Тунджер джюдженоглу посетител (Zİyaretçİ) (Черен хумор)



страница1/3
Дата19.01.2018
Размер0.53 Mb.
#48267
  1   2   3
ТУНДЖЕР ДЖЮДЖЕНОГЛУ

ПОСЕТИТЕЛ

(ZİYARETÇİ)

(Черен хумор)

ПЪРВА ЧАСТ

На всички майки по света, имащи характера на моята майка...




Преводач: Нуртен Саатчъ, превод от турски език на български език
www.tuncercucenoglu.com

cucenoglutuncer@gmail.com

tcucenoglu@hotmail.com

1996 Награда Лионс за най-добър писател на годината

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

МЪЖ : 35 годишен. Психиатър. Разбира всичко което се говори, но само с очите си може да отговаря.


ЖЕНА : З0 годишна. Съпругата на МЪЖЪТ. Работи в едно работно място. Здрава и хубава жена.

МАЙКА : Около 70 годишна. Майка на МЪЖЪТ.

ПОСЕТИТЕЛ : Около 40 годишен. Азраил ( Архангел -Ангелът на смъртта.) Сравнително красив.

ГЛАСЪТ


ПО ТЕЛЕФОНА : Женкар със сравнително въздействуващ тембър на гласа.

ОБСТАНОВКАТА в сцената:

Съвременна болнична стая.

Прозорец с дебели завеси.

Леглото на болният се намира ( наместено е ) на острещната стена и се вижда там, където е поставена главата на болният.

За да нощува придружителят на болния е поставено канепе кушетка /диван.

В коридора и в банята по една отваряща се врата.

Всякъкви прибори и уреди, които трябва да се намират в една съвременна болнична стая.


МЯСТО : В коя да е страна.

ВРЕМЕ : В наше време.

ПЪРВА ЧАСТ
( В стаята са ЖЕНАТА и МЪЖЪТ. МЪЖЪТ е със затворени очи и лежи бездействащ без да може да се движи. ЖЕНАТА е огорчена и притеснена. Мисли.. Изпитва неоходимост да направи нещо и отваря радиото. Чува се инструментална музика. ЖЕНАТА поглежда часовника си и започва да обикаля вътре в стаята. (Телефонът звъни.)
ЖЕНАТА : ( Бързо вдига телефонната слушалка. ). Ало.

ГЛАСЪТ : Здравей.



(ПОСЕТИТЕЛЯТ влиза. Безшумно слуша.)

ЖЕНАТА : Вие ли сте ?

ГЛАСЪТ : Да. Безпокоя ли Ви.

ЖЕНАТА : Защо така си мислите?

ГЛАСЪТ : Гласът ви беше как да кажа ...малко.... Честото ми обаждане, ако Ви създава безпокойство моля кажете ми.

ЖЕНАТА : Моля Ви. Знаете в какво положение живея.

ГЛАСЪТ : Как е болният ни ?

ЖЕНАТА : Няма никаква промяна. Както го бяхте видели преди четири дни все си е така. Преди около час дойде един професор.

ГЛАСЪТ : Колко хубаво. Грижат се за него.

ЖЕНАТА : Истината е в това , че мъжът ми е доктор и това е от голяма полза. Целият медицински персонал е около него. Един си отива, друг идва. Гледат, проучват, изследват.

ГЛАСЪТ : Добре, че аз не съм изпадналият в това положение. Тогава иди и търси докторите. Защото аз не съм доктор.

ЖЕНАТА :( Смее се.) Моля Ви, не се шегувайте.

ГЛАСЪТ : Какво щастие е за мен, че успях да Ви разсмея.

ЖЕНАТА : ( Въздържа се да не плаче.) Много. Много.

ГЛАСЪТ : Моля. Моля.

ЖЕНАТА : ( Владее се.) Нервите ми не са добре. Професърът каза « има запушване на мозъчна вена със съсирек ». Ако организма не успее да изхвърли съсирека , то тогава нямало спасение . Щял да си остане все така .

ГЛАСЪТ : Моля Ви. Не мога да изтърпя да понасяте мъка. Ще видите , той ще стане на крак. Защото той е един млад човек.

ЖЕНАТА : Не знам.

ГЛАСЪТ : Ако страданието ще му помогне да стане , то тогава и аз ще започна да страдам, за да му помогна.

ЖЕНАТА : Вече точно четири дни съм тук. През деня някак си времето минава, все някой идва. Най-малкото има обикалящи по коридора. Но през нощта ? Навсякъде е пусто и безлюдно . И аз... Ако го нямаше и радиото сигурно щях да се побъркам.

ГЛАСЪТ : И моите телефонни обаждания. Значи трябва повече да Ви търся.

ЖЕНАТА : Благодаря Ви.

ГЛАСЪТ : Няма ли още вест от майка му ?

ЖЕНАТА : Тази вечер ще дойде. Когато дойде, веднага ще си отида в къщи. Знаете ли, вече четири дни не съм се къпала.

ГЛАСЪТ : Ако дойде майка му, утре немпременно трябва да дойдете на работа.

ЖЕНАТА : Да не би нещо да се е случило?

ГЛАСЪТ : Може да си помислите , че е от мнителност, но аз пак да Ви кажа. Нашият персонален директор, когато подписваше един документ , който му бях занесъл каза «икономиката е в агония, без всякакви жизнени функции .»И после многозначително добави « При тези условия докога ще носим на гърба си толкова много народ»

ЖЕНАТА : Това какво общо има с мен ? В края на краищата аз една седмица стана не ходя на работа. Знаят, че имам специално извинение.

ГЛАСЪТ : Може да е от мнителност. Може би изразът «жизнени функции» предизвика тази мисъл в мен. Но въпреки всичко трябва да сме внимателни. Знаеш в разстояние на шест месеца уволниха седем човека, които са ползували законните си отпуски. Аз все пак, по- голямата част от Вашата работа незабелязано успявах да я свърша. Но въпреки всичко не искам да си мислят и да останат с впечатлението , че работата и без Вас може така да върви . Разбрахте ли ме ? Утре непременно трябва да дойдете.

ЖЕНАТА : Ще дойда.

ГЛАСЪТ : Когато дойде майка му, може да дойдете при мен у дома. Тази нощ.

ЖЕНАТА : Не разбрах.

ГЛАСЪТ : В по-спокойна обстановка, да си поговорим и да се разтушим.

ЖЕНАТА :Много, много грешно би било. ( Изискано и изящно) На това отгоре не съм се и изкъпала.

ГЛАСЪТ : Може при мен (в моя дом ) да се изкъпете.

ЖЕНАТА :Не, не. Много грешно би било.

ГЛАСЪТ : Нямате ли ми доверие ?

ЖЕНАТА : Това какво общо има с доверието. Трябва да си отида в къщи .

ГЛАСЪТ : Ако промените мисълта си може да ме потърсите. Не се притеснявайте .

ЖЕНАТА : Благодаря, че се обадихте.


ГЛАСЪТ : До чуване.

(ЖЕНАТА полекичка оставя слушалката на мястото й. Но дълго време не отмества ръката си от слушалката.)

ПОСЕТИТЕЛЯТ : (Гласът му.) Добър вечер.

ЖЕНАТА : ( Когато вижда ПОСЕТИТЕЛЯТ изпитва неудобство, все едно че гола са я заварили, кръстосвайки ръцете си закрива гърдите си.) Кого търсите ? (Уплашена.) Вие.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Аз съм приятел на съпругът Ви.

ЖЕНАТА : Добър вечер.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Може ли да седна ?

ЖЕНАТА : (С уплаха.) Заповядайте.

(ПОСЕТИТЕЛЯТ оставя до стената кълъфът, който е донесъл. Поглежда МЪЖЪТ. ЖЕНАТА се мъчи да разпознае ПОСЕТИТЕЛЯТ.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Пожелавам скорошно оздравяване.

ЖЕНАТА : Благодаря.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Днес получих вестта . Много се натъжих. Качих се на един автобус и веднага дойдох. ( Подава шише с одеколон. ЖЕНАТА взема шишето.)

ЖЕНАТА : Благодаря. В тоя час не приемат посетители. Как успяхте да влезете вътре.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Пред вратата на болницата има длъжностни лица, които работят, а и те са хора . Имат жени и деца. Напоследът животът е труден за всички.

ЖЕНАТА : Не разбрах ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Трябва да браним тези самоотвержени хора. Когато повечето хора са по къщите си , пред телевизорите си, а тези в този час самоотвержено работят в болницата. Трябва да получат заслуженото си. Или Вие не обдобрявате подобни помощи.?

ЖЕНАТА : Доколкото разбирам сте ги подкупили .

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Няма значение. Ако не им бях дал това, както казахте Вие, нямаше да мога да вляза вътре. И по този начин нямаше да мога да видя приятелят си. След като съм пътувал шест часа, не можех да рискувам да преживея такава трагедия (такава драма ).

ЖЕНАТА : Извинявам се, но не можах да Ви позная ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Но аз Ви познавам.

ЖЕНАТА : Но ние никога не сме се запознавали. Мисля, че и на сватбата ни не дойдохте.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Да, не можах да дойда. Съпругът Ви е мой приятел от детинство. На футболните мачове беше все вратар. Винаги успяваше . Със скок на пантера отбиваше всички топки от вратарските ъгли. Можеше да бъде звезда във футбола. Знаете ли какво значи да си звезда във футбола? Много пари и известност. Коли. Къщи. Най-високата степен на преклонение от страна на народа. След много години тичане подир топката, щеше да си е направил вече юбилеят и сега щеше да бъде спортен кореспондент в един известен вестник. Или в известен телевизионен канал щеше да стане спортен коментатор. Колко хубаво. (Прави така все едно, че има микрофон в ръка си и уж го подава на коментатора.) Обръща се към въображемия коментатор : Вашето мнение какво е ? Може ли да коментирате тази позиция? При това положение има ли засада?

Това спъване ли е или удър в топката? При случаи когато даже и без да искат , има смъкване на шортите на противниковият играч, какво наказание се прилага? Ако преди изпълнението на дузпата вратарят със скок отбие гола , удърът подновява ли се? Или ако топката попадне върху раменната част, изисква ли се наказание. Ако съпругът Ви беше осветил и уведомил милиони зрители с такива и подобни теми, щеше ли работата му да се счита за посредственна. Не трябва да се забравя, че всичко е заради щастието на хората. Но той избра да стане доктор. Значи показа самоотверженост и самопожертвование. В неподходящи условия пет от най-хубавите години в живота си прекара в писане на рецепти за болните си, които рецепти можеха само аптекарите да прочетат, отдаде всичко от себе си, повярва че с обичта си ще може да подобри здравето на пациентите си . Неизплатени наеми, данъци.... Вие по добре знаете колко пъти искаше да закрие лекарският си кабинет. Ако беше гинеколог, може би положението щеше да бъде по друго, но най-голямата си грешка направи като избра да стане психиатър.

ЖЕНАТА : Да преживяхме трудни периоди.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Това са само нещата, които и Вие знаете. А другите неща които не смееше да Ви каже? Които криеше вътре в себе си. Безсънните му нощи. Вие се притеснявахте, че може би има друга жена в живота му, а той се мъчеше да се пребори с ежедневните проблеми. Във връзка с работата му, когато документацията му беше иззета от един инспектор... Вие знаете ли какво е това безнадежно чакане?

ЖЕНАТА : Една вечер бълнуваше в сънят си и назоваваше името на някаква жена. Как се бях усъмнила в него. И после научих ,че това е името на една от пациентките му.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Всъщност откриването на лекарски кабинет беше грешка . Най-правилното щеше да бъде да започне работа в някаква болница .

ЖЕНАТА : Дни наред все си търсеше работа. Но, не можа да намери. Съвсем скоро беше завършил факултета. Като предтекст се изтъкваше, че е бил без опит и практика , затова не можел да си намери работа.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Реализира своята инициатива в голям град ... Можеше да пробва в по-малък град.

ЖЕНАТА : Не можеше да пробва там . Защото в малките градове няма такава голяма нужда от психиатри.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Защо? В по-малките места да не би условията да са по-добри?

ЖЕНАТА : Нашите хора , които ги боли зъбът, отиват на зъболекар едва когато зъбът им вече трябва да се извади.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Виж това не съм си го помислил. По-добре е, че там не сте открили кабинет. Боя се, че тогава може би щяхте да лежите един до друг . И майка му посредата. Щеше да гледа и двама ви .

ЖЕНАТА : Синът си щеше да гледа, но мен нямаше да ме гледа .

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Права сте. В един момент забравих , че майка му не си мисли хубави неща за вас.

ЖЕНАТА : Да , така е. Но Вие от къде ги знаете тези неща?

ПОЛСЕТИТЕЛЯТ: Нали Ви казах , аз съм приятел на мъжът Ви.. По правилно ще е да кажа беше ми приятел.

ЖЕНАТА : (Реагирва ) Но той е жив !

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Жив ли ? Не може да протегне ръката си за чаша вода. Не може да отиде до тоалетната и да се изпикае. Не може да те обладае... Така както не можем да твърдим, че живеем в здраво солидарно обкръжение, така и не можем да твърдим , че той живее . Нали така ? Греша ли ?

ЖЕНАТА : Сега това какво общо има?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Как да няма нищо общо? Дори и най-елементарните необходимости и потребности не е ли оставил на Вас, Вие да ги разрешавате. Мъжът Ви притежава ли възможността да направи някакво заявление или обяснение от свое име. Ако има нещо, което да не одобрява, може ли да възрази срещу това ?

ЖЕНАТА : Вие да не сте революционер ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Това пък от къде го измислихте ?

ЖЕНАТА : В ученическите си години може би съм имала увлечение към такива теми.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Мисля,че бяхте симпатизант.

ЖЕНАТА : Приятелите ми казваха , че никога не ще стана истински революционер. Наричаха ме "малката буржоазка". За тях не бях реалистична и истинска.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Според мен сте реалистка. Иначе сега спокойно щяхте да си лежите под земята. Един живот без противоречия, един живот в равенство и в мир... Една хубава могилка , посещавана в определени дни от страна на другарите ви , хубава могилка накичена с червени карамфили. Каква поетична гледка нали ? Може би този Ваш хубав безкраен живот, щеше да бъде в мои ръце.

ЖЕНАТА : Да не би Вие да сте анти-революционер?

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Такова впечатление ли пораждам?

ЖЕНАТА : Това което казахте последно е в противоречие с по-предишните ви изрази.

ПОСЕТИТЕЛЯТ:Не, не е в противоречие.

ЖЕНАТА : Цитирате предусловия за съществованието на човека.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Да правилно. Човек, който не може да взема решения за себе си и не може да показва никакви реакции, това значи, че той не живее.

ЖЕНАТА : Значи харесвате хората, които показват реакции.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Да кажем че ги одобрявам.

ЖЕНАТА : Но намеквате, че можете да ги убиете.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Това е моето специално положение. ( С приглушен глас.) Не може да се каже, че винаги правя неща , които да предизвикват възхищение.

ЖЕНАТА : Извинявайте, но имате странни разбирания.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Ще ме зарадвате, ако вместо странни използувате израза по-действителни и реалистични. Ако Маркс днес беше жив, неминуемо учението си щеше да го осмисли според задгробният свят. Освен това щеше да има възможност да докаже своята теза (мисъл). След обличане плещеницата (покрова) на покойника и бедните и богатите се срещат в равноправният свят. Светът без войни и експлуатации е само светът под земята. Как може да не се прекланяме пред тези, които водят тази борба в нашият свят. Как може да не изпитваме уважение към тях? Геройски водят свойта борба. Жертват всичко от себе си, живота си, семействата си. Стремежът им е, час по скоро да попаднат в светът на равенството. Моля те, вникни в това което ти казвам. Защото в тази работа, в основата й са мистичността и тайната .

ЖЕНАТА : Всъщност Вие какво работите ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Какво мога да работя ?

ЖЕНАТА :( Жената се е увлякла и е попаднала под обаятелното въздействие на разговора .) Вие. Вие музикант ли сте .

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Как дойдохте до това решение ?

ЖЕНАТА : (Показва кълъфката.) Това не е ли цигулка ? Или пък саксофон ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Да правилно, това е един инструмент. Но няма нищо обшо с музиката. И аз не съм музикант.

ЖЕНАТА : Спрете , в никакъв случай не казвайте . Аз ще позная (ще отгатна) вашата професия.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Не ми се вярва, но пробвайте. Може и въпроси да ми задавате. Както в началто на разговора ни, ще Ви давам улики, може и да Ви подсказвам. Хайде питайте ме. Във връзка с професията ми може да ми зададете пет въпроса. Но само че още от начало да определим условията. Аз ще Ви отговарям само с «Да» или «Не»...Разбрахме ли се ?

ЖЕНАТА : Разбрахме се.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Имам само още едно условие. След края на зададените от Ваша страна пет въпроса, ще имате право само на два предполагаеми отговора. Разбрахме ли се ?

ЖЕНАТА : Два отговора са малко. Много малко. Нека да са три.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Три много ли са ?

ЖЕНАТА : Повече от два са. За мен три отговора ще са достатъчни.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Добре, имате право на три отговора.

ЖЕНАТА : Може би ще приключа още при първото си предположение.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Кой знае ? Една минута. (Замисля се.) Трябва да решим и да определим какво ще спечелим и какво ще загубим. Иначе нашето старание и усилия ще бъдат без вълнение и въодушевление.

ЖЕНАТА : Знаете ли, много съм щастлива ? Четиридневното ми песимистично настроение се подобри.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Вашето песимистично настроение не обхваща само четири дни от Вашият живот.

ЖЕНАТА : Но Вие от къде знаете ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Той отдавна води борба .

ЖЕНАТА : Как, с кого води борба.

ПОСЕТИТЕЛЯТ:( С Азраил/ Архангел ) Със ангелът на смъртта. И за него време, Мъжът Ви беше спечелиш. Приятелите му доктори показаха много добра колегиалност и веднага реагираха на положението му. Вземаха го под наблюдение. Гледаха го много добре . Грижеха се много добре за него. Беше невероятно прецизно наблюдаван. И след един месец го изписаха и го занесоха в домът Ви. Вие през деня работихте, но майка му беше до главата му.

ЖЕНАТА : (Потръпвайки) Беше един нетърпим живот.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Да беше един нетърпим живот . Защото всеки момент можеше да умре.

ЖЕНАТА : Като казвам «беше нетърпим живот » нямам предвид страхът, че мъжът ми всеки момент можеше да умре, имам в предвид че животът ми беше «нетърпим» заради присъствието на майка му. Беше се разположила и устроила в къщата ни и се месеше във всичко. С очите си ме пронизваше и ме подценяваше. Сякаш за всичко това , което е станало съм виновна аз. Защото мислеше, че аз съм отнела синът й и че аз съм причина да води този напрегнат живот . И така не можа да се избегне сърдечната криза. Според майка му аз бях унищожила синът й.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Ако започнете да ми разказвате за мнението и мислите Ви по отношение на свекърва си, то тогава предположението Ви за моята професия ще остане за другото лято. Например може да продължи един цял живот. Но аз нямам време. Ако навсякъде толкова се бавя, то тогава как ще си върша работата. Сега да се върнем на нашата работа (да се върнем по естество). Ако познаете моята професия , тогава какво ще поискате от мен ?

ЖЕНАТА : Не знам.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Искайте от мен каквото си пожелаете ?

ЖЕНАТА : (Смеейки се). Вие да не сте духът от вълшебната лампа на Аляйттин?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Но неговата устна едната е долу , а другата му устна е горе в небето. И по тази причина това не го броя като предположение. Кажете.

ЖЕНАТА : Какво мога да кажа? Нека бъде нещо във връзка с работата която вършите ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ: (Радва се.) Така да бъде. Например нещо, което да се прилага. Да се показва , да се демонстрирва. Но нещо действително и истинско, което да може да се показва и демонстрира.

ЖЕНАТА: В този нощен час ли ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : По начало винаги най-удобното време е през нощта.

ЖЕНАТА : Ами ако звукът се чуе в другата стая или в коридора? Ами ако цялата болница се вдигне на крак.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : За болница, това не е нещо необичайно. Няма да се учудят. Всеки ден по три четири пъти най-малко стават свидетели на това.

ЖЕНАТА : Значи това е работа, която се знае и се вижда от страна на всички.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Да приемем , че е така. По правилно е да се каже , че краят се вижда от страна на всички. Но понякога има хора, които следят и гледат това представление.

ЖЕНАТА : Ох, стана ми много любопитно. Но ако е нещо невъзможно, моля Ви кажете ми, че да се откажа.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Когато Ви кажа и ако Ви не искате, можем се откажем.

ЖЕНАТА : Добре, но Вие какво ще искате от мен?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Вие сте съпруга на приятелят ми. Съобразявайки се с това и мислейки си за Вас и за него, ще пожелая нещо, което ще бъде в полза и за двама ви .

ЖЕНАТА : В полза и двама ни, така ли ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Даже в полза и на майка му.

ЖЕНАТА : В полза и на майка му и в моя полза, така ли ? Това е невъзможно.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: С удивление ще видите тази истина. Вече да започваме. Но както Ви казах само «Да» или «Не».

ЖЕНАТА: Не съм забравила. Искам да задам първият си въпрос. (Замисля се). Работите на едно определено място или работата си я вършите и на други места ?

ПОСЕТИТЕДЯТ : На такъв въпрос не мога да отговоря с «ДА» или «НЕ». Ако обичате попитайте по друг начин .

ЖЕНАТА : На определено работно място ли работите ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Не.

ЖЕНАТА : Дааа.... Значи сте в движение... Не сте обвързан на едно определено място. Преминавам към вторият си въпрос. Това, което работите е свързано само с жени ли ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Не.

ЖЕНАТА : Добре. Значи работата ви е свързана и с мъже. Няма разлика мъже, възрасни , деца . Работите в движение. Вашата работа обхваща ли сектора за облекло или хранителният сектор.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Но и този въпрос има два отговора.

ЖЕНАТА : В хранителният сектор ли работите ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : (Сам на себе си) Казват че «живецът е в храната» или «храната прави борбата» . Как да отговоря на този въпрос? ( Замисля се). Отговаря «Не».

ЖЕНАТА : Добре. Ами сектора по облекло ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Не може такъв въпрос.

ЖЕНАТА : Професията, която упражнявате свързана ли е с производство на конфекция (облекло)?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Не. Последното Ви право на отговор е . Сега добре се замислете и така ме попитайте.

ЖЕНАТА : (Замисля се).Използувайки някакъв музикален инструмент в здравният сектор ли работите ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : И сега пак така, въпросът ви съдържа два отговора .

ЖЕНАТА : Значи искате да кажете, изпозувайки музикален инструмент не може да се занимавате с работа в здравният сектор ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Искате да кажете, че един доктор свирейки на цигулка може да упражнява своята професия(може да лекува своят пациент). Грешно ли разбрах?

ЖЕНАТА : Правилно разбрахте. Не може ли такова нещо ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Аз никога, не съм видял такова нещо. Вие може да сте видели , но аз предпочитам повече да не спорим. И все пак приемам го като правилен въпрос и ще отговоря. «Не». И така приключихте с въпросите си. Вече може да кажете трите си предположения. Но добре си помислете. Кажете първият си отговор. Чакам отговора.

ЖЕНАТА : Работите в движение. Работата ви е свързана с всички хора. Хора на всякаква възраст. Нали така ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Но Вие пак въпроси ми задавате. Хайде малко да Ви помогна. «Да». (ЖЕНАТА се замисля).

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Чакам. Не искам да Ви развалям настроението, но накрая аз ще спечеля.

ЖЕНАТА: Моля ви, без да сте видели реката не подвивайте крачолите си. Може и да позная.
ПОСЕТИТЕЛЯТ : Няма нужда от толкова усилия. Вие и да спечелите, пак ще сте страната, която ще загуби. Но накрая, пак Вие ще спечелите.

ЖЕНАТА : Как така загубвайки ще спечеля, не мога да разбера.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Не ровичкайте там. Така и така накрая ще разберете.

ЖЕНАТА : И все пак искам да спечеля, без да загубя .

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Моля ви не удължавайте разговора. Чакам.

ЖЕНАТА : Музикант ли сте ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Бях Ви казал, че не съм музикант.

ЖЕНАТА : Но това е кълъф на музикален инструмент.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Не е ! Неееееее! Господи! Казах не е ! Не искам да чуя този Ви отговор, за да не го считам като губещ отговор. (отговор който не сте познали)

ЖЕНАТА : Моля Ви не се ядосвайте. Много е забавно. Вече шест месеца зажаднях за такъв разговор.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Това което правим не е разговор, това е състезание и ние се състезаваме.

ЖЕНАТА : Каквото и да е. Хубаво е. Вие женен ли сте ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Още един въпрос. По Ваша причина разговорът ни се отдалечава от целта си.

ЖЕНАТА : Въпросът ми беше извън състезанието .

ПОСЕТИТЕЛЯТ: (Оттегчително) Женен съм. Имам и три азраилчета /архангелчета , (три ангелчета на смъртта).

ЖЕНАТА : ( С упрек). Децата Ви може да са палави и разюздани....Но да ги наричате «агнелчета на смъртта» упреквам Ви за това .

ПОСЕТИТЕЛЯТ : (Ядосва се). Те са истински агнелчета на смъртта. Разбрахте ли ме? И трите ! Двете са момчета, другото е женско!

ЖЕНАТА : Не се ядосвайте. Значи децата Ви, Ви причиняват безпокойство и неприятности. Но въпреки това не ги наричайте с тези думи. И все пак, те са си деца. Но истина е, че ми стана мъчно за Вас, че децата Ви ,така Ви огорчават .

ПОСЕТИТЕЛЯТ: (Като чели се задавя). И жена ми е един ангел на смъртта!

ЖЕНАТА : Вай вай вай ! Но никак не Ви личи, че те Ви създават неприятности и огорчения. И все пак добре прикривате нещастието си !

ПОСЕТИТЕЛЯТ : ( Мърморейки). Аз нищо не крия! Те не ми създават неприятности и не ме огорчават. Имаме щастлив живот. С нетърпение очакват подаръците, които ще им занеса след приключване на работата си. Много ме обичат . И четиримата следят пътят ми с четири очи и с нетърпение ме очакват.

ЖЕНАТА : Вие добре ли сте ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Не се възпозвайте от добрината ми! Не удължавайте разговора и направете вече своето първо предположение.

ЖЕНАТА : Казвате "помислете си" , а после пък ме карате да бързам.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Но не така, с часове да си мислите. Трябва за кратко време да си помислите. По начало и на това трябваше да сложим граници. Да кажем около половин минута.

ЖЕНАТА : За да разсъждавам със здрав разум половин минута не ми е достатъчна. По добре ще е да се разберем за една минута.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : ( Подигравателно). Да кажем по пет минути, мисля че ще е по-добре.

ЖЕНАТА : Да, по-добре би било. Много хубаво би било. За да разсъждавам по-разумно ще са ми достатъчни. Дадохте ми добра възможност. Благодаря Ви.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : За какво?

ЖЕНАТА : Защото удължихте времето.

ПОСЕТИТЕЛЯТ :Че колко сме удължили времето ?

ЖЕНАТА : Пет минути.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Вие да не би да си помислихте, че това е на сериозно ?

ЖЕНАТА : Но нали Вие така казахте ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Да, така казах. Но не в такъв смисъл. Добре тогава една минута да е.

ЖЕНАТА : Вие отричатели казаното от Вас?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Имам и друга работа. Не мога с часове да Ви чакам. За всяко мое задължение, ако отделям толкова време, то няма да ми останат сили да работя. Не виждате ли в какъв забързан свят живеем ? Не знаете ли, някои войни приключват по за три-пет дни.

ЖЕНАТА : Някои пък продължават с години. Защо като пример показвате тези, които са за най-кратък период. Защо войните не свършват бързо. Защото някои страни нямат въздействащи и ефективни оръжия. Аз пък бавно мисля и бавно схващам, познавателната ми способност е малка. И затова трябва с разбиране да подходите и да удължите времето.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Как така на равно поставяте думата мислене (мисли) и оръжия. Тези думи си противоречат.

ЖЕНАТА : Ако нямате оръжие в ръцете си, как така ще реализирате мислите си .

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Състезанието ни се превърна в безсмислен спор. Ако няма да отговаряте, тогава да се откажем.

ЖЕНАТА : Тогава правя първото си предположение. Вие сте търговец .

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Не можахте да познаете. Не съм търговец.

ЖЕНАТА : Но , такова чувство оставихте в мен. Натъжих се. Повярвайте ми стана ми мъчно.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Аз не мога да понеса, когато жените и децата страдат. Даже и затова отвреме на време протаквам и провалям своите задължения. От дълги години работя, но заради този си недостатък , два пъти съм получил предупреждение в работата си и един път наказание с отрязване на определена сума от заплатата ми. Моля ви не скърбете. Не може да отречете, че не Ви помагам ? И сега не вземам под внимание отговорът Ви че съм «търговец». Вие използвахте ли такъв израз? Моля Ви да използувате правото си на отговор?

ЖЕНАТА : (Замисля се). Вие сте преподавател( учител).

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Това пък от къде го измислихте?

ЖЕНАТА : Но учителите постоянно обикалят ( бродят, ходят)?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : С този инструмент, учителствуването какво общо има ?

ЖЕНАТА : Да, това и аз не го разбрах. Какво общо може да има ? Или Вие да не сте преподавател по музика?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Колко пъти Ви казах, че това не е музикален инструмент!

ЖЕНАТА : Знаете ли, като че ли учителската професия Ви подхожда.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Аз не съм учител! И в никакъв случай не си мислете, че това тук е музикален инструмент! Чакам следващият Ви отговор.

ЖЕНАТА : ( Мисли и поглежда часовника) Работите в движение. В този кълъф няма музикален инструмент. В никакъв случай не е музикален инструмент. Според работата Ви, целта Ви е насочена към жени и мъже от всякаква възраст.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Приближавате се към целта. Словестният Ви прицел е много правилен. Имате шанс да познаете, ако се напрегнете и концентрирате върху това си предположение.

ЖЕНАТА : Цел ! Прицел! Целта ! Целта ми, така ли ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Още малко да Ви подскажа. За какво е тази цел. (Пояснява).

Нали има едно такова кръгло място и Вие се прицелвате вътре. Посредата има една голяма точка нарича се мишена.

ЖЕНАТА : Оръжие. При мишената е нужно оръжие. Това да не е оръжие?

ПОСЕТИТЕЛЯТ: (Щастлив). Да. Да речем нещо като оръжие. Всъщност, вътре в тази кълъфка има истинско оръжие. Браво! Ще познаете !

ЖЕНАТА : Вие.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Това е такава работа , с която се отнема нечий живот. Моля Ви , замислете се по-подробно. Бъдете внимателна ! Отнемане на живот! Кой отнема живота на хората? Не бързайте! Това е последното Ви право да познаете, помъчете се и добре използувайте правото си.

ЖЕНАТА : Като казахте отнемане на живот и тогава се сетих. Благодаря Ви.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : (Щастлив). Кажете!

ЖЕНАТА :Вие сте полицай. Полицай, полицай !

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Хоппаааа.

ЖЕНАТА : Познах нали ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Не познахте. Всъщност аз Ви бях казал, че не работя на определено място. Вие знаехте, че работя в движение.

ЖЕНАТА :Но има и такива екипи, които са в движение и работят в движение.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Вече да не удължаваме разговора. Вие не успяхте да познаете. Но този който, ще спечели пак ще сте Вие.

ЖЕНАТА : Обяснете ми, как ще стане това ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Преди това не трябва ли да Ви кажа, професитя си която упражнявам.

ЖЕНАТА : Моля Ви, може ли да направя едно предположение?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Не е нужно. Защото работата ще се проточи. Вече не се съмнявам и зная със сигурност, че Вие няма да познаете това което работя. А всъщност аз много, много пъти се помъчих да Ви помогна. Но Вие бяхте толкова решителна и категорична. Но знам, че като видите дрехите ми (одеждите ми) веднага ще ме познаете.



(ПОСЕТИТЕЛЯТ съблича пардесюто си и го захвърля върху дивана...Той е облечен с плащеница (наметало специфична дреха на ангелите на смъртта

( на Азраил).

ЖЕНАТА : Ааааааа! Много лесно е било .

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Бях Ви казал. Сега да чуя от Вашата уста и да изпитам удоволствие от това, че съм спечелил. Хайде кажете!

ЖЕНАТА : Вие сте водолаз.



(Ръцете и краката на ПОСЕТИТЕЛЯТ започват да треперят).

ЖЕНАТА : Как така не познах? Много лесно е било. Пък казвате ,че сте ми подсказвали и сте ми помагали. Браво на Вас! (Пояснява). Трябваше да се поясни ... Море....гмуркане...плуване.. Можехте да ми съдействате.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : ( Прави така все едно, че си скуби косите и брадата. Героят може да се изправи и на двете си ръце. Може и салтово да се обрща(да прави салто). Тича и блъска главата си в отрещната стена. Прави извънредно големи усилия и иска да спре говоренето на ЖЕНАТА.(иска да предотврати говоренето на ЖЕНАТА). С терепещи ръце изважда вътре от кълъфката своето оръжие, специфично за ангелите оръжие на смъртта, а именно изважда косата (коса е инструмент, обърнат на горе символът на смъртта) си и я държи в ръцете си, както е във всички обичайни картини и снимки присъщи и символизиращи ангелите на смъртта. С приглушен глас, с безмерна , безкрайна мъка и болка пита «Ами сега» не можахте ли да познаете ?
ЖЕНАТА : Вие сте водолаз, който държи в ръцете си коса ( инструмент символизиращ смъртта).

(ПОСЕТИТЕЛЯТ се хвърля върху дивана. Като че ли ще припадне....ЖЕНАТА капва малко одеклон върху парче памук и започва да маже носа, лицето, шията и вратът на ПОСЕТИТЕЛЯТ. След известно време ПОСЕТИТЕЛЯТ отваря очите си и поглежда с изумление наоколо.)

ЖЕНАТА :Какво Ви е ? Или имате високо кръвно ?Малко солен айрян ще Ви дойде добре. Но откъде да го намеря ?



(ПОСЕТИТЕЛЯТ с молещ поглед и с мимиките си иска да й каже повече да не говори.

ЖЕНАТА : Какво мога да направя за Вас?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : ( С голямо усилие) Замълчете. Само замълчете. Моля Ви.

ЖЕНАТА : Мога да повикам дежурният лекар.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : ( Повече не може да владее нервите си и хваща ЖЕНАТА за лакътя.) Млъкнете! Ако не замълчите, ще Ви принудя да млъкнете! Заклевам се ще Ви принудя да замълчите !

ЖЕНАТА :Оставете ръката ми ! Причинявате ми болка! Моля Ви съвземете се!

ПОСЕТИТЕЛЯТ : (Оставяйки ръката на ЖЕНАТА отново е попаднал в плачевно молещо състояние). Извинявайте! Изведнъж ми стана лошо. Не знаех какво правя .(Става на крак. В сравнително крепко здравословно състояние е). От време на време изпадам в такова състояние. Не се плашете, няма ми нищо. Моля Ви забравете това. Ако се разчуе ще се изложа).

ЖЕНАТА : Няма да кажа на никого. Може да разчитате на мен.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Всеки момент ще дойде свекърва Ви. Вече да се върнем на нашият разговор. Слушате ли ме ?

ЖЕНАТА : Да.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Тогава много внимателно ме слушайте. Моля Ви да разсъждавате не с чувствата си, а с логиката си. От сега нататък чувства няма има само разум и логика.

ЖЕНАТА :Но Вие не ми казахте, загубвайки какво ще спечеля.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Не мога да Ви кажа...За да мога да Ви въздействувам , трябва обяснението и отговорът да кажа най-накрая. Като начинаещ политик, това което трябва да Ви кажа най-накрая, кажа ли го отначало, то тогава не ще избегна поражението и загубата си. Неуспешността в нашата професия е най-тежкото и непоносимо поражение. Вече да започваме. Готова ли сте ?

ЖЕНАТА : Готова съм.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Първо погледнете съпругът си. Погледнете го.

ЖЕНАТА : Покрай вълнението си по състезанието бях го забравила.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Какво виждате ?

ЖЕНАТА : Виждам мъжът си.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Какво прави той ?

ЖЕНАТА : Нищо не прави. Само спи.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Като един мъртвец. Нали така?

ЖЕНАТА : Не. Не е така. Отвреме на време отваря очите си. Вижда ме. Вижда наоколо. Примигва.... И плаче...Той осъзнава положението си. Но аз като го гледам, много много страдам.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Добре. Преценката Ви за състоянието и положението е успешна преценка. Вие какво правите за него?

ЖЕНАТа: И аз по същият начин го гледам. Когато той плаче , трудно се владея за да не заплача. Понякога не издържам и избягвам в банята. Или пък за да не види сълзите ми светвам нощната лампа.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Значи преживяваш мъка и страдаш.

ЖЕНАТА : Да.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Той знае ли, че ти страдаш?

ЖЕНАТА : Да.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Тогава и той страда. Взаимно страдате. Дните ви, нощите ви преминават в изтезание и мъка.

ЖЕНАТА : Но какво друго мога да направя ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ; Ето! Истинската болка и страдание е тук. Нищо не можеш да направиш за него, освен да страдаш и да изпитваш мъка.

ЖЕНАТА: Не стига ли, не е ли достатъччно.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Как да стига. Значи Вие обичате мъжът си.

ЖЕНАТА : Да обичам го...Ние имахме много хубави дни. Незабравими нощи.. Как може да не го обичам? Той е всичко за мен.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Преди малко с мен започнахте една игра. И него го забравихте. Все едно сякаш го нямаше.

ЖЕНАТА: Как мога да го забравя ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Казвате това което трябва да стане , а не това което е в действителност. Не казвате истината. Моля Ви да не се заблуждаваме.

ЖЕНАТА : Да вярно е, че го забравих. Но какво друго мога да направя? Точно четири дни стоя до главата му. Напрегнато ми е. Безпокоя се и постоянно си мисля какво ще стане.

ПОСЕТИТЕЛЯТ :Така или иначе при удобна възможност бягате от действителността ( изплъзвате се от действителността).

ЖЕНАТА : При такива ситуации докторите препоръчват пациентите им или да ловят риба или да плетат плетки. И мъжът ми преворъчва, по точно препоръчваше. Това моето е едно такова бягство.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Да правилно. Вижте сега как нашият разговор получи някакъв смисъл. Защото говорите истината. Продължавайте в тази насока. Ще Ви олекне. Четири дни вече стана откакто не ходите на работа.

ЖЕНАТА : Да така е.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Но вече трябва да отидете на работа. В тази икономическа криза никой повече не ще Ви закриля и не ще подходи с разбиране...Може да Ви уволнят.

ЖЕНАТА : Правилно.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Ако останете без работа как ще се препитавате? Имата ли други доходи?

ЖЕНАТАТА: Нямаме. Последните шест месеца живеем и се препитаваме само с моята заплата. Между впрочем закри се и лекарският кабинет. Наложи се да продадем и някои вещи.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Много лошо...

ЖЕНАТА : Но аз няма да остана без работа. Тази вечер ще дойде свекърва ми. През деня тя ще остава при мъжът ми. И така ще мога да ходя на работа.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Връщате се към реалният свят. Радвам се за това.

ЖЕНАТА : След работа ще идвам тук. Вечер и аз ще оставам при него.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Дремейки в един и същи диван , заедно с многообичаната от Вас свекърва. Нали така ?

ЖЕНАТА : Само за известно време. Мисля, че след един месец ще го занесем в къщи. До тогава мисля, че ще са донесли специалното му легло.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : И Вие заедно със свекърва си ще заживеете радостен живот.

ЖЕНАТА : Да. Защото ние и двете го обичаме. Длъжни сме, трябва и двете да се изтърпим. Когато разговаряхме по телефона, разбрахме се за това.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Плачейки нали ?

ЖЕНАТА : Да. Аз плачех .

ПОСЕТИТЕЛЯТ : И двете не разсъждавахте с разума си, а разсъждавахте с чувствата си. Едната е майка му, а другата е съпругата му. Но изобщо не се сетихте, че майка му е една възрастна жена. Ами ако утре майка му си замине от този свят. Замислихте ли се за това ?

ЖЕНАТА: Не, не съм мислила за това .

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Ами замислете се тогава. Една вечер се прибирате от работа... и какво да видите.. Майка му се е поминала. Какво бихте направили след това?

ЖЕНАТА: Дано не се случи такова нещо.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Защо? Възрастна жена е. Като си отваря очите, ще вижда един плачещ син. На това отгоре безнадежно плачещ . Тя как ще издържи на всичко това. Ако тя се помине..... Тогава през деня кой ще го гледа. Не забравяйте, че Вие работите през деня.?

ЖЕНАТА: Ще позувам годишните си отпуски.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Вижте, вие пак разсъждавате с чувствата си. Пък и не ще е удобно в този период да ползувате годишните си отпуски. Ами другите единадесет месеца како ще стане ?

ЖЕНАТА : Не знам.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Жилището в което живеете мисля, че не е Ваше.

ЖЕНАТА : Въпроса с къщата го разрешихме. Майка му ще продаде къщата си в провинцията. Ще купи от тук някое по-малко жилище. Няма да имаме жилищен проблем.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Това ми хареса. Но като останете без работа, какво ще правите? Какво ще ядете и пиете ? Как ще се препитавате ? Надявам се, че няма глупаво да ми отговорите, че ще правите диета. Вижда се , че нямате проблеми с килограмите си и нямате нужда от режимна диета. Даже каточе ли последните шест месеца малко поотслабнахте. Особенно през последните четири дни. Правилно ли мисля?

ЖЕНАТА: Да така е.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Освен това, даже да имате собственно жилище, това не разрешава всичките пороблеми. Режийни разходи, разходи за електричество, вода, утопленние и др.подобни. Как ще посрещате тези разходи?

ЖЕНАТА : Свекърва ми получава пенсия.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Мисля ,че Вие нямата представа за заплащането по пенсиите. На това отгоре свекърва Ви получава пенсия останала й от мъжът й. Една нищожна пенсия. Не искам да Ви огорчавам , но тази пенсия ще стигне, може би само да платите електричеството.

ЖЕНАТА : Е , не е чак толкова.... Всички разходи ще пострещнем. И с моята заплата ще се препитаваме. По начало какво толкова ядем.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: ( Вижда че МЪЖЪТ е отворил очите си). Той отвори очите си.(ЖЕНАТА поглежа МЪЖЪТ си. МЪЖЪТ като че ли иска да каже нещо. ЖЕНАТА прави усилия да не се разплаче, не издържа и изтичва към банята. МЪЖЪТ насочва погледът си върху ПОСЕТИТЕЛЯТ. Гледа го с признателност. Като че ли му казва « Слава богу че дойде». ПОСЕТИТЕЛЯТ се усмихва. Поглеждат се и взаимно по другарски се усмихват един на друг.)

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Чуваш ме нали ?



( МЪЖЪТ с голяма радост примигва с очите си).

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Дойдох да те взема.



(МЪЖЪТ щастливо се усмихва.)

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Но има още време.



( МЪЖЪТ изглежда нещастен.)

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Знам , че нямаш търпение да дойдеш с мен. Такива болни като теб, почти всички с нетърпение чакат момента за да дойдат с мен. Но знаете ли сдружението за защита на човешките права упражнява натиск. При тези случаи , изискват да се вземе разрешението на майката, бащата, съпругата, братята, сестрите, изискват да се вземе съгласието на близките. Те са истинска

група за упражняване на натиск. Трябва да се съобразяваме с тях и да им се подчиняваме. Нашият екип (колектив) реши да пробва и да приложи метода на убеждение.

( МЪЖЪТ е в безпокойство).

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Трябва жена ти и майка ти да дадат съгласието си. Разбираш ли ме ?



( МЪЖЪТ се начумерва и сбръчква лицето си).

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Не бъди толкова нещастен. Малко остана жена ти да даде съгласието си. Но мен основно ме безпокои .... майка ти. Но бъди спокоен, аз ще взема съгласието и на двете.

.

ЖЕНАТА : (Идва Жената.) Господи , вече не издържам. Не искам той да плаче. Става ми много зле.



ПОСЕТИТЕЛЯТ : Има разрешение.

ЖЕНАТА : Колко пъти му казах да не плаче.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Не може. Защото знае своето положение.

ЖЕНАТА : Има възможност да изхвърли съсирека. И той знае това . И въпреки всичко плаче.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Той знае , че няма такава възможност. Защото и той много пъти е давал надежда на пациентите си. Да не се убеждаваме. Има само едно единственно разрашение.

( Замълчава) Да полети в небето.

ЖЕНАТА : ( За да не чуе МЪЖЪТ й, тя увеличава звукът на радиото). Какво говорите Вие ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Казвам, че трябва да умре. Разбирате ли ме ?

ЖЕНАТА : Не искам даже и да се замисля за такова нещо .

ПОСЕТИТЕЛЯТ : За всички Ви така ще е най-добре. След няколко дни ще си кажете «по-добре стана , така поне се спаси ». Проблемът ще приключи.

ЖЕНАТА : Само като знаем, че има възможност да се изхвърля този съсирек и това на нас ни стига , за да не пожелаваме такова нещо.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Но, това не е пожелание . Стига да искате и да кажете, това ще е достатъчно за разрешението на въпроса.

ЖЕНАТА : Как ще стане това ? Сигурно аз няма да го направя.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Не, не . Това би било убийство.

ЖЕНАТА : Тогава какво искате да кажете? Кой ще стори това ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Този който ще го откара , не го търсете много на далече.

ЖЕНАТА : Не мога да Ви разбера.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Ето аз съм тук.

(Тишина.)

ЖЕНАТА :Вие! Какъв човек сте Вие? Или да не сте луд? Как може да ми предложите такова нещо?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Аз не съм чокек, нито съм луд. Аз съм един истински Азраил (Архангел). Аз съм агнелът на смъртта.

ЖЕНАТА : ( Като че ли не е чула.) И на това отгоре сте приятели.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Ние , не сме приятели. За да не Ви уплаша , бях принуден да кажа така. Една незначителна малка лъжа. Такава незначителна лъжа , до която хората честичко прибягват. Всъщност Вие много бързо разбрахте , че аз съм очакваният ангел на смъртта. Но се направихте, че не разбирате това. Защото подсъзнанието Ви , изтикваше напред чувствата Ви и това пречеше и възпираше логичното Ви разсъждаване. Успях да направя развръзката и това ми помогна . Спомнете си, когато бях припаднал и веднага пак дойдох в съзнание. Сякаш цял живот никога ли не сте виждали коса обърната на горе, косата-символът на смъртта ? Нали бяхте обещали , че ще разсъждавате логично. Какво стана ? Или се отричате от думите си ? Вие сте една млада жена. На това отгоре сте много хубава и привлекателна. Привличате вниманието не само на този Ваш колега от работата Ви , но привличате вниманието и на много други мъже.

ЖЕНАТА : Но аз никога не съм била с друг мъж освен със съпругът си.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Не съм казал такова нещо. Но вече шест години липсата Ви на контакт с мъж, започна да поражда желание отново да изпитате тези страстни преживявания. Особенно тези дни. Моля Ви, не се самозалъгвайте. То всъщност Вие сте права. Не е лесно положението Ви. В мислите си жадувате да сте с някой мъж. Даже и при двойки, които си мислят че са щастливи има такива желания. Сексолозите казват на това сексуални фантазии. Не се упреквайте. Всеки може да изпитва такива желания. В прегръдките си са със своите жени или мъже , но пожелават миризмата, дъхът на друга жена или мъж, пожелават друга уста, друг нос, други устни или други полови органи. До сега не сте ли пожелали друг мъж? Когато сте били в скута на мъжът си, в момент на полово сближение, не сте ли пожелавали друг мъж? Кажете ми , не сте ли си мислили за това ?

ЖЕНАТА : ( Объркана. Мисли, че МЪЖЪТ й спи и говори с приглушен глас) Страхувам се от Вас. Вие като чели четете мислите ми.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Аз много пъти съм посещавал такива сеанси. И много добре ги зная. На теб и моето въображение и умозрение няма да ти стигне. Не се упреквай , това е действителността. Защото вече много желаеш уханието на един мъж. Вече започна да изпитваш годямо щастие от това , че този твой колега те желае.

ЖЕНАТА: Въпреки , че той ме вика в къщата си (домът си ) аз не отивам при него.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Но докога няма да отидеш ? Или искаш да се превърне в тъга и копнеж ? Или искаш да пътърсиш утеха в алкохола ?

( ЖЕНАТА отива при МЪЖЪТ. Хваща го за ръката. Замисля се.)

ЖЕНАТА : Напразно е, каквото и да кажете. От мен не ще получите никакък отговор. Махнете се от тук. Аз обичам съпругът си. Даже и най-малка вероятност и възможност да има за подобрението му, пак ще го чакам.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Но аз съм дошъл тук за да го взема. На каквато и цена да е , ще го отведа.

ЖЕНАТА: Не. Не можете.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Иначе ще ме накажат.

ЖЕНАТА :Това не ме интересува!...

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Но мен ме интересува. Тогава да намерим друг изход. Заедно да потърсим изхода от това положение. Не искам да изгубя възможността си, да бъда ангелът на смъртта от първа степен. Разбирате ли ме?

ЖЕНАТА : И аз не искам да пострадате. Но какво мога да направя за Вас ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Тогава да взема Вас. (Вас да Ви откарам).

ЖЕНАТА : Какво означава това?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Лесно ще си свърша работата. Защото ще стане с Вашето съгласие. Повярвайте ми, не е толкова трудно да си замине човек. Ще бъдете щастлива, когато си отивате.

ЖЕНАТА : Вие осъзнавате ли , че бръщолевите и говорите глупости.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Като се самопожертвувате, по този начин ще осигорите продължението на живота на съпругът си. Нашата висша комисия ще се ядоса, но мисля че ще се оттърва с едно малко наказание. Защото в професионалният ми живот, това ще ми се случи за първи път. Имаме примери за това.

ЖЕНАТА : Не! Не може ! Това ще е едно безсмислено самопожертвование. (Оставя ръката на МЪЖЪТ си). Той е болен човек , който никога не ще оздравее и не ще се подобри.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Вие не жертвате ли живота си за този мъж, още той преди да е починал ? През този период , когато ше го гледате, не ще можете да отидете даже и на едно театрално представленние...А човек, който не може да посещава театъра , считайте го , че той поначало е умрял и не е жив човек...И затова трябва в действителност да осъществим това. И по тоя начин и мен ще ме спасите.

ЖЕНАТА : Напразно се морите ( уморявате).

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Затваряте пред мен всичките пътища за разрешение. Но не разчитайте, че ще приема това положение и че ще си замина. Предупреждавам Ви! (Взема косата в ръката си.)Чувате ли ме? Ще Ви отведа !

(Вътре в стаята ЖЕНАТА се мъчи на избяга.)

ПОСЕТИТЕЛЯТ: И по тоя начин действително Вашето самопожертвование ще достигне най-високата степен на върха!

(Замахва с косата. При всяко замахване с косата ЖЕНАТА успява да се отскубне и да избяга.) А всъщност колко хубава би било, да се изкъпете с хладка вода и да усетите приятелят си вътре в себе си. За кого е тази саможертва? Мъжът Ви не е в състояние да оцени това. Преди малко, когато Вие бяхте в банята , той с очите си ме молеше да го отведа.(Гонитбата продължава. Личи си че ПОСЕТИТЕЛЯТ иска да убеди ЖЕНАТА. Замахва с косата безприцелно,напосоки.)Най-важното е свекърва Ви. Ако чакате да Ви похвали, много горчиво се залъгвате Ще остане сама със синът си! Разбирате ли ме, така само двамата ще си останат.

(Изведнъж ЖЕНАТА СПИРА, ПОСЕТИТЕЛЯТ също.)

ЖЕНАТА : Те ще си живеят, а пък аз..

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Даже няма да може да се къпите! На това отгоре, Вашата свекърва няма да донесе на Вашият гроб даже и един букет цветя .

ЖЕНАТА : Да , няма да донесе.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Тогава ?

ЖЕНАТА : Няма ли друго разрешение ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Има ли ?

(ЖЕНАТА се замисля.)

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Няма време за мислене. Чакай свекърва си. Вземи разрешение и заминавай. Влез в банята. Водата ще те отведе до душевното ти спокойствие. След това дълбок сън. Не се упреквай. Не търси вината в себе си. Накрая ще си кажеш «Добре стана. Оттърва се.». От благодарност ще се молиш за мен.

(ЖЕНАТА сяда на креслото. ПОСЕТИТЕЛЯТ смъква косата.)

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Дружеството за защита на човешките права, нищо няма да може да разбърка. На това отгоре ще бъдат вътрешно спокойни и ще се възгордеят от свършената работа. Аз пък ще бъда щастлив, че съм изпълнил задължението си, ще взема подаръци за трите си деца и ще се завърна в къщата ни, както я нарича съпругата ми « къщата с червените кепенци». Жена ми и децата ми, ще ме чакат на прозореца. Ще ощастливиш всички ни. И ти и ние ще бъдем щастливи. Това е най-доброто разрешение. Така и мъжът ти ще се спаси. Всички ще се спасим!

(ПОСЕТИТЕЛЯТ замълчава.) ЖЕНАТА мисли с безпокойство и тревога.




Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница