Трудът в конюнктура на „империалистическа икономика”
Изтегляне 64.28 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Джон Смит обяснява този важен въпрос в рамките на своя отличен анализ за глобалното разделение на труда. Повече информация за "Империализмът и глобализацията на производството" можете да откриете на
- Данните са от обзорната статия в Die Zeit "Das Welthemd" („ The World Shirt” ), 17 декември 2010. Вижте
- Страница от
Трудът в конюнктура на „империалистическа икономика”
Автор: Tony Norfield Авторът - Тони Norfield, в момента разработва докторска степен на тема: „Британският империализъм и финансите” в Училище за ориенталски и африкански науки в Лондон. Неговите интереси са съсредоточени върху употребата на марксистката теория за разясняване на съвременната империалистическа световна икономика. Преди това е работил в продължение на почти 20 години в банка, занимавайки се с анализ на финансовите пазари. Пише блог, озагавен „Икономика на империализма". Всеки знае, че на работещите хора им се заплаща в различен размер в зависимост от държавата, в която работят. Въпреки това, мащабът на различията в заплащането може въпреки всичко да бъде изненадащо голям: не просто 10% или 20% разлика, а по-скоро може да бъде разглеждан като фактор от 2, 5, 10 или 20 пъти разлика между по-богатите и по-бедните държави. Разпространената икономическа теория обяснява това - и го обяснява - с аргумента, че работещите в по-богатите страни са по-продуктивни, отколкото тези в по-бедните, твърдейки, че първите са по-образовани и квалифицирани и работят с по-високи нива на технологиите. Но това обяснение не отразява изцяло реалността поради факта, че много служители в областта на производството в бедните държави са заети, пряко или непряко, от големи корпорации и също работят с технологии, сравними с тези, потребявани в по-богатите страни. Един американски работник от производствения сектор, който печели около 34 долара на час, включително здравни и други добавки и облаги, не би се чувствал богат и той със сигурност е печели една наистина много малка част от заплатата на мениджърите и на управленския му състав. Въпреки това, той получава над два пъти повече от колегите му в Южна Корея, има почти пет пъти по-висока заплата и осигуровки от полските му колеги и взима около 20 пъти повече от производствените работници в Китай, а различието в заплащането в сравнение с колегите му в Индия е дори още по-голямоi. Как е възможно това? Разликата в заплащането е обвързана до определена степен и с цената на валутата на съответната държава. Световната банка и други организации изчисляват стойността на "паритетната покупателна мощ" на валутите, за да покажат, че с една по-ниска местна работна заплата от например 10 долара, човек може да бъде в състояние да закупува еквивалентни стоки, като работещитем които получават по 15 и 20 долара в САЩ, но това не може да бъде обяснение за огромната разлика в доходите. Различията в производителността също не изглеждат като добро и пълно обяснение. Технологията, използвана в бедните държави, за сглобяване на компютри и за извършване на други производствени операции, не би могла да бъде сравнявана с работата, полагана в една барака без електроснабдяване. Компании като тайванската Foxconn имат огромни комплекси за производство, където работят около 400 000 работници и служители в 15 различни фабрики в Китай. Това доста по-характерно за съвременните международни вериги за снабдяване на големите корпорации, отколкото назадничевата технология, използвана в бедните страни, които имат много по-ниска производителност. Икономическите данни за една бедна държава могат да предположат много ниска производителност, но това се отразява и на икономиката като цяло, често и над масата дребни земеделски и други дейности. Това обаче не би могло да важи за секторите, в които империалистическите фирми са инвестирали, и от които зависят доставките на евтини стоки. Широко известен факт е че американският корпоративен гигант Apple силно зависи от доставчиците си с ниски заплати в Азия, както и много други компании, включително Microsoft, Dell и Nokia и някои други фирми извън технологичния сектор. При случаят с телефона iPhone 4, всичко общо за единица бройка – доставка, включително флаш памет и чипове за обработка, струва около 188 долара, докато трудът за монтажни разходи в Китай (в скандалния завод на Foxconn) възлизат на по-малко от 7 долара за един брой. Понастоящем телефонът с марка iPhone 4 при търговията на дребно в САЩ възлиза на 600 долара. Дали обяснението е, че останалите 400 долара представляват „добавената стойност” от Apple? Или пък обяснението е свързано с комбинацията от монополни практики на Apple и свръх-експлоатацията на работниците във Foxconn? Към момента не съм виждал анализ на този въпрос, но съществува една отлична статия в „Die Zeit” подробно разглеждаща друг, далеч не по-малко бляскав, свързан с темата и интересен продукт, а именно тениската. Случаят с тениските е типичен за тези стоки, внасяни в богатите държави и произвеждани от работниците в по-бедните страни. Необходим е също така и нагледен пример, за да няма неясноти по отношение на връзката между напредъка на техниката, производствените или професионалните умения на специалистите в богатите страни, което не обяснява изцяло защо толкова малка част от крайната продажна цена на тениската се получава от производителя в бедната държава. Това е един подходящ пример за това как богатите страни присвояват ползи, реализирани и създадени в бедните държави, въпреки че повечето икономисти твърдят, че цената, получена от различни агенти в сектора на производството отговаря на произведеното от тях.ii Един от видовете тениски, произвеждани в Бангладеш, се продава в Германия средно по 4,95 евро, следвана от шведските търговци Hennes & Mauritz (H & M) с цена по 5 евро, с цел да се насърчи продажбата им. Ето как продажната цена се формира по пътя от памучната суровина до продажбения етап в магазина: iii
4,95 евро за един брой тениска и 60 цента печалба, разбира се, се умножават по милиони бройки: това е бизнес за масовия пазар. Фабриката в Бангладеш произвежда по 125000 ризи на ден, половината от които се продават на H & M, останалите - на други западни търговци на дребно. Един работник във фабриката, дори и след 17% увеличение на заплатите, печели само 1,36 евро на работен ден, базиращ се на 10-12 часа труд на ден. Машината, с която се работи, произвежда по 250 тениски на час. Няма достатъчно информация в статията за цената на труда за единица тениска, но тя е доста под 95-те цента, които фабриката получава от H & M, след като се отчисли цената на памука (т.е. 1,35 - 0.40 цента). 95-те цента включват: разходите за труд, енергийните разходи, разходите за необходимите материали (различни от памук), амортизация на машини и други предмети, плюс надбавка за печалба на местния производител.iv Разумна прогноза ще бъде, че на средно разходите труда да произвеждат една T-риза е около 10-15 цента. [V] В този конкретен случай, печалбата на H & M е от четири до шест пъти по-висока от това, което се плаща на работниците в Бангладеш, които произвеждат тениските. Но това, което е също толкова поразително, е фактът, че голяма част от приходите от продажната цена отиват към държавата под формата на данъци, както и за широк кръг от работници, мениджъри, наемодатели и за бизнеса в Германия. Евтините тениски, както и широка гама от други вносни стоки, са достъпни за потребителите и представляват важен източник на приходи както за държавата, така и за всички хора в по-богатите страни. Дневната надница на работник в Бангладеш е по-малко от това, което множеството хора в богатите държави харчат за сутрешно кафе в Starbucks. Ясно е, че ,,ако работниците от Бангладеш получават средната заплата на американския работник от над 30 долара на час, а не 1.36 евро на ден, нямаше да има тениски на цена от 5 евро! Но ниската заплата, която бангладешките работници получават, е една от причините по-богатите държави да могат да си позволят толкова много продавач-консултанти, шофьори на доставки, мениджъри и администратори, счетоводители, рекламни мениджъри, широка гама от социални плащания и много други неща. Размерът на работната заплата в Бангладеш е особено нисък, но същата ситуация се наблюдава и в други бедни държави, а това сочи към едно и също заключение: потискането на работниците в по-бедните страни е пряка икономическа полза за масата от хора в по-богатите държави. i Данните за равнището на заплатите са подсигурени от Бюрото за трудова статистика на САЩ и са валидни за 2010 година. Включени са и собствените оценки на автора за 2010 относно Китай и Индия, въз основа на данните на BLS 2007-08, като са взети предвид промените на валутните равнища и развитието по отношение на заплащане, докладвани от тогава. ii Джон Смит обяснява този важен въпрос в рамките на своя отличен анализ за глобалното разделение на труда. Повече информация за "Империализмът и глобализацията на производството" можете да откриете на http://www.mediafire.com/?5r339mnn4zmubq7. Други дискусии по темата ще намерите на следния уеб-сайт: http://economicsofimperialism.blogspot.co.uk/ iii Данните са от обзорната статия в Die Zeit "Das Welthemd" („The World Shirt”), 17 декември 2010. Вижте: http://www.zeit.de/2010/51/Billige-T-Shirts iv Текстилната индустрия в Бангладеш има най-ниска цена на труд в региона и осигурява заетост на около 3 милиона работници, 90% от които са жени. Почти цялата им от цялата им продукция е насочена към износ. Страница от Каталог: wp-content -> uploads -> 2015 -> oldimg -> news -> files 2015 -> 120 Основно училище “Георги С. Раковски” София 2015 -> Премиерният сериал Изкушение от 12 октомври по бтв lady 2015 -> Агнешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 г 2015 -> Пилешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 14 януари 2015 г 2015 -> Бяла кристална захар седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 Г files -> Международна конференция oldimg -> Активно участие от страна на редовите синдикални членове и международна синдикална демокрация oldimg -> Информационен бюлетин n 1 Изтегляне 64.28 Kb. Сподели с приятели:
|