Туристически страни в Европа Испания



Дата20.08.2017
Размер231 Kb.
Университет за национално и световно стопанство




Катедра: Икономика на туризма

Реферат на тема: Туристически страни в Европа - Испания

Изготвил: Научен ръководител:



Искрен Иванов Динев ФН: 245118 гл. ас. Т. Тончева
Кралство Испания

Страната има площ 505.9 хил. кв. км и заема по-голямата част от Пиренейския полуостров. На Испания принадлежат Балеарските и Питиуските острови в Средиземно море и Канарските острови и в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля на африканското крайбрежие, както и прилежащите им острови - Велес де ла Гомера, Алусемас и Чафарина. Граничи (в км) с Португалия - 1 232, Франция - 650, Андора - 64, Гибралтар - 1.2, Мароко - 13 и има брегова линия с Атлантическия океан - 2 234 км и Средиземно море - 1 670 км без островите. Балеарските острови имат брегова линия 620 км, а Канарските - 1 140 км. В централните части преобладават платата (Месета) и средно високите планини - Иберийски, Центр. Кордилери и Сиера Морена. В северните части са Пиренеите с най-висок връх Ането - 3 404 м и Кантабрийските планини, а на юг - Андалуските планини с масива Сиера Невада (вр. Муласен - 3478 м). Равнините са разположени по крайбрежието, като най-голяма е Андалуската.



Климат - субтропичен, средиземноморски, сух във вътрешните райони и умерен по Атлантическото крайбрежие. Средните температури - януари 4-12 градуса Сº, юли 23-29 градуса Сº. Валежи - 300-500 мм (зимен максимум), във високите части - около 1000 мм. По-големи реки - Тахо, Дуеро, Ебро, Гуадалкивир, Гуадиана. Растителност - средиземноморска (храсти и гори), заема около 45 % от площта на страната.

Население - 39 650 хил. жители. Гъстота - 78.6 жит. на кв. км. Естествен прираст 6. Средна продължителност на живота - мъже - 75 г., жени - 81 години.

Етнически състав - испанци - 70.6 %, католонци - 18.3 %, галисийци - 8.1 %, баски - 2.4 %, други - 0.6 %.

Официален език - испански. В антономните области е узаконено използването на каталонски, баски и галисийски.

Конфесионален състав - християни - 97.6 % (от тях католици - 97.4 %, протестанти - 2.6 %), други - 2.4 %. Извън страната живеят около 2.5 млн. испанци, главно във Франция, Аржентина, Германия, Бразилия, САЩ и др. Градско население - 77 %.

Столица - Мадрид (5 100 хил. ж.). Други градове - Барселона (2 000 хил. ж.), Валенсия (900 хил. ж.), Севиля (750 хил. ж.), Сарагоса (580 хил. ж.), Билбао (503 хил. ж.), Малага (440 хил. ж.), Лас Палмас (355 хил. ж.), Валядолид (340 хил. ж.).

Административно деление - 50 провинции. След 1983 г. са създадени 17 автономни области - на север - Галисия, Астурия, Кантабрия, Страната на Баските, Ла Риоха и Навара; на изток - Арагон, Каталония, Валенсия и Балеарските острови; в централната част - Кастилия - Леон, Мадрид, Кастилия-Ла Манча и Естрамадура; на юг - Андалусия, Мурсия и Канарските острови.

По-важни исторически дати и събития - 1000 г. пр. Хр. - най-древната държава на полуострова - Тартес; VII в. пр. Хр. - финикийска колонизация; VI в. пр. Хр. - поява на иберийски и келтски племена ; III в. пр. Хр. - под властта на Картаген; 197 г. пр. Хр. - завоювана от Рим; 711-718 г. - част от територията е завзета от арабите; 718 г. - поражение на арабите, образувано е кралство Астурия; 756 г. - арабите създават Кордовско халифство; 785-1212 г. - постепенно изтласкване на арабите и образуване на испански кралства - Арагон, Навара, Леон, Кастилия; 1479 г. - създаване на единно Испанско кралство; 1480 г. - начало на испанската инквизиция; 1492 г. - окончателно изгонване на арабите (маври) от страната. Хр. Колумб открива Америка - начало на испанската колонизация в Централна и Южна Америка. Изселване на евреите от страната; 1504-1581 г. - Испания завладява последователно Неапол и Сицилия, Нидерландия, Централна и Северна Италия, Португалия; 1588 г. - англичаните разгромяват испанския флот "Непобедимата армада"; 1668-1714 г. - загуба на европейските владения; 1805 г. - битката при Трафалгар - Англия разбива френско-испанския флот; 1807-1814 г. - война против Наполеон; 1810-1926 г. - загуба на колониите в Америка без Куба и Пуерто Рико; 1834 г. - отмяна на инквизицията; 1898 г. - испано-американска война и загуба на Куба, Пуерто Рико и Филипините; 1899 г. - Германия купува от Испания Каролинските и Марианските острови в Тихия океан; 1931 г. - победа на републиканците в изборите и детрониране на краля; 1936-1939 г. - гражданска война - установяване на диктатура на генерал Франко; 1939-1945 г. - Испания запазва неутралитет във Втората световна война; 1975 г. - умира Франко. Възстановяване на монархията. Демократизация на обществения живот.

Държавно устройство - парламентарна монархия, начело с крал (Хуан Карлос I - от 22 ноември 1975 г.). Законодателна власт - Генерални кортеси (парламент), състоящ се от две палати - сенат (Горна палата - 256 души) и Конгрес на депутатите (350 души), избрани за 4 години. Изпълнителна власт - правителство начело с председател. Местни органи на властта (17 автономни области) имат свои парламенти и правителства, с широки пълномощия.

Парична единица - EURO

Стопанство - високо развита индустриално-аграрна страна. По обем на промишлено производство е на V място в Европа и VIII в света. Най-силно развити промишлени отрасли - машиностроене, автомобилостроене, корабостроене, авиостроене, електротехническа, химическа, текстилна промишленост. В последните години с бързи темпове се развива електронната промишленост, а намалява производството в металургията и рудодобива. Страната е богата на полезни изкопаеми. Разработват се находища на желязна руда, пирит, мед, олово, живак, сребро, волфрам, злато, кварц, уран, въглища, нефт (около 30 млн. m годишно). Селско стопанство - страната е голям производител на вино (III-то място в Европа), цитруси, пшеница, ориз (най-високи добива в света), бадеми, тютюн, овошки, маслини (на I-во място в света по производство на висококачествен зехтин). Добре е развито и животновъдството, уловът и преработката на риба и морски продукти.

Транспорт - шосета - 164 хил. км, от които 4.3 км автомагистрали; ж.п. линии - 14 хил. км, от тях - 164 хил. км теснолинейки. От 1992 г. работи скоростна отсечка (250 км/ч) - Мадрид - Севиля. Силно развит морски транспорт - над 400 кораба с обща водоизместимост 3 200 хил. т. Морски пристанища - най-големи са Билбао, Картахена, Санта Крус де Тенерифе, Барселона, Валенсия, Ла Коруня и др. Въздушен транспорт - 42 летища, от които 34 осъществяват редовни превози. По-големи международни летища - Мадрид, Барселона.

Туризъм - важен дял в икономиката на страната има международният туризъм. Годишно Испания се посещава от над 62 млн. туристи (95 % от тях са от западноевропейските страни).

Десетте най-посещавани туристически дестинации в Испания за 2005 по брой туристи

Дестинация

Брой посетители

интернет сайт

Барселона

3 500 000

www.barcelonaturisme.com

Мадрид

2 500 000

www.munimadrid.es

Малага

500 000

www.andalucia.org

Гранада

475 000

www.topworld.com

Севиля

420 000

www.andalucia.org

Билбао

400 000

www.bilbao.net

Толедо

250 000

www.toledoweb.org

Сантяго де Компостела

100 000

www.topworld.com

Памплона

88 500

www.pamplona.net

Кордоба

60 000

www.topworld.com



Десетте най-посещавани туристически дестинации в Испания за 2004 по приходи

Дестинация

Приходи в млн. евро

Канарски острови

9 527

Каталуния

8 765

Балеарски острови

8 366

Андалусия

6 710

Валенсия

3 825

Мадрид

3 330

Галисия

863

Кастилия и Леон

733

Мурсия

555

Биская

550


Барселона

Барселона е град с богата история . Първоначално основан като Барсино от Римляните по времето на император Август (27год. пр. Хр. – 14 год. сл. Хр.), Барселона по-късно става най-могъщото Каталунско графство и водеща сила в Средиземно море. И до днес Барселона се счита за столица на Каталуния, региона в Испания, най-ревностно пазещ независимостта си. Мюсюлмани и Франки постоянно завладявали Барселона, и всеки допринесъл за неговата архитектура, правеща го много интересен и красив град. На разходка през централната част на града, позната като Бари Гoтик (Готическата част), човек може види части от оригиналните Римски стени край Готическа архитектура, като Палау Реял Маджор, бившата резиденция на Каталунската Кралска фамилия. Посещение в градския Исторически музей (Museu d’Historia de la Ciutat) е чудесен начин да научите повече за историята на Барселона и културите, които са я оформили.
Също в Бари Готик се намира най-известният музей на Барселона, Музея на Пикасо на улица 15-19 Carrer de Montcadais. Той е посветен изцяло на работата на Пабло Пикасо и е дом на постоянна колекция от повече от три хиляди и шестстотин картини, рисунки, гравюри, керамики, сценични проекти и костюми.

Много музеи са отворени от 9:30-14:00 часа и от 16:00-19:00 часа, и почиват един ден в седмицата, обикновенно в понеделник. Някои, като музея на Пикасо, са отворени и по време на дългата сиеста (обедна почивка).


Проверете си пътеводителя преди да тръгнете за някой музей, но не се учудвайте ако някои часове са се променили. Това се е случвало не веднъж. Някои от любимите музеи на туристите са : Археологическия музей (Museu D’Arqueologia de Catalunya); Музея за национално изкуство (Museu Nacional D’Art de Catalunya), който се намира на Палау Национал; Военния музей, разположен на върха на Монтджунк, който освен оръдията, пушките и униформите, предлага и прекрасна гледка към града и Средиземно море; и Музея на Съвременното изкуство (Museu d’art Modern) в Парка на Цитаделата. Има и много други. Може да си купите карта на Барселона, в която има списък на музеите и забележителностите и местонахожденията им. Входните такси са между 3,50 и 8,50 евро за повечето музеи, като в някои дни са безплатни.

Всяко пътуване до Барселона няма да бъде пълно без посещението на Храма на Фамилията Саграда, известна катедрала проектирана от Гауди, разположена в квартала Ейгзампъл (Eixample). Уникалната, изглеждаща, като пясъчен замък, катедрала, е оставена недовършена след смъртта на Гауди през 1926г. и все още се достроява и до днес. Може да се покачите на върха на кулите и да се насладите на чудната гледка на заобикалящия град. Входа за посещение на катедралата и музея под нея е около 6 евро.

Друга голяма гледка на града и обкръжаващите го планини, може да се види от църквата, разположена върху Планината Тибидабо. Въпреки, че е разположена точно извън града, вземайки Синия трамвай (Tramvia blau) и пътувайки с него до там е доста приятно.



След дългия и труден ден на разглеждане на забележителности , може да поискате да отпочинете на добро питие. Е, имате късмет. Някои квартали са само и изцяло пълни с барове, места за хранене и още барове. Алкохолът е относително евтин в Испания: бирата струва към 1 евро, а виното е дори по-евтино. Безалкохолните питиета са също към 1 евро и нещо, а кафето с мляко е по-малко от евро. Има много музикални клубове и Шампанско барове (Xampanarias), за които Барселона също има репутация.

Оставете си малко място за вечеря. Барселона е дом на много ресторанти от световна класа. Най-добрата част е тази, че много от тях са доста евтини, като една нормална вечеря за двама струва между 30 и 50 евро заедно с питиетата.До момента един от най-добрите Каталунски ресторанти е “Гардука” (Garduca). Това не много скъпо място се намира на гърба на Ла Бокерия (La Boqueria), известения Барселонски закрит пазар за прясна храна. Намира се точно до Лас Рамблас(Las Ramblas), надолу по Карер де Хоспитал (Carrer de Hospital).

Барселона има всичко, от традиционна храна до суши, китайска, пакистанска, индийска, мексиканска, италианска, руска и каквато друга можете да се сетите. Трябва да препоръчаме Хабана Виея (Habana Vieja), малко ресторантче близо до музея на Пикасо, където сервират най-добрата Кубинска храна в Барселона. Довършете удоволствието си и след вечеря запалете кубинска пура. Те са легални и евтини в Испания и могат да се закупят от всеки магазин за цигари.

В много ресторанти, бакшиша е включен в сметката, затова внимавайте да не прекалите с него :). Обикновенно се оставя около 10 % от сметката. На бара може да давате така, че да закръгляте сметката за питието или да давате на сервитьорите или барманите по 30-50 цента на питие.

В Барселона има два основни езика – Каталунски и Кастелано (Испански). Някои коренни жители на Барселона не говорят испански въобще, а на някои места знаците и надписите са само на Каталунски. Въпреки, че повечето големи ресторанти имат менюта на всеки по-основен език, някои може да имат само на испански и каталунски или дори само на каталунски. Но не се притеснявайте толкова, тъй като около 50% от неселението на Барселона говори английски.

Ла Рамблас (La Ramblas)

Много градове са приложили успешно и щастливо, концепцията за разходката.....дълга, пешеходна улица, по която всички радости на ходенето по тротоара могат да бъдат открити.

Но малко са тези, които са осъществили тази концепция в такъв голям мащаб и по толкова успешен начин, като известната Рамблас в Барселона: широка и много дълга улица – в същност, няколко улици свързани помежду си, на които центърът е даден изцяло на пешеходци, оратори, клоуни, мимове, играчи , които правят трикове с футболни топки и изпълнители от всякакъв род. Всичко това и още много други, като будки за вестници, книги, места за хранене, магазини за птици с извадени навън клетки с най-различни крилати, както и магазини за цветя, които са изпъстрени със всички цветове на природата.

Удобно за всички посетители, Ла Рамблас започва близо до Площад Каталуня във квартал пълен с хотели и ресторанти, след което продължава и се извива по цялата дължина на Старата Барселона и свършва, като стигнете до паметника на Христофор Колумб и оживената пристанищна част. По този път можете да видите разнообразната и процъфтяваща търговска местност, да посетите закрит фермерски пазар, построен през 1914 г. и да се полюбувате на сградата на една от най-красивите опери в Европа. Ако искате да се отбиете от Ла Рамблас, по средата може да свиете по Портафериса – ляв завой, ако сте се запътили към пристанището – и сте на много близо до Готическия квартал, Катедралата и някои от най-добрите музеи на града.




Валенсия

Един свят открит за всички, град-светлина La clara – така традиционно се определя Валенсия, изкъпана от меките средиземноморски слънчеви лъчи. Но не вярвайте на тези поетични определения, защото Валенсия е и център на търговията и промишлеността.

Готическото великолепие на старинния град и неговата основна забележителност  камбанарията Ел Микалет – отразяват рано сформиралото се чувство за гордост и достойнство на търговците във Валенсия. И сега гвоздей на туристическата програма във Валенсия са деловите центрове – копринената борса и градския пазар.

Но Валенсия се счита и за културна столица на региона. Достатъчно е да припомним, че тук се намират Музеят за изкуства IVAM и подчертано модернистката сграда на Музикалния Дворец.


Изключително привлекателни са и знаменитите нощи във Валенсия – истински рай за гостите на града.

Градът е бил основан през 138 г- пр. н. е и получава наименованието Valentia Edetanorum. През 714 г. Валенсия е превзета от арабите, които я превръщат в мавритански кралство. По това време Валенсия развива своето стопанство и търговия. Знаменитият Сид през 1049 г. превзема Валенсия и я превръща в столица на християнско княжество. През 1102 градът отново е превзет от маврите.


Валенсия се е славила през вековете със своята религиозна търпимост. И с мирното съществуване на християни, мюсюлмани и юдеи.

Така че почти непроменен е станал живота във Валенсия след като през 1238 г. е поставен края на арабското владичество. Тогава Валенсия е присъединена към съюза между кралствата Арагона и Каталония, като си съхранява статута на автономно кралство.

През ХV век предприемчивите каталонци превръщат града си в мощен търговски център. През 1407 г. Тук е открита първата градска банка, която финансирала сделките на борсата. Това мощно развитие продължило до откриването на Америка,когато основните търговски интереси се преместили на атлантическото крайбрежие, а централната власт в Мадрид постепенно сломила съпротивата на финансовата аристокрация на Валенсия. Но краят на "златния век на Валенсия" настъпва през 1609 г., когато са прогонени и покръстените маври, които способствали за процъфтяването на Испания.

Пет века жителите на Валенсия колкото упорито, толкова и безуспешно са се борили срещу кастилските и френските си угнетители. Никак не е случайно, че по време на Гражданската вона в Испания (1936-1939) именно Валенсия е избрана за столица от републиканското правителство.

Сега във Валенсия живеят около един милиона жители, а икономическото значение на града е огромно и нараства постоянно. Валенсия е третия по големина град в Испания и през последните години претърпява своя културен Ренесанс. Ситуиран на Средиземноморския бряг, градът притежава всичко, от златни пясъци до невероятна архитектура, един от най-добрите футболни екипи в Испания и нощен живот, който не угасва чак до сутринта. Това е едно превъзходно място за изучаване на Испански език, защото, макар да е голяма, Валенсия е съхранила топлината на малкия град и чужденците се чустват като у дома си.

Валенсия е родината на паеята и се хавали с много разнообразна кухня която включва всякакви видове риба и морски деликатеси. Във Валенсия се провежда и един от най-бурните фестивали в цяла Испания- Лас Фаяс (Las Fallas). Този фестивал е посещаван от множество туристи тъй като е много атрактивен. В него всеки квартал построява своята фигура от папие-маше, те биват оценявани и се излъчва победител. Най-интересната част обаче настъпва когато всички фигури буват изгорени. Това е едно празненство което наистина не е за изпускане.

Събитието е известно като Ла Томатина и се провежда всяка година в произволна сряда към края на август. Рецептата е проста – пушен свински бут, сто тона смачкани презрели домати и над тридесет хиляди ентусиасти, навити да изоставят всякакви социални задръжки и да размажат "ближния" с канонада от изобилстващите "снаряди".
   
Правилата също не са много – без използване на помощни средства, доматите да се смачкват преди да се хвърлят (за да се избегнат нелепи контузии) и без късане на чуждите дрехи, освен ако не ви помолят да го направите. После всеки е сам за себе си.
   
Ла Томатина се провежда в Буньол, град отстоящ на близо 40 километра от Валенсия. Той обаче е твърде малък, за да побере наплива от туристи и на повечето от участниците в Ла Томатина се налага да отседнат в хотели в столицата на провинцията и сутринта преди доматения бой да хванат автобуса до Буньол.
   
За арена служи Плаца дел Пуебло – градския площад. Насред него се издига няколкометров дървен стълб, предвидливо намазан с мазнина, на върха на който се закача пушения бут. Самият бой може да започне едва след като някой успее да свали месото от пиедестала му.
   
Когато това стане, началото на битката се известява с изстрел от старинен топ и няколкото камиона, обикалящи площада засипват доматените гладиатори с червения зеленчук.
   
В хаотичното стълпотворение всички са равни пред опустошителната сила на аления властелин и е почти невъзможно човек да се отърве невредим от епичното двучасово клане. Краят отново се слага с топовен изстрел, след което изтощените и омацани в цвета на победата храбри войни могат да се приберат по родните си места. И така до догодина...

Аликанте

Аликанте (265 хил. жители) е разположен в смия център на Каста-Бланки – един от най-големите центрове по риболов в областта Валенсия. За разлика от Валенсия Аликанте е разположен съвсем близо до морето. Тази очарователна близост на пристанищния град със старинната крепост Санта Барбара го прави особено привлекателен – крепостта е на самите ослепително бели скали...

Символ на морската душа на Аликанте е крайбрежната улица Еспланада със своята знаменита алея от палми, сигурно най-красавия булевард по цялото Средиземноморие. Животът в тесните старинни улички на Аликанте тече равномерно и спокойно.

Градът е основан от древните гърци като търговска крепост-колония. После  градът е бил завзет от Картаген и тогава получава името Akra Leuke (“Бяла крепост”), а арабите го преименуват на Ал-Лукант.

През 1490 г. Фердинанд ІІ дарява пристанището с права на град.

През 1691 г., по време на войната за испанското наследство, френска армада обсажда града. Аликанте е преживял окупацията на  австрийски войски. А когато през 1811 г. Наполеон го е завладял, толкова му е харесал, че го обявява за административна столица на региона. В годините на Гражданската война в Испания Аликанте поддържа републиканците. Именно в този град през 1936 г. е бил екзекутиран бившият диктатор Примо де Ривера.



Забележителности:



Explanada de Espanya – истински рай за почиващите и за любителите на риболова. Под величествените финикови палми са разположени столове и павилиончета за сладолед. Тук вечер в павилион, наподобяваш морска раковина, се организират очарователни концерти. Мостът на булеварда е във вид на мозайка, съставено от 6 милиона камъчета! През 1993 г. този мост-мозайка бе реставриран.

От терасата на бара, разположен на 27-мия етаж на хотел "Gran Sol" се открива живописната, спираща дъха гледка на булеварда и на яхтеното пристанище.


В съседство с хотела е (Placa Portal d'Elx), площад на който се намира звездообразното метално съоръжение създадено от местния скулптор Еузебий Семпер. Съвсем наблизо е и пешеходната Carrer Major, която извежда край низ от старинни магазинчета право в центъра на старинния, достолепен град.

Но ако преминете под портала El Portico Consistorial ще се окажете на един изключително красив площад - Placa de I' Ajuntament. Първо ще видите две двойни колони, които украсяват сградата на общинската управа. Неговата „Синя зала за приеми” (salon azul) е отворена за посетители всеки работен ден от  8.00 до 14.00 часа.

Ако преминем покрай часовниковата кула край сградата на общината ще се озовем на Placa de la Santisima Fac – ще се наложи да вървим под клоните на палмите и ако тръгнем по пресичащата я малка уличка Carrer Vilavella тя пък ще ни изведе в Музея на изкуствата на ХХ век.
А насреща е църквата „Санта Мария” която е била джамия до ХІV век.

В самия край на уличката Carrer Vilavella съ стълбите, които извеждат на брега.


Е, ако не обичате да вървите, можете да използвате лифта, който по специален тунел ще ви качи до крепостта Санта Барбара, която се намира на върха на скалата Бенакантил. Тази крепост е построена от римляните, разширена през ХVІ век от крал Филип ІІ. От крепостта се открива величествената панорама на града, като най-живописна е крепостта Сан Фернандо, построена по време на наполеоновите войни.

Друга забележителност е квартала Barrio Viejo de Santa Cruz, наричан съкратено Эл-Барио. Малки, прости къщички сред цветя и дървета, които рязко контрастират с мдерното строителство на квартала около Placa del Carme. Нощно време Ел Барио е любимо място за влюбените – и младите, и старите. Кафенетата и баровете тук работят само нощем...



Църквата Сан Николас де Бари е построена в началото на ХVІІ век в своеобразния празнично-мрачен стил на Ренесанса, който тук в Испания назовават еререско.
И ако решите да продължите по Rambla de Mendez Nunez ще стигнете до търговската улица на Calle de Castanos, а можете и да отдъхнете под тентите на Placa Nova.
Не са малко интересните неща, които ви очакват в малкия археологически музей, разположен в сградата на градската управа, например керамичните  и каменните скулптури от келтско-иберийската посока.
След като излезете от музея, можете да посетите Централния пазар, построен през 1921г. в стил модерен.


Картахена

Картахена е пристанище на Средиземно море, разположено в югоизточна Испания. Градът е бил основан от картагенците през 221 г. преди новата ера.

Старата част на града с основните исторически забележителности е отделена от висока стена, която е била построена с отбранителна цел през ХVІІІ век. При входа, в централната част на града се извисява кметството. Сградата е построена в стил модерен в началото на ХХ век. Срещу него е разположен парка Торес.

В парка, върху неголям хълм се намира замъкът La Concepciyn. Недалече от него е старата катедрална църква на града. Тя е най-старата църква в града, построена през ХІІІ век. През 1987 г., по време а археологически разкопки бяха открити руините на римски театър, от І в. Пр. н.е.

Голямата част от стария град е военно-морска база. Струва си да се посети. В града има и музей на морската археология, както и Морски музей, който разказва за историята на навигацията в този район.

Картахена има 180 хиляди жители. Наличието на естествени пристанища, удобни за корабите, а както и богатите природни ресурси са привличали всички средиземноморски цивилизации към града. Картахена е била завладявана от римляните, вестготите, византийците, мюсюлманите, от пиратите... През 1503 г. градът е присъединен към владенията на испанската корона.


Днес Картахена е преди всичко пристанище за риболовни кораби и военноморска база.

Сан Себастиян

На 21 км от френската граница в страната на баските се намира град Сан Себастиян (Доностия), лятната столица на Испания. Градът се отличава с космополитизъм и с неповторим аромат на старина.

Сан Себастиян е разположен срещу Бискайския залив, обкръжен плътно от зелени гори.

Сан Себастиян е изключително популярен курорт и идеално място за опознаване на страната на баските. Градът е разделен на две части от река Урумеа, само на няколко минутки от центъра му ще се натъкнете на изключително спокойни места.

Най-лесно се стига до Сан Себастиян с автобус, но и всички влакове от Мадрид за Франция спират тук.

Сан Сбастиян е един от най-елегантните и ослепителни морски курорсти на Испания. Както и Мадрид, той е изключително скъп град.

Сан Себастиян е основан през 1180 като риболовно селище. Жителите на градчето са били ловци на китове и на риба. Но от друга страна градът е бил и оживено пристанище, от което се изнасяло вино и масло за Франция и Англия.

През вековете Сан Себастиян е бил подлаган на множество обсади, а през 1808 г. е бил окупиран от войските на Наполеон, който останали тук до 1813 г. Градът преживява упадък през ХІХ век, но от 1845 г., от когато кралица Изабел започва да прекарва лятото тук градът се съживява.

Старият квартал на града (Parte Vieja) – е мястото, където протича основно живота на местните жители. Тесните улички са запълнени с барове и ресторанти. На площада на Конституцията се намира библиотеката, в сградата в която преди това се е помещавала градската управа.

Базиликата в стил барок Санта Мария дел Коро, покровителката на грда, е разположена на улица „31 август”. В града има много паметници – например съборът Сан Винсенте, неоготическа сграда от ХІХ век, която се възвисява на 75 метра височина и се вижда от всяка една точка на града. Интересен е и музеят Сан Телемо, в чиято сграда прз ХVІ век се е помещавал манастир.

Сан Себастиян е прочут със своите плажове. В града има три плажа - Ондаретта, неформалния плаж Гросс и знаменития Плайя де ла Конча.

Една от най-привлекателните природни дадености на града е заливът Ла Конча („Мидата“) с характерната си подкововидна форма и красивия плаж. В центъра му се намира островчето Санта Клара. От единия му край се издига хълмът Игелдо, от другия - хълмът Ургул, всеки от които е украсен със скулптури от Едуардо Чилида (1924-2002), световноизвестен артист, роден и починал в Доностия (музей с негови творби се намира в Ернани, селище на 9 км от Доностия).

В храната тук преобладават морските продукти – Сан Себастиян може да се похвали с три ресторанта, които имат наистина световна известност.

Градът е известен и с големте летни фестивали. Кинофестивалът в Сан Себастиян е основан през 1953 г., а сга той е сред водещите европейски фестивали. Той се провежда през месец септември и привлича винаги над сто хиляди посетители. Боеве с бикове, изкуство и кинофестивала, спортни и културни събития, в съчетание с прекрасните плажове и потресаващо красивата природа няма да позволят да скучаете в този великолепен град.



Майорка

Майорка е главният и най-популярният за туристите остров в Балеарския архипелаг. Островът принадлежи на Испания, разположен и в Средиземно море. Палма де Майорка е столицата на Майорка и на целия архипелаг – намира се само на 132 мили от Барселона и до града има редовни полети.

Богатата и наситена със събития история на Майорка започва още в доисторически времена, факт, който се потвърждава от археологическите находки – остатъци от поселения на първобитни хора.
Своя следа в историята на Майорка са оставили и знаменитите народи от Античността – финикийци, елини, римляни, византийци и араби.

Испанското присъствие започва през 1229 г., когато кралят на Арагон Хайме І установил свой контрол над острова и го присъединил към владенията си.

Туристическата индустрия на острова започва да се развива през 20-те години на ХХ век, когато тук са построени и първите хотели. Те са били предназначени за най-богатите хора на Европа тогава.
Днес курортният туризъм е основен отрасъл за всички острови на Балеарския архипелаг. Майорка разполага с огромна мрежа от съвременни, модерни хотели, които гарантират първокласен комфорт и наистина европейски услуги.

Благодарение на своя чудесен средиземноморски климат Майорка е сред курортите, посещавани през цялата година от туристи. Климатът е благодатен – даже и в самия разгар на лятото тук не е изнурително горещо, а зимата се отличава с необичайна мекост. Относителната влажност се колебае около 70 % през цялата година, а това в съчетание с благоприятния температурен режим способства за неизменно доброто прекарване на гостите на този прочут курорт.

Може би най-важния фактор, който превърна Майорка в едно от най-привлекателните и най-посещаваните кътчета на земята е нейната удивително богата и разнообразна природа.
Но Майорка съседстват планински хребети, гори и плодородни долини, грижливо обработвани от местните фермери.

Хотелите са съсредоточени основно по крайбрежието, прочуто със своите чудесни пясъчни плажове и с кристално чистата си вода. Бреговата линия се отличава с изключително красиво съчетание на обширни плажове и величествени скали от които започват борови гори, които понякога започват от самите живописни заливи.

Местната кухня, чиято основа са свежите морски продукти и овощни плодове, отглеждани в местните плантации, поразява със своето разнообразие и изисканост.

Майорка се слави и с богат фолклор, както и съд занаяти, сред които такива  като дърворезба, керамика, обработка на скъпоценни камъни, плетки и много други.




Гандия

Гандия е важен туристически и културен център, разположен е на 65 км южно от Валенсия, столица на едноименната автономия и на 166 км от Аликанте.


За няколко десетилетия старинният крайбрежен град, чието население се състоеше от рибари и фермери се превърна в един от луксозните морски курорти на Испания. За развитието на туризма способстваха и изключително благоприятните природни и климатични условия.

Гандия е уютно скрита зад гористи хълмове, които служат като преграда за хладните ветрове, духащи от север. Тук са характерни дълги с километри пясъчни плажове, прекъсвани единствено от скали и канари, зад които се крият малки живописни заливчета. На места портокаловите градини граничат с морските плажове, тук местностите наподобяват екзотичен рай.

Гандия е град с богато историческо и културно минало, градът е родното място на знаменитото през Средновековието семейство на Борджиите. Тук може да се види херцогския замък на Борджиите, както и ред други творения на архитектурата от епохата на феодализма. В историческата част на града туристите срещат множество паметници – като съборния храм Света Клара, Часовниковата кула Света Ана, сградата, където се е помещавал мера на града и т.н.

На любителите на активния отдих Гандия предлага богати и разнообразни възможности. Тук можете да се отдадете на различни видове морски спортове – разходка с платноходка, подводни гмуркания и други.

В околностите на Гандия се намира и прочутата Адска пропаст.
През летния сезон в Гандия се провеждат и множество весели народни празници, с неизбежните карнавални шествия.

Градът се слави и със своята изумителна кухня, в основата на която са морските продукт и плодовете на богатите плантации от близките околности.




Бенидорм

Бенидорм, е един от най-известните курорти на Испания. Градът е разположен в провинция Аликанте, на брега на едноименния залив – Бенидорм.

Гигантски отвесни скали, нахлуващи в морето, образуват център на залива и ме придават формата на два съединяващи се полумесеца.

Откъм сушата градът е обкръжен с високи планини, които го защитават от резките промени на времето и от хладните северни ветрове.

Това изключително географско положение създава уникален природен микроклимат, който се характеризира с постоянен температурен режим на водата и на въздуха, както  и с практическа липса на облачност.

Благодарение на тези изключително благоприятни климатични условия Бенидорм е сред морските курорти, които приемат гости през цялата година. През лятото този морски туристически център, който се слави със своята изключително добре развита инфраструктура на развлеченията е особено притегателен за младите хора, които прииждат тук от всички страни на Европа.

Бенидорм е широки крайбрежни булеварди, супер хотели, търговски центрове, ресторанти, барове, кафенета, дискотеки и нощни клубове. Като прибавим и обширните плажове от дребен златист пясък, става ясно защо Бенидорм е така привлекателен за туристите. Градът е място за спокоен отдих, с възможности за плуване в топлите морски води, предоставят се възможности и за занимание с практически всички видове морски спортове.

И все пак нощният живот е това, което привлича повечето туристи тук. Всички са убедени, че няма друг испански курорт, в който нощният живот да притежава такова великолепие и размах. Нощният Бенидорм е безкраен празник от музика, светлини и неудържимо веселие.

Многочислените и прекрасно организирани дискотеки и шоу-състезания с професионални водещи, огромното разнообразие от музикални барове, ресторанти и нощни клубове, заведения за гастрономи – от типично испанските таверни до знаменитите английски барове  (pubs) и екзотични ресторанти – това са само част от изкушенията за туристите.

Много важно е и обстоятелството, че Бенидорм е разположен близо до Валенсия – столицата на едноименната автономна област и безспорно най-красивия град на Испания




Тарагона

Тарагона е един от най-древните градове на Испания е столица на едноименната провинция и се счита за „сърцето” на крайбрежната ивица Коста Даурада.

Тарагона има изключително богато историческо минало. Градът е основан от римляните през 3 век преди новата ера, на мястото на още по-старо иберийско селище.

По-късно във времето Тарагона е резиденция на римските императори Август и Адриан. И до ден днешен са съхранени паметници т римската епоха – части от градската стена дълга 1100 метра и висока 12 метра, построена през от римляните през трети век преди новата ера.. Ако посетите Тарагона предстои ви и разходка из римския амфитеатър, сцена на кървави гладиаторски битки през първи век преди новата ера...

След 400 годни арабско владичество, което приключва през 1117 г., градът е бил значително преустроен.

Изключително любопитно е че Тарагона има две главни улици, с едно и също име – Rambla. Новата Рамбла (Rambla Nova) е централната улица на съвременния град, по която се издигат разкошни сгради в стил модерен, барок и неокласицизъм. На тази улица е и фонтанът, който изобразява четирите континента.

Старата Рамбла (Rambla Vella) е успоредна на Новата и е близо до пристанището и до историческия център на града.

В Тарагона има много музеи, които съхраняват историческото и културното наследство на региона. Най-старият музей тук е Музея на Романската култура (Museo de la Romanidad), разположен в кулата, в която по време на римското владичество се е разполагала администрацията.



Удивление буди църквата Catedral de Santa Maria – най-големият храм не само в града, а и в цяла Каталония. Строителството на този великолепен храм започва в края на ХІІ век, изграден е във формата на гръцки кръст, а в архитектурата му умело се съчетават елементи на романски и готически стил.

Тарагона е един от най-известните и най-красивите исторически и културни центрове на Испания, това е град интересен за посещения по всяко време на годината. Не бива да се забравя, че Тарагона е традиционно място за провеждане на ефектните испански празници и карнавали, известни не само в Испания, а и по цял свят.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница