Тържествуващият Христос Размишления за историята на великата борба
Изтегляне 2.75 Mb.
|
|
Исав не обичаше посвещението, нямаше склонност към религиозния живот. Изискванията, които придружаваха духовното първородство, бяха за него нежелателно и дори омразно ограничение. Божията закон... беше считан от Исав за робски хомот. Склонен към себеугаждане, той копнееше най-много за свободата да прави каквото си иска. За него щастието се състоеше в силата и богатствата, пируването и гуляите. Той се хвалеше с неограничената свобода на своя необуздан, скитнически живот... Яков беше научил от майка си за божественото указание, че първородството трябва да се падне на него, и беше изпълнен с неизразимо желание за привилегиите, които това щеше да даде... Той копнееше за духовното първородство. Да общува с Бога като праведния Авраам, да принася жертвата за изкупление на семейството си, да стане родоначалник на избрания народ и на обещания Месия и да наследи нетленните притежания, включени в благословенията на завета – в това се състояха привилегиите и почестите, които подхранваха неговите най-пламенни желания... Той внимателно съхраняваше това, което беше научил от майка си. Ден и нощ тази тема заемаше мислите му, докато стана най-поглъщащото влияние в живота му... Той мислеше, че обещанието за него не може да се изпълни, докато Исав държеше правото на първородния, и Яков постоянно се стремеше да изнамери някакъв начин, чрез който да си осигури благословението, към което брат му се отнасяше така лекомислено, а той самият ценеше толкова много. (Патриарси и пророци)
Никога не жертвайте пълнотата, нито презирайте първородството си “И Исав каза на Яков: Я ми дай да ям от червеното, това червеното вариво, защото съм изнемощял... Яков отвърна: Най-напред ми продай първородството си... И той му се закле и продаде първородството си на Яков.” (Битие 30-34) Твърде много се поддаваме на желанията си и склонността си към наслади в настоящето. Няма го този ревностен глад за духовна сила и небесна мъдрост. Поддаваме се на изкушенията, удовлетворяваме желанията си и се отделяме от Бога... Спомняте се за случая с Исав. Той премина през най-голямата криза в живота си без да осъзнае това. Това, за което не считаше достойно дори да се замисля, беше действието, което разкри преобладаващите черти на характера му. То показа неговия избор, показа доколко истински цени това, което е свято и което трябва да бъде свято пазено. Той продаде първородството си за едно нищожно удовлетворение на настоящите си нужди и това определи насоката на живота му оттук нататък. За Исав едно парче месо беше повече, отколкото служенето на Господаря му. (Писмо 5, 1877) О, да можеше Божият народ да осъзнае, че чрез едно погрешно действие от тяхна страна се хвърля петно върху историята и опитността, което нищо освен кръвта на Христос не може да измие. Всяко действие в живота трябва да бъде внимателно обмислено, защото то изпраща в света, като от открит извор, потоци на благословение или потоци на зло. Нека онези, които познават Библиите си, да живеят живота на Христос. Всички трябва да осъзнават, че извършват дело, което ще бъде дълготрайно като вечността... Никой в нашия свят не може да извърши егоистично действие, без да постави себе в опасност от продаване на първородството си за една паница леща. Нека такова хора да помнят, че Исав беше управляван от собствените си желания. Апетитът и склонностите управляваха този човек и той продаде душата си за удовлетворяването на апетита. Има ли някои от тези, които познават настоящата истина, да правят същото?... “Да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си.” Колко много от хората, чиито имена са записани в църковните списъци, ще жертват пълнотата заради някое егоистично преимущество и ще рискуват да понесат последиците. За да удовлетворят собствените си плътски желания, те ще влязат непредпазливо в капаните на Сатана. Те продават своя мир, своите души, заради егоистични влияния. След като желанието му беше удовлетворено, Исав съжали за направеното. “Понеже знаете, че даже когато искаше след това да наследи благословението, той беше отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си.” Дано Бог да даде на всеки, който е назован с името на Христос, да се отдалечава от всеки грях! (Писмо 47, 1894) 20 март Когато всичко изглежда безнадеждно, търсете небесната стълба “А като се събуди Яков от съня си, каза: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.” (Битие 28:16) Божиите ангели се качваха и слизаха по тази тайнствена стълба и когато той [Яков] се събуди, каза: “Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.” Така е и с нас. Ако очите ни можеха да се отворят, бихме видели Божии ангели навсякъде около нас, а също и зли ангели, които се опитват да ни унищожат, но добрите ангели ги отблъскват. Яков мислеше да спечели правото на първородството чрез измама, но откри, че е разочарован. Мислеше, че е изгубил всичко – връзката с Бога, дома си и всичко. И ето той стоеше там – един разочарован беглец. Но какво направи Бог? Той погледна към него в безнадеждното му състояние, видя разочарованието му, видя и че там имаше материал, който щеше да се отплати с прослава на Бога. Веднага щом вижда състоянието Му, Той показва тайнствената стълба, която символизира Исус Христос. Ето един човек, който беше изгубил всяка връзка с Бога, а небесния Бог го наблюдава и се съгласява Христос да постави мост над пропастта, която грехът е причинил. Може да сме поглеждали и да сме казвали: Копнея за небето, но как мога да стигна до там? Не виждам никакъв път. Точно това си мислеше и Яков и затова Бог му показва видението за стълбата и тази стълба свързва небето със земята, с Исус Христос. Човек може да я изкачи, защото основата лежи на земята, а най-горното стъпало стига до небето. Тогава душата веднага се издига от земните традиции, обичаи и маниери към небето. Божията светлина и слава почиват над всяко стъпало от тази тайнствена стълба и мъжете и жените се изкачват по какво? Исус Христос. Държат се за какво? Исус Христос. Стават едно с кого? Исус Христос... Сега ние откриваме, че бойната кула може да бъде достигната, че Бог е на върха на стълбата и чака с отворени обятия, за да помогне на всяка душа, която ще влезе във вечното царство на нашия Бог. Хвала на святото Му име! Хвалете Го, вие земни жители! А защо? Защото чрез Исус Христос – чиято дълга човешка ръка обгръща хората, докато божествената Му ръка се държи за трона на Всемогъщия – е прокаран мост над пропастта чрез Неговото собствено тяло. И този нищожен свят, който се отдели от небесния континент чрез греха и стана остров, е отново възстановен в предишното си положение, защото Христос е хвърлил мост над пропастта – Христос е хвърлил мост над нея! Ето една душа в опасност; ами Бог е готов да помогне на тази душа. Всички небесни ангели ще бъдат изпратени, за да помагат на тази душа. (Ръкопис 5, 1891)
Истината ни приближава към небето “Ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.” (Йоан 10:9) Истината е активен, действен принцип, който оформя сърцето и живота по такъв начин, че има постоянно движение нагоре - изкачване на стълбата, видяна от Яков, към Господа, стоящ над стълбата. При всяка стъпка от изкачването волята придобива нова енергия за действие... Божията слава, открита на върха на стълбата, може да бъде оценена само от напредващия катерач, който постоянно бива привличан от по-високи, по-благородни цели, които Христос му разкрива. Всички качества на ума и тялото трябва да бъдат включени в работа... Осъществяването на нашето призвание и избиране изисква много по-голямо усърдие, отколкото мнозина влагат в това важно дело. “Защото ако правите това” – да живеете като събирате, като израствате в благодатта и познанието на нашия Господ Исус Христос – вие ще се изкачвате стъпка по стъпка по стълбата, която видя Яков и “никога няма да паднете”... Нека да помислим за стълбата, показана на Яков. Човешкият род беше отделен от отношението [общуването] с Бога. Хората могат да гледат към изгубения рай, но не могат да видят начин на влязат в него и да поддържат общуването с небето. Грехът на Адам прекъсна всяко общуване между небето и земята. До момента, когато Адам и Ева нарушиха Божия закон, беше имало безпрепятствено общуване между земята и небето. Те бяха свързани чрез пътека, която Божеството можеше да преминава. Но нарушаването на Божия закон прекъсна тази пътека и човешкият род беше отделен от Бога. Веднага щом Сатана увлече прародителите ни в неподчинение на Божия свят закон, всяка връзка, която свързваше земята с небето и човешкия род с безкрайния Бог, изглеждаше прекъсната. Хората можеха да гледат към небето, но как можеха да стигнат до него? Но радвай се, земьо! Божият Син, Безгрешният, Съвършеният в послушание, става каналът, чрез който може да се поднови изгубеното общуване, пътят, чрез който може отново да се стигне до изгубения рай. Чрез Христос, нашият заместник и гарант, ние може да пазим Божиите заповеди. Можем да възвърнем верността си към Бога и Бог ще ни приеме. Христос е стълбата... Това е стълбата, основата на която лежи на земята, а върхът стига до най-високите небеса. Разкъсаните връзки са поправени. Прокарано е шосе, по което могат да минат отрудените и обременените. Те могат да влязат в небето и да намерят покой. (Ръкопис 13, 1884. Ръкописи. Т. 19)
Христос е единствената ни стълба към небето “Той сънува стълба, изправено на земята, чийто връх стигаше до небето... А Господ стоеше над нея и каза:... земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти.” (Битие 28:12, 13) Стълбата е средството за общуване между Бога и човешкия род. Чрез тайнствената стълба на Яков беше проповядвано благовестието. Както стълбата се простираше от земята, като стигаше до най-високите небеса и Божията слава се виждаше над стъблата, така и Христос в Своето божествено естество докосваше безкрайността и беше едно с Отец. А както стълбата, макар и с върха си проникваща в небето, беше поставена с основата си на земята, така и Христос, макар и Бог, облече божествеността си с човешко естество и дойде на света “в човешки образ.” Стълбата щеше да бъде безполезна, ако не се опираше на земята или ако не стигаше до небето. Бог се появи в слава над стълбата, като погледна със съчувствие към грешащия, греховен Яков и му проговори с насърчителни думи. Отец вижда грешните човешки същества през Христос. Служещите ангели носеха вести на земните обитатели с помощта на стълбата. Единственият начин, по който хората могат да бъдат спасени, е като се държат за Христос. Ние стигаме до небето като се изкачваме стъпка по стъпка по стълбата – цялото дело на Христос. Трябва да се държим здраво за Христос и да се изкачваме чрез заслугите на Христос. Пускането от Него означава прекратяване на изкачването, падане, гибел... Въпросът, който стои пред мъжете и жените, гледащи към небето, е “Как да стигна до обиталищата за благословените?” Това се осъществява като станем участници в божественото естество. Осъществява се като избегнем “произлязлото от страстите разтление в света.” Още и като влезем в светая светих чрез кръвта на Христос и се хванем за надеждата, дадена ни в евангелието... Като сме в Христос и все пак водени от Христос, като вярваме и действаме – като се доверяваме на Исус и все пак извършваме дела, за да събираме с Него, като се държим за Христос и постоянно се изкачваме нагоре към Бога... Насочваме ви към домовете, приготвяни от Христос за всички, които Го обичат. Насочваме ви към този град, който има основи и чийто строител и градител е Бог... Изкачвайте се стъпка по стъпка и ще стигнете до Бога, който стои над стълбата, и до Святия Божи Град. Никой, който решително се изкачва по стълбата, няма да отпадне от вечния живот. “Понеже така ще ви са даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос.” (Ръкопис 13, 1884. Ръкописи. Т. 19)
Ценни уроци от опитността на Яков “Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш.” (Битие 32:26) Когато говорим на изкушаваните души за тяхната вина, това по никакъв начин не ги вдъхновява да вършат доброто... Издигайте пред тях възможностите, които са на тяхно разположение. Посочете им върховете, до които могат да достигнат. Помогнете им да се хванат за Господната милост, да се доверят на Неговата прощаваща сила. Исус очаква да ги обгърне с ръцете Си, да им даде сила, за да живеят един благороден, добродетелен живот. Бог често довежда хората до криза, за да им покаже тяхната собствена слабост и да ги насочи към Източника на силата. Ако те се молят и постоянстват в молитва, ако се борят смело, техните слабости ще се превърнат в техни силни страни. Опитността на Яков съдържа много ценни уроци за нас. Бог научи Яков, че никога не може да постигне победа със свои собствени сили и че трябва да се бори с Бога за силата отгоре. Яков цяла нощ се бори с Ангела. Най-накрая силният борец беше отслабен с докосване по бедрото. Сега той беше безпомощен и изпитваше ужасно силна болка, но не отпусна захватката си. Напълно разкаян и съкрушен, той се държеше за Ангела,... като молеше за благословение. Той трябва да е имал увереността, че грехът му е простен. Неговата решителност все повече се увеличаваше, вярата му ставаше все по-искрена и настойчива до самия край. Ангелът се опита да се освободи. Той настоя: “Пусни ме да си отида, защото се зазори”. Но Яков отговори: “Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш”. Ако това беше самохвална, самонадеяна увереност, Яков щеше да бъде унищожен веднага. Но неговата увереност беше увереността на човек, който признава своето собствено недостойнство и все пак се доверява на верността на един Бог, който пази завета... Чрез смирението, покаянието и отричането от себе си този грешен, грешащ смъртен надделя над Величието на небето. Той беше се хванал с трепереща ръка за Божиите обещания и сърцето на безкрайната любов не можеше да обърне гръб на умоляването на грешника. Като доказателство, че му е простено, името на Яков беше променено от напомнящо за греха му в напомнящо за победата му. “Няма да се наричаш вече Яков,” – каза Ангелът – “а Израел (т.е. борец с Бога), защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.” Ще получим ли сила от Бога, за да печелим победа след победа, или ще се опитваме да се борим със свои собствени сили, докато най-накрая паднем победени и изтощени от напразните усилия? Нека чрез предаването си на Бога да получим силата, която трябва да притежава всеки, който побеждава в битката срещу злото.” (Ръкопис 2, 1903) 24 март Любовта към Бога ни води до сигурност в Него “Ако се опълчи против мен и войска, сърцето ми няма да се уплаши; ако се повдигне против мен война, и тогава ще имам увереност.” (Псалм 27:3) Трябва да желаете всички да разберат, че вие не сте свои си, но сте на Този, който ви купи с неизмерима цена и че вие не само сте длъжни, но и решени да Го прославите с телата и душите си, които са Божии. Дано една толкова необятна любов ви подтиква да изповядвате Христос не само на думи, но и с живота си, да принасяте плод за Божията слава. Ние преминаваме през вражеска територия. От всички страни има врагове, които се опитват да спрат напредъка ни. Те мразят Бога, мразят и всички, които Го следват и носят името Му. Но тези, които са наши врагове, са врагове и на Господа, и въпреки че са силни и хитри, все пак Предводителят на нашето спасение, който ни ръководи, може да ги надвие. Както слънцето разпръсва облаците от пътеката си, така и Слънцето на Правдата ще премахне препятствията за нашия напредък. Можем да ободрим душите си като гледаме към невидимите неща, които ще ни развеселят и ободрят по време на пътуването ни. Наистина можем да кажем, че “Твоето присъствие е наша сигурност, наше съкровище, наша слава, наша радост.”... Молим ли се Христос да ходи там, където ходим ние и да живее там, където живеем ние? Ако в този свят можем да живеем без Христос, Той ще живеем без нас в по-добрия свят. Но ако се държим за Него като живеем с жива вяра, като казваме с Яков “Няма да те пусна,” ако умоляваме “Не ме отхвърляй от присъствието Си и не отнемай от мен Святия Си Дух,” за нас е обещанието “Никога няма да те оставя и никога няма да те забравя.” Не можем да си позволим да живеем като пренебрегваме великото спасение, предложено на нас при такива щедри условия. Познаването на изискванията на Бога като наш Баща ще ни предпазва от нарушаването на заповедите Му. Това ще ни прави нетърпеливи да Го радваме. Като Негови деца ние трябва да ходим в светлината, в един живот достоен за Бога, който ни е призовал в славата и в Своето вечно царство. Чели сме историята за един благороден принц, който носел снимката на баща си винаги близо до сърцето си, и при важни случаи, когато имало опасност да го забрави, той изваждал образа, гледал го и казвал: “Дано не извърша нещо неподходящо за един такъв чудесен баща.” Бог иска от нас като християни никога, никога да не Го изгубваме от погледа си дори за един миг... Божият народ е наречен корона, венец. Сатана иска алчно да сграбчи Господното съкровище, но Бог го е поставил на сигурно място, така че Сатана не може да го придобие... Ние сме в безопасност, в пълна безопасност от измамите на врага, докато имаме непоклатимо доверие в Бога. (Писмо 8, 1873) 25 март Характерът ни често се разкрива в децата ни “А Израел обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.” (Битие 37:3) Яков беше избрал наследството на вярата. Той беше положил много усилия да го получи чрез измама, коварство и лъжа. Но Бог беше позволил греха му да доведе до своето собствено поправление... Грехът на Яков и поредицата от събития, до които той доведе, не пропуснаха до упражнят влияние за зло – влияние, което разкри своите горчиви плодове в характерите и живота на синовете му... Обаче имаше един с напълно различен характер – най-големият син на Рахил - Йосиф, чиято рядко срещана красота сякаш само отразяваше вътрешната красота на ума и сърцето... Той слушаше наставленията на баща си и обичаше да се покорява на Бога... Тъй като майка му беше починала, той все повече се привързваше към баща си и сърцето на Яков беше привързано към това дете на старостта му... Но дори тази обич щеше да стане причина за проблеми и мъка. Яков неразумно показваше предпочитанието си към Йосиф и това събуди ревността на другите му синове... Бащинският неблагоразумен подарък за Йосиф – една скъпа горна дреха или туника, която обикновено носеха издигнати хора – им се стори още едно доказателство за неговото пристрастие... Злобата им още повече се увеличи, когато един ден момчето им разказа съня, който беше сънувал... Когато момчето застана пред братята си с красивото си лице, осветено от Духа на Вдъхновението, те не можаха да сдържат възхищението си. Но не решиха да се отрекат от лошите си пътища и намразиха чистотата, която беше укор за греховете им... Братята трябваше да се местят от едно място на друго, за да намерят паша за стадата си... Мина известно време без никакви вести от тях и бащата започна да се страхува за тяхната безопасност... Затова изпрати Йосиф да ги намери и да му донесе вест за тяхното благополучие... Йосиф се приближи, без да подозира опасността... Но вместо очаквания поздрав, той беше ужасен от ядосаните и отмъстители погледи, с които се сблъска... Хванаха го и смъкнаха дрехата му... Грубо го замъкнаха до един дълбок ров, хвърлиха го в него и когато се убедиха, че нямаше никаква възможност да избяга, го оставиха там да умре от глад, докато те “седнаха да ядат хляб.” Но някои от тях се тревожеха. От това отмъщение те не почувстваха удовлетворението, което бяха предвкусвали. Скоро видяха да приближава една група пътници. (Патриарси и пророци)
Реакцията към обстоятелствата разкрива истинския характер “Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му? Елате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът.” (Битие 37:26, 27) Сега Юда предложи да продадат брат си на тези езически търговци [исмаиляните], вместо да го оставят да умре. Докато той беше успешно премахнат от пътя им, те щяха да бъдат очистени от кръвта му, “защото” – настоя той – “е наш брат, наша плът.” Всички се съгласиха с това предложение и Йосиф бързо беше измъкнат от ямата. Когато той вида търговците, ужасната истина проблесна пред него. Да станеш роб беше съдба, много по-страшна от смъртта. В изблик на панически страх той умоляваше ту един, ту друг от братята си, но напразно. Някои се трогнаха от жалост, но страхът от присмех ги смълча. Всички чувстваха, че вече са отишли твърде далеч, за да отстъпят. Ако пощадяха Йосиф, той несъмнено щеше да разкаже всичко на баща си, който нямаше да си затвори очите за жестокостта им към любимия му син. Закоравявайки сърцата са за молбите му, те го предадоха в ръцете на езическите търговци. Керванът потегли и скоро се изгуби от погледа... Докато керванът пътуваше на юг към границите на Ханаан, момчето все още можеше да различи в далечината хълмовете, където стояха палатките на баща му. В самотата и нещастието си той горчиво плака, като си спомни за този любящ баща... Той очакваше бъдещето с треперещо сърце. Каква промяна в ситуацията – от нежно обичан син в презиран и безпомощен роб!... Но според Божието провидение дори това преживяване щеше да стане благословение за него. За няколко часа той беше научил това, което иначе можеше да не научи за години. Баща му със своята силна и нежна любов му беше направил лоша услуга със своето пристрастие и угаждане на сина си... Бяха насърчавани грешки, които сега трябваше да бъдат поправени. Той започваше да става самодоволен и придирчив... Тогава мислите му се насочиха към бащиния му Бог... Беше му разказано за Господните обещания към Яков и как щяха да бъдат изпълнени... Душата му се развълнува от силна решителност да докаже верността си към Бога – при всички обстоятелства да се държи както подобава на поданик на небесния Цар. Той искаш да служи на Господа с неразделено сърце, щеше да посреща изпитанията на съдбата си с твърдост и да изпълнява всяко задължение с вярност. Преживяното в един ден се оказа повратна точка в живота на Йосиф. Ужасното бедствие го беше превърнало от галено дете в мъж – разумен, смел и самообладан. (Патриарси и пророци)
В края на краищата истината ще спечели победата “Няма да се отнеме скиптър от Юда, нито управителен жезъл отсред краката му, докато дойде Сило. И на него ще се покоряват племената.” (Битие 49:10) Великата борба между Принца на живота и принца на тъмнината е продължавала и се е засилвала с всяко следващо поколение. Жестока е наистина водената битка между доброто и злото, между истината и лъжата, между царството на светлината и царството на мрака. Истината се е борила срещу лъжата и лъжата срещу истината. Битката продължава хиляди години... Истината, такава каквато е в Исус, ще спечели победата, която е пророкувана за нея. Но на хората ще изглежда, че лъжата поглъща истината. По-голямата част от човечеството ще потъне в идолопоклонство. Те ще издигат това, което Христос не е издигал, и ще се опитват да разрушат Божия велик стандарт за праведност... Сатана е наречен автор на греха. “Затова се яви Божият Син, за да съсипе далата на дявола.” Първото явно поражение на Сатана беше неспособността му да победи Христос в пустинята на изкушението... “Няма да се отнеме скиптър от Юда, нито управителен жезъл отсред краката му, докато дойде Сило. И на него ще се покоряват племената.” Това пророчество беше изречено от умиращия Яков и отправено към синовете му. Но то имаше голямо значение да идващите поколения... Скиптърът е жезъл, носен от царете и управниците като знак на власт... “Няма да се отнеме скиптър от Юда.” Знакът на неговото племе ще остане. Юда няма да престане да бъде отличаващо се племе, докато дойде Сило... И племето на Юда наистина запази своето върховенство през всички нещастия до първото идване на Христос. То остана специално племе до идването на Сило. Каталог: MEDIA%20SET -> index.php?path=A.DATA%20SDABG.NET -> PERIODIKI MEDIA%20SET -> За Windows има само един вид архив формат MEDIA%20SET -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: " MEDIA%20SET -> Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението Изтегляне 2.75 Mb. Сподели с приятели:
|