Туристически ресурси в Родопска област I



Дата20.09.2017
Размер112.12 Kb.
ТипАнализ
Туристически ресурси

в Родопска област
I. Анализ и оценка на рекреационните ресурси в Родопите

1. Географско положение

Разположени в най-южните части на нашата страна, Родопите имат твърде благоприятно географско положение. Родопският масив обхваща територия с дължина около 240 км. и ширина 100 км. Южната граница следва долината на р. Места до гр. Ксанти, границата с Гърция. На запад са свързани с Рила, седловината Юндола, Аврамова седловина и долината на р. Дрещенец. На север и изток се понижават към долното течение на р. Марица. От гъсто населената Горнотракийска низина водят редица пътища които предпоставят големи възможности за снабдяването на Родопите с различни селскостопански продукти и промишлени произведения. С отварянето на проходите през южната ни граница Родопският масив ще се превърне в транзитен район за международния туризъм и ще отпадне необходимостта за обхождането му от изток, север и запад. Основните курортно-туристически ядра, като Велинград, Батак, Девин, Смолян, Пампорово и Кърджали насочват туристите към вътрешноста на планината. С довършването на пътната магистрала от София през Пловдив за Бургас в бъдеще, ще се намали значително времето за достигане до Родопите, както на туристите тръващи от София, така и на тези от южното Черноморие.



2. Природни рекреационни ресурси.

Много видове туризъм са обусловени от разнообразието и различната привлекателна стойност на природните рекреационни ресурси. Техните основни видове са релефът, климатът, водите, растителността и животинския свят. Многообразието на връзките на туризма с природната среда образуват условия и предпоставки за задоволването на потребностите на туристите.



Релеф – Западните Родопи са по-високата част на планинския масив. Тяхното морфографско единство е силно подчертано. Разчленението им е резултат от развитието на речните системи на главните реки, които са десни притоци на р. Марица – Чепинска, Въча, Чепеларска.

Релефът на Западните Родопи е рязко различен с плоски билни заравнености, дълбоко вкопани речни долини и долинни разширения, докато релефът на Източните Родопи се характеризира с широкото развитие на хълнистия релеф /200 – 600м./. Разкриват се твърде разнообразни форми, развити в мраморите и във вулканичните скали. Сред мраморните маси са образувани дълбоко вкопани ждрела, най-забележително от които е в долината на Триградската река – един внушителен природен феномен. Триградското ждрело е формирано почти по цялото протежение на буйната река, като огарните скали се издигат до 350 м. височина. Там се намира и пещерата Дяволското гърло. По протежение на 700 м. реката образува 18 водопада. Интересни са ридоовете Мусалица и Добростан, скалните образования за алпинизъм – Невястата и Средната стена при Смолянските езера, Турлата, Соколец и др. Анализът и оценката на морфографските и морфогенетичните особености на релефа разкриват особено благоприятни условия и ресурси за развитието на следните видове туризъм и отдих:



  • Рекреативен планински туризъм – седловината Юндола, ридовете Алабах, Каркария и Чернатица, Чепинската и Доспатската котловина, долините на реките Въча и Чепеларска, Перелликско-Преспенския дял.

  • Пещерен туризъм – пещера Лепеница, ,Снажанка, Иманова, Ухловица, Дяволското гърло и др.

  • Алпинизъм – по различни бекти в Родопите са прокарани интересни алпийски маршрути от различни категория на трудност.

  • Ски спорт – курорта Пампорово, Юндола (гр. Чепеларе), върховете Персенк, Преспа, Широколъшки Карлък

  • Маршрутно-познавателен туризъм – предпоставки за неговото развитие са скалните образувания, природните забележтелности, върхове, които да задоволяват интереса на туристите. Практикуват се като екскурзионни маршрути пешеходно и с моторни превозни средства.

  • Пешеходен туризъм – участват туристи от всички възрастови групи.

  • Екологичен туризъм – предимно в дяловете на Западните Родопи.

Климат – Той е умерено-континентален с влияние на средиземноморския басейн, слънчевата радиация, сложният релеф, преносът на въздушни маси от по-големи географски ширини. Голямото разнообразие в елементите на релефа засилва значението на конкретните микроклиматични елементи, които са предоставка за развитието на планинския зимен и летен туризъм. С увеличаването на надморската височина се налагат особеностите на планинския климат. По-важни елементи на климата з атуризма са облачност, слънчева радиация, температура, атмосферно налягане, вятър, снеговалежи. Анализът и оценката на климатичните и биоклиматичните условия и ресурси показват, че както зимата, така и лятото и есента са много подходящи за практикуване на всички видове туризъм.

Пресимствата които правят планинския масив на Родопите много по-благоприятен за рекреация са нормалните температури, безветрието, обилния сняг, много слънчеви дни.



Води. Термоминерални извори – те повишават в значителна степен притегателната сила на природно-територириалните комплекси и техните възможности, като атрактивна дестинация. Основа за практикуване на водни спортове – плуване, гребане (с. Бачково), риболов (с. Смилян), водомоторен сорт, леководолазен спорт и др. Бликат десетки картови извори – Клептуза (Велинград), Три воденици, Блатото (Смолян), Настански извори (Девин), Беденски извори (с. Беден); многобройни топли минерални извори – с. Варвара, Велинград, Нареченски бани, с. Баните, с. Огняново, Девин и др. Минералните води се препоръчват за лечелние на заболявания на обмяната на веществата, нервната система, сърдечно-съдови заболявания, опорно-двигателния апарат, храносмилателната система. В Родопите има много места с пелоидни находища – Велинград, Асеновград, Батак, Хасково, с. Баните; по-малко са езерата – Смолянските езера; язовири – Батак, Ивайловград, Доспат, Кърджали, Студен кладенец и др. Главна атракция в хидроолошко отражение за развитието на туризма и отдиха са големите водохранилища, като дават възможности за превръщането им в обект за развлечения – риболов, водни спортове. Обогатяват ландшафти, влияят върху микроклимата. За нуждите на туризма следва да се наблегне повече на:

-подобряване състоянието на съществуващите пътища, крайбрежията, туристиическите обекти и съоръженията, повишаване на пропускателната способност.

-озеленяване и създаване на повече паркови зони до водните площи

-изграждане на материално-техническа база с инфраструктура за цеелогодишно ползване.

-създаване на повече съоръжения за спорт и развлечение.

Горска растителност и дивечово богатство – Важен компонент за природно-териториалните комплекси и допринася за високата атрактивна стойност на планината през годината. Различните почвено-климатични условия, надморскта височина (от 300 до 2191м.) разделя Родопите във вертикално и хоризонтално направление зони:

-Долна лесорастителна зона – до 800 м., дъб, черен, , бял бор, клен, трепетлика

-Средна лесорастителна зона – до 1600 м., ела, смърч, бял бор

-Горна лесорастителна зона – нд 1600 м., смърч, бял бор

Гората богата на разнообразна иглолистна и широколистна растителност предлага естетическа наслада, ,чист въздух и успокояваща тишина. Много привлекателни са откритите Затревски поляни в горите (игри с топка), откритите пространства, уединени скали, оформени пътеки и алеи, 1ешни, беседки и др. – Пампорово, Баташка планина. Условията на отдих в планината са отлични – много слънце, малка влажност, хладен ветрец добре наситен с кислород, добро проветряване, нормални температури, лека достъпност, естетико-емоционално въздействие.

Едрият и дребният дивеч е предпоставка за развитието на ловния туризъм в областа. Главни представители са сърни, елени, диви свине, глухари, ,благороден елен, тракийският кеклик, яребица, в реките – балканска пъстърва и шаран, бяла и черна мряна, кефал и др. Условия за лов и риболов има по поречието на р. Арда, ловното стопанство Беглика, Щирока поляна, Доспат и др.



Защитени природни обекти – В планинския масив на Родопите се намират редица защитени природни обекти, които играят значителна роля за развитието на еко-туризма. В Западнородопската подобласт наи-интересни защитени природни територии са: Дъбрашкият район (2 резервата – Конски дол, Тъмната гора), Доспатския район (5 резервата – Мантарица, Къркарийския район, (резерват Купена). В Среднородопската подобласт – Мусарлишкият район (5 резервата – Старата гора, Момчиловският дол, Амзово, Совсковчето, Казаните), Чернатишко – Преспанския район (2 резервата – Червената стена, Бачковски манастир). В Източнородопската подобласт – Горноарденския район (3 резервата – Борака, Женда, Чамлъка). Освен защитните природни обекти, голямо значение за развитието на познавателния и еко-туризъм имат и защитените природни забележителности – пещера Смежанка, Лепеница, Триградското ждрело, Скалните мостове, Каменните гъби, скалните образувания в несноста Побит камък. Те имат строг природозащитен режим.

3. Опазване на природната среда.

Проблемите по опазването на природната среда имат комплексен характер. Най-голям е проблема за опазването на въздушната среда и водата. На територията са разположени много промишлени предприятия, които са източници на вредни газове, ,аерозоли, отпадъчни води, твърди отпадъци, прах, серен двуокис. Такива предприятия са Оловно-цинковия завод в Кърджали, Комбината за цветни метали-Асеновград, Флотационните фабрики в Мадан, Рудозем, Ерма река, Маджарево, промишлените и битовите източници на гр. Смолян и Велинград. В реките Маданска, Черна, Арда, Чепинска, Въча могат да се открият наразтворими вещества, желязо, манган, олово, хвост, тежки метали, битово-фекални води и др. С увеличаването на моторните превозни средства се увеличава замърсяването на въздуха, нарушаването на тишината и спокойствието на гражданите и туристите. Отрицателни последици за туризма имат сечищата за дърводобив, големите посещения в отделни горски терени-утъпкване на почвата и унищожаване на растителноста. Следователно туризмът също води до увреждане на околната среда, като паркиране на автомобили върху тревни площи, оставяне на незагасени огнища, отпадъци и др. За запозванена природния ландшафт тртябва да се вземат следните мерки: разрохкване на почвата и засаждане на нови дървета, правилно стопанисване, възстановяване и подобряване на естествените гори и ливади; непрекомерно бране на растения; напояване, почистване и наторяване на площи; реклутивация на терени, засегнати от строителна дейност; разширяването на съществуващата мрежа от пътеки през гората, така че да се избегне потъпкването й.



4. Антропогенни туристически ресурси.

Те включват онези обекти и явления с наприроден характер, които представляват непосредствена цел за познавателни пътувания. Дело на човешкия труд, антропогенните ресурси имат главно познавателен, по-рядко рекреативен ефект, на характерна сезонност, свързани с маршрутния, конгресния туризъм, пътувания заради развлечения. Поделят се на някоко групи: културно-исторически паметници и места; историко-архиологически, обекти; архитектурни и етнографски забележителности; манастири и църкви; музеи и меморилани комплекси; периодичнии епизодични събития; промишлени и селскостопански обекти.



Културно исторически ценности – Ранновизантийската базилика “Св. Спас” на връх Спасовица; средновековната крепост Цепина в с. Давидково; архиелогичните паметници в местноста Рангела, Чрковището и Николица край гр. Ракитово; църквите местноста Гергьовица – Велинград; аритектурни резервати с национално значение – села Долен, Ковачевица, Сатовча, Плетена; крупни култови селища – с. Баткун, ансамбли и къщи с възрожденска архитектура – гр. Пещера, Брацигово; каменна църква-Костница – гр. Батак; крепости – Асеновата крепост при Асеновград, местноста Кабата; манастири – Арановски м. “Св. Неделя” до с. Златовръх, Бачковския м. до с. Бачково и неговата църква – Св. Архангел Гавраил и Михаил; природни феномени – Чудните мостове, Тригдаското ждрело, битова жилищна и култова архитектура и постройки, етнографски забележителности – с. Широка лъка (Сгуровския конак, Калайджийската къща, Каровските къщи), с. Могилица (Агушевия конак), гр. Смолян (Етнографския музей, Художествената галерия), с. Минерални бани (останки от античен град във местноста Калето), долината на р. Марица (монети, земеделски сечива, богато украсена антична и средновековна керамика), Орловите скали (останки от крепостни стени и трапецовидни култови ниши) с. Горно Брястово (скални вдлъбнатини – шарапани), с. Каснаково (светилище построено на нимфите и Афродита), р. Банска (полуелипсно тракийско светилище, сграда за нощуване и театър), гр. Кърджали (останки от култов комплекс, историческия музей), Орловите скали (скални ниши или некрополи с трапецовидна форма), гр. Ивайловград (Римска вила Рустика), с. Мезек (тракийска куполна гробница), Пампорово (новопостроения храм “Успение на Пресвета Богородица”).

Представените антропогенни туристически ресурси и обекти в Родопите са неоценимо народно богатство. Те също се нуждят от реставрация и опазване, тъй като притежават способност за самовъзстановяване, както природните ресурси. Формите и методите за поддържане и адфаптиране на антропогенните обекти за туристическо позване са различни - технически, юридически, организационни, териториалноустройствени. То е по силите и възможностите на месните органи на управление, цецнтралните ведомства, гражданите.



II. Възможности за перспективно развитие на туризма в Смолянска област.

Разработена е Стратегиея за икономическо стабилизиране и развитие на Смолянмска област, която е подчинена на нуждитъе на жителите на областта. Програмата Туризъм очертава възможностите за осъществяване на туристически бизнес, за устойчивото туристическо развитие, при което се прилага икономически, екологиически и културен подход. Тя има три основни цели:



  • утвърждаване на КТК Пампорово, като водещ ски-център в България.

  • привличане на чуждестранни туристи извън зимния сезон.

  • разширяване на пазарния сегмент за българските туристи.

Тази амбициозна програма е положителен пример за развитие на туризма в Родопите. Разработен е и проект за устройствен план на КТК Пампорово. Проектът засяга по-широк обхват от теритоята на съществуващиякурортен комплекс със създаването на нови ядра (вилно селище Малина, вр. Снежанка, местността Ардашлъ, прокарване на писта до с. Стойките). Така курорта ще се подобри с още по-голяма притегателна стойност за туристите от Гърция и централно-европейските страни.

- Селски туризъмедин от видовете туризъм, за чието развитие много могат да помагат общините е селския туризъм (агротуризъм, кънтритуризъм). Характеризира се със следните предимства – тишина, спокойствие, чист въздух, зелени площи, чисти води, пресни и екологично чисти земеделски продукти, горски плодове, билки, активен спорт. Особено важно в селската обстановка е семейната атмосфера и отдих. Селската среда се утвърждава, като нова туристическа атрактивност, различна от урбанистичните съчетания на големите курортни комплекси. С тази нова форма на отдих се намалява заземането на нови земеделски и горски терени за стройтелство на курортно-туристически обекти, използва се съществуващ жилищен фонд и инфраструктура, задържа се месното население чрез заетост в обслужването и повишаване на икономическото му състояние, опазваане на архитектурно-историческите и природни ценности. В смолянския регион се намират 19 планинско-горски местности с много благоприятни природни условия. Такива са селата Хасовица, Писаница, Пещера, Турян, Габрица, Фатово, , Кремене, Стража, Орешица, Чокманово, Полк. Серафимово, Левочево, Стойките, Широка лъка, Момчиловци, Смилян, Арда, Могилица, Гела, Солища, Бистрица, Върбово, Грашица и др. Състоянието на тези селища не е еднакво. В едни от тях има повече къщи подходящи за турисатическа адаптациа, а в други по-малко, добра инфраструктура и т. н. Изникнаха малки частни хотели в с. Момчиловци (40 бр.), в с. Стойките (10 бр.), гр. Чепеларе. Те са добре обзаведени и стопанисвани. Хората разбират необходимоста и изгодата от този вид дойност. Важно условие при реконструкцията на селата е да се запази своебразната атмосфера в тях и характерния им архитектурен облик. Селският туризъм се развива и като групов и като индивидуален и наред с другите дейности може да даде добри резултати в редица свързани с рекреацията дейности – музейна, хотелиерска, зеленчукопроизвоство, животновъдство, пчеларство, възраждане на някои стари занаяти.

Въпрос – Защо чужденците предпочитат селския туризъм?



Отговор на една французойка – “Искам децата ми да видят крава, да миришат сено, да газят боси в бистра рекичка”.
Съдържание:

  1. Анализ и оценка на рекреационните ресурси в Родопите.

  1. Географско положение

  2. Природни рекреационни ресурси – релеф, климат, води, горска растителност, дивечово богатсво, защитени природни обекти

  3. Опазване на природната среда

  4. Антропогенни туристически ресурси

  1. Възможности за перспективно развитие на туризма в Смолянска област

-Селски туризъм.

Използвана литература


  1. И. Бръмбаров – Родопи – рекреационна теория

  2. Л. Бешерел – Международен туризъм. МЕГАБУЛ, 1998 г.

  3. И. Бръмбаров – Родопите – културно-туристическа територия

  4. И. Панайотов – Смолянски край, 1988 г.

  5. Н. Попова – Същност и особености на организацията на селския туризъм

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница