Творение и чудеса

Паул Мюлер

Когато говорим за библейските чудеса, изключваме възможността те да са само плод на субективното преживяване на отделни хора. Рибите, които въпреки опита на Петър в риболова, запълват мрежите по заповед на Христос, са истински и могат да се изядат. Изцелението на прокажения може да се докаже чрез наблюдения през годините, както и възкресението на Лазар.

Често едно и също явление за даден човек е истинско чудо, защото вижда в него Божи отговор на молитва, а за друг - само късмет.

Двама души по време на война се спасяват от вражеско обкръжение. И двамата не са улучени от предназначените за тях куршуми, и двамата намират храна и така се спасяват от гладна смърт. Връщат се в родината си цели и невредими. Единият вижда в това спасяващата ръка на своя Бог, другият - случайност.

Библейските чудеса като правило предизвикват хората, които ги преживяват, да изразят отношението си към Бога. Чудото с рибите подтиква Петър да се поклони на Бога: "А Симон Петър, като видя това, падна в краката на Иисус и каза: "Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек" (Лука 5:8). Но отношението на фарисеите е различно: "Този не изгонва бесовете освен чрез началника на бесовете, Веелзевул" (Мат. 12:24). Но при всички случаи Христовите чудеса изумяват хората.

Ако Червено море винаги се отдръпваше под натиска на източния вятър, преминаването на израилтяните нямаше да бъде чудо. Но това се случва само веднъж, когато египетската войска настига израилския народ. Според Божията заповед Мойсей вдига жезъла си и сред морето се образува път. Господ използва източния вятър, който, както и другите природни сили, Му се покорява.

Чудото не може да бъде изследвано чрез експерименти, както се изследват и доказват естествените природни закони. Чудесата излизат извън рамките на законите (свръхестественото раждане на Христос, възкръсването на Лазар, превръщането на водата във вино на сватбата в Кана, преображението и възнесението на Господа).
Естествените закони са закони на големите числа и по същността си са само вероятности. Но понякога възникват съвършено необикновени явления, които не могат да се предвидят предварително. Остава ни само да признаем, че за Бога те са възможни и че Той ги предизвиква според желанието Си. Тогава се случва чудо, което се отразява върху мисленето и вярата ни.

Ханс Рорбах, професор по математика в университета в Майнц, казва: "Вярвам в чудесата, описани в Свещеното Писание… Нашето знание за материята е следното: материята не е нещо материално, а е енергия. Тя не съществува, а се осъществява… Божественото слово е нещо, което се осъществява. Бог говори, Неговото слово се осъществява и се проявява в нашия свят като колебание, елементарна частица или материя… Благодарение на това, че Бог говори, съществува всичко, което можем да наблюдаваме тук, и то ще продължи да съществува, докато Той иска… Когато Бог иска маслото в делвата на сарептската вдовица да не свършва, Той казва една дума и маслото не секва. Същото става с нахранването на петте хиляди души. Докато Христос разчупва хляба и благодари, количеството хляб се умножава в Неговите ръце така, че накрая в дванадесетте коша остава повече "материя", отколкото е имало в началото.

Имали въдици, но нямали стръв. Вече мислели каква част от телата си да жертват за стръвта, като чули пляскане на криле и до главата на единия от тях се спуснала чайка. Хванали я и с тази стръв уловили много риби. Но след това усетили жажда, още по-лоша от глада. Започнали да се молят: "Боже, ние искахме от Теб храна и Ти ни нахрани. Сега Те молим за вода…" След малко на небето се появил облак и завалял дъжд.

Този пример показва кога чудото в живота на човека е най-вероятно. То се случва не на трибуната пред зрители, а в напрегнати моменти, в най-трудните ситуации: по време на глад, тежка болест или когато животът е в опасност. За човека, който вярва и се моли, животът е низ от истински чудеса.
Необикновените изцеления в наше време
Няма съмнение, че и днес се случват изцеления. Но е необходимо да знаем откъде идва изцеляващата сила. По принцип съществуват три източника.

Първия - внушение чрез въздействието на други хора. Всеки човек повече или по-малко е се поддава на внушение от онези, на които вярва. Ако болният напълно се доверява на човек, който му обещава, че ще оздравее, има вероятност здравето му да се подобри.

Главният лекар в една клиника прави експеримент. Разказва на три безнадеждно болни пациентки за много успешен начин на лечение - "изцеление чрез духа", за което през три от следващи сутрини уж ще има 15-минутни предавания по телевизията. Фактически няма никакво предаване, а целта му е да разбере как действа подобно внушение. Успехът е изумителен. Състоянието и на трите рязко се подобрява. При едната изчезват болките, пада температурата и теглото й постепенно се увеличава. При другата също се нормализира теглото, което дотогава е 34 килограма. При третата, болна от водна болест, в разстояние на няколко дни състоянието бавно се подобрява. Изписват ги като оздравяващи. Едната оздравява напълно, другата умира, а третата е оперирана след година.

Тук не става дума за истинско чудо. Дори когато изцелението има дълготраен ефект, то все пак става при обстоятелства, които се поддават на научно измерване, т.е. в света, където има първи план - измерим - и втори план - таен. Днес ни е известно, че всяка физическа болест има и свой душевен дял.

Вторият източник е Всемогъщият Бог - Той извършва чудото в отговор на молитва. Тези чудеса са истински, те стават и в наши дни. Как действа молитвата за изцеление, е описано в Посланието на Яков: "Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери и нека се помолят над него, и го помажат с елей в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят. И така, изповядайте един на друг греховете си и се молете един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния човек" (5:14-16). След молитва може да настъпи моментално изцеление или постепенно възстановяване, но понякога болестта остава, ако няма Божия воля човекът да оздравее. Някои страдания трябва да бъдат изтърпени. Понякога болният, като понася търпеливо страданията, свидетелства на другите за Божието присъствие у него. Затова при молитвата за изцеление не трябва да се забравят думите: "Да бъде Твоята воля."

Третият източник е сатанински. Когато Аарон по заповед на Бога хвърля пред фараона своя жезъл и той се превръща в змия, фараонът не се съмнява в силата на Бога. Това, което иска да разбере, е: кой притежава по-голяма сила - Аарон и Мойсей или египетските магьосници и мъдреци, чиито жезли също се превръщат в змии. Отговорът идва, когато змията от жезъла на Аарон поглъща змиите на египетските магьосници (Изх. 7 : 10-12). Но фараоновите змии са свидетелство, че чудото може да има сатанински произход.

Първата са тези, които не търсят развитие на вярата си, а се интересуват предимно от познаването на библейските истини. Чудесата за тях не са от голямо значение. Проблемът е, че надценяват знанието.

Другата група са хората, за които емоционалните преживявания са много важни, както и всякакъв вид чудеса. За тях обаче съществува опасност да възприемат реалността недостатъчно трезво.

Образец за нас са тези, които съчетават най-добрите страни и на двете групи: сериозно търсене на знанията и изживяване на чудесата с благодарност към Бога.