Творчеството на децата

Ст.учител Светлана Лазарова

Силата на аналогията, сравнението, приписването на познати белези върху непознати обекти или приказни действия върху реални същества – това са достатъчни обстоятелства за да се разглежда художественото възприемане кат начало на творческия процес. Става въпрос за вътрешна насоченост не толкова към знанието, колкото към преживяване на вложеното от твореца чувство в музика, стихове, приказки – главна педагогическа задача е да се усети словото, детето да се потопи в неговата мелодичност, хармония, привлекателност. Това е процес, при който се появява образната представа и възниква състояние на възприемащите, близко до авторовата чувствителност, предизвикване на удивление, аналогия и успокоение чрез внушението и заразяването. Нужна е атмосфера с подходящо интониране, в съответстваща среда – освобождаване на децата в удобна поза. За да се развива пълноценно възможността за възприемане на худ. произведения, е нужно разнообразие и богатство при общуване с изкуството.

Обяснението на художествените думи и изрази при слуховото възприемане и деликатно откъсване на думата от израза, което прави учителят, е първа степен за насърчаване на творческите опити при децата. Индивидуалните различия, речниковия фонд са необходимо условие, за да се усети по – пълно красотата на словото и да се търси възможност за съответно изразяване. Успехът на пресъздаващата творческа дейност силно зависи от стойността на худ. произведение и от умението на учителя да го използва в творческият процес.

Словото въздейства главно чрез ритъма и ясната сюжетност на текста, може да ес използва илюстрация или музика. Изразните средства- интонация, сила на гласа, мимика, поза, се избират от детето свободно и без налагане на външен модел. При приемането на роля детето се освобождава от притеснението. Учителят влияе чрез своето отношение, като предизвиква желание за участие и поощрява всеки детски творчески успех.

Драматизиращи действия – навлизане в приказната ситуация с подготовка и настройване – разглеждане на илюстрации, изразителенп рочит

/1. Уводна беседа- предизвикване на интерес към съдържанието – мет похвати – гатанки, илюстрации, песен;

2. Четене на произведението: цялостно възприемане;

3. Беседа върху съдържанието и формата на произведението: да се провери как децата са възприели и разбрали.

Възможности за Трансформиране на художествено произведение са- в дума – символ, преразказване /довършване, измисляне/; инсцениране на динамичен епизод /в роля, чрез мимика, диалог, сценка, танц/; драматизация /игра, движение, мизансцен/; художествена игра/ по стихове, импровизация, мелодия/;

• 
  първа : обяснение на думи с художествено значение /описание/, начален
  

• 
  втора: повторение и изразително предаване на думи, изрази, стихове, жест, мимика, пантомима – обогатено пресъздаване, динамичен външен израз;
  
• 
  трета степен: поява на роля и игра с драматизиращи нюанси- цялостно участие на детето с увлечение и задоволство;
  

Общуването с изкуството може да стане стимул за творчество само когато се приеме като завладяваща игр, в която преобладава удоволствието и непринудената радост.

Налице са три главни предпоставки, за да се предизвика и стимулира пресъздаващо творчество:

- Творческа атмосфера – създава се с някои нестандартни методи, предполагащи тайнственост, привличане, насочване на вниманието на децата към един обект /най – често худоествен/Допълнителни художествени средства могат да бъдат музиката, поезията, визуални и театрални стимули/куклен театър, филм/, танците и музикалните интерпретации. Необходими са по – малко обяснения, по – малко изисквания какво да се направи, а повече въздействие чрез художественото слово. В литературния език творческата атмосфера се определя като магия, която освобождава детето от притеснение и скованос, от страха и нерешителността да прави нещо, а напротив – мотивира неговата съпричастносткъм худ. творба и леко му помага да навлезе в ролите и игровата илюзорност на средата. Механизмите за съзвдаване на творческа атмосфера са най – често фронтални, а главно действащо лице е учителят, но вече като посредник, мотивиращ активността на децата чрез изкуството. Фронталните начини за въздействие са силни, защото разчитат на подражанието и взаимното „заразяване” между децата. Влиянието на творческата атмосфера е и чрез тялото, емоциите, израза и цялостната позиция на учителя.

- Втора предпоставка за възникване на пресъздаващо творчество: свобода и възможност детето да „влезе” в роля, засилване на търсещи мотиви. ПРиемането на роля е действената, драматизиращата и активната страна в детското поведение. Детето е силно мотивирано от външния вид и постъпки на героя. Приближавайки се към образа чрез ролята, детето започва да се изявява.

- Трета предпоставка са разнообразните методи, които учителят използва, за да влияе и въздейства върху децата не само по художествен или косвен начин, а и чрез други средства – внушение, затваряне на очи/дневно сънуване/, „заразяване”, съпричастност, словесно рисуване и др. „Представи си, че си малката мравка и искаш да благодарищ на доброто синьо цвете.”

Постепенно се преминава към по – продължителното творене, подпомагано от външна изразителност и действие- чрез израз на лицата, поза, жестове, обогатяване на външното действие е словесната интерпретация в свободен план според възможностите на децата- те търсят словесна опора, имитират, подражавайки на илюстрациите и приказните картини, измислят словесни реплики, тълкуват по свой начин ситуацията и така изживяват по – пълно случката. Всъщност ситуацията насочва масово децата към творчество, без да бъде единствена гаранция, че всяко едно ще успее. Изборът зависи от личния интерес и индивидуалните възможности на изразяване.

Творческите ситуации често зависят от преднамереното насочване учителя. Избраните худ. произведения и начин на представяне се превръщат в истински мотив за творчество – от музикалното въздействие към поетичното слово, от картинното влияние към драматизацията и музикалните интерпретации. Талантът на учителя проличава в умението му да организира средата с различни методи и средства за общо и индивидуално въздействие, да предизвика творческа атмосфера, като спазва последователността на трите основни стъпки в творческия процес: ОЗАРЕНИЕ, ЕМОЦИОНАЛНО НАСТРОЙВАНЕ И ИЗЯВА. А детето, завладяно от многоангажираща дейност, се опира на изкуството дотолкова, доколкото го познава и може да приобщи към собствения си образователен кръгозор. Така то възприема, пресъздава, играе, драматизира, измисля и съзидава в продуктивен резултат. Творческият придобива по – голяма стабилност и сигурност в детското общество, когато детето не е само, а заедно с другите.

ПОЗИЦИЯ НА ДЕТЕТО В ТВОРЧЕСКАТА СРЕДА:

Творческата среда се изгражда в най – общ план от възрастните- интериор, мебелировка, хармоничност, функционалност на предметите, сменяемост и динамичност на предлаганите художествени обекти..Всяко дете привнася към средата нещо свое като лично отношение, съпричастие, връзка .

Първа и най – преобладаваща позиция на детето в творческата среда е тази спрямо възрастния АЗ/големия/ -----ТИ /малкия/ преминава в АЗ/малкия/ ------ТИ /големия/, има промяна в ролите- възрастният влиза в отношения на разбирателство и сътрудничество, не покровителство и обучение- тази позиция освобождава и засилва амбицията за промяна на средата. Самостоятелната позиция е по – трудната от готовата, детето е по – автономно, като постепенно преодолява собствената си нерешителност, страх, постепенно възприема учителя като човек, който може да му помогне, на когото може да се довери, да го запита, да го ОЦЕНИ.

Другата позиция АЗ/ детето/-----АЗ /детето/ е ориентацията към връстниците- води до преодоляване на собствения егоцентризъм и постепенно навлизане в обществото на другите, тоест ранна социализация. Формите на общуване – диалогично, вербално, невербално, стабилизират самочувствието и засилват личната амбиция за изява не само пред възрастните.- важен критерий за творчество. От една страна то очаква оценка – дали ще го одобрят, от друга търси публика- обществена изява към споделяне на направеното.

Особено ползотворни са опитите на децата в „колективното” творчество- заедно да драматизират, рисуват, конструират. Всяко дете оценява своето участие в общия резултат, но се радват истински на богатството на съвместната дейност. Това засилва самочувствието „ние го направихме”. Да се даде на децата възможност заедно да очакват нещо радостно, да размишляват, чувстват своята емоционална общност. Творчеството помага на детето да преодолее егоизма, егоцентризма и безразличието.

• 
  да бъде оптимистично, да вдъхва вяра във възможностите на детето дори и когато то не е успяло /Да, нещо не се получи, опитай пак!/;
  
• 
  да е свързанао с положително очакване, да намалява напрежението, да поддържа удоволствието от процеса;
  
• 
  насърчаване на интереса/Опитай се още по – добре да го изиграеш!/;
  
• 
  деликатност в констатирането на слабостите, без подчертаване на неуспехите;
  
• 
  използване на любими предмети или предпочитани авторитети /Ти си истинска Червена шапчица/;
  
• 
  сравняване, но не с резултатите на другите, а само със собствените /Днес се справи по – добре от вчера/;
  
• 
  амбициозно насърчаване/Опитай, ти можеш!/