Туризмът като социално икономическо явление. Етапи на развитието на туризма. Туристът като икономически субект

Съдържание

І. Увод

ІІ.Туризмът като социално - икономическо явление.

1. Туризмът в епохата на Старата история.

2. Туризмът в епохата на Средновековието.

3. Туризмът в епохата на новата история.

ІV. Туристът като икономически субект.

V. Заключение.

І. Увод.

Съвременният туризъм е изключително динамично развиващ се отрасъл. Той е на трето място във външнотърговските операции в световен мащаб, след търговията с нефт и автомобили. Отчитайки темповете на неговото развитие, много специалисти считат, че малко след началото на ХХІ в., туризмът ще оспорва с информационната индустрия първото място по външнотърговски постъпления. Икономическите потоци, предизвиквани от международния туризъм, са се превърнали във важни фактори за икономическия растеж, както и за международните икономически отношения за много страни по света.

Международният туризъм, като “невидима” експортна стока има редица характерни черти, отличаващи го от стоките, търгувани в класическата международна търговия. Такива са:

Туристическият продукт се придобива и употребява в експортиращата държава, поради което се елиминират някои типични за стоковата търговия разходи - транспортни, карго застраховане и др. Износителят запазва контрол върху експортирания продукт и това съществено намалява търговския риск.

Търсенето на туристическия продукт не зависи така силно от степента на икономическо развитие на страната-експортьор, както е при класическата стокова търговия. Това означава, че и икономически слабо развита страна може да предложи туристически продукт на високо равнище (например: разнообразни природни ресурси, исторически паметници и т.н.)

Създаването на туристическия продукт има силен мултипликационен ефект върху страната-износител. Туризмът създава добавена стойност в няколко сектора на икономиката едновременно: хотелиерство, ресторантьорство, търговия на дребно, вътрешен и международен транспорт, индустрия на забавленията, художествени занятия. Международният туризъм положително рефлектира и върху местното производство на хотелиерско и ресторантьорско оборудване, върху селското стопанство и пр.

Международният туризъм е еластичен спрямо цената и търсенето, като измененията в която и да е от двете променливи обикновено оказват ефект, по-висок от пропорционалния върху пътуванията с цел отдих и почивка.

Поради тези специфични характеристики, може да се каже, че значението на туризма в глобален мащаб нараства, особено с развитието на съвременните технологии и комуникации;

Основна роля в координирането и развитието на туризма има Световната организация по туризъм. Основният предмет на дейност на СОТ е да насърчава развитието на туризма с цел да съдейства за икономическата експанзия, международното разбирателство, мира и просперитета, а също така и да прокламира всеобщо уважение и спазване на основните човешки правила и свободи без разлика от раса, пол, език и религия.

Целта на настоящата разработка е да разгледа туризма като съвременно явление със социален характер, да проследи етапите му на развитие, също така да обоснове значението на туриста като икономически субект.

Съвременният туризъм е комплексен социално - икономически и културен феномен с многостранно значение. Като така описано явление, за туризма са присъщи следните характеристики:

Туризмът има здравно значение - известно е, че многомилионните маси на участниците в различните форми на туристически дейности търсят чрез туризма предимно физиологичен или нервно - психичен и възстановителен ефект. Ето защо, от гледна точка на консуматора, на участника в туризма, приоритет има именно здравното значение, което засяга пряко туриста. От своя страна здравният ефект се диференцира на лечебен (известен още от древността) и профилактичен (характерен за повечето съвременни видове отдих и туризъм). Отново трябва да се подчертае, че тази диференциация не изключва, а само подчертава основния ефект, който обикновено се съпътства и умножава от другите здравни ефекти, както и от останалите аспекти и влияния на туризма.

Трябва да се каже, че туризмът има и икономическо значение - икономическото значение е в центъра на държавните и фирмените интереси към отрасъла. Туризмът в тясното му значение е вид спорт. Широкото разбиране на туризма обаче включва не само рекреативните и познавателни дейности на туристите в по-сетеното място, но и самото пътуване, изграждането на материална база, предлагането на все по-разнообразни и персонализирани услуги, ангажирането на труда на специализирани кадри и много други стопански и социални дейности, които играят ролята на мощен фактор за развитие не само на туристическите фирми, но и на цялата икономика.

Политическото значение се изразява в следното - известно е, че туризмът е антипод на войната. Той може да се развива само в условията на мир. Политическото значение на туризма не се изчерпва с необходимостта от мир и политическа стабилност. Наличието на тесни икономически и политически връзки между две страни води и до повече туристически движения между тях. Законодателството като част от политическата структура на една страна влияе пряко не само върху възможностите за туризъм, но и чрез международни договорености, гранични такси, визови, митнически и други формалности, статут на чужденците, валидност на чуждестранни документи, възможности за инвестиции, репатриране на приходи и т.н. влияе пряко върху посещаемостта от чужденци.

Социалното и културно значение на туризма - в широк смисъл социалното значение на туризма включва здравното и икономическото. Същевременно, туризмът има и пряко социално значение чрез социалните контакти, които неминуемо възникват между туристи и персонал, туристи и местно население, а също между отделните групи туристи. Тези контакти могат да се оценяват положително, когато стимулират взаимно уважение, водят до задоволяване на интереси и потребности, разширяване на познанията и на взаимното разбирателство.

Отделните аспекти и влияния на туризма не се изключват и обикновено се проявяват паралелно и въздействат като цяло, като формират социално - икономическата характеристика на туризма.

Вече не може да се твърди, че туризмът е млад, едва прохождащ отрасъл. Като важен сектор от икономиката на повечето страни, той има вековна история. Корените на съвременния туризъм обаче са много по-назад в миналото. Наистина, древният човек е преодолявал немалки разстояния заради търсене на безопасен подслон, храна и вода. Но пътувайки с такава цел, той е откривал нови места и явления, разширявал е своите познания. Този познавателен елемент на пътешествията от далечното минало първоначално е бил второстепенен, но много бавно, с течение на векове, се превръща в основна цел за някои пътувания. Част от пътуванията имат не само познавателен, но и религиозен, развлекателен, лечебен, рекреативен, дори спортен характер.

Постепенно се извършва разграничаване на тези движения, които трудно може да се нарекат туристически, от доминиращите в миналото движения на хората с цел преселване, търговия, военни действия и т.н. Самите пътешествия също постепенно се специализират и разделят по отношение на тяхната мотивация.

По въпроса кои са дълбоките причини за появата и развитието на пътешествията, а по-късно и на туризма, има две основни мнения.

Първото може да бъде определено като биологична хипотеза, според която те са израз на скитнически (номадски) инстинкт, заложен у човека.

Второто схващане е, че туризмът всъщност е рожба на социално-икономически закономерности и по-конкретно на разделението на труда и пътуванията за извършване на размяна, на самия характер на труда, обуславящ различни форми на почивка, включително и чрез отдих в движение. С други думи, туризмът се явява следствие от трудовия процес и страничен продукт от разделението на труда и размяната. Във връзка с размяната на стоки се извършва движение на хора, покрай което се опознават нови места и се утвърждава навик за пътуване. По - комплексно и доказано е второто схващане, макар тезата за туризма като съвременно номадство да има също известни основания. Всъщност пътешествията от далечното минало се различават от съвременния туризъм по две основни характеристики:

Те не са така масови, тъй като тогавашният бит не е предизвиквал масовото търсене на рекреационно-туристически дейности, с което се характеризират днешните общества. С други думи, липсва масовото търсене на туристически услуги.

Общото социално и материално-техническо равнище, включително и степента на разделението на труда, не позволява да се създаде отделен отрасъл с материална база и кадри, предоставящи специализирани рекреационно-туристически услуги. Такъв отрасъл се създава след промишлената революция през ХІХ в. в напредналите европейски страни. Тогава се създава и необходимата организационна, материално-техническа и кадрова база за превръщането на туризма в динамичен стопански отрасъл.

Особено голямо значение за развитието на пътешествията и туризма има техническият прогрес на средствата за транспорт. Голяма революционна крачка е използването на енергията на вятъра в корабоплаването. За откриването и използването на тези елементарни от днешна гледна точка нововъведения са били необходими хилядолетия. Темпът на научно-техническия прогрес, и изобщо на обществено-икономическото развитие силно се ускорява при капитализма. Решаващо значение за туризма имат откриването на парния двигател, инсталирането му на парахода и особено изобретяването на локомотива и създаването на мрежа от железници, позволяващи придвиждане на хора и стоки за кратко време и на големи разствояния. По-късно техническо нововъведение с решаваща роля за туризма е изобретяването на двигателя с вътрешно горене и появата на автомобила и самолета.

Развитието на туризма е неделимо от развитието и усъвършенстването на обществените отношения и материално-техническата база.

Съвременният туризъм е модерен отрасъл, използващ широко модерни технически средства и методи за управление и маркетинг. Независимо от това той наследява от пътешествията много от структурните им особености.

Ето защо, е логично и целесъобразно в хода на настоящата разработка да се осъществи кратък исторически обзор с цел проследяване на еволюцията на пътешествията и постепенното им трансформиране в туристически движения, а по-късно и в целенасочени туристически пътувания.

Като се има предвид примитивният транспорт по суша и вода е ясно, че пътуванията извън местожителството през античността са се осъществявали в един ограничен географски периметър. Много често това са били посещения в съседни местности и селища, където са се устройвали събори, празници и др. Това са били и места за натурална и парична размяна.

Най-голямо развитие, както е извество, достигат великите робовладелски цивилизации на Египет, Древна Гърция и Рим.

Египтяните широко използвали река Нил и нейните многобройни ръкави за търговски цели, за военни операции и поддържане на администрацията, за събиране на данъци, за посещения на свети места и т.н. В течение на няколко века Римската империя обединява целия средиземноморски свят. Създадена е огромна мрежа от пътища с твърда настилка, мостове, крайпътни станции и крепости, голям военен и търговски флот, редовни пощенски връзки между отделните части на империята. Макар военно-административната функция на тази инфраструктура да е била определяща, тя е улеснявала превоза на стоки и хора. Например, у нас, римските пътища стават основата на пътната мрежа чак до края на османското владичество. За римската аристокрация са били характерни следните пътешествия с рекреационно-познавателна насоченост: летен отдих във вили край Рим и други метрополии в империята (често с цел лечение в термите), участие в спортни състезания и спектакли (обикновено в Рим и големите градове), посещения на летни резиденции в Сицилия, познавателно-образователни пътешествия в Елада и Египет. Патрициите и търговците са пътували със семействата си и голяма свита от близки и роби.

Голямо значение за разширяване на кръгозора на хората от античността имат експедициите, организирани от финикийци, египтяни, елини, римляни. Те са имали определено военна и търговска цел, макар често да са били афиширани на преден план други причини - религиозни, династически и т.н.

След разпадането на Римската империя настъпва периодът на ранния феодализъм, характерен с херметизация на отношенията и прекъсване на връзките между отделните части на Стария свят. Стопанството е натурално, затворено, движенията на хора и идеи прогресивно намаляват, Европа е разделена на множество враждуващи държавици. Почти нищо не се прави за поддържането на римските пътища. Огромно е влиянието на църквата, която със своите догми отблъсква познавателния интерес.

Като цяло периодът на Средновековието не е благоприятен за развитие на пътешествията. Известно развитие имат само поклонническите посещения във Ватикана, Йерусалим, Константинопол и някои други религиозни центрове. Те били организирани за богати аристократи, пътуващи с охрана и слуги. Основните мотиви за тези пътувания били религиозното поклонничество, вярата в целебната сила на свети места и мощи, поддържането на социален статус и престиж. И през този период се организират отделни експедиции, но тяхното осъществяване било съпроводено с големи опасности, трудности и лишения. Както през последните векове на Римската империя, така и през целия феодализъм са широко разпространени разбойничеството, корсарството и пиратството. Голямо е значението на кръстоносните походи за поддържане на връзката между Европа и Изтока. С оглед осигуряване на по-голяма сигурност пътуванията били групови и с охрана. Пътешествия на големи разстояния, като тези на венецианеца Марко Поло, са голяма рядкост и често са завършвали трагично.

Характерните общи особености на пътешествията през епохата на Старата история се свеждат до следното:

Силно класово разслоение - достъпни са само за робовладелската и феодална аристокрация.

Силно преобладават познавателно-религиозните и развлекателните над природно-рекреационните мотиви за предприемане на пътешествията.

Пътешествията били твърде рисковани и съпроводени с големи транспортно-технически и други трудности.

Те били възможни благодарение на традиционното гостоприемство, характерно за примитивните общества по време на мир.

Пътешествията не са могли да генерират появата на туристически отрасъл с неговите основни елементи - специализирана база и кадри. Ето защо те не са имали съществен принос за икономиката на посетените места. С други думи, в този ранен стадий пътешествията не се отразяват върху разделението на труда чрез формиране на отделен клон от стопанството.
2. Туризмът в епохата на Средновековието.
При късния феодализъм, макар и бавно, започва едно развитие на пътешествията, в които участват предимно млади хора от аристократичен произход. Освен старите релизиозни центрове, интерес представляват и градове като Йорк, Сантиаго де Компостела, Авиньон, Киев, Новгород, Прага, някои католически и православни манастири, които са центрове на духовен живот. Обекта на посещения са първите университетски градове, столични градове като Париж, Виена, Лондон, Краков, Мадрид и др. Организират се първите редовни превози на хора и поща с дилижанси. С отслабване на феодалната власт се появяват скитници, пътуващи артисти и занаятчии. Постепенно се създава мрежа от заведения за обслужване на пътуващите. Обикновено това са крайпътни заведения от типа на хановете с възможности за пренощуване, хранене, смяна на коне и екипажи. В самите посетени места също възникват заведения за хранене и нощувка, за покупка на сувенири, появяват се първите доброволни, а по-късно и платени екскурзоводи.

Въпреки застиналостта на феодалните общества в тях се извършват, макар и много бавно, социално-икономически и духовни промени, които се отразяват положително върху пътешествията. Темпът на тези промени се увеличава под влияние на откритията в естествените науки, Великите географски открития, започналата колонизация на страни извън европейския континент и някои други обективни исторически събития.

Периодът на дълбоки светогледни промени и преосмисляне на настоящето и миналото започва към края на Средновековието и се определя като Възраждане или Ренесанс. Това е период на реабилитация на свободния човешки дух на закостенялостта на феодалните общества. Класическата страна, родината на европейския Ренесанс е Италия, където този период започва през ХІІІ-ХІV в., а по-късно се разпространява във Франция, Фландрия, Холандия, Англия, Бавария, Швейцария, Австрия и други части на Европа. Ренесансът започва неслучайно в Италия - страната, в която навсякъде личат следите на голямата гръко-римска антична култура, страна, разпокъсана на множество княжества и градове-държави, които търсят своята идентичност и просперитет след прекъсването на връзките с Изтока в резултат на арабското и османското нашествия. За пръв път именно хората на изкуството и интелектуалците от италианските градове излизат от духовния затвор на феодализма и се обръщат към ценностите на античността, възражда се интересът към природата и природните явления.

През зрелия Ренесанс центърът на духовния живот се премества към Атлантическа Европа - Франция, а също Англия, Фландрия и Холандия - протестански страни, в които най-бързо си пробиват път новите капиталистически отношения и които имат геополитическо предимство по отношение на свободното корабоплаване и връзките с Новия свят, Индия и Африка.

През Средновековието (около 1500 година), започват т.нар. Голямо пътешествие (Grand Tour), в което участват млади аристократи от Централна и Северна Европа, посещаващи главно Италия, но и други земи от Средиземноморска Европа. Синове на благороднически фамилии тръгват на дълго пътешествие, за да опознаят Европа и паметниците на античността. В началото на периода средната продължителност на едно такова пътуване е била 4 години, възрастта на участниците - 23 години, докато към края на времето на Гранд Тур (около 1820 г.) тази продължителност спада на 3-4 месеца, като възрастта респективно нараства на 40 години. Твърде важна особеност на Гранд Тур е, че мотивацията на пътешествията вече не е нито завоевателна, нито търговска. Главната цел е познавателна - разширяване на културата, езиковите и религиозните познания. Участни-ците в Гранд Тур обикновено пътуват с цяла свита. По техните постоянни маршрути (напр. от Париж през Дижон по долината на Рона към Женева и Италия) възникват странноприемници, станции за почивка и смяна на конете, наема се допълнителен обслужващ персонал, водачи, екскурзоводи. Пътуването е дълго, понякога опасно и мъчително. Младите аристократи имат нужда и от развлечения, музика, подходящи блюда. Всички тези обслужващи дейности с времето стават постоянна професия на много хора в посещаваните места. Обслужването на гости дава начало на редица потомствени професии.

Друг важен пробив в средновековната застиналост е създаването на държавни служби за редовни или междуградски съобщения с пътнически и пощенски дилижанси.

През ХVІІ-ХVІІІ в. се активизира използването на някои минерални бани за лечебни цели и почивка на короновани глави, знатни особи и техните придворни. За нуждите на аристокрацията някои стари римски терми се превръщат в бански курорти - Карлсбад, Виши, Байройт, Баден-Баден, Евиан, Спа, Бат и др.

Ренесансът съвпада по време с големите научни и географски открития. Строят се големи платноходни кораби, пътуванията стават по-евтини, по-далечни и редовни, организират се множество експедиции с научно-познавателна насоченост. Ако първите пътувания са с разузнавателно-завоевателна цел, следващите имат ясно изразена насоченост към поддържане на администрацията, търговските връзки и към нарастваща роля на научно-изследователската и познавателната мотивация.

Епохата на Средновековието и развиващия се капитализъм бележат качествен и количествен ръст на пътешествията. Те все още не са туристически, все още са класово ограничени за знатните и някои представители на зараждащото се трето съсловие и интелигенцията. Но вече се зараждат бъдещите курорти, създадени са някои от предпоставките за обособяването на стопанските дейности, обслужващи пътешествията, които са предимно познавателно-развлекателни.
3. Туризмът в епохата на новата и най-нова история.
Периодът до Първата световна война е продължение на тенденциите в развитието на туризма през втората половина на ХІХ в. По време на световната война в отрасъла настъпва пълен застой, който бързо възстановява позициите си още през 20-те години. Забелязват се и нови тенденции, преди всичко свързани с широкото разпространение на автомобила като масово превозно средство в Северна Америка и във водещите европейски страни. В Русия след Октомврийската революция и Гражданската война се създават условия за масов, но контролиран от партийно-държавната власт отдих и вътрешен социален туризъм - чрез карти за почивка в профсъюзни почивни домове и за лечение в санаториуми. Поради изолацията на Съветска Русия там практически не се развива международен туризъм. Социален туризъм се развива и в развитите европейски държави. Със значителни постъпления от международен туризъм са отново старите туристически страни Италия, Франция, Швейцария, следвани далеч назад от Австрия, Германия, Чехословакия, Гърция, Унгария и т.н.

През междувоенния период в много европейски страни (Франция, Англия, Австрия, Скандинавските страни и др.) се узаконява 8-часовият работен ден и правото на 2-3 седмичен платен годишен отпуск. Това, наред с развитието на железопътния и автомобилния транспорт и развитието на санаторно-курортната база, създава условия за разширяване на социалната база, за количествен и качествен скок в развитието на туризма. Извършва се голямо строителство на пътища (особено в САЩ и Германия). На практика обаче скок не се осъществява поради Голямата икономическа криза, обхванала Европа и Америка (1929-1933 г.), поради политическото напрежение и назряващия военен конфликт на държавите от оста Рим-Берлин-Токио с Англия и Франция, а по-късно и със САЩ и Съветска Русия, който започва още през 1935 г. в Далечния Изток и Африка и се пренася на европейския континент с испанската гражданска война и окупацията на Полша през 1939 г. Независимо от задържащата роля на кризата, войните и вътрешните конфликти развитие има както по линия на техническия прогрес на транспорта, така и в областта на масовизирането на туризма и появата на т.нар. социален туризъм, субсидиран от държавата, синдикатите, църквата, спестовните каси и фондациите.

И все пак възможностите остават недоизползвани, туризмът не се превръща в световен стопански отрасъл. Равнището на доходите на широки слоеве от населението дори в развитите страни е такова, че те остават извън туризма, той все още не се е превърнал в достъпен за всички начин за използване на свободното време. Но събитията, като превръщането на самолета в средство за бърз транспорт на големи разстояния, строителството на огромни пътнически цепелини и др., сигнализират за наближаването на ерата на масовите пътувания.

Настъпването на тази ера се отлага от най-разрушителната война в историята на човечеството - Втората световна война. Още преди завършването на войната богати американци започват да посещават Флорида и страните от Карибския басейн - най-вече Куба. По-голямата част от Европа е разрушена и първите следвоенни години са години на стопанско възстановяване на Западна Европа, подпомогната от американския план Маршал, и на попадналата в съветския лагер Източна Европа.

В старите туристически страни в Западна Европа в началото на 50-те години настъпва истински “туристически бум”. По-късно той обхваща една втора група страни от периферията на континента - Испания, Гърция, Югославия, след това - Португалия, България, Румъния, Унгария, Кипър, Тунис и Мароко в Северна Африка (страните от “втората генерация”).

През целия следвоенен период развитието на туризма в Северна Америка и Карибския район е много бързо. Днес САЩ е водещата страна по развитие на вътрешен туризъм и редица основни показатели на международния туризъм. Голямо е развитието на туризма също в Мексико и Канада.

През 70-те години започва голямо развитие на нова група туристически страни (страните от “третата генерация”), разположени в Източна и Югоизточна Азия - Япония, Тайланд, Хонконг, Сингапур, Тайван, Южна Корея. Към това бързо развитие напоследък се присъединяват две страни с големи туристически възможности - Индонезия и Австралия, както и множество островни държави в Тихия океан.

В останалите райони на света - Южна Америка, Близкия изток, Южна Азия, Африка на юг от Сахара - туризмът е развит значително по-слабо, въпреки че има някои полюси на значителен ръст (Южна Африка, например). В тях живее по-голямата част от населението на развиващите се страни, чийто жизнен стандарт не позволява масово развитие на вътрешен туризъм и пасивен международен туризъм. Пречка за развитието на активен международен туризъм е липсата на местен инвестиционен потенциал и ноу-хау, както и недостатъчната инфраструктура. Тези дестинации са поставени в неизгодно положение от големите туроператори, които ги предлагат на международния пазар по такива цени и време, с които да не конкурират основните туристически страни. Независимо от това тези страни имат голям туристически потенциал с богатството на ценни природни и културно-познавателни ресурси.

Към 1950 г. презатлантическите кораби окончателно загубват състезанието със самолетите, които поемат изцяло пътническия трафик между Америка и Европа. Бързината на полетите позволява да се съкрати с около една седмица времето за пътуване с кораб в двете посоки, което разширява възможностите за по-дълъг престой на американски туристи в Европа. От 1958 г. започва използването на реактивния двигател в пътнически самолети, за да се стигне до строителството на самолети-гиганти като Боинг-747 и Конкорд. През 1991 г. над 1 млрд. са пътувалите по въздух, голяма част от които са туристи.

От друга страна, усъвършенстват се фериботите и корабите на подводни криле, чиято скорост е по-голяма. Последните се използват за пътувания на къси и средни разстояния по реки, езера, морски крайбрежия. С някои от старите лайнери и новопостроени кораби се организират круизни туристически пътувания, съчетаващи превоза на туристи с развлечения, посещения на пристанища и познавателни екскурзии във вътрешността. Така водният транспорт намира ново амплоа в туризма. Водещи в този нов вид туристическо корабоплаване са Англия, Италия, Япония, СССР.

Наред с техническия прогрес в транспорта и особено в автомобилостроенето, решаващ фактор за развитие на туризма е увеличението на свободното време и доходите. Почти във всички страни на света със закони се нормират работното време, годишният отпуск, обезщетенията за лечение и други социални придобивки. Хората разполагат с все повече компактно свободно време и пари, което им позволява да предприемат дълги пътувания.

В следвоенния период бързо се увеличават материалната база и инфраструктурата на туризма. Особено важни нейни елементи са хотелските комплекси и вериги, заведенията за хранене от различен вид и фирмите за туроператорска дейност и разнообразни туристически услуги в посетеното място. В световен мащаб разкритите легла са над 25 млн. само в хотелите. Пряко заетите в туризма са над 20 млн., а временно заетите или индиректно обслужващите туризма са още десетки милиони.

Бурното развитие на туризма през 50-те и 60-те години бе затормозено от нефтената криза и последвалите ценови и валутни сътресения на международния пазар в периода 1973-76 г. Независимо от това туризмът продължи да се развива динамично, макар и с по-ниски темпове. Автомобилът се превърна в средство за транспорт на над 80% от участниците в световния туризъм.

Много положително се отразиха върху международния туризъм намаляването и дори премахването (между страните от Европейската общност) на граничните формалности, облекчението на митническия режим, широкото приложение на застраховките и т.н. Изчезването на блоковото противопоставяне в света, въпреки наличието на локални конфликти, силно разшири възможностите за избор на различни туристически дестинации.

Историята на туризма е съвкупност от социални, икономически, културни, политически събития, в които основен двигател е мотивацията на хората, които изпитват потребност да възстановяват силите си чрез пътуване, да опознават нови места и хора.

Количествените и качествените натрупвания и особеностите на туризма предизвикаха обособяването му като динамична социално-икономическа сфера с глобална значимост и характерна институционална структура. Същевременно туризмът става все повече арена на голяма конкурентна борба, в която всяко изоставане от научно-техническото развитие и новите форми на управление, маркетинг и реклама заплашва туристическите фирми с провал.

Туристът, обаче се превърна във важен, за някои страни основен, икономически фактор, осигуряващ големи валутни постъпления и трудова заетост. Туризмът се масовизира и планетизира. За всички слоеве от населението на различните страни, туризмът не само стана достъпен, но той няма алтернатива като форма за възстановяване на силите и опознаване на света. Това определя важното значение на съвременния турист за развитието на стопанството в глобален мащаб.

В самия отрасъл, понякога определян като “туристическа индустрия”, настъпиха динамични структурни промени. Основните дялове на туризма продължават да бъдат рекреативният и познавателният, но с много по-сложна и динамично променяща се конфигурация на търсените видове туризъм и с огромно разнообразие на свързаните с тях дейности и услуги. В съвременния туризъм един от основните фактори за успех е удачният избор на контингента (насочване към подходящ пазарен сегмент) и правилната оценка на предпочитанията. Ето защо, туризмът в днешни дни е свързан и с изучаване на настроенията, модата, увлеченията, финансите и пр. на туриста - бъдещия консуматор на услугата, която този отрасъл предлага.

Разбира се, съществуват и редица проблеми, които индустрията трябва да преодолява непрекъснато, при удовлетворяване потребностите на икономическия субект-туриста. Има се предвид следното:

Някои природни рекреационни ресурси се характеризират с големи различия по сезони, които се задълбочават под въздействието на социално-икономически и технологични фактори. Това обуславя силно изразена сезонност в туристическите движения (потоци) и свързаната с това голяма неравномерност във функционирането на базата и трудовата заетост. Това е особено типично за двата най-масови вида рекреация - морската и планинската. Смекчаването на сезонноста е било винаги цел на оптималното туристическо управление, но успехите в това отношение са ограничени.

Въпреки планетаризацията на туризма и превръщането му в универсален път за развитие в зоните с необходимите ресурси, неговото териториално разпределение е още по-неравномерно и динамично от неравномерността в сезонен разрез. Това трябва да се има неизменно предвид, като се изследват предпочитанията на бъдещите консуматори на услугата.

С повсеместната автомобилизация се увеличава ролята на туризма в движение за сметка на класическата стационарна почивка на курорт. Тоест, туристът е свързан по - друг начин с индустрията, повишена е неговата мобилност и пр.
V. Заключение

Днес пътуванията с рекреационно-туристическа цел са необходимост за стотици милиони хора, които не са склонни да се откажат от тях дори в периоди на икономически ограничения. Условията на пазара са много динамични, дори конюнктурни, но това не променя основната насока на развитието - разширяване на социалната база и териториалния обхват на туризма в глобален мащаб, превръщането на отдиха чрез пътуване (краткотраен и ваканционен) е основен елемент от бюджета на времето.

За един продължителен период от най-новата история, включително съвременния етап в развитието на туризма се очертават следните тенденции:

нарастване на търсенето на по-чести, но по-кратки пътувания, като времето, посветено на отдих и туризъм, има тенденции към увеличение;

оптимално съчетание на добро качество на ресурсите и услугите с разумни цени. Туристическите продукти с такива качества са най-търсените и печелившите;

като цяло по-бърз ръст на вътрешния туризъм;

по-добра координация между туризма и другите стопански дейности;

разнообразяване на туристическите оферти, с внимание върху опазване на екологичното равновесие в посетените места;

ускорено обновяване на туристическата материална база с цел постигане на по-високо качество на предлаганите услуги;

грижи за подготовка на кадри и професионално усъвършенстване на туристическите кадри;

намаление на “евроцентричността” на международния туризъм и насочване на голяма част от американските туристопотоци към Карибския басейн и Южна Америка;

продължава търсенето на туризъм в среда “антиподна” на условията на живот на туриста. Това определя доминиращо търсене на туризъм в чиста природна среда - т.е. видове, базирани на природни рекреационни ресурси и на първо място морска рекреация (около 2/3 от участниците в международен туризъм се насочват към морски крайбрежия);

туристическите дестинации и особено морските курорти преживяват невиждана териториална експанзия. Почти всички крайбрежия в зоната на умерения, средиземноморския и тропическия климат са обхванати от туристическо развитие;

наблюдава се повишен интерес към културно-познавателния туризъм, хоби-туризма, селския туризъм и “зелените” ваканции, лечебен туризъм на хора от “третата” възраст, екотуризъм и т.нар. устойчив туризъм. С последните два термина се обединяват най-разнообразни туристически дейности, съобразени с приемателния капацитет на ресурсите и базата и приемливи за местното население;

деловите посещения и срещи (бизнес-туризъм, конгресен, панаирен и т.н.) са не само източник на големи приходи, но и са твърде динамично развиващи се особено в големите градове.

В контекста на структурните и технологични промени,настъпили в световната икономика, туризмът получава шанс в много от развиващите се държави да заеме мястото на текстилната или на някоя друга основна индустрия, която дотогава се е считала за база на икономическия напредък. По този начин, развиващите се държави могат да получат една нова възможност чрез туризма да се приощят към глобалната тенденция на индустриализация.

Списък с използваната литература:

Дунов И, Икономика на туризма, Бл., 1999