Глава 18 Развитие на извънземни цивилизации

При търсене на други цивилизации най-съществени са четири въпроса:

1. 
   Колко много са цивилизациите?
   
2. 
   Каква е продължителността на тяхното съществуване?
   
3. 
   Колко голямо е желанието за контакт?
   
4. 
   Как ще се осъществи общуването?
   

Трябва да се опитаме да отговорим на тези въпроси възможно по-точно, за да се оцени трудността за установяване на контакт. Тогава по-лесно ще решим дали да похарчим усилия в надеждата да получим мъчителна, макар и неизвестна награда.

Такава предварителна работа трябва да свърши всяка цивилизация, която се сблъсква с въпроса за това, колко време и енергия трябва да се похарчат за търсене на възможни съседи. Нашата цивилизация очевидно се отнася към най-младите във Вселената, тъй като човек съществува от няколко милиона години, а радиовръзката се е появила преди 100 години. Не е изключено да съществуват цивилизации, възникнали преди милиарди години. В своето развитиенесъмнено те са толкова далеч напред от нас, че днес едва ли ще можем да разберем техните способности и идеи.
Колко много са цивилизациите?
Във всички наши разсъждения за други обитаеми планети и други цивилизации сме принудени да разчитаме на единствения пример за такава планета – нашата Земя. Ако ни се удаде да научим „адреса” макар и на една извънземна цивилизация, ще направим огромна крачка напред в решението на въпроса за това, явяват ли се земните условия типичен пример за условия в други планетни системи. Два примера представляват значително повече възможности от единствен, възможно е и уникален случай. До откриване на Америка европейците са си представяли странни и разнообразни раси от човекоподобни в различните области на Земята. Но когато открили, че в Америка живеят същите хора, изводът за съществуване на единна човешка раса станал значително по-убедителен. Досега на Земята ние оставаме в доколумбовско неведение за наши съседи в други планетни системи и ние нямаме убедителни доказателства, че нашата цивилизация не е уникална. Но изучавайки различните фактори, които могат да повлияят на развитието на цивилизацията, скоро ще стигнем до извода, че в нашата Галактика биха могли да съществуват много цивилизации. Техният брой и разстоянието от нас до най-близката цивилизация зависят от истинските стойности на факторите, които определят развива ли се или не цивилизация около дадена звезда. Тъй като от броя на цивилизациите зависи какви усилия трябва да се вложат за откриване на една от тях, да се опитаме да оценим както техния брой, така и надеждността на такава оценка. При оценката на броя цивилизации в нашата Галактика (а по-късно и в цялата наблюдаема Вселена) трябва да се отчетат всички фактори, влияещи на резултата.

Търсенето на броя на цивилизациите ще започнем с броя на звездите в нашата Галактика, който умножаваме с частта звезди, съществуващи достатъчно дълго, за да може около тях да се развие живот. Умножаваме резултата със средния брой планети на звездите и получаваме пълния брой планети в Галактиката, обикалящи около звезди, които съществуват достатъчно дълго за развитие на живот. Този брой трябва да се умножи с частта планети с благоприятни условия на живот, а след това с частта на тези планети, на които животът е могъл да се развива. Получаваме броя планети в Галактиката, на които в някакъв момент от време вероятно съществува живот. Този брой трябва да се умножи с частта обитаеми планети, на които се развиват разумни форми на живот. Последният множител е отношението на продължителността на интервала от време, в течение на който цивилизацията има както способност, така и желание да установи контакт с други цивилизации от Галактиката, и пълното време на живот на Галактиката.

Основният израз за оценка на броя цивилизации в Галактиката в днешно време, с които можем да установим контакт, придобива вида:
(брой способни за контакт цивилизации в Галактиката в днешно време) =
= (брой звезди в Галактиката) х (частта звезди, съществуващи достатъчно дълго
за възникване на живот) х (среден брой планети около звездите) х (частта
планети, подходящи за живот) х (частта планети, на които съществува живот) х
х (частта планети, на които е възникнал разумен живот) х (време на живот на
цивилизация, притежаваща способност и желание да установи контакт) :
: (време на живот на Галактиката)

Астрономите наричат този израз формула на Дрейк. Предишните глави ще ни помогнат да оценим множителите, влизащи във формулата на Дрейк. При преминаване от първите множители към последните оценките стават все по-малко надеждни и накрая – съвършено неизвестни. Например, ние предполагаме, че броят на звездите в Галактиката е около 400 млрд., известно с точност до коефициент 2. Това не е идеалната оценка, но тя е по-точна от нашата оценка за частта обитаеми планети, на които са се развили разумни цивилизации. Тук сме принудени да разчитаме само на своята интуиция, а също и на изводи, които могат да се извлекат от предположенията за развитие на нашата цивилизация. Накрая, преминавайки към последния член във формулата на Дрейк, се сблъскваме с огромни трудности при оценката на интервала от време, в течение на който цивилизацията запазва способност и желание за контакт. Въпреки това, тази формула е толкова важна, че ние трябва да се опитаме да поставим в нея възможно по-точни стойности на множителите, за да оценим броя на съществуващите в днешно време цивилизации, с които се надяваме да установим контакт.

Преди всичко ние малко се съмняваме в оценката за броя на звездите в нашата Галактика (гл. 3). В гл. 5 и 6 разгледахме еволюцията на звездите и показахме, че не по-малко от половината звезди живеят по-дълго от 5 млрд. години, необходими по наше мнение за развитие на разумен живот. Затова за втория член във формулата на Дрейк приемаме стойност 0,5.

Средният брой планети на звезда не е известен, но ако изходим от примера на Слънчевата система (което е разумно, понеже Слънцето се явява типична звезда), този брой е примерно 10 ( в Слънчевата система е 9).

Следващият множител, т.е. частта планети с условия, подходящи за живот, можем отчасти да оценим по изследванията на Слънчевата система до степен, до която можем да я смятаме за типична планетна система. В нея една планета, Земя, е подходяща за живот, а друга, Марс, е почти подходяща или даже подходяща за живот. От обсъжданията в гл. 17 следва, че по внимателни оценки всяка четвърта планетна система има планета с условия, подходящи за живот. Това означава, че ако планетните системи средно наброяват 10 планети, то една планета от 40 има условия, благоприятни за възникване на живот.

Ние също оценихме в гл.10 и 17, че частта планети, подходящи за живот, на които действително се развива живот, е близка до единица, но следвайки нашите внимателни оценке, ще приемем за този член стойност 0,5, рискувайки да получим 2 пъти занижение на броя на обитаемите планети.

При оценката на този последен член се сблъскваме с почти непреодолима трудност. Нашата цивилизация е придобила способност да отправя послания през междузвездното пространство през живота на последните няколко поколения. По-късно ще обсъдим с какви способи се осъществява това. Ние още не сме проявили силно желание за контакт, защото са отправени само няколко такива послания. Най-важният въпрос: колко дълго ще съществува нашата цивилизация, запазвайки способност и интерес към контакти с други цивилизации в Галактиката, остава без отговор, защото не можем да погледнем в бъдещето. Тъй като тази величина играе решаваща роля в определяне на броя цивилизации, които може да се надяваме да открием в Галактиката при условие, че времето на живот на нашата цивилизация съответства на средната стойност, ще оставим тази величина неизвестна във формулата на Дрейк и просто ще я означим с буквата L.

Ако сега поставим във формулата чисрените стойности и приемем, че продължителността на живот на нашата Галактика е примерно 10 млрд. години, ще получим следния резултат:
Брой цивилизации в Галактиката =
= 400.10⁹ х 0,5 х 10 х 0,025 х 0,5 х 0,5 х L/10¹⁰.
Трябва да се има предвид, че величината L се измерва в години, както и продължителността на живот на Галактиката.

Като умножим всички членове във формулата получаваме, че броя цивилизации в Галактиката в днешно време, способни за междузвездни контакти и желаещи ги, е равен на 1,25L, където L е измереното в години време на живот на цивилизацията след като е придобила способност и желание за контакт с други цивилизации. С отчитане на неопределеността на членовете, влизащи във формулата, може да се твърди, че по наши оценки броят на цивилизациите в Галактиката в днешно време, способни и желаещи да установят контакт, е равно на времето на живот на такива цивилизации, измерено в години.

Ако земната цивилизация се явява типична и ако тя загине примерно 100 години след създаването на радиометодите за междузвездна връзка, то L ще бъде 100 години, а броят на цивилизациите в Галактиката ще бъде около 100, т.е. шансът да се намерят една друга е много малък. От друга страна, ако цивилизации, достигнали нашето ниво на технологично развитие, са открили начини за поддържане на своето съществуване безкрайно дълго, то L може да бъде примерно 2, 3 или 5 млрд. години, т.е. средното време на живот на подходящите звезди от нашата Галактика. Тогава броя цивилизации, съществуващи в днешно време в Галактиката и способни да общуват помежду си, може да бъде милиарди. Вероятно истината лежи по средата. Ако L е равно на 1 млн. години, то в Галактиката сега трябва да съществуват около милион цивилизации, с които можем да влезем в контакт.

Не трябва да се забравя, че този брой се отнася само за нашата Галактика и че във Вселената съществуват милиарди и милиарди галактики. Ние се ограничихме с нашата Галактика, тъй като вътрешногалактическите връзки са значително по-прости от междугалактическите, макар да не бива да считаме последните за невъзможни. Просто трябва да сме готови за продължително очакване на отговори на посланията. За да стигне послание до най-близките звезди в Галактиката и да се получи отговор, са неоходими няколко години, а обменът на радиопослания с най-отдалечените звезди изисква много хиляди. Обменът на послания с цивилизации в мъглявината Андромеда изисква почти 4 млн. години, а с една от галактиките, влизащи в купа от галактики в съзвездието Косите на Вероника – 250 млн. години. Но за увлекателен контакт с извънземен разум, диалогът не е задължителен. Приемането на послание от някаква цивилизиция, която е загинала преди нейните знания, поезия или музика да достигнат Земята, би ни впечетлило не по-малко от трудовете на Платон или музиката на Бах. Каквото и да мислим за вероятността за получаване на такива послания, трябва да се съгласим, че нашите шансове за сегашен диалог ще бъдат по-големи, ако се ограничим със съседните цивилизации в границите на нашата Галактика, броя на които съгласно сметките може да бъде от стотици до няколко милиарда.

Получихме някаква представа за броя на цивилизациите, вероятно съществуващи в Галактиката, и за важността на оценката за тяхното време на живот, за да бъде тази представа колкото се може по-близо до истината. А какво може да се каже за стремежа на цивилизацията към контакт. Искат ли примерно хората да общуват с други цивилизации. И да и не; едни искат, а други не.

Ако средното време на живот на цивилизация, способна на междузвездна връзка, значително превишава 70 години, нашата цивилизация не трябва да се смята за типичен пример. Основната част от живота на цивилизацията може да не съответства на първия скок на техническия прогрес на Земята; извънземна цивилизация може да прекара дълго време, наслаждавайки се на живота и обсъждайки въпроса, трябва ли да се търсят други цивилизации.

Основните качества, благоприятстващи междузвездни контакти, са любознателност (стремеж да узнаеш повече за околния свят), общителност (желание да се говори и да се слуша) и ако така можем да се изразим, „разумен егоизъм” (надежда за придобиване на „ценна информация”). Ще добавим към това желанието да се пробва, просто защото е достъпно. Аргументите срещу междузвездните контакти са страх (опасение, че враждебните чуждоземци могат да ни поробят или унищожат физически), инертност (мнение, че не си струва да губим сили и средства за осъществяване на такъв проект) и първостепенните задачи, изискващи време и ресурси, които не стигат за всичко.

Любознателност и общителност - очевидно са тези черти на човешкия характер, благодарение на които човешката общност съществува и играе доминираща роля на Земята. Страх и инертност – макар винаги да живеят в нас, нееднократно са търпели поражение, сблъсквайки се с онези положителни черти на характера, които способстват за прогреса на човечеството. Очевидно няма да сбъркаме много, ако заключим, че „преуспяващи” цивилизации на други планети трябва да притежават в основни линии същите качества, за да се придвижват напред. Ако любознателността не надделяваше над чувството на страх, едва ли сега щяхме да сме устремили поглед в нощното небе и да размишляваме дали е благоразумно да встъпваме в контакт с други цивилизации, които вероятно са изминали в общи линии същия път на развитие.

Едни цивилизации се опитват да установят връзка с други цивилизации, други не желаят. Разбира се, средното време, което цивилизация посвещава за установяване на контакти, може да се окаже значително по-кратко от средното време, в течение на което тя ще е способна на контакти. Може да се случи, повечето цивилизации, способни на дълго съществуване, да сведат до минимум своите антени и да насочат усилия за решаване на вътрешните проблеми. Не е изключено, само тези цивилизации, които не търсят контакти, да съществуват дълго. Тогава величината L, играеща ключова роля във формулата на Дрейк, ще се окаже значително по-малка, отколкото можем да се надяваме.

От друга страна, даже цивилизация, незаинтересувана от контакти, може да издаде своето съществуване от „изтичане” на радиосигнали в космоса, което се случва на Земята в днешно време. Тогава нейното „комуникативно” време на живот се увеличава. Накрая, има една интересна възможност: цивилизация, която установи контакт с друга, по-развита, да увеличи своите шансове за продължително съществуване, възползвайки се от опита на откритото от нея общество. Тази „положителна обратна връзка” ще увеличи стойността на L.

Ние отговорихме, според силите ни, на първите три въпроса: какъв е броят на съществуващите цивилизации; каква е продължителността на тяхното съществуване; колко голямо е желанието им за контакт? Ние се убедихме, че отговорът на първия въпрос непосредствено зависи от отговора на втория, а за да отговорим по-добре на третия въпрос, просто няма да отчитаме цивилизации, които не желаят да встъпят в контакт. Ако значителна част от всички съществуващи цивилизации проявяват интерес към контакти, тогава, според най-добрата оценка, броят на такива цивилизации в Галактиката в днешно време е равен на продължителността на техния живот, изразена в години.

Най-лошият случай е съвършено произволен. При него предполагаме, че подходящи се явяват само звезди от спектрален клас G, много приличащи на Слънцето, а също намаляваме средния брой планети и частта планети, подходящи за живот. Но най-значителните изменения са свързани с предположението, че вероятността за възникване на живот е извънредно малка, а вероятността за развитие на разумен живот, способен за междузвезден контакт, още по-малко. Ако се поставят съответните числа в уравнението, ще се окаже, че в Галактиката биха могли да съществуват само четири цивилизации и то само в случай, ако тяхното средно време на живот е равно на времето на живот на Галактиката. По причини, които обсъждахме в предишните части, не смятаме такава ситуация за вероятна. Но различните оценки за броя на технологично развитите цивилизации ще са ни полезни при отговора на последния от нашите четири въпроса.
Методи за междузвездни контакти

За да разгледаме възможните начини за междузвездни контакги, ще се възползваме от оценката за броя цивилизации в Галактиката и ще определим на какви разстояния една от друга се намират. За да оценим средните разстояния между цивилизациите, ще изчислим частта на всички звезди в Галактиката, близо до които в днешно време може да има цивилизации, стремящи се към установяване на контакти. Средното разстояние между звездите знаем достатъчно добре, затова по известна част „приказливи” звезди може да се определи търсеното разстояние.

И така, на какво разстояние от нас се намира най-близката цивилизация, с която бихме могли да установим връзка? Тъй като средното разстояние между звездите в тази област на Галактиката, където е разположено Слънцето, е примерно 2 пс, сфера с радиус 20 пс, в центъра на която се намира Слънцето, има обем ЗЗООО пс³ и в нея се наброяват около 4000 звезди. Сфера около Слънцето с радиус 200 пс ще има 1000 пъти по-голям обем и ще съдържа около 4 . 10^б звезди, или 0,00001 от всички звезди в Галактиката.

Да предположим сега, че средното време на живот на цивилизациите е равно на 20000 години, т.е. в нашата Галактика има 20000 цивилизации. Тогава броя на звездите е 20 млн. пъти повече от броя на цивилизациите, така че само една звезда от 20 млн. може да има в днешно време способна на контакти цивилизация на една от своите планети. Ако цивилизациите са разпределени из Галактиката по случаен начин, за да открием най-близката до нас, трябва да изследваме около 20 млн. най-близки звезди. За това се иска наблюдаване на всички звезди в радиус 350 пс от Слънцето, т.е. в рамките на една стотна от диаметъра на Галактиката.

Ако повечето цивилизации съществуват 20 млн. години, то в Галактиката сега трябва да има 20 млн. цивилизации. Тогава една звезда от 20000 ще има цивилизация на своя планета и за откриване на най-близката цивилизация ще ни се наложи да изучим само 20000 най-близки звезди в радиус 35 пс. Като се има предвид, че интензивността на всеки радио- или телевизионен сигнал намалява пропорционално на квадрата на разстоянието, ясно е, че за откриване на цивилизация, намираща се 10 пъти по-близо до нас, ще се изисква 100 пъти по-малка мощност за изпращане на открития сигнал в една или друга посока. За съжаление, ние просто няма да сме в състояние точно да оценим броя на цивилизациите, а значи и разстоянието до най-близките от тях, докато не определим средното време на живот на други цивилизации като ги открием или прихванем техните радиосигнали.

При оценката на разстоянието до най-близката цивилизация следва да се обърне внимание на още едно обстоятелство. Ако средната продължителност на живот на цивилизация се окаже относително кратка, да кажем само 1000 години, броят на цивилизациите в Галактиката ще бъде около 1000, а средното разстояние между тях ще нараства. Ако само 1000 звезди, т.е. една звезда на 400 млн. има цивилизация на своите планети, ще се наложи да се изследват 400 млн. звезди, за да се намери най-близката цивилизация, а това ще ни отведе на разстояние 1500 пс (4900 светлинни години) от Слънцето. Но тогава времето за разпространение на послание между съседни цивилизации превишава продължителността на живот на цивилизацията, така че двустранната връзка става невъзможна. Както първи отбелязал Дрейк, в този случай повечето цивилизации щяха да са изчезнали в момента на пристигане на ответния сигнал даже от най-близкия съсед. Граничната средна продължителност на живот на цивилизация, при която е възможен взаимен обмен на послания, е около 3500 години. При такова време на живот съседните цивилизации трябва да се намират на разстояние около 630 пс (2000 светлинни години) една от друга. Ако средното време на живот е по-малко от 3500 години, то не е възможен никакъв обмен на послания даже с най-близката цивилизация, преди тя да изчезне. Ако средното време на живот на цивилизациите превишава 3500 години, разстоянието до най-близките от тях е не повече от 630 пс, което значи, че няколко, а ако ни провърви и много, послания могат да се предадат и да се получи отговор, преди някой от кореспондентите да изгуби интерес към контактите.

А колко голямо е времето на живот L? Колко време ще мине, преди цивилизацията да изчезне „от лицето на Галактиката”? Тъй като никой не знае отговора на този въпрос, може да се пофантазира за пътищата на развитие на цивилизация, достигнала този стадий, който и човечеството.
По-нататъшно развитие на цивилизации от земен тип

Нашите разсъждения за цивилизации, значително по-развити от земната, не могат да бъдат много точни, тъй като сме принудени да екстраполираме своя сегашен опит на неизвестно бъдеще. В разсъжденията за бъдещия прогрес можем да предсказваме само най-близките перспективи. Човечеството може да избегне самоизтреблението в една ядрена война и да измине в своето развитие редица цикли, които да завършат със създаване на стабилно общество. При това не е изключено първият контакт с друга цивилизация да разшири времето на живот на нашата цивилизация, тъй като нейните членове по-интензивно и рационално ще използват своите способности. Може също да се предвидят някои неизбежни ограничения, които физичните закони налагат на развитието на всяко общество. Например, може да се твърди, че цивилизация, която е достигнала каквото и да е технологично ниво, не може да построи космически апарат, който да се движи по-бързо от светлината. Но напълно е възможно в още неизвестни ни области на физиката да се срещнем с разширение на сферата на действие на физичните закони и да преминем към съвършено нови идеи, които сега трудно бихме предвидили.

Прогнозите, изказвани относно взаимодействието на човечеството с останалата част на Слънчевата система, най-често се състоят в това, че човечеството ще използва обкръжаващото космическо пространство по същия начин, който практикува на Земята. С други думи, ще се опитваме да добиваме полезни изкопаеми, да строим жилищни домове, учреждения, стадиони, да произвеждаме различни изделия за нуждите на хората и да пътешестваме. Накратко казано, ще усвояваме космоса.

Страстният последовател на идеята за заселване на космоса О”Нийл от Принстънския университет оглавява изследователски групи, които предсказват, че 40 години след построяване на първите съоръжения, населението на космическите селища ще достигне няколко милиарда. О”Нийл твърди, че е дошло време да се започне и след десетилетие материалите, добити на Луната, с помощта на ускорители да се транспортират в междупланетното просранство и да се използват за построяване на платформи на разстояние, равно на лунната орбита, които ще станат първитекосмични селища. Предпочитанието, отдавано на Луната, а не на Земята, е свързано с това, че за преместване на някаква маса от повърхността на Луната в космическото пространство изисква само 5% от енергията, необходима за доставяне на същата маса от повърхността на Земята, тъй като силата на тежестта на Луната е значително по-малка от тази на Земята.

Тъй като в лунните скали се съдържа много кислород, силиций, манган, алуминий, желязо и мед, О”Нийл не вижда големи трудности в извличането от тях на полезни елементи (при това отпадъците могат да се използват за защита от ултравиолетовото лъчение и космичните лъчи), с които се строят цилиндрични съоръжения с дължина няколко километра и ширина половин километър. Космическите цилиндри биха могли да се въртят, за да се имитира силата на тежестта; населението на всяка станция може да е от няколко хиляди души, а ако космичните цилиндри се направят 10 пъти по-дълги и широки, населението им може да достигне милиони жители, които биха използвали слънчевата енергия и материалите, добити от Луната, за удовлетворяване на своите нужди.

Даже в най-близките околности на системата Земя – Луна има достатъччно места за хиляди космически селища с милиарди жители, които могат да прекарат целия си живот на такава космическа станция. , О”Нийл предполага, че първоначалната цел на тези селища ще бъде построяване пак от лунни материали на гигантски хелиостанции за преобразуване на енергията на слънчевата светлина в микровълново излъчване и насочването му към Земята за задоволяване на нуждите от енергия. Тези хелиостанции ще се изведат на сихронни орбити около Земята на височина 36000 км над земната повърхност. За обектите, намиращи се на такова разстояние от Земята, скоростта на въртене около Земята съвпада със скоростта на нейното въртене, затова ако посоката на техните движения по орбитите съвпада с посоката на въртене на Земята, то тези обекти ще остават неподвижни за наблюдател на земната повърхност.

В рамките на нашата тематика основният въпрос, който възниква при разглеждане на предложенията на О”Нийл, се свежда до анализ на поведението на типична цивилизация. Ние не знаем дали нашата цивилизация е типична. Ще заселват ли повечето цивилизации космическото пространство около своите родни планети?и колко дълго ще продължава такава колонизация на космоса?

Сблъсквайки се още веднъж с въпросите, на които е невъзможно до се отговори, учените формулирали някои определения и направили предсказания, като изхождали от известните закони на физиката. Да предположим, че някаква цивилизация наистина е започнала да строи едно след друго космически селища, така че в края на краищата голяма част от населението се преселва от планетата в космически жилища. Какво може да ги накара да направят това?

Преди всичко животът в космическите селища по-лесно би се управлявял, отколкото живота на планетата. В космическото селище може, поне теоретично, да се създаде климат, атмосфера и обща обстановка, най-желани и благоприятни за неговите жители. По-нататък, в космоса има много повече пространство за живот, отколкото на повърхността на планетата. Ние живеем на външната обвивка на Земята и можем малко да проникваме в дълбочина (при радиус на Земята 6400 км). Ако би било възможно да се разпредели веществото на планета, подобна на Земята, по свое желание, това вещество би стигнало не на няколко хиляди или милиони космически селища, а на трилиони. Тези селища биха се разпределили около Слънцето, осигурявайки максимално възможно използване на неговото излъчване. Земята на своята орбита прихваща само около една милиардна част от слънчевата енергия. С други думи, трябва да се разположат около Слънцето милиарди планети, подобни на Земята, за да се улови цялата слънчева енергия. При нас няма милиарди планети, но могат да се построят космически селища, които да улавят голяма част от светлинната и топлинна енергия, излъчвана от Слънцето. В тези космически селища би могло да живее, поне теоретично, население, милиарди пъти превишаващо днешното население на Земята

Тези идеи за усвояване на космическото пространство се припокриват с идеите на друг физик от Принстънския университет, Дайсон. Дайсон предположил, че развитата цивилизация ще пожелае да употреби веществото на една от планетите в своята система, за да обкръжи своята звезда с обвивка и по-пълно да използва нейната енергия. В този случай цивилизацията може да остане малобройна и да се ограничи със своята родна планета, но на нейно разположение ще се окаже колосално количество енергия. Ако цивилизациите се развиват в съответствие с предположенията на О”Нийл или Дайсон, няма да ни се отдаде да наблюдаваме техните централни звезди. Вместо звезди щяхме да регистрираме инфрачервено излъчване от веществото, което ги обкръжава. Ако космическите селища или някакви колектори на излъчване улавят енергията на звездата и така поддържат температурата на своята среда на обитаване над абсолютната нула, да кажем на ниво 300 К, характерна за повърхността на Земята, те трябва да изпускат инфрачервено излъчване. Може да се надяваме да регистрираме такива цивилизации по тяхното инфрачервено излъчване, но работата е в това, че лесно може да сбъркаме това излъчване с излъчването на раждаща се звезда, когато протозвездата се нагрява при свиване и изпуска инфрачервено лъчение.

Така, трудно е да се разчита да се открие цивилизация, която е обкръжила своята звезда с „пашкул” от космически селища, освен ако не ни се отдаде да прихванем нейни радиосигнали. Астрономите наричат цивилизациите, които използват цялата енергия на своята звезда, цивилизации от вид ІІ. Тази класификация, предложена от руския астроном Кардашов, отнася към вид І цивилизации, които, подобно на нашата, познават законите на физаката, могат да опитат да осъществят междузвездна връзка, но още не са обкръжили своята звезда с мрежа от космически селища, построени да се използва цялата енергия на излъчване на звездата. Такава цивилизация, например нашата, може да използва в секунда една трилионна част от енергията, излъчвана от родната й звезда. Следователно, ако класифицираме цивилизациите по използваната от тях енергия, то нивото на цивилизация от вид І е трилион пъти по-ниско от цивилизация от вид ІІ.

Цивилизация от вид ІІІ използва в секунда трилион пъти повече енергия от цивилизация от вид ІІ. Фантастично? Само от наша гледна точка. Кардашов въвежда вид ІІІ, към който се отнасят цивилизации, не просто изградили обвивка около своята звезда, но използващи като източник на енергия звездите от цялата галактика. Тъй като гигантска галактика може да съдържа почти трилион звезди, цивилизация от вид ІІІ ще превъзхожда по ниво на развитие цивилизация от вид ІІ толкова, колкото последната превъзхожда цивилизация от вид І. Както видяхме, междузвездните пътешествия са свързани с големи трудности, но не и невъзможни, ако забравим за хилядите или милиони години, необходими за тях. Нашата цивилизация, отнасяща се към вид І, не вижда крайна необходимост от загуби за междузвездни полети, но цивилизация от вид ІІ може би ще се реши да загуби милиард години на усвояване на цялата галактика.

Нашата Галактика не съдържа цивилизации от вид ІІІ, ако само не се намираме в един от отдалечените й ъгли, който ще бъде последен вкаран в сферата на техните влияния. Невъзможно е точно да се оцени броя на цивилизациите от вид ІІ в Галактиката. От гледна точка на използването на енергия, цивилизация от вид ІІ ще превъзхожда толкова цивилизация от вид І, колкото нашата цивилизация (вид І) превъзхожда пчелния рой. Тъй като на цивилизациите от вид ІІ би било необходимо достатъчно дълго време, не по-малко от няколко хиляди години, за създаване на обвивка около своята звезда, може да се заключи с някаква част увереност, че само достатъчно стабилни цивилизации ще изминат пътя от вид І към вид ІІ.

И отново не ни стигат знанията – този път за средното време на живот на цивилизация, достигаща нивото на вид І. Ако нейното средно време на живот, да кажем, е по-малко от 500 години, може да се очаква, че в нашата Галактика не са много цивилизациите от вид ІІ. От друга страна, ако средното време на живот е значително по-голямо от няколко хиляди години, то се създават условия за еволюция на много цивилизации от вид І към вид ІІ. Но какви са намеренията на цивилизациите от вид ІІ и какви прибори използват за междузвездна връзка?

Това няма да узнаем, докато не установим контакт с една от тях. Може с увереност да кажем, че всяка цивилизация от вид ІІ ще живее по-дълго от нашата; възможно е цивилизации от вид ІІ в нашата Галактика да са установили двустранна връзка една с друга. Може би, те са изработили обща политика по отношение на желаещите да встъпят в галактическото общество и да са решили да не приемат нови членове.

Но да не се отчайваме от такова въображаемо поведение на развитите цивилизации и да се опитаме да отговорим на четвъртия въпрос: как се осъществява междузвездна връзка? На възможните отговори е посветена следващата глава.

Опитвайки се да оценим броя на цивилизациите, с които би могло да се установи контакт, се сблъскваме с трудно преодолим проблем, който не може да се реши чрез нереални предположения. Ако се ограничим с оценката на броя цивилизации, способни за контакти, в нашата Галактика в днешно време, може да се изведе формула, в която този брой се определя като произведение на седем основни члена.

Първият член в тази формула е броят на звездите в Галактиката, който трябва де се умножи с частта звезди, съществуващи достатъчно дълго за развитие на живот около тях. Умножаваме полученият резултат със средния брой планети около звездите, а след това с частта планети с условия, подходящи за възникване на живот, и така получаваме броят на планетите в Галактиката с условия, подходящи за живот, на орбити около звезди, които съществуват достатъчно дълго за развитие на живот. По-нататък умножаваме резултата с частта планети, на които животът действително се е развил на някакъв стадий от еволюцията на планетата, а след това с частта планети, на които са възникнали способни към контакти цивилизации. Умножаването на първите шест члена дава броя на планетите в Галактиката, на които в някакъв момент от тяхната история се появяват разумни цивилизации. За да намерим броя на цивилизациите в Галактиката в днешно време, остава да умножим резултата с последния член – отношението на времето на живот на цивилизацията, притежаваща способност и желание за установяване на контакг, към пълното време на живот на Галактиката.

В резултат на умножението на седемте члена ще получим оценка за броя цивилизации в нашата Галактика в днешно време, с които бихме могли да си обменяме послания. Ако поставим оптимални стойности на тези членове, ще получим, че общият им брой е примерно равен на L, където L е времето на живот (в години) на цивилизация, която е способна и желае да влезе в контакт. Ако L = 10⁶ години, може да се очаква сега в Галактиката да има милион цивилизации, способни на междузвездни контакти. Ако L = 100 години, съществуват само стотина такива цивилизации.

Колкото по-голямо е L, толкова повече са цивилизациите, а значи по-малко средно разстояние между съседни цивилизации. Ако L = 3500 години, съседните цивилизации са на разстояние една от друга примерно на 630 пс. При по-малки стойности на L повечето цивилизации ще изчезнат преди да успеят да обменят послание с най-близкия си съсед. От друга страна, ако L = 20 млн. години, средното разстояние между съседни цивилизации ще е 35 пс и цивилизациите ще могат да си обменят хиляди послания за милиони години едновременно съществуване. Коя от тези две възможности е по-близо до реалността в нашата Галактика е въпрос, на който ще може да се отговори само след каго бъдат открити други цивилизации.