Туризмът в Швейцария -рентабилен и перспективен отрасъл

Курсова работа

на

тема:

Изготвил: ЦВЕТАН ИВАНОВ ИЛИЕВ, фак. № 2121

гр. Варна

Така формулира проф. Крипендорф дилемата на Швейцария, възникнала с разрастването и разширяването на туристическата индустрия.

Швейцария разчупи рамките на тур. индустрия. Като начало тя установи най-високите мащаби на тур. Гостоприемство и с това си спечели отличието “Хотелиери на кралете, крале на хотелиерите.” Швейцария е била и си остава идеална страна за предприемане на почивка, пътуване, ваканция. Предлага невероятен избор от хотели и ресторанти на всички ценови равнища при изключително комфортни условия на пребиваване. Страната е много красива и разполага със широк спектър от ландшафти: покрити със сняг алпийски върхове, вълнообразни планински ливади, езера като огледала и градове и села, богати на културно-исторически забележителности.Световният имидж на Швейцария е на една кристалночиста страна в сърцето на Европа, която произвежда часовници, шоколад и сирене с дупки, една страна, в която не се случва нищо обезпокояващо и влаковете се движат с точността на часовник. Част от атрактивността е и фактът, че Швейцария съдържа в пределите си толкова много противоречия и различия. Говоримите езици са цели 4: френски, италиански, немски и реторомански и това, свързано с географското и положение, в някои отношения я прави по-европейска от петте и съседни държави:Германия, Франция, Австрия, Италия и Лихтенщайн.Едва 1/5 от дългата 1000км Алпийска верига се намира в Швейцария, но над 100 върха достигат над 4000м надм. вис. Повече от половината площ на страната е заета от Алпите и следователно необработваема.Много върхове са световноизвастни:Матерхорн при Зермат, групата Айгер-Мьонх-Юнгфрау в Бернезе Оберланд и др. Покоряването на Алпите започва 18в. и е било изключително трудно начинание. В него участват алпинисти и туристи, авантюристи и търговци, хотелиери и инженери. Построяват се множество транспортни съоръжения, които днес достигат внушителната цифра 1800 (около 1200 лифта, 475 въздушни въжени и 47 земни въжени железници, 13 зъбчати железници, които годишно превозват около 350 млн. пасажери.

Швейцария е една от най-старите туристически дестинации в света. Може да проследи развитието си още от 17 и 18в. с Grand Tour. Тя е един от пионерите в ските и летните планински ваканции през 19в. Конкурентната среда за швейцарския туризъм значително се е променила радикално през последния ¼ век. По времето когато част от инфраструктурата и остарява, тя трябва да намери отговор на sun-and-sand пакетни ваканции и по-голям брой от планинските дестинации, особено новите курорти, развити вув Франция. Това не е било лесно. До средата на 90-те години Швейцария разчита на своя “часовник с кукувица” имидж. Следват основна реконструкция на туристическото си ведомство, съпроводено с преосмисляне на позициите си на туристическия пазар. Резултатът беше тласък в активната почивка и пазара на събития. Швейцария направи грандиозно усилие да развие нов имидж през последните години и да се наложи като “младежка” дестинация. Известно е, че спокойствието, идиличният ландшафт и чистият въздух привличат повече хора на младежка възраст. Повече усилия се концентрират върху активната почивка и особено върху занимания, които са по-нови и по-модни от разходката и ските. Тази стратегия не постигна желания ефект, но Швейцария би загубила много повече без нея. За страната са характерни 3 пречки, върху които туристическата индустрия няма контрол или е съвсем малък. Едната е климатът – зимният сняг изглежда не толкова сигурен , колкото в миналото, вторият е високият обменен курс и третата е Азиатската икономическа криза. Въпреки това има оптимизъм, базиран на облекчаване на обменните курсове, инициативи- новокачествени, възвръщане на позициите и растеж на Азиатския пазар и национално изложение, което ще се състои през 2002г.

1. 
   Икономически и социални оценки
   

При показателя брой нощувки също има намаление от 6 % като в началото на 90-те прогнозата е била много оптимистична – да се достигнат 100млн. нощувки до края на 2000г. Съществени увеличения бележи Индия с 4,49 % и Централна Америка с 6,66%. Най-голямо намаление на нощувките се отбелязва при Северна и Западна Европа със съответно 9,83% и 7,68%. Въпреки посочените неблагоприятни тенденции Швейцария запазва традиционно високия си дял на пазарите от Германия, Холандия, Норвегия, Австрия, Франция, Италия, Белгия и Великобритания. Характерно за Скандинавието< Австрия и Франция е,че не пристигат в определен сезон (летен или зимен), а целогодишно.

2. 
   Транспортна достъпност
   

2/3 от всички туристи пристигат с автомобил. Много от тях просто пресичат страната транзитно. Повече от 50млн. коли и мотоциклети влизат годишно в страната, 40% ,от които са от Германия. Франция и Италия притежават по ¼ от общия брой. От останалите мозинството принадлежи на Австрия. 4% използват автобусния транспорт. Люцерн и Интерлаген са основни спирки в маршрута на мултинационални автобусни пътувания. За тези, използващи обществения транспорт за обиколка и разглеждане на страната, швейцарската автобусна мрежа осигурява атрактивни възможности за достигане на селски планински райони. Шв. автобуси превозват годишно 91,4млн. местни и чуждестранни пътници. За добре развития автобусен и автомобилен транспорт способства и отлично изградената шосейна мрежа от около 71 000км., като се има предвид, че 2/3 от площта на страната заемат Алпите.

1/5 от всички туристи пристигат в Шв. с влак. Този вид транспорт е популярен сред американските и японските туристи, туристи с по-нисък бюджет и тези (включително и бизнестуристи), които използват високоскорстните връзки от Париж за Женева и Лозана и от Южна Германия за Цюрих. Общата дължина на жп. линиите е около 5000км. като във високопланинските части туристите имат на разположение и въжени, монорелсови, теснолинейни, зъбчати железници.

Колкото и шокиращо да звучи, тази планинска страна разполага и с флот – на 250км. южно в Генуа, Италия. За най-страстните гребци и ветроходци, това не е проблем, защото средно на 15км. се срещат езера. Женевското езеро и Бодензее се смятат за малки вътрешни морета с площта си от 250кв.км., на които израстват като гъби яхтени пристанища

1. 
   Настаняване
   

Кантоните с най-много легла в хотелите са Грисонс, Валис и Бернезе Оберланд (Бернски възвишения). Предлагането се доминира от сектора на малките хотели като почти 40% от хотелите имат по-малко от 10 стаи. Секторът следователно в много случаи не притежава икономиите от мащаба, необходими за ефективен маркетинг. Тези хотели в много голяма степен разчитат на локалните и кантонните туристически органи да рекламират техния продукт. Още повече, че броят на стаите без баня или душ намалчва от 24,5% на 13,3% между 1988 и 1998г. Това прави относително високо съотношението от окло 15% без санитарни удобства.(виж Приложение 2)

Някои кантони разчитат повече на вътрешни туристи отколкото други. Процентът на чуждестранно търсене на нощувки варира от 11,9 в Юра до 84,7% в Женева. Причината е, че в Женева се намират много международни институции и мултинационални кампании. Женева освен това има пазарна ниша в международното банково дело (като Лугано). Други кантони са силно зависими от чуждестранните туристи – например Цюрих (75,2%, който е шв. главен бизнес и финансов център). Тези данни се отнасят само за хотелите. Секторът на настаняването като цяло бележи значителен ръст в дела на нощувките на чужденци в такива кантони като Грисонс, Тичино, Валис и Вауд. В допълнение, хотелите в най-големите градове много повече разчитат на чужденци, отколкото другите – 79%. (Виж Приложение 3)

Тези данни можем да сравним с 55% от всички нощувки в хотелите, в планинските курорти са на чужденци, 60% в езерните региони и 49% в други места. (Приложение 4)

Хотелските гости не е учудващо, че носят най-добрия доход измежду туристите от всички видове бази за настаняване. Те възлизат на 83,6% от всички разходи на чуждестранни туристи и са също така и най-големи потребители на др. е-ти на ваканцията (без настаняване). Общественият дневен разход от тях в хотелите е средно 295 франка (267 през 93г.). Това е единствената категория, в която има значителен растеж поради факта, че разходъд за хотелско настаняване се е увеличил с около 20 фр. от 93г. и ,че повече се харчи за храна – увеличение от около 7 франка. Непредвидените разходи са се увеличили значително – 81 фрамка. Тези, използващи други видове на настаняване, харчат предимно по-малко, най-често, защото плачат пощмалко за ночувка. (Приложение 5)

Швейцария залага преди всичко на качество, а не на количество и на практика е прекалено малка за масов туризъм. 75% от всички 6700 хотели през 90г. имат по 25 или по-малко стаи, а 44% и по-малко от 10. Всъщност Швейцария иска да се специализира в посрещането на платежоспособни клиенти, бизнесмени, участници в икономически семинари и богати посетители. Във всеки случай за чартърната клиентела Швейцария е твърде скъпа.

4. 
   Оценки на дестинацията
   

Има и голям брой основни градове, включващи Женева, Цюрих и Лугано, които имат потенциал за повече туристи, пристигащи на кратка почивка. Има и по-малки градове, които са атракция като Интерлакен, Лозана, Люцерн, Сент Гален. Има и езерен продукт от Женева до Вевей – около езерото Нюшател и Локарно-автономна част на Лаго Маджоре, Лугано, езерото на 4-те кантона на Бриенц в централна Швейцария. Има повече от 65000 места на оторизирани увеселителни съдове, правещи редовни курсове по Шв. езера и превозващи повече от 10млн. пасажери на година. Шосейните и жп. Връзките са също добри, към и в Швейцария.

Големият брой на специалните събития също привличат туристи в Швейцария. Включват маратона по ски-бягане в Енгадин, който привлича повече от 10000 участници всяка година, бягането Сиере-Цинал, джазфестивала в Монтрьо, филмовия фестивал в Люцерн, стрийтпарада в Цюрих, открития тенистурнир в Гщадт Базел и различни атлетически състезания в Цюрих и голфтурнири.

Националното изложение, планирано за 2002г. сигурно ще произведе бум в шв. туризъм. Първоначално планирано за 2001г. беше отложено 1г. поради проблеми с мениджмънта и трудности с финансиране на увеличаващия се частен сектор. Световно първенство по ски ще се проведе в Швейцария през 2003г., а провалът с привличанео на Зимните Олимпийски игри през 2006г. в Сион, във Валис, беше голям удар за страната.

За туристически цели Швейцария е разделена на 12 зони, някои , от които включват няколко кантона, докато други като Женева и Цюрих се ориентират до един. Най-популярните тур. Зони са регионалните начело с Грисонс. През пиковите зимни ски-месеци, хотелите са напълно резервирани, докато ресурсите често не се използват през останалата част на годинатанапълно. Много хотели като разултат затварят извън сезона. Може би не е за учудване, че

развитието на хотелите в планинските региони е незначително последните години.По същото време броят на местата в жилищните сгради и другите частни вторични места за настаняване се е увеличил остро.Увеличава се делът на настаняването, но за приятели и семейството, отколкото даване под наем. ( виж Приложение 6)

5. 
   Финансови оценки
   

Традиционното активно салдо на швейцарския туризъм намалява от 2,8 бан. шв.франка на 1билион 92-98г. Туризмът остава третия най-голям експорт на страната заради приходите си от услуги (след инженерната и химическа промишленост), но допринася по-малко в относителни условия спрямо това преди десетилетие. Часовникарската индустрия на 4-то място в износа, има начин да изпревари туризма, но той запълни празнината значително през последното десетилетие.

Транзитният трафик, важен източник на средства в приходите на Швейцария от туризъм, отчита почти 1 на всеки 5 франка похарчени от туристите в страната. Разходите на жители край граничната зона и относително високият дял на пътуване към Швейцария по образователни и медицински причини са елементи на шв. туристически сектор.

Общата заетост в част от туристическата индустрия, представена от хотелския и ресторантския сектор е 239000 през 98г., растеж с 6000 в сравнение с 97г. Почти 2/3 от работещите в хотели и ресторанти са на пълно работно време. От друга страна, броят на сезоните и граничните работници извън Швейцария, намалява. (Приложение 8)

Главната причина за по-малкото сезонни и чужди работници е рестриктивната политика на част от правителството. Както и да е, по-малките курорти с по-кратък сезон твърдят, че това е единственият тип труд, който могат да си позволят и намаленото му предлагане засяга оцеляването им. В други сектори, в които заетостта, свързана с туризма, може количествено да се определи, са планинските железници, ски-лифтовете, кабинковите лифтове (11000 работници), ски-училищата и планинските ресторанти (10000). Швейцария има повече от 11000 ски-лифта, 500 седалкови и кабинкови лифта, 13 зъбчати железници. Почти 400 от тях оперират през цялата година. !995г. те са превозили повече от 300 млн.души, 88%, от които през зимата. Има 200 ски-училища, които дават повече от 2 млн. полудневни урока годишно. От тях 750000 са в Грисонс и Валис.

Последни проучвания от 91г. сочат, че директно с туризма са свързани 208000 работни места в ик. (включително туристически агенции, магазини, транспорт, банки, училища и др.). Други 92000 работни места са свързани индиректно с туризма. Това са такива сектори като строителство, реклама, енергетика и др.

5. 
   Маркетингови оценки
   

Потенциална окуражаваща тенденция се появявя в целогодишните данни за хотелите през 98г., които показват, че понижението на важността на европейските пазари може да бъде овладяно и обърнато в някои случаи. Трябва да се отбележи, че броят на нощувките е все още много далеч от40-те млн. местни и 37-те млн. чуждестранни през 92г. Още повече възстановяването не изглежда да е устояло, въпреки силния и стабилен курс на шв. франк спрямо еврото през 1999г. През първите 8 месеца на 99г. пристиганията от всеки основен пазар намаляват в сравнение със същия период през 98г., с изключение на Великобритания, която използва ползите от силния обменен курс и Холандия. Това е показател на тренда за годината, откакто август е пиковият месец за шв. туризъм, следван от юли, септември, март, февруари и юни. Лошото време през август 99г. когато пристиганията бяха по-малко с 9,8% в сравнение с август 98г., е част от причината за това. Друг специфичен фактор, допринесъл за понижението на пристиганията през лятото на 99г., беше затварянето за преобзавеждане на селището на Клуб “Медитеране” при Понтрезина. Понижението на броя на нощувките през последните години би могло да се отнесе към необичайна причина – намаляване на правителствените разходи за отбрана. Бюджетният хотелски сектор в по-малки курорти традиционно се е търсел извън сезона за осигуряване настаняването на план. Дивизии и на шв. армия през годишните 3-седмични тренировъчни сесии на задължителната армия.(Размерът на тази активност се намалява успоредно с “премията за мир”, почувствана в основната част на Европа от 1990г.

Трябва също да се отбележи, че цифрите омаловажават показателя брой на нощувките като не обхващат всички престои при притежателите на вторични жилища. Тази група трябва да се регистрира и нощувките да се плащат по същия начин като туристите, но собствениците на вторично жилище могат да поискат таксова норма на апартамент, еквивалентна на 30 нощувки годишно, но всъщност да стоят много повече.(Приложение 9)

Проблеми

1. 
   Позовавайки се на важността на международния туризъм за Швейцария, нейният несигурен климат е източник на проблеми. Не може да се разчита нито на снеговалежите, нито на слънчевото греене, въпреки че липсата на сняг се компенсира с изкуствен до поределени размери. Направеното изследване сред туристите през зима 97/98г. от агенция за проучване на пазара показва, че снегът е най-важният аспект на шв. зимен продукт – 81%.
   
2. 
   Друг недостатък на Швейцария като дестинация е регулираната природа на икономиката. Швейцария се намира след много от своите съседи и конкуренти по либерализация на пазара. Покупката на ваканционни жилища е строго ограничено. Ценовият контрол в хотелската индустрия беше отменен само преди 3г. В миналото казината са били забранени, но от 2000г. са разрешени.
   
3. 
   Друга форма на регулация беше тенденцията да се поддържа висока цена на стоките и услугите, защото, защото обслужващите лица в тур. индустрия имат високи разходи във всички сфери – от телефонни сметки до пералнч. Сега регулирането се трансформира в ограничаване работното време на магазините. Като се има предвид, че пазаруването е важна част от всяка ваканция, затворените магазини означават загуба на приходи и намаляват атрактивността на дестинацията за много посетители. Регулацията и ограниченията в авиацията правят Шв. скъпа дестинация за ползващите въздушен транспорт и това е пречка за развитието на градските пътувания. Нещата се променят, но темпото е бавно.
   
4. 
   Друг важен проблем е негостоприемното отношение на много работещи в индустрията. Проведено е изследване от Бернския изсл. Институт за туризъм и свободно време в 4 основни дестинации – Давос, Лугано, Монтрьо и Интерлакен. Всички освен Интерлакен получават слаба оценка от 6,6 по 10-балната система за отношение към клиентите.
   
5. 
   Общественото мнение не винаги е убедено в предимствата на туризма. Напрежението на пътната мрежа е силно осезаемо. Изчислено е, че 30% от азотния диоксид и 28 % от въглеродния монооксид в Швейцария са причинени от пътуванията стуристическа цел.
   

Швейцария избегна катастрофалната грешка на други страни, които изградиха гротескни планински станции с цел да се появят на картата на зимния ски-туризъм. Но въпреки всичко имат нужните инсталации за кабинковите лифтове, ски-лифтовете и др., макар че се използват по-малко от ¼ от годината. Друг проблем е небалансираното използване на ресурсите. Някои се натоварват само през 4-те пикови месеца, със ски-любители през февруари и март и с летовници през юли и август, 80% от почиващите от Северна Америка и Далечния изток се концентрират върху 10 от 200 ваканционни места, между които Женева, Интерлакен, Сент Мориц, Зермат, Люцерн и Монтрьо. За това няма бързодействащо решение, но Транспортната централа се надява с реклама да постигне финансово разпределение и разпръскване на туристите по-равномерно. През пиковия сезон швейцарците живеят с чувството, че са в страна, обсадена от туристи. Крипендорф вижда изход в своя модел “нежен туризъм”. “Това е един вид магически квадрат с 4 ъгъла: ик. рентабилност, задоволяване на туристите, равновесие на местното население и запазване на тяхната култура, качество на ландшафта и природата.” В миналото човек се концентрираше върху краткосрочната икономическа печалба и на второ място оставаше задоволяване на гостите. Останалите 2 компонента се пропускаха. Шансовете на Швейцария за нежен туризъм не са никак лоши. Тя все още залага на качество и количество и за масовия туризъм в истинския смисъл на думата, е прекалено малка, за голямо облекчение на гостите и домакините.

Очаква се да се даде тласък на швейцарския туризъм на следващото национално изложение. Трябва да се проведе между май и октомври 2002г. Очаквани са около 5,5млн. посетители да посетят изложението, което ще е в кантон Юра. Изчислено е, че 1,6млн. от тези посетители ще са не от Швейцария. Плановете на изложението съдържат модулно временно хотелско настаняване, за да се увеличи капацитетът. Според решението от октомври 1999г проектът се отлага от 2001 за 2002г. Причината за отлагането беше, че частните спонсори се очакваше да финансират с повече от 4/5 от стойността на проекта, но не бяха удовлетворени от мениджмънта и убедени, че ще получат ползи и печалба за парите си. Това беше втори голям удар след като Сион загуби възможността да стане домакин на зимните Олимпийски игри 2006г, което предполагаше да даде тласък на Валис. Този втори опит за Сион не се очаква да се повтори в близко бъдеще.

Очакванията са, че следващите 5г. ще са по-добри от миналите. Ще има импулс от ЕКСПО 2002’ и новите продукти, нов имидж и нови качествени инициативи ще започнат да оказват влияние. Възстановяването на Азиатския пазар също ще помогне. В дългосрочен план има влияние и от промяната на климата. Докато лятното време ще се подобри, зимният пазар е под заплаха от възможността Швейцария да не е годна повече за зимни спортове. Това разбира се е проблем, с коъто трябва да се борят всички ски-курорти по целия свят.

Швейцария е привилегирована на тур. поприще, благодарение на ранния старт и безценното предимство на неутралитета, което и дава имидж на сигурен ваканционен остров. Към тях се числи и естественият подарък на Алпите. Недостатъкът на Швейцария е в опасността от самодоволство. Това същото се получи и с водещото място във финансовия свят. Докато се усети, Цюрих не беше вече най-сигурното място, а просто един финансов център сред останалите. Като ветеран в туризма, Швейцария все още има своите шансове. Това показват най-новите статистики. Прогнозите за бъдещето и като водещ алпийски ваканционен рай на Европа, могат да бъдат оценени като оптимистични.

Приложение 1

Търсене и предлагане на места за настаняване

Вид	Леглова база ‘000 %	Нощувки ‘000 %
Хотели, балн. хотели	267 25,0	31,980 48,0
Апартаменти, хижи	360 33,7	19,990 29,9
Къмпинги, места за карав.	208 19,5	6,877 10,3
Групово настаняване	226 21,2	7,055 10,6
Младежки общежития	7 0,6	784 1,2
Общо:	1,068 100,0	65,590 100,0

Приложение 2

Капацитет Използв. на капац.

Приложение 3

Приложение 4

Приложение 5

Приложение 6

Нощувки в хотелите в млн.

Приложение 7

2. 
   Бъчваров, М.; Апостолов,Н.- “География на туризма”, изд. Г. Бакалов,Варна, 1982г.
   

4. 
   Die Schweiz: Aus eigener Sicht-Der Alltag/ Scalo Verlag, Zurich, 1992