Трудови кооперативни земеделски стопанства

Колективизацията представлява система от действия за въвеждане на колективна форма на собственост и стопанисване върху собствеността и средствата за производство в селското стопанство. Етапите на колективизацията са: изграждане на трудови кооперативни земеделски стопанства ^* (ТКЗС) и започване на масова колективизация от 1945 до 1959 г.; уедряване на ТКЗС до 1969 г. и създаване на аграрно-промишлени комплекси (АПК) - до 1989 г. По такъв начин са образувани управляеми от социалистическата държава производствени отношения в селското стопанство, които премахват частната собственост върху земята, селскостопанските животни и средствата за производство. Достига се до държавно управляемо производство на храни и намеса на държавата в образуването на цените, чиято стойност става различна от интересите на отделния производител или земеделски колектив от производители, както и от реалните изисквания на пазара. Колективизацията позволява извличане на стопански ресурс от селото за целите на индустриализацията, на политическа дейност и създаването на мощна военна и полицейска организация, всичко това под шапката на властимащата партия.

В принципите на комунистическата идеология се залага, че „частната собственост ежедневно, ежечасно, ежеминутно ражда капитализъм“. Преустройването на частната земеделска собственост и лишаването на селяните от собственост е процес, който започва с Петия конгрес на БКП през 1948 г. Голямата социална и политическа пъстрота в българските села води до това, че по-голямата част от населението в България не е свързано със социалистическата икономическа система. За да не се получи политически конфликт и отпор на политиката на БКП, се предприема ускорено „реконструиране“ на селското стопанство, включващо бърза колективизация на селските стопанства, без национализация на земята, обединяване на разпокъсаните земеделски земи, агротехническите мероприятия за повишаване на земеделското производство и механизация на земеделския труд.

Моделът на колективизация е подобен на модела в Съветския съюз, но не е до толкова радикален. Там режимът на Сталин налага насилствена колективизация на земеделските стопанства в края на 20-те години на двадесети век. Създават се колективните ферми (колхози) и държавни земеделски стопанства (совхози). В действителност колективизацията унищожава цялата земеделска прослойка и води до драстичен спад в жизнения стандарт на хората (по-специално в селските райони). Това поражда яростната съпротива срещу властта сред хората в тези райони. Сталин обвинява селяните в спад на производството на храни, като ги нарича паразитни капиталисти, които организират съпротива срещу колективизацията. Селяните биват потискани от режима чрез жестоки методи на убийства и депортиране в трудови лагери в Далечния Изток.

България винаги е била предимно земеделска странa, затова тази област бива най-силно засегната от властта. Целта на новата водеща партия става налагането на абсолютен контрол върху държавната територия, икономиката, армията, полицията, културата, обществото, собствеността и частния живот. Държавният апарат започва да се употребява отгоре надолу с единствената цел - всичко да се случва в негова полза, изсмуквайки сили и ресурси отдолу нагоре. Българската комунистическа партия премахва частната собственост върху средствата за производство и частните компании - ферми, фабрики, банки, застрахователни дружества, магазини, занаятчийски работилници; правейки я държавна като по този начин осъществява на практика така наречената национализация (отнемане на собственост, в някои случаи насилствено), която предвижда парична компенсация на старите собственици. Компенсация обаче понякога нямало или по-скоро не покривала стойността на отнетата собственост (т. нар. експроприация).

Кооперирането на земеделските стопани по различни профили на земеделското производство и реализация на продукцията до 1944 г. се развивало по свободни принципи и структура, съответстващи на тези в останалите държави в Европа. Дотогава България била на второ място в света по развитие на кооперативното движение след Дания със създадените главно след Първата световна война потребителски, кредитно-спестовни и земеделски кооперации. Земеделските производители членували и се обединявали в кооперации по браншове, притежавайки дялов капитал или членски внос за постигане на целите на тези доброволни сдружения - взаимопомощ, единна ценова политика, новости и търговска структура за реализация на произвеждания продукт. Органите за управление се избират и отговарят за дейността си пред всички членове на кооперацията.

В годините след сменянето на властта в България започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в трудови кооперативни земеделски стопанства. Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си на земеделска кооперация^**. Впоследствие, чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълното нарушаване на принципите на кооперирането, за доброволното сдружаване чрез превръщането на земеделските кооперации в структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на БКП.

Първият държавен законодателен акт, който урежда въпросите с името и статута на трудовите кооперативни земеделски стопанства, е приет с Наредба-закон за трудови кооперативни земеделски стопанства, обнародван в Държавен вестник (бр. 95 от 25.04.1945 г.). Обнародваният текст търпи промяна през 1947 и 1948 г. Законът постановява два принципа за създаване на такива кооперативни сдружения – кооперацията е самостоятелно юридическо лице и отдел към съществуващите местни потребителни и кредитни кооперации.

През пролетта на 1945 г. се образуват първите доброволни сдружения за колективна обработка на земята като отдели към съществуващите по селата структури на всестранната кооперация. Насърчавани от идеите на Александър Стамболийски за създаване на Земеделско взаимоспомагателно кооперативно сдружение. С дялови вноски на членовете си то ги подпомага на принципа на взаимоспомагателната каса и развива кредитната и търговската дейност за изкупуване на селскостопанска продукция и продажба на стоки за населението. Към началото на 1950 г. кредитната дейност на селските обединения се закрива и те остават да работят като потребителни кооперации.

Юридически ТКЗС представлява кооперативно^* сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване на техните общи интереси. Подобни земеделски стопански обединения са латифундиите (от латинските: lātus, "обширен" и fundus, "ферма, имение") - земеделско владение, покриващо огромна земна територия. По време на Римската империя са широко разпространени и специализирани в производството на зърно, зехтин и вино, предназначени за износ.

Структурата на кооперацията се определя на учредителното събрание, на което след свободни избори са назначени председател и секретар на събранието. Кооперацията има три групи органи на управление - задължителни, факултативни и свободно определени. Към задължителните спадат: общото събрание, контролният съвет, управителният съвет и управителят. За факултативен орган на управление се определя изпълнителният директор, заместван от изпълнителния съвет. Свободно определените са комисии и комитети.

След избирането на председател и секретар се изработва устав, в който трябва да се посочат наименованието на кооперацията, седалището, адресът на управление, предметът на дейност, правата и задълженията на членовете, разпределението на печалбата, размерът на вноските, както и други специализирани според вида кооперация клаузи. Следващата стъпка е да се избере управителен и контролен съвет, което трябва да стане с единодушие. Управителният съвет избира председател измежду членовете си, който трябва да подаде документите за регистрация в Търговския регистър. След това вписването се обнародва в Държавен вестник. Кооперацията трябва да започне да извършва дейност до една година от регистрацията си или в противен случай прокурор може да поиска от съда заличаването й от регистъра. Сделките се сключват от нейните учредители, а последиците от тях се прехвърлят върху кооперацията. Ако това не се случи, учредителите отговарят индивидуално.

Върховен орган на кооперацията става общото събрание, чиято компетентност може да се раздели на три групи - законова, уставна и остатъчна. В общото събрание взимат участие всички членове на кооперацията. На него се взимат решения по въпроси от трайно значение - разпореждане с недвижимото имущество, прекратяване с преобразуване и ликвидация, участие в кооперативни съюзи, образуване на кооперативни предприятия, изменение и допълнение на устава. Общото събрание се свиква най-малко веднъж годишно, но могат да се провеждат и извънредни събрания, чиито брой не е лимитиран. То може да бъде свикано на заседание от управителния съвет по негова инициатива, по инициатива на контролния съвет или на изпълнителния директор. Ако управителният съвет не свика общо събрание, това се прави от контролния съвет.

Първият управителен съвет се избира от учредителите на кооперацията, а следващите от общото събрание на кооператорите. Неговият мандат е три години. Управителният съвет е подчинен на общото събрание. В случай че член на управителния съвет го напусне, бъде изключен или почине, общото събрание избира друго лице, което да изпълнява задълженията му в оставащия период от време. Членовете му обикновено са най-малко трима.

Управителният съвет заседава поне веднъж месечно, като се свиква от кооперативния председател, от една трета от членовете му или от контролния съвет, а мандатът му е в продължение на три години. Членовете му носят материална и организационна отговорност. Материалната отговорност се отнася до това, че дължат обезщетение за всички вреди, нанесени на кооперацията по време на управлението, а организационната отговорност се свежда до възможността членовете на управителния съвет да бъдат освободени по всяко време, като не е необходимо това да стане законосъобразно. Правомощията на съвета се свеждат до осъществяване на оперативното ръководство на кооперацията - временно отстраняване на членове на кооперацията, назначаване на изпълнителен директор, комисии и други органи, свикване на общото събрание, спиране на изпълнението на решения на изпълнителния директор и председателя, образуване на кооперативно предприятие. Той представлява кооперацията при участие в кооперативни съюзи, пред общото събрание с отчет за дейността, баланса и разпределението на годишния доход на кооперацията.

Първият кооперативен съюз с национален обхват е учреден през ноември 1907 г. Това е Главният съюз на българските земеделски кооперации, който през 1914 г. приема наименованието Общ съюз на българските земеделски кооперации, става един от основните инициатори по създаването на общо кооперативно сдружение в България под наименованието Централен кооперативен съюз.

В началото на 1947 г. функционират общо 21 кооперативни съюза и централи. На 2 април 1947 г. Централният кооперативен съюз е регистриран в дружествения търговски регистър. Първоучредители на Централния кооперативен съюз са 8 съюза и централи: Общ съюз на българските земеделски кооперации, Общ съюз на занаятчийските кооперации, Горски кооперативен съюз, Съюз на тютюневите кооперации, Лозаро-винарска кооперативна централа, Ведома - централа на чиновническите кооперации, Съюз на железничарските кооперации и Задруга ООД на Съюза на популярните банки, които се сливат в общо кооперативно сдружение с ограничена отговорност под наименованието Централен кооперативен съюз – Коопцентър.

Така обединението на кооперации образува кооперативния съюз, в чийто състав не могат да взимат участие търговски дружества (като акционерно дружество, дружество с ограничена отговорност и други), т.е. то е юридическо лице със затворен характер. Целта му е чрез обединението на няколко кооперации да постигне обща цел чрез съсредоточаване на ресурси и усилия. За учредяване на кооперативен съюз е необходимо участието поне на три кооперации. Обикновено те се организират по отраслов или териториален признак. Общите събрания на кооперациите учредителки взимат решение за учредяване на кооперативния съюз. Членовете на техните управителни органи са тези, които взимат участие в управлението на съюза. Управителният съвет на кооперативния орган изпълнява и представителни функции, взима решение относно състава на управителния съвет на кооперативния съюз, но обикновено той е съставен от председателите на управителните съвети на кооперациите членки. Председателят се избира измежду членовете на управителния съвет и задължително трябва да е член на кооперацията.

Контролният съвет осъществява дейността по контрола, без да засяга върховенството на общото събрание. Осъществява и някои управленски функции като свикване на общото събрание и управителния съвет. Следи дейността на кооперацията да се осъществява в две насоки - спазване на нормативните актове и устава и опазване на кооперативното имущество. В изпълнение на тези задължения членове на контролния съвет взимат участие в заседанията на управителния съвет и имат съвещателен глас. Дейността на този съвет включва отчета и баланса, представяни от управителния съвет, свикването на общото събрание и управителния съвет, изискването за отмяната на решения на общото събрание от съда в случай, че противоречат на закона или устава. Компетентността на контролния съвет може да се разширява чрез устава, но не и да се ограничава.

Изпълнителен директор може да бъде избран от управителния съвет само в случай, че това е предвидено като възможност в устава. Не е необходимо той да е член на управителния съвет или кооперацията. На практика изпълнителният директор изземва голяма част от функциите на председателя и ръководи текущата дейност на кооперацията. При назначаване на изпълнителен директор председателят запазва само три правомощия - да свиква и ръководи заседанията на управителния съвет, да представлява кооперацията в регистърното производство при промяна на вписаните обстоятелства, както и в управлението на кооперативния съюз, в който тя членува.

Членството възниква по два начина - когато лицето е учредител или постъпи след регистрацията на кооперацията. Постъпването в учредена кооперация става чрез попълването на молба до управителния съвет. Молбата подлежи на одобрение от управителния съвет и общото събрание, като следва да бъде одобрена и от двата органа. След одобрение възникват правата и задълженията му като член-кооператор. Правата и задълженията се делят на отменими и неотменими, законови и уставни, имуществени и неимуществени.

Сред правата са получаването на дивидент, право на глас, право на ползване от дейността на кооперацията, на управление чрез участие в заседанията на общото събрание, право на информация, право на имуществен дял при прекратяване на членството и право на социално и здравно осигуряване. Задълженията са да се спазва уставът, да се плаща членски внос, да се оказва помощ и сътрудничество, да се спазват решенията на управителните органи, да се участва лично в дейността на кооперацията, както и други, определени в устава или закона.

Освен да влиза в обединения кооперацията може да създава кооперативни предприятия, ЕООД, както и други видове търговски предприятия по реда на Търговския закон. Други търговци и дружества не са в състояние да учредяват кооперативни предприятия.

Началото на обществения сектор в селското стопанство е поставено, но броят на членовете в ТКЗС много бавно се увеличава от 1945 до 1950 г. През 1950 г. се провежда Втората национална конференция на ТКЗС. Приема се нов примерен устав, което окончателно отделя земеделските сдружения от принципите на кооперацията и налага силно партийно и държавно влияние, като определя ръководителите в управителните съвети, структурата на кооперацията и ценовата политика.

През 1950 г., след национализацията на земеделския инвентар, следва сериозен натиск за масовизиране на колективизацията. На места в селата много стопани са репресирани. Държавната политика чрез законови актове също поставя селяните в безизходица и те са принудени да приемат членството си в новите ТКЗС. По това време се определят също непосилни и задължителни държавни доставки от декар обработваема площ, независимо от характера на земеделското стопанство. Селяните непредали зърно, добитък за месо, мляко, яйца и други държавни доставки по определени ниски цени, са осъждани на продължителни срокове затвор за вредителство.

Респектиращ натиск е обявяването на някои селяни от местните общински управления за кулаци^*. Без да са извършени доказани противодържавни действия, без да са проведени съдебни или други законови процедури, някои земеделски стопани са определяни от местни общински служители и партийни активисти като кулаци и с най-общо формулирани обвинения са приобщавани към вредителите, към неблагонадеждните граждани, към гражданите, неприемащи политиката на новата власт. Следва показното действие разкулачване, с което се респектират всички техни съселяни. Така се отнемат гори, земи и селскостопански инвентар или се провежда изселване в други населени места. В издаваните характеристики, съпровождащи членовете на семействата им, е вписвано народен враг и кулак, с което завинаги са променяни човешки съдби.

С постановление на МС и ЦК на БКП № 5/05.01.1951 г. за подготовка и провеждане на пролетната сеитба и отглеждане на есенните посеви през 1951 г. с т. 3, ал. 2 и ал. 3, се разпорежда на всички притежатели на земеделска земя в землища в други населени места (наричани перекендоплатци) да заявят посевния си план до 10.01.1951 г. Постановлението е публикувано и разпространено заедно с изтичане на срока за деклариране на собствеността. Практически всички собственици станали нарушители и земята им била конфискувана от така наречените ТПС комисии с процедура отчуждаване на собствеността и предаване на местните ТКЗС.

С разрастването на ТКЗС, особено след акциите за масовизация през 1950-1952 и 1956 г., частниците са принуждавани от местната държавна власт да напускат собствените си законни земеделски имоти и са оземлявани в края на землищата и в най-неплодородните земи. Със силата на принудата с тези действия са погазвани всякакви законови принципи за собственост и съответните правни документи. Това преместване обрича селяните на много труд и мизерни доходи.

Израз на недоволството от мерките на комунистическия режим, срещу диктатурата, терора, политическите репресии и отнемането на собствеността на селяните е създаването на въоръжени чети от така нареченото горянско движение. Това е първото съпротивително движение в комунистическа държава след Втората световна война, широко подкрепяно от селяните земеделци и просъществувало с различна степен на разрастване от 1947 до 1954 г. Съпротивата била жестоко потушена от силни милиционерски и военни части, ръководени от тогавашното правителство начело с Вълко Червенков.

Притискани и мачкани от такава държавна политика, през 1952 г. 52% от селяните и 60% от земята са в обществения сектор на селското стопанство - ТКЗС. През първия петгодишен план са създадени и стотина държавни земеделски стопанства (ДЗС) със земя, отнета чрез прилагане на Закона за поземлената собственост. Не всички заложени прогнози за развитие са изпълнени в този период. За 1952 г. броят на ТКЗС нараства едва с 8%. Политиката на ниски изкупни цени на селскостопанската продукция пречи за икономическата стабилност и икономическото състояние на ТКЗС не е успешно. Поради ниската си рентабилност и много ниското заплащане на труда стопани започват да напускат кооперациите.

На Пленум на ЦК на БКП през декември 1955 г. се отчита, че кооперираното земеделие „не може да бъде притегателен център за онези стопани, които са вън от кооперативното стопанство“, тъй като заплащането е много ниско. ТКЗС докарват животновъдството до застой. Селата масово са напускани в търсене на препитание в строителството.

За периода 1952 - 1955 г. кооперираната земя се е увеличила само с 2.5% до 62.5%. Разрушаването на традициите в българското земеделие, нарушаването на непрекъснато декларирания принцип на доброволността и политиката на ограбване на труда на селяните предизвиква вълна от недоволства, прибиране на селскостопанския инвентар и животни, както и напускане на ТКЗС. Вместо да вникнат в проблемите на производителите партийните лидери търсят проблемите другаде и засилват репресиите срещу населението.

Поради ниската ефективност в земеделието и намаленото производство през 1956 г. ЦК на БКП е принуден да вземе решение за освобождаването от резерва на 50 000 тона жито и за закупуване и внос на други 100 000 тона за изхранване на населението. През 1959 г. на заседание на Политбюро на БКП отново е решено да се внесат концентрирани фуражи за нуждите на животновъдството в размер на 150 000 тона.

Априлският пленум на ЦК на БКП през 1956 г. налага вземането на извънредни мерки за засилването на процеса на коопериране. В края на 1957 г. се отчита успешното масовизиране. ТКЗС обхваща 92% от земеделската земя. Това обаче е поредната грешка, защото малките парчета земя в полупланинските и планинските райони не подлежат на механизирана обработка и населението остава без своя традиционен поминък Заради животновъдството се напускат и обезлюдяват тези места.

За активиране на селскостопанското производство правителството предприема следните мерки: личните стопанства са освободени от държавните доставки; ТКЗС са освободени от задължителните държавни доставки и такси; намаляват се цените на химическите препарати и торове, ползвани от ТКЗС; обучават се и се изпращат специалисти и ръководни кадри по места, с което окончателно се премахва принципът на сдружаване в кооперацията.

В края на 1957 г. е отчетено, че класата на селяните кооператори е достигнала численост от

Следва десетилетие на експерименти. През 1960 г. настъпват редица преобразувания, целящи интензифициране на труда, увеличаване на обема на произвежданата селскостопанска продукция като база за ускорено икономическо развитие. С въвеждането на административната реформа от 1959 г. и създаването на нови окръзи се структурират обществени организации със засилен контрол и ръководство на БКП във всички обществени и производствени структури, в това число и в ТКЗС. Окончателно е разрушен принципът за свободно коопериране и доброволно участие. Започнала да проличава липсата на материална заинтересованост за по-добра работа. Селянинът бил отчужден от земята и се превърнал от стопанин в чиновник, обработващ земя.

Управителните съвети окончателно са изместени от правото да определят, назначават и контролират ръководни кадри в земеделските кооперации. Тяхното съществуване е формално, както станало формално и наименованието земеделска кооперация. За управлението на отрасъла се вземали решения на партийно ниво. Пристъпило се към обединяване и окрупняване на ТКЗС, като техният брой от общо 3 500 бил сведен до 700 със средна обработваема площ от около 70 000 дка. Увеличавали се администрацията и бюрократичните спънки при вземане на организационни решения от отделните съставни ТКЗС. Структурата „обединени ТКЗС“ не се оказала удачна, въпреки че периодът 1960 - 1970 г. е най-успешният в историята на колективното обработване на земята.

От 1962 г. се въвежда нова система за изкупуване на земеделската продукция. С въвеждането на договорите за продажба са изравнени изкупните цени на продуктите, произвеждани в ДЗС и ТКЗС. Това реално увеличило приходите в касите на ТКЗС.

През март 1967 г. на конгрес на ТКЗС се приема нов примерен устав за кооперативните стопанства, който утвърждава и създава условия за реализиране на партийната политика. Всички тези мерки се вземат поради неблагоприятните тенденции на ниски ръстове на производството на селскостопанска продукция. За петилетката прирастът е 26.2%. От 1970 г. се проявява трайна тенденция за недостиг на храни и стоки. Селата се оказват с недостатъчен брой работна ръка. Организират се селскостопански бригади от ученици, студенти, войници, служещи и работници от заводите, за да се прибира от полето вече готовата земеделска продукция. Намаляването на работоспособното население по селата довежда до нови решения - преминава се към високо механизирано производство на зърнени храни, за сметка на производството на плодове и зеленчуци. Почти е прекратено традиционното производство на памук. Намалено е производството на захарно цвекло. Намалени са площите с лозови насаждения, както и успешните опити за развитие на овощарството. Такива решения променят продуктовата структура, предлагана на международните пазари, и нарушават балансирания внос-износ на продукция. През 1970 г. съотношението на промишлената към селскостопанската продукция става 80:20%.

Наличната техника в селското стопанство се стопанисва лошо и се използва значително под нейния производствен капацитет. Независимо от увеличения брой на селскостопанските машини използваемостта им е много ниска. Това положение довежда до нови преустройства. Паралелно с ТКЗС са създавани и други видове сдружения.

За излизане от кризата, настъпваща в селскостопанското производство, през септември
1969 г. на Септемврийския пленум на ЦК на БКП се взема решение да се направи ново обединяване на ТКЗС, като се премине към създаване на аграрно-промишлени комплекси (АПК). Очаква се, че концентрацията на ресурси и специализация ще доведе до стабилна икономика в селата. Идеята за това ново по-голямо обединяване има противници дори в редовете на БКП.

Аграрно-промишлените комплекси са стопански организации, изградени на общински териториален принцип през 1970 г. В редки случаи в една община функционират две АПК. В началния етап (1970 – 1974 г.) АПК е „доброволно” обединение на ТКЗС-та и има минимален административен и консултативен състав, без да оказва пряко влияние върху икономиката на съставните стопанства. От 1975 г. е отнета икономическата самостоятелност на ТКЗС и те са преобразувани в производствени стопанства към АПК.

В началото на 80-те години производствените стопанства са преименувани на производствени бригади, което води до още по-голяма централизация на управлението. Постепенно изборът на председатели на стопанствата (бригадирите) от кооператорите и работещите е заменен с тяхното назначаване.

Националният аграрно-промишлен комплекс (НАПК) е друго сдружение, което представлява национална организационна структура на управление на земеделското производство към тогавашното Министерство на земеделието и хранителната промишленост. Учреден е на
5 август 1976 г. и в много голяма степен копира опита на СССР в областта на управлението на аграрния сектор. Теоретично е създаден, за да обедини основните производствени единици, чиито териториални звена стават: аграрно-промишлен комплекс (АПК), научен аграрно-промишлен комплекс (НАПК), промишлено-аграрен комплекс (ПАК) - на ниво община и окръжен аграрно-промишлен комплекс (ОАПС) - на ниво окръг.

Създаването на АПК, НАПК, ПАК и ОАПС цели постепенното ликвидиране на кооперативния начин на производство и управление на кооперативната собственост върху земята и средствата за производство, осъществявани от ТКЗС. По този начин АПК става форма на национализация на земята чрез организационни мерки. НАПК са изградени в общини, в които има научен институт с рутинно земеделско производство. ПАК са изградени най-вече като форма за съчетаване на аграрното производство с някои промишлени производства. Създадени са на базата на съществуващите захарни заводи в България, като по този начин се търси специализация на райони в производството на определени технически култури.

Същата абревиатура имат и доброволните спортни организации, които биват създадени на 27 август 1949 г. от комунистическата партия, която взема решение за драстична реформа на спортните организации в страната по съветски образец. В резултат на това се закриват всички спортни клубове и на тяхно място се създават седем големи доброволчески спортни организации, базирани на различните сектори в икономиката. Всяка ДСО е трябвало да има „клонове” във всеки град и да обединява всички видове спорт, а всички спортисти да са нейни членове. Съществуват до началото на 1957 г., когато системата на ДСО е премахната. Създадени са нови клубове въз основа на няколко ДСО или на териториален принцип в рамките на всеки град. Също така голяма част от клубовете запазват връзките си с индустрията или държавата (клубовете „Спартак” с полицията, клубовете „Локомотив” - с транспорта и т.н.).

На последно място следва да споменем и сдружението междукооперативно предприятие. То е ООД или АД, в което съдружници, респективно акционери, са кооперации, които чрез своите общи събрания решават да създадат съответно дружество.

Целият този списък от видове сдружавания ни разкрива начина на мислене на тогавашните управляващи. В стремежа към тотално овладяване и контрол страната е била разделяна на големи региони, управлявани чрез различните видове съществуващи тогава сдружения. Ясно става желанието за доминиране на държавното над частното на принципа разделяй и владей, особено след 1950 г., когато правителството определя цените на изкупуване и следваща продажба.

Съдбата на ТКЗС следва естествения си ход. От доброволно възникнали обединения преминава в насилствени сдружавания, които срещат съпротивата и възможностите на участниците в тях. Всички действия, насочени срещу личната свобода са обречени, рано или късно, на неуспех. Изкуственото трудно налага рамки на естественото. Логиката на вътрешната лична мотивация винаги ще надхвърля външните ограничения. Макар и в някои случаи те да са временно необходими и целесъобразни.

Както видяхме, от ТКЗС в наши дни остават ЕООД, ООД, ЕАД, АД и холдингите. Подобен на ТКЗС тип сдружения можем да припознаем в съвременните клъстерни образувания от фирми и производители, обединили се около общо поле на дейност, прехвърляйки си работа и клиенти с цел дългогодишна печалба и съществуване. Разликата при тях е, че често поръчките за работа и заплащането са спускани отгоре надолу (например от Европейския съюз или международни компании), а цените на техния труд и заплатите се определят от свободните пазарни отношения, надскачащи държавните граници.

Така кооперативните съюзи изиграват ролята си в развитието на българската държава от средата на миналия век. Като форма на обединение, поради социализиращия принцип в тях (обединявайки разпръснатия труд), са полезни за развитието на стопанството. Структурата им, когато не е манипулирана отвън и вкарвана в по-големи системи, е стабилна и позволява съществуването на демократичност в тях.

Източници:

1. The National Geographic Magazine. България в архивите на NGM. (София: 2011).

2.http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0

Други източници:

1. Ангелов, Веселин (състав.). Отличен българин с името Герасим: Страници от въоръжената съпротива срещу комунистическия режим в Пиринска Македония (1947-1948 г.). 2. изд., София, Гутенберг, 2008, с.110, 140-146 ISBN 978-954-617-034-7.

2. Бъчваров, Г. П. (ред.). Стопански алманах. София, Библ. "Стопански уроци", 1942, с. 15.

3. Горчева, Даниела. Забравената съпротива. // Електронно списание LiterNet, 11.05.2007, № 5 (90) .

4. Евгениева, Цветана, Е. Цанова и др. ХХ век: Личности и съвременници, Врачанска област. Враца, Гебра, 1999, с. 127.

5. Иванов, Мартин. Реформаторство без реформи. Политическата икономия на българския комунизъм 1963-1989. София, Институт за изследване на близкото минало, Ciela, 2008 с. 48 ISBN 978-954-28-0198-6.

6. Нов кооперативен сборник. Кн. 1. Социалдемокрацията и кооперативното движение. София, БалБок, 1994.

7. Опис на изкупения земеделски инвентар в Оряховска околия, ТД на Държавен архив - Враца.

8. Протокол „А“, номер 229 на заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 31.10.1959 г. .

9. Протокол на Пленум на ЦК на БКП с решение относно писмо на ЦК на КПСС до ЦК на БКП във връзка с писмо на Никита Хрушчов до ЦК на КПСС за помощта, която следва да се окаже на НРБ за коопериране на селското стопанство и развитие на някои отрасли от промишлеността 6-7 декември 1955 г. .

10. Протокол от 23 март 1956 г. в с. Бутан за изместване земята на останалите частни стопани от селото в местността „Брестовец“. ф. 521, оп. 1, а. е. 9, л. 10, оригинал, машинопис. ТД на Държавен архив - Враца.

11. Протокол от заседание на Общинско управление - с. Бутан, 3 септември 1950 г. с данни за обявените за кулаци жители на селото и иззети от тях земи, гори, инвентар. Ф. 521, оп. 1, а.е. 2, л. 82-84, оригинал, машинопис. ТД на Държавен архив - Враца.

12. Справка до Тодор Живков за насоките на вражеската дейност в страната, юли 1956 г. .

13. Фол, Александър, Васил Гюзелев, Николай Генчев. Кратка история на България. София, Наука и изкуство, 1981, с. 425-473.

14. Цанев, Стефан. Български хроники. Т. 4. История на нашия народ от 1943 - 2007. София, Пловдив, Труд, Жанет 45, 2009 ISBN 978-954-528-944-6, ISBN 978-954-491-568-1.

15. Чапкънски, П. 20 години възход. // в. "20 години ТКЗС "Горан Червеняшки", юбилеен вестник, брой единствен, 21 ноември 1965 г., с. Михайлово, Врачански окръг.

16. Неделева, П. „Правни аспекти на трудово кооперативните земеделски стопанства“, Научни трудове на Русенския университет, 2010, том 49, серия 7.