Тържествуващият Христос Размишления за историята на великата борба



страница7/19
Дата31.12.2017
Размер2.75 Mb.
#38260
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   19

Човек, който наистина обича и се бои от Бога, като се стреми предано към целта да върши Неговата воля, ще влага тялото, ума, сърцето и силата си в служене на Бога. Така правеше Енох. Той ходеше с Бога. Неговият ум не беше оскверняван от нечисто, увредено зрение. Онези, които са решили да направят Божията воля своя собствена, трябва във всичко да служат на Бога и да Му бъдат угодни. Тогава характерът ще стане балансиран и хармоничен, последователен, радостен и истинен.

“Но ако окото ти е болно,” ако се занимаваш с егоистични цели и работиш само за това, целият характер ще бъде увреден, цялото тяло ще е пълно с тъмнина. Такива хора не гледат към Исус. Те не съзерцават Неговия характер и не се променят по Неговия образ. Духовното зрение е болно и пътят, водещ от земята към небето, е затъмнен от пъклената сянка на Сатана. Така Сатана е доволен да го притежава, защото може да води този човек със затворени очи към унищожение.

“Ако светлината стане тъмнина, колко голяма ще е тъмнината!” Съвестта е направляващата способност и ако хората позволят съвестта им да бъде изкривена, те не могат да служат правилно на Бога. Целта им в живота показва на света дали са християни или бунтовници против Бога. Целият им живот е един провал. Той е изопачен и двуличен и всички качества се насочват в погрешна посока. Вероизповеданието може да е правилно, но вярата е изкривена, и това се разкрива в действията, чрез които другите биват заблуждавани. “Никой не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия, а другия ще обикне или към единия ще се привърже, а ще презира другия. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.” (Писмо 128, 18976. Ръкописи. Т. 13)
28 февруари

Повече от небето – по-малко от егоизма


“Това са онези, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.” (Откровение 7:14)
Иска ми се да можех да насоча умовете ви към бъдещата слава и да запечатам в съзнанието на всеки великата жертва, която трябваше да бъде принесена за изкуплението на човешкия род. От вас зависи дали се наслаждавате на тази слава...

На всеки човек Бог е дал таланти и ако ние не се стремим да ги развиваме, ще пропаднем и ще изгубим вечния живот. Било е направено всичко възможно за нашето облагородяване, и ако ние се провалим в нашата част, тогава по отношение на нас жертвата ще е била напразна. Ще бъдем ли претеглени на везните и намерени твърде леки? Или ще бъдем част от множеството, облечено в бяло? Това ще зависи от насоката на действията ни. Ако сме в Божията работилница, Той ще ни разхубави и шлифова, и ние ще станем подходящи за небесните домове.

О, колко несравнимо привлекателен е нашият любящ Спасител! Земните съкровища са без стойност; достатъчно е да гледаме към Голгота. Иска ми се всеки да приеме предлаганото спасение. Всички имат някакво дело за извършване и ако излязат победители, те ще извикат “Достойно, достойно е Агнето, което е било заклано за нас.”

Ще получите ли вечен живот? Ако желаете, трябва да обърнете гръб на светските удоволствия. Нечестието в тази епоха е така голямо, както е било в дните на Ной. Но дори в това нечестно и извратено поколение се намери един човек, който ходеше с Бога. Умът на Енох беше постоянно насочен към Бога и Бог не го остави, а в края на краищата го взе от този грешен свят. Този човек представя онези, които ще бъдат взети в небето, когато Христос дойде да събере Своя народ. Готови ли сме за идването на Христос? Търсим ли постоянно Бога за сила да устояваме на хитрините на врага? Изпрали ли сме дрехите си и очистили ли сме ги в кръвта на Агнеца?

Бог наистина е с нас и изисква цялата сила на естеството ни. Нуждаем се от лечението на Великия лекар. Нуждаем се повече от небето и по-малко от себе си. Трябва да бъдем участници в божественото естество. О, каква любов ни беше показана! Божественият Син на Бога остави небесния трон и даде живота Си за нас и заради нас стана беден. Той облече Своята божественост с човешко естество. Сега желаеш ли в замяна да се отречеше от себе си и да последваш своя Спасител? О, не пропилявай в търсене на светска почит малкото време, което ти остава, защото така ще изгубиш скъпоценния дар на вечния живот! (Ръкопис 40, 1886)
29 февруари

Християните са Божии работници


“О, вие, които сте жадни, елате всички при водите; и вие, които нямате пари, елате, купете и яжте.” (Исая 55:1)
Преди Христос да облече Своята божественост в човешко естество и да дойде в нашия свят, Бог изпрати тази вест чрез Ной, Енох, Сит и Матусал. Лот занесе вестта в Содом и цяла група вестители разнесоха вестта за Идващия. Но тази вест трябва днес да се разгласява навсякъде...

Пиршеството е приготвено. Последната покана трябва да се занесе при всички народи до краищата на земята. Това е нашето дело. Сега вестителите трябва в по-особен смисъл да викат “Слушайте внимателно.” Вестта трябва да излезе от устата на човешки същества. Този, който дойде в нашия свят, за да разгласи вестта, беше Самият Господ. После кажете на хората, че Христос дойде във вид на човек, за да може Неговото човешко естество да се свърже с хората, а божествеността Му да се държи за божественото. Неговите служители трябва да бъдат свързани един с друг. “Вие сте съработници на Бога” – казва Той – “Вие сте божия нива, Божие здание.” Ако Неговите работници бъдат движени от Светия Дух, може да бъде извършено велико дело. “Накарайте ги да влязат,” – са думите, отправени към вестителите – “за да може да се напълни дома ми.” Господ има предвид, че трябва да действаме сериозно. Ако сме напълно посветени на Бога, Светият Дух ще действа заедно с нас.

Вие, които твърдите, че сте християни, погледнете нашия свят днес. Осъзнавате ли в каква ситуация се намираме, когато виждате как любезността и любовта на един дълготърпелив Бог се презират и отхвърлят напълно? Ограничени, нечестиви хора, които имат нужда от прошка и мир, са поканени всички да дойдат. Господ Исус, Великият Учител, поднася поканата, но често тя се посреща с лекомислени извинения или се отхвърля с насмешка и презрение. Всички, които желаят, могат да дойдат и да приемат милостивата покана. Защо хората не могат да осъзнаят важността на приемането на призива и примиряването с Бога?

Дяволът не е мъртъв. Той действа чрез всички свои привлекателни изкушения, за да убеди хората да запушат ушите си, за да не чуват и хиляди, които трябва да разнасят на света тази изискваща огромни усиля вест, заравят талантите си в земята. Те не използват силите си, за да привличат души към пищната трапеза. Неверни, лениви слуги! Бог ще иска сметка от вас. Но да благодарим на Бога, че се чуват някои верни гласове, че има някои, които чувстват отговорността си и които действат с всяко възможно за силите им средство, за да накарат хората да влязат. (Писмо 89, 1898)

1 март

Характерът има огромно значение в живота


“Господ знае дните на непорочните; и тяхното наследство ще бъде довека... Защото благословените от Господа ще наследят земята; а проклетите от Него ще се изтребят.” (Псалм 37:18-22)
Почитта, показана от Сим и Яфет към техния баща, а по този начин и към небесните закони, беше залог за едно по-светло бъдеще за потомците им. По отношение на тези синове беше заявено: “Благословен Господ, Симовият Бог! И Ханаан да бъде слуга на Сим. Бог да разшири земите на Яфет и да се засели Яфет в шатрите на Сим; и Ханаан да му бъде слуга.” Родът на Сим щеше да бъде родът на избрания народ, на Божия завет, на обещания Изкупител. Йехова беше Богът на Сим. От него щеше да произхожда Авраам и Израелевия народ, чрез който щеше да дойде Христос. “Блажен този народ, чийто Бог е Господ.” А Яфет щеше “да се засели в шатрите на Сим.” Наследниците на Яфет щяха да имат специален дял в благословенията на евангелието...

Пророчеството на Ной не беше своеволно гневно осъждане или показване на пристрастие. То не определяше характера и съдбата са синовете му. Но то показваше какъв щеше да бъде резултатът от начина на живот, който те поотделно бяха избрали, и характера, който вече бяха изградили. То беше израз на Божието намерение към тях и потомството им в светлината на техния собствен характер и поведение. По правило децата наследяват нрава и склонностите на своите родители и подражават на примера им, така че греховете на родителите се повтарят от децата във всяко следващо поколение. Така безчестието и непочтителността на Хам се повториха в неговите потомци, като им донесоха проклятие за много поколения. “Един грешник разваля много добро.”

От друга страна колко богато беше наградено уважението на Сим към баща му и какъв знатен род на святи хора се появява в потомството му! “Господ знае дните на непорочните” и “потомството му е благословено.” “Знай, прочее, че Господ, твоя Бог, Той е Бог, верният Бог, Който пази завета и милостта за хиляди поколения към тези, които Го обичат и пазят заповедите Му.” (Патриарси пророци)
2 март

Лошият характер води до отстъпничество


“Проклет да е Ханаан! Слуга на слуги ще бъде на братята си.” (Битие 9:25)
За да насели отново земята, от която Потопът беше помел моралната поквара съвсем наскоро, Бог беше запазил само едно семейство – семейството на Ной, на когото беше заявил: “Тебе видях праведен пред Мен в това поколение.” И все пак в трите сина на Ной бързо беше проявена същата голяма разлика, наблюдавана в света преди Потопа. В Сим, Хам и Яфет, които бяха родоначалници на човечеството, бяха загатнати характерите на техните потомци.

Ной, говорещ под божествено вдъхновение, предсказа историята на трите големи раси, които щяха да произлязат от тези бащи на човешкия род. Като проследи наследниците на Хам по-скоро чрез сина, отколкото чрез бащата, той заяви: “Проклет да е Ханаан! Слуга на слуги ще бъде на братята си.”... Лошите качества бяха увековечени в Ханаан и потомците му, чиито постоянен грях предизвика върху тях Божиите съдби...

Макар че пророческото проклятие ги беше обрекло на робство, ориста им беше отложена в продължение на векове. Бог понасяше тяхното безбожие и поквара, докато преминаха границата на божественото търпение. Тогава те бяха лишени от владенията си и станаха роби на наследниците на Сим и Яфет...

За известно време наследниците на Ной продължиха да живеят в планините, където беше заседнал ковчега. С увеличаването на броя им отстъпничеството скоро доведе до разделение. Онези, които искаха да забравят своя Творец и да отхвърлят ограниченията на закона Му, чувстваха постоянно раздразнение към ученията и примера на боящите се от Бога техни другари, и след известно време решиха да се отделят от поклонниците на Бога. Съответно те тръгнаха към равнината Сенаар на бреговете на реката Ефрат. Те бяха привлечени от красивото разположение и плодородната почва и решиха да установят домовете си в тази равнина.

Тук решиха да построят град и в него кула с такава изумителна височина, че да стане чудото на света. Тези начинания бяха планирани, за да не се разпръснат хората наоколо в заселища. Бог беше дал наставления на мъжете и жените да се разпръснат по цялата земя, да я населят и да я подчинят. Но вавилонските строители решиха да запазят общността си в едно цяло и да основат монархия, която в края на краищата щеше да обхване цялата земя... Величествената кула, която стигаше до небесата, беше замислена да стои като паметник на силата и мъдростта на строителите й, като увековечава славата им в следващите поколения. (Патриарси и пророци)

3 март


Някои са готови на всичко, само за да избягат от Бога
“Елате, да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.” (Битие 11:4)
Някои от наследниците на Ной скоро започнаха да отстъпват от вярата си... Те пропътуваха известно разстояние... и избраха една обширна долина, където да живеят. Там те построиха град и после се роди идеята да издигнат висока кула, която да стига до облаците, за да могат да живеят заедно в града и кулата и повече да не се разпръсват. Те разсъждаваха, че ще могат да бъдат в безопасност в случай на друг потоп, защото щяха да издигнат своята кула до много по-голяма височина, отколкото достигнаха водите по времето на Потопа и целият свят щеше да ги почита... Преди да беше завършила работата по построяването, хората заживяха в кулата. За техните идоли бяха отделени великолепно обзаведени и украсени стаи... (Знамения на времето, 20 март, 1879)

Но сред хората от Вавилон живееха някои боящи се от Бога хора, които бяха измамени от лицемерието на безбожните и привлечени към замислите им. Те не искаха да се присъединят към този заговор за осуетяване на Божиите намерения. Те отказаха да бъдат заблудени от чудесните планове и величествения изглед. Заради тези верни души Господ забави съдбите Си и даде на хората време да разкрият истинския си характер...

Този заговор беше породен от бунта срещу Бога. Обитателите на долината Сенаар издигнаха царство за себе възвишаване, а не за Божия прослава... Решителни хора, вдъхновени от първия голям бунтовник, щяха да бъдат постоянно подтиквани от него и нямаше да позволят нищо да попречи на плановете им или да ги спре в нечестивия им път. На мястото на божествените предписания те щяха да поставят закони, съставени според желанията на техните егоистични сърца, за да осъществят намеренията си.

Но Бог никога не оставя света без свидетели за Себе Си. Онези, които Го обичаха и се бояха от Него по времето на това първо голямо отстъпничество след Потопа, смириха себе си и извикаха към Него. “О, Боже,” – молели те – “намеси Се между Твоето дело и човешките планове и методи.” “И Господ слезе, за да види града и кулата, която строяха хората.”...

Бог дълго търпи опърничавостта на хората, като им дава изобилни възможности за покаяние, но Той отбелязва всички техни хитрини, с които се противопоставят на авторитета на Неговия справедлив и свят закон. Като доказателство за Неговото неодобрение относно построяването на тази кула Той разбърка езиците на строителите, за да не може никой да разбира думите на другите работници. (Ръкопис 94, 1903. Ръкописи. Т. 8)
4 март

Вавилонските строители все още съществуват


“Господ осуетява намеренията на народите; прави безполезни мислите на племената. Намеренията на Господа стоят твърди довека, мислите на сърцето Му – от род в род.” (Псалм 33:10, 11)
Плановете на вавилонските строители завършиха с посрамване и поражение. Паметникът на тяхната гордост стана свидетелство за тяхното безумие. Но и днес хората постоянно вървят по същия път – разчитат на себе си и отхвърлят Божия закон. Това е принципът, който Сатана се опита да осъществи в небето – същият, който ръководеше Каин при принасянето на неговата жертва.

И в наше време има строители на кули. Невярващите изграждат своите теории върху предполагаемите заключения на науката и отхвърлят откритото Божие слово. Те се осмеляват да произнесат присъда над Божието морално управление. Те презират Неговия закон и се хвалят с това, че човешкият разум е достатъчен. Затова “тъй като присъдата над злото дело се бави, сърцата на човешките синове са напълно отдадени да вършат зло.”

Сред изповядващите се за християни в света мнозина се отвръщат от ясните библейски учения и си изграждат верую от човешки размишления и приятни басни, и посочват своята кула като път за изкачване към небето. Хората слушат с възхищение красноречивите устни, докато те поучават, че престъпникът не трябва да умира, че спасението може да бъде осигурено без послушание спрямо Божия закон. Ако изповядващите се за последователи на Христос бяха приели Божия стандарт, той щеше да ги доведе до единство. Но докато човешката мъдрост се издига над Неговото Свято Слово, ще има разделения и разногласия.

Съществуващото объркване поради противоречащите си вероизповедания и секти е подходящо представено чрез термина “Вавилон,” което пророчество се отнася за обичащите света църкви от последните дни. Мнозина се опитват да си направят рай, като придобиват богатства и власт. Те “говорят нечестиво за потисничество: те говорят надменно,” като стъпкват човешките права и не зачитат божествения авторитет. За известно врем гордите могат да имат голяма власт и може да постигат успехи във всички свои начинания, но в края на краищата те ще постигнат само разочарование и окаяност.

Времето на Божието проучване наближава. Всевишният ще дойде, за да види това, което бунтовните хора са построили. Неговата върховна власт ще бъде изявена, а делата на човешката гордост ще се снишат... “Господ осуетява намеренията на народите; прави безполезни мислите на племената. Намеренията на Господа стоят твърди довека, мислите на сърцето Му – от род в род.” (Патриарси и пророци)
5 март

Изпитанието на Авраамовата вяра


“Ще направя от тебе голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.” (Битие 12:2)
За Авраам не беше малко изпитание да бъде призован да напусне дома и приятелите си и да отиде в земя, която не познаваше. Когато той дойде в тази земя, откри, че там бяха ханаанците и той трябваше да се сблъска с цялото им идолопоклонство.

Това беше тежко изпитание за вярата на Авраам. Той нямаше никакво притежание, което да нарече свое собствено. Но в объркването му небесният Бог благоволи да му проповядва благовестието и да му покаже притежанието, което ще има за вечно наследство.

Авраам се местеше от място на място, тъй като това му се виждаше уместно заради изхранването на семейството му, а то не беше малко. Неговите обучени слуги наброяваха повече от четиристотин. На всяко място, където разпъваше палатките си, той издигаше наблизо олтар. Така се покланяше на Бога във всяко място, където беше призован да отиде. По този начин той учеше семейството си да обича и да уважава Бога...

Всички Божии последователи трябва да носят истинските принципи на своята религия със себе си, където и да отиват. Ако на местата, където отиват, съществуват грях, незачитане на Бога и идолопоклонство, точно тогава е момента те да покажат своите истински принципи.

Когато сме се установили там, където всичко ни е лесно и удобно, ние не чувстваме толкова необходимостта да зависим всеки миг от Бога. В Своето провидение Бог ни довежда до положение, където да почувстваме нашата нужда от Неговата помощ и сила...

Сега Господ се бори със Своя народ и иска всеки един от нас да започне да се покорява на Неговите изисквания. Никой от нас не трябва да се пита “Удобно ли ще ми бъде” или “Ще ми хареса ли?”, когато пред нас се постави задължение. Достатъчно е, че Бог го е казал. Трябва да вземем своите Библии, трябва да изучаваме и разбираме Божията воля за себе си и тогава да продължим с вяра и увереност, както Авраам.

Сега виждате, че първото изпитание беше много трудно за Авраам – да изостави всички и да отиде в земя на непознати хора... Имаше неблагоприятни обстоятелства, които известно време преследваха Авраам и които го поставиха пред изпитания, където той беше изпробван от Бога... Когато Господ разкри пред него картината на вечния живот, на пречистената земя, която щеше да бъде негов дом, той беше удовлетворен. (Ръкопис 19:1886; виж също “В небесни места”. Ръкописи. Т. 10)
6 март

Последствието от избора


“Ако ти идеш наляво, аз ще ида надясно; ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво.” (Битие 13:9)
Авраам беше изпитан, за да се види дали ще послуша Божия глас и дали ще се подчини. Господ видя, че най-доброто за него в духовно отношение не е да остане в своята страна сред роднините си, където не можеше да упражнява такова влияние върху тях, което да е за благословение. Той му каза да ги напусна. Авраам беше богат човек, но се подчини на Бога съвсем непринудено и тръгна като пришълец в чужда страна. Когато напусна дома и роднините си, Бог го увери, че в Ханаанската земя ще постигне земно величие и благоденствие.

Защо Авраам не използва всички свои възможности, за да направи това благоденствие реалност? Защо не вложи средствата си, за да обогати себе си с богатство и влияние, повече от всеки, с който се срещаше? Авраам не направи нищо, за да прослави себе си. Неговата цел не беше властта. Той не се стремеше към величие и не строеше градове, за да ги нарече със своето име. Той беше доволен.

Библейският запис ни казва, че Авраам взе със себе си Лот, своя племенник, и известно време те живяха заедно. Но семействата им бяха големи и започнаха караници за добитъка между пастирите на Авраам и пастирите на Лот. “Тогава Аврам каза на Лот: Да няма, моля ти се, спречкване между мен и теб и между моите и твоите говедари, защото ние сме братя. Не е ли пред теб цялата земя?”...

Лот избра земята на Содом. Авраам живееше в Ханаанската земя, а Лот – в градовете на равнината, и разпъна палатката си срещу Содом. Но хората от Содом извършваха прекомерно много грехове пред Господ.

Тук ни се представя друго разделение. Има огромно значение кога и как се извършва едно разделение. На Лот беше дадена привилегията да се интересува, да бъде много внимателен къде ще отиде – много внимателен по отношение на средата, която избира за семейството си. Но без да вземе предвид жителите, той избра земя с красиво разположение, която обещаваше голяма печалба. Н в резултат на избора си Лот влезе там богат, а излезе без нищо. Има огромно значение дали хората се поставят в ситуации, където ще имат най-добрата подкрепа на правилните влияния или дали ще изберат временните предимства. Има много пътища, които водят към Содом. Всички ние се нуждаем от просветлено зрение, за да можем да различим пътя, който води към Бога. (Писмо 109, 1899)
7 март

Опитността на Лот служи за предупреждение


“Затова Лот си избра цялата Йорданска равнина. И Лот тръгна на изток и се разделиха един от друг.” (Битие 13:11)
Когато започна спречкването между пастирите, виждаме несъмнените отличителни черти на характера на Авраам в думите му: “Да няма, моля ти се, спречкване между мен и теб... Моля ти се, отдели се от мен; ти ако идеш наляво, аз ще ида надясно; или ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво.”

Лот видя, че земята около Содом беше най-благоприятна за неговото светско и временно благополучие, и избра това място. Ако Лот беше показал същата любезност, която имаше Авраам, той щеше да даде на него правото да избира. Но Авраам не мислеше, че е по-висш от всички около него. Той прие позицията на смирение. Точно Авраам имаше правото да направи този избор и да бъде пръв, но той избра да бъде любезен по този въпрос.

Вместо да разучи дали това ще бъде най-благоприятното място за неговия морал и благочестие, Лот мислеше само за своето земно благополучие. Но дойде време, когато Лот беше поставен на голямо изпитание поради порочността на Содомските жители. Когато Лот и семейството му бяха отведени от тези, които дойдоха да завладеят Содом и Гомор, Авраам отиде да го избави от пленилите го хора. Когато царят на Содом пожела Авраам да вземе част от плячката, той отново разкри истинското благородство на характера си. Каза, че няма да вземе нито конец, нито ремък за обувки, за да не кажат те: “Аз обогатих Аврам.” Бог беше дал на Авраам обещанието, че ще има големи богатства и той не искаше никой да каже, че грешниците са му дали богатствата, които притежаваше. Виждаме, че всяка стъпка на Авраам беше стъпка на вярата.

[В Битие 8] четем, че при Авраам дойдоха посетители, докато той седеше до входа на палатката си... Това бяха Божии ангели и един от тях не беше някой друг, а Божия Син. Когато тези гости се приближиха към палатката му, те бяха непознати, но той спази към тях правилата на истинската любезност. Божието слово ни казва: “Не забравяйте гостолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.” Авраам направи това. И когато небесните гости му се откриха, те му казаха каква е целта им по отношение на Содом... И макар Авраам да не беше в Содом и да не беше свързан със Содом, виждаме, че все пак той силно желаеше Содом да не бъде разрушен, ако Бог можеше да го пожали. (Ръкопис 19, 1886)


8 март

Важно е внимателно да избираме място за живеене


“И така, Лот погледна, разгледа цялата равнина на Йордан и видя, че беше добре напоявана...” (Битие 13:10)
Разумът на Авраам беше буден, когато реши, че най-доброто нещо, което може да направи, е да се отдели от Лот, въпреки че беше за него като баща. Но Авраам не можеше да понася раздори и спорове дори сред пастирите. Той не искаше душевният му мир да бъде нарушаван от неприятни разногласия. За него раздялата беше болезнена, но трябваше да се извърши.

Авраам даде на Лот правото да избира къде ще отиде, за да не бъде след това Лот изкушаван да смята, че Авраам е мислил за собствената си полза от раздялата. Лот хареса едно чудесно място близо до Содом. Земята, която избра, имаше всяко природно преимущество, но той пропусна да проучи морала и религията на содомците. Записано е всичко, което се случи после. Дойде време, когато той трябваше да бяга от порочния град, опозорен от всякакъв вид престъпления. Беше му позволено да предупреди дъщерите и зетьовете си, но те не искаха да обърнат внимание на предупреждението му така, както не се бяха вслушвали и в поученията му. Те се подиграваха на вярата му в Бога и загинаха при унищожението на Содом.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница