У дома с Бога в живот, Който Никога не Свършва Чудесно послание на любов в заключителен Разговор с Бога Нийл Доналд Уолш

Но моля те, почакай. Има още нещо, което самият аз имам нужда да разбера.

Правилно ли чух? Какво имаше предвид, като каза, че ще видим „дори и в настоящия миг” своите любими хора, които ще ни последват в смъртта?
Спомняш ли си, че малко по-рано в този разговор, след като ми разказа за жената на Андрю Паркър, Пип, ти ме попита нещо за нея?
Да. Попитах те дали е искала да се разболее от рак в толкова ранен етап от живота си. Попитах те дали, като израз на свободна воля, наистина е направила избора да си тръгне толкова рано, да умре толкова млада. Казах, че съпругът и децата й, както и другите членове на нейното семейство трудно биха приели това. Сигурен съм, че биха попитали с дълбока скръб: „Защо Пип е пожелала да си тръгне така?”
И спомняш ли си какво ти отговорих?
Да, каза: „Имам отговор, който може да те слиса.”
Запазих два Спомена за края на нашия разговор. Най-радостните, най-чудесните сред всички Спомени.

Първият от тях е ...

След като се освободиш от връзката си с физическия свят, тези души ще те утешат и нежно ще те въведат в духовната сфера. Никога вече не ще е нужно да оставаш сам и от сега нататък никога вече няма да бъдеш сам.

Ще минат може би години преди обичаните от теб хора да умрат, но тези години ще бъдат сгъстени в по-малко от миг там, където Времето Не Съществува. Ако искаш да отстъпиш крачка назад и да обхванеш с поглед цялата фреска, ще изживееш срещата си с тях в Живота След Смъртта, където „никакво време не съществува”.

Затова вече ти казах: ако вярваш, че онези, които обичаш — всички онези, които обичаш — ще бъдат с теб в Живота След Смъртта, и то — веднага щом минеш в отвъдното, ако толкова много се надяваш, че те ще са там, ясно ще усетиш присъствието им до тебе. Вярата създава гледната точка, а надеждата те отдалечава от най-лошите ти представи и ти позволява да обозреш картината в нейната широта.
Олеле, от богословска гледна точка това е толкова ново, толкова ... поразително. Никога и никъде не съм чувал нищо подобно. Искам да кажа, дори не съм си го представял.
Това е прекрасно описание на Божието Царство.

Сега ти казвам, че ще бъдеш заедно с всички души, с които някога си пътешествал, с които сега пътешестваш и с които в бъдеще ще пътешестваш.

Това е само началото на света за чудо и приказ, мое хубаво дете, само началото. Защото Шекспир е бил прав, като е казал: „На небето и земята има повече неща, Хорацио, от онези, за които вашата философия мечтае”.

Казвам ти, всички ще се съберете заедно, вие, Души от Древността до Наши Дни. Ще се срещнете и отново ще се обичате. Всички вие ще се присъедините отново към Свещения Кръг на Съ-Сътворението.

И душевните ви спътници от всички ваши животи отново ще ви окръжат и ще ви окъпят в любов, след като отговорите на Светото Разследване: Искаш ли да продължиш? Завършил ли си настоящето си изживяване на Божественост!
Какво невероятно откровение!
О, чудо мое, дете мое, мое зашеметяващо творение, още не съм ти казал почти нищо. Ще ти покажа неща, в сравнение с които това ще ти се стори нещо обикновено. А първото, което ще ти покажа, след като напуснеш този живот, ще бъде великолепното твое аз. И в съответствие с първоначалното ти сътворяване, ще се видиш в огледалото на собствената си любов. Защото ти отново ще обичаш себе си, както го правеше, когато това ти беше разрешено в рая, на небесата. И отново ще бъдеш цялостен, и отново ще бъдеш млад, и ще влезеш в духовната сфера с целия жар и дух на своето най-вълнуващо време. Ще се чувстваш както в ранната си младост и ще изглежда, че не е минало никакво време — точно както се е случило в действителност.
Трябва да ти задам един последен въпрос — нещо, до което не сме се докосвали през целия си диалог. Какво ще кажеш за смъртта на децата? И те ли изживяват същото, за което говорихме?
Да, изживяват го, и то по много мек, нежен начин. Смъртта е много мила към децата, защото те рядко влизат в нея, носейки някакви отрицателни предубеждения относно това, което им предстои. Всички те са чисти. Дошли са току-що от духовната сфера. Не са се отдалечили много от Сърцевината на Своето Битие. Току-що са изплували от Същността. Тъй малките Деца минават много бързо през първите етапи на смъртта и почти веднага се връщат към Сливането със Същността.
Но като изплуват от това и изживеят Мига на Свещеното Разследване, продължават ли пътешествието си като мънички дечица или като деца на възрастта, на която са били, когато са напуснали телата си?
В тоя миг те получават Най-Големия Свободен Избор, който някога биха могли Да имат. Същия избор, пред който са изправени всички души преди влизането си в духовната сфера. Могат да продължат живота си, запазвайки самоличността, с която са се разделили при последното си изживяване във физическия живот, или да си създадат нова самоличност. Всички души получават този избор.

Би трябвало да се каже, че децата „порастват” в Живота След Смъртта. Тоест, напълно осъзнават всичко, което се случва, както и всичко, свързано с Основната Действителност. Научават защо са дошли на земята и защо са я напуснали тъй рано. Ако чувстват, че всичко това е завършено, ако се чувстват завършени, съвършени, продължават напред във формата, която си изберат. Ако почувстват, че не всичко е завършено, ако не се почувстват завършени, съвършени, ще получат като всички други души възможността да „се върнат обратно в живота”. За всички души процесът е един и същ, независимо от възрастта на телата им, когато са напуснали физическия свят. Но сега бих желал да кажа нещо относно програмата на децата, които умират в съвсем ранна възраст.

Всички души идват във физическия свят, за да подпомогнат изпълнението на своята лична програма, но тази програма може да има много малко общо със самите тях и да е свързана главно с програмата на другите. Например душа, която се върне като превъплъщение на божество или като майстор, прави това заради радостта да изживее Себе Си по този начин — и знае, че ще го стори най-добре, като помогне да се осъществи програмата на другите.

Програмата на другите в този случай може да бъде да си спомнят Кои Всъщност Са Те и да изживеят това на някакво равнище. Човекът, в когото е превъплътено божеството, или майсторът през целия си живот помага да се изпълни тази програма.

Нещо подобно се случва и на други души, дошли на земята, за да изживеят радостта да подпомогнат изпълнението на програмата на други по различен начин. В някои случаи, за да извършат това, трябва да си отидат рано. Но това никога не е трагедия за душата. Тя лесно се съгласява да го стори.

Затова знай следното: Животът на тази планета е твоето най-велико съкровище, сътворено за тебе като окръжение, в което можеш да вземеш следващото най-великолепно решение, свързано с Твоето Аз. Знай също и че съм ти изпратил единствено ангели, за да те подпомогнат в този избор.

Използвай днешните събития, за да сътвориш онова, което бъдещето обещава и използвай изживяването си Сега, за да сътвориш чудото на Вечността.

С това нека приключим нашия разговор пред очите на обществеността. Ти вече каза в този диалог, че още не си изпълнил онова, което си си поставил като своя цел. Сега го направи. Почти. Трябва още само да си спомниш как да обичаш Напълно, не по-малко. Самоотвержено, не само когато е в твои интерес.

Сега е достатъчно да се съсредоточиш върху това. Тъй че можеш да си позволиш да приключиш този публичен разговор. Защото с последната информация за космологията на всичко в живота и в живота след смъртта ти го доведе до неговия край. Така диалогът стана важен за цялото човечество, а това е достатъчно. На този процес ти посвети десет години от живота си, а това е достатъчно. Ти промени представата на света за Бога и за Живота, а това е достатъчно.

Хората навсякъде по света са прегърнали Новото Откровение и Бога на Утрешния Ден. Това е станало благодарение на твоя труд и труда на много други като тебе — учители, писатели, оратори и певци, лечители и проповедници, разказвачи на истории в движещи се стенописи, майки и бащи, които са обгърнали децата си с прегръдката на истинска и непоклатима обич, работници в лозята и всички вестоносци, посветили силите си на една цел — да променят живота на земята. Благодарение на вашите общи усилия Целият Свят е започнал своето забележително преобразяване.

С време това преобразяване ще бъде завършено. С Време/Извън Времето то вече е завършено.

Защото такава е била твоята воля, както и моята. И волята на света, който сме сътворили. Нашата воля е изпълнена.

Изненадан ли си?

Изненадващ ще бъде мигът, в който за първи път ще влезеш в духовната сфера и ще откриеш, че можеш да сътвориш всичко, съвършено всичко, с бързината на мисълта си. И че ще Узнаеш какво си сътворил последователно или едновременно, както си избрал да го сториш. О да, каква изненада ще бъде това!

И все пак най-голямата изненада и най-голямото чудо ще дойде след това. Само след като направиш избора да пресътвориш себе си наново, само след като, окръжен от душите на онези, които обичаш, вземеш решение как желаеш да изживееш следващия път чудото и славата на това кой си ти, само след мига на своя избор ти ще бъдеш изцяло наясно, отворен към ...

ОСЕМНАДЕСЕТИЯ СПОМЕН

Свободният избор е акт на чисто творчество, подпис на Бога и твой дар, твоя сила и твоя слава завинаги и во веки веков.

Ти можеш да прилагаш тази сила и в духовната сфера, и във физическия свят. Ще го правиш със своите мисли, думи и дела. Ти го правиш и сега, в настоящия момент. Затуй в това славно време на Сега/Винаги пре-сътвори Своето Аз в следващата най-величествена разновидност на най-великолепната представа, която някога си имал за това Кой Си Ти.

И в заключение не забравяй следното: Каквото и да избереш, където и да бъдеш, винаги имаш способността мигновено да бъдеш ... У Дома с Бога.

Тъй да бъде.

П О С Л Е С Л О В
Мои скъпи и чудесни приятели, ...

Благодаря ви, че предприехте с мен това пътешествие. Толкова съм ви признателен.

Признателен съм ви, защото знам, че ви е била необходима смелост и огромно желание, за да отворите съзнанието си към нови мисли и нови идеи за Бога и за Живота, както и за да съхраните толкова дълго интереса си към този разговор. Благодарен съм ви, защото зная, че сега и вие сте го разбрали. И вие сте си спомнили. И вие сте разбрали Кои Сте Всъщност. А това може коренно да промени нашия свят.

Когато преди десет години започнах този диа­лог, се чувствах съвсем сам. Сега знам, че посланията, които съдържат тези необикновени книги, не са били предназначени само за мене. Те са били предназначени за целия свят, те са били предназначени, за да променят света. Нашият свят може да се възползва от някои промени още сега, ако пожелаем да продължим своето приключение на прекрасната Земя и да се радваме на по-добър живот от оня, който познаваме.

Стигнали сме горе-долу толкова далече, колкото сме могли в насоката, за която говорим. Започваме да разрушаваме всичко, което сме изградили през дългия процес на своето развитие. Можем да наблюдаваме тази постепенна разруха навсякъде около нас. И все пак зарът още не е хвърлен и нашето бъдеще в никакъв случай, в никаква степен не е решено. Наистина човешкият род стои на прага на бъдещето с две съвършено различни възможности за избор. Ще направим ли качествен скок напред към пълноценен съвместен живот, възможността за който ни е дарена, ще се превърнем ли наистина във високоразвити същества? Или ще направим огромна крачка назад към мизерното си начало, към манталитета на пещерния човек и към живот, удовлетворяващ най-примитивни изисквания в съответствие с най-примитивни приоритети?

Днес човечеството е изправено пред тези въпроси. От най-ранните дни на своята младост съм ги виждал да се появяват и да придобиват застрашителни измерения. Още в тези най-ранни мигове съм чувствал, че решението на най-належащите ни проблеми е пред очите ни и може да бъде намерено чрез просто пренареждане на основните ни представи за живота, който живеем. Сега, в края на продължилите десет години разговори с Бога, съм сигурен в това.

Но зная и още нещо: промяната в представите на човечеството за живота не може да настъпи лесно, нито да бъде предизвикана само от един човек. Ще са нужни съвместните усилия на всички човешки същества, чули зова към изграждане на техния утрешен ден. Сега ти вече знаеш точно дали си един от тези хора.

Ако си един от тях, ще дадеш своя принос, за да приключим Десетилетието на Диалога и да започнем Столетието на Промяната. Представям си, че около 100 години — остатъка на твоя и моя живот и още нещо — ще бъдат нужни, за да се изгради сигурно бъдеще за човечеството. В космически измерения това е миг, мигване на окото, но в измеренията на човешкия живот е задача, чието изпълнение изисква доста време, та е добре веднага да се заемем с нея. Всъщност, ние сме се заели с нея, при това — не твърде рано, както ще се убедиш дори от един бегъл, случаен поглед наоколо.

Нашата мисия, ако направим избора да я приемем, е да променим представата на света за самия него. А за да сторим това, трябва да променим своята Културна История. Трябва да променим онова, което продължаваме да твърдим за самите себе си, за това кои сме, какъв е животът ни, защо сме тук на земята и какво Бог иска от нас. Трябва по нов начин да образоваме и възпитаме децата си, с нови идеи за това какво значи да бъдеш човек. И ще трябва да започнем всичко това със собственото си превъзпитание.

Ти, разбира се, го знаеш. Дълбоко в себе си ти вече знаеш всичко това. Затова си протегнал ръка към тази книга. Може да си мислиш, че е станало случайно, но то, разбира се, не е вярно и ти си в състояние да прозреш това. Отворил си съзнанието си към диалога с Божеството. Разрешил си на себе си да разговаряш с Бога. Така ти можеш да си спомниш онова, което винаги си разбирал в дълбините на своето същество, а после да го обобщиш и изразиш така, че да помогнеш и на всеки друг да си го спомни.

Ето защо ми се случи да поведа тези Разговори с Бога, ето защо то ти се случи и на тебе.

И тъй, сега започва истинската работа. Предстои ти да играеш важна роля, независимо от това дали ще живееш още четири седмици, четири месеца, четири години или четири десетилетия.

Дори онези, които са съвсем близо до смъртта — може би особено те — имат какво да свършат. Ако направят избора да го сторят, те могат да предадат своето послание чрез начина, по който умират. Това ще окаже дълбоко влияние върху всички, които ги окръжават, а оттам — и върху техния свят. Ето една от основните теми в тази книга. Смъртта, твърди този последен диалог, е акт на творчество.

А онези от нас, които ще продължат да живеят в сегашната си физическа форма, също могат да дадат своя принос в развитието на този процес. Процесът, в който всички души ще си спомнят кои сме всички ние и защо сме тук. Дошли на земята, за да познаем и изживеем своята истинска самоличност, ние можем да ускорим този процес, като помогнем на другите да познаят и изживеят своята самоличност.

Ето я Великата Тайна на Живота. Ето най-важният завой, който някога ще направим в своето пътешествие напред към нашия дом с Бога.

Има много начини, по които можеш да се заловиш с тази дейност. И, преди да се разделя с тебе чрез текста на този заключителен диалог, ще ти предложа един необикновен начин, по който можеш да промениш и своя живот, и своя свят. Но първо нека хвърлим поглед върху някои доста прости неща, които можеш да направиш. Както и върху непосредствено достъпни възможности, с чиято помощ можеш веднага да разшириш личния си досег с чудната енергия на Новата Духовност.

Ако направиш този избор, можеш да обединиш енергията на група хора, за да изследвате заедно идеите на Новата Духовност. Идеите, които могат да освободят човечеството от старите образци на страха и разделението, гнева и насилието, така че да внесе в живота си повече радост и мир. Би могъл да сториш това, като създадеш Група за Изучаване на „У Дома с Бога”. Учредяването на малки групи, които ще се срещат два или три пъти месечно в нечий дом, може да се окаже много полезно, като подтикне всички ни да напишем нова Културна История, да си създадем нови вярвания, пораждащи ново поведение в ежедневния ни живот. (Ако би желал да намериш информация за Курса по Изучаване на „У Дома с Бога”, която да ти помогне в този процес, можеш да я намериш в nealedonaldwalsch.com)

С такива подходи може да бъде променен светът. Моля те, не се съмнявай в това. Шепа хора, срещащи се редовно в „клетки” в различни краища на земята, вече е оказала дълбоко влияние и е променила ежедневния ни живот. Остава Единствено въпросът не дали хората, срещащи се тихо по групи, могат да променят света, а как искаме да се промени нашият свят?

Където и да отида, продължавам да чувам един и същ въпрос: Как мога да предам на децата си посланието на „Разговори с Бога”?

Щастлив съм да ви кажа, че сега вече има начин да направите това. Трябва да бъдем благодарни на един забележителен човек, носещ името Робърт Фридман, който е решил да издаде поредица от книги за деца, основани върху „Разговори с Бога”. Първите две книги от поредицата са „Малката Душа и Слънцето” и ,.Малката Душа и Земята''. Тези книги разказват продължаващата приказка за Малката Душа и нейните приключения в двата свята — духовната сфера и физическия свят. Те имат красиви графични илюстрации и са написани така, че деца между 4 и 7 години лесно могат да възприемат тяхното послание. На път са да излязат още приключения на Малката Душа. Всички те ща бъдат издадени от Hampton Roads Publishing Company, която господин Фридман създаде, за да представи такива послания пред света. (Трябва ви да кажа, че това е човекът, който преди десет години пое риска да издаде първата книга от трилогията „Разговори с Бога”. Това, което сега е нещо обикновено, по онова време беше крайно несигурно и рисковано. Много пари и добра воля можеха да отидат на вятъра. Но това не спря Боб, който със смелостта и предаността си даде своя принос днес светът да бъде по-добър.)

Помислете си дали да не предложите на своите, прехвърлили десет години деца и внуци книгата „Разговори с Бога за Десетгодишни”. Тази книга изследва живота, тъй, както го живеят десетгодишните, по достъпен за тях начин. И в различни краища на света, и по интернета съм се натъквал на интереса, с който децата в тази възраст се питат: „Ако можеше да зададеш на Бога един въпрос, какъв щеше да бъде той?” Необикновеният диалог в тази единствена по рода си книга е отговор и на този интерес.

А ако желаете да откриете музика, която ще ви напомни за тези послания, да ви препоръчам ли къде ще я намерите? Издаденият преди няколко години албум на Карли Саймън „Видя ли ме наскоро?” съдържа необикновената песен „Животът е Вечен” върху текста на Роситър Раймънд, който бях цитирал в тази книга. Изпълнителката на кънтри музика Ани Симс също записа много хубава музика, а двете й послед­ни песни са вдъхновени пряко от „Разговори с Бога” и изживяването, което е имала под влияние на тази книга. Красотата на песента „Влез Вътре” в албума й „Половин Луна” е трогателен пример за това. Много от проникновените песни, написани и изпълнени от Аланис Морисет извират направо от сърцето на Богинята/Бога у всеки от нас. Дълбоко съм трогнат и развълнуван от предаността, с която Аланис посвети необикновената си дарба не просто за да развлича публиката, а за да издига и разширява съзнанието на нашата планета.

Бих искал да ви осветля и че можете да споделите изживяването, което участниците в Почивките за Духовно Възстановяване „Разговори с Бога” са имали години наред чрез чудесните медитации, ръководени от Нанси Флеминг Уолш. Много от участниците са споделяли с нас, че тази чудесни медитации са им открили метод за преход от Познание към Изживяване на това, което са, и са им посочили пътя към установяване на връзка с Извора. Преходът от Познание към Изживяване е пътешествие, което задълбочено и всестранно разгледахме в тази книга. Три от най-дълбоко въздействащите медитации на Нанси сега са записани на компактдиск (CD) в програма под надслов „Твоето Тайно Място”. Горещо я препоръчвам на всеки, който търси средство, за да изследва какво означава да си У Дома с Бога.

Информация за Курса по Изучаване на „У Дома с Бога”, за детските книжки от поредицата „Малката Душа”, за музиката на Ани Симс и Аланис Морисет, за необикновените ръководени картини в компактдиска (CD) „Твоето Тайно Място” и за Почивките за Духовно Възстановяване „Разговори с Бога”, можете да получите, като посетите www.nealedonaldwalsch.com и преминете оттам към страниците Opportunities Resourses. Но това е само началото.

Моето намерение е всички вие и лично ти, самият ти, като движеща сила, да участваш в създаването на нашето общо, колективно утре. Въпросът е не дали можеш, а дали искаш да го сториш.

Но за това трябва да имаш инструмент, оръжие, метод, начин, чрез който движещата сила у тебе да въздейства на движещата сила извън тебе. Ти имаш този инструмент, това средство, но може да не осъзнаваш това. Този инструмент, това средство е личното ни осъществяване чрез съвместно, колективно действие. Чрез този метод всеки от нас може да тръгне по общия път, като се обедини с другите в общото начинание, насочващо усилията на всички към постигането на една и съща цел. И по-рано съм използвал този цитат, ще го използвам и сега отново: „Проблемът на света днес е, че гражданите не са организирани ... а организираните не са граждани.” Тези думи, струва ми се, принадлежат на журналиста Джими Бреслин и мисля, че той не би могъл да се изрази по-точно. Следователно, нашата задача е да се организираме,

Застанал пред 750 слушатели в Холандия през октомври 2005 година, аз доста спонтанно направих едно изявление, което възпламени група необикновени хора и ги подтикна към начинание със световно значение. В онази вечер аз бях казал на слушателите: „Погледнете какво е направила шепа хора, за да предизвика ужас в света. Представете си какво би могла да направи също толкова малка шепа хора, ако със същата преданост и всеотдайност реши да създаде мир, любов и радост в света.”

И прибавих: „Дайте ми 1000 души — десет от Холандия, десет от Дания, десет от Франция, десет от Германия, десет от Италия ... 100 от цяла Европа, също 100 от Корея, Китай, Япония и Далечния Изток, 100 от Близкия Изток, 100 от Африка, 100 от Южна Америка, 100 от Северна Америка и т.н ... само ми дайте 1000 души, разпрострени по цялата планета, и ние ще променим света.”

После изненадах сам себе си с думите: „Всъщност, ако някой иска да бъде един от тези хора, нека ми изпрати и-мейл на адрес: info@TheGroupOf1000.com” В този миг такъв адрес още не съществуваше! Веднага след лекцията трябваше да се върна в хотелската си стая и да го открия. Сутринта, като отворих тази нова електронна пощенска кутия, намерих в нея 77 съобщения!

Бяхме поели по своя път.

Сега се движим напред, създавайки световна мрежа, която ще подкрепи забележителната глобална инициатива — да помогне на човечеството да промени своето мнение за самото себе си. Възнамеряваме да направим това. променяйки Културната История. Това пък ще направим, като променим онова, на което учим себе си за самите себе си.

Не всеки, който се осведоми за Групата на 1000-та, ще реши да стане неин член. Изисква се много високо равнище на преданост към нашия свят. Онези, които се присъединиха, бяха избрали да променят коренно планетата ни по един дълбок и забележителен начин.

Ако и ти би желал да научиш повече за тази основна духовна инициатива, моля пиши ни на адрес: info@TheGroupOf1000.com.

Тук бих желал в заключение да кажа няколко думи за традиционната религия и за нейното съвременно „отношение” към някои от тези неща. Съзнавам, че много привърженици на тези традиционни религии ще обърнат внимание на този диалог и на онова, което правим тук.

Често ми се иска някои от традиционните религии да биха видели нещата поне мъничко по-различно. Толкова много неща биха могли да се променят. Ако традиционната религия би спряла да ни учи, че Бог ни праща в ада, че Бог или ще ни награди или ще ни осъди на вечно проклятие в Деня на Страшния Съд, милиони хора не биха пристъпвали със страх към живота, към смъртта или към Бога.

Често си мисля какво би станало, ако религията можеше да ни учи, че това правим самите ние. Тогава бихме могли, приближавайки се към мига на смъртта, да изчистим съзнанието си от чувството за вина и, минавайки през дверите на смъртта, да не си създаваме свой собствен „ад”.

Все пак, като мисля за това, признавам, че под влияние на тези послания традиционната религия в голяма степен се променя и изпитвам истинска благодарност. Виждам в това сигурен знак за нашето развитие, нашата еволюция, Искам да призная и уважа поразителната промяна, на която съм свидетел, слушайки изказванията на съвременни религиозни водачи.

В няколко от предишните си книги бях споменал забележителното изявление на Папа Йоан Павел Втори. Адът не съществува като определено място, каза папата. И „раят”, и „адът” (по думите на Папата, не на „Разговори с Бога”) са „състояния на битието”.

В словото си пред 8000 слушатели в последователни четвъртъци през юли 1999 г. Папа Йоан Павел Втори е разгледал подробно представите за рая и ада. Според „Лосерваторе Романо”, вестникът на Папския Престол, Светият Отец е казал: „Когато формата на този свят е изчезнала, онези, които са приветствали Бога в своя живот и които искрено са открили сърцата си за неговата любов, поне в мига на смъртта си ще се радват на пълно общуване с Бога, което е и целта на човешкия живот.”

Това в действителност е повторение на казаното в книгата, която държиш в ръце.

,,Раят е окончателен край и пълно удовлетворяване на най-дълбокия човешки копнеж, състояние на върховно, завършено щастие”, е продължил Папата.

Говорейки за ада в своя катехизис, Папата е казал, че трябва да се погрижим да не тълкуваме погрешно картината на ада в Светото Писание, а да обясним, че „вместо място, адът по-скоро означава състоянието на онези, които свободно и категорично са се отделили от Бога, източника на целия живот и радост”.

Вярвам, че Папата е бил вдъхновен пряко от Божеството да направи това изявление. Той със сигурност е осъзнавал, че целият свят следи всяка негова дума. В моите разговори с Бога нееднократно беше изяснено, че адът не е наказание от Бога, а е създаден от самия човек, породен от мислите за самота на човешките същества, които са били учени, че са отделени от Бога.

По-нататък, аз бях вдъхновен от настоящия разговор да разкрия, че представата и идеята за ада и проклятието, което носим цял живот, се възпроизвеждат и в изживяването ни за онова, което ще ни се случи след смъртта. Във втория етап на смъртта, каза Бог в този разговор, ние изживяваме онова, което очакваме да изживеем — включително и ада, ако това е нашето очакване.

В своите собствени бележки през 1999 година Папа Йоан Павел Втори казва, че адът „не е наказание, наложено отвън от Бога, а развитие на предпоставките, положени вече от човека в този живот.”

„Адът е състояние, дошло като последствие от отношението и делата на хората, проявени в техния живот”, е прибавил Йоан Павел.

Мисълта на Папата, че адът не е наказание от Бога, а нещо, което сами сме създали чрез отделянето си от Божеството, има пълно сходство с изявлението, което евангелистът Били Греъм е направил пред няколко години:

„Единственото, което мога да кажа със сигурност, е, че адът означава отделяне от Бога. Ние сме отделени от неговата светлина, от неговото приятелство. Това трябва да бъде ад. Като се стигне до огън, в буквалния смисъл на думата, аз не мога да проповядвам за него, защото не съм сигурен.” (Списание „Тайм” 15.11.93.)

И тъй, какво остава от истинността на буквалното „езеро от пламъци”, което гори вечно? Библията казва, че истинността на огъня е жизнено важна част от доктрината. Юда учи, че адът е истинско в буквалния смисъл на думата място на огън и мъчения (Юда 3, 7). Апостол Йоан е видял ада като истинско място (Рев. 14:10; 20:10-15; 21:8). Но и двамата — преподобният Греъм и Папа Йоан Павел Втори съвършено отричат това ясно учение на Светото Писание.

Чудесно е, че тези високопоставени религиозни водачи започват да поставят под въпрос тези остарели учения, които вместо да ни приближат към Бога, ни отблъскват от него. И така, аз съм щастлив да призная, че в своето главното русло религиите се пробуждат. Това вдъхва надежда за едно по-светло бъдеще. Можем да достигнем до критична маса в споделянето със света на новите идеи за Бога и за Живота, ако се обединим, използвайки силата на Интернет и другите форми за обществено осведомяване включително ра­дио, телевизия и кино.

Възнамерявам да използвам всички тези форми в предстоящите мигове и години, след като сега „възложената ми задача” вече е променена. Както казах, това е последната ми, посветена на диалозите книга. То обаче не е краят на моята дейност. Бог просто промени „описанието на моята работа” от предаване — в оповестяване и разпространяване на посланието му. Пристъпвайки към тази нова мисия, аз лелея една невъзможна мечта: един ден хората в целия свят да чуят най-важното изявление на Бога ... Съвсем погрешно сте ме разбрали. В своето дълго търсене на самоосъществяване до ден днешен човечеството се е сблъскало с един непобедим враг. Този враг е нашият начин на мислене, мнението ни за самите нас. Пого, прекрасният комичен герой на Уолт Кели, изразява това накратко с думите: „Ние срещнахме неприятеля и това сме самите ние”.

И тъй, аз продължавам напред, дори и като Дон Кихот, гледайки на себе си, на всички нас и на самия свят с различен поглед ...

Надявам се и вие да поемете тази възложена ни задача. Бог ни обеща, че идеите на човечеството ще се променят и че нашите мечти ще могат наистина да преобразят света. Бих желал да съм свидетел на тази действителност в Настоящия Миг на моето Сега. Настоявам всички ние да продължим изграждането на нашата обща, колективна действителност в рамките на времето и пространството, да сплотим своите сили и енергия, за да сътворим новите и чудесни постиже­ния, за които толкова дълго сме копнели. Никога няма да забравя нашето духовно общуване през последните 10 години, през които споделях с вас своите разговори с Бога. Изпитвам към вас гореща обич и уважение през всичките кога/ и къде на моето битие.

Сега нека ВСИЧКИ продължим напред ...

Да лелееш невъзможната мечта,

Да се бориш с непобедимия враг,

Да понесеш непоносима скръб,

Да се устремиш, където и смелият не смее

да отиде.

Да поправиш неизправимата неправда,

Да обичаш, чисто и целомъдрено отдалече,

Да опиташ, когато ръцете ти са уморени

Да достигнеш недостижимата звезда.

Това е моят стремеж да следвам там звезда,

Независимо колко е безнадеждно и колко далече,

Да, воювам за правдата, без да търся почивка,

Готов да вляза и в ада заради небесното дело.

И знам, че само ако съм верен на този прекрасен стремеж,

Ще посрещна вечния си покой с леко и мирно сърце,

И светът ще е по-добър заради това,

Че един човек, презиран, осмян и покрит с белези,

С последния грам от смелостта си още се стреми

Да достигне недостижимата звезда.

Винаги и във всичко ваш

Нийл Доналд Уолш

Ашланд, Орегон