Творческите процеси се развиват във времето, като преминават последователно през следните етапи
Изтегляне 279 Kb.
|
Зад. 11: Дадено е естественото число N. Да се изведaт N на брой редове, като всеки от тези редове съдържа символите за по-малко и за по-голямо, съответно разположени на диагоналите на квадрат със страна N, и символът за електронна поща в горната половина на квадрата, между символите за по-малко и по-голямо. В долната половина на квадрата между символите за по-голямо и по-малко да се изведе цифрата 6. В дясната половина на квадрата след символите за по-голямо и по-малко да се изведе цифрата 1. В лявата половина на квадрата преди символите за по-малко и по-голямо да се изведе цифрата 0. Квадратът да се огради с рамка от символът за събиране, като върховете на квадрата:
Ако N е примерно 10, да се отпечата:
Поредицата задачи от №7 до №11 онагледяват повторяемостта при цикличните процеси и закрепват разбирането на същността на понятията “цикъл” и “вложени цикли”, като учениците сами откриват къде и при какви условия да променят изходния код на вече решени от тях задачи. Така чрез предоставянето на възможност за откривателство и личностна изява се създава мотивация за учене. При прилагането на такава методика обучаваните са активен компонент на учебния процес. Те непосредствено участват в процеса на създаването на програмен код. При такава организация на началния етап от обучението по програмиране творческата същност се развива чрез повторяемост на процеса, като се решава на пръв поглед позната задача, но с променени изходни условия. Това е предпоставка за формиране у обучаваните на умения за самостоятелно изучаване на непознати проблеми. Така те се подготвят да учат през целия си живот. Дава се възможност обучаваните сами да сравняват решенията на сходни задачи и да анализират промените и свързаните с тях последствия. Подобно съпоставяне е предпоставка за въвеждане на нови понятия и за изучаване на сходни теоретични условия. Задачите от №1 до №11 са не само сходни. Те и онагледяват програмирането на процес с повторяем характер. Това онагледяване дава възможност на обучаваните да направят самооценка, която е база за формиране на умения за самообучение, тъй като те сами търсят правилното решение на задачата и веднага проверяват дали са я решили. В тази ситуация преподавателят открива и работи индивидуално с тези обучаеми от групата, които се забавят при откриване на решението. Решаването на тези задачи е свързано с епизодични емоционални преживявания, които се основават на ситуациите, създавани от решаваната серия задачи. Регулярното използване на тази методика е предпоставка за синтез на емоционалното и самооценъчно отношение на обучаваните към процеса на програмиране, разглеждан като психично преживяване. Така личността се самоопределя и се ориентира при избора на професия. Същността на понятията “цикъл” и “вложени цикли” е в повтаряемостта на процесите. След разбирането на принципа за повторяемост е необходимо да се продължи със задачи, които онагледяват спомагателните понятията “брояч на цикъл” и “граници на цикъл”. Осмислянето и затвърждаването на тези спомагателни понятия е решаващо за пълноценното използване на основните понятия, а именно “цикъл” и “вложени цикли”. Ето и няколко такива задачи
Ако N е примерно 6, да се изведе: 0123456 012345
01234 0123
012 01 0 Зад. 13: Дадено е естественото число N. Да се изведe поредица от редове, като на първия ред са отпечатани числата от N до 0, на втория ред - числата от N-1 до 0 и т.н., като на последния ред има само 0. Ако N е примерно 6, да се изведе: 6543210 543210
43210 3210
210 10 0 Зад. 14: Дадено е естественото число N. Да се изведe поредица от редове, като на първия ред се отпечатва 1, на втория ред – 12, на третия ред - 123 и т.н., като на последния ред се извеждат числата от 1 до N. Ако N е примерно 6, да се изведе: 1 12
1234 12345
123456 Зад. 15: Дадено е естественото число N, N>3. Да се изведe поредица от редове, като на първия ред са отпечатани числата от 3 до N, на втория ред – от 3 до N-1, и т.н., като на последния ред се отпечатва само 3. Ако N е примерно 8, да се изведе: 345678 34567
3456 345
34 3
Ако N е примерно 6, да се изведе: 123456
234581 345621
456321 564321
654321 Зад. 17: Дадено е естественото число N. Да се изведe поредица от колони, като в първа колона се отпечатват числата ст N до 1, във втора колона – от N-1 до 1 и N, в трета колона – от N-2 до N, N и N-1 и т.н., като в последна колона се извеждат числата от 1 до N. Ако N е примерно 6, да се изведе: 654321 543216
432165 321654
216543 165432
Зад. 18: Дадено е естественото число N. Да се провери дали съществува правоъгълен триъгълник, страните на който са цели числа и хипотенузата му е с дължина N. Зад. 19: Eстественrтe числа A, B и C се наричат Питагорови, ако A2+B2=C2. Да се се изведат всички Питагорови числа, по-малки от 100. Зад. 20: Eстественrтe числа A, B и C се наричат Питагорови, ако A2+B2=C2. Да се преброят и изведат всички различни тройки Питагорови числа, в които всяко число да е по-малко от 100. Зад. 21: Да се изведат в намаляващ ред всички трицифрени числа, за които сумата от цифрите им е 11. Зад. 22: Да се преброят и изведат в нарастващ ред всички трицифрени числа, за които сумата от цифрите им е 5. Зад. 23: Хвърлят се бял и черен зар. Да се преброят и изведат всички възможности за това кой зар колко точки има.. Зад. 24: Хвърлят се бял и черен зар. Да се преброят и изведат всички възможности, при които сумата от точките на двата зара е равна на 7. Зад. 25: Хвърлят се бял, зелен и червен зар. Да се преброят и изведат всички възможности, при които сумата от точките на трите зара е равна на 7. Зад. 26: Да се изведат всички различни разваляния на стотинки за монета от 1 лев. Колко решения има задачата? Зад. 27: Да се изведат всички различни разваляния на стотинки за монета от 1 лев, като в развалянето да има поне три монети по 5 стотинки. Колко решения има задачата.? Зад. 28: Да се изведат всички различни разваляния на стотинки за монета от 1 лев, като в развалянето да има поне четири монети от 5 стотинки и не повече от три монети от 20 стотинки. Колко решения има задачата? Задачите с номера от 1 до 17 въвеждат, чрез онагледяването при непосредственото решаване на съответната задача от разглежданата серия от задачи, като ново понятието “вложени цикли”. Постепенно задачите се усложняват чрез въвеждане на допълнителни изисквания към вече решавани задачи, като се запазва принципът за онагледяване. За разлика от тази въвеждаща серия от задачи, при решаването на групата задачи от №18 до №28 активно се използва вече въведеното понятие, без процесът на решаването им да се онагледява непосредствено и се запазва принципът за постепенното усложняване на задачите. Това проверява до каква степен на абстракция е стигнала непознатата до този момент мисловна конструкция за влагане на цикли. Целта на задачите от № 1 до № 28 е съставянето на нова компютърна програма, която решава поставената задаче чрез влагане на цикли. Ефективен начин за проверка дали се разбира предаденото понятие е решаването на обратната задача, а именно решаването на задачата за разчитане на програмен код, без да се използва компютър. Ето и една такава примерна задача, в която се използват вложени цикли:
{
{ cin >>a;
s += a; } cout < При работата по така описания начин, чрез логически свързани серии от практически примери последователно и целенасочено се създават дидактически ситуации, при които се използват знанията и уменията от решаването на предходните ситуации. Така изградената верига от ситуации използва последователността от дейности, характерни за творческия процес, Това е метод за формиране на трайни знания и умения за работа с абстрактни мисловни обекти. Такъв идеален обект е изходният програмен код (алгоритми + структури от данни), създаван от програмистите. Работата с такива поредици от специални дидактически ситуации може да се използва не само при изграждане на определен абстрактен мисловен обект, съответсващ на преподаваното понятие, но и за осъществяване на “естествен” преход към следващо понятие от учебната програма. Така например с цел осъществяване на такъв преход, вече познатата на обучаемите зад. 29 може да се преформулира като задача за написване на нов код с поставяне на допълнително изискване да се намери поредицата от цели числа, сумата на които е минимална. Сега обучаваните следва да обмислят въпроса за подходящото структуриране на данните. Този момент е подходящ за изясняване на ползите от още едно ново абстрактно понятие, каквото е понятието “масив”. Поясняването на необходимостта от използването на циклични по своята същност структури от данни при обработката на циклични процеси, може да стане във формата на дискусия при решаването на следната микро-серия от задачи:
По този начин с използване на вече изграждащите се умения за работа с цикли се разкрива практическата необходимост от нов абстрактен мисловен обект, който съответства на понятието “масив” и който е необходим за решаване примерно на зад. №№ 30, 31, 32 и 33. Така понятието “масив” се изгражда като понятие, свързано с понятията “цикъл” и “вложени цикли”. Създаването на такива връзки между абстрактни по своята същност понятия е предпоставка за успешното им приложение, вкл. при състезания по програмиране, външно оценяване, работа по проекти с отворен код или в учебно-тренировъчна фирма със софтуерна ориентация. Задачата за разчитане на програмен код може да се постави с допълнително условие за корекция на грешка в алгоритъма. Такива задачи дават възможност за повече от един вариант за правилна корекция на изходния код и са подходящи за държавни изпити или за предварителна обективна оценка на кандидатите за работа по софтуерни проекти. Ето и пример за една такава сравнително проста задача: Зад. 34: Без да използвате компютър, предложете корекция за следния код на C++: #include int main () { /* Дадено е четно естествено число n < 128 и символите c1 и c2. Изведете низ с дължина n, съставен от редуване на символите c1 и c2. */ int n = 12; char c1 = '+', c2 = 'X' ; char niz [128] ; for (int i = 0; i < n/2; i=i+2) { niz [i] = c1 ; niz [i+1] = c2 ; } niz [n] = NULL ; cout < system("pause") ; } Задача 34 е от типа задачи, поставяни пред програмисти, които отговарят за поддръжката на вече разработено програмно осигуряване. Това е преобладаващ тип задачи от жизнения цикъл на софтуера, но те много рядко се използват при обучението на програмисти. Разглежданата методика е приложима при обучението по програмиране с различни езици (C++, Pascal, Java, Perl, Fortran, Java Script, PHP, …), тъй като целта е да се разбере същността на абстрактните понятия, записани чрез съответните за езика синтактични конструкции. Практическият резултат е, че програмист, обучен да разбира тези абстрактни понятия записани на един конкретен език за програмиране, е в състояние при практическа необходимост да се обучи да използва синтактични конструкции от друг език за програмиране, при които са реализирани същите абстрактни понятия. Това позволява високо квалифицираният програмист да се формира като личност, мислеща с понятия, които не зависят от конкретния език за програмиране. Икономическият ефект е свръзан както с понижаване на разходите за преквалификация на програмистите, обучени по тази методика, така и с повишаване качеството на труда им, материализиран като програмен код. Себестойността на такъв тип обучение може да се намали, като при първият етап от прилагане на описаната методика задължително се използва очна форма на обучение, а при втория и третия етап се съчетават очна и електронна форма на обучение, в т.ч. и обучение с използване на Intranet или Extranet. При правилно съчетаване на формите на обучение, като резултат от повишената мотивация на обучаемите може да се очаква повишаване качеството на обучението извършвано по описаната методика. Повишената мотивация се създава при прилагане на тази специфична методика, която отприщва творческия потенциал, заложен в психиката на всеки човек. Мотивът е локомотивът на дейността. Каталог: pluginfile.php -> 358920 -> mod forum -> attachment pluginfile.php -> Р. Музил, „По образ и подобие pluginfile.php -> Превод и създаване на гпи на български attachment -> Тематично разпределение на учебния материал по история и цивилизация VI клас attachment -> По отношение на І – VІІ клас (Първи етап) – часовете в учебния план и учебните програми са утвърдени и не се предвиждат промени от мон attachment -> Примерно годишно разпределение на учебния материал за клас Първи срок: 2 часа седмично Втори срок: 1 час седмично attachment -> Тематичен план за разпределение на учебния материал по човекът и обществото attachment -> Литература 31 учебни седмици по 7 часа начално ограмотяване Изтегляне 279 Kb. Сподели с приятели:
|