващите се хора в миналите епохи, ще бъде наложено и върху хората от тази епоха. Мъжете и жените ще признаят ли управлението на вселенския Бог и ще почетат ли това управление? Станаха ли по-добри обитателите на древния свят, като стъпкаха закона на Йехова? Отделянето от закона на техния Творец подобри ли положението им? Престъпването на Божия закон и нарушаването му в наши дни ще направи ли мъжете и жените по-добри?

Същите резултати, които се наблюдаваха при нарушаването на Божия закон от обитателите на Ноевия свят, ще бъдат наблюдавани и в жителите на сегашния човешки род. Тогава не бяха зачитани правата и собствеността, дори човешкия живот. Мислите и желанията на сърцата бяха постоянно зли. Те се покланяха на всичко друго, освен на Бога. Така е и в наши дни – в застрашителни размери преобладават измамата, безверието и идолопоклонството. (Ръкопис 86, 1886)

22 февруари

Бранители на Божия закон


“Но който вникне в съвършения закон, законът на свободата, и постоянства, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълните, ще бъде блажен в дейността си.” (Яков 1:25)
Става ли един народ щастлив, ако отхвърли Божиите закони? Народите тук [в Европа] имат свои закони и безопасността на жителите на тези страни се дължи на зачитането на тези закони, а вие знаете колко строго се изисква да се спазват тези закони. Виждате един офицер, който води човек с окови на ръцете и краката, и разбирате, че този човек е престъпил законите на страната. Той е загубил свободата си и е изпратен в затвора, защото е нарушил законите на държавата.

Тогава ще защитава ли някой позицията, че Господарят на вселената не трябва да има закон, който да управлява царството Му? Има ли някое Исусово или небесно учение, че Божият закон няма обвързващи изисквания към земните жители? Законът на десетте заповеди е великият морален стандарт за праведност в небето и на земята. Този велик закон е основата на всички закони, на всички народи и на всички семейства.

Какъв дяволски шедьовър е идеята, че Божият закон е премахнат и вече не задължава с нищо човешкия род. Ние знаем, че убиецът, прелюбодеецът и крадецът веднага си навличат беля чрез този закон. Точно те биха желали този закон да бъде пометен, за да могат свободно да осъществяват всичките си желания и пороци. Когато видим някой човек, придружаван от служител на правосъдието, ние не помисляме, че той е спазил закона, но че го е нарушил.

Всички ние, които живеем по лицето на земята, трябва да преминем през своите изпитания и несгоди. Чрез Божието провидение ще се появят обстоятелства, когато ще бъдем призовани да защитаваме вярата си. Ще дадем неоспоримо свидетелство на чия страна сме. Ще бъдем или решителни бранители на Божия свят закон, или от страната на престъпниците. Ще бъдем изпитани така, както беше изпитан Ной. Дали той смяташе, че не си струва да застане сам, като единствен защитник на Божия закон, поради почти всемирното разпространение на порочността в неговите дни? Той зае мястото си като благороден Божи човек на страната на правдата, защото така беше правилно. (Ръкопис 86, 1886)


23 февруари

Необходимо е нещо повече от само вярване


“Ти вярваш, че има само един Бог. Добре правиш; и бесовете вярват и треперят.” (Яков 2:19)
В недалечно бъдеще ще разберем някои неща за това какво означава да бъдеш изпитан. Ще има закони в държавата, които ще пречат на подчинението ни на Божиите закони, и тогава изпитанието ще се състои в това на чия страна сме – на Божията страна или на страната на Божиите противници. Всеки един от нас трябва да бъде подготвен за това, което ще се случи в нашия свят. Нито един от вас не може изведнъж да стане годен да издържи Божието изпитание. А чрез търпение и постоянство във вършенето на добро вие придобивате това качество на характера, което ще ви позволи да устоите на изпитанието в края. Само чрез ежедневно поддържане на душевната чистота и чрез призоваване на Бога ще можем да получим сила, за да издържим на изпитанието.

Върху нас ще се упражни всяко влияние, за да не приемаме на сериозно Божиите изисквания. Но ако искаме да сме готови да посрещнем Човешкия Син, когато дойде в небесните облаци, ние трябва отсега да се приготвяме за това... Трябва да имаме жива вяра и жива религия. Нашата вяра трябва да бъде усъвършенствана чрез делата ни. А към онези, които викат “Само вярвайте, само вярвайте и ще бъдете спасени,” трябва да зададем въпросите “В какво да вярваме? Какво е изпитанието на вярата за нашите дни?”

В притчата, която Христос ни разказва, има един човек, който моли някой от мъртвите да отиде при роднините му и да ги предупреди, за да могат да повярват. Но Христос им казва: “Имат Моисей и пророците... Ако не слушат тях, и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да повярват.”

Четем, че дяволът вярва и трепери, но че тази вяра не го спасява. Нуждаем се от тази вяра, която има за своя основа Библията – вярата, която се хваща за един жив Спасител и един жив Бог... Единствено кръвта на Христос може да очисти грешника от всяко петно на греха. Ако бяха признали този закон в древния свят, той щеше да им покаже какво представлява греха и те не биха се осмелили да извършват грехове...

Бог събира и връзва на снопи онези, които Го обичат и Му служат, а порочните са връзвани на снопи, готови за огъня на последния ден. Изцяло от нас зависи дали ще бъдем при снопите с доброто жито или завързани на снопи за огъня на последния ден...

Вечната награда ще бъде дадена на онези, които са верни и послушни на Бога. (Ръкопис 86, 1886)


24 февруари

Ще търсим ли безопасност, когато е вече твърде късно?


“В същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори са разкриха.” (Битие 7:11)
Предпотопните хора бяха предупредени, но историята разказва, че те не се осъзнаха, докато не дойде Потопа и не ги помете всичките... Те видяха как Ной, съпругата му, синовете им и техните съпруги влязоха в ковчега и врата беше затворена след тях. Само осем човека влязоха в това убежище от бурята и чакаха в продължение на една седмица да започне дъжда... Всеки ден слънцето изгряваше и залязваше в ясното небе и всеки ден Ной беше изкушен да се съмнява. Но Господ беше казал, че Потопът наближава, и Ной се облягаше на тези думи.

В края на седемдневния период започнаха да се събират облаци. Това беше нещо невиждано, защото хората никога не бяха виждали облаци... Облаците се сгъстяваха все повече и скоро започна да вали. Хората все още се опитваха да мислят, че това не е нещо обезпокоително. Но скоро небесните прозорци сякаш се отвориха, защото дъждът заваля като из ведро. За известно време земята попиваше дъжда. Но скоро водата започна да се надига и всеки ден се надигаше все по-нагоре и по-нагоре. Всяка сутрин, когато хората виждаха, че продължава да вали, те се поглеждаха един друг отчаяно, а всяка вечер повтаряха думите “Все още вали!” Така беше всяка сутрин и всяка вечер.

Дъждът се изсипваше в продължение на четиридесет дни и нощи. Водата навлезе в къщите и изгони хората към храмовете, които бяха издигнали за поклонението на идолите. Но храмовете бяха пометени. Земната кора се разпука и водата, която беше скрита в недрата й, изби нагоре. Във въздуха бяха изхвърлени огромни камъни.

Навсякъде можеха да се видят хора, които бягаха, за да си търсят убежище. Беше дошло времето, когато щяха да бъдат щастливи, ако можеха да получат покана да влязат в ковчега. Изпълнени с терзания, те извикаха: “О, ако имаше безопасно място!” Някои крещяха към Ной, като го умоляваха да ги допусне в ковчега. Но сред бесните пристъпи на силната буря гласовете им останаха нечути. Някои се държаха за ковчега, докато бяха отнесени от бушуващите вълни. Бог беше затворил вътре онези, които повярваха на словото Му, и никой друг не можеше да влезе там.

Родители с децата си се стремяха към най-високите клони на все още изправените дървета, но веднага щом стигнеха до това убежище, вятърът събаряше дървото и хората във пенещата се, кипяща вода...

Къде беше сега ковчегът и онези, на които хората се бяха надсмивали и подигравали? Запазена чрез Божията сила, огромната лодка се носеше в безопасност по водите и Ной и семейството му бяха в безопасност вътре в нея. (Знамения на времето, 10 април, 1901)


25 февруари

В света, но не от света


“Затова: `Излезте изсред тях и отделете се,` казва Господ, `И не се допирайте до нечистото`; и: `Аз ще ви приема.`” (2 Коринтяни 6:17)
Тъй като се умножава беззаконието, любовта на мнозина охладнява, но трябва ли заради това да скриваме нашата светлина? Времето, когато преобладава най-голямото беззаконие, трябва да бъде време на най-голяма ревност на Божия народ. Когато виждате, че любовта на мнозина става хладка, трябва да действате, за да покажете Христос на света.

Законът и евангелието са така преплетени, както основата и тъканта. В тях се срещат милост и истина и правда и мир се целуват. Трябва да достигнем Божия стандарт. Той има един закон, който управлява хората и спазването му ще осигури нашето щастие. Трябва да обичаме Бога. Любовта, която води към непослушание, е вдъхновена от дявола. Любовта, която води към послушание, е вдъхновена от Небето.

“Излезте от тях и отделете се” – казва Господ. И още “Очистете себе си.” Но как да разберем, че имаме нечистота? Това ни показва Божия закон. Първите четири заповеди ни посочват задълженията към Бога, а последните шест не позволяват да проявяваме егоизъм към нашите приятели и познати. Когато осъзная, че пропадам, аз побягвам към Крепостта. Зная, че Той оправдава греховете от незнание. Исус е прощаващият греховете Спасител. Исус е опазил заповедите на Своя Отец и Той казва “Блажени са хората, които правят това, те ще влязат в царството.”

Когато се покоряваме, ще имаме щастливи семейства. Учете винаги децата на Божиите заповеди. Това е било важно в дните на Израел, но и сега не е по-малко важно. Изповядването, че пазите заповедите, няма да ви отвори вратата към града. Вложете ги в сърцата си и ги изпълнявайте при всяко ваше действие...

Няма ли да се опитвате да представяте Христос на света от този ден нататък? Ще имате прибежище. Ще бъдете слънчеви християни. Достатъчно дълго сме били мрачни. Не е ли по-добре да излезем от пещерата и да застанем твърдо за Бога? Тогава Христос ще бъде с нас и ние ще можем да говорим за изкуплението като учениците, след като те бяха прекарали доста време с Исус и се бяха учили от Него. Носете светлината на Исус. Занесете я на ближните си.

Когато Христос влезе в живота ни, ще се обичаме един друг и най-коравите сърца ще се отворят... Ако се смиряваме и постоянно приемаме Неговата преобразяваща сила, ще бъдем покрити от Неговата праведност. (Ръкопис 27, 1891. Проповеди и изказвания. Т. 2)

26 февруари

Исус: непроменим през цялата вечност


“Исус Христос е същият вчера, днес и довека.” (Евреи 13:8)
На хората трябва да се покаже силата на Христос, разпънатият Спасител, да дава вечен живот. Трябва да им покажем, че Старият завет е толкова действително евангелие в символи и сенки, колкото Новия завет в разкриващата се сила. Старият завет не е една стара религия, която трябва да бъде заместена от Новия. Новият завет е само развитието и разкриването на Стария. Авел вярваше в Христос и беше така действително спасен чрез Неговата сила, както Петър и Павел.

Енох беше така несъмнено представител на Христос, както възлюбеният ученик Йоан. Енох ходеше с Бога и после не можеше да се намери, защото Бог го взе. На него беше поверена вестта за второто идване на Христос. “За тях пророкува и Енох, седмият от Адам, като каза: Ето, Господ иде с десетки хиляди свои светии да извърши съд над всички и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него.” Вестта, проповядвана от Енох, и вземането му в небето, бяха убедително доказателство за всички, които живееха по неговото време. Тези неща бяха доказателство, което Матусал и Ной можеха мощно да използват, за да покажат, че праведните ще бъдат взети в небето.

Този Бог, който ходеше с Енох, беше нашият Господ и Спасител Исус Христос. Той беше светлината на света тогава, точно както е и днес. Хората, живели тогава, не бяха лишени от учители, които да ги наставляват в пътя на живота, защото Ной и Енох бяха християни. Евангелието е дадено под формата на правила още в Левит. Така както днес, и тогава се изискваше безрезервно послушание. Колко важно е да разберем значението на тази дума. Само две групи хора ще има в света – покорните и непокорните. Това трябва да бъде изяснено при всички наши евангелизаторски усилия. Само ако можехме да помним, че Христос, макар и прикрит, е постоянно до нас. “Аз съм до дясната ти ръка, за да ти помагам.” Ние трябва да бъдем Негови свидетели, за да убеждаваме грешниците за греховете им. Никой не може да бъде принуден против волята си, но може да бъде убеден. Христос е вършещата чудеса сила, която може да направи това. (Писмо 119, 1895)
27 февруари

Преданост към целта


“Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено.” (Матей 6:22)
Текстът казва “окото ти,” а не окото на някой друг. Ние изгубваме богатата опитност, която имаме привилегията да преживеем, когато очакваме някой друг да гледа вместо нас и да ни води в духовната ни опитност, като че ли сме слепи. Трябва да гледаме само към Божията слава и да имаме една последователна цел да изоставим напълно егоизма си и предпочитанията си към другите, и то без да се питаме “Ако поема по този път, дали ще увелича личните си притежания или ще ги намаля?”

Тези, които търсят Божията мъдрост, трябва да ценят високо простотата. Тогава нозете им няма да се подхлъзват. “Пътят на праведните е като виделината на разсъмване, която се разискря в ярък ден. Пътят на нечестивите е като тъмнина; не знаят какво ги спъва.”...




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница