Глава 22 Къде сте, братя по разум

В рамките на логиката, която следвахме, отговорите на тези въпроси са пряко свързани с предположението, че контактът между технологично развити цивилизации се осъществява с помощта на радиовълни, а не с непосредствени визити. И трябва да се съгласим, че по ниво на развитие на радиовръзката нашата цивилизация е в начален стадий. Отскоро търсим радиосигнали от други възможни цивилизации; изпратили сме само няколко послания, а утечката на радиовълни от нашата планета е започнало преди само преди стотина години. Така, ние, живеещите сега, може просто да сме се «родили прекалено рано», за да привлечем вниманието на друга цивилизация или да я открием. Поставяйки под въпрос това обяснение за нашата макар и временна изолация, виждаме и друга възможност: цивилизациите могат да са значително по-малобройни, отколкото следва от нашите пресмятания. Формулата, използвана за оценка на броя на цивилизациите, възможно е да е верна, но последният член в нея, т.е. средното време на живот на цивилизации, притежаващи способност и проявяващи интерес към контакти, може да се окаже значително по-малък от нашите оценки, а тогава и броят на цивилизациите в Галактиката по всяко време ще се окаже една шепа. В допълнение, ние може да сме изпуснали някое важно обстоятелство, отнасящо се към еволюцията на живота на Земята или към възможността за развитие на цивилизации на други планети, имащи живот, и тогава нашата цивилизация е уникална или почти уникална. С други думи, ние можем несъзнателно да придобием нещо като сляпа вяра в нашата типичност, защото в дълбините на човешкото съзнание живее надеждата да се открие мъдрост, въплътена във вид на развити цивилизации в нашата Галактика и извън нейните граници.

Да допуснем например, че животът на Земята не се явява типичен пример за живот във Вселената, защото нашата планета се отнася към числото на такива, където развитието на разума от първичния «хранителен бульон» е протекло далеч по-бързо, отколкото на другите. Да допуснем по-нататък, че средното време, необходимо за преход от самопроизвеждащи се молекули към еукариоти (или техния извънземен аналог), два пъти превишава три милиарда години, за което време този преход се е осъществил на Земята. Тогава имаме малко надежди да открием разумен живот на повечето планети. Изследванията на звездната еволюция показват, че най-старото население звезди, подобни на нашето Слънце, имат възраст само 6 или 7 млрд. години. Ако планети, на които има живот, могат да съществуват само близо до такива звезди, и ако за възникване на еукариоти от самопроизвеждащи се молекули се изискват 6 млрд. години, то ние сме се появили на прекалено ранен стадий от еволюцията на Галактиката, за да открием много развити цивилизации. В такъв случай само немного планети с необикновено бързо развитие са готови за контакт в днешно време. Разбира се, в сегашното състояние на неведение ние с еднаква вероятност може да приемем и друг вариант: ако нашата цивилизация се отнася към цивилизациите с най-бавно развитие и ако на тази еволюция, която е продължила на Земята 3 млрд. години, са необходими средно 1,5 млрд. години, Галактиката може да се окаже претъпкана с по-развити цивилизации от нашата.

Хората още не са открили нито един пример за живот извън Земята. Затова сферата на дейност, насочена към използване на научни постижения и прибори за оценка на вероятността за съществуване на живот във Вселената (тази област на изследване се нарича екзобиология), засега остава област на науката без предмет на изследване. Може да се твърди, че много области на науката отначало са срещали същите трудности. Например, преди астрономите да изнесат своите прибори извън земната атмосфера, те нямаха метод за регистриране на гама лъчение от небесните обекти, тъй като тези фотони с висока енергия никога не достигат земната повърхност. Затова гама-астрономията е била научна област без предмет на изследване и без преки наблюдения и не е могло да се сравнява теорията с реалните факти. Но теоретичните основи, разработени от астрономите преди ерата на спътниците, се оказали извънредно полезни, когато накрая се отдало осъществяване на наблюдения на гама излъчване. Възможно е това да се случи и с екзобиологията.

Между другото може да се покаже, че тази наука открива нови пътища за изучаване на живота на Земята. Когато разглеждаме биологичната еволюция на планетата, не може да не ни порази скоростта, с която са протичали огромните изменения на живите организми в не толкова далечното минало. Историята на живота на Земята се представя като продължил милиард години (или по-дълго!) процес на развитие на еукариоти от прокариоти и превръщане на атмосферата от бедна на богата на кислород. Когато това свършило, високото съдържание на кислород осигурило мощен източник на енергия, а еукариотите еволюирали към все по-сложни системи, използващи този газ. Преходът от прокариоти към еукариоти може да бъде по-сложен, отколкото развитието на разумен живот от еукариоти или развитието на дългоживущи цивилизации на основата на разумни форми на живот. Следователно може да очакваме, че и на други планети първите крачки към образуване на сложни форми на живот, ще са най-дългите.

Ние не сме в състояние да решим тези проблеми, докато не открием други форми на живот. Нашият опит ни подсказва, че тъй като не смятаме Земята за уникална планета или Слънцето за уникална звезда, то всеки път, когато има условия и време, животът ще се развива и ще възниква разум. Но единствения начин да се убедим в правилността на този извод си остава контакт с друга цивилизация.

Да допуснем, че отдаваме предпочитание на извода, че в Галактиката съществуват много цивилизации. Трябва ли да се отказваме от мисълта, че контактът ще се осъществи чрез преки посещения? Очевидно на този въпрос трябва да се отговори така: може да очакваме пристигане на междузвезден космически кораб само от безсмъртни или почти безсмъртни цивилизации. Маломощният космически кораб, който преодолява разстоянието от звезда до звезда за милиони години, е малко привлекателен за нас: защо да се отправяме на толкова дълго пътешествие, ако посланието, което носим със себе си, може да покрие същия път за няколко десетилетия? Вероятно не бихме предприели такова пътешествие, даже ако знаехме как да се замразим или как да забавим скоростта на биологичните процеси почти до нула. Нашето общество няма и да изпраща автоматични сонди с послания, отговорът на които може да получим след няколко милиона години. Само за осигуряване на по-дългосрочна перспектива на нашата цивилизация вероятно ще сме готови за пътешествие с продължителност милиони години. Затова може да се предположи, че само цивилизации с голямо време на живот са способни на междузвездни пътешествия. Ние не знаем дали въобще има такива цивилизации в нашата Галактика. А може би са много? Можем ли да решим, коя от тези две възможности е по-близо до истината.

До известна степен можем. Ако изхождаме от това, че възможността за осъществяване на космически полети неизбежно води към тяхното използване за изследване и усвояване на космическото пространство, ние трябва да сме сами в Галактиката. С други думи, ако цивилизациите по пътя на своето развитие се стремят да усвояват и заселват най-близките планетни системи, то 10 млрд. години съществуване на Галактиката са им напълно достатъчни за заселване на Земята. Засега нашата планета остава свободна от извънземни заселници, ако не се предполага, че самото човечество е такъв „емигрант”. А може би фактът, че Земята не е колонизирана от извънземни, показва, че в нашата Галактика няма други цивилизации?

Да разгледаме отначало предположението, че развиващите се цивилизации трябва да се стремят към заселване на своята околност. Това предположение се основава на историческия факт, че хората са се стремели да заселят цялата Земя. Но при по-нататъшен ръст на населението се сблъскват с ограничения, произтичащи от крайната повърхност на планетата.

Скоростта на ръста на населението на Земята се увеличава в сравнение с предните столетия и сега населението се удвоява на всеки 30 – 35 години. Това, че населението на Земята расте все по-бързо, представлява един от основните проблеми на човешкото общество, и на всяка развиваща се цивилизация ще се наложи да решава този проблем, за да оцелее.

Ако някога се справим с този ръст и признаем, че крайните размери на планетата изискват стабилна численост на населението, ще получим дългосрочна перспектива, която ще позволи да се извършват междузвездни космически полети. Но самото изменение на възгледите, което осигурява продължително съществуване на цивилизацията, т.е. готовност да се действа с отчитане на ограничените природни ресурси, ще премахне стремежа към усвояване и заселване на други светове. Ние наблюдаваме подобно изменение на възгледите за войните като средство за решаване на дългосрочни задачи.

Размишлявайки за сегашните стремежи към заселване на космическото пространство, не трябва да забравяме, че хората още не са заселили всички свободни територии на Земята. По принцип могат да се създадат колонии в Антарктида, на дъното на океана или в пустините, т.е. значително по-гостоприемни, достъпни и познати места, отколкото космическото пространство. Но засега това не се прави. Нашият жизнен опит показва, че за разцвета на цивилизацията е необходим минимум от ограничения и затова даже обрасъл с палми тропически остров не се смята за идеално място за представителите на любознателния и неспокоен човешки род. Хората не използват изцяло преимуществата на всяко ново постижение на техниката. Ние изпитваме противоречиви чувства по отношение на пасажерските свръхзвукови самолети; въпреки големите потребности от енергия, ядрената енергетика не е завоювала всеобщо признание. Ако се обърнем към астрономическите изследвания, известно е, че експедициите на Луната не доведоха до раждане на програма за междупланетни пилотирани полети. Може би навлизаме в епоха, напомняща „паузата”, която е възникнала след откриването на Новия свят, преди хората да започнат да заселват територии, смятащи се за свободни? Или нашата позиция се свежда до концентриране на вниманието и насочване на ресурсите за решаване на по-неотложни задачи?

Ако се замислим за крачките, които биха довели до заселване на Галактиката, може да се направи извод, че това ще изисква многократно преразглеждане на възгледите на цивилизацията. Първо, в нея трябва да се развие стремеж за усвояване на космическото пространство; този етап е естествен, ако изходим от примера за цивилизацията от земен вид. След това цивилизацията трябва да се научи да се справя с непрекъснатия ръст на населението и да стабилизира числеността му; тогава при нея ще се появи възможност да строи междузвездни кораби и да извършва космически пътешествия. Само по себе си заселването на космоса никога не може да ликвидира пренаселеността, тъй като усвояваното пространство ще се запълва бързо вследствие на непрекъснатия ръст на населението. Така създаването и използването на междузвезден космически кораб ще изисква самоотверженост и целеустременост от страна на цивилизацията, която ще тръгне по този път. Когато потомците на пионерите, стартирали от такава „зряла” цивилизация достигнат друга планетна система, с времето в тях ще възникне стремеж да използват ресурсите на съседни планети и астероиди и те ще строят нови космически кораби за нови експедиции. Програмата за заселване на Галактиката ще изисква редуване на периоди на усвояване и „съзряване”. Това може да се окаже естествено, но не е изключено нито една цивилизация да не може да съществува достатъчно много цикли, за да засели цялата Галактика. Във всеки случай, липсата на „колонизатори” на Земята не доказва, че в Галактиката няма цивилизации-дълголетници.

Тези разсъждения не изключват възможността „зряла” цивилизация да изпрати автоматични космически апарати в просторите на Галактиката с послания и изследователски прибори на борда или даже с цел „посяване” на нов живот навсякъде, където има подходящи условия. Даже се изказва предположение, че такива сонди може да наблюдават и нас, развличайки се с нашите „лудории” и умело скривайки своето присъствие. Но тази „зоологическа” хипотеза бихме могли да смятаме за реална само при условие, че съществува неизвестна ни област на физиката, толкова далеч от нашите представи, че развити цивилизации, запознати с тази област, имат практически неограничени способности. Двете разгледани гледни точки, макар и увлекателни, са лишени от практически смисъл, тъй като е невъзможно ефективно да се проверят. В крайна сметка всичко се свежда до търсене на други цивилизации като средство за откриване на общи закони на развитие на цивилизациите.

Тъй като първият акт на общуване още не се е състоял, ние сме принудени да размишляваме за мотивите на действие на хипотетични цивилизации практически от нулата. Ако оставим настрана въпроса за мотивите, нашите познания показват, че за привеждане в движение на материален обект се изисква много повече енергия, отколкото за изпращане на радиосигнали, и това трябва да бъде ясно на всяка цивилизация. При условие, че цивилизацията не притежава изключителни свойства, например безсмъртие, тя винаги ще предпочете междузвездна радиовръзка пред междузвездни полети. Можем безкрай да разсъждаваме за вероятността за съществуване на такива цивилизации и тяхната дейност. Но науката се основава на емпирични факти: единственият начин да узнаем сами ли сме във Вселената е систематичното търсене на прояви на дейност на извънземен разум.

Като ръководна при търсенето ни служи формулата на Дрейк. Ако нашата цивилизация е типична, но прекалено млада, то съществуват много други цивилизации, и нашите шансове за установяване на контакт изглеждат нелоши. Ако времето на живот с придобита способност за радиовръзка,т.е. около 100 години, също е типично, то цивилизациите са толкова малко, че ние вероятно никога няма да намерим една от тях. (Третата възможност: времето на живот на нашата цивилизация вече превишава средното – води до прекалено песимистични изводи!) Ако в нашата Галактика съществуват в крайна сметка много стотици хиляди цивилизации, защото средното им време на живот е минимум стотици хиляди години, то нашата цивилизация се отнася към числото на най-младите. Тогава нашите опити да предвидим какво може да прави по-развита технологически цивилизация могат да се сравнят с опитите на шестгодишно дете от каменния век да размишлява за нашата днешна цивилизация.