№
|
Тема/подтеми
|
Време на
провеждане
|
1.
|
Култура – от думата към понятието.
Етимология на думата „култура“. Национализмът и колониализмът като рождени контексти на понятието за култура. Типове понятия за култура. Култура и цивилизация – противопоставяне, взаимно допълване, синонимност. Цивилизацията като крайна и универсална фаза на всяка култура (Освалд Шпенглер).
|
13, 20.9.
|
2.
|
Културата като посредник между човека и съществуващото.
По какво се различават човекът и животните – разумът, оръдията на труда, символите? Що е символ? Универсалността на символната способност. Езикът като основна символна способност. Емоционалният език на животните и пропозиционалният език на човека. Компенсационната теория на Арнолд Гелен. Културата като символен свят. Континуалният и надиндивидуалният характер на културата.
|
27.9.
|
3.
|
Културата като групова идентичност.
Всекидневието – фундамент на човешкото съществуване. Естествената нагласа на всекидневния човек. Разликата между позициите на социалния учен и дееца във всекидневния свят. Културният образец на групов живот като система от приети на доверие и общосподелени рецепти за тълкуване на света и действие в него. Квазиинстинктивната роля на културата. Характеристики на всекидневното знание. Зони на релевантност.
|
4.10.
|
4.
|
Културната другост.
Чужденецът – социален учен по неволя и приключенец в чуждата нормалност. Налично и подръчно, представа и участие, наблюдение и разположение. Невъзможността за чужденеца да различава между индивидуалното и типичното. Кога чужденецът става част от групата?
|
11.10.
|
5.
|
Културни стереотипи и предразсъдъци.
Има ли разлика между стереотипи и предразсъдъци? Фундираността на предразсъдъците в крайността на човешкото съществуване. Предразсъдъците като част от всекидневния жизнен свят. „Добри“ и „лоши“ предразсъдъци.
|
18.10.
|
6.
|
Културата като репресия над инстинктите.
Чувството за вина – начало и фундамент на културата. Съвестта като източник на индивидуалното самосъзнание и на предвидимостта на индивидуалното поведение. Произходът на понятията „дълг“ и „вина“ от контекста на отношенията между кредитор и длъжник. Религията като агент на принципа на реалността и социалния ред (Ницше и Фройд). Юдео-християнството като абсолютизиране на вината, обслужващо морала на самоподсигуряването и удобството (Ницше).
|
25.10.
|
7.
|
Играта като нерепресивна култура.
Понятие за игра отвъд целесъобразностите. Раждането на културата в „утробата“ на играта – игра и култ, игра и правосъдие, игра и война, игра и наука, игра и изкуство. Игра и спорт. Играта като свободно самоограничаване и пребиваване в откритостта на човешкото съществуване. Играта като противоположност на инфантилността. Играта – нерепресивна култура. Комплементарност на репресивната и нерепресивната култура.
|
8,15.11.
|
8.
|
Митът.
Митът като разказ за първоначалата и образец. Разлика между мит и митология. Мит и наука. Мит и изкуство. Коренът на мита – страхът от непознатото и надвишаващото ни или убеждението в единството и неунищожимостта на живота? Времето на мита. Митът като превръщане на историята в природа. Мит и зависимост, митично и демонично.
|
22.11.
|
9.
|
Възникване на религиите.
Степени на абстракция в оформянето на идеята за свръхсетивен свят – харизма, вяра в духове, символичен характер на религиозното действие. Стабилизиране и систематизиране на божествените фигури (изграждане на пантеон). Антропоморфизмът на гръцката религиозност vs. функционализмът на римската религиозност. Соларни и хтонични божества. Богове на дома и богове на политическите обединения.
|
22,29.11.
|
10.
|
Етическите религии.
Фактори за прехода от магия към религия. Етизация на религиозния култ. Моралът като интериоризация на социалния ред. Идеята за Спасение. Типология на религиите.
|
29.11.
|
11.
|
Юдейство.
Типологични особености – юдейството като първата монотеистична религия и първата религия на Откровението. Учение за Бога и човека. Схващане за Откровение – трансцендентността и неизобразимостта на юдейския Бог. Месианската идея – предвидимо ли е идването на месията? Юдейската апокалиптика. Разбиране за време и история. Пространствено vs. исторически „мислещи“ религии. Направления в юдейството.
|
6.12.
|
12.
|
Християнство.
Типологични особености. Схващане за Бога и човека. Какво означава твърдението, че човек съществува истински само тогава, когато е причастен към битието на Бог? Събитието на Въплъщението, кръстната смърт и Възкресението като Откровение и Спасение. Християнството – религия на любовта и свободата. Християнската вяра като минаваща през възможността на разядосването. Триединството на християнския Бог. Християнското разбиране за време и история. Християнството като разомагьосване на света.
|
13.12.
|
13.
|
Християнските изповедания.
Православие: Основни догмати (истини на вярата). Какво е Църквата според православното разбиране? Отрича ли йерархията равенството?
Римокатолицизъм: Римската папска идея. Папата като Божи наместник. Специфични догматични и недогматични вярвания на католицизма.
Протестантство: Общи принципи. Най-разпространени форми на протестантството. Протестантската етика и духът на капитализма.
Сходства и различия между трите основни християнски деноминации.
|
20.12.
|
|
Общо
|
30 ч.
|
