Тя е навсякъде и винаги в този обикновен и загадъчен свят. За непретенциозни хора, които не обичат да се замислят за много неща, този свят е съвсем обикновен и даже скучен



страница2/3
Дата21.12.2017
Размер387.63 Kb.
#37151
1   2   3

Любопитно е, че електромагнитните честоти на Слънцето са в пълен синхрон с биоелектричната дейност на мозъка на човека, оказвайки пряко въздействие върху неговото функционално състояние. Установяват се все по-сериозни доказателства, че елекромагнитното поле на Слънцето се мени, като последният негов период е от първи век от новата ера и до сега с тенденция на намаляване. От тук се счита, че това явление е в пряка връзка с така наречената акцелерация, тоест изменения в психическите и физическите средностатистически параметри на сегашните хора в сравнение с хората от предишни поколения.

Понеже при изясняване на разглежданата тематика се сблъсках и с друга най-разнообразна информация, то счетох за полезно някакси да я систематизирам. На първо място за да се ориентирам при по-нататъшното си изложение и на второ - възможно е тя ще бъде полезна и на другите. Ще се постарая да бъда максимално лаконичен и разбираем.

Започвам със съществуващата класификация на биоритмите, предложена от някои по-изтъкнати изследователи в тази област. Извествият хронобиолог Халберг подрежда биоритмичните процеси в живите организми в три групи, които нарича високочестотни, средночестотни и нискочестотни.

Високочестотните са всички биоритми с период по-малък от 30 минути. Това са колебанията на биохимични реакции, дейността на сърцето, белите дробове и т. н. Към средночестотните се отнасят биоритмите с период между 12 часа и шест дни. Тук са бодърстване, сън, активност, почивка и други. Нискочестотните са с продължителност от една седмица до една година. Това са слънчеви, лунни, полови, менструални цикли и ритми и т. н.

Класификацията по Халберг не обхваща някои доказани годишни и многогодишни ритми, такива като: изменението на количествата на реколтите, числеността на популациите и т. н. Ето защо някои изследователи описват ритмите с продължителност 2 - 3 - 7 - 11 години. Те твърдят, че резултатите на спортистите се менят с три годишна продължителност, на занимаващите се с творческа дейност се наблюдава 7 годишна повторяемост на подеми и спадове, редица биологически явления са в унисон с 11 годишната ритмика на слънчевата активност. Не са обхванати свръхбавните ритми на еволюционните преобразования, а също така и циклите на биологическите катастрофи, чиято продължителност е от порядъка от 10 до 100 милиона години.

Втората по-известна класификация е на физиолога Браун, който разделя биоритмите на две групи - екзогенни и ендогенни. Това разделяне е в съответствие със зависимостта на биоритмите от външните условия.

Екзогенните биоритми са тези, които се определят изцяло от външните условия при които се пораждат. С други думи, при генерирането на екзогенните биоритми живата материя е пасивна система, която влиза в колебателен режим само при наличие на външна причина. Ендогенните ритми, някои ги наричат биологични часовници, са тези които формират биоритмите в някакъв саморегулиращ режим (ритмите на сърдечната дейност, дишането и т. н.). Продължителността на ендогенните ритми е от няколко десетохилядни от секундата до няколко седмици. Употребява се и терминът функционален ритъм, с който някои назовават онези ритми, които гарантират непрекъсна дейност на живия организъм.

Нека да добавя към този масив от информация и следните уточнения. При положение, че за критерии се приемат не продължителността на въздействие на физичния фактор, а неговата природа, то се говори вече, например, за фоторитми, терморитми, магнитноритми и други. Според това, коя структура проявява биоритъм и къде е локализиран този ритъм, се различават: субклетъчни, клетъчни, тъканни, органни, организмови и популационни ритми.

Обикновено се приема, че клетъчните ритми са основи, върху които се развиват биологичните ритми на тъканно, а от там на органно и организмово ниво. Изхождайки от това ритмичната организация на живия свят се представя като една твърде сложна осцилираща йерархическа система, в която има водещи, автономни и подчинени ритми, което позволява пренастройка на организма при десихронизация на биоритмите и поддържане на една относителна устойчивост. Самите методи за изучаване на биоритмите се класифицират в три основни, взаимосвързани и обусловени групи - експериментални методи, аналитични методи и модели на биоритмите, названията на които са самопоясняващи се.

От това бегло и надявам се не съвсем досадно теоретизиране на проблема може да се заключи, че в областта на биоритмиката съществува сравнително солидна систематика. В приложен аспект, обаче, по тази систематика няма достатъчно данни за някакви категорични изводи. Това е защото за реализиране на съществуващата систематика на биоритмиката все още не са намерени реални икономически лостове способни да я динамизират. С други думи, всичко пребивава в някаква статична, а по-точно пожелателна форма.

Вече споменавах, че по тази тематика почти не съществуват някакви специални програми, а се работи по всякакви допълнения към основни теми, в които по биоритмиката се преповтарят едни или други възприети схващания. Лично за мен всички уж утвърдени схващания са вид внушения, които по-скоро са красиви измислици, отколкото сериозни доказателства. Това е защото хората са склонни да възприемат едни или други догми и догмички, отколкото да се борят по-активно с всякакви зависимости и ограничения налагани от Природата. Независимо от това самата Природа налага такава борба, която се нарича Еманципация. Използвайки тази човешка плахост управляващите елити на всяка държава са склонни да подкрепят всякакви все нови и нови догми и догмички, тъй като по този начин някакси "укротяват" и "канализират" мисленето на хората (някои употребяват думата тълпа). Тези неща са от всякакъв мащаб личен, семеен, общностен, национален и даже общонационален такъв. Към по-устойчивите догми и догмички се отнасят различните религии и всякакви езически вярвания, започвайки от класическите религии (християнство, будизъм, ислям, индуизъм и други) и свършвайки със страхотии, на вещици и вещери, черни котки и т. н. Обикновено в основата на всички тези догми големи и малки са заложени някакви мислоформи на страха.

Някакси без да се замислям се сетих за няколко серийни общонационални догми, които вървят в някаква отвратителна последователност за всяване на униние и страх сред хората. Това са истериите от химическа, бактериологическа и ядрена война. След като се изтърка тази киноджийска лента, пусната е друга подобна ориентирана на страховия букет от болести - "Луда крава", "Птичи грип", "Свински грип" и други. Мина не мина време и започна раздухване на страхове за края на света към 2000 г., а после към 12. 12. 2012 г. Не се и съмнявам, че след изтичане и на тази дата ще бъде намерена нова подобна, която ще се обвърже с още по-големи страхотии и ужасии.

Все в подобен смисъл нека да продължа с авторите на "фантастични" биоритмики с продължителност 23, 28 и 33 дни, историята на които започва през 1906 година. За "бащи" им се считат д-р Флис от Берлинския университет, австрийския психолог Свобода и австрийския учен Телчер. По същото време д-р Лексфорд от университета в Пенсилвания, САЩ свързва нещастните случаи с тези биоритми. В края на тридесетте години Юнг от Германия е предложил тези три биоритмики да се отчитат от деня на раждането на всеки човек. Нататък, изхождайки от "зависимостите" на всеки индивид именно от тези биоритмики, швейцарския инженер Фрю е разработил първа скала за пресмятане на биоритми на всеки индивид. При съставяне на тази скала за начален момент, тоест когато и трите ритъма са в нулево положение, се приема денят на раждането. Възприема се, че и трите биоритъма са хармонични, тоест изменят се по синусоиден закон - подем, спускане.

Разбира се, ще напомня за смисъла на всеки от тези биоритмики. 23 дневният е физически цикъл. Отразява състоянието на мускулната система и свързаните с нея характеристики на физическите натоварвания, съпротивителната способност и издръжливостта на организма. За най-благоприятна за физическите натоварвания се счита първата половина на периода, а за най-неблагоприятна - втората половина на периода. 28 дневният цикъл се приема за емоционален. Той е условен мост между психичната и мускулната система. Първата му половина се счита за положителна, а втората е отрицателна. При това всяка от тях се характеризира със следните състояния, които са съответно както следва: добро настроение, жизнерадост, обща стабилност; раздразнителност, избухливост, обща нетърпимост. Твърди се, че втората половина на емоционалния цикъл е свързана с депресии, увеличаване на нещастни случаи и други негативи. При съвпадение на отрицателните периоди на емоционалния и физическия цикли броят на негативите от всякакъв род нараства. 33 дневният цикъл се обявява за интелектуален. Първата половина на цикъла се свързва с повишена способност за запамятяване, с лесно усвояване на нова информация, с творческа активност и с аналитично мислене. 17-ят ден се счита за критичен, при което трябва да се внимава при вземане на нужни решения. В по-малка степен това важи и за другите дни от отрицателната половина на цикъла. И така, тръгвайки от рождения ден и час всеки е в състояние да проследи във времето трите си биоритъма и да съобразява с тях при желание предстоящото си поведение. При необходимост това може да стане съвсем бързо, ако се извика по Интернет скалата на биоритмите на инженер Фрю. Лично аз се отнасям доста скептично към внушенията за достоверността на тези биоритми и ето защо.

Поддръжниците на тези три вида биоритми отчитайки очевидните им слабости правят следните маскировъчни заявления. Тройните ритми (физически, емоционален и интелектуален) са различно изразени при хората с различен характер, темперамент, възраст, пол и здравословно състояние. Позовават се на това, че холериците обикновено имат изразен емоционален ритъм, а меланхолиците са особено чувствителни към критичните дни свързани с промяна на полуфазите. Преповтарят някои добре известни факти свързани с това, че емоционалния ритъм може да бъде по-силно изразен при жените, които са с месечни хормонални цикли с продължителност около 28 дни и че физическият цикъл е по-отчетлив при хора с по-неустойчиво здраве. Правят се оговорки, че трите вида биоритми не са хороскоп и не предсказват неизбежни събития, а само някои тенденции.

Вероятно на привържениците на тези популярни биоритмики не им е ясно, че хороскопите никога не предсказват неизбежни събития, а само измислени миражи, което опитах да поясня в една от моите предишни теми. Между другото, при хороскопите внушаемост (хипноза) е още по-голяма, която, според мен, направо вдетинява всяко лице, което е повярвало в тези небивалици до ниво детска ясла.

За упорито вярващите в химерите на физически, емоционални и интелектуални ритми ще подхвърля следните съмнения. По какъв начин е възможно дългогодишно поддържане на биоритми със зададена твърдо фиксирана продължителност и на каква основа функционалното състояние на организма се дели на физическо, емоционално и интелектуално? Какво е основанието да се приеме, че и трите биоритъма са в нулева фаза в деня и часа на раждането? Не е ли много елементарно да се твърди, че единият полупериод на трите биоритъма е благоприятен, а другият не е?

Опитах се, да събера мнения от разни източници и "заочни" отговори на привържениците на тези три вида биоритми, които се свеждат към следния смисъл. Продължителността на периодите не е фиксирана, а е средна. Тя се колебае равновероятно в посока на удължаване и на скъсяване, при което се запазва средната им продължителност за произволно дълги периоди от време, а названията на циклите са условни. Предложените разграничения между отделните биоритми са експериментално доказуеми. Поради това, че раждането е най-силен стресов момент в живота на човека, то може да се приеме, че това е и стартово начало и за трите вида биоритми.Твърденията, че единият полупериод на тези биоритми е положителен, а другият не е може да се докаже по експериментален път и чрез сеанси провеждани чрез магика и хипноза.

Мисля, че формулираните съмнения и събраните пояснения на привържениците на разглежданите три вида биоритми не снемат моя (вероятно и на много други) скептицизъм относно обосноваността на тези биоритмики. Вероятно за това възникват все нови и нови версии целящи да усъвършенстват тези "красиви" биоритмики. Независимо от това всички тези нови версии само усложняват, но не и поясняват разгледаните постановки.

Както се вижда биоритмиката с 23, 28 и 33 дни очевидно има повече въпроси отколкото аргументирани отговори. В този смисъл вероятно те биха били постепенно забравени, ако не е намесата в популяризирането им на държавата на Изгряващо Слънце, тоест Япония. Това се случи през 1954 година, когато разглежданите от нас постановки на трите биоритмики намират радушни почитатели в тази държава. Всъщност, от тогава и започва бумът на тези три биоритмики. Един от най-изтъкнатите японски хронобиолози от това време Татай заяви: "…..японският народ намери в идеята на ритмите нещо типично свое ….". Вероятно това "свое" пасва с философията на народната медицина на тази държава. Подозирам, че последната дума за таково радушво "прегръщане" на тези биоритмики принадлежи на Японския Император, чието одобрение е равносилно на безпрекословен закон. Само подозирам, тъй като летописците от императорския двор пазят за това пълно мълчание. Това е между другото, тъй като това е проблемът на японците и на другите, които харесват техния начин на живот. В случая с пълно основание може да се каже, че това е вид догма, която в тази си постановка е полезна сега, а може би и в някакво бъдеще. Изразявам искреното си уважение не само към тази догма, но и към всички други догми, включително и религиозни, които допринасят за дисциплиниране и усъвършенстване на хорското поведение.

Сега нека да продължа с кратко изложение на една друга биоритмика, която е още по-фантастична и по-недоказуема от предишните. Не успях да установя доказан автор на тази постановка, поради което я приемам за някаква общонационална, общонародна разумна легенда (догма). Тя съвсем не се намира в някакъв бум, тъй като досега все още няма могъщи покровители.

Става въпрос за типизиран многогодишен биоритъм. Приема се, че на всеки 12 години (плюс / минус 2 -3 години) във всеки човешки организъм се извършва преустройство на енергийната му система. При това всеки конкретен период се характеризира с някакви видими особености, при което края на един е и начало на следващ жизнен период.

И така, след раждането всяко лице встъпва в първия си 12 годишен период (0 + 12). Неговите особености се свеждат към интензивни физически и психически изменения и адаптация към външния свят. Този период обикновено се съпътства от редица детски болести.

Вторият период продължава някъде до 24 годишна възраст (12 + 12). Към средата на този период обикновено свършва възрастовото узряване. Втората половина на този период може да бъде наречена като съдбовно определяща и с много други названия, такива като: здравно апогейна, професионално и семейно определяща и т. н. Към края на втората половина от този биоцикъл всяка персона обикновено уляга, тоест минава в категорията жизнено узрели личности.

През третия период до 36 години (24 + 12) и през четвъртия период до 48 години (36 + 12) хората са съзидателни във всяко едно отношение. Към края на третия и особено при завършване на четвъртия период всеки вече открива в себе си някакви заболявания. Към края на петия период до 60 години (48 + 12) тези заболявания стават все по-проблематични.

През шестия период до 72 години (60 + 12) човекът влиза в най-сложен в здравословно отношение цикъл. Търсейки аналогия, той може да бъде сравняван с първия период до 12 годишна възраст (0 + 12), когато децата често боледуват. В случая, обаче, нещата са възрастово преобърнати. Някои твърдят, че шестия период продължава до 75 години, след което вероятността от различни заболявания намалява.

Както се разбира в тази биоритмика има определена логика, но, разбира се, няма обосновани доказателства. Според мен, това е безспорно внушение, тъй като всичко е индивидуално и е непредвидимо. Многократно е доказвано, че възможностите на човешката воля не могат да бъдат вкарвани в някакви уж логични мисловни калъпи.

Вероятно някой ще измърмори, че съм се поувлякъл в бегли анализи на някои по-популярни биоциклични внушения. Обаче, това съвсем не е случайно, тъй като те ми бяха необходими за да изразя своето мнение по една от най-спекулираните циркадни биоритмики. Така е прието да се наричат всички биоритмики проявяващите се в рамките на едно денонощие, тоест в продължение на 24 часа.

В един от предишните ми проекти, по някакъв повод вече се спирах върху популярната циркадна биоритмика, в която хората условно се разделят на чучулиги, сови и някакви смесени типажи. Сега , обаче, ще стане реч за една подобна, но по-разширена биоритмична версия, в която има и хора тип гълъби. В основата на това разширено типизиране е поставена пак някаква човешка работоспособност. С други думи, разглеждат се нивата на подеми и спадове на физическа и психическа активност на човека във всяко условно денонощие.

Тази биоритмика се свежда към следния смисъл. "Чучулигите" от 5 - 6 часа сутринта вече са будни и активни. Работят особено продуктивно до около обяд и около 21 - 22 часа - заспиват. "Гълъбите" стават малко по-късно от чучулигите, през целия ден се трудят активно, заспиват около 23 часа. "Совите" се събуждат късно. До обяд обикновено не са продуктивни. Късно след обяд и особено вечерта са много активни и действени. Лягат да спят след полунощ.

Твърди се, че (в света!) примерно 40 % са совите, 25 % са чучулигите и 35 % са гълъбите. Тези, които могат да характеризират себе си като определени чисти типажи са само около 3 % (!), при което сред жените чистите типове са повече, отколкото при мъжете. От тези твърдения се прави извод, че болшинството хора са смесен тип (тогава какъв е смисъла от тези внушения!).

Нататък се счита, че най-уравновесени и приспособени към съвременните условия на живот са гълъбите. Те без всякакви проблеми могат да се настроят към всякакви производствени разписания на труд и отдих без вреда на здравето си.

Утвърждава се, че чучулигите имат обикновено добро здраве, но те са най-малко приспособени към всяка смяна на циркаден режим, което се отразява негативно на самочувствието им. Здравословните показатели на совите са по-лоши отколкото при чучулигите. Независимо от това към 50 годишна възраст те някакси стават по-здрави от чучулигите, тъй като адаптивните им способности са по-високи. Совите по-малко се поддават на стрес, имат положителна житейска настройка, не са податливи на депресии, страхове и тревоги.

Ето, всичко е ясно и точно според привържениците на житейските типизации на хората. В действетулност, обаче, тази не съвсем ясна и не съвсем светла материя е шита с бели конци, които издават всякакви маскировки и подтасовки. Вече споделих, че в самия механизъм на тази биоритмика има оговорка за нагаждане към определен типаж според нашите желания и воля. Това в същност е и разгадката на тези типизации! С други думи, всичко зависи от условията в които живеем, от изискванията предявявани от живота и от нашата волева настройка.

Разбира се, всяко денонощие има своите ритми, които са свързани с неговите светли и нощни части. Освен това те са в съотвтствие и с годишните сезони, с времето, с температурите, с информациите и с много други неща. От друга страна всички тези явления са производни от въздействията на Земята, на Слънцето, на Луната. На следващо място, всичко това се повлиява и от други планети във и извън нашата система и галактика и така нататък и така нататък. Нюансите с ритмите на Вселенския механизъм все още са непознаваеми за хората и затова трябва да се стремим към разучаването и разгадаването им, а не към измисляне на разни догми. Разбира се, съвсем, ама съвсем без догми и религии не може, тъй като хората трябва по някакъв начин да се ориентират в този живот и да вярват в определени мисловни конструкции. Независимо от това тези мисловни конструкции трябва да бъдат непрекъснато и най-важно своевременно реформирани, тоест актуализирани, допълвани и изменяни, което в действителност поставя на изпитание всяка държава, всяка общност, всяко семейство и всяка личност.

Това не са само някакви пожелания, това са неотвратими изисквания на човешката еманципация, която е непрекъснатото освобождаване от всякакви пречки, ограничения и зависимости. За съжаление съществуващите догми светски и религиозни не се реформират достатъчно. Най-големи доказателства за това са техните непроменяни със столетия мисловни конструкции, тъй като в тяхната сърцевина все още са заложени всякакви големи и малки страхове. Това са страховете от обществени, съдебни, божествени и всякакви други наказания в реалния и в задгробния живот.

Мисля, че човечеството вече изживява тези страхови (първобитни) конструкции и трябва да помисли за по-модерни такива. От къде да ги взима и от къде да започва? Естествено от сегашните догми светски и религиозни, като ги осмисля и модернизира. Осмелявам се да напомня, че това не е еднократен акт, а процес, продължителността на който зависи от всеки нас. Той е по-силите на всеки, който се стреми да живее все по-добре и по-добре, а от тук да става все по-съвършен. В противен случай човешкото модернизиране ще се извършва с всякакви обществени катаклизми малки и големи, тъй като това са неотвратими изисквания на човешката еманципация.

А иначе под все по-съвършен човек, нека да не се разбира по-милозлив, по-наивен, по-беззащитен, а обратно - все по-разбиращ, все по-справедлив, все по-непрощаващ, все по-силен, все по-борчески, все по-интуитивен, все по-волеви, все по-увличащ други и ред други знайни инезнайни все и по. Разграничавам се от всякакъв аскетизъм и мъченичество, тъй като това са първи роднини на страховите конструкции отживяли своето време. Всеки трябва да се стреми да живее пълноценно човешкия си живот, при което нищо природосэобразно земно и извънземно да не му е чуждо. И да не се забравя, че в основата на всичко това е сила (усилия) и морал (природна справедливост), които трябва да се изучават през целия живот. Мисля, че ще бъда още по-понятен, ако се добави и споделеното от мен в темата "Знание и знаене". Личността винаги е по-извисена, по-качествена, когато знанието преминава в знаене. Разбира се, става въпрос не за всичко и във всичко, а за обикновените, всекидневните човешки знаения и само чрез тях към по-важните, по-възловите такива.

Сега нека да се опитам да поясня природата на биоритмите, чрез някои теории обясняващи глобалните ритмики във Вселената, които са в основата на всички природни механизми. Разбира се, това ще бъде съвсем схематично и, надявам се, занимателно.

Започвам с това, че хората в процеса на своята еманципация (освобождаване от многобройни природни зависимости) стават все по-информирани за уникалното Вселенско устройство. Ако преди е говорено само за молекули и атоми, то сега се говори вече за електрони и електрино, от които се състоят атоми, за кванти, кварки, епсилони и други нано и по-нано частици. Направени са и някои пробиви при изучаване на Гиганто свят с неговите движения и ритми, а иминно: слънчеви и космически пулсации, лунни и планетни вибрации, вулканични изригвания, земетресения, океански течения и т. н. Вярно е и това, че все още има повече въпроси отколкото отговори за уж доказани неща и явления. Безспорно, обаче, е едно - в основата на всичко това знайно и незнайно са колебателни, трептящи, ритмични процеси, които са както линейни, така и нелинейни (стохастични).

В научните среди все повече се утвърждават постановките, че основната причина за това е експанзията на по-големи потенциали спрямо по-малките такива. С други думи, движуща сила на всеки обменен процес е разликата в потенциалите или в концентрациите на вещества и енергии. Все повече се говори за това, че цялата Вселена се състои от така наречения ефир. Това е електринен газ, състоящ се от положително заредени елементарни частици - електрино. Точно те се явяват носители на разни зарядни потенциали, взаимодействието между които обезпечава вечния енергообмен и ритмичен синхрон във Вселената. С други думи, електрино са разпространени във всяко вещество - твърдо, течно, плазмено, газообразно, а също така и в Космоса. Обменните процеси се извършват навсякъде, във всякаква среда, а също така и в ефира. Това се извършва по общи правила на природата, а именно - от по-големи концентрации (потенциали) към по-малки. Извършва се с различна сила от почти незабелязвани трептения (ритми) до силни взривове, съпровождани със звукови или ударни вълни.


Каталог: kniga
kniga -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
kniga -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
kniga -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
kniga -> Иван войников история на българските държавни символи
kniga -> И ш е м к и н о с ц е н а р и й (Теоретико-практически аспекти на кинодраматургията) Светла Христова 2003 г. С ъ д ъ р ж а н и е идея и тема как да проверим идеята и темата си за сценарий
kniga -> Съдържание 2 Увод 3 I. Мегалитите обекти на културния туризъм
kniga -> Задача Изследване на обратната връзка Дисциплина: "Книгата като медия" Изготвил: Проверил
kniga -> Нови пътища на терапия
kniga -> Предговор проф д-р Борис Донев Борисов


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница