Тържествуващият Христос Размишления за историята на великата борба



страница8/19
Дата31.12.2017
Размер2.75 Mb.
#38260
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   19

Това е урок за всички нас. Трябва да постъпваме много внимателно, когато избираме дом за семейството си. Трябва да търсим помощта на Господа при възпитанието на децата си и при избора им на професия. Всяко семейство трябва постоянно да очаква помощ от Бога, като се доверява на Неговото правилно ръководство. За да се избегнем избирането на погрешен път заради земни придобивки, трябва да имаме ясна преценка.

Господната воля трябва да бъде наша воля. Бог трябва да стои на първо място във всичките ни дела. Трябва да желаем да бъдем поучавани като едно малко дете и да постъпваме внимателно с пълно доверие в Бога. Стъпките, които предприемаме, определят вечната ни съдба – зависи дали се насочваме към небето и града, чийто създатели и строител е Бог, или към привлекателните красоти на Содом.

Бог не определя Своето мнение въз основа на нашите мнения и предпочитания. Той знае това, което хората не знаят – бъдещите последици от всяко действие – и затова очите ни трябва да са насочени към Него, а не към светските предимства, предлагани от Сатана. (Ръкопис 50, 1893)
9 март

Бог чува нашите застъпнически молитви


“И Авраам се приближи и попита: Ще погубиш ли праведния заедно с нечестивия?” (Битие 18:23)
Разказва ни се, че Авраам се приближи и попита: “Ще погубиш ли праведния заедно с нечестивия?” Макар Авраам да притежаваше истинско чувство за смирение, което трябва да притежава всяко Божие дете, той все пак силно се вълнуваше за душите на грешниците. Представен ни е като приближаващ се и пристъпващ към небесните вестители. Той ги моли така, както едно дете умолява родителите си. Той помни, че Лот е установил дома си в Содом и че е създал роднински връзки там чрез бракове. Затова Авраам започва от петдесет и Господ му казва, че ще пощади града, ако има петдесет праведни човека. После смъква до десет и Господ му казва, че ще пощади града заради десетте. Авраам не продължава да моли, а наистина се надява, че в Содом ще се намерят десет праведни човека.

Но когато ангелите слизат в Содом, те не могат да намерят дори пет праведни човека в този разкошен град, затова можем да заключим, че е възможно да има разкошни градове с най-големи богатства, но в тях да не могат да се намерят и пет праведни човека. Докато се стремим към вечния живот, всеки от нас трябва да бъде заобиколен с такива неща, които възможно най-силно да благоприятстват развитието на християнски характер. Бог често ни призовава да прекъснем всяка връзка, която ни привързва към несвяти влияния, и да се отделим от тези хора.

Тук Авраам изпъква като Божи представител и неговата история е стигнала и до нашето време. Вълнението и тревогата на Авраам за Содом са урок за нас, че трябва силно да се интересуваме от хората около себе си. Въпреки че трябва да мразим греха, ние трябва да обичаме душите на онези, за които е умрял Христос. И тогава трябва да бъдем много благодарни на Бога, че имаме Един, който се застъпва в наша полза горе в небето.

Исус знае стойността на всяка душа, защото точно Той плати цената за всеки. Когато страдаше в предсмъртни болки при разпъването на кръста, Той се молеше за враговете си с думите: “Отче, прости им; те не знаят какво правят.” И тук, в случая с Авраам, виждаме как той се моли за виновните така, както един човек се моли за друг. Ние също трябва да отправяме подобни искрени молитви за онези, които са в тъмнина. (Ръкопис 19, 1886)


10 март


Ангелите са ограничени в действията си за нас
“Привечер дойдоха двама ангели в Содом; а Лот седеше до Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята...” (Битие 19:1)
Лош беше живял с Авраамовото семейството и характерът му се беше така оформил, че имаше същия любезен дух, който се изявяваше и в Авраам. Тези хора [ангелите] изглеждаха точно като другите хора, когато дойдоха при Лот и ако Лот не беше развил един любезен дух, той можеше да загине с останалите хора от Содом. Порочността на содомските жители беше толкова голяма, че искаха да изнасилят мъжете, които донесоха тази вест и бяха приети като гости от Лот. Но Божиите ангели защитиха Лот от това да бъде разкъсан на парчета от паплачта, която се беше събрала около портата му. Те ги поразиха със слепота, за да не могат хората да намерят вратата.

След тази проява на порочност ангелите разкриха на Лот целта на посещението си. Те му казаха, че ако има синове или дъщери в това място, трябва да ги изведе извън града. На Лот беше разрешено да отиде при роднините си и да им каже, че градът ще бъде разрушен, за да избягат от него. Но всички негови умолявания и предупреждения към тях бяха напразни. Те му се присмяха и нарекоха страховете му суеверни. Ето Содом си стоеше както винаги и нямаше никакво доказателство в нещата около тях, което да ги накара да мислят, че ги очакваше унищожение.

Но когато Лот се върна, ангелът бързаше и им каза да бягат от Содом. Лот беше, така да се каже, втрещен от мисълта, че трябва да тръгне без имота си, а само със съпругата си и двете деца с него. Ангелите ги хванаха и ги изведоха от града... Веднага щом излязоха от града и бяха по пътя към планината, ангелът им каза: “Бягай за живота си.” Заповедта беше: “Да не погледнеш назад...”...

Лотовата жена обърна погледа си към града, като гледаше това, което беше оставила там. Божието проклятие дойде върху нея и тя се превърна в стълб от сол... Можем да видим, че Лот направи грешка, когато установи дома си в Содом. Тук той изгуби не само всичко, което имаше – той изгуби всичко, освен двете си деца. Това е урок, който трябва да възприемем много на сериозно. За Божиите деца може да има много ласкателни възможности, но те трябва добре да обмислят въпроса от всички страни преди да вземат решение. Най-първият въпрос за всеки един от нас трябва да бъде: “Как ще се отрази това на душата ми?” (Ръкопис 19а, 1886)


11 март


Не давай на Бога нищо по-малко от любящо покорство
Твърди се, че съм казала, че не можете да бъдете спасени, ако не съблюдавате съботата. Наистина ли изискването от четвъртата заповед изглежда безсмислено? Привичното покорство пред волята на нашия небесен Господар не подтиква ли послушните постоянно и искрено да задават въпросите “Какво иска моят Господ? Каква е Божията воля за мен?”, а не “Какво е приятно?”, “Какво е най-удобно или приятно за мен и хората около мен?”

Има ли нещо необичайно в това човек да извършва дадено действие под влиянието на Божия дух, когато чувства, че ако откаже или е небрежен да го извърши, той ще постави в опасност спасението на душата си? Толкова ли е трудно за разбиране, че покорството към целия Божи закон от наша страна е абсолютно необходимо за вечния живот? Представлява ли за християнина неразгадаема тайна факта, че трябва да осигури спасението на душата си, независимо от цената, която трябва да понесе собствения му егоизъм или егоистични интереси? Дава ли ни Божието слово някакво уверение, че можем да отидем в небето, независимо дали се подчиняваме на Божия закон или не? Ако е така, всички изисквания на Бога, които са условие за спасението ни, са напълно погрешни.

Бяха ли обитателите на древния свят, които загинаха в Потопа, наказани за непослушанието си към Божиите изисквания? Или бяха отнесени от водите на потопа направо в славата, защото нашият милостив Бог е твърде добър, за да нанесе окончателното наказание за нарушаването на закона Му? Бяха ли содомитите наказани за своето непокорство, а само Лот спасен? Или жителите на Содом бяха отнесени от огъня, паднал от небето, направо в славата?

Заповядал ли е Бог? Тогава ние трябва да се покоряваме – без да се колебаем и да търсим някакъв начин да бъдем спасени без послушанието. Това би било изкачване по някакъв друг път. “Аз съм пътят, и истината, и живота.” “Аз опазих заповедите на Моя Отец” – казва Величието на небето...

Ние не трябва да пазим заповедите, само за да си осигурим небето, но за да угодим на Този, който умря, за да спаси грешниците от наказанието за нарушаването на закона на Отец. Спасението на грешника зависи от... прекъсването на греховете и послушанието към нарушения закон. Никой не трябва да бъде дързък и да злоупотребява с Божията милост, като се чувства свободен да извършва колкото грехове посмее... Тъжно е решението да следваме Христос възможно най-отдалеч, като дръзваме да се приближаваме възможно най-много до границата на гибелта, без да я прекрачваме. (Писмо 35б, 1877)
12 март

Търсете библейската истина на всяка цена


“Защото това е любов към Бога – да пазим заповедите Му. А заповедите Му не са тежки.” (1 Йоаново 5:3)
Христос направи огромна жертва за нас като умря на кръста. Какво желаем ние да жертваме за Неговата любов? Исус казва: “Ако ме любите, ще пазите заповедите ми” – не да избирате една или две от тях, но всичките десет. Трябва да се пазят всичките десет заповеди. Йоан казва на тези от нас, които претендираме, че обичаме Бога, но не се покоряваме на Божиите изисквания: “Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е и истината не е в него.” “Защото това е любов към Бога – да пазим заповедите Му. А заповедите Му не са тежки.”

Вие можете да кажете: Значи вярваш, че целият учен свят бърка, а тази жалка група от хора, които са значително малцинство и са считани за невежо простолюдие, са всички, които ще бъдат спасени? Аз отговарям: на земята Исус беше сред хората със скромно положение. Той не застана до учените равини или управниците. Той не се намираше сред властелините на земята, но сред скромните. Истината никога не се откриваше сред мнозинството. Тя винаги се намираше сред малцинството.

Ангелите от небето не дойдоха в училищата на пророците, за да изпеят своите химни над Храма или синагогите, но отидоха при онези, които бяха достатъчно смирени, за да приемат вестта им. Те изпяха радостните вести за Спасителя над Витлеемските полета, докато великите, управниците и почитаните бяха оставени в тъмнина, защото бяха напълно доволни от положението си и не чувстваха нужда от по-голяма набожност, отколкото притежаваха. Учителите от училищата на пророците, книжниците, свещениците и управниците бяха най-злите преследвачи на Христос. Онези, които най-много претендираха, че имат духовно просветление, бяха точно хората, които обиждаха, отхвърлиха и разпънаха Христос.

Велики мъже и жени и привидно добри хора могат да извършат ужасни дела в своя фанатизъм и себевъздигане и да се ласкаят, че служат на Бога. Няма да ни помогне да се осланяме на тях. Трябва вие и аз да желаем на всяка цена истината, библейската истина. Като благородните беряни ние трябва ежедневно да изследваме Писанията с искрена молитва, да знаем кое е истината и тогава да й се покоряваме независимо от цената, която трябва да платим, без да се позоваваме на известни или добри хора. Ако истината е в Библията, ние можем да я открием там точно така, както и добрите и великите хора на земята. Моята молитва е Бог да ни помогне да бъдем мъдри за спасение. (Писмо 35б, 1877)


13 март

Не се съпротивлявайте на поканата за спасение


“Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си.” (Евреи 3:15)
Кой може да ви опише риданията, които ще се издигнат, когато на разделителната линия между времето и вечността праведният Съдия ще издигне гласа Си и ще заяви: “Вече е твърде късно.” Широките небесни порти са стояли отворени дълго време и небесните вестители са канили и умолявали: “Който иска, нека пие свободно от водата на живота.” “Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си.” Но най-накрая излиза указа: “Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят.”

Небесната порта се затваря, поканата за спасението бива преустановена. В небето се казва: “Свърши се.” Това време не е далеч. Умолявам ви да си осигурите вечността, да се хванете за представената ви в евангелието надежда. Правете усилия да влезете през правилната порта, защото няма да успеете, ако само я търсите.

Светът е обременен от проклятието, което носи грехът. Той е буквално наводнен с грях, насилие и поквара, както в дните на Ной. И въпреки това, в този страшен период от историята на нашия свят, мнозина са заспали. Те престават да полагат усилия да станат християни. Удовлетворяването на себе си и доверяването на плътта все още застрашават вечното благоденствие. Не е ли това безразсъдна смелост? Последователите на Сатана може да го наричат благородно, похвално, може да проявяват тази независимост на ума, която ще ви накара да гледате безразлично на предишните наставления и да смятате, че сте намерили един по-добър път. Когато слушате тези внушения, вие се закоравявате чрез измамността на греха...

Какво ще ви ползват земните удоволствия, когато целият свят бъде пометен, както беше пометен Содом и както беше унищожен Гомор? Тези градове са поставени като пример за другите грешници, за да знаят, че идва и техния ред.

Грешните твърде късно ще осъзнаят, че са продали първородството си. Короната, която е можело да имат, сега блести на челото на друг. Наследството, което е можело да притежават, е изгубено. Внимавайте как си играете с изкушенията. Внимавайте как се хвалите със силата си. Христос е вашата вечна сила. Доверете се на Бога, хванете се за Неговата сила и Той ще ви изведе като победители и ще носите короната на победата. (Писмо 21, 1867; Виж също “В небесни места”)

14 март


Борете се за небесното наследство
“Защото ако бяха се извършили в Содом великите дела, които се извършиха в теб, той и до днес би останал.” (Матей 11:23)
Бог обеща на Авраам и на потомството му след него, че ще имат притежания и земи, а те бяха само чужденци и временно пребиващи. Наследството и земите, които трябва да се дадат не само на Авраам, но и на неговите деца, няма да бъдат получени, докато не се пречисти тази земя. Тогава Авраам ще получи правото си на собственост върху своята ферма, своите притежания. Също и децата на Авраам ще получат правото на собственост върху своите притежания. Всеки от нас трябва постоянно да помни, че тази земя не е нашият дом, но че ще имаме наследство в обновената земя. Унищожаването на Содом и Гомор е символ за нас как този свят ще бъде унищожен с огън. Не е безопасно за никой от нас да основава надеждите си на този живот. Трябва първо да търсим Божието царство и Неговата правда...

Содом и Гомор бяха като Едемската градина. Господ беше раздал щедро благословенията си над тази част от земята. Всичко беше красиво, всичко беше прекрасно. И все пак това не накара хората да почетат Дарителя. Когато Господ наваля огън и сяра от небето, за да унищожи Содом и Гомор, какво опустошение беше това! Колко лесно можа Божията вихрушка да направи това красиво място неприятно за гледане.

В унищожението на Содом има урок за онези, които живееха в дните на Христос, а тази вест идва по каналите на времето и до наши дни. [Цитира се Матей 11:20-24] Виждаме, че тяхната вина беше измерена според количеството на светлината, която ги беше огряла. А това е урок за всеки от нас, пред когото Бог е разкрил скъпоценната светлина на истината...

Може да чувствате, че сте приели истината, че я разбирате и че можете да спрете до тук и да не отивате нататък. Едно е да приемаш и държиш истината, а съвсем друго е да имаш истината, каквато е в Исус. Докато сте заети с труд, докато ръцете и умовете ви са отдадени на полезна работа, имате нужда от размишление, разсъждение и искрена молитва. Светлината, която слиза от небето, трябва да ви въздейства. Трябва да имате вярата, която е представена като злато. Трябва да изграждате любов към Исус в сърцата си и да помните, че точно ангелите, които се появиха пред Авраам и Лот, може да са и сред вас, макар и да не можете да ги видите. (Ръкопис 19а, 1886)


15 март


Предпазна мярка срещу изгубване на общуването с Бога
“Защото съм го избрал, за да заповядва на синовете си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие.” (Битие 18:19)
За всеки един от нас има надежда, но само по един начин – като се привържем към Христос и употребяваме цялата си енергия, за да достигнем до съвършенството на Неговия характер. Тази лицемерно набожна религия, която прави греха незначителен и която винаги набляга на любовта на Бога към грешника, насърчава грешниците да вярват, че Бог ще ги спаси, докато продължават да вършат неща, за които знаят, че са грехове. Мнозина от тези, които изповядват вяра в настоящата истина, постъпват по този начин. Истината не се прилага в живота им и това е причината тя да няма повече сила да убеждава и обръща душата. Трябва да се напрегне всеки нерв, дух и мускул, за да се остави света, неговите обичаи, навици и маниери...

Животът на много хора показва, че нямат жива връзка с Бога. Те се носят по течението на световния канал. Всъщност те нямат дял или част с Христос. Те обичат забавленията и преливат от егоистични планове, надежди и стремежи. Те служат на врага под предлог, че служат на Бога. Те са роби на един господар и това робство, което те избират, ги прави доброволни слуги на Сатана...

Няма ли причини Божият Дух да не действа с Неговия народ? Истината се държи във външния двор. Общуването с Бога е изгубено, за да се угоди на светски роднини и приятели, чиито сърца постоянно се противопоставят на истината...

Божието благословение почиваше върху Авраам, защото той развиваше домашната религия. Този, който благославя жилището на праведния, казва: “Защото съм го избрал, за да заповядва на... дома си след себе си.” Той никога няма да измени на истината...

Родители, ако желаете Божиите благословения, правете като Авраам. Обуздавайте злото и насърчавайте доброто. Може да е необходим известен контрол на склонностите и желанията на децата, вместо даване на съвети. Сляпата привързаност не трябва да бъде ръководен принцип в дома. Глезенето, което е най-същинската жестокост, не трябва да бъде използвано... Водете децата си със себе си в Божия дом... Сатана със сигурност ще ги завладее, ако не внимавате. Не насърчавайте връзките им с невярващите. Отделяйте ги от тях. Самите вие се отделете от безбожните и покажете на децата си, че ще бъдете на Господната страна. (Писмо 53, 1887)
16 март

Авраамовият провал във вярата може да ни служи за предупреждение


“Авраам... взе хляб и мях с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото й; даде й още детето и я изпрати.” (Битие 21:14)
Авраам беше приел обещанието за син без да се съмнява, но не изчака Бог да изпълни Словото Си в Своето собствено време и по Своя собствен начин. Беше допуснато забавяне, за да се изпита вярата му в Божията сила, но той не успя да издържи изпитанието. Като смяташе, че е невъзможно да й се даде дете в напредналата й възраст, Сара предложи като план за изпълнение на Божественото намерение една от слугините й да бъде взета от Авраам за втора съпруга. Многоженството беше толкова широко разпространено, че вече не се считаше за грях, но то не беше по-малко нарушение на Божия закон и беше смъртоносно за светостта и мира на семейната връзка...

Макар че той беше се оженил за Агар под влияние на настойчивата молба на Сара, сега тя го обвини като виновник за случилото се. Тя желаеше да пропъди съперницата си, но Авраам отказа за позволи това, защото Агар щеше да бъде майка на детето му – синът на обещанието, както той в незнанието си се надяваше... “И така, Сарая се отнасяше зле с нея, така че Агар избяга от нея.”

Тя се отправи към пустинята и докато почиваше самотна и без приятели край един извор, пред нея се появи един ангел от Господа в човешка форма... “Върни се при господарката си и се покори под властта й.”... Като постоянно напомняне за Неговата милост, й беше заповядано да нарече детето си Исмаил, “когото слуша Бог.”

Когато Авраам беше почти на сто години, му беше повторено обещанието за син с уверението, че бъдещият наследник ще бъде син на Сара. Но Авраам все още не разбираше обещанието...

Раждането на Исаак, което донесе изпълнението на най-лелеяните им надежди след цял живот в очакване, изпълни палатките на Авраам и Сара с ликуване. Но за Агар това събитие беше проваляне на амбициите, които наивно бе подхранвала. Исмаил, вече младеж, беше считан от всички в лагера за наследник на Авраамовото богатство и благословенията, обещани на наследниците на Авраам. Сега изведнъж той беше избутан настрани. И в разочарованието си и майката, и синът намразиха детето на Сара...

Общото ликуване увеличи ревността им, докато Исмаил се осмели открито да се подиграва на наследника на Божието обещание. Сара видя в Исмаиловата необузданост постоянен източник на раздори и помоли настоятелно Авраам да изгони Агар и Исмаил от лагера...

Наставлението, дадено на Авраам по отношение на святостта на брачната връзка, трябваше да бъде урок за всички векове. (Патриарси и пророци)
17 март

Върховното изпитание на Авраамовата вяра


“Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.” (Битие 22:2)
Когато Авраам беше на сто и двадесет години, той получи стряскаща заповед в едно нощно видение в дома си във Вирсавее: “Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.” Да бъде пожертван неговият син, неговият единствен син, синът на обещанието. Авраам не можа да заспи повече през тази нощ... Бог му беше обещал, че името му щеше да бъде увековечено чрез Исаак, но сега вярата му щеше да бъде подложена на тежко изпитание. Авраам се беше хванал за обещанието за син от собствената си съпруга Сара и Бог беше изпълнил обещанието Си... Той беше изключил Исмаил, като каза “единствения си син... Исаак.”

Бог вече му беше казал, че чрез Исаак потомството му ще бъде многобройно като морския пясък. Когато излезе в нощта, той сякаш чу божествения глас, който го призова да излезе от Халдея преди петдесет години и му каза: “Погледни сега към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш... Толкова ще бъде твоето потомство”. Възможно ли е същият глас да му заповядва да убие сина си? Той си спомни обещанието: “И ще направя потомството ти многочислено като земния прах; така че ако може някой да изброи земния прах, то и твоето потомство ще изброи”. Не е ли това някой непознат глас, който му заповядва да принесе сина си като жертва? Възможно ли е Бог да си противоречи? Ще прекъсне ли Той единствената надежда за изпълнение на обещанието? Трябва ли Авраам да остане без деца?

Но Авраам не търси доказателства, той се подчинява. Неговата единствена надежда е, че Бог, който може всичко, ще възкреси сина му от мъртвите. Ножът се вдига, но не се спуска. Бог проговори: “Достатъчно е”. Вярата на бащата и послушанието на сина бяха напълно проверени. “Сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мен и сина си, единствения си син.”

Изпитанието на Авраам беше най-тежкото изпитание, пред което може някога да се изправи човек. Ако тогава беше обърнал гръб на Бога, той никога нямаше да бъде записан като баща на верните. Ако се беше отклонил от Божията заповед, светът щеше да изгуби този съдържателен пример на вяра в Бога и победа над неверието...

Нищо не е толкова скъпо, че да не можем да го дадем на Бога. Доверието в божественото Слово ще ни подтиква да извършваме това Слово. (Писмо 110, 1897)
18 март

Противопоставянето на характерите на Яков и Исав


“Едното племе ще бъде по-силно от другото; и по-големият ще слугува на по-малкия.” (Битие 25:23)
Исав израсна с любов към себе удовлетворяването и насочваше цялото си внимание към настоящето. Не понасящ ограничения, той намираше удоволствие в дивата свобода на преследването и рано избра живота на ловец. И все пак той беше любимецът на бащата. Спокойният, обичащ мира пастир, беше привлечен от смелостта и силата на по-големия си син, който безстрашно кръстосваше планините и пустините, като се връщаше у дома с дивеч за баща си и с вълнуващи разкази за своя приключенски живот.

Яков, който беше замислен, усърден и загрижен, и винаги мислеше повече за бъдещето, отколкото за настоящето, беше доволен да живее у дома и да се занимава с отглеждането на стадата и обработването на земята. Неговото търпеливо упорство, пестеливост и предвидливост бяха ценени от майката. Чувствата му бяха дълбоки и силни и неговото нежно, неотслабващо внимание много повече усилваше щастието й, отколкото буйната и непостоянна любезност на Исав. За Ребека Яков беше по-скъп като син...




Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница