"Тялото знае неща, които ние не знаем. А ние знаем такива, които за него са неизвестни"

Ако наистина вкусът е въпрос на настроение и ако няма закон за красотата, откъде идват тези прекрасни страсти, надигащи се така внезапно, така неволно, така бурно от дълбините на душата ни, като я карат да затрепти, и изтръгват от очите ни сълзи на радост, на скръб, на възхищение – било когато видим някое величествено явление, било когато ни разказват за някаква благородна постъпка? “Махай се, софисте!” Не ще убедиш никога сърцето ми, че то няма право да трепва, нито пък душата ми, че няма право да се развълнува.

Правдивото, доброто и красивото са винаги редом. Прибавете към едното от първите две качества някакво поразително, рядко обстоятелство и правдивото или доброто ще стане красиво. Ако решението на задачата за трите тела е само движението на три дадени точки върху парче хартия, това не е нищо повече от една истина, чисто спекулативна. Но ако едно от тези три тела е звездата, която свети през деня, а другото – звездата, която ни огрява през нощта, и третото е земното кълбо, на което живеем – изведнъж истината става величава и красива.

Веднъж един поет казал за друг поет: “Той не ще стигне далеч, той не знае тайната за това”. Каква тайна? Тайната да се изобразяват значими сюжети: бащи, майки, съпрузи, жени, деца.

Виждам висока планина, покрита с мрачна, стара, дълбока гора. Виждам и чувам да се спуща от нея със силен грохот порой, чиито води ще се разбият в стръмните зъбери на скалата. Слънцето е към залез, то превръща в хиляди диаманти капките вода, надвиснали по острите очертания на камъните. А водите, след като са преодолели препятствията, които са ги възпирали, ето че се стичат в голям широк канал, отвеждащ ги към едно съоръжение. Там, под натиска на огромните водни маси, се стрива и подготвя материалът за най-всеобщото средство за прехрана на човека. Поглеждам и виждам колелета, обливани от бялата пяна, съзирам през няколко върби покрива на сламената колиба на собственика, затварям се в себе си и размишлявам.

Несъмнено гората, която ме връща към първоначалото на света, е нещо красиво; несъмнено скалата, символ на пространството и на времето, е нещо красиво; несъмнено водните капки, преломени и превърнати от слънчевите лъчи в толкова много бляскави и струящи се диаманти, са нещо кресиво. Несъмнено грохотът на потока, нарушаващ безбрежната тишина на планината и нейната самота и изпълващ душата ми с тайнствен ужас, е нещо красиво!

Но тези върби, колибата, животните, които пасат наоколо, цялото това зрелище на полезност нима не прибавя нещо към моето удоволствие? И каква е разликата между усещането на обикновения човек и това на философа? Философът разсъждава и вижда в дървото от гората стожера, който един ден ще противопостави гордата си глава на бурята и ветровете. В дълбините на планината той вижда суровия метал, който един ден ще закипи сред пламтящите пещи и ще приеме формите било на машини, оплодяващи земята, било формите на машини, унищожаващи обитателите й. В скалата той вижда каменните маси, от които ще издигнем дворци на кралете и храмове на боговете; във водите на пороя – ту плодородие, ту опустошение на нивите. А в изворите на реките – големи и малки – той вижда търговията, общуващите помежду си жители на света, техните съкровища, разнасяни от бряг на бряг и оттам тръгващи за най-далечни земи. Неговата отзивчива душа преминава от приятното и сладостното чувство на удоволствието внезапно към чувството на ужас, когато въображението му вижда как се надигат вълните на океана.

Така удоволствието ще нараства пропорционално на въображението, на чувствителността и на знанието. Природата и изкуството, което я копира, не казват нищо на ограничения, безстрастен човек и съвсем малко на невежия.

Какво впрочем представлява вкусът? Придобитата чрез повторението на опита способност да долавяме истината или доброто заедно с обстоятелството, което прави и двете красиви, способността веднага и силно да се вълнуваме от тях.

Ако тези опити, които определят преценката, са живи в паметта, вкусът ще бъде съзнателен. Ако те са избледнели и е останало само впечатлението от тях, тогава казваме, че имаме усет или инстинкт.

Микеланджело придаде на купола на “Св. Петър” в Рим най-красивата възможна форма. Математикът Дьо ла Хир, поразен от тази форма, я нарисува и откри, че тя е кривата на най-голямото съпротивление. Какво е внушило на Микеланджело точно тази крива измежду безкрайно многото други, които е могъл да избере? Всекидневният опит на живота. Той внушава на майстора дърводелец, така както и на ненадминатия Ойлер¹², ъгъла на подпората и стената, която заплашва да се срути. Този опит го е научил да дава на крилото на мелницата най-благоприятния наклон при въртеливото движение. Той също така прилага в прецизните си изчисления елементи, които геометрията на академиците не би могла да улови.

Опитът и упражнението са предварителните условия както за онзи, който създава, така и за онзи, който преценява. Освен това аз изисквам и чувствителност. Но както има хора справедливи, добродетелни, благотворители, но водени единствено от разумен интерес и от склонност към реда, без да изпитват от това наслада и възторг, тук също може да има вкус без чувствителност, както и чувствителност, без да има вкус. Чувствителността, когато е извънмерна, вече не разграничава нищо. Всичко я вълнува еднакво. Един ще каже хладно: “Това е красиво”. Другият ще бъде развълнуван, захласнат, опиянен: “От благите му очи ще се леят потоци от сълзи. Ще скача/ ще тропа с крака” (Хораций, Поетика,ст.429-430). Той ще говори объркано, трудно ще намира изразите, предаващи душевното му състояние.

По-щастливият е без съмнение последният. Но дали е и по-добър съдник, това е вече друг въпрос. Хладнокръвните хора, строгите и спокойни наблюдатели на природата, често пъти познават по-добре деликатните струни, които трябва да се докоснат. Те подбуждат ентусиастите, без да са такива. Това е отношението човек и животно.

Разумът понякога поправя прибързаната преценка на чувствителността, защото самата тя го предизвиква към това.

1. 
   Някои хора се отличават с известна изтънченост (delicacy) на страстта, която ги прави особено чувствителни към всички събития от живота. Всеки благоприятен случай им причинява голяма радост, а всеки провал или нещастие ги разочарова дълбоко. С доброта и учтивост лесно се печели приятелството им, докато и най-незначителната обида предизвиква възмущението им. Всяка проява на внимание или оказване на чест ги изпълва с въодушевление, а изразът на неуважение ги засяга. Несъмнено такъв тип хора са склонни да преживяват по-бурно радостите и по-трагично страданията отколкото хората с по-студен и уравновесен характер. Но съм сигурен, че ако всичко се претегли, едва ли някой би се отказал от уравновесеност на характера, ако зависи от самия него. Дали съдбата е благосклонна или не към нас едва ли зависи от нас самите и ако човек, комуто е присъща подобна чувствителност на характера, претърпи неуспех, той бива изцяло обладан от скръб или възмущение, като така си отнема насладата от малките радости на всекидневието, които съставят най-голям дял от човешкото щастие. Големите удоволствия се изпитват значително по-рядко от големите разочарования, така че чувствителният характер се сблъсква с разочарованията много по-често, отколкото с удоволствията. Да не говорим, че хората, способни на бурни преживявания, са склонни да престъпват границите на благоразумието и предпазливостта и да предприемат безразсъдни действия, които често се оказват непоправими.
   
2. 
   При някои хора се наблюдава изтънченост на вкуса, която наподобява изтънчеността на страстта и предизвиква същата чувствителност по отношение на красотата и грозотата както към богатството и бедността, почестите и обидите. Когато на човек с подобен талант се представи стих или картина, изтънчеността на чувството му го тласка да възприеме всеки детайл от произведението. При това майсторски изработените щрихи се възприемат с наситеността на такава изтънчена наслада и удовлетворение, с каквато небрежността и нелепостта предизвикват чувство на отвращение и възмущение. Учтивият и смислен разговор му доставя най-голямо удоволствие, а грубостта и наглостта се възприемат като тежко наказание. Накратко, изтънчеността на вкуса действа подобно на изтънчеността на страстта - увеличава обхвата на щастието и скръбта и ни принуждава да бъдем чувствителни към страданията и радостите, които убягват на останалите хора.
   
3. 
   Но, мисля, всеки ще се съгласи с мен, че въпреки това сходство, изтънчеността на вкуса е желано качество и то трябва да бъде развивано, докато изтънчеността на страстта е качество, достойно за съжаление и от него трябва по възможност да се избавим. Успехите и провалите в живота едва ли зависят от нашите желания, но при избора на книгите, които четем, на развлеченията, които си доставяме, и компанията, в която попадаме, сме господари на положението. Философите са се опитали да направят щастието напълно независимо от външните неща. Постигането на такава степен на съвършенство е невъзможно, но всеки мъдър човек се стреми да основе щастието си върху нещата, които зависят от самия него, а това се постига единствено чрез изтънченост на чувството. Когато човек има тази способност, той е по-щастлив от това, което удовлетворява вкуса му, отколкото от това, което задоволява желанията му и едно стихотворение или разсъждение му носят по-голяма наслада и от най-скъпата вещ.
   
4. 
   Каквато и да е първоначалната връзка между тези два вида изтънченост, аз съм убеден, че нищо не би ни излекувало по-добре от изтънчеността на страстта от култивирането на този по-възвишен и по-изискан вкус, който ни позволява да съдим за характера на хората, за гениалните творения и за произведенията на изящните изкуства. По-силното или по-слабо влечение към тази очевидна красота, която влияе на сетивата, е изцяло зависимо от по-силната или по-слаба чувствителност на характера. Що се отнася до науките и свободните изкуства, то там добрият вкус съвпада донякъде със здравия разум, или поне зависи толкова силно от него, че е невъзможно да се отделят един от друг. За да се съди по достойнство за едно гениално произведение е необходимо да се вземат под внимание толкова много гледни точки, да се сравнят толкова много обстоятелства и да се притежава такова знание за човешката природа, че този, който не е в състояние да направи съждение, подчинено на здравия разум, никога не ще може да бъде сносен критик по тези въпроси. И това е още един аргумент в полза на развиване на склонност към свободните изкуства. Заниманията с тези изкуства подобряват способността ни да правим преценки и да имаме по-правилни понятия за живота. Много неща, приятни или не за останалите хора, започват да ни се струват абсурдни, за да заслужат вниманието ни, и постепенно губим тази толкова обременяваща чувствителност и податливост на страстта.
   
5. 
   Но може би стигнах твърде далеч с твърдението, че развитият вкус към изящните изкуства постиска страстите и ни изпълва с безразличие към обектите, желани от останалите хора. В този ред на мисли стигнах до заключението, че този вкус по-скоро подобрява чувствителността ни към всички нежни и приятни страсти, като едновременно с това прави духа ни неспособен на по-груби и бурни емоции.
   

6. 
   Това, според мен, може да се обясни с две много естествени причини. Първо, няма нищо, което да усъвършенства повече характера от изучаването на красотата в поезията, красноречието, музиката или живописта. Тези изкуства придават определено изящество на чувствата, което е чуждо на останалата част от човечеството. Те събуждат нежни, приятни емоции, отвличат вниманието от суетата на деловите и користни занимания, предразполагат към размисъл, предполагат покой и предизвикват приятна меланхолия, която от всички състояния на духа най-добре подхожда на любовта и приятелството.
   
7. 
   Второ, изтънчеността на вкуса благоприятства любовта и приятелството, като ограничава избора ни до неколцина и ни изпълва с безразличие към компанията и разговорите на останалите. Рядко се срещат обикновени хора, дори и силно надарени със здрав разум, които притежават умението да преценяват характерите или да забелязват тези тънки различия и градации, поради които един човек бива предпочитан пред друг. За тях е достатъчна компанията на някого, който притежава достатъчно здрав разум. Те беседват с него за забавленията и делата си със същата откровеност, с която биха говорили и с останалите, и понеже намират и други, достойни да го заместят, никога не чувстват празнота или липса на нечие присъствие. Но да се позовем на алюзията на известен френски писател¹⁵, за когото преценката е подобна на стенен или джобен часовник, който посочва часа благодарение на най-прост механизъм, но за да отброява секундите и минутите и да отмерва и най-кратките периоди от време, той се нуждае от далеч по-сложен. Този, който е усвоил добре знанията, придобити от прочетените книги и общуването с хората, намира удоволствие единствено в обществото на неколцина избрани събеседници. Той остро негодува срещу недостига на присъщите му понятия в останалата част от човечеството. И тъй като симпатиите му са ограничени в прекалено тесен кръг, не е изненадващо, че те се отличават с по-голяма дълбочина, отколкото ако с тях се ползват не така избирателно далеч повече хора. Веселието и шегите на другаря по бутилка се превръщат в истинско приятелство, а поривът на младежките желания прераства в изискана страст.
   

1. 
   Огромното разнообразие от вкусове, равно по брой на най-разпространените в света мнения, е твърде очевидно, за да остане незабелязано. Хора с ограничени познания са способни да забележат разликата във вкусовете в тесния кръг на познатите си, дори сред онези, които са получили образованието си при едно и също управление и от ранно детство са закърмени с едни и същи предразсъдъци. Но и тези, които са в състояние да разширят хоризонта си и да изследват вкусовете на хора от далечни страни и отминали епохи, са силно поразени от големите несъответствия и противоречия по въпросите на вкуса. Склонни сме да приемем за варварско всичко онова, което се различава рязко от собствения ни вкус и разбиране, но много скоро се убеждаваме, че този оскърбителен епитет се отнася и до нас самите. Дори човек, изпълнен с изключителна арогантност и самонадеяност, като наблюдава как всички са еднакво убедени в собствената си правота, в края на краищата се изпълва със съмнение и в океана от крайно противоречиви възгледи не се осмелява да твърди, че правотата е на негова страна.
   
2. 
   Ако разнообразието от вкусове е очевидно дори и при бегъл преглед, то при по-задълбочено изследване се изяснява, че това разнообразие в действителност е дори по-голямо, отколкото изглежда. По отношение на красивото и грозното чувствата на хората често се различават, дори и начинът им на изразяване да е като цяло един и същ. Във всеки език има определени думи, които изразяват порицание, а други - одобрение и всички хора, които говорят този език, следва да ги използват по един и същ начин. В литературните произведения всички единодушно възхваляват елегантността, благоприличието, изчистените щрихи и вдъхновението и порицават претрупаността, превзетостта, студенината и фалшивото великолепие, но когато критиците стигнат до детайлите, това привидно единодушие изчезва и се оказва, че те придават на изразите си съвсем различен смисъл. По всички въпроси, свързани с вярата и науката, положението е точно обратното: различните мнения на хората по-често касаят общото, а не детайлите и в действителност различията са по-незначителни отколкото изглеждат. Изясняването на термините обикновено слага край на спора и страните с изненада откриват, че въпреки противоречията в основата си са единодушни в съжденията си.
   
3. 
   Онези, за които моралът се основава върху чувствата, а не върху разума, са склонни да разглеждат етиката в съответствие с първото от изложените по-горе наблюдения, и да твърдят, че по всички въпроси, свързани с поведението и нравите, хората всъщност се различават много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Наистина е очевидно, че писателите по целия свят и през всички векове единодушно са възхвалявали справедливостта, хуманността, щедростта, мъдростта, истината и са порицавали противоположните им качества. Дори поетите и писателите от Омир до Фенелон¹⁷, чиито творби са предназначени предимно да въздействат на въображението, внушават едни и същи морални принципи и възхваляват и порицават едни и същи добродетели и пороци. Такова чудесно единодушие обикновено се приписва на влиянието на здравия разум, което във всички тези случаи поддържа в хората еднакви чувства и не допуска различия, на които са силно податливи абстрактните науки. Доколкото съществува на практика единодушието, такъв аргумент може да се счита за задоволителен. Но следва също да се допусне, че привидното единодушие по отношение на морала може до известна степен да се обясни с характера на езика. Думата добродетел с еквивалентите си във всеки език носи в себе си одобрение, а думата порок - порицание. И никой не може, без да допусне най-грубата и очевидна грешка, да припише на един термин, широко възприеман в положителния си смисъл, значение на порицание, или да придаде одобрение на израз, който носи смисъл на порицание. Общите поучения на Омир, където и да ги е изказвал, не ще бъдат никога отхвърлени, но е ясно, че когато рисува отделни картини на нравите и изобразява героизма на Ахил и разсъдливостта на Одисей, той приписва много по-голяма жестокост на първия, и коварство и лукавост на втория, отколкото би си позволил Фенелон. При древногръцкия поет мъдрецът Одисей сякаш изпитва наслада от лъжите и измамите и често прибягва до тях без никаква нужда или изгода. Но при френския автор по-съвестният син на Одисей е готов да се изложи на най-страшните опасности, за да не се отклони от правия път на истината и правдивостта.
   
4. 
   Поклонниците и последователите на Корана настойчиво утвърждават прекрасните качества на моралните поучения, пронизващи това сурово и нелепо произведение. Но въпреки това следва да се допусне, че арабските думи, съответстващи на понятията честност, справедливост, умереност, благост, милост, милосърдие се употребяват често в езика в положителен смисъл, и би било голямо невежество по отношение не в морално, а в езиково отношение да се използват с епитети, различни от натоварените с похвала и одобрение. Но как да знаем дали този, който претендира, че е пророк, действително е морално извисен? Проследим ли разказа му, лесно ще установим, че той възхвалява прояви на предателство, безчовечност, жестокост, отмъщение и фанатизъм, несъвместими с цивилизованото общество. Очевидно, той е непоследователен в принципите си що е добро и зло и порицава или одобрява всяко действие в зависимост от ползата или вредата му за мохамеданите.
   
5. 
   Едва ли е голяма заслуга да се поучава в морално отношение. Проповядващите морални добродетели в действителност са най-силни на думи. Създателите на думата благотворителност, въвели употребата й в положителен смисъл, внушават заповедта бъди милосърден много по-ясно и действено, отколкото представящия се за законодател или пророк, който издига този принцип на поведение в съчиненията си. Подобни изрази, които, наред с останалите си значения, съдържат в известна степен смисъл на порицание или одобрение, едва ли могат да бъдат употребявани неправилно или погрешно.
   
6. 
   Естествено е да търсим норма на вкуса, т.е. правило, което съгласува различните чувства на хората, или най-малкото становище, според което едно чувство подлежи на одобрение, а друго – на порицание.
   
7. 
   Съществуват течения във философията, които напълно отричат възможността за успех на подобно начинание и твърдят, че е невъзможно да се достигне до изграждане на норма за вкуса. Според тях съждението коренно се различава от чувството. Всяко чувство е правилно, тъй като не се отнася до нищо извън себе си и винаги съществува, независимо дали човек го осъзнава. За разлика от него не всички съждения на ума са истинни, тъй като се отнасят до нещо извън тях, до ума и до фактите, и не винаги съответстват на тази норма. Сред хилядите различни мнения, които различните хора имат по един и същ проблем, има едно единствено мнение, което е справедливо и вярно. Трудното е да се установи и потвърди кое е това мнение. И обратното, хилядите различни чувства, породени от един и същ обект, са правилни, тъй като нито едно чувство не отразява това, което представлява в действителност дадения обект. То означава само определено съответствие или отношение между обекта и сетивата или способностите на ума, и ако това съответствие не съществува в действителност, то и чувството не би могло да е налице в никакъв случай. Красотата не е качество, което съществува в самите неща, тя съществува само в ума, който ги съзерцава, и ума на всеки човек възприема по различен начин красотата. За едни грозотата прозира там, където за други изпъква красотата и всеки трябва да се придържа към чувствата си, без да ги налага на останалите. Търсенето на истинската красота или истинската грозота е безплодно начинание, както и опита да се установи кое е наистина сладко и кое горчиво. В зависимост от състоянието на сетивата ни, едно и също нещо може да е както сладко, така и горчиво, и е вярна поговорката, че вкуса не се оспорва. Естествено е и дори наложително да се прилага тази аксиома и в сферата на духовното. Така се оказва, че здравият разум, който е толкова често в противоречие с философията, особено философията на скептицизма, поне в този случай изглежда споделя сходни възгледи с нея.
   
8. 
   Но макар и тази аксиома, залегнала в поговорката, да изглежда че се потвърждава от здравия разум, съществува един вид на здравия разум, който я отрича, или най-малкото я променя и ограничава. Да се отстоява, че Оджилби и Милтън или Бъниън и Адисън са еднакви по своята гениалност и изисканост е толкова нелепо, колкото и да се твърди, че една къртичина е висока колкото Тенерифе или едно езерото е голямо колкото океан. Макар и вероятно да има хора, които предпочитат някои от гореспоменатите автори, това предпочитание едва ли е меродавно и без колебание подобно становище на хора, представящи се за критици, се отхвърля като нелепо и смешно. Принципът на естественото равенство на вкусовете е потънал напълно в забвение и въпреки че се допуска в случаите на сходство между сравняваните обекти, той ни се струва нелепо парадоксален или дори очевидно абсурден при сравнение на диаметрални противоположности.
   
9. 
   Ясно е, че правилата на композицията не се установяват по пътя на априорното разсъждение и не се измерват с абстрактните заключения на ума, до които се достига в процеса на сравняване на вечните и неизменни свойства на идеите и връзките между тях. Те се основават на онова, на което се основават и приложните науки, т.е. на опита, и не са нищо повече от общо наблюдение върху това, което по всеобщо мнение доставя удоволствие във всички земи и във всички епохи. Значителна част от красотата в поезията и даже в красноречието се основава на лъжа и измислица, на хиперболи, метафори и неправилна употреба или изкривяване на истинското значение на думите. Да се контролира порива на въображението и да се сведе всеки израз до геометрична истина и точност най-много би противоречало на законите на критиката, тъй като това ще доведе на създаването на произведения, които както учи всеобщият опит, биха били признати за най-скучни и неприятни. Макар и поезията никога да не съответства съвсем точно на истината, тя трябва да се подчинява на законите на изкуството, които авторът разкрива с таланта си или посредством наблюдение. Ако някои автори, които пишат небрежно или нарушават правилата, се харесват, това не се дължи на нарушенията на правилата и реда, а въпреки тях, тъй като са налице други достойнства, които са в съответствие с изискванията на справедливата критика, и силата на тези достойнства е в състояние да преодолее порицанието и да удовлетвори ума, като компенсира недоволството, породено от недостатъците. Ариосто се харесва, но не благодарение на чудовищните си ​​и невероятни приумици, не на причудливата смесица от сериозни и комични стилове, не на липсата на свързаност в историите си или на постоянните паузи в повествованието. Той очарова със силата и яснотата на изразяване, с непринудените си и разнообразни произведения, с достоверната картина на страстите, особено тези от весел и любовен характер, и макар недостатъците да отслабват читателското удовлетворение, те не са в състояние да го унищожат напълно. Ако наистина се наслаждаваме на тези части от поемите, които определяме като недостатъци, то не означава, че упрекваме критиката като цяло, а само по адрес на отделните й правила, които определят тези страни на произведенията като недостатъци и ги представят като обект на безусловно порицание. Ако тези части се харесват, те не могат да се определят като недостатъци, макар и насладата, която предизвикват, да е винаги така неочаквана и необяснима.
   
10. 
    Но макар и всички общи закони на изкуството да се основат единствено на опита и наблюденията върху обикновените човешки чувства, ние не трябва да приемаме, че във всички случаи чувствата на хората се съобразяват с тези закони. Природата на по-изтънчените емоции на духа е много чувствителна и деликатна и за да действат с лекота и точност в съответствие с общите и установени принципи, се изисква стечението на много благоприятни обстоятелства. Най-малката външна намеса или вътрешна повреда в тези толкова миниатюрни пружини пречи на движението им и смущава целия механизъм. Ако проведем такъв експеримент, за да проверим въздействието на красотата или грозотата, ще трябва внимателно да изберем точното време и място и да настроим въображението си в съответното състояние и разположение. За това се изисква пълно спокойствие на духа, съзерцание на мисълта и съсредоточаване на вниманието върху предмета и ако някое от тези условия липсва, експериментът би дал погрешни резултати, така че не ще бъдем в състояние да преценим всечовешката и универсална красота. Създадената от природата връзка между формата и чувството ще стане още по-неясна и за да се открие и наблюдава, ще е необходима още по-голяма прецизност. Влиянието й ще се установи не толкова поради въздействието, което оказва всяко отделно изящно творение, а благодарение на така дълго съхраненото възхищение, което съпътства тези произведения, надживели капризите на моди и стилове, както и всички грешки, породени от невежество и завист.
    
11. 
    Същият Омир, който преди две хилядолетия е радвал Атина и Рим, е все още възхваляван в Париж и Лондон. Никакви промени в климата, системата на управление, религията и езика не са в състояние да помрачат славата му. Нечий авторитет или предразсъдъци може да наложат временно някой бездарен поет или оратор, но славата му никога не е трайна и общопризната. Когато потомците или чужденците се запознаят с творбите му, очарованието изчезва и недостатъците изпъкнат с истинския си вид. И точно обратното сполетява истинския гений – дълъг ли е животът на произведенията му и познати ли са те надлъж и шир, възхищението от него е безмерно. Завистта и ревността играят прекалено голяма роля в един тесен кръг от хора и близкото познанство с личността на един гений може да отслаби възхищението, пораждано от произведенията му. Но когато тези пречки са отстранени, красивите творения, чиято естествена функция е да предизвикват приятни чувства, веднага започват да оказват своето влияние, и докато свят светува, те запазват властта си над човешкия дух.
    
12. 
    Тогава следва, че при цялото разнообразие и капризи на вкуса съществуват общи принципи на одобрение и порицание, чието влияние върху всички действия на духа зоркият наблюдател може да проследи. Някои отделни форми или качества, произтичащи от първоначалната вътрешна структура са предназначени да бъдат одобрявани, а други - да предизвикват недоволство и ако в един или друг случай не предизвикат очаквания ефект, това се дължи на явен дефект или несъвършенство на възприемащото сетиво. Болният от треска не би настоявал, че небцето му долавя вкуса на храната, а болният от жълтеница не би претендирал, че може да различава цветовите оттенъци. Всяко същество изпада в състояние на здрав или болен разум и само в първия случай се предполага, че съществува истинска норма на вкуса и чувството. Ако в състояние на здрав разум на съответното сетиво хората достигнат до пълно или почти пълно единомислие на чувството, ще можем, изхождайки от него, да добием представа за абсолютната красота, точно както външният вид на предметите на дневна светлина, възприеман от здрав човек, се описва с истинските му цветове, дори и да не се подлага на съмнение, че цветът е просто илюзия на чувствата.
    
13. 
    Многочислени и често срещани са недостатъците във вътрешните органи, които се намесват или отслабват въздействието на тези общи принципи, от които зависи усещането ни за красота или грозота. И макар някои обекти по силата на устройството на ума ни естествено да предизвикват удоволствие, не бива да се очаква, че всеки индивид ще го изпитва в еднаква степен. Възникват определени обстоятелства и ситуации, които хвърлят лъжлива светлина върху нещата или възпрепятстват истинския им вид да предизвика подходящото чувство или възприятие във въображението.
    
14. 
    Несъмнено една от причините много хора да са лишени от истинското чувство за красота се корени в липсата на изтънченост на въображението, необходима за изпитването на тези по-изтънчени емоции. Всички претендират за такава изтънченост на въображението, говорят за нея и биха приравнили всеки вид вкус или чувство към нейните норми. Но тъй като в настоящето есе се стремим да съчетаем чувствата с поне частична яснота на разбирането, следва да дадем по-ясно определение на изтънчеността от това, което се предлага до момента. И за да не извличаме философията си от прекалено дълбоки източници, да разгледаме една известна сцена от романа „Дон Кихот” на Сервантес.
    
15. 
    „На мене ли ще ги разправяте? - рече Санчо. - Да не си мислите, че не бих могъл да го позная. Може да не вярвате, сеньор оръженосецо, но самата природа ме е дарила с толкова голям усет да познавам вината (…) бащиният ми род е дал двама особено прочути познавачи на вина (…) Дали на двамата да опитат вино от една бъчва и ги помолили да се произнесат за състоянието, качествата, достойнствата и недостатъците му. Единият го опитал с върха на езика си, другият само го помирисал. Първият казал, че виното има вкус на желязо, а вторият - че мирише по-скоро на ощавена козя кожа. Собственикът на виното заявил, че бъчвата е чиста и че няма откъде да е добило дъх на желязо или кожа. При все това двамата знаменити познавачи настоявали на своето. Минало време, виното се продало и когато измили бъчвата, намерили в нея малък ключ, закачен на кожено ремъче."¹⁸
    
16. 
    Тази история може да ни послужи като поучителен пример за удивителното сходство между вкуса на ума и тялото. Макар и с увереност да се твърди, че красивото и грозното, дори повече от сладкото и горчивото, не представляват качества на обектите, а изцяло принадлежат на вътрешното или външно чувство, трябва да се приеме, че съществуват определени качества в обектите, които по своята същност пораждат тези определени чувства. Но тъй като тези качества могат да се проявят в малка степен или да се смесят и объркат с останалите, често се случва тези незначителни качества да не влияят на вкуса или той да не е в състояние да разграничи всички вкусови оттенъци в хаотичната смес, в която ни се представят. Когато сетивата са така изтънчени, че нищо не им убягва и в същото време толкова точни, че възприемат всяка отделна част от цялото, говорим за изтънченост на вкуса, независимо дали тези термини се използват в буквален или преносен смисъл. В този случай се прилагат общите правила на красотата, които произтичат от установените модели и се извеждат в следствие на наблюдения върху качествата, които носят положително или отрицателно въздействие върху сетивата, ако действат самостоятелно и се открояват чувствително. Но ако същите качества действат заедно с други, без да се открояват и не предизвикват положително или отрицателно въздействие, се забелязва явна липса на изтънчен вкус. Да се създадат подобни общи правила или общопризнати модели на композицията е като да се намери ключ, завързан на кожена каишка, който потвърждава валидността на съжденията на роднините на Санчо и смущава самозваните познавачи, които го осмиват. Дори и бъчвата никога да не е пресушена, вкусът на дегустаторите би бил точно толкова изтънчен, колкото е бил слаб и нечувствителен на останалите, но да се докаже превъзходството на вкуса на първите и да се убедят присъстващите без доказателства би било изключително трудно. Същото е валидно и за красивото в литературата – макар и да не е подлагано на методично изследване, да не е ограничавано до общи принципи и образците му никога да не са били всепризнати, биха съществували различни степени на вкуса и съжденията на едни биха били предпочитани пред съжденията на други. Не би било толкова лесно да се заглуши гласа на някой лош критик, който винаги би отстоявал личните си чувства и би отказвал да се съгласи с противника си. Но когато му представи всепризнат принцип на изкуството, когато той се илюстрира с примери, които от гледна точка на собствения си вкус ще му се наложи да признае, че съответстват на този принцип, когато му се докаже, че същият принцип може да се приложи в конкретния случай, чието действие му е убягнало, то този критик неизбежно ще стигне до извода, че той самият се отличава с недостатъци и му липсва изтънченост, благодарение на която да почувства красотата и грозотата във всяко произведение на писмената или устна реч.
    
17. 
    За съвършенство на едно чувство или способност се счита умението да се схващат с точност и най-малките обекти и нищо да не убягва или остава незабелязано за сетивата. Колкото по-малки са обектите, възприемани от окото, толкова по-фина и по-сложна е структурата му и комбинацията от частите му. Доброто небце не се изпитва със силни вкусове, а с долавянето на всяка една от съставките в сместа, независимо от незначителното й количество и примесването й с останалите. По същия начин бързото и остро възприемане на красотата и грозотата следва да се счита за доказателство за съвършенство на духовния вкус. Човек не може да постигне удовлетворение от самия себе си, докато подозира, че му е убягнало нещо красиво или грозно в нечие произведение или изказване. В този случай човешкото съвършенство се свързва със съвършенството на усещанията или чувствата. Силно изтънченият вкус към храните често може да се превърне в голям недостатък за самия човек и приятелите му. Но изтънченият вкус към остроумията или красотата винаги трябва да е желано качество, защото е източник на всички най-прекрасни и невинни удоволствия, достъпни за човешката природа. Това е пресечната точка на чувствата на цялото човечество. Навсякъде, където съществува изтънчен вкус, без съмнение той се посреща с одобрение, а най-добрият начин да го откриете е да се обърнете към еталоните и принципите, установени с единодушното съгласие и вековния опит на хората.
    
18. 
    Но макар и естествено да съществува голяма разлика в степента на изтънченост на вкуса у различните хора, нищо не благоприятства по-нататъшното укрепване и развитие на тази способност както опита в определена област на изкуството и честите изследвания или размишления върху определен вид красота. Когато пред очите или въображението изникнат за първи път дадени обекти, изпитваните към тях чувства са неясни и объркани, а умът не е в състояние напълно да оцени силните и слабите им страни. Вкусът не може да възприеме различните достойнства на произведението, а още по-малко да разграничи специфичния характер на всяко едно от тях и да определи качеството и степента му. Друго, освен да признае произведението като цяло за красиво или грозно, не може да се очаква. И дори такова съждение непосветеният човек може да направи с голяма неувереност и уговорки. Но когато той натрупа опит в дадената област, чувствата му започват да се отличават с точност и яснота и той не само възприема красотата и недостатъците във всяка част, но и забелязва отличителните характеристики на всяко качество и изразява полагащата му се похвала или порицание. Ясни и разграничими чувства ръководят този човек в процеса на изследване на обектите и той разпознава точно тази степен на одобрение или порицание, която всяка част естествено предизвиква. Мъглата, която сякаш преди е обгръщала обекта, се вдига. Сетивото започва да функционира по-съвършено и може да определи достойнствата на всяко произведение, без опасност да допусне грешка. Накратко, точно както сръчността и умението се развиват благодарение на натрупания опит при изпълнението на дадено задължение, така се придобива и способността да се преценява достойнството на всяко произведение.
    
19. 
    Опитът е толкова необходим за разпознаването на красотата, че преди да се съди за всяко значимо произведение, то трябва многократно внимателно да се прочете и дълбокомислено да се разгледа в различна светлина. Когато дадено произведение се разглежда за първи път, то обикновено се прави повърхностно и бегло, което нарушава истинското чувство за красота. Съотношението на частите не се разграничава, истинският характер на стила слабо се забелязва, а отделните достойнства и недостатъци изглеждат объркани и не изплуват отчетливо във въображението. Да не говорим, че съществува вид красота, цветиста и привлекателна на външен вид, която първоначално се харесва, но когато се открие несъвместимостта й с правдивия израз на разума или страстта, бързо увяхва, а след това се отхвърля с презрение, или най-малкото, загубва значителна част от стойността си.
    
20. 
    Невъзможно е да се продължава в опита на съзерцанието на който и да е ред красота, без да се налага често да се правят сравнения между различните видове и степени на красотата и да се определят съотношенията им. Човек, комуто не се е удавала възможността да сравнява различните видове красота, в действителност е съвсем некомпетентен да изрази становище за даден обект. Само по пътя на сравнението можем да установим какви са заслугите му за похвала или порицание и се научаваме в каква степен да присъждаме тази оценка. И най-лошата картина се отличава с известна красота в яркостта на цветовете и точността на подражанието и би могла да въздейства на душата на някой провинциалист или индиец, като предизвиква чувство на възторг. И най-вулгарните балади не са съвсем лишени от хармония и естественост и никой освен човек, запознат с висшите форми на красотата, не би определил елементите на формата им като груби или съдържанието им за безинтересно. У човек, запознат с най-добрите образци от даден род, ясно изразената непълноценност на красотата предизвиква болезнено чувство и по тази причина той я определя като грозота. Що се отнася до един познат ни безупречен предмет, естествено се предполага, че той е достигнал върха на съвършенството и получава правото за най-високо одобрение. Само човек, привикнал да разбира, изследва и оценява множество произведения, достойни за възхищение по различно време и от различни народи, е в състояние да оцени достойнствата на представеното пред взора му произведение и да му присъди полагащото му се място сред произведенията на човешкия гений.
    
21. 
    Но за да изпълни критикът по-добре тази задача, той трябва да освободи ума си от всички предразсъдъци и да не взема под внимание нищо освен обекта, предоставен му за разглеждане. Трябва да се отбележи, че за да въздейства по подобаващ начин на духа, всяко произведение на изкуството следва да се разглежда от определена гледна точка, и то не може да съответства напълно на вкуса на човек, чието реално или въображаемо състояние не съответства на състоянието, което се изисква от самото произведение. Когато един оратор се обръща към своята публика, той отчита присъщите й умения, интереси, мнения, страсти и предразсъдъци. В противен случай той погрешно би разчитал да повлияе на слушателите си и да предизвика съпричастността им. Дори ако публиката храни някакви предразсъдъци към него, то колкото и да са неоснователни те, ораторът не бива да ги подминава и преди да пристъпи към речта си, трябва да се опита да предразположи и спечели благосклонността на слушателите си. За да оцени по достойнство речта на оратора, критикът от различна епоха или националност, който се запознава с нея, следва да вземе под внимание всички тези обстоятелства и да се постави на мястото на тогавашните слушатели. По същия начин, когато едно произведение на изкуството се поднася на обществеността, независимо от хранените към автора приятелски или враждебни чувства, трябва да се подходи обективно, и като влиза в ролята на непредубеден човек, критикът следва да пренебрегне, доколкото е възможно, индивидуалната си същност и личните си обстоятелства. Този, който е подвластен на предразсъдъците, не е способен да изпълни това условие. Той упорито поддържа личната си гледна точка и не заема позицията, необходима му да разбере даденото произведение. Ако то е предназначено за хора от друга епоха или националност, такъв критик не отчита особеностите на тогавашните нагласи и предразсъдъци и като представител на нравите на своята епоха и националност прибързано осъжда всичко онова, което е възхищавало хората, за които всъщност произведението е било сътворено. Ако произведението е предназначено за широката публика, такъв критик никога не ще разшири достатъчно хоризонта на разбиранията си и не ще успее да пренебрегне интересите си, типични за него като приятел или враг, съперник или коментатор. Така чувствата му се оказват изкривени и нито красивото, нито грозното оказват върху него това влияние, което би изпитал, ако положи усилие върху въображението си за миг да забрави за себе си. По този начин вкусът му се отклонява от истинската норма и той губи доверието и авторитета си.
    
22. 
    Добре известно е, че за всички въпроси, свеждащи се до ума, предразсъдъците влияят пагубно върху зрелостта на съжденията и опорочават интелектуалната дейност. В не по-малка степен те противоречат на добрия вкус и изкривяват чувството за красота. И в двата случая това влияние се побеждава от здравия разум и в това отношение, както и в много други, ако разумът не представлява съществена част от вкуса, то най-малкото той е необходим за проявата на последния. Във всички най-прекрасни творения на духа съществува взаимовръзка и хармония между отделните части. Човек не може да открие красотата или грозотата, ако мисълта му не е способна в достатъчна степен да обхване всички тези части и да ги сравни една с друга, така че да проникне в съгласуваността и единството на цялото. Всяко произведение на изкуството има определена цел, с която е създадено, и то следва да се разглежда като повече или по-малко съвършено, ако в по-голяма или по-малка степен е постигнало целта си. Целта на красноречието е да убеждава, на историята – да поучава, на поезията – да доставя наслада, като въздейства върху страстите и въображението. Когато разглеждаме дадено произведение, трябва винаги да имаме предвид тези цели и да сме в състояние да определим дали използваните средства са насочени за постигането им. Освен това, всеки вид произведение, дори и най-поетичното, не е нищо друго освен верига от твърдения и разсъждения, наистина не винаги съвсем верни и точни, но все пак правдоподобни и достоверни, макар и предрешени в окраската на въображението. Персонажите, изградени в трагедията или епическата поезия, трябва да разсъждават, мислят, решават и действат според своята същност и обстоятелства, а без преценка, вкус и въображение, поетът не може да се надява на успех в тази своя толкова деликатна задача. Да не говорим, че същите тези блестящи способности, които помагат за усъвършенстването на разума, същата тази яснота на мисълта, тази точност при открояване на различията и оживеност на усвояване на идеите се явяват важни фактори за проявата на истинския вкус и негови неизменни спътници. Рядко се среща здравомислещ човек с опит в областта на изкуството, който да не може да отсъди що е красивото в него и не по-малка рядкост е човек с правилен вкус, но лишен от здрав разум.
    
23. 
    Следователно, въпреки че принципите на вкуса са универсални и почти - ако не изцяло - еднакви за всички хора, малцина имат качеството да съдят за някое произведение на изкуството или да утвърждават собственото си чувство като норма за красота. Органите на вътрешните усещания рядко са толкова съвършени, че изцяло да съответстват на общите принципи и да предизвикват чувство, съответстващо на тези принципи. Тези органи или работят непълноценно, или са засегнати от заболяване и затова предизвикват чувство, което може да се окаже подвеждащо. Когато критикът е лишен от изтънченост, в съжденията му липсват съответните разграничения и под влиянието на по-рязко и явно изразените качества на обекта, тънките щрихи убягват от вниманието му и той не ги взема предвид. В случаите, в които опитът му не се притичва на помощ, съжденията са неясни и неуверени. А тогава, когато той не използва метода на сравнението, и най-незначителните прояви на красота, които по-скоро могат да се оприличат на недостатъци, са предмет на възхищението му. У критика, попаднал във властта на предразсъдъците, нормалните чувства са извратени. Когато му липсва здрав разум, той не е в състояние да разпознае красотата на образите и мислите, които се явяват най-извисения и съвършен вид красота. Тъй като тези недостатъци са присъщи на повечето хора, истинните съждения за изящната словесност дори и в периодите на най-големия й разцвет, са много редки. Само човек със здрав разум, изтънчено чувство, богат опит, усъвършенствал се благодарение на сравненията и лишен от предразсъдъци, може да бъде наречен истински критик, а съждението, изведено на базата на единодушните възгледи на такива критици, е истинската норма за вкуса и красотата.
    
24. 
    Но къде да намерим такива критици? По какви признаци да ги разпознаем? Как да ги различим от самозванците? Всички тези въпроси са сложни и сякаш ни връщат към онова състояние на несигурност, от което се опитахме да се избавим с написването на това есе.
    
25. 
    Все пак, ако подходим правилно към проблема, ще се изясни, че той се отнася за факти, а не за чувства. Дали човек е надарен със здрав разум и изтънчено въображение и дали е свободен от предразсъдъци е възможно да се подложи на съмнение, да се изследва и обсъжда. Но човек, който притежава всички тези качества, безусловно се приема от хората за ценен и достоен за уважение. В случаите, когато възникват съмнения, човешкият ум подхожда по начин, по който действа при всички спорни въпроси – намира най-убедителните доводи, подсказани от съобразителността му, признава, че някъде действително съществува истинска и окончателна норма и се отнася с търпимост към онези, които споделят различни убеждения. Понастоящем е достатъчно за целите ни, ако сме доказали, че вкусът на хората не е еднакъв, и че някои личности, колкото и да е трудно да се посочат, са общопризнати от цялото човечество като хора, които се отличават от останалите.
    
26. 
    Но в действителност далеч не е толкова трудно, колкото обикновено се представя, да се открие нормата на вкуса дори и в частни случаи. Въпреки че на теория може лесно да се определи наличието на критерий в науката и да се отрече ​​съществуването му по отношение на чувствата, на практика се оказва, че в науката е значително по-трудно да се установи такъв. Абстрактните философски теории и задълбочените теологични системи господстват един век. След това те са отречени, а тяхната абсурдност - доказана. Други теории и системи заемат мястото им, а в последствие на свой ред го отстъпват на приемниците си. И както показва опитът, нищо не е така подвластно на революциите на случайността и модата от тези мними решения на науката. Не може да се каже същото за прекрасните произведения на поезията и прозата. Безспорно правдивите изображения на страсти и характери печелят всеобщо признание непосредствено след създаването си, което ги съпътства неизменно през вековете. Аристотел и Платон, Епикур и Декарт изгряват последователно един след друг, но Теренций¹⁹ и Вергилий имат всеобща и неоспорима власт над умовете на човечеството. Абстрактната философия на Цицерон загубва влиянието си, но пламенното му красноречие ни възхищава и днес.
    
27. 
    Макар и хората с изтънчен вкус да са рядкост, те се открояват в обществото със задълбочените си разсъждения и способностите си, с които превъзхождат останалите. Широкото влияние, което придобиват, допринася за разпространението на живото им одобрение, с което те посрещат всяко талантливо произведение, и го налага като оценка. Много хора, ако зависи единствено от тях самите, възприемат смътно и слабо красивото, но са способни да оценят фините му прояви, ако вниманието им бъде насочено към тях. Когато един истински поет или оратор се превръща в обект на възхищение за някого, последният привлича на своя страна и други. И макар предразсъдъците да властват за кратко, те никога не водят до всеобщо признание на съперника на истинския гений и в крайна сметка отстъпват пред силата на природата и справедливостта на чувството. Така дори и една цивилизована нация лесно да се подвежда при избора на любим философ, хората никога не грешат в чувствата си към любимия епик или драматург.
    
28. 
    Но въпреки всички усилия да се установи норма на вкуса и да се помирят противоречивите схващания, все пак остават два източника, пораждащи различия, които обаче не са достатъчни, за да заличат всички граници между красотата и грозотата, а често водят до различия в степента на одобрение или порицание. Единият от тези източници е разликата в темперамента на индивидите, а другият се корени в специфичните нрави и мнения на съвременните ни сънародници. Основните принципи на вкуса са неизменни в човешката природа. Случаите, в които съжденията се различават, обикновено се обясняват с наличието на недостатъци или отклонения в способностите, дължащи се на предразсъдъци, липса на опит или недостатъчна изтънченост на вкуса. Съществува справедливо основание да се одобри вкуса на един човек и заклейми вкуса на друг. Но когато разликата в съжденията произтича от личностния темперамент или се дължи на външни условия, като и двете причини не подлежат на промяна, то няма основание да се избере едно от двете мнения и в този случай известна разлика е неизбежна, а напразно се търси норма, с помощта на която да помирят противоречивите чувства.
    
29. 
    Младежът с присъщите си пламенни страсти се вълнува повече от любовните и нежни изображения, отколкото човекът в зряла възраст, за когото удоволствието се състои в мъдрите философски размисли за житейско поведение и сдържаността на страстите. Любимият автор за двадесетгодишния е може би Овидий, за четиредесетгодишния - Хораций, а за петдесетгодишния вероятно Тацит. Ето защо напразно бихме се опитвали да проникнем в чувствата на другите, лишавайки се от влеченията, присъщи за природата ни. Изборът на любим автор прилича на избора на приятел, а той зависи от характера и темперамента. Радост или страст, чувства или размисли – онова, което преобладава, ни свързва по особен начин с писателя, с когото си приличаме.
    
30. 
    На един допада възвишеното, на друг - нежността, на трети – шеговитостта. Един е силно чувствителен към недостатъците и старателно се грижи всичко да е изрядно, а друг с по-силно изразено чувство за красота прощава двадесет недостатъка и нелепости за един възвишен или прочувствен щрих. Един долавя със слуха си всичко сбито и изпълнено с енергия, а друг се наслаждава на размаха, богатството и хармонията на израза. На един прави добро впечатление неподправеното, а на друг – лустрото. Комедията, трагедията, сатирата, одата - всички те имат своите привърженици, които предпочитат един от тези отделни видове литературни произведения. Очевидна е погрешната позиция на критика, който одобрява само един вид или стил на литературно творчество и отхвърля всички останали. Но проявата на безпристрастност към онова, което се корени в характера и темперамента е почти невъзможна. Такива предпочитания са неизбежни и безвредни и не следва да се оспорват, тъй като не съществува норма, според която да се съди за тях.
    
31. 
    По тази причина, когато четем, по-голямо удоволствие ни доставят картини и герои, които ни напомнят на познати ни съвременни вещи, отколкото тези, които описват другоземни обичаи. Никак не ни е лесно да възприемем непретенциозните нрави на хората от древността и да сме съпричастни с принцесите, които носят вода от ручея, или с царе и герои, които сами се грижат за прехраната си. Като цяло приемаме, че изображението на такива нрави не е грешка на писателя и не се отразява на произведението, но то не предизвиква вълнение. Ето защо никак не е лесно комедията да се пренесе от една епоха и националност в друга. На французина или англичанина не се харесва „Момичето от Андрос”²⁰ на Теренций или „Клизия”²¹ на Макиавели, където красивата героиня, около която се вихри действието на пиесата, не се появява нито веднъж пред публика, а остава зад кулисите в съответствие със сдържания нрав на древните гърци и съвременните италианци. Образованият и мислещ човек е способен да приеме тези особености в нравите, но обикновените зрители не са в състояние да отстъпят от обичайните си идеи и чувства, за да изпитат наслада от толкова далечни за тях образи.
    
32. 
    И тук идва разсъждението, което би могло да е от полза при разглеждане на знаменития спор за древната и съвременна култура, в който една от страните извинява всяка привидна нелепост на древността с обичаите на епохата, а другата отказва да приеме подобно обяснение или май-много, извинява автора, но не и самото произведение. По мое мнение, спорещите страни рядко са били в състояние да определят точните граници на спора. Изображението на невинни особености на нравите подобни на гореизложените естествено следва да се допуска и ако те шокират някого, това е явна проява на фалшива изисканост и изтънченост. Паметникът на поета, „по-вечен от медта“²², ще трябва да се срине сякаш е от прости тухли или глина, ако хората не отчитата постоянните промени в нравите и обичаите и не допускат нищо различно от това, което съответства на господстващата мода. Трябва ли да свалим от стените портретите на предците ни заради къдравите им якички и кринолините? Но ако понятията за морал и благоприличие са се променили при прехода от една епоха в друга и порочните нрави са описани без заслуженото неодобрение и порицание, то следва да се признае, че поетическото произведение се загрозява и обезобразява. Не може и не бива да се хранят подобни чувства. В състояние съм да извиня поета, като отчета обичаите на епохата му, но не мога да се насладя на произведението му. Липсата на човеколюбие и благопристойност, така поразяваща у героите на някои древни поети като от Омир и на някои автори на древногръцки трагедии, значително накърнява достойнствата на известните им произведения и заставя читателите да предпочитат произведенията от своята съвременност. Съдбата и чувствата на такива герои грубияни не ни интересува и не ни харесва, че между порока и добродетелта не съществуват ясно очертани граници. И с каквото и снизхождение да подходим към автора предвид предразсъдъците му, не можем да се заставим да проникнем в чувствата му или да изпитваме привързаност към герои, които възприемаме като отрицателни.
    
33. 
    Моралните принципи се различават от умозрителните възгледи. Те са в непрестанно движение и за тях е характерно да се променят. Изборът на сина е различен от избора на бащата. И едва ли ще се намери някой, който да се похвали с постоянство и еднообразие в това отношение. Каквито и умозрителни грешки да се откриват в областта на изящната словесност в различните епохи и страни, те едва незначително снижават ценността на произведенията. Нужно е да се настрои мисълта и въображението, за да вникне в господстващите по онова време възгледи и да се наслади на чувствата или заключенията, произтичащи от тях. Но се изисква огромно усилие, за да се променят съжденията за нравите и да се предизвика одобрение или порицание, любов или омраза, различни от онова, към което е привикнал духа. И когато човек е уверен във високата нравственост на моралната норма, която е в основата на съжденията му, той с право се придържа ревностно към нея и не променя чувствата, извиращи от сърцето му, в името на който и да е писател.
    
34. 
    От всички умозрителни грешки в гениалните произведения най-лесно могат да се простят тези, които се отнасят до религията. Никога не трябва да се съди за културата или мъдростта на един народ или човек според по-грубите му или по-изискани теологични принципи. Здравият разум, пътеводна светлина в ежедневието на хората, не се вслушва в религиозните дела, които се възприемат извън човешките му предели. Следователно, критикът в стремежа си да създаде вярна представа за древната поезия, не следва да взима под внимание всички абсурди на езическите възгледи, а потомците ни на свой ред трябва да се отнасят към предците си със същата снизходителност. Нито един поет не бива да бъде обвиняван, че споделя религиозни възгледи, стига те да представляват само теоретични принципи, които не му се отразяват дотолкова, че да хвърлят и сянка на фанатизъм или суеверие върху му. В противен случай те подриват чувството за морал и нарушават естествената граница между порока и добродетелта. Поради това, в съответствие с гореизложения принцип, те са вечно позорно петно и никакви предразсъдъци и фалшиви възгледи, характерни за епохата, не са в състояние да ги оправдаят.
    
35. 
    За Римокатолическата религия е важно да внушава гореща омраза към всеки друг религиозен култ и да представя езичниците, мюсюлманите и еретиците за достойни върху им да се излее божествения гняв и възмездие. Макар и в действителност такива чувства да заслужават порицание, дълбоко вярващите ги смятат за добродетели и те се изобразяват в трагедиите и епическите поеми като един вид свещена доблест. Подобен фанатизъм обезобразява две много добри трагедии на френския театър, „Полиевкт”²³ и „Атали”²⁴, в които прекомерната привързаност към религиозен култ се прокарва с невъобразима напористост и е основната характеристика на героите. „Какво означава това? - пита високомерният Иодай Иосавет, която разговаря с Матан, жреца на Ваал. - Дъщеря на Давид да говори с този предател? Не се ли страхуваш, че земята ще се разтвори и ще погълне в пламъци и двама ви? Или, че тези свещени стени ще се срутят и ще ви затрупат? Каква е целта му? Защо този враг на Бога идва тук да трови въздуха, който дишаме, с ужасното си присъствие?” Такива слова се посрещат с овации в парижките театри, но в Лондон публиката би била също толкова доволна да чуе думите на Ахил към Агамемнон, че умът му е като на куче, а сърцето като на елен, или заплахите на Юпитер към Юнона, че не се ли успокои, я грози здрав пердах.
    
36. 
    Религиозните принципи са също и недостатък на произведението на изящната словесност, ако прераснат в суеверие и обладаят всяко чувство, колкото и да е отдалечено от религията. Не бива да служи за извинение на автора факта, че обичаите в страната са обременили живота му с толкова много религиозни обреди и церемонии, та той е напълно подвластен на тази робия. Петрарка би предизвикал смях, ако сравни любимата си Лаура с Исус Христос. Не по-малко куриозно би било очарователният свободолюбец Бокачо да отправя благодарност към Всемогъщия и дамите за помощта, оказана му от тях и избавила го от враговете му.