Тунджер джюдженоглу бояджия (Boyacı) (Комедия от интриги в 2 части) Tuncer Cücenoğlu

ГЮЛ: Около 25 годишна. Съпругата на Бояджията

МУСТАФА: Около 35 годишен.

АХМЕТ: Около 40 годишен. Доктор

ХАЛИТ: Около 60 годишен. Генерален директор в Холдинг (голяма фирма).

НУРТЕН: Около 30 годишна. Сравнително привлекателна жена.

ТУРГУТ: Около 40 годишен. Приятел на Ахмет, също доктор.

ТАХСИН: Около 50 годишен. Персонален началник в Холдинга (във фирмата)

ЖЕНА: Около 30 годишна.

СТРЕЛЕЦ-ПОЛИЦАЙ (лице което се наема за да затреля някого): Около 30 годишен.

Ролята се играе от един и същи актьор.

МЯСТО НА ДЕЙСТВИЕТО: Истанбул

ВРЕМЕ НА ДЕЙСТВИЕТО: В наше време.

СЕЗОН: Лято.

Лекарския кабинет на един доктор.

Чакалня-фоайе (Стая за чакащите пациенти): Кресла, масичка, саксии, на стената картина. Врата отваряща се към балкона. От прозореца се вижда главната улица.

Стаята на секретарката: Малка масичка,телефон, портманто и касетофон.

До стаята на секретарката се намира врата, която се отваря към кухнята, която кухня не се вижда от страна на зрителите.

От другата врата се влиза в лекарския кабинет. В кабинета има легло необходимо за прегледа на пациентите. На едната стена има вграден гардероб за дрехи. Гардеробът е толкова голям, че при необходимост в него могат да влязът и да се скрият двама човека. Освен това в лекарския кабинет има параван, медицински уреди и инструменти.

АХМЕТ: Ало! Момиче свържи ме с Тургут! Аз съм Ахмет, Ахмет! Побързай малко. Ало! Какво отиване? В кабинета си съм. Как да отида? Твоите бояджии не дойдоха. Не, не дойде ! Абе от къде да знам! Ти каза , че може да им се разчита и ги наехме. Абе скъпи , как да не се ядосвам ? Ще изпусна самолета. Тургут , сега не е време за шеги. Утре сутринта трябва да съм в Берлин. Още ще си ходя в къщи да си взема куфара. Ние не сме женени като теб. ( А бе приятелю , за мен не всичко е така предварително приготвено и готово (чува се звънецът на вратата). Чакай ! Може би са те !

КАДИР: Господин докторе Вие ли сте ?

АХМЕТ: Колко е часът ?

КАДИР: (Оставя това, което е в ръцете му и поглежда ръчният си часовник). Три и двадесет минути.

АХМЕТ: Удивително! Моят показва три и седемнадесет минути.

КАДИР: Моя часовник малко избързва.

АХМЕТ: Не може да бъде!

КАДИР: Часовникът ми преди няколко дни падна в кофата с боята.

АХМЕТ: Затвори вратата! Влез вътре!

(КАДИР влиза вътре и затваря вратата. През това време АХМЕТ отива на телефона. Старае се да не го чуе КАДИР и тихичко говори по телефона.)

АХМЕТ: Твоя бояджия сега дойде! Много не ми вдъхна доверие. Това онова не знам, ти си отговорен за тази работа! Поне от време на време се отбивай да проверяваш как работи. Секретарката и тя е в отпуск! Добре, добре. Преди да му дадеш останалите пари, непременно виж как е свършил работата си. Тургут, разчитам на теб! Сбогом , ще се видим след една седмица. Довиждане! (Затваря телефона). Как се казваш?

КАДИР: Кадир.

АХМЕТ: В колко часът трябваше да дойдеш?

КАДИР: Господин докторе закъснях с двадесет минути. Автобуса не ме взема.

АХМЕТ: Кого не взема?

КАДИР: Мен.

АХМЕТ: Ти с автобус ли възнамеряваше да дойдеш ?

КАДИР: Такситата са много скъпи. Докато се съгласи някой шофьор да ме вземе мина известно време.
АХМЕТ: ( Мъчи се да прикрие , че се е ядосал) Виж Ръфкъ.... аз ...

КАДИР: Господин доктор името ми е Кадир.

АХМЕТ: Няма значение. Къде е помощникът ти?

КАДИР: Възникна му много спешна работа.

АХМЕТ: Какво означава това ? Тази работа не е ли важна?

КАДИР: Няма по- важно нещо от това да те изхвърлят от жилището ти.

АХМЕТ: Какво значи това ?

КАДИР: Тази сутрин от съдът дойде уведомление. Съобщават ни, че в срок от един месец трябва да освободим жилището в което живеем, в противен случай насила ще ни изхвърлят на вън. Знаете ли докторе, това какво означава ? Полиция... Жандарма!....Грейдер!....Анонси!.... Вътре в къщата деца, виковете им. Поначало в къщи има само няколко вещи. И те са много стари!....Сутринта ни уведомиха! Имало една къща , била като за нас. Не трябва да я изпускаме. Господин докторе , много трудно се намират къщи които се дават под наем.

АХМЕТ: (За да прекрати разговора ). Ще намерите... А сега.....

КАДИР: Или знаете някоя такава къща?

АХМЕТ: Не , не знам.

КАДИР: Тогава от къде знаете, че ще намерим. Много труден въпрос господин докторе. Господ на враговете ни да не показва такава ситуация.

АХМЕТ: Хамди..... ще закъснея.

КАДИР: Кадир.

АХМЕТ: Както и да е ! Не ми разваляй настроението. Ще намериш къща ! Сега слушай ме внимателно! В тази кутия има пластична боя. А в тези има маслена боя. Навсякъде ще се боядиса в кремав цвят. Таваните ще се варосът. Вратите, прозорците ще бъдат слонова кост. Разбрахме ли се!

КАДИР: Тавана ще се вароса, стените кремави, вратите и прозорците слонова кост.

АХМЕТ: Браво.

КАДИР: Господин докторе това ние работата.

АХМЕТ: Боята ще стигне ли ?

КАДИР: ( Поглежда и се замисля). Почти на косъм.

АХМЕТ: Ами ако не стигне ?

КАДИР: Насред улицата видях магазин за бои и бояджийски материали. Ако потрябва от там ще взема.

АХМЕТ: Виж за това добре се сети.

КАДИР: Еее , че няма да купя боя от аптеката , нали така? Там още не продават бои. ( Самичък се смее на шегата си ).

АХМЕТ: (Прави се, че шегата му се е понравила и се усмихва). Майсторе ти си много сладкодумен. Но аз ще закъснея. Да се надяваме, че като се върна ще пием чай и ще разговаряме по подробно. Кога ще дойде помощникът ти ?

КАДИР: След малко трябва да дойде.

АХМЕТ: Ще намери ли адреса ?

КАДИР: Мъжът ще чака.

АХМЕТ: Кой мъж?

КАДИР: Собственникът на къщата.

АХМЕТ: Господи. Аз попитах помощникът ти ще успее ли да намери тук?

КАДИР: В ръката си има адреса. Господин докторе, моята жена е , как да кажа отворена и умна.

АХМЕТ: Не разбрах. Жена ти какво общо има с нашата работа ?

КАДИР: Господин докторе , жена ми отиде да види къщата.

АХМЕТ: Аз сега изцяло се обърках. Аз те попитах за помощникът ти?

КАДИР: Помощникът е жена ми. Така по лесно се чисти.

АХМЕТ: (Учуден. Но не показва). За колко дни ще свърши ?

КАДИР: Пренасянето и другите работи ....За три дни ще е свършило.

АХМЕТ: Какво пренасяне?

КАДИР: Господин докторе , та за какво я наемаме къщата. Ако няма да се пренасяме , защо да плащаме толкова пари за наем.

АХМЕТ: Рамиз, аз те питам за колко дни ще приключите с боядисването на кабинета ми .

КАДИР: Кадир.

АХМЕТ: Господи.. От къде излезе пък сега този Рамиз? Добре Кадир. За колко дни ще приключи боядисването?

КАДИР: Може и за три дни за приключи, а може и за пет дни...Ако приключи за три дни, боята само след петнадесет дни ще се олющи. Ако работя пет дни , ще бъде здрава и стабилна като камък.

АХМЕТ: Не бързай тогава. Имаш на разположение шест дни.

КАДИР: Поначало стените не са много мръсни.

АХМЕТ: Да , тук всяка година боядисваме.

КАДИР: Няма да се сменя цветът и така работата ни няма да е много трудна.

АХМЕТ: Който ме търси кажи, че съм заминал в Германия. Ще се радвам ако си запишеш имената на тези, които са ме търсили. Кажи им, че ще се върна след една седмица.(Изважда от портмонето си пари, които както изглежда предварително е приготвил и с едва квитанция подава парите). Преброй ги ! И подпиши тук . След като свършиш работата, останалите пари ще ги вземеш от Тургут. Ако ти потрябва нещо, без да се притесняваш потърси Тургут. Поначало и той често ще се отбива тук. Тургут каза « аз много обичам майстора Тахсин.»

КАДИР: Господин докторе, името ми е Кадир!

АХМЕТ: Аз пък и тъй не можах на науча името ти.

КАДИР: Господин докторе, така ще си свърща работата, че никога повече няма да забравите името ми.

АХМЕТ: Това са ключовете за външната предпазна врата и тези са за апартамента. Когато излизате , заключвайте и двете врати. Има и контейнер за вода. Няма да останете без вода. Но трябва да затваряте кранчетата за вода. Един път нашата секретарка ги беще оставила отворени и така долният етаж се наводни. Трябваше да покрия разходите за вредата , която се причини. В кухнята има всичко. Чай, захар. Пийте колкото си искате. Остана ли нещо друго, което трябваше да ви кажа?

КАДИР: Не се тревожете. Всичко ще е наред.

АХМЕТ: Когато имам възможност ще Ви се обаждам от Германия.

КАДИР: Благодаря господин докторе. На добър път.

( АХМЕТ излиза. КАДИР отдъхвайки си затваря вратата и сяда. На вратата се звъни.)

КАДИР: (Отваря вратата и вижда АХМЕТ.) Заповядайте господин докторе!

АХМЕТ: Вечер затваряйте прозорците преди да си заминете. Може да излезе вятър и да се счупят стъклата. Разчитам на теб. Ако не разчитах на Вас , щях ли да ти дам ключовете.

КАДИР: Господин докторе не се тревожете и не мислете за тези неща.

АХМЕТ ( Подава главата си от вратата) Нали ще си правите чай....Гледайте да не преври и да не прелее водата . Водата като прелее какво става. Огънят угасва. Газта се наслоява...!

КАДИР: Може да се задушим от газта.

АХМЕТ: Още по лошо! Може някой от вън да звънне! Или пък вие да запалите клечка кибрит. И тогава буммм!

КАДИР: А ти ли си ?

ГЮЛ: Някой друг ли чакаше?

КАДИР: Помислих, че докторът отново е дошъл. Той пък и тъй не можа да си замине...

ГЮЛ: Изглежа е мъжът, когото преди малко видях в асансьора. Беше някак обеспокоен и в паника.

КАДИР: Изглежда е той.

ГЮЛ: Блъсна се в мен. Мърмореше си и каза « Този глупак изглежда няма да може да си свърши работата»

КАДИР: Изглежда не е той. Той е един такъв мнителен и недоверчив. Той е по мнителен и от този, при когото бях ходял да боядисвам преди около три месеца. Намери ли мъжът?

ГЮЛ: Говорихме. Наемателите му до един месец щели да се изнесът.

КАДИР: Добре.

ГЮЛ: Кое е добре? Една стая и салон, мъничко място. Партерен етаж. Навсякъде влага. Казах «смъкни малко» . И той каза « не може».

КАДИР: Нищо и пак е добре.

ГЮЛ: Иска да му се предплати предварително за една година. Освен това иска предварително парите за депозитната сума, която сума прави наема за два месеца.. Към това добави и парите за пренасянето .

КАДИР: Лошо.

ГЮЛ: Това пак е най-доброто. Има такива дето искат предварително да им се плати за две години, други искат парите си във валута. Какво ще правим ? От къде ще намерим толкова пари? И то само за няколко дни. Ако не намерим парите, тогава какво ще правим ?

КАДИР: Доктора ми даде една част от парите . (Подава парите). Като си свършим работата ще вземем и останалата сума . И в къщи има малко.

ГЮЛ: Тези в къщи изобшо не ги смятай. Те са много малко, не ще посрещнат даже и кухненските разходи за един месец.

КАДИР: (Замисля се). Нещо ли да продадем?

ГЮЛ: Че какво имаме за продаване ?

КАДИР: Имаме пружинено легло. Имаме един малък килим.

ГЮЛ: Колко ли пари ще ни дадат. Не става!

КАДИР: Може да поискаш от баща си .

ГЮЛ: Той е само един пенсионер.

КАДИР: Може да има малко спестявания.

ГЮЛ: Ако имаше спестявания, щеше ли след седемдесет годишна възраст да си търси работа. Пък и няма от кого да поискаме назаем. Даже да вземем назаем пари, после как ще ги върнем? Трябват на пари, които да ни се дадат безвъзмездно . Ами бате Саффет....

КАДИР: Не, не е възможно. (Притихва. Вглъбява се. Гледа безпомощно. Звъни телефона. Вдига слушалката). Ало... Да. Тук е кабинетът на доктор Ахмет. .. Той замина за Германия. Ще се върне след една седмица. Добре. (Записва си). Ще му предам. (Затваря телефона).

ГЮЛ: Казват че «Ако човек не се притесни, то ангелът на спасението не се появявал». Не се тревожи, стани. Все ще намерим някакъв изход.

КАДИР: В кухнята има всичко. Направи да изпием по един чай.

ГЮЛ: ( Идва и вижда , че мъжът й така безнадежно си седи.) Ех, да беше станал един доктор. Едва ли щяхме да имаме проблеми с жилището? То тогава пък, ти едва ли щеше да ме вземеш?

КАДИР: За бога не се занасяй.

ГЮЛ: ( Показва бялата докторска престилка , която стои закачена на портмантото.) Как щеше да ти отива такава една докторска престилка .

КАДИР: Сега не е време за шеги..

ГЮЛ: Нямаше ли да ти отива? Облечи я , че да видим как ще ти стои..

КАДИР: Остави , бе.

ГЮЛ: Хайде де, моля те облечи я заради мен ...( Жената с ръцете си надява докторската престилка върху Кадир). Виж колко ти отива. Какъв хубавец е моят съпруг. ( И жената облича престилката на секретарката.). Господин докторе, желаете ли нещо?

КАДИР: ( Това, което е чул му се е понравило .) Искам чай.

ГЮЛ: Веднага господин докторе. Господин докторе желаете ли и лимон ?

КАДИР: Момиче, не е нужно да ме питаш за това? Знаеш, че не мога да пия чая си без лимон.

(Личи си , понравила им се е играта която играят . Започват да се смеят. После се връщат в реалният свят и замълчават. На вратата се звъни. ГЮЛ отваря вратата. Вътре влиза ХАЛИТ и пада на земята.)

ГЮЛ: Кадииир!

КАДИР: (Тича). Кой е този?

ГЮЛ: Не знам.

КАДИР: (Опипва го с ръце). Жив е. Да го пренесем вътре.

( Мъжът и жената пренасят ХАЛИТ вътре и го полагът върху леглото за преглед на пациентите. КАДИР разкопчава ризата на ХАЛИТ. Поставя ухото си върху сърцето на ХАЛИТ и се ослушва.)

КАДИР: Сърцето му много бавно тупти.

ГЮЛ: Какво да направим?

КАДИР: Донеси одеколона върху масата . ( ГЮЛ тича и донася одеколона. КАДИР масажирва с одеколон различните части на ХАЛИТ.) Да повикаме доктор.

ГЮЛ: От къде да намерим доктор? ( Тършува из джобовете на ХАЛИТ).

КАДИР: Ти какво правиш ?

ГЮЛ: Може пък да ползува някакво лекарство.

(ГЮЛ е намерила лекарството. КАДИР бързо прочита проспекта на лекарството и поставя едно хапче под езика на ХАЛИТ.)

КАДИР: Съвзема се.

ХАЛИТ: Къде се намирам ?

ГЮЛ: Не говорете.

КАДИР: Успокойте се.

ХАЛИТ: (Иска да стане.) Добре съм.

КАДИР: Не се движете.

ХАЛИТ: Какво ми се е случило?

ГЮЛ: Припаднахте на вратата.

ХАЛИТ: Личеше си.

КАДИР: Не говорете. ГЮЛ затвори прозореца. Да не изтине.

(ГЮЛ затваря прозореца.)

ХАЛИТ: Мина ми. Вече съм по-добре. ( ГЮЛ поставя една възглавница под главата на мъжът.) Щях да купя един подарък за нашето внуче. Утре започва осем годинки. (Вижда лекарството). Спасихте живота ми.

КАДИР: Че какво сме направили ?

ГЮЛ: Наш дълг е.

ХАЛИТ: Благодаря Ви. Трябва да ставам.

КАДИР: Починете си още малко.

ХАЛИТ: Винаги с мен нося лекарството си. Ако почувствам малко неразположение и веднага вземам едно хапче.

КАДИР: Тогава защо не вземахте лекарството си.

ХАЛИТ: Не предположих, че така ще се случи. Изглежда се изморих като обикалях магазините. Магазините са препълнени с народ. Всеки пазарува. Умът ми не ми стига, да си обясня това поведение на хората. Все казват че има голяма скъпотия. Защо е тогова, това лудо желание да се пазарува. Като видях табелата на кабинетът ви...

КАДИР: Имали сте късмет.

ХАЛИТ: Е вече съм навъртял много километри. Един ден така ще си отида...

ГЮЛ: Господ да Ви опази.

КАДИР: Хич не изглеждате така, сякаш бързичко ще си отидете...За бога...Браво. Като младок сте , изглеждате много добре.

ХАЛИТ: Какъв младок бе сине . (Изправя се) Един ден нашият бивол се заинати и вместо него аз разорах нивата.

КАДИР: Моля Ви не се наричайте така . Господ да е с Вас. Няма нищо.

ХАЛИТ: Вече да ставам.

КАДИР: Добре , но лека полека .

ХАЛИТ: Вземи визитката ми. Може да потрябва.

КАДИР: (Смее се). Добре, но аз нямам нито ниви за орене , нито земи.

ХАЛИТ: ( Изразът му се е понравил). Това ми хареса. Вземи, вземи. Не се знае. Един господ знае може някой ден да ти потрябва . И ти ми дай визитката си. Чакай аз ще си взема. ( Взема една визитка от масата) Доктор Ахмет Атак.

КАДИР: Но....

ХАЛИТ: Но...мо.. няма... За човек който е спасил живота ми , за него няма но.... Кажи колко ти дължа.

КАДИР: Но моля Ви , нищо не ми дължите.

ХАЛИТ: Ти за благотворителният фонд «Къзълай» ли работиш?

ГЮЛ: Но.. господине моля Ви ...

ХАЛИТ: (Изважда от портмонето си пари и ги поставя вурху масата). Една малка благодарност. Аз съм човек, който като се е ядосал на бивола си , сам е разорал нивата си. Немога да не се отблагодаря. Хайде сбогом. Дъще, покажи ми пратата.

ГЮЛ: Заповядайте господине.

(Тръгват към вратата.)

ХАЛИТ: Ето и ти вземи това от мен.

ГЮЛ: Аз.. такова....не знам..

ХАЛИТ: Ето вземи. Купи си нещо.

ГЮЛ: Но...

ХАЛИТ: Хайде..... ! Ще те намушкам с рогата си...

ХАЛИТ: Мууууууу!

ГЮЛ: (Развява парите в ръката си.) На това се казва бакшиш.

КАДИР: ( Крайно очуден , но радостен). Вай бе......

ГЮЛ: Помисли, че ти си доктор.

КАДИР: И теб те помисли, че си ми секретарка.

( Започват да се смеят .)

ГЮЛ: Господин докторе.

КАДИР: Не започвай...(Поглежда визитката и чете). Халит Акар. Генерален Директор в Сепа Холдинг.

ГЮЛ: Вай бе!

КАДИР: Нашият бивол бил генерален директор.

ГЮЛ: Личеше си.

КАДИР: Да не си навлечем някоя вреда на главата.

ГЮЛ: Че какво може да стане?

КАДИР: Вземахме парите на човека.

ГЮЛ: Ние ли искахме парите му ? Той сам ни ги даде.

КАДИР: Но и ние ги вземахме.

ГЮЛ: Даже не ни разреши да говорим. Че тогава каква вина може да имаме?

КАДИР: Правилно. Ние му помогнахме. Сега като си отиде в къщи ще разкаже какво му се е случило. Ами ако дойде отново? Тогава какво ще стане?

ГЮЛ: Че зашо ще идва отново?

КАДИР: Нали каза «Спасихте ми живота».

ГЮЛ: Той сигурно си има свой личен доктор.

КАДИР: Грешиш . Той сигурно си има не доктор, а ветеринар. Но той пак може да дойде тук.

Не казвай , че не съм ти казал.

ГЮЛ: Ако иска нека пак да дойде. Като видим, че не става, ще му разкажем истината.(До вратата на земята вижда един портфейл). Ах, сигурно е на господин Халит.

КАДИР: Да няма вътре пари?

ГЮЛ: Дано!

КАДИР: Какво означава това?

ГЮЛ: Искаш ли нужната ни допозитната сума да е тук.

КАДИР: Говориш глупости.

ГЮЛ: (Поглежда). Пари няма. Пък може да има подписан чек.

КАДИР: Дай го тук!

ГЮЛ: (Настойчиво поглежда). Радвай се, няма такъв чек. Но има всякакви други неща.

КАДИР: Това какво ще го правим?

ГЮЛ: Как какво ще направим? Имаме телефона му. Ще му се обадим.

КАДИР: Може би тези вещи да са много важни за него. Може да се зарадва и тогова от благодарност , може да ни даде значителна сума .

ГЮЛ: Е не е чак такъв овен.

КАДИР: Не се знае ?

ГЮЛ: ( Взема визитката и набира телефона). Ало. Къщата на господин Халит ли е ? Обаждам се от кабинета на господин Ахмет. Не , не... Госпожо няма нищо за безпокойство. Беше се отбил тук и е забравил чантата си. Обадете му се той знае...Добре госпожо. Дочуване. (Затваря телефона).

КАДИР: Съблечи тези дрехи отгоре си . Да не стане пак нещо нежелателно.

ГЮЛ: Започваш ли?

КАДИР: Започвам.

ГЮЛ: Нали искаше чай?

КАДИР: Да започваме. Иначе ще откача. Какво ще правим с този въпрос за къщата. Все си мисля за това и пак нищо не мога да измисля.

(Качва се върху стълбата, която е поставил в салона. Замахва с четката така на посоки, където завари.)

ГЮЛ: Спри! Ще пробиеш стената. Ти се побърка , вземаш ядът си от стените. ( Звъни се. ГЮЛ отваря вратата. ХАЛИТ влиза.) Аааа?

КАДИР: Господин Халит!

ХАЛИТ: (Известно време наблюдава.). Вие ! Така ли! (Усмихва се) Браво! Браво! Ето! Ако всички разсъждават като Вас, тази страна ще се развие и разцъфти. Самичък да си сготвиш и самичък да го изядеш. Браво. Направи си своят самолет. Боядисай сам своето си работно място. Браво господин докторе, браво! Сега по-вече ви обикнах. Не , не ..няма за какво да се срамувате. Това е изключително. Това на всички ще го разкажа. Един доктор, от една страна лекува пациентите си , а от друга страна в свободното си време боядисва кабинета си. Един е измислил една поговорка точно като за теб. Например казват че « шивачът не може да зашие своята разпорена дреха». Колко е грешно. Това тук е доказателството! Докторът боядисва кабинета си. И шивачът трябва да може да зашие своята разплрена дреха. Срамота ще е, ако не може да си я зашие. Аз забравих за какво бях дошъл тук.

ГЮЛ: (Подава му чантата.) Бяхте я забравили.

КАДИР: Обадихме се в къщата Ви и помолихме да Ви предадат, че сте я забравили тук.

ХАЛИТ: ( Взема чантата). Благодаря ти дъще. Повече да не Ви задържам. Приятна работа.

( (ХАЛИТ тръгва към вратата. ГЮЛ отваря вратата. Точно когато ХАЛИТ ще излиза идва един пътен полицай , а в ръцете му е НУРТЕН).

ПОЛИЦАЯТ: Отдръпнете се.. Отдръпнете се.

ХАЛИТ: Скорошно оздравяване.

ПОЛИЦАЯТ: Къде да положа тази жена?

ГЮЛ: (Посочва фотьойла) Оставете я тук.

ПОЛИЦАЯТ: (Полага НУРТЕН върху фотьойла. Жената е припаднала. ) Господин докторе?

ХАЛИТ: Аз не съм доктор!

ПОЛИЦАЯТ: А къде е доктора ?

ХАЛИТ: ( С очите си посочва КАДИР). Господин служителю не Ви ли прилича на доктор? Виждаш ли скъпи... У нас е така , хората се преценяват според дрехите им. Този тук е докторът.

ПОЛИЦАЯТ: Извинявам се. Като видях бояджийският ви гащеризон....

ХАЛИТ: Помислихте, че е бояджия нали ? Но не е , той е много способен доктор. Толкова е съзнателен, сам боядисва кабинета си. Питам Ви господин служителю, Вие сам боядисвате ли работното си място?

ПОЛИЦАЯТ: Не господине. Защото нашето работно място е една полицейска кола местна марка.

КАДИР: Какво й се е случило на тази госпожа?

ПОЛИЦАЯТ: Падна от маршрутката.

КАДИР: Сигурно е припаднала.

ХАЛИТ: Да се надяваме, че няма някакъв вътрешен кръвозлив.

ПОЛИЦАЯТ: Не падна върху главата си. Но нищо не се знае.

ХАЛИТ: Господин служителю Вие бъдете спокоен. Нашият доктор ще направи каквото трябва. Вие къде работите?

ПОЛИЦАЯТ: На служба съм на кръстовището, малко по напред от тук. Започнах работа тук преди два дни. Като видях, че падна от превозното средство, вземах я и веднага я донесох тук.

(През това време ГЮЛ е успяла да надене докторската престилка върху КАДИР. Самата тя също е облякла престилката си).

ХАЛИТ: Вече сте в сигурни ръце. И Вие можете спокоен да се върнете на работното си място. И аз да изляза заедно с Вас.

ПОЛИЦАЯТ: Господин докторе , ако нямате някакво желание може ли да си замина?

КАДИР: Такова... Да..

ПОЛИЦАЯТ: Довиждане.

ХАЛИТ: (Тихичко). Мууу.!

ГЮЛ: Довиждане.

КАДИР: Довиждане.

ХАЛИТ: ( Като излиза казва на ПОЛИЦАЯ) Господин служителю .....Този доктор.. е един прекрасен доктор. Ако случайно не бях дошъл тук, сега вече отдавна да бях отишъл на оня свят.

КАДИР: Сега какво ще правим?

ГЮЛ: ( Ще я възвърнем в съзнание). (Подава одеколона). Давам го не на теб , а за нея.

КАДИР: Разбрах, разбрах. От вълнение знам ли какво правя?

ГЮЛ: ( Ревнува). Осъзнай се. Какво правиш на жената?

КАДИР: Възвръщам я в съзнание.

ГЮЛ: Така ли възвръщаш съзнанието й?

КАДИР: Вземи и както можеш така я да докарай в съзнание.

(ГЮЛ се мъчи да възвърне жената в съзнание.)

ГЮЛ: Виж? Погледни? Събужда се.

НУРТЕН: Къде се намирам?

КАДИР: Тук сте.

НУРТЕН: Тук къде е ?

КАДИР: Това е лекарски кабинет.

НУРТЕН: Тази коя е ?

ГЮЛ: Аз съм секретарката.

НУРТЕН: На кого сте секретарка?

КАДИР: На мен.

НУРТЕН: А Вие кой сте?

ГЮЛ: Доктор.

НУРТЕН: Доктор ли ?

ГЮЛ: Не Ви ли прилича на доктор ?

НУРТЕН: Боже господи. Аз каква работа имам тук?

КАДИР: Петърпяхте катастрофа.

НУРТЕН: Как ме докарахте тук?

ГЮЛ: Ние не Ви докарахме.

НУРТЕН: А кой ме докара?

КАДИР: Пътния полицай.

НУРТЕН: Пътният полицай ли ? Боже господи.

КАДИР: Припаднали сте. Полицаят Ви грабва и Ви докарва тук.

НУРТЕН: Добре де... но той самият къде е ?

КАДИР: Остави Ви тук и се върна на работата си. Успокойте се. Успокойте се.

НУРТЕН: Сега си спомних. Ние бяхме в маршрутката. Беше претъпкано. Бях на задната седалка, точно до вратата. Мъжът до мен точно изваждаше портмонето си и аз изхвърчах навън.

ГЮЛ: Нека да Ви е минало.

КАДИР: Вай бе..

НУРТЕН: Коляното много ме боли. Да се надяваме да няма някакво счупване.

КАДИР: Ако беше се счупило коляното ви , то нямаше да можехте да стоите така.

НУРТЕН: Едвам се сдържам да не се разплача.

КАДИР: (Опипва с ръце). Посиняло е.

НУРТЕН: Господин докторе да не се разболея от тетанос.

КАДИР: Само ако някъде се забие ръждясал гвоздей, то тогава става тетанос. Донеси от вътре йод. И малко памук. На Вас казвам , госпожа Гюл. ( Гюл донася това което е поискал доктора и рязко ги подава на КАДИР.) КАДИР кеазва „ И памук бях поискал”.

ГЮЛ: Сляп ли си?

КАДИР: (Тихичко). Защо се ядосваш?

ГЮЛ: Дръпни ръката си от бедрото й.

КАДИР: Неволно съм го сторил. Даже не съм се и замислил. ( Капва йод върху памука). Сега потърпете, малко ще ви заболи.

НУРТЕН: (Малко преувеличено). Много ме боли. Ах! Ох!

КАДИР: Трябва да внимаваме, да не прихванете някой микроб. Ще ви мине. Госпожа Гюл може ли да донесете бинтове. Вие как се казвате?

НУРТЕН: (Приближава се към КАДИР). Нуртен.

КАДИР: (Преглъща. Заеква.) Нуртен. Имате много хубаво име. Аз сега, аз Вас.....

ГЮЛ: ( С бинтовете и превръзките в ръка. Ядосана е. ) Да, господин докторе.. Вие сега влезте вътре! Аз ще превържа раните на госпожата.

НУРТЕН: Господин докторе. Вие ми направете превръзката.

КАДИР: Ето ... виждате госпожа Гюл.

ГЮЛ: (Незабелязано ощипва КАДИР). За да не се изморите Вие господин докторе.

НУРТЕН: Ах, какви бяха тези очи.

ГЮЛ: Неразбрах. Вие за какво говорите?

НУРТЕН: Имаше ли халка на ръката му? Такива не трябва да се изпускат.

ГЮЛ: Кого имате в предвид?

НУРТЕН: Как кого, имам предвид господин доктора.

ГЮЛ: Този доктор ли?

НУРТЕН: Тук има ли друг доктор?

НУРТЕН: Аааах! Не виждате ли какви мигли има? Сягаш се забождат в сърцето ти.

ГЮЛ: (Отново пристяга превръзката). О... не. Не съм забелязала.

НУРТЕН: Ахх! Разбира се, че няма да забележите. Всеки ден ги виждате , привикнали сте. Така става обикновенно.

ГЮЛ: (Стяга). Така ли ?

НУРТЕН: Ахх! Не напразно са казали «да има грозна участ». Господ знае, може би жена му е голяма грозотия. Ахх! Аз с такава хубост, попаднах на един грозник. Петнадесет години от живота ми , той ги отрови. И след това изчезна. Ако беше такъв като доктора, нямаше да ми е мъка. Ахх! Даже да беше си заминал, преживяното с него щеше да ми остане. Ахх!

ГЮЛ: Станете вече! Направихме превръзката ви, повече не стойте тук. Хайде, хайде, хайде! Не се пипкайте!

НУРТЕН: Повикайте господин доктора.

ГЮЛ: Какво ще го правите доктора? Отгоре си ли ще го дръпнете?

НУРТЕН: ( Сама на себе си). Каква невъзпитана жена е тази. Аз ще му благодаря.

ГЮЛ: Аз ще му предам благодарностите Ви.

НУРТЕН: Вие ли ще му предадете благодарностите ми, но така не става. Ще си платя дължимото.

ГЮЛ: Дайте парите на мен.

НУРТЕН: Не, ще ги дам на него .

ГЮЛ: Не можете да ги дадете на него.

НУРТЕН: Може.

ГЮЛ: Не се инатете! Излезте от тук. На доктора щяла да ги даде....!

НУРТЕН: Господин докторе!

КАДИР: Какво става тук?

НУРТЕН: Не ми разрешава да се видя с Вас.

КАДИР: Какво значи това?

ГЮЛ: Каза че, миглите на доктора били много хубави. Пронизвали човека в сърцето. Мъжът й бил такъв един ....

НУРТЕН: (Към КАДИР.) От къде я намерихте тази жена? Тя ще обижда пациентите Ви. Сменете я, вземете друга..

ГЮЛ: Тази пък още продължава да говори. Казах ти излез!

КАДИР: Госпожа Гюл, моля Ви.

ГЮЛ: От удоволствие не можеш да си затвориш устата .

КАДИР: Аз се чудя какво ще правим, ще останем да улицата, а пък ти с какво се занимаваш.

ГЮЛ: Разбрах аз, ти за какво се превиваш..

КАДИР: Вземаш ми греха.

НУРТЕН: ( Гледа ги и не може да си обясни причината за раздора им.) Господин Докторе аз много Ви благодаря.

КАДИР : Няма нищо госпожа Нуртен.

ГЮЛ: Даже веднага е научил името й . Ако не бях аз. Господ знае какво щеше да се случи върху тези фотьойли.

НУРТЕН : Колко Ви дължа господин докторе?

КАДИР: Моля Ви.

ГЮЛ: На това отгоре и пари ли няма да вземеш?

НУРТЕН: (Изважда портмонето си.) Тази да не е циганка? Стигат ли господин докторе?

КАДИР: Даже са много.

ГЮЛ: Според това, което сме направили парите даже са малко...Дайте и останалите..!

НУРТЕН: С пари ли ще ме сплашиш? Ето вземи парите! Довиждане господин докторе. (Бавно се навежда до ухото на КАДИР). Господин докторе тази веднага я изхвърлете от тук. Ако мислите за благоденствието на работата си , веднага я изхвърлете.

КАДИР: (Тихичко). Добре Довиждане.( НУРТЕН мърморейки излиза. КАДИР затваря вратата.) Ти да не си подлудяла ? Ще ме вкараш в бела (трудно положение).

ГЮЛ: За малко и да натаковаш жената. Безсрамник!

КАДИР: Писна ми от твоите ревности. Не мога повече да изтърпя. Даже и професията си не мога свободно да упражнявам. Изтъкваш чистенето като причина и предтекст в работата ми и постоянно се месиш в работата ми , вървиш подире ми.

ГЮЛ: Не съм ли права? Пред очите ми опипваш жената. Ами ако ме нямаше какво щеше да стане?

КАДИР: Гледах да няма нещо счупено или изкълчено.

ГЮЛ: Ти тези ги разправяй на шапката ми. Опипваш жената, аз видях опипваш я от околяното нагоре.

КАДИР: Това коляно ли е или нещо друго?

ГЮЛ: Ако не бях аз ръцете ти щяха да обходят и други нейни места.

КАДИР: Не се ли усещаш , че говориш само глупости. Може ли така? Не е прилично. Аз тук заради нас да влизам в различни роли, а ти от глупаватата си ревност, дърдориш само глупости. Заслужавам ли това ?

(КАДИР замълчава , минава и сяда в кьошето).

ГЮЛ: ( След известно време отива при КАДИР). Какво да направя? Не можах да се овладея? Да ревнувам те. (Изведнъж). На ден по десет болни ако преглеждаш, можем да наемем къщата.

КАДИР: Ти да не си се побъркала.

ГЮЛ: Имаме готов лекарски кабинет. И работата ти се отдава.

КАДИР: Това е невъзможно. Докторството е съвсем отделна професия.

ГЮЛ: Дори и такъв като господин ХАЛИТ щом ти повярва.

КАДИР: Но той е един бивол.

ГЮЛ: И тази пък е крава. Повечето хора са такива. Можеш, можеш. Или не искаш да наемем къщата.

КАДИР: Не се вманиачавай. Може да се наложи да напишем рецепта.

ГЮЛ: (От чекмеджето на масата изважда празни рецепти). Може да напишеш няколко безвредни лекарства. Нещо като аспирин. Поначало почеркът ти е нечетлив. Точно като за написване на рецепта.

КАДИР: А кой ще боядисва?

ГЮЛ: Ние ще боядисаме.

КАДИР: Кога?

ГЮЛ: Нощно време.

ГЮЛ: (Отваряйки вратата). Ето един болен.

КАДИР: ( Мъчи се да съблече докторската престилка) Стой! (Изтичва вътре).

(ГЮЛ е отворила вратата и вътре влиза ТУРГУТ).

ТУРУТ: Добър ден.

ГЮЛ: Господин Тургут!

ТУРГУТ: Още не сте започнали да боядисвате. Защо облече тази престилка. ( Като вижда, че тя е объркана и казва) «за да не си изцапаш роклята ли» ? Ако чуе секретарката ще се ядоса.

ГЮЛ: Ще я съблека.

ТУРУТ: Къде е майстора КАДИР?

ГЮЛ: Да го повикам.( Промъква главата си вътре). Господин Тургут дойде.

КАДИР: (Идва при Тургут. Съблякъл е престилката .) Добре дошъл господин докторе.

ТУРГУТ: Добре заварил майсторе.

КАДИР: И ние тъкмо щяхме да започваме.

ГЮЛ: Чаят е готов.

ТУРГУТ: Еее тогава да изпием по един чай. (ГЮЛ отива в кухнята. ТУРГУТ и КАДИР сядат.) Кадир да занеш , доктор АХМЕТ е много прецизен човек.

КАДИР: Видях го.

ТУРГУТ: Да не ме изложиш и да изпадна в неудобно положение.

КАДИР: Бъдете спокоен.

ТУРГУТ: Вземал си аванса си.

КАДИР: Да вземах го.

ТУРГУТ: Останалата част ще вземеш като си свършиш работата.

КАДИР: Благодаря Ви господин докторе.

ТУРГУТ: Какво стана с къщата?

КАДИР: Намерихме.

(ГЮЛ донася чая.)

ТУРГУТ: Благодаря дъще. Пренесохте ли се ?

КАДИР: Имаме още някои липсващи неща. Като ги набавим ще се пренесем.

ТУРГУТ: Господ да ви помогне. Лошо е без къща. А пък да живееш под наем е още по лошо. Кадир защо не си отвориш един магазин.(едно работно място)

КАДИР: Какъв ти магазин господин докторе?

ТУРГУТ: Такъв за бояджийски материали. Бои, тапети, гвоздеи....

КАДИР: Лесно ли е бе господин докторе? Тази работа изисква капитал.

ТУРГУТ: От начало ще започнеш така от малко, а пък после може да разрасне работата ти.

КАДИР: Къде ти....Много трудно ще е господин докторе. Ако имахме малко спестени пари, то може би щеше да стане, но......

ТУРГУТ: Благолдаря ти дъще, чаят беше хубав.

ГЮЛ: Да Ви донеса ли още една чаша чай?

ТУРГУТ: Благодаря ти дъще. Трябва вече да тръгвам. Друг път пак ще се отбия. Разчитам на вас, грижете се и пазете тук.

КАДИР: Не се притеснявайте господин докторе. Ще свършим всичко каквото трябва.

ТУРГУТ: Хайде лека ви работа.

КАДИР: Благодаря Ви господин докторе.

ГЮЛ: Довиждане. ( След като излиза ТУРГУТ , ГЮЛ затваря вратата. Решителна.) Господин Докторе облечете си престилката.

КАДИР: Абе ти да не си луда?

ГЮЛ: Не възразявай ами облечи престилката!

КАДИР: Ще ме вкараш в затвора. Махни престилката от тук ! Щял съм да се правя на доктор. Добре ще е и операции да правя. Ако ме заловят , тогава какво ще правим? Как ще се оправим, какво обяснене ще дадем тогава.

ГЮЛ: Нищо няма да стане. Кой болен пациент пита доктора за дипломата му?

КАДИР: Ти остави сега това онова, ами кажи как ще се измъкнем от това положение. Ами ако след една седмица господин Халит пак дойде тук ? Знаеш , нас няма да ни има тук.

ГЮЛ: Ще му се обадим и ще му кажем , че сме се отделили от тук.

КАДИР: На кого ще кажеш?

ГЮЛ: На бивола.

КАДИР: Ами табелата от вън какво ще я правим? Той мисли , че се казвам Ахмет Атак.

ГЮЛ: Влизаме в безизходица. Ще останем на улицата!

КАДИР: По-добре ще е , отколкото да попаднем в затвора. Нали така?

ГЮЛ: О десет години се занимаваш с бояджийство. Ако от всяка къща където си боядисвал да беше донеъсъл по една кутия боя, сега вече даже щяхме да имаме покрив над главата си.

КАДИР: Аз не съм крадец ! До днес честно съм живял. Не можеш де ме вкараш в този тъмен свят.

ГЮЛ: Този твой светъл и свещен свят, дето си го създал като четеш до посреднощ в къщи книги, този ли твой светъл свят имаш в предвид ? Няма да се учудя ако започнем да живеем в палатка.

КАДИР: ( След като врата се затваря КАДИР разбира , че жена му си е заминала. Отваря вратата.) Гюююл! Гююл! Господ да не те накаже..