Туристически ресурси в Родопска област I

Разположени в най-южните части на нашата страна, Родопите имат твърде благоприятно географско положение. Родопският масив обхваща територия с дължина около 240 км. и ширина 100 км. Южната граница следва долината на р. Места до гр. Ксанти, границата с Гърция. На запад са свързани с Рила, седловината Юндола, Аврамова седловина и долината на р. Дрещенец. На север и изток се понижават към долното течение на р. Марица. От гъсто населената Горнотракийска низина водят редица пътища които предпоставят големи възможности за снабдяването на Родопите с различни селскостопански продукти и промишлени произведения. С отварянето на проходите през южната ни граница Родопският масив ще се превърне в транзитен район за международния туризъм и ще отпадне необходимостта за обхождането му от изток, север и запад. Основните курортно-туристически ядра, като Велинград, Батак, Девин, Смолян, Пампорово и Кърджали насочват туристите към вътрешноста на планината. С довършването на пътната магистрала от София през Пловдив за Бургас в бъдеще, ще се намали значително времето за достигане до Родопите, както на туристите тръващи от София, така и на тези от южното Черноморие.

Много видове туризъм са обусловени от разнообразието и различната привлекателна стойност на природните рекреационни ресурси. Техните основни видове са релефът, климатът, водите, растителността и животинския свят. Многообразието на връзките на туризма с природната среда образуват условия и предпоставки за задоволването на потребностите на туристите.

Релефът на Западните Родопи е рязко различен с плоски билни заравнености, дълбоко вкопани речни долини и долинни разширения, докато релефът на Източните Родопи се характеризира с широкото развитие на хълнистия релеф /200 – 600м./. Разкриват се твърде разнообразни форми, развити в мраморите и във вулканичните скали. Сред мраморните маси са образувани дълбоко вкопани ждрела, най-забележително от които е в долината на Триградската река – един внушителен природен феномен. Триградското ждрело е формирано почти по цялото протежение на буйната река, като огарните скали се издигат до 350 м. височина. Там се намира и пещерата Дяволското гърло. По протежение на 700 м. реката образува 18 водопада. Интересни са ридоовете Мусалица и Добростан, скалните образования за алпинизъм – Невястата и Средната стена при Смолянските езера, Турлата, Соколец и др. Анализът и оценката на морфографските и морфогенетичните особености на релефа разкриват особено благоприятни условия и ресурси за развитието на следните видове туризъм и отдих:

• 
  Рекреативен планински туризъм – седловината Юндола, ридовете Алабах, Каркария и Чернатица, Чепинската и Доспатската котловина, долините на реките Въча и Чепеларска, Перелликско-Преспенския дял.
  
• 
  Пещерен туризъм – пещера Лепеница, ,Снажанка, Иманова, Ухловица, Дяволското гърло и др.
  
• 
  Алпинизъм – по различни бекти в Родопите са прокарани интересни алпийски маршрути от различни категория на трудност.
  
• 
  Ски спорт – курорта Пампорово, Юндола (гр. Чепеларе), върховете Персенк, Преспа, Широколъшки Карлък
  
• 
  Маршрутно-познавателен туризъм – предпоставки за неговото развитие са скалните образувания, природните забележтелности, върхове, които да задоволяват интереса на туристите. Практикуват се като екскурзионни маршрути пешеходно и с моторни превозни средства.
  
• 
  Пешеходен туризъм – участват туристи от всички възрастови групи.
  
• 
  Екологичен туризъм – предимно в дяловете на Западните Родопи.
  

Пресимствата които правят планинския масив на Родопите много по-благоприятен за рекреация са нормалните температури, безветрието, обилния сняг, много слънчеви дни.

-подобряване състоянието на съществуващите пътища, крайбрежията, туристиическите обекти и съоръженията, повишаване на пропускателната способност.

-озеленяване и създаване на повече паркови зони до водните площи

-изграждане на материално-техническа база с инфраструктура за цеелогодишно ползване.

-създаване на повече съоръжения за спорт и развлечение.

Горска растителност и дивечово богатство – Важен компонент за природно-териториалните комплекси и допринася за високата атрактивна стойност на планината през годината. Различните почвено-климатични условия, надморскта височина (от 300 до 2191м.) разделя Родопите във вертикално и хоризонтално направление зони:

-Долна лесорастителна зона – до 800 м., дъб, черен, , бял бор, клен, трепетлика

-Средна лесорастителна зона – до 1600 м., ела, смърч, бял бор

-Горна лесорастителна зона – нд 1600 м., смърч, бял бор

Гората богата на разнообразна иглолистна и широколистна растителност предлага естетическа наслада, ,чист въздух и успокояваща тишина. Много привлекателни са откритите Затревски поляни в горите (игри с топка), откритите пространства, уединени скали, оформени пътеки и алеи, 1ешни, беседки и др. – Пампорово, Баташка планина. Условията на отдих в планината са отлични – много слънце, малка влажност, хладен ветрец добре наситен с кислород, добро проветряване, нормални температури, лека достъпност, естетико-емоционално въздействие.

Едрият и дребният дивеч е предпоставка за развитието на ловния туризъм в областа. Главни представители са сърни, елени, диви свине, глухари, ,благороден елен, тракийският кеклик, яребица, в реките – балканска пъстърва и шаран, бяла и черна мряна, кефал и др. Условия за лов и риболов има по поречието на р. Арда, ловното стопанство Беглика, Щирока поляна, Доспат и др.

Проблемите по опазването на природната среда имат комплексен характер. Най-голям е проблема за опазването на въздушната среда и водата. На територията са разположени много промишлени предприятия, които са източници на вредни газове, ,аерозоли, отпадъчни води, твърди отпадъци, прах, серен двуокис. Такива предприятия са Оловно-цинковия завод в Кърджали, Комбината за цветни метали-Асеновград, Флотационните фабрики в Мадан, Рудозем, Ерма река, Маджарево, промишлените и битовите източници на гр. Смолян и Велинград. В реките Маданска, Черна, Арда, Чепинска, Въча могат да се открият наразтворими вещества, желязо, манган, олово, хвост, тежки метали, битово-фекални води и др. С увеличаването на моторните превозни средства се увеличава замърсяването на въздуха, нарушаването на тишината и спокойствието на гражданите и туристите. Отрицателни последици за туризма имат сечищата за дърводобив, големите посещения в отделни горски терени-утъпкване на почвата и унищожаване на растителноста. Следователно туризмът също води до увреждане на околната среда, като паркиране на автомобили върху тревни площи, оставяне на незагасени огнища, отпадъци и др. За запозванена природния ландшафт тртябва да се вземат следните мерки: разрохкване на почвата и засаждане на нови дървета, правилно стопанисване, възстановяване и подобряване на естествените гори и ливади; непрекомерно бране на растения; напояване, почистване и наторяване на площи; реклутивация на терени, засегнати от строителна дейност; разширяването на съществуващата мрежа от пътеки през гората, така че да се избегне потъпкването й.

Те включват онези обекти и явления с наприроден характер, които представляват непосредствена цел за познавателни пътувания. Дело на човешкия труд, антропогенните ресурси имат главно познавателен, по-рядко рекреативен ефект, на характерна сезонност, свързани с маршрутния, конгресния туризъм, пътувания заради развлечения. Поделят се на някоко групи: културно-исторически паметници и места; историко-архиологически, обекти; архитектурни и етнографски забележителности; манастири и църкви; музеи и меморилани комплекси; периодичнии епизодични събития; промишлени и селскостопански обекти.

Представените антропогенни туристически ресурси и обекти в Родопите са неоценимо народно богатство. Те също се нуждят от реставрация и опазване, тъй като притежават способност за самовъзстановяване, както природните ресурси. Формите и методите за поддържане и адфаптиране на антропогенните обекти за туристическо позване са различни - технически, юридически, организационни, териториалноустройствени. То е по силите и възможностите на месните органи на управление, цецнтралните ведомства, гражданите.

Разработена е Стратегиея за икономическо стабилизиране и развитие на Смолянмска област, която е подчинена на нуждитъе на жителите на областта. Програмата Туризъм очертава възможностите за осъществяване на туристически бизнес, за устойчивото туристическо развитие, при което се прилага икономически, екологиически и културен подход. Тя има три основни цели:

• 
  утвърждаване на КТК Пампорово, като водещ ски-център в България.
  
• 
  привличане на чуждестранни туристи извън зимния сезон.
  
• 
  разширяване на пазарния сегмент за българските туристи.
  

Въпрос – Защо чужденците предпочитат селския туризъм?

1. 
   Анализ и оценка на рекреационните ресурси в Родопите.
   

1. 
   Географско положение
   
2. 
   Природни рекреационни ресурси – релеф, климат, води, горска растителност, дивечово богатсво, защитени природни обекти
   
3. 
   Опазване на природната среда
   
4. 
   Антропогенни туристически ресурси
   

2. 
   Възможности за перспективно развитие на туризма в Смолянска област
   

1. 
   И. Бръмбаров – Родопи – рекреационна теория
   
2. 
   Л. Бешерел – Международен туризъм. МЕГАБУЛ, 1998 г.
   
3. 
   И. Бръмбаров – Родопите – културно-туристическа територия
   
4. 
   И. Панайотов – Смолянски край, 1988 г.
   
5. 
   Н. Попова – Същност и особености на организацията на селския туризъм