„Търсене на извънземен живот



Дата24.10.2018
Размер115.1 Kb.
#97080
Гимназия „Пейо Крачолов Яворов” – Петрич

Проект по Астрономия

Тема: „Търсене на извънземен живот”

Изготвил: Проверил:

Златина Христова Влахова Георги Малчев

XIд клас, №11 преподавател




I.Общи данни
Извънземен живот се нарича живот, който е възможно да се е зародил извън пределите на Земята. Сродното понятие извънземна цивилизация се използва за предполагаеми интелигентни форми на извънземен живот. Науката, която се занимава с възможностите за развитие на живот на други планети се нарича астробиология. Засега няма категорични научни доказателства, потвърждаващи съществуването на такъв живот, и той се споменава основно в научно фантастичната литература или уфологията, но статистически погледнато неговото съществуване е възможно.

Извънземният живот може да съществува не само под формата на човекоподобни същества, а също така и бактерии, различни микроорганизми, растения и други. За да преценят възможността за живот на друга планета, учените разглеждат наличието на някои химични елементи и течности, най-вече вода, тъй като се знае, че тя е благоприятна среда за създаването и развитието на живот. Счита се, че вода съществува или е съществувала на планети или спътници от слънчевата система като Марс, Венера и Европа.



II.Особености
Историческо развитие на идеята
Идеята за съществуването на извънземни цивилизации се е зародила много отдавна. Още в древните Индия, Египет, Китай, Вавилон, Асирия и Шумер се споменават вярвания в живот извън пределите на Земята, но е трудно те да бъдат разграничени от вярванията в божества. Едва в древна Гърция тези вярвания придобиват по-конкретна форма. Талес и Анаксимандър вярват, че една безкрайна Вселена трябва да има и безкрайно много населени светове, множество други планети, подобни на Земята. Дори Талмудът споменава за съществуването на 18 000 други светове, макар да не дава обяснения за тяхната същност. Подобни твърдения се срещат и в индуизма и исляма.
С навлизането на християнството, идеите на Аристотел и Птоломей са широко приети, но противно на очакванията, католическата църква всъщност никога не заема твърдо становище по отношението за извънземния живот. През 1277 година френският епископ Етиен Тампие и по-късно кардинал Николай Кузански споменават, че е възможно Бог да е създал повече от един населен свят.
Драстичен обрат в развитието на идеята за извънземен живот се слага с изобретяването на телескопа от Галилео Галилей и предложената от Николай Коперник хелиоцентрична система. Това може да се счита за начало на научния подход към тази тема. Идеите на Джордано Бруно за безкрайната Вселена и милионите звезди със свои собствени планетарни системи обаче се оказват прекалено напредничави за онова време и трън в очите на църквата. Заради тези свои възгледи той е изгорен жив на клада от Инквизицията. От XVIII до началото на XX век в научната фантастика широка популярност добива идеята, че планетата Марс е населена с разумни същества, така наречените марсианци. Томазо Кампанела пише в своето творчество за слънчева извънземна раса. Други привърженици на идеята за космическия плурализъм (теория за множествеността на световете) включват Уилям Хершел, Емануел Кант и Бенджамин Франклин.

С напредъка на астрономията и развитието на космическите технологии идеята за извънземен живот се обновява непрекъснато. Дава се научна насока на търсенето на извънземен живот. Първите проби са изпратени до съседни планети, а също така се изучават метеорити, паднали на земята. Научната хипотеза е, че всяко развито общество би се опитвало да комуникира и да изпраща инфромация. Проекти като SETI(Search for Extra-Terrestrial Intelligence - търсене на извънземен разум) извършват търсения в областта на радио вълните. Въпреки че са обсъждани варианти с използването на лазери и междузвездни пътешествия, засега най-ефективният метод се оказва този с радио трансмисии.



Американският астрофизик и основател на Американското планетарно дружество Карл Сейгън е един от първите, които активно популяризират с помощта на телевизионни предавания и книги възможностите и ограниченията в търсенето на разумни същества в нашата галактика и отвъд нея. В негова чест през 2009 година бе изтрелян апарата "Кеплер", който наблюдава над 150 000 звезди в съзвездията Лебед и Лира.



Наскоро „Кеплер” на НАСА откри 11 нови планетни системи, наброяващи общо 26 планети. Сред новооткритите е система с пет планети, които обикалят по-близо до централната звезда, отколкото Меркурий до нашето Слънце. С новите открития списъкът на потвърдените екзопланети става 729. В това число влизат откритите с помощта на „Кеплер” 60 планети извън Слънчевата система. До изстрелването на телескопа през 2009 г. известните на науката екзопланети бяха 500.



Биохимия
Всичкият живот на Земята е изграден на основата на въглерода, както и на водата, като разтворител, чрез който се осъществяват биохимични реакции. Жизненоважни елементи са също водород, кислород, азот, сяра, фосфор и др. Предполага се, че всички планети подобно на Земята са се образували от материал изхвърлен от звездите. Поради това е много вероятно и други планети да възникне живот базиран на въглерода.
Съществуват хипотези, че вместо въглерод, за основен елемент на живота може да служи силицият. Такива живи същества ще са способни да съществуват при много по-високи температури, например на по-близките до звездите планети.
Сравнително неотдавнашното откритие на екстремофилите – организми, които живеят при невъзможни на пръв поглед условия - огромни жеги, студове или пълна тъмнина и използват вещества, които според досегашните ни представи са несъвместими с понятието за живота, променя до голяма степен насоката за търсенето на извънземни форми на живот. Оказва се, че водата не е задължително условие за съществуването на живот, тъй като новооткритите организми използват метан, етан, амоняк или още по-странни вещества, за да поддържат живота.
Уфология
Основната идея, изследвана от уфологията е за връзката между различни странни явления с НЛО (неидентифицирани летящи обекти). Една от хипотезите за тези „летящи чинии“ е, че те са космически апарати на извънземни цивилизации, значително по-развити от земната. Това предположение автоматично води до извода, че земята е посещавана от извънземни същества и интелигентен живот. Засега няма никакви научни доказателства, че наблюдаваните НЛО са с извънземен произход.



Извънземни същества и отвличания от извънземни
Извънземните са предполагаеми живи същества от други планети, звездни системи и дори галактики. Досега съществуването им не е доказано научно. Въпреки това много хора твърдят, че са ги виждали, а други дори, че са били отвличани от тях. Така например според бившия астронавт на НАСА Едгар Мичъл те са малки сиви същества и поради тази причина наречени сивите - ниски (между 90 см и 1.50 м), крехки, с големи черни очи, цепнатина вместо уста, с метален цвят, липса на окосмяване и големи глави.
Извънземни същества в киното и телевизията
Различни форми на извънземен живот (от бактерии до сложноустроени цивилизации) присъстват в множество игрални филми и телевизионни сериали. Така например в научно-фантастичния сериал Вавилон 5, в който е представена идеята за космическа станция, изънземни цивилизации се срещат на неутрална територия, общуват помежду си и изглаждат различията си по мирен път. В Междузвездни войни фантазията на създателите претворява на екрана най-различни причудливи същества и планети. В един от най-известните филми за извънземни, Извънземното на пришълеца са приписани качества, присъщи по-скоро на земно дете.
Живот на метеорити
Според някои учени животът на Земята е пренесен от Космоса. Основание за такава хипотеза дава фактът, че в метеоритите са открити органични вещества. Така например британски учени откриват огромни количества "тежки" аминокиселини в два богати на въглерод метеорита, паднали в Антарктика и на възраст почти колкото Слънчевата система. Органични вещества са намерени и на комети.



Палеоконтакт
Палеоконтактът е хипотеза за евентуален контакт на човечеството с представители на друга цивилизация в древността. Един от най-известните разпространители на тази идея е писателят Ерих фон Деникен. В нейна подкрепа се представят следните аргументи:


  • В тектитите (естествено природно стъкло) са били открити радиоактивни изотопи на алуминий и берилий. За това все още няма обяснение.

  • В планините па Антиливан съществува каменна плоскост наречена Баалбекската тераса. Не се знае кога, как, защо и от кого е била построена. Някои изказват предположение, че е стартова площадка за древните космонавти.

  • В пещерите около Мъртво море са намерени свитъци със стари ръкописи в които се описва унищожаването на градовете Содом и Гомор. Има предположение, че това може да е било унищожаване на ядрено гориво.

  • Джонатан Суифт е описал в роман двата спътника на Марс 150 години преди астрономите да ги открият.

  • Прецизността на календара на маите не може да се обясни с тогавашните научни знания.

  • Неразгаданите рисунки в пустинята Наска все още нямат научно обяснение.

  • Счита се, че египетските пирамиди са построени от извънземна цивилизация, поради големината на отделните елементи и прецизността с която са направени.

  • Стоунхендж се счита за древна астрономическа обсерватория.

  • Статуите на Великденския остров са направени от скални образувания, които не са местни за острова.

Повечето от тези аргументи, които Деникен представя за доказателства са опровергани от специалисти по астрономия, история и физика.



Парадокс на Ферми
Парадоксът на Ферми е противоречието между голямата вероятност за съществуването на извънземни цивилизации и липсата на доказателства за контакт с такива цивилизации.

Според някои хора, възрастта на вселената и нейната големина подсказват, че живота трябва да е често срещан. Енрико Ферми се пита, защо при такава голяма вероятност за съществуването на множество извънземни цивилизации в галактиката Млечен път, не са намерени никакви доказателства.

Има много опити за разрешаването на Парадоксът на Ферми, като се започне от търсенето на доказателства за съществуването на извънземни цивилизации и се стигне до предложения, че е възможно да съществува такъв живот без знанието на човечеството. Съществуват и други предложения, като това, че не съществува интелигентен извънземен живот, или съществува много рядко, като по този начин става невъзможен за откриване от човечеството.

Парадоксът на Ферми е конфликт между аргументите за размер и вероятност, и липсата на доказателства. Ето една по-пълна дефиниция:


„ Размерът и възрастта на вселената предполагат съществуването на много технологично напреднали извънземни цивилизации. Обаче, това убеждение е в противоречие с липсата на доказателства, които да го подкрепят.

Най-близко свързаната теория с Парадоксът на Ферми е Уравнението на Дрейк. То е формулирано от д-р Франк Дрейк през 1960. Уравнението включва: скоростта на формиране на звездите в галактиката; броят на звездите с планети и броят на тези които са обитаеми; броят на планетите, на които се е зародил живот и впоследствие интелигентен живот; и накрая продължителността на съществуване на тези цивилизации.



Зона 51
Зона 51 (Area 51) е американски свръхсекретен военен полигон, разположен в местността Грум Лейк (Groom Lake) между градчетата Аламо и Рейчъл в южна Невада, на около 90 мили от Лас Вегас. Намира се в 51-ви квадрант на военно-въздушната база Нелис, оттам и името Зона 51. Едни от основните дейности в зоната са проектиране, създаване на нови летателни апарати и пробни полети с тях, както и изучаване на чужди военни самолети, хеликоптери и оръжия.
Базата е обявена за забранена зона и всички коли, които пътуват в близост биват зорко наблюдавани от военни постове по хълмовете. Съществуват пътни знаци, които предупреждават, че фотографирането е забранено и че използването на смъртоносно оръжие е разрешено по силата на акт от 1950 година за вътрешната сигурност (1950 McCarran Internal Security Act). Път 375 в района се нарича "Извънземна магистрала" (Extraterrestrial Highway). В периода от 1957 до 1968 година тук са проведени поне 4 документирани ядрени опита.

По-голямата част от хората, които работят тук са карани на работа и връщани обратно с чартърен самолет от Лас Вегас. Поради строгата секретност, нищо не може да напусне района - нито боклук, нито поща, нито хора. Единственото, което понякога живеещите в района или преминаващи туристи наблюдават, са светлините през нощта или летящи обекти. Дълго време самото правителство отрича съществуването на зона 51. Поради пазенето в тайна на всички дейности в базата постепенно възникват различни конспиративни теории. Най-популярната от тях е, че правителството изучава катастрофирали извънземни космически кораби и други НЛО, както и извънземни същества.



III.Любопитни факти
Сигналът WOW!
На 15 август 1977 един реален SETI експеримент придобива известност с така наречения "WOW! сигнал". Наблюдаващият изследовател забелязва върху разпечатката от компютъра странна поредица от цифри, предполагаща извънземен произход. В своето въодушевление, той написва на ръка върху хартията английското възклицание "WOW!". Сигналът никога не се повтаря отново, но се счита до този момент за най-вероятен кандидат за сигнал с действително извънземен произход.


НАСА открила живот на Марс преди 36 г.
Международен екип от учени доказа, че НАСА е открила извънземен живот на Марс преди повече от 36 години.

По време на мисията "Викинг" спускаемият апарат е направил изследване, при което в получените проби от марсианска почва са били открити следи от живот. Тъй като по онова време се е търсела преди всичко геологическа, а не биологична информация, данните са били изследвани отново няколко десетилетия по-късно. И резултатите са недвусмислени: там са били регистрирани форми на живот – бактерии.

Биологът Джоузеф Милър е един от авторите на новото изследване. "Следващата стъпка е да се запише на видео движението на марсиански бактерии", казва той. "Това може да се направи със специален микроскоп, който да бъде изпратен там. На базата на това, което знаем до момента, аз съм на 99% сигурен, че на Марс има живот".
IV.Моята позиция

Есе

Има ли живот на други планети? Къде да търсим разумните същества — в Млечния път или в далечните галактики, на 200 или на 200 милиона светлинни години? Кога ще срещнем извънземен разум? Готови ли сме да общуваме с него? На тези въпроси хората се опитват да отговорят от векове. Няма дори дете, което да не се е взирало в блещукащите светлинки в нощното небе и да не се е питало какво има там горе.

През 1960 година Франк Дрейк дава началото на един голям проект, който днес познаваме като SETI, именно с надеждата да даде отговор на тези и много други въпроси. Досега радиотелескопите са засякли единствено стандартен фонов шум от стандартни процеси, които протичат във Вселената – формиране и смърт на звезди, избухвания на свръхнови... но нищо, което да ни подскаже, че някъде там са ТЕ, нашите братя по разум. След толкова години прослушвания на учените от SETI тишината става все по-крещяща. Хората продължават да се питат: „Къде са те?”... „Наистина ли сме сами в Галактиката, или просто не ги търсим по правилния начин?”

Може би наистина ние не търсим извънземните цивилизации по правилен начин. Може би начинът, по който можем да вървим напред, е да престанем да гледаме на извънземните мотиви и дейности през човешки очи. Трябва да престанем да използваме нашата цивилизация като модел за всичко. Или – ако искаме да открием извънземен разум, трябва да мислим немислимото.

Друг важен въпрос - на каква част от планетите съществува технологично развита цивилизация? Животът на Земята е широко разпространен, среща се къде ли не. Съвсем възможно е и животът във Вселената също да е широко разпространен. Но дори това да е вярно, не означава, че разумният живот и технологичните цивилизации са също така разпространени. Все пак динозаврите са живеели на Земята в продължение на 150 милиона години без да поумнеят.

Преди около година попаднах на една статия, в която руски учени твърдят, че до 20 години ще се срещнем с разумни извънземни. Малко под въпросната статия се натъкнах на интересен коментар. Гостоприемен нашенец бе написал: „Приготвил съм им свинско със зеле, да заповядат.” Разбира се, след като го прочетох веднага прегладнях, но след като хапнах в главата ми изникна поредният въпрос. Дори и ние да ги посрещнем така топло, дали те ще ни отвърнат със същото? Ние хората правин всичко възможно, за да ги намерим. Също така им помагаме и те да ни намерят като пускаме координатите и музиката си в космоса. Но наистина ли е добра идея да огласяме навсякъде къде се намираме? Според американски химик (вече му забравих името) това е много лоша идея. Той предполага, че форми на живот, базирани на леко различни аминокиселини и захариди, могат да изглеждат като огромни, кръвожадни динозаври, които са еволюирали интелектуално и имат напреднали технологии. Смята, че е по-добре да не ги срещаме, защото дори и нашите динозаври да са измрели преди да поумнеят, е напълно възможно на други светове динозаврите да са еволюирали в огромни, интелигентни воини, въоръжени с високотехнологични оръжия, но без да са загубили апетита си за прясно месце.



От друга страна, дори и подобна извънземна цивилизация да е възникнала някъде, ние няма как да узнаем колко време би просъществувала. Възможно ли е в Млечния път да възникват технологични цивилизации през определени периоди, след което да загиват? В този случай ние пак ще бъдем изолирани.

Толкова много въпроси все още стоят пред нас. Остава ни само да чакаме и да се надяваме, докато сме живи, поне част от тях да намерят своите отговори. И в крайна сметка, както е казал Карл Сейгън: „Ако сме сами във Вселената, би било страшна загуба на пространство! ”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница