Туристически ресурси на великобритания

С
топански факултет

Образователно – квалификационна степен МАГИСТЪР

от друго професионално направление

1 курс, летен семестър уч. година 2013 – 2014

2. Природни туристически ресурси на Великобритания.........................................................стр. 4

2.1. Релеф................................................................стр. 4

2.2. Климат..............................................................стр. 5

2.3. Води..................................................................стр. 5

2.4. Растителен и животински свят.......................стр. 6

3. Антропогенни туристически ресурси..................стр. 7

3.1. Антропогенни туристически ресурси от Древността..................................................................стр. 7

3.2. Антропогенни туристически ресурси от Средновековието........................................................стр. 10

3.4. Антропогенни туристически ресурси от Съвременността.........................................................стр. 17

4. Литература.............................................................стр. 21

1. Обща географска характеристика на Великобритания.
Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, съкр. форма Обединеното кралство или Великобритания, е островна държава в Западна Европа. То се състои от четири историко-географски области: Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. Понякога държавата бива наричана погрешно Англия. Великобритания е името на най-големия от британските острови, на който се намират Англия, Уелс и Шотландия, но без Северна Ирландия. В българския и някои други езици името Великобритания може да се използва както за острова, така и за Обединеното кралство като по-кратка форма. Друга кратка форма е името Британия, което произлиза от едноименната древна римска провинция. Обединеното кралство включва и 5100 по-малки острова, т. нар. британски острови, които образуват най-големия архипелаг на континента. Някои от най-големите острови, които са владение на Обединеното кралство, са Ман, Уайт и Енгълси, като юридически остров Ман не е част от Обединеното кралство, но на практика е под опеката му. Големите островни групи са Нормандски, Оркнейски, Шетландски и Хебридски острови. На изток от Великобритания се намира Северно море, а Западните брегове се мият от Атлантическия океан. Проливът Ла Манш отделя Обединеното кралство от континентална Европа. Ширината на този пролив е 220 км, а в най-тясната му точка „Па дьо Кале“ е 32 км.



Карта на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия

Обединеното кралство е типична морска страна. Нито една точка в тази държава не е отдалечена на повече от 120 км от морето или океана. През Лондон преминава Гринуичкият меридиан. Обединеното кралство има площ около 243 610 km² и заема основната част от Британските острови, архипелаг, разположен на северозапад от континента Европа. То включва остров Великобритания, североизточната част на остров Ирландия и множество по-малки острови, сред които Хебридските, Оркнейските и Шетландските острови. Обединеното кралство граничи по суша само с Република Ирландия (дължина на границата — 360 km), която заема южната част от остров Ирландия. На север страната има излаз към северната част на Атлантическия океан, а на изток — към свързаното с него Северно море. Южно от нея е протокът Ла Манш, който я отделя от континента и в най-тясната си част има ширина 35 km. На югозапад граничи с Келтско море, а между островите Великобритания и Ирландия се намира Ирландско море.

За сравнително малката си територия Великобритания е с изключително разнообразен релеф - от крайбрежни низини, почти до морското равнище, до силно разчленени планини. Релефът на Югоизточна Англия е равнинен — там се намира обширният Лондонски басейн. Заедно с Централна Англия това са най-плодородните и най-гъсто населените области на страната — от Мидлънд до Фьондлънд край залива Фош. Пейзажът тук много прилича на този на Северна Франция, Белгия и на места дори Холандия. Пенинските планини са гръбнакът на Великобритания. Чевиотските планини са ниски, но богати на полезни изкопаеми. Къмберландският масив се намира на северозапад от Пенинските планини и понякога е наричан Английска Швейцария. Шотландия е най-високата част на страната — в Грампиенските планини се намира най-високата точка на Обединеното кралство, връх Бен Невис (1343 m). Грампиенските планини се смятат за продължение на Норвежките планини. Бреговата линия на Шотландия е нарязана от фиорди, като най-внушителни са Фърт ъф Клайд и Фърт ъф Форт. На юг от плодородната Централна низина са разположени красивите Шотландски възвишения. В Северна Англия, от север на юг, се простират ниските варовикови вериги на Ленинските планини. По-голямата част от Англия е заета от хълмисти равнини и крайбрежни низини към Северно море. В Югоизточна Англия се намират най-плодородните обработваеми земи на страната, а на югозапад е разположен дълбоко вдаденият в Атлантическия океан полуостров Корнуол. В Уелс, почти през цялата му територия от север на юг, ярко се открояват веригите на Кембрийските планини. Северна Ирландия се характеризира със заравнени земи и няколко ниски планини. Интерес представлява и Езерната област. На остров Стафъ, който е част от Хебридските острови, се намира известната Фингълова пещера (Фингъл).

Релефът се отличава със сложен геоложки строеж. С имената на някои планински масиви са назовани етажи от общата геология, например масивът Карбон в планината Еглуайзит в Северен Уелс.

Климатът е влажен и мек, с малки температурни изменения. На тази географска ширина той би трябвало да е студен и суров, но морското обкръжение и особено благотворното влияние на топлото течение Гълфстрийм правят зимата мека, влажна, мъглива и почти безснежна. Снегът се задържа главно в Шотландия. През лятото, както и през преходните сезони, падат много дъждове. Характерното за времето през цялата година е, че е много непостоянно. През лятото, както и през преходните сезони, падат много дъждове, които са причината Обединеното кралство да е толкова влажна страна. Зимата е мека (средната януарска температура е 3-5°), а лятото е прохладно (средна юлска температура 16-17°). Зимата е мека, а лятото е прохладно, като в Лондон средната минимална температура през най-студения месец февруари е 2,2°C, а средната максимална температура през най-топлия месец юли — 22,8°C. Западната част на страната, под въздействието на западните океански въздушни маси, е по-влажна с годишно количество на валежите до 3000 mm, а източната и особено равнинната югоизточна част на Англия се отличават с по-сух климат и годишно количество на валежите около 600 mm.

Многобройни реки, пълноводни през цялата година, прорязват територията на Великобритания във всички посоки. Реките в страната, макар и къси, по-големите от тях — плавателни. Най-известната река е Темза. По нея може да се плава с кораб от море до море, защото е свързана с канали. Големите приливи правят реките достъпни и за океански кораби. Приливната вълна на р. Темза е 6 м, на р. Мърси е 8,5 м, при пристанище Кардиф е 10 м, при Бристол — 12 м. Много от главните градове са възникнали около реките например Лондон - на река Темза (най-пълноводната река в Англия, дълга 336 км), Нюкасъл - на река Тайн, и др.  Най-дългата река във Великобритания е Севърн (354 км). Тя извира от Централен Уелс, пресича Югозападна Англия и се влива чрез голям естуар в Атлантическия океан. Силно разчленения фиордов бряг на Шотландия и множеството продълговати езера, наречен лох, доказват разрушителна-дейност на континенталните ледници, оформили дълбоки долини и живописни ледникови езера. Такива са прочутото езеро Лох Нес в Шотландия, Дистрикт -в Северна Англия, Лох Ней в Северна Ирландия (най-голямото езеро в страната), разположено на 20 км южно от град Белфаст. На естуарите на Темза, Северн, Мърси, Клайд, Хъмбър и Тайн са възникнали големи речно-морски пристанища като Лондон, Ливърпул, Хъл, Нюкасъл, Глазгоу. На шотландските реки, които имат голям пад, са построени водни електроцентрали. Югоизточна Англия е била подлагана на големи морски наводнения през 1926, 1938 и особено през 1953 г. Най-големите езера са Лох Ней, Лох Ломенд и Лох Нес, като последното е свързано с легендарното чудовище Неси — предполагаем реликт от по-стари геоложки времена.

Растителността във Великобритания е свежа през цялата година.Британските географи Стамп и Бивър отбелязват, че от пръв поглед Великобритания прави впечатление на гориста страна, но това е само илюзия, тъй като в действителност горите заемат едва 6% от площта. Характерни широколистни видове са дъб, бук, бреза и бряст, а иглолистни са бор,ела,смърч,лиственица и др.

Въпреки това преобладава тревната растителност. Дори наричат Ирландия Изумрудения остров,защото поради дъжда тревата е много зелена. Бозайници като мечка, вълк и бобър са изтребени още в праисторически времена, но са пренесени нови като елен и заек. Често срещани видове са лисица и язовец.

Постоянно нараства и броя на дивите котки. Орел, ястреб, сокол, сова и керкенез са най-забележителните видове от птичия свят.Голямо е числото на морските птици като буревестник, читица и други на скалите на великолепния морски бряг. Във водите около бреговете на Великобритания се срещат различни видове риби като скумрия, моруна, треска, херинга, калкан. Други морски обитатели са тюлен, делфин и кит. В Обединеното кралство има над 300 национални природни резервата.

Националните паркове на Великобритания са 14 на брой, между които Брекон Биконс, Дартмур, Ексмур, Лейк Дистрикт, Ню Форест, Нортумберленд, Сноудония, Лох Ломонд, Норт Йорк Мурс и други. Ежегодно те се посещават от над 125 милиона души, като достъпът до тях е свободен. Тяхното обявяване за защитени територии е станало през 1949г. със закон, приет от британския парламент, като те обхващат 7% от Англия, 20% от Уелс и 7,3% в Шотландия.

Това представят граничната линия на Римската империя през втори век сл. Хр. Тя се простира в продължение на повече от 5000 км от Атлантическия бряг на северна Британия през Европа до Черно море и оттам до Червено море и през Северна Африка до брега на Атлантически океан. Останките на лимеса днес се състоят от следи от стени, канавки, крепости, кули, наблюдателници и цивилни селища. Определени елементи на линията са открити, някои са възстановени, а много малко – разрушени. Двете части на лимеса в Германия имат дължина от 550 км от северозападната част на страната до Дунав на югоизток.

Там, където някога са марширували римските легиони, днес мирно пасат овце покрай останките от разделителна стена, изградена преди 1800 години като нагледно доказателство за могъщество спрямо непокорните скоти. Демаркационна линия за най-северната граница на една могъща империя, която се простира 2500 мили на изток до днешен Ирак, наречена на римския император (76–138), заповядал тя да бъде изградена, Адриановият вал е построен от около 18 000 войници и роби. Първоначално състоящ се от 800 000 отделни каменни блока, той се простира (117 км) от Боунес он Солуей на запад (отвъд Карлайл) до Уолсенд на изток (отвъд Нюкасъл).

Работата започва през 121 г. по време на едно посещение на Адриан след непрестанните нахлувания от север и е изоставена в 383 г., когато Римската империя рухва. Това е впечатляващ пример за организация на военна зона и илюстрира отбранителните техники и геополитически стратегии на Древния Рим. Най-добре съхраненият участък с дължина 16 км в Нортъмбърланд, северно от много посещавания Езерен край, е най-голямата антична руина в Британия и една от най-впечатляващите и значими в Европа.

Комплексът от монолитни монументи на остров Оркни се състои от голяма гробна камера /Маес Хоув/, два церемониални каменни обръча /Kамъните на Стенес и Pръстенът на Бродгар/, както и селище /Скара Брае/. Тук се намират и редица неизследвани церемониални погребални обекти и селища. Този комплекс представя един крупен праисторически културен ландшафт, който дава сведения за живота преди пет хиляди години на този отдалечен архипелаг в северната периферия на Шотландия. Монументите в Оркни датират от 3000 до 2000г.пр.Хр. и са забележително свидетелство за културните постижения на хората в Северна Европа по времето на неолита.

Тауър или Кралският дворец и крепост на Нейно величество е историческа крепост в централен Лондон, на северния бряг на река Темза. Разположена е в лондонския район Тауър Хамлетс и е отделена от източния край на Лондонското сити от открито пространство, известно като Тауър Хил. Тук е бил римският град Лондиниум, основан в 43 г. сл. Хр., останки от фортификацията му са запазени при замъка. Крепостта е най-старата сграда, използвана от британското правителство. Тауър често се идентифицира с Бялата кула, първоначалната груба квадратна крепост, построена от Уилям Завоевателя през 1078 г. Бялата кула е висока 27 м и е построена както за защита на норманите от местното население, така и за отбрана на Лондон от външни нашественици. Стените в основата са 4.5 м широки, а в горните части 3.3 м. През 90-те години на 12 век крал Ричард Лъвското сърце построява оградна стена около крепостта и е изкопан ров, напълнен с вода от Темза. През 40-те години на 13 век Хенри III избелва външните стени на крепостта, което дава името ѝ. Целият Тауър е комплекс от няколко сгради, разположени в два концентрични кръга от отбранителни стени и ров. Първостепенната функция на Тауър е като крепост, кралски дворец и затвор (особено за затворници от висш ранг, включително от кралското семейство като принцовете в Тауър и бъдещата кралица Елизабет I. Тауър също е служел като място за екзекуции и мъчения, оръжейна, хазна, зоологическа градина, Кралският монетен двор, офис за обществени архиви, обсерватория, а след 1303 г. е домът на Коронните скъпоценности на Обединеното кралство.

Тауър Бридж е комбиниран подвижен и висящ мост в Лондон, Англия, над р. Темза. Близо е до Лондонската кула, която му дава името си. Той е станал символ-икона на Лондон. Мостът се състои от две кули; които са свързани на горното ниво посредством две хоризонтални пешеходни пътеки, които са проектирани да издържат на хоризонталните сили, упражнявани от висащите секции на моста върху приземните страни на кулите. Вертикалният компонент на силите във висящите секции и вертикалните реакции на двете пешеходни пътеки се носят от двете мощни кули. Опорните точки на сгъването на моста и операционните машини се намират в основата на всяка кула. Настоящия цвят на моста датира от 1977, когато е боядисан в червено, бяло и синьо за сребърния юбилей на кралицата. Първоначално е боядисан в шоколадово кафяв цват. Тауър Бридж понякога погрешно се нарича Лондонски мост, който е следващият мост нагоре по реката. Мостът е построен в периода 1886-1894 г. от пет разлини компании и 432 работника. Мостът е открит на 30 юни 1894 от принца на Уелс Едуард. Мостът има 244 м дължина и 65 м височина.

Бъкингамският дворец е безспорният символ на монархическата власт в Обединеното кралство. Това е първият дом на английското кралско семейство и до ден днешен е официалната лондонска резиденция на Британските крале. Наричан още „работния” замък Бъкингамския дворец се използва предимно за приемане на държавни глави, за официални приеми и други важни поводи, обвързани с кралицата на Англия и нейното семейство. Бъкингамският дворец се отличава със своята импозантна архитектура в най-представителната част на Лондон – Уестминстър, където са едни от най-големите забележителности на английската столица, като сградата на парламента, Биг Бен, Уестминстърското абатство.

Бъкингамският дворец е построен преди около 300 години. В самото начало е бил известен като Бъкингамската Къща. За основа Бъкингамският дворец има по-стара градска сграда. Сградата, построена за херцога на Бъкингам през 1703 година. В Бъкингам се посрещат и високопоставени гости, които идват на официални посещения във Великобритания. Едва ли има достатъчно думи, за да се опише богатият и щедър интериор на Бъкингамския дворец. Всички произведения на изкуството различни шедьоври, които могат да се видят из залите и стаите на Бъкингам са от личната колекция на британската кралска фамилия. Цели 9000 картини включва тази колекция. Сред тях са различни миниатюри, акварели, графики и т.н. Освен шедьоври на изобразителното изкуство, сред които и такива на Рубенс, Рембранд, Пусен, Каналето, Вермеер, в Бъкингамския дворец има и различни автентични мебели, рядък порцелан, красиви скулптури, стъклопис и хиляди томовекниги. Разбира се не липсват и скъпоценностите от сребро, злато и най-различни бижута. Обикновено Кралица Елизапет ll отсъства от Бъкингамския дворец през началото на пролетта, август, септември и по Коледа. По това време невероятният замък е отворен за туристически посещения и всички желаещи могат да разгледат част от 600-те стаи, официалните апартаменти, тронната зала и Картинната галерия. Целият първи етаж се разпростира на 77000 кв.м площ, като централно място е отделено на музикалната стая. Балната зала на Бъкингамския дворец е построена в периода между 1853-1855 г. по нареждане на Кралица Виктория. За онези времена тази зала няма равна по размери, като е дълга 41 метра, широка е 20, а височината й е 15 метра. И днес Балната зала е най-голямото помещение в Бъкингамския дворец . В задната част на Бъкингамския дворец е разположен невероятно красив парк. Градината на двореца с нейните прекрасни жълти пролетни нарциси се разпростира върху 16 декара. Заедно с частта, в която е разположено езерото, паркът на Бъкингамския дворец се превръща в най-голямата частна градина в Лондон.

Навярно най-запомнящата се панорама на английската столица Лондон е импозантната архитектура на Уестминстърския дворец, който стои гордо от векове точно на северния бряг на река Темза. Огромният комплекс на Уестминстърския дворец е разположен в най-представителната част на Лондон - Уестминстър. Уестминстърският дворец включва едни от най-големите културно исторически забележителности на английската столица - Английският парламент, Биг Бен, Уестминстърското абатство. През 1987 година целият комплекс в Уестминстър е включен в списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство. Днес Уестминстърският дворец е седалище на двете камари на Парламента на Обединеното кралство - Камарата на общините и Камарата на лордовете. В сегашния си вид тази забележителна постройка в Лондон е издигната през 19 век, но тя все още пази структури, които датират от първоначалния вид на архитектурния ансамбъл. Това са Уестминстърската зала, която днес се използва за големи обществени церемониални събития и Джуъл Тауър, известна като Кулата на скъпоценностите. В огромната структура на Уестминстърския дворец влизат общо 1100 стаи, 100 стълби и 5 км коридори. На мястото на Уестминстърския дворец е имало внушителна постройка още от англо-саксонски времена, най-вече заради стратегическото разположение точно на брега на Темза. Уестминстърският дворец е основната резиденция на монарха още в Средновековието. Той остава кралска резиденция до 1512 г., когато пожар унищожава част от сградата. Уестминстърският дворец е забележителнен и със своите кули. Най-известната и любима на лондончани е култовата Биг Бен, която е часовниковата кула. На височина Биг Бен достига 91.4 метра, като впечатлява със своите пет камбани, биещи на всеки 15 минути. Друга кула в Уестминстърския дворец е Октагоналната Централна кула, която се издига на 91.4 м. Най-високата част на комплекса обаче остава квадратната кула Виктория Тауър в югозападната част на Уестминстърския дворец. Тя е рекордьор със своите 98.5 м височина.

Катедралата на свети Петър или Уестминстърското абатство е сред най-известните сгради в Лондон, Обединеното кралство. Представлява готическа катедрала. Намира се в централната част на града, в района Уестминстър. В абатството се провеждат коронациите на британските монарси от 1066 г. насам. Там са погребани много известни личности. През 616 г. на мястото на днешното абатство е имало храм. Абатството е строено от Едуард Изповедника в периода 1045 г. - 1050 г. и е осветено на 28 декември 1065 г. Параклисът на Хенри VII е построен през 1503 г. и е един от най-красивите в Европа. От 1245 г. до 1517 г. сградата претърпява реконструкция, след която добива сегашния си готически стил. В сградата са погребани много монарси, учени, музиканти и държавници като Исак Нютон, Чарлз Дарвин, Георг Хендел, Хенри Пърсел, Чарлз Дикенс, Уилям Шекспир и др.

Днешната Кентърбърийска катедрала е в голяма част наново построена през 1174 г., тъй като голям пожар унищожава предишните й сгради. Името на катедралата в Кентърбъри се свързва с 1170 г. и с една от най-важните случки в английската история - архиепископът Томас Бекет e жестоко убит в северозападния напречен кораб на катедралата от 4-ма рицари на Хенри II. Той е канонизиран 3 години по-късно, което насърчава разкайващия се Хенри II да утвърди катедралата като център на английското християнство.

Обектът включва дългата пет километра стръмна и богата на минерали долина Северн, намираща се на запад, непосредствено до Айрън бридж и надолу по течението на Колпорт, заедно с две по-малки речни долини, които се простират на север към Коулбрукдейл и Мадли. Айрън бридж дава важни сведения за произхода на Индустриалната революция и също съдържа богати сведения за останките от този период, когато местността е била обект на международно влияние от страна на артисти, инженери и писатели. Обектът съдържа множество останки от мини, фабрики, работилници, леарни, жилища на фабриканти и работници, обществени сгради, инфраструктурната и транспортна система, заедно с традиционния облик на местността и намиращите се тук горски площи. В допълнение е налична обстойна колекция от артефакти и архиви, свързани с историческите фигури, процеси и сведения за местната продукция, които подсилват значимостта на този район. Днес тук живее и работи общност от около 4000 души. Редица организации се грижат за популяризирането и достъпа до историческите обекти. В тази местност пет обекта са с особено значение:

Кралската обсерватория Гринуич е открита през 1675 от крал Чарлз II. По това време кралят назначава като директор на обсерваторията Джон Фламстед. Неговата главна задача е била, да прилага най-големи грижи и внимание за отстраняване на грешките в таблиците за движение на небесните тела, и местата на фиксираните звезди, така че те да служат с най-голяма точност за определяне на географската дължина на местата на търговските кораби и за усъвършенстване на техниката за навигация. Джон Фламстед е живял тук цели 43 години във т.нар. Къща на Фламстед, превърната сега в Музей на часовниците. Къщата има форма на осмоъгълник и на върха и има пилон с червена топка. Всеки ден точно в 12.00 топката се вдига за една минута нагоре по пилона, оповестявайки "Световното пладне".

На Международна конференция през октомври 1884 г. е признат международния статут на обсерваторията, тогава е прието и международно споразумение меридианът преминаващ през обсерватиорията да се смята за нулев. Тогава е направена месингова ивица в двора, отбелязваща мястото на „нулевия” меридиан, която днес е обновена и изработено от неръждаема стомана. Този меридиан в момента не е валиден, а съвременния "Нулев меридиан" е изместен за модерните справочни системи с цели 102,5 метра източно от астрономическия нулев меридиан на Гринуич. Средно световно време по Гринуич (GMT) се е прилагало до 1954. За последният път, обсерваторията е използвана през 1924: Електрифицираните жп линиите на метрото засегнали показанията на магнитните уреди. Това наложило Обсерваторията да бъде изместена на друго място. Днес сградите на Гринуичката обсерватория са превърнати в музей на астрономическите и навигационни инструменти и са част от Националния Британски морски музей.

Тези исторически градини в Кю със специално парково оформление съдържат елементи, характерни за важни периоди от историята на градинското изкуство от осемнадесети до двадесети век. Градините съдържат ботанически колекции /вкаменелости на растения, живи растителни видове и архивни документи/, които са значително обогатени през вековете. От създаването си през 1759г., градините непрекъснато дават своя принос за изучаването на растителното разнообразие. От осемнадесети век насам ботаническите градини в Кю са били тясно свързани с научния и икономическия обмен в областта на ботаниката по света. Изражение на това е голямото разнообразие от колекции в градините. За особеностите на ландшафта и архитектурата в градинските пространства е характерно значително артистично влияние, както по отношение представянето на растителни видове от Европа, така и от по-далечни райони. Градините в Кю имат значителен принос за развитието на много научни дисциплини, особено на ботаниката и екологията. Градините със специално парково оформление, както и с различни структури, са създадени от известни творци като Чалз Бриджман, Уилиям Кент, Ланселот Браун и Уилям Чеймбърс. Те са отражение на зараждащи се движения, които по-късно придобиват световна значимост.

Сити или Лондонско Сити е сравнително малък квартал в центъра на Лондон, Обединено кралство. Той представлява историческото сърце на Лондон, около което с вековете се е разраствал съвременният град. Границите му са останали непроменени от Средните векове и сега то е само малка част от метрополията Лондон, макар че играе водеща роля особено в икономиката и финансите не само на страната, но и на света. Често бива наричано "Ситито" или "Квадратната миля", тъй като реалният му размер е около една квадратна миля по площ. Същото име често се използва като нарицателно и за финансовите услуги в Обединеното кралство, които исторически са били разположени тук. В днешно време тук са разположени много финансови институции, както и централната банка Банк ъф Ингланд. През Средновековието градът Лондон е бил в границите на Сити, а всички останали съвременни квартали са били села, разположени наблизо. Днес Голям Лондон е огромна градска агломерация се състои от 32 такива квартала и от Сити. Местната власт на Сити се нарича Корпорация на Лондонското Сити и е уникална в Обединеното кралство по своите правомощия и функции. Корпорацията се оглавява от кмет, който е различен (а и длъжността му е исторически по-стара) от кмета на Лондон.

Прочутият Хайд парк, идеалното място за разходка и отдих от дейния живот на Лондон, се намира в района на Уестминстър и заема площ от 360 акра. Някога наречен имението Хайд и собственост на Уестминското абатство, днес Хайд парк е достъпен за всички и се слави с традицията си да организира концерти, спектакли и други забавни програми.  Серпентин-ът – изкуствено езеро, построено през 1730 по време на царуването на кралица Каролина, е получило името си от своебразната си форма. Някога част от река Уестбърн, езерото се вие през парка и представлява забележителна гледка. В североизточната част на парка се намира широко-популярният Спийкърс Корнер (“ъгъл на говорителите”), може би едно от най-вълнуващите места във света и със сигурност, най-препълнената част в Хайд парк. Тук всеки може да каже всичко каквото мисли и да демонстрира ораторските си умения, водейки продължителна дискусия. 

Близо до Спийкърс Корнер е мраморната арка, един от входовете към Хайд парк. Друго произведение на изкуството в парка е паметника на Албърт, който съдържа изящна статуя на принц Албърт седящ. 



Модерна сграда с апартаменти в Хайд парк Хайд парк

Музеят на Мадам Тюсо

Известната колекция от восъчни фигури на Мадам Тюсо е представена за пръв път в Париж през 1770 г. През 1882 е преместена в Лондон, а от 1884 г. е на настоящото местоположение. Колекцията от фигури на знаменитости и на никому неизвестни хора е напълно запазена и към нея непрекъснато се добавят нови и нови попълнения. През 1979 г. e отворена нова "Зала на ужасите" за тези от посетителите, които са почитатели на смразяващите кръвта преживявания. В Музея на мадам Тюсо в Лондон ви посрещат Хенри VIII и неговите шест съпруги, кралица Елизабет II и кралското семейство,  водещите фигури на Френската революция като Робеспиер и Марат(любопитното е, че за модел на восъчните фигури, които е изработила мадам Тюсо, са послужили обезглавените Робеспиер и Марат веднага след екзекуцията им), политическите лидери на 20 век - Чърчил, Ганди, Маргарет Тачър, известни спортисти, телевизионни и филмови суперзвезди( включително и анимационни).  Джак Изкормвача и други известни престъпници се спотайват в Залата на ужасите. Битката при Трафалгар е пресъздадена с потресаваща точност и Нелсън умира в името на свободата сред гърмежите и дима на топовете.

На 29 март 1871 г. в Лондон кралица Виктория тържествено открива прочутата концертна зала "Роял Албърт Хол". Сградата се намира в центъра на британската столица, в квартала "Кенсингтън". Емблематичната зала е построена и кръстена в памет на съпруга на кралица Виктория принц Алберт фон Заксен-Гобург-Гота, който умира от тиф през 1861 г. Той е единственият съпруг на британски монарх, официално носил титлата принц-консорт. Кралицата нарежда построяването на огромната кръгла зала по повод 10-годишнината от смъртта на съпруга си. "Роял Албърт Хол" бързо се утвърждава като център на световни културни и спортни изяви. Залата събира не само почитатели на симфоничната музика, но и фенове на именити поп изпълнители, както и запалянковци по боксови мачове.

Сградата, в която се помещава концертната зала, по проект е замислена в архитектурния дух на римските амфитеатри с типични елементи на викторианския стил. Под купола є могат да се съберат около 8000 души, като местата за сядане са 6000. Още около 2000 правостоящи пръскат залата по шевовете при концертни изяви на световноизвестни музиканти. През 2004 г. публиката в "Роял Албърт Хол" аплодира единствения наш спектакъл "Българската легенда" на Лили Игнатова, поставен на елитната европейска сцена.

Неизменна част от архитектурната красота на "Роял Албърт Хол" е мемориалът, който се намира северно срещу нея в парка "Кенсингтън". Викторианският бляскав паметник, издигнат в чест на принц Алберт, е финансиран със средства, дарени от британски граждани. "Албърт Мемориал" е дело на сър Джордж Джилбърт Скот, който го извайва в неоготически стил за 11 години. Под 60-метровия балдахин, закрепен на 4 колони, се намира 4-метровата статуя на принца.

Плановете за построяване на съоръжение, което да свързва Англия и Франция, датират от 1750 г. Автор е инженерът Никола Десмаре. През 1987 г. частната френско-британска компания Eurotunnel получава 50-годишна концесия. Строителството на тунела струва повече от 100 милиарда франка.

Прокопаването на тунела под Ламанша приключва през 1991 г. Той е дълъг 55 километра от гара до гара, от които 35 км са под вода. Строителството му започва едновременно от двете страни и екипите се срещат под Ламанша през 1990 г. Свързва Великобритания и Европа за първи път след края на Ледниковия период, приключил преди повече от 8500 години. През 1994 г. в присъствието на кралица Елизабет и френския президент Франсоа Митеран са открити трите галерии на 50-километровия тунел, който свързва Кале с Фолксоун.

Ламанша е проток между френското крайбрежие и остров Великобритания. Той свързва, заедно с Па дьо Кале, Атлантическия океан и Северно море. Дължината му е 578 км, минимална му широчина 32 км, а минималната дълбочина ­ 23 м.

Идеята за прокарване на тунел съвсем не е нова. На 23 април 1867 г. британската кралица Виктория и френският император Наполеон III отхвърлят първия проект за строителство.

Бащата на Шерлок Холмс Артър Конан Дойл пък е бил един от първите застъпници за прокопаване на тунел под Ламанша.

1. www.wikipedia.org

2. www.souvl.com

3. www.patuvane.info

4. www.pochivka.com

5. www.world-education.bg

6. www.library.thinkquest.org

7. www.idi.bg